# Проверка на факти Проверката на факти е процесът на проверка на фактическата точност на поставени под съмнение публикации и твърдения; тя може да се извършва преди или след публикуването или разпространението на съдържанието. Изследванията сочат, че проверката на факти може да коригира възприятията на гражданите и да възпира политиците да разпространяват неверни или подвеждащи твърдения, но корекциите могат да избледнеят с времето или да бъдат заглушени от сигнали на елити, които разпространяват по-неточни твърдения. Политическата проверка на факти понякога е критикувана като журналистика на мнението. ## Видове Вътрешната проверка се прави от самия издател, за да не бъде публикувано неточно съдържание; когато текстът се анализира от трета страна, процесът се нарича външна проверка на факти[4]. Предварителната (ante hoc) проверка цели да открие грешките, за да бъде текстът поправен преди разпространението си или отхвърлен. Последващата (post hoc) проверка обикновено завършва с писмен доклад за неточностите, понякога с визуална оценка — например „Пинокиовците“ на The Washington Post Fact Checker или скалата TRUTH-O-METER на PolitiFact[5]. ## История Сензационните вестници от 1850-те и следващите години постепенно пораждат нужда от по-фактологични медии. Ключови етапи са създаването на Асошиейтед Прес през 1850-те, Бюрото за точност и честна игра на Ралф Пулицър в New York World (1912), списание „Тайм“ на Хенри Люс (с първоначално работно заглавие Facts) и прочутият отдел за проверка на факти на „Ню Йоркър“[6]. Външните организации за последваща проверка на факти възникват в САЩ в началото на 2000-те години; сред тях са FactCheck.org и PolitiFact в САЩ, Full Fact във Великобритания и Africa Check в няколко африкански държави[7]. През 2003 г. „Ню Йоркър“ има 16 проверители на факти, а през 2017 г. отделът за проверка на германското седмично списание „Шпигел“ наброява 70 души[8]. ## Международна мрежа и стандарти Международната мрежа за проверка на факти (IFCN) към института Пойнтър е основана през 2015 г.; тя подкрепя журналистите, проверяващи факти, чрез мрежа, обучения и сътрудничество[9] и свързва над 170 организации по света[10]. Подписалите Кодекса на принципите на IFCN се задължават да прилагат един и същ стандарт за всяка проверка, да не съсредоточават проверките си върху една страна и да оставят доказателствата да определят заключенията[11]. Те трябва да посочват всички източници достатъчно подробно, за да могат читателите сами да повторят проверката[12], да са прозрачни за финансирането си[13] и да публикуват и спазват политика за корекции[14]. В България организацията Factcheck.bg публикува проверки, рубрика „Политически лъжеметър“ и собствена политика на корекции[15]. ## Ефективност Предварително регистрирани експерименти в САЩ, Великобритания и Канада по време на пандемията от COVID-19 показват, че проверките на факти намаляват целевите погрешни възприятия, особено сред най-уязвимите към тях групи[16]. Тези намаления обаче не се запазват с времето дори след многократно излагане, т.е. ефектът е краткотраен[17]. Изследване от 2020 г. на икономисти от Парижкото училище по икономика и Sciences Po установява, че неверните твърдения на Марин Льо Пен по време на президентската кампания във Франция през 2017 г. убеждават избирателите и губят убедителността си след проверка, но проверката не намалява политическата подкрепа за Льо Пен[18]. През 2023 г. изследване в Misinformation Review на Харвард сравнява 22 349 статии на Snopes и PolitiFact: двете организации дават противоречиви оценки само в един от 749 съвпадащи случая, след като се изравнят дребните разлики в скалите[19]. По-ранно изследване от 2018 г. обаче установява, че различните организации рядко проверяват едни и същи твърдения[20]. ## Платформите и проверката на факти На 7 януари 2025 г. Meta обявява, че започвайки от САЩ, прекратява програмата си за проверка на факти от трети страни и преминава към модел на „бележки от общността“ (Community Notes)[21]. Компанията пише, че при стартирането на независимата програма през 2016 г. не е искала да бъде „арбитър на истината“ и затова е предоставила тази отговорност на независими организации[22]. След засилени съмнения в ефективността на етикетите „оспорено“ Facebook ги премахва през декември 2017 г. и започва да показва статии с проверки до съответната невярна новина, когато тя бъде споделена[23]. ## Вижте също - [Медийна грамотност](https://wikib.online/article/mediyna-gramotnost) - [Предварително опровергаване (prebunking)](https://wikib.online/article/predvaritelno-oprovergavane-prebunking) - [Европейският щит за демокрацията](https://wikib.online/article/evropeyski-shtit-za-demokratsiyata) - [Community Notes: краудсорсинг проверка на факти в X](https://wikib.online/article/community-notes-x-krautsorsing) - [Мария Реса и Нобеловата награда за мир 2021: журналистика срещу дезинформация](https://wikib.online/article/maria-resa-nobelova-nagrada-2021) - [Full Fact AI: борба с дезинформацията на изборите във Великобритания](https://wikib.online/article/full-fact-ai-velikobritania) - [Канадската „Инициатива за цифров гражданин“ срещу онлайн дезинформацията](https://wikib.online/article/kanada-initsiativa-tsifrov-grazhdanin) - [Грешки и слабости на Уикипедия](https://wikib.online/article/greshki-i-slabosti-na-uikipediya) - [Цифровизацията, дезинформацията и общественото доверие в ЕС през 2026 г.](https://wikib.online/article/%D1%86%D0%B8%D1%84%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%B4%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BD%D1%84%D0%BE%D1%80%D0%BC%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%B8-%D0%BE%D0%B1%D1%89%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%B4%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%B5-%D0%B2-%D0%B5%D1%81-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B7-2026-%D0%B3) - [Дезинформацията около изборите в България през 2026 г.](https://wikib.online/article/dezinformatsia-izbori-balgaria-2026) ## Доказателства към твърденията 1. Fact-checking — https://en.wikipedia.org/wiki/Fact-checking 2. Fact-checking — https://en.wikipedia.org/wiki/Fact-checking 3. Fact-checking — https://en.wikipedia.org/wiki/Fact-checking 4. Fact-checking — https://en.wikipedia.org/wiki/Fact-checking 5. Fact-checking — https://en.wikipedia.org/wiki/Fact-checking 6. Fact-checking — https://en.wikipedia.org/wiki/Fact-checking 7. Fact-checking — https://en.wikipedia.org/wiki/Fact-checking 8. Fact-checking — https://en.wikipedia.org/wiki/Fact-checking 9. International Fact-Checking Network — https://www.poynter.org/ifcn/ 10. International Fact-Checking Network — https://www.poynter.org/ifcn/ 11. IFCN Code of Principles: The commitments — https://www.ifcncodeofprinciples.poynter.org/the-commitments 12. IFCN Code of Principles: The commitments — https://www.ifcncodeofprinciples.poynter.org/the-commitments 13. IFCN Code of Principles: The commitments — https://www.ifcncodeofprinciples.poynter.org/the-commitments 14. IFCN Code of Principles: The commitments — https://www.ifcncodeofprinciples.poynter.org/the-commitments 15. Factcheck.bg — Проверка на факти — https://factcheck.bg/ 16. The ephemeral effects of fact-checks on COVID-19 misperceptions in the United States, Great Britain and Canada — https://www.nature.com/articles/s41562-021-01278-3 17. The ephemeral effects of fact-checks on COVID-19 misperceptions in the United States, Great Britain and Canada — https://www.nature.com/articles/s41562-021-01278-3 18. Fact-checking — https://en.wikipedia.org/wiki/Fact-checking 19. “Fact-checking” fact checkers: A data-driven approach — https://misinforeview.hks.harvard.edu/article/fact-checking-fact-checkers-a-data-driven-approach/ 20. Fact-checking — https://en.wikipedia.org/wiki/Fact-checking 21. More Speech and Fewer Mistakes — https://about.fb.com/news/2025/01/meta-more-speech-fewer-mistakes/ 22. More Speech and Fewer Mistakes — https://about.fb.com/news/2025/01/meta-more-speech-fewer-mistakes/ 23. Fact-checking — https://en.wikipedia.org/wiki/Fact-checking ## Метаданни - Каноничен URL: https://wikib.online/article/proverka-na-fakti - Лиценз: CC BY-SA 4.0 (https://creativecommons.org/licenses/by-sa/4.0/) - Ревизия: 1 - Статус: published - Език: bg - JSON: https://wikib.online/api/public/articles/proverka-na-fakti