Грузия: законът за „чуждестранните агенти“ и месеците протести срещу него
На 28 май 2024 г. грузинският парламент отхвърля вето на президента Саломе Зурабишвили и приема закон, задължаващ неправителствени организации и медии, получаващи над 20% от финансирането си от чужбина, да се регистрират като „организации, провеждащи интересите на чужда сила“. Законът, който критиците наричат „руския закон“, влиза в сила на 1 август 2024 г.[2] след месеци протести, в които само през 2024 г. участват поне 169 000 души.[1]
Съдържание и приемане на закона
Парламентът приема закона на трето четене на 14 май 2024 г. с 84 гласа „за“; президентката Зурабишвили налага вето на 18 май, но на 28 май депутатите го отхвърлят с нови 84 гласа, позволявайки на закона да влезе в сила от 1 август.
Управляващата партия „Грузинска мечта“ определя мярката като защита на суверенитета срещу „чуждестранна намеса“, сравнявайки я с американски регистрационни изисквания, докато Венецианската комисия на Съвета на Европа настоятелно препоръчва законът да бъде отменен в сегашния му вид. През октомври 2024 г. неправителствени организации и медии подават жалба до Европейския съд по правата на човека, като твърдят, че законът нарушава шест члена на Европейската конвенция за правата на човека.[3]
Мащаб на протестите и реакция
Демонстрациите достигат връх от между 50 000 и 300 000 участници в различни фази през 2023-2024 г., а между 15 април и 15 май 2024 г. са задържани 185 души.
Европейският съюз и Съединените щати определят закона като „авторитарен“ и в стил на руското законодателство, докато управляващите обвиняват финансирани от Запада неправителствени организации в организиране на „революции“ и подбуждане към война с Русия.
Вижте също
- Протести и революции по света
- Протестите в Грузия след спорните парламентарни избори (2024)
- Приобщаващо демократично участие и обществена устойчивост: заключения на Съвета на ЕС от 13 октомври 2026 г.
- Въстанието в Бахрейн (2011)
- Арабската пролет
- Протестите в парк Гези в Турция (2013)
- Януарските безредици в Казахстан (2022)
- Протестите в Никарагуа (2018)
- Движението Хирак в регион Риф в Мароко (2016–2018)
- Кения 2024: как „Поколение Z“ принуди президента Руто да оттегли финансовия закон
Доказателства към твърденията
-
2023-2024 Georgian protests
изисквания на закона
официално определение
Отвори източника -
2023-2024 Georgian protests
Уикипедия, след приеманетоОтвори източника
-
2023-2024 Georgian protests
оценка на Венецианската комисия
препоръка за отмяна
Отвори източника