Конституционен референдум в Армения (2015)
На 6 декември 2015 г. Армения гласува за преминаване от полупрезидентска към парламентарна система, прехвърляйки основната изпълнителна власт от президента към министър-председателя — реформа, широко критикувана като инструмент действащият президент Серж Саргсян да запази властта отвъд мандатния си лимит, което в крайна сметка довежда до „кадифената революция“ от 2018 г.
#Армения #референдум #парламентарна система #Серж Саргсян
Предложената реформа
Референдумът предлага прехвърляне на по-голямата част от изпълнителната власт от президента към министър-председателя, избиран от парламента, а не пряко от народа — фундаментална промяна в баланса на властите.[1]
Критиците, включително независими наблюдатели и опозицията, твърдят, че реформата е конструирана специално, за да позволи на президента Серж Саргсян — чийто втори мандат изтича през 2018 г. — да запази реална власт като бъдещ министър-председател.[1]
Резултат и обвинения за манипулация
Официалният резултат показва 66,2% „за“ на 33,8% „против“ при активност над 50%, но независими наблюдатели и опозицията твърдят за мащабни нарушения — от „вкарване на бюлетини“ до многократно гласуване и заплахи към наблюдатели.[1]
Международната общност, включително САЩ, изразява загриженост, призовавайки за пълно разследване на „достоверните твърдения за изборни нередности“, за да могат арменските граждани да възприемат резултата като легитимен.[1]
Прогнозите на критиците се сбъдват отчасти три години по-късно: опитът на Саргсян да продължи властта си като министър-председател през 2018 г. предизвиква масови протести — „кадифената революция“, довела до неговата оставка.
Всеки трик в книгата — включително вкарване на бюлетини, многократно и „въртеливо“ гласуване... и умишлено грешно преброяване — беше използван.
Вижте също
- Референдум в Малта за членство в ЕС (2003)
- Референдум в Швейцария за забрана на минарета (2009)
- Референдум в Боливия за преизбираемост на президента (2016)
- Калифорнийското предложение 8 (2008)
- Референдум в Унгария за квотите за мигранти на ЕС (2016)
- Конституционните референдуми на Чили (2020–2023)
- Конституционен референдум в Италия (2016)
- Конституционен референдум в Турция (2017)
- Референдумът за статута на Крим (2014)
- Референдумите в Тайван от 2018 г.
Доказателства към твърденията
-
Armenia's Rigged Constitutional Referendum
анализ, декември 2015Отвори източника