Нобелови награди за наука (2026)
Нобеловите награди за наука през 2026 г. са присъдени за три открития, които разширяват границите на познанието. Наградата по физика получава Франсис Халзен за решаващия му принос към неутринната обсерватория IceCube и за откриването на високоенергийни неутрино с астрофизичен произход.[1] Наградата по химия е за Анри Б. Каган и Кенсо Соай — за откриването на нелинейни ефекти и автокатализа в асиметричния органичен синтез.[2] Наградата по физиология или медицина получават Карл Дайсерот, Петер Хегеман и Георг Нагел за откритията им, свързани със светлинно управляваните йонни канали и оптогенетиката.[3]
Основни данни
| Параметър | Данни |
|---|---|
| Физика | Франсис Халзен — IceCube и космическите неутрино[1] |
| Химия | Анри Б. Каган и Кенсо Соай — асиметричен органичен синтез[2] |
| Физиология или медицина | Карл Дайсерот, Петер Хегеман и Георг Нагел — оптогенетика[3] |
| Присъжда (физика, химия) | Кралската шведска академия на науките[4] |
| Присъжда (медицина) | Нобеловото събрание в Каролинския институт[5] |
| Парична награда | 12 млн. шведски крони за категория, поделени поравно[24] |
Физика: неутрино от далечния космос
Неутриното са навсякъде, но почти не се проявяват: преминават през Земята и през телата ни, без да ги забележим, и само много рядко отделно неутрино взаимодейства с атомно ядро.[7] Отдавна е известно, че в космоса има природни ускорители, които изстрелват частици с енергия до милион пъти по-голяма от постижимата в земните лаборатории, но за тези източници се знае малко.[8] За разлика от другите частици неутриното стигат до нас, без да сменят посоката си и без да губят енергия, и затова носят информация, която не може да се получи по друг начин.[9]
Франсис Халзен разбира, че ледът на Южния полюс може да се използва за проследяване на неутрино; неговата идея и научно ръководство са в основата на обсерваторията IceCube — кубичен километър лед, оборудван със светлинни сензори.[6] Той представя идеята си през 1988 г.: при сблъсък на неутрино с атомно ядро възниква проблясък светлина, който сензорите в прозрачния ледников лед могат да уловят, а ледът на Южния полюс е свободен от смущения и е геоложки стабилен, без земетресения.[10] IceCube е завършена през 2011 г.; скоро след това изследователите откриват първите високоенергийни неутрино, а няколко години по-късно — неутрино, които със сигурност идват отдалеч извън Слънчевата система.[11]
„Франсис Халзен ръководи международен екип от изследователи и инженери, който ни даде фантастичен инструмент. Неговата упоритост и научна визия проправиха пътя на нов вид астрономия“, казва председателят на Нобеловия комитет по физика Марк Пиърс.[12] Данните, които IceCube събира непрекъснато, ще разкриват бурните среди, в които се раждат високоенергийните неутрино, и може дори да покажат непознати досега космически явления.[13]
Халзен е роден през 1944 г. в Тинен, Белгия, защитава докторат през 1969 г. в Льовенския католически университет и е професор в Уисконсинския университет в Мадисън, САЩ.[14]
Химия: огледалните молекули на живота
Някои молекули, например аминокиселините, съществуват в два варианта, които са огледален образ един на друг, но живите организми съдържат само единия от тях; как е възникнала тази химична асиметрия, дълго е загадка за химиците.[15] Химията на живота е „хомохирална“ — от гръцките думи за „същ“ и „ръка“: както ръцете, всички аминокиселини имат два огледални варианта, но в белтъците на клетките се среща само единият.[16] Химиците се стремят да получават само единия огледален вариант, защото при веществата, които взаимодействат с живите организми, например лекарствата, желаното действие има само единият.[17]
Анри Каган прави първата решаваща стъпка през 1986 г., когато открива нов начин за управление на химичните реакции, с който получава по-голям излишък от единия огледален вариант, отколкото се е смятало за възможно.[19] Кенсо Соай прави следващата стъпка: в публикация от 1995 г. той описва първата химична реакция, която може да бъде хомохирална, а през 2003 г. представя реакция, при която се образува само единият от двата възможни огледални образа — нещо, което дотогава е постигал единствено животът.[20]
„Анри Каган и Кенсо Соай дадоха решение на химична загадка на повече от век: как хомохиралността може да възникне спонтанно“, казва председателят на Нобеловия комитет по химия Хайнер Линке.[18] Откритията им са решаващи за химиците, които проектират реакции за производството на лекарства.[21]
Каган е роден през 1930 г. в Булон-Биянкур, Франция, защитава докторат през 1960 г. в Колеж дьо Франс и е почетен професор в тогавашния Университет Париж-Юг.[22] Соай е роден през 1950 г. в Хирошима, Япония, защитава докторат през 1979 г. в Токийския университет и е почетен професор в Токийския университет за наука.[23] Двамата си поделят 12 млн. шведски крони (около 1,2 млн. долара).[25]
Физиология или медицина: оптогенетиката
Наградата е за оптогенетиката — метод, който показва как нервните клетки оформят спомените, чувствата и поведението в живия мозък: Петер Хегеман и Георг Нагел откриват в едноклетъчно водорасло белтъка каналродопсин, а Карл Дайсерот го превръща в управляван със светлина превключвател за нервните клетки.[26] През XX век изследователите започват да установяват кои области на мозъка за какво отговарят, но методите им не позволяват да докажат причинно-следствени връзки.[27]
Хегеман се пита как едноклетъчното водорасло хламидомонада плува към светлината; в началото на 2000-те години той и Нагел откриват каналродопсина — белтък на повърхността на клетката, в който при осветяване със синя светлина се отваря канал, заредени йони навлизат в клетката и възниква електрически импулс.[28] Дайсерот вкарва гена на каналродопсина в нервни клетки на плъхове и с осветяване със синя светлина предизвиква нервен сигнал; той публикува пробива през 2005 г., а две години по-късно превключвателят работи и в мозъка на живи мишки.[29]
С оптогенетиката изследователите разкриват невронни вериги, свързани с определени спомени, чувства и поведения, важни за неврологичните и психичните болести, а в клиничната медицина методът се изпитва за възстановяване на зрението при хора със зрителни увреждания.[30] „Оптогенетиката дава възможност да картографираме мозъка по начин, за който някога можехме само да мечтаем“, казва председателят на Нобеловия комитет Пер Свенингсон.[31]
Дайсерот е роден през 1971 г., защитава докторат през 1998 г. и получава медицинска степен през 2000 г. в Станфордския университет.[32] Хегеман е роден през 1954 г., защитава докторат през 1984 г. в Института по биохимия „Макс Планк“ в Мартинсрид и е професор по неврология в Хумболтовия университет в Берлин.[33] Нагел е роден през 1953 г., защитава докторат през 1988 г. във Франкфуртския университет и е професор по молекулярна физиология на растенията във Вюрцбургския университет.[34] Тримата си поделят 12 млн. шведски крони.[35]
Вижте също
Доказателства към твърденията
-
Nobel Prize in Physics 2026 — Summary
NobelPrize.orgОтвори източника
-
Nobel Prize in Chemistry 2026 — Summary
NobelPrize.orgОтвори източника
-
Nobel Prize in Physiology or Medicine 2026 — Summary
NobelPrize.orgОтвори източника
-
Press release: The Nobel Prize in Physics 2026
NobelPrize.org (Кралската шведска академия на науките) · 2026-10Отвори източника
-
Press release: Nobel Prize in Physiology or Medicine 2026
NobelPrize.org (Нобеловото събрание в Каролинския институт) · 2026-10Отвори източника
-
Press release: The Nobel Prize in Physics 2026
NobelPrize.org (Кралската шведска академия на науките) · 2026-10Отвори източника
-
Press release: The Nobel Prize in Physics 2026
NobelPrize.org (Кралската шведска академия на науките) · 2026-10Отвори източника
-
Press release: The Nobel Prize in Physics 2026
NobelPrize.org (Кралската шведска академия на науките) · 2026-10Отвори източника
-
Press release: The Nobel Prize in Physics 2026
NobelPrize.org (Кралската шведска академия на науките) · 2026-10Отвори източника
-
Press release: The Nobel Prize in Physics 2026
NobelPrize.org (Кралската шведска академия на науките) · 2026-10Отвори източника
-
Press release: The Nobel Prize in Physics 2026
NobelPrize.org (Кралската шведска академия на науките) · 2026-10Отвори източника
-
Press release: The Nobel Prize in Physics 2026
NobelPrize.org (Кралската шведска академия на науките) · 2026-10Отвори източника
-
Press release: The Nobel Prize in Physics 2026
NobelPrize.org (Кралската шведска академия на науките) · 2026-10Отвори източника
-
Press release: The Nobel Prize in Physics 2026
NobelPrize.org (Кралската шведска академия на науките) · 2026-10Отвори източника
-
Press release: Nobel Prize in Chemistry 2026
NobelPrize.org (Кралската шведска академия на науките) · 2026-10Отвори източника
-
Press release: Nobel Prize in Chemistry 2026
NobelPrize.org (Кралската шведска академия на науките) · 2026-10Отвори източника
-
Press release: Nobel Prize in Chemistry 2026
NobelPrize.org (Кралската шведска академия на науките) · 2026-10Отвори източника
-
Press release: Nobel Prize in Chemistry 2026
NobelPrize.org (Кралската шведска академия на науките) · 2026-10Отвори източника
-
Press release: Nobel Prize in Chemistry 2026
NobelPrize.org (Кралската шведска академия на науките) · 2026-10Отвори източника
-
Press release: Nobel Prize in Chemistry 2026
NobelPrize.org (Кралската шведска академия на науките) · 2026-10Отвори източника
-
Press release: Nobel Prize in Chemistry 2026
NobelPrize.org (Кралската шведска академия на науките) · 2026-10Отвори източника
-
Press release: Nobel Prize in Chemistry 2026
NobelPrize.org (Кралската шведска академия на науките) · 2026-10Отвори източника
-
Press release: Nobel Prize in Chemistry 2026
NobelPrize.org (Кралската шведска академия на науките) · 2026-10Отвори източника
-
Press release: Nobel Prize in Chemistry 2026
NobelPrize.org (Кралската шведска академия на науките) · 2026-10Отвори източника
-
Henri Kagan, Kenso Soai win 2026 Nobel chemistry prize
Khaleej Times (по Ройтерс) · 2026-10Отвори източника
-
Press release: Nobel Prize in Physiology or Medicine 2026
NobelPrize.org (Нобеловото събрание в Каролинския институт) · 2026-10Отвори източника
-
Press release: Nobel Prize in Physiology or Medicine 2026
NobelPrize.org (Нобеловото събрание в Каролинския институт) · 2026-10Отвори източника
-
Press release: Nobel Prize in Physiology or Medicine 2026
NobelPrize.org (Нобеловото събрание в Каролинския институт) · 2026-10Отвори източника
-
Press release: Nobel Prize in Physiology or Medicine 2026
NobelPrize.org (Нобеловото събрание в Каролинския институт) · 2026-10Отвори източника
-
Press release: Nobel Prize in Physiology or Medicine 2026
NobelPrize.org (Нобеловото събрание в Каролинския институт) · 2026-10Отвори източника
-
Press release: Nobel Prize in Physiology or Medicine 2026
NobelPrize.org (Нобеловото събрание в Каролинския институт) · 2026-10Отвори източника
-
Press release: Nobel Prize in Physiology or Medicine 2026
NobelPrize.org (Нобеловото събрание в Каролинския институт) · 2026-10Отвори източника
-
Press release: Nobel Prize in Physiology or Medicine 2026
NobelPrize.org (Нобеловото събрание в Каролинския институт) · 2026-10Отвори източника
-
Press release: Nobel Prize in Physiology or Medicine 2026
NobelPrize.org (Нобеловото събрание в Каролинския институт) · 2026-10Отвори източника
-
Press release: Nobel Prize in Physiology or Medicine 2026
NobelPrize.org (Нобеловото събрание в Каролинския институт) · 2026-10Отвори източника