Кадифената революция в Армения (2018)

Опит за удължаване на властта

След два президентски мандата и конституционна забрана за трети, Серж Саргсян е избран от парламента за министър-председател на 17 април 2018 г. съгласно нова конституционна уредба, прехвърляща властта към тази длъжност — стъпка, широко възприета като опит за удължаване на управлението му.

Опозиционният лидер Никол Пашинян води ескалиращи мирни демонстрации, които от 13 април изкарват хиляди хора по улиците; на 22 април, часове след телевизионен сблъсък с премиера Серж Саргсян, той е задържан от полицията по време на протест в Ереван.^[1]

Оставката

Демонстрациите нарастват до безпрецедентен мащаб, описван като най-голямата мобилизация от националното движение в края на осемдесетте години на XX век насам.^[2]

Изправен пред този натиск, Саргсян подава оставка на 23 април 2018 г., признавайки в изявлението си, че е сгрешил в преценката на ситуацията — ставайки, по анализ на наблюдатели, първият постсъветски лидер за петнайсет години, отстъпил мирно на улични протести. Пашинян е избран за министър-председател от парламента на 8 май 2018 г., а на предсрочните парламентарни избори през декември 2018 г. неговият блок печели убедително.

Хиляди протестиращи се изляха в центъра на столицата — ниво на мобилизация, невиждано от националноосвободителното движение отпреди трийсет години. На следващия ден Саргсян подаде оставка. В изявлението си той призна, че няма ясна представа за ситуацията в страната.^[2]

Доказателства към твърденията

1. Armenian opposition leader Nikol Pashinyan detained
   репортаж, 22 април 2018

   перифразирано

   Отвори източника
2. 'Velvet Revolution' Takes Armenia into the Unknown
   анализ
   Отвори източника