Проверка на факти ================= Проверката на факти е процесът на проверка на фактическата точност на поставени под съмнение публикации и твърдения; тя може да се извършва преди или след публикуването или разпространението на съдържанието. Изследванията сочат, че проверката на факти може да коригира възприятията на гражданите и да възпира политиците да разпространяват неверни или подвеждащи твърдения, но корекциите могат да избледнеят с времето или да бъдат заглушени от сигнали на елити, които разпространяват по-неточни твърдения. Политическата проверка на факти понякога е критикувана като журналистика на мнението. Видове ------ Вътрешната проверка се прави от самия издател, за да не бъде публикувано неточно съдържание; когато текстът се анализира от трета страна, процесът се нарича външна проверка на факти. Предварителната (ante hoc) проверка цели да открие грешките, за да бъде текстът поправен преди разпространението си или отхвърлен. Последващата (post hoc) проверка обикновено завършва с писмен доклад за неточностите, понякога с визуална оценка — например „Пинокиовците“ на The Washington Post Fact Checker или скалата TRUTH-O-METER на PolitiFact. История ------- Сензационните вестници от 1850-те и следващите години постепенно пораждат нужда от по-фактологични медии. Ключови етапи са създаването на Асошиейтед Прес през 1850-те, Бюрото за точност и честна игра на Ралф Пулицър в New York World (1912), списание „Тайм“ на Хенри Люс (с първоначално работно заглавие Facts) и прочутият отдел за проверка на факти на „Ню Йоркър“. Външните организации за последваща проверка на факти възникват в САЩ в началото на 2000-те години; сред тях са FactCheck.org и PolitiFact в САЩ, Full Fact във Великобритания и Africa Check в няколко африкански държави. През 2003 г. „Ню Йоркър“ има 16 проверители на факти, а през 2017 г. отделът за проверка на германското седмично списание „Шпигел“ наброява 70 души. Международна мрежа и стандарти ------------------------------ Международната мрежа за проверка на факти (IFCN) към института Пойнтър е основана през 2015 г.; тя подкрепя журналистите, проверяващи факти, чрез мрежа, обучения и сътрудничество и свързва над 170 организации по света. Подписалите Кодекса на принципите на IFCN се задължават да прилагат един и същ стандарт за всяка проверка, да не съсредоточават проверките си върху една страна и да оставят доказателствата да определят заключенията. Те трябва да посочват всички източници достатъчно подробно, за да могат читателите сами да повторят проверката, да са прозрачни за финансирането си и да публикуват и спазват политика за корекции. В България организацията Factcheck.bg публикува проверки, рубрика „Политически лъжеметър“ и собствена политика на корекции. Ефективност ----------- Предварително регистрирани експерименти в САЩ, Великобритания и Канада по време на пандемията от COVID-19 показват, че проверките на факти намаляват целевите погрешни възприятия, особено сред най-уязвимите към тях групи. Тези намаления обаче не се запазват с времето дори след многократно излагане, т.е. ефектът е краткотраен. Изследване от 2020 г. на икономисти от Парижкото училище по икономика и Sciences Po установява, че неверните твърдения на Марин Льо Пен по време на президентската кампания във Франция през 2017 г. убеждават избирателите и губят убедителността си след проверка, но проверката не намалява политическата подкрепа за Льо Пен. През 2023 г. изследване в Misinformation Review на Харвард сравнява 22 349 статии на Snopes и PolitiFact: двете организации дават противоречиви оценки само в един от 749 съвпадащи случая, след като се изравнят дребните разлики в скалите. По-ранно изследване от 2018 г. обаче установява, че различните организации рядко проверяват едни и същи твърдения. Платформите и проверката на факти --------------------------------- На 7 януари 2025 г. Meta обявява, че започвайки от САЩ, прекратява програмата си за проверка на факти от трети страни и преминава към модел на „бележки от общността“ (Community Notes). Компанията пише, че при стартирането на независимата програма през 2016 г. не е искала да бъде „арбитър на истината“ и затова е предоставила тази отговорност на независими организации. След засилени съмнения в ефективността на етикетите „оспорено“ Facebook ги премахва през декември 2017 г. и започва да показва статии с проверки до съответната невярна новина, когато тя бъде споделена. Вижте също ----------- Медийна грамотност: https://wikib.online/article/mediyna-gramotnost Предварително опровергаване (prebunking): https://wikib.online/article/predvaritelno-oprovergavane-prebunking Европейският щит за демокрацията: https://wikib.online/article/evropeyski-shtit-za-demokratsiyata Community Notes: краудсорсинг проверка на факти в X: https://wikib.online/article/community-notes-x-krautsorsing Мария Реса и Нобеловата награда за мир 2021: журналистика срещу дезинформация: https://wikib.online/article/maria-resa-nobelova-nagrada-2021 Full Fact AI: борба с дезинформацията на изборите във Великобритания: https://wikib.online/article/full-fact-ai-velikobritania Канадската „Инициатива за цифров гражданин“ срещу онлайн дезинформацията: https://wikib.online/article/kanada-initsiativa-tsifrov-grazhdanin Грешки и слабости на Уикипедия: https://wikib.online/article/greshki-i-slabosti-na-uikipediya Цифровизацията, дезинформацията и общественото доверие в ЕС през 2026 г.: https://wikib.online/article/%D1%86%D0%B8%D1%84%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%B4%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BD%D1%84%D0%BE%D1%80%D0%BC%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%B8-%D0%BE%D0%B1%D1%89%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%B4%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%B5-%D0%B2-%D0%B5%D1%81-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B7-2026-%D0%B3 Дезинформацията около изборите в България през 2026 г.: https://wikib.online/article/dezinformatsia-izbori-balgaria-2026 Доказателства към твърденията ----------------------------- 1. Fact-checking https://en.wikipedia.org/wiki/Fact-checking 2. Fact-checking https://en.wikipedia.org/wiki/Fact-checking 3. Fact-checking https://en.wikipedia.org/wiki/Fact-checking 4. Fact-checking https://en.wikipedia.org/wiki/Fact-checking 5. Fact-checking https://en.wikipedia.org/wiki/Fact-checking 6. Fact-checking https://en.wikipedia.org/wiki/Fact-checking 7. Fact-checking https://en.wikipedia.org/wiki/Fact-checking 8. Fact-checking https://en.wikipedia.org/wiki/Fact-checking 9. International Fact-Checking Network https://www.poynter.org/ifcn/ 10. International Fact-Checking Network https://www.poynter.org/ifcn/ 11. IFCN Code of Principles: The commitments https://www.ifcncodeofprinciples.poynter.org/the-commitments 12. IFCN Code of Principles: The commitments https://www.ifcncodeofprinciples.poynter.org/the-commitments 13. IFCN Code of Principles: The commitments https://www.ifcncodeofprinciples.poynter.org/the-commitments 14. IFCN Code of Principles: The commitments https://www.ifcncodeofprinciples.poynter.org/the-commitments 15. Factcheck.bg — Проверка на факти https://factcheck.bg/ 16. The ephemeral effects of fact-checks on COVID-19 misperceptions in the United States, Great Britain and Canada https://www.nature.com/articles/s41562-021-01278-3 17. The ephemeral effects of fact-checks on COVID-19 misperceptions in the United States, Great Britain and Canada https://www.nature.com/articles/s41562-021-01278-3 18. Fact-checking https://en.wikipedia.org/wiki/Fact-checking 19. “Fact-checking” fact checkers: A data-driven approach https://misinforeview.hks.harvard.edu/article/fact-checking-fact-checkers-a-data-driven-approach/ 20. Fact-checking https://en.wikipedia.org/wiki/Fact-checking 21. More Speech and Fewer Mistakes https://about.fb.com/news/2025/01/meta-more-speech-fewer-mistakes/ 22. More Speech and Fewer Mistakes https://about.fb.com/news/2025/01/meta-more-speech-fewer-mistakes/ 23. Fact-checking https://en.wikipedia.org/wiki/Fact-checking Каноничен URL: https://wikib.online/article/proverka-na-fakti Ревизия: 1 Статус: published Език: bg Лиценз: CC BY-SA 4.0 (https://creativecommons.org/licenses/by-sa/4.0/)