Проверка на факти
Проверката на факти е процесът на проверка на фактическата точност на поставени под съмнение публикации и твърдения; тя може да се извършва преди или след публикуването или разпространението на съдържанието[1]. Изследванията сочат, че проверката на факти може да коригира възприятията на гражданите и да възпира политиците да разпространяват неверни или подвеждащи твърдения, но корекциите могат да избледнеят с времето или да бъдат заглушени от сигнали на елити, които разпространяват по-неточни твърдения[2]. Политическата проверка на факти понякога е критикувана като журналистика на мнението[3].
Видове
Вътрешната проверка се прави от самия издател, за да не бъде публикувано неточно съдържание; когато текстът се анализира от трета страна, процесът се нарича външна проверка на факти[4].
Предварителната (ante hoc) проверка цели да открие грешките, за да бъде текстът поправен преди разпространението си или отхвърлен. Последващата (post hoc) проверка обикновено завършва с писмен доклад за неточностите, понякога с визуална оценка — например „Пинокиовците“ на The Washington Post Fact Checker или скалата TRUTH-O-METER на PolitiFact[5].
История
Сензационните вестници от 1850-те и следващите години постепенно пораждат нужда от по-фактологични медии. Ключови етапи са създаването на Асошиейтед Прес през 1850-те, Бюрото за точност и честна игра на Ралф Пулицър в New York World (1912), списание „Тайм“ на Хенри Люс (с първоначално работно заглавие Facts) и прочутият отдел за проверка на факти на „Ню Йоркър“[6].
Външните организации за последваща проверка на факти възникват в САЩ в началото на 2000-те години; сред тях са FactCheck.org и PolitiFact в САЩ, Full Fact във Великобритания и Africa Check в няколко африкански държави[7]. През 2003 г. „Ню Йоркър“ има 16 проверители на факти, а през 2017 г. отделът за проверка на германското седмично списание „Шпигел“ наброява 70 души[8].
Международна мрежа и стандарти
Международната мрежа за проверка на факти (IFCN) към института Пойнтър е основана през 2015 г.; тя подкрепя журналистите, проверяващи факти, чрез мрежа, обучения и сътрудничество[9] и свързва над 170 организации по света[10].
Подписалите Кодекса на принципите на IFCN се задължават да прилагат един и същ стандарт за всяка проверка, да не съсредоточават проверките си върху една страна и да оставят доказателствата да определят заключенията[11]. Те трябва да посочват всички източници достатъчно подробно, за да могат читателите сами да повторят проверката[12], да са прозрачни за финансирането си[13] и да публикуват и спазват политика за корекции[14].
В България организацията Factcheck.bg публикува проверки, рубрика „Политически лъжеметър“ и собствена политика на корекции[15].
Ефективност
Предварително регистрирани експерименти в САЩ, Великобритания и Канада по време на пандемията от COVID-19 показват, че проверките на факти намаляват целевите погрешни възприятия, особено сред най-уязвимите към тях групи[16]. Тези намаления обаче не се запазват с времето дори след многократно излагане, т.е. ефектът е краткотраен[17].
Изследване от 2020 г. на икономисти от Парижкото училище по икономика и Sciences Po установява, че неверните твърдения на Марин Льо Пен по време на президентската кампания във Франция през 2017 г. убеждават избирателите и губят убедителността си след проверка, но проверката не намалява политическата подкрепа за Льо Пен[18].
През 2023 г. изследване в Misinformation Review на Харвард сравнява 22 349 статии на Snopes и PolitiFact: двете организации дават противоречиви оценки само в един от 749 съвпадащи случая, след като се изравнят дребните разлики в скалите[19]. По-ранно изследване от 2018 г. обаче установява, че различните организации рядко проверяват едни и същи твърдения[20].
Платформите и проверката на факти
На 7 януари 2025 г. Meta обявява, че започвайки от САЩ, прекратява програмата си за проверка на факти от трети страни и преминава към модел на „бележки от общността“ (Community Notes)[21]. Компанията пише, че при стартирането на независимата програма през 2016 г. не е искала да бъде „арбитър на истината“ и затова е предоставила тази отговорност на независими организации[22].
След засилени съмнения в ефективността на етикетите „оспорено“ Facebook ги премахва през декември 2017 г. и започва да показва статии с проверки до съответната невярна новина, когато тя бъде споделена[23].
Вижте също
- Медийна грамотност
- Предварително опровергаване (prebunking)
- Европейският щит за демокрацията
- Community Notes: краудсорсинг проверка на факти в X
- Мария Реса и Нобеловата награда за мир 2021: журналистика срещу дезинформация
- Full Fact AI: борба с дезинформацията на изборите във Великобритания
- Канадската „Инициатива за цифров гражданин“ срещу онлайн дезинформацията
- Грешки и слабости на Уикипедия
- Цифровизацията, дезинформацията и общественото доверие в ЕС през 2026 г.
- Дезинформацията около изборите в България през 2026 г.
Доказателства към твърденията
-
Fact-checking
WikipediaОтвори източника
-
Fact-checking
WikipediaОтвори източника
-
Fact-checking
WikipediaОтвори източника
-
Fact-checking
WikipediaОтвори източника
-
Fact-checking
WikipediaОтвори източника
-
Fact-checking
WikipediaОтвори източника
-
Fact-checking
WikipediaОтвори източника
-
Fact-checking
WikipediaОтвори източника
-
International Fact-Checking Network
Poynter InstituteОтвори източника
-
International Fact-Checking Network
Poynter InstituteОтвори източника
-
IFCN Code of Principles: The commitments
International Fact-Checking NetworkОтвори източника
-
IFCN Code of Principles: The commitments
International Fact-Checking NetworkОтвори източника
-
IFCN Code of Principles: The commitments
International Fact-Checking NetworkОтвори източника
-
IFCN Code of Principles: The commitments
International Fact-Checking NetworkОтвори източника
-
Factcheck.bg — Проверка на факти
Factcheck.bgОтвори източника
-
The ephemeral effects of fact-checks on COVID-19 misperceptions in the United States, Great Britain and Canada
Nature Human Behaviour · 2022-02Отвори източника
-
The ephemeral effects of fact-checks on COVID-19 misperceptions in the United States, Great Britain and Canada
Nature Human Behaviour · 2022-02Отвори източника
-
Fact-checking
WikipediaОтвори източника
-
“Fact-checking” fact checkers: A data-driven approach
Harvard Kennedy School Misinformation Review · 2023-10-26Отвори източника
-
Fact-checking
WikipediaОтвори източника
-
More Speech and Fewer Mistakes
Meta · 2025-01-07Отвори източника
-
More Speech and Fewer Mistakes
Meta · 2025-01-07Отвори източника