Арабската пролет в Йемен (2011)
Въстанието в Йемен през 2011-2012 г. е част от вълната на протести, известна като Арабска пролет, която в началото на 2011 г. обхваща Близкия изток и Северна Африка и сваля от власт лидерите на Тунис и Египет[2]. В Йемен хиляди хора излизат по улиците на Сана и други градове, скандирайки продемократични лозунги и осъждайки бедността и корупцията, с искане за оставката на дългогодишния президент Али Абдула Салех[1]. Протестите продължават повече от година и завършват с посредническо споразумение на Съвета за сътрудничество в Залива, по силата на което Салех се отказва от властта срещу гаранции за имунитет[1].
#Арабска пролет #Йемен #2011 #Али Абдула Салех
Протести срещу президента Салех
Въстанието започва в края на януари 2011 г., вдъхновено от тунизийската Жасминова революция, като хиляди йеменци се събират в Сана и други градове с искане за оставката на президента Али Абдула Салех, на власт от 1978 г.[1]
Салех отговаря с икономически отстъпки — намаляване на данъци и повишение на заплатите в държавния сектор — и обещава да не се кандидатира за преизбиране през 2013 г., но това не удовлетворява протестиращите, които си спомнят подобно нарушено обещание от 2006 г.[1] На 18 март 2011 г. силите за сигурност убиват най-малко 50 демонстранти в Сана, което предизвиква масови оставки на държавни служители и дезертирането на висши военни офицери[1].
Протестиращите скандирали продемократични лозунги и осъждали бедността и официалната корупция в страната.
Споразумението на Съвета за сътрудничество в Залива
В края на април 2011 г. Съветът за сътрудничество в Залива предлага план за отстраняване на Салех от власт срещу гаранции за имунитет. След месеци съпротива президентът приема сделката през ноември 2011 г. и предава властта на вицепрезидента Абд Рабо Мансур Хади, избран без съперник за президент през февруари 2012 г.[1]
Въпреки оттеглянето на Салех, Йемен остава разделен и икономически разрушен, а политическият вакуум по-късно позволява на хусите бунтовници и на свързани с Ал Кайда групировки да засилят влиянието си в страната[1].
Вижте също
- Движението Окупирай Уолстрийт в САЩ (2011)
- Движението 15-М Индиньядос в Испания (2011)
- Въстанието в Бахрейн (2011)
- Автопревратът на Кайс Саид в Тунис (2021)
- Изключването на интернет в Египет по време на въстанието от 2011 г.
- Конституционен референдум в Египет (март 2011)
- hiQ Labs срещу LinkedIn — делото за автоматизирано извличане на публични данни
- Забраната на Twitter в Нигерия (2021–2022)
- Национална информационна мрежа на Иран (National Information Network)
- Uber Files — разследването за лобизъм и заобикаляне на закона
Доказателства към твърденията
- Britannica - Yemen: Arab Spring uprising Отвори източника
- Britannica - Yemen Uprising of 2011-2012 Отвори източника