Въстанието в Бахрейн (2011)

Началото и регионалната военна намеса

Протестите започват на 14 февруари 2011 г., символично съвпадащи с десетата годишнина от референдума за Хартата за национално действие, а на следващия ден протестиращи окупират площад „Перлата“ в столицата Манама, достигайки пик от над 150 000 демонстранти на 22 февруари.^[1]

На 14 март 2011 г. Силите за защита на полуострова на Съвета за сътрудничество в Залива се намесват — Саудитска Арабия изпраща около 1000 военнослужещи с бронирана техника, а Обединените арабски емирства — около 500 полицаи.^[1]

Разследването на BICI

Крал Хамад създава Бахрейнската независима комисия за разследване (BICI), председателствана от М. Шериф Басиуни, чийто доклад е публикуван на 23 ноември 2011 г.^[2]

Докладът установява „малтретиране на задържани, целящо или да изтръгне признания, или да наложи наказание“, което „се равнява на изтезания, недостатъчно разследвани или преследвани“, и заключава, че арестите не биха могли да се случат без знанието на по-високите ешелони на командната структура.^[2]

Общо поне 182 протестиращи загиват, над 2900 са ранени, а поне 2929 са арестувани; 4539 души губят работата си, а над 1500 са принудени да напуснат страната в резултат на репресиите.^[1]

Арестите и задържанията не биха могли да се случат без знанието на по-високите ешелони на командната структура.^[2]

Корени на въстанието

Бахрейн има шиитско мнозинство сред населението, докато управляващата династия Ал Халифа и по-голямата част от политическия и силовия елит са сунити. През 1975 г. частично избираемото Национално събрание е разпуснато с указ на управляващата фамилия, а Законът за държавна сигурност от 1974 г. позволява произволно задържане в изолация и грубо несправедливи процеси. Почти цялата опозиция настоява за възстановяване на избираемото събрание, докато династията използва страховете на сунитите, че исканията на шиитското мнозинство за дял от политическата и икономическата власт ще доведат до репресивна теокрация. В края на 1994 г. избухва въстание, известно като „интифадата“; масовите улични сблъсъци стихват едва към началото на 1998 г.^[3]

Хамад бин Иса Ал Халифа наследява баща си като емир през 1999 г., а на референдум през февруари 2001 г. 98,4% от гласувалите одобряват предложената от него „Харта за национално действие“.^[4] Хартата предвижда двукамарен парламент, в който само едната камара се избира пряко; още преди гласуването Human Rights Watch предупреждава, че двусмисленият ѝ език може да цели по-скоро утвърждаване на властта и привилегиите на фамилията Ал Халифа, отколкото истинска конституционна монархия, и отбелязва, че тя мълчи за Закона за държавна сигурност.^[5] През 2002 г. правителството едностранно обнародва нова конституция, при която назначаемата горна камара получава повече правомощия от избираемата долна, и опозицията се чувства „предадена“; призивът за протести на 14 февруари 2011 г. е символично насрочен за десетата годишнина от референдума за хартата.^[4]

Управляващото семейство Ал Халифа... експлоатира опасенията на доминиращото сунитско малцинство, че исканията на шиитското мнозинство за дял от политическата и икономическата власт биха довели до репресивна теокрация.^[3]

Формула 1: отменена и оспорвана надпревара

Голямата награда на Бахрейн за Формула 1 от 2011 г., първоначално планирана като откриващо състезание за сезона през март, е отложена заради насилствените размирици и правителствената репресия, а на 10 юни 2011 г. официално отменена, след кратък опит да бъде пренасрочена за 30 октомври.^[6]

Изданието от 2012 г. се провежда на 22 април въпреки продължаващите протести. Опозиционното движение Ал Уефак организира демонстрации, планирани да съвпаднат със състезанието, за да изтъкнат „политическите и демократичните си искания“, а само дни преди старта 15-годишно момче е простреляно и ранено от бунтовна полиция — инцидент, засилил натиска върху отборите за бойкот.^[7]

Международната федерация по автомобилизъм (FIA) и тогавашният ръководител на Формула 1 Бърни Екълстоун потвърждават, че състезанието ще се проведе по разписание, въпреки предупреждения на Human Rights Watch, че събитието ще бъде използвано „да прикрие сериозността на положението с правата на човека в страната“.^[7] През 2019 г. организацията отбелязва, че от 2011 г. насам бахрейнски демонстранти всяка година използват състезанията от Формула 1, за да протестират срещу положението с правата на човека, а властите отговарят с репресии.^[8]

Хиляди бахрейнски протестиращи излязоха по улиците на Манама в неделя, дни преди старта на надпреварата, насрочена за 22 април.

Репресии срещу активисти и отнемане на гражданство

Правозащитникът Набийл Раджаб е многократно арестуван и лишаван от свобода след 2012 г., предимно заради туитове и медийни интервюта, критикуващи правителството — включително решение на бахрейнския Касационен съд от 31 декември 2018 г., потвърждаващо петгодишна присъда заради туитове от 2015 г. за изтезания в затвора „Джав“ и критика към воденото от Саудитска Арабия военно участие в Йемен, добавена към по-ранна двугодишна присъда за телевизионни интервюта.^[9][10]

Правозащитникът и политически активист Абдулхади ал-Хауаджа е осъден от военен съд на 22 юни 2011 г. заедно с осем други на доживотен затвор по обвинения, свързани с тероризъм; по-късно, докато е в затвора, провежда 110-дневна гладна стачка (8 февруари – 28 май 2012 г.).^[11]

Бахрейн провежда и масови отнемания на гражданство: на 7 ноември 2012 г. отнема гражданството на 31 души — сред тях бивши опозиционни депутати от Ал Уефак — позовавайки се на „подкопаване на държавната сигурност“. Human Rights Watch по-късно документира, че от 2012 г. насам гражданството на поне 738 души е отнето, включително 232 души само през 2018 г.^[12][13]

Арестите и задържанията отразяват модел, продължаващ повече от десетилетие: Набийл Раджаб е влизал и излизал от затвора от 2012 г. насам заради мирната си правозащитна дейност и е с забрана да напуска Бахрейн от ноември 2014 г.^[10]

Цифров надзор: шпионският софтуер FinFisher

През юли 2012 г. изследователи от Citizen Lab (Морган Маркис-Боар и Бил Марчак) разкриват, че бахрейнски продемократични активисти са били атакувани с злонамерени имейли, доставящи шпионския софтуер FinSpy — част от пакета „FinFisher“, произвеждан от базираната във Великобритания компания Gamma International. Трафикът за управление на софтуера сочи към IP адрес, принадлежащ на „Бателко“ — държавния телекомуникационен оператор на Бахрейн.^[14]

През 2014 г. изтекли вътрешни логове на Gamma, получени от изследователската група Bahrain Watch, показват, че надзорът е засягал поне трима базирани в Обединеното кралство бахрейнски дисиденти — Джаафар Ал Хасаби, Мохамед Муса Абд-Али Али и Саид Ал-Шехаби — вероятно от 2010 г. насам, като Gamma предоставя текуща техническа поддръжка. На 13 октомври 2014 г. Privacy International и адвокатска кантора Bhatt Murphy подават наказателна жалба до Националния отдел за киберпрестъпност на Скотланд Ярд от името на тримата мъже.^[15]

Случаят е сред най-цитираните примери за трансгранично цифрово наблюдение над политически дисиденти в изгнание и илюстрира как технологии за надзор, продавани формално за „законно прихващане“, са били насочени срещу активисти извън пряката юрисдикция на репресивното правителство.^[15]

Бахрейнските власти използваха FinFisher, за да получат отдалечен достъп до компютрите и мобилните телефони на тези мъже.

Разпускане на Ал Уефак и международна реакция

На 17 юли 2016 г. бахрейнски съд официално разпуска Ал Уефак — основното шиитско опозиционно политическо дружество, спряно предходния месец чрез извънредна съдебна заповед — постановявайки, че организацията е подкопала „основите на гражданството, основано на съвместно съществуване, толерантност и уважение към другите“ и е осигурила среда за „инкубиране на тероризъм, екстремизъм и насилие“; активите ѝ са прехвърлени в държавната хазна.^[16]

Лидерът на Ал Уефак, шейх Али Салман, вече е осъден в края на май 2016 г. на девет години затвор.^[17] Първоначалната му присъда от 2015 г. е четири години, но при първото обжалване е увеличена повече от двойно; след като през октомври 2016 г. Касационният съд отменя увеличението и разпорежда ново разглеждане, на 12 декември 2016 г. Апелативният съд отново потвърждава деветте години — решение, което „Амнести Интернешънъл“ определя като „нечестна и произволна присъда“.^[18]

На международно ниво САЩ отлагат сделка за оръжие на стойност около 53 милиона долара през септември 2011 г. заради критики за правата на човека, а на 27 януари 2012 г. обявяват, че ще продължат с продажба на оборудване за около 1 милион долара, включващо резервни части и поддръжка — стъпка, критикувана от Human Rights Watch, която посочва, че Бахрейн „е давал много обещания да прекрати нарушенията и да потърси отговорност, но не ги е изпълнил“.^[19]

Съдът постанови, че групата е подкопала зачитането на върховенството на закона и основите на гражданството, основано на съвместно съществуване, толерантност и уважение към другите, и е осигурила среда за инкубиране на тероризъм, екстремизъм и насилие.^[16]

Доказателства към твърденията

1. 2011 Bahraini uprising
   обобщение
   Отвори източника
2. Bahrain: Report Confirms Punitive Campaign Against Protesters
   доклад, ноември 2011
   Отвори източника
3. Bahrain's National Charter Referendum
   аналитичен материал, февруари 2001
   Отвори източника
4. 2011 Bahraini uprising
   раздел Background
   Отвори източника
5. Bahrain's National Charter Referendum
   аналитичен материал, февруари 2001
   Отвори източника
6. Bahrain Grand Prix cancelled
   статия, 10 юни 2011
   Отвори източника
7. Bahrain activists set off Grand Prix protests
   статия, 15 април 2012
   Отвори източника
8. Bahrain: Formula 1 Ignores Rights Commitments
   ретроспективен доклад, 2019
   Отвори източника
9. Bahrain: Rights Defender's Conviction Upheld
   статия, 31 декември 2018
   Отвори източника
10. Bahrain: Jail term for human rights defender Nabeel Rajab exposes authorities' relentless campaign to wipe out dissent
    статия, юли 2017
    Отвори източника
11. Abdulhadi al-Khawaja
    биографична статия

    перифразирано; дати и присъда изискват проверка спрямо първичен източник преди публикуване

    Отвори източника
12. Bahrain revokes citizenships of 31 people
    статия, 7 ноември 2012
    Отвори източника
13. Bahrain: Hundreds Stripped of Citizenship
    статия, 27 юли 2018
    Отвори източника
14. From Bahrain With Love: FinFisher's Spy Kit Exposed
    доклад, 25 юли 2012
    Отвори източника
15. Bahraini Government, With Help From FinFisher, Tracks Activists Living In The United Kingdom
    статия, 13 октомври 2014
    Отвори източника
16. Bahrain dissolves main Shia opposition Al-Wefaq party
    статия, 17 юли 2016
    Отвори източника
17. Bahrain dissolves main Shia opposition Al-Wefaq party
    статия, 17 юли 2016 (надпис към снимка)
    Отвори източника
18. Bahrain: Opposition leader condemned to nine years in prison following unfair and arbitrary verdict
    прессъобщение, декември 2016
    Отвори източника
19. US: Wrong Time for Bahrain Arms Deal
    статия, 8 февруари 2012
    Отвори източника