Океанология
Океанологията (океанография, наука за морето) е научното изследване на океана — неговата физика, химия, биология и геология; като наука за Земята тя обхваща океанските течения, вълните и геофизичната динамика на флуидите, потоците на химични вещества и физични свойства в океана и през границите му, динамиката на екосистемите, тектониката на плочите и геологията на морското дъно.[1] Световният океан покрива около 70,8 % от Земята и съдържа 97 % от водата ѝ, като е огромен резервоар на топлина за енергийния баланс на планетата и основа на климата и времето.[5] Съвременната океанология започва с експедицията на „Чалънджър“ през 1872–1876 г.[3] Според проекта Seabed 2030 едва 27,3 % от океанското дъно е картографирано по съвременни стандарти.[17]
Основни данни
| Параметър | Данни |
|---|---|
| Предмет | Физика, химия, биология и геология на океана[1] |
| Площ на Световния океан | Около 361 млн. км² — около 71 % от земната повърхност[10] |
| Средна дълбочина | 3688 м[9] |
| Средна соленост | Около 35 г сол на килограм морска вода (3,5 %)[10] |
| Дял от водата на Земята | 97 %[5] |
| Начало на съвременната наука | Експедицията на „Чалънджър“ (1872–1876)[3] |
| Картографирано дъно | 27,3 % (Seabed 2030)[17] |
| pH на повърхността | От около 8,15 (1950 г.) до 8,05 (2026 г.)[13] |
| Буйове Argo | Почти 4000[16] |
Предмет и клонове
Океанологията изучава физиката, химията, биологията и геологията на океана — от теченията, вълните и динамиката на флуидите до потоците на вещества, екосистемите и геологията на морското дъно.[1] Физичната океанология изследва теченията и топлинното съдържание на океана, химичната — състава на морската вода, геоложката — дъното, а биологичната океанология изучава екологията и биологията на морските организми във връзка с физичните, химичните и геоложките особености на тяхната среда.[2]
История
Повратното събитие за създаването на съвременната океанология е експедицията на „Чалънджър“ през 1872–1876 г. — първото истинско океанографско плаване, което полага основите на цялата научна дисциплина.[3] Корабът изминава 68 890 морски мили (127 580 километра), а докладът за научните ѝ резултати описва над 4000 непознати дотогава вида.[4]
Световният океан
По конвенция Световният океан се дели на пет океана — Тихи, Атлантически, Индийски, Северен ледовит и Южен (Антарктически); моделът с пет океана се утвърждава окончателно едва в началото на XXI век.[7] Тихият океан има площ 168 723 000 км² (46,6 %) и средна дълбочина 3970 м, Атлантическият — 85 133 000 км² и 3646 м, Индийският — 70 560 000 км² и 3741 м, Южният — 21 960 000 км² и 3270 м, а Северният ледовит — 15 558 000 км² и 1205 м; общата площ е 361 900 000 км².[8]
Средната дълбочина на океаните е около 4 км — по-точно 3688 м, — а почти половината от морските води са по-дълбоки от 3000 м.[9] Около 71 % от земната повърхност, или около 361 милиона квадратни километра, е покрита от океан; средната соленост е около 35 г сол на килограм морска вода (S ≈ 35 g/kg, или 3,5 %).[10] Червената светлина се поглъща най-лесно и обикновено не прониква по-дълбоко от 50 м, докато синята може да проникне до 200 м.[12]
Океанът е основният компонент на хидросферата и огромен резервоар на топлина за енергийния баланс на Земята, за въглеродния и водния цикъл и основа на климата и времето.[5] В него възниква фотосинтезата и следователно кислородът в атмосферата, като и днес океанът осигурява половината от него.[6] Изпарението от океана е източникът на повечето валежи — около 90 %.[11]
Химия на океана и подкисляване
Подкисляването на океана е продължаващото понижаване на pH на океанските води: между 1950 и 2026 г. средното pH на повърхността спада от около 8,15 на 8,05, а основната причина са емисиите на въглероден диоксид от човешката дейност.[13]
Погълнатият от атмосферата въглероден диоксид реагира с водата и образува въглеродна киселина, която се разпада на хидрогенкарбонатен йон и водороден йон: CO₂ + H₂O ⇌ H₂CO₃ ⇌ H⁺ + HCO₃⁻; свободните водородни йони понижават pH, макар морската вода все още да е алкална (pH над 8). Скалата на pH е логаритмична (pH = −lg[H⁺]): понижение с 0,1 означава с 26 % по-висока концентрация на водородни йони, а промяна с една единица — десетократна.[14]
Океанът поглъща около 30 % от въглеродния диоксид, изпуснат от хората през последните 270 години (от около 1750 г.), което затруднява морските организми, изграждащи черупки и скелети от калциев карбонат, и застрашава кораловите рифове и морските екосистеми.[15]
Съвременни методи на наблюдение
Международната програма Argo, действаща от началото на 2000-те години, използва профилиращи буйове за измерване на температурата, солеността и теченията; флотилията ѝ наброява почти 4000 дрейфуващи буя, които обикновено се носят на дълбочина 1000 м и на всеки 10 дни, променяйки плаваемостта си, се спускат до 2000 м и изплуват към повърхността.[16]
Проектът Seabed 2030 на фондация „Нипон“ и GEBCO, който цели пълно картографиране на океанското дъно до 2030 г., обявява на Световния ден на хидрографията (21 юни), че 27,3 % от дъното вече е картографирано по съвременни стандарти — с четири милиона квадратни километра повече от предходната година.[17]
Международно управление
Споразумението на ООН за опазване на морското биологично разнообразие в откритото море (BBNJ), прието от държавите членки през юни 2023 г., събира необходимите 60 ратификации на 20 септември 2025 г. и влиза в сила през януари 2026 г.[18]
Черно море и българската океанология
Черно море има площ 436 400 км², средна дълбочина 1253 м, максимална дълбочина 2212 м и обем 547 000 км³.[20] Дълбоките му води не се смесват с горните слоеве, които получават кислород от атмосферата, и над 90 % от обема на дълбоките води е безкислороден.[19] Този безкислороден слой запазва древни корабокрушения, открити в Черно море.[21]
Институтът по океанология „Фритьоф Нансен“ към Българската академия на науките във Варна разполага с научноизследователския кораб „Академик“, чиято 40-годишнина е отбелязана с изложба в БАН; придобиването му позволява да се премине от брегови изследвания към изследване на цялата изключителна икономическа зона на България в Черно море.[22] Според директора проф. Валентина Тодорова институтът ще има нов научноизследователски кораб през 2027 г.; учените работят по над 40 проекта с европейско и национално финансиране, като основната им задача е да проучват водите, екосистемата и биоразнообразието на Черно море.[23]
Вижте също
Доказателства към твърденията
-
Oceanography
Уикипедия (английска)Отвори източника
-
Oceanography
Уикипедия (английска)Отвори източника
-
Oceanography
Уикипедия (английска)Отвори източника
-
Challenger expedition
Уикипедия (английска)Отвори източника
-
Ocean
Уикипедия (английска)Отвори източника
-
Ocean
Уикипедия (английска)Отвори източника
-
Ocean
Уикипедия (английска)Отвори източника
-
Ocean
Уикипедия (английска)Отвори източника
-
Ocean
Уикипедия (английска)Отвори източника
-
Ocean
Уикипедия (английска)Отвори източника
-
Ocean
Уикипедия (английска)Отвори източника
-
Ocean
Уикипедия (английска)Отвори източника
-
Ocean acidification
Уикипедия (английска)Отвори източника
-
Ocean acidification
Уикипедия (английска)Отвори източника
-
Ocean acidification
Уикипедия (английска)Отвори източника
-
Argo (oceanography)
Уикипедия (английска)Отвори източника
-
27.3% of World’s Ocean Floor Now Mapped in Seabed 2030 Project
The Nippon Foundation (TNF Scholars Association) · 2025-06Отвори източника
-
UN ‘high seas’ treaty clears ratification threshold, to enter into force in January
UN News · 2025-09-20Отвори източника
-
Black Sea
Уикипедия (английска)Отвори източника
-
Black Sea
Уикипедия (английска)Отвори източника
-
Black Sea
Уикипедия (английска)Отвори източника
-
40 години НИК „Академик“
Институт по океанология „Фритьоф Нансен“ — БАН · 2024-06-10Отвори източника
-
До края на 2027 г. Институтът по океанология във Варна ще има нов научноизследователски кораб
БТА · 2025-10-31Отвори източника