# Океанология Океанологията (океанография, наука за морето) е научното изследване на океана — неговата физика, химия, биология и геология; като наука за Земята тя обхваща океанските течения, вълните и геофизичната динамика на флуидите, потоците на химични вещества и физични свойства в океана и през границите му, динамиката на екосистемите, тектониката на плочите и геологията на морското дъно. Световният океан покрива около 70,8 % от Земята и съдържа 97 % от водата ѝ, като е огромен резервоар на топлина за енергийния баланс на планетата и основа на климата и времето. Съвременната океанология започва с експедицията на „Чалънджър“ през 1872–1876 г. Според проекта Seabed 2030 едва 27,3 % от океанското дъно е картографирано по съвременни стандарти. ## Основни данни | Параметър | Данни | |---|---| | Предмет | Физика, химия, биология и геология на океана[1] | | Площ на Световния океан | Около 361 млн. км² — около 71 % от земната повърхност[10] | | Средна дълбочина | 3688 м[9] | | Средна соленост | Около 35 г сол на килограм морска вода (3,5 %)[10] | | Дял от водата на Земята | 97 %[5] | | Начало на съвременната наука | Експедицията на „Чалънджър“ (1872–1876)[3] | | Картографирано дъно | 27,3 % (Seabed 2030)[17] | | pH на повърхността | От около 8,15 (1950 г.) до 8,05 (2026 г.)[13] | | Буйове Argo | Почти 4000[16] | ## Предмет и клонове Океанологията изучава физиката, химията, биологията и геологията на океана — от теченията, вълните и динамиката на флуидите до потоците на вещества, екосистемите и геологията на морското дъно.[1] Физичната океанология изследва теченията и топлинното съдържание на океана, химичната — състава на морската вода, геоложката — дъното, а биологичната океанология изучава екологията и биологията на морските организми във връзка с физичните, химичните и геоложките особености на тяхната среда.[2] ## История Повратното събитие за създаването на съвременната океанология е експедицията на „Чалънджър“ през 1872–1876 г. — първото истинско океанографско плаване, което полага основите на цялата научна дисциплина.[3] Корабът изминава 68 890 морски мили (127 580 километра), а докладът за научните ѝ резултати описва над 4000 непознати дотогава вида.[4] ## Световният океан ![Две хоризонтални стълбовидни диаграми: площта и средната дълбочина на Тихия, Атлантическия, Индийския, Южния и Северния ледовит океан](https://wikib.online/media/e85a52524b9dc11f.png) *Площ и средна дълбочина на петте океана (собствена графика по данни от Уикипедия) — Автор: WikiB — графика, изготвена от Claude по искане на администратора · Лиценз: CC0 1.0 (обществено достояние)* По конвенция Световният океан се дели на пет океана — Тихи, Атлантически, Индийски, Северен ледовит и Южен (Антарктически); моделът с пет океана се утвърждава окончателно едва в началото на XXI век.[7] Тихият океан има площ 168 723 000 км² (46,6 %) и средна дълбочина 3970 м, Атлантическият — 85 133 000 км² и 3646 м, Индийският — 70 560 000 км² и 3741 м, Южният — 21 960 000 км² и 3270 м, а Северният ледовит — 15 558 000 км² и 1205 м; общата площ е 361 900 000 км².[8] Средната дълбочина на океаните е около 4 км — по-точно 3688 м, — а почти половината от морските води са по-дълбоки от 3000 м.[9] Около 71 % от земната повърхност, или около 361 милиона квадратни километра, е покрита от океан; средната соленост е около 35 г сол на килограм морска вода (S ≈ 35 g/kg, или 3,5 %).[10] Червената светлина се поглъща най-лесно и обикновено не прониква по-дълбоко от 50 м, докато синята може да проникне до 200 м.[12] Океанът е основният компонент на хидросферата и огромен резервоар на топлина за енергийния баланс на Земята, за въглеродния и водния цикъл и основа на климата и времето.[5] В него възниква фотосинтезата и следователно кислородът в атмосферата, като и днес океанът осигурява половината от него.[6] Изпарението от океана е източникът на повечето валежи — около 90 %.[11] ## Химия на океана и подкисляване Подкисляването на океана е продължаващото понижаване на pH на океанските води: между 1950 и 2026 г. средното pH на повърхността спада от около 8,15 на 8,05, а основната причина са емисиите на въглероден диоксид от човешката дейност.[13] Погълнатият от атмосферата въглероден диоксид реагира с водата и образува въглеродна киселина, която се разпада на хидрогенкарбонатен йон и водороден йон: CO₂ + H₂O ⇌ H₂CO₃ ⇌ H⁺ + HCO₃⁻; свободните водородни йони понижават pH, макар морската вода все още да е алкална (pH над 8). Скалата на pH е логаритмична (pH = −lg[H⁺]): понижение с 0,1 означава с 26 % по-висока концентрация на водородни йони, а промяна с една единица — десетократна.[14] Океанът поглъща около 30 % от въглеродния диоксид, изпуснат от хората през последните 270 години (от около 1750 г.), което затруднява морските организми, изграждащи черупки и скелети от калциев карбонат, и застрашава кораловите рифове и морските екосистеми.[15] ## Съвременни методи на наблюдение Международната програма Argo, действаща от началото на 2000-те години, използва профилиращи буйове за измерване на температурата, солеността и теченията; флотилията ѝ наброява почти 4000 дрейфуващи буя, които обикновено се носят на дълбочина 1000 м и на всеки 10 дни, променяйки плаваемостта си, се спускат до 2000 м и изплуват към повърхността.[16] Проектът Seabed 2030 на фондация „Нипон“ и GEBCO, който цели пълно картографиране на океанското дъно до 2030 г., обявява на Световния ден на хидрографията (21 юни), че 27,3 % от дъното вече е картографирано по съвременни стандарти — с четири милиона квадратни километра повече от предходната година.[17] ## Международно управление Споразумението на ООН за опазване на морското биологично разнообразие в откритото море (BBNJ), прието от държавите членки през юни 2023 г., събира необходимите 60 ратификации на 20 септември 2025 г. и влиза в сила през януари 2026 г.[18] ## Черно море и българската океанология Черно море има площ 436 400 км², средна дълбочина 1253 м, максимална дълбочина 2212 м и обем 547 000 км³.[20] Дълбоките му води не се смесват с горните слоеве, които получават кислород от атмосферата, и над 90 % от обема на дълбоките води е безкислороден.[19] Този безкислороден слой запазва древни корабокрушения, открити в Черно море.[21] Институтът по океанология „Фритьоф Нансен“ към Българската академия на науките във Варна разполага с научноизследователския кораб „Академик“, чиято 40-годишнина е отбелязана с изложба в БАН; придобиването му позволява да се премине от брегови изследвания към изследване на цялата изключителна икономическа зона на България в Черно море.[22] Според директора проф. Валентина Тодорова институтът ще има нов научноизследователски кораб през 2027 г.; учените работят по над 40 проекта с европейско и национално финансиране, като основната им задача е да проучват водите, екосистемата и биоразнообразието на Черно море.[23] ## Вижте също - [Изменението на климата](https://wikib.online/article/izmenenieto-na-klimata) - [Глобалният цифров договор на ООН: рамка за управление на изкуствения интелект и цифровите права](https://wikib.online/article/oon-globalen-tsifrov-dogovor-2024) - [НАТО](https://wikib.online/article/nato) - [Илияна Йотова](https://wikib.online/article/iliana-yotova) - [Атаките с дронове в Черно море (2026)](https://wikib.online/article/ataki-s-dronove-v-cherno-more-2026) - [Геомагнитно поле на Земята](https://wikib.online/article/geomagnitno-pole-na-zemyata) - [Нобелови награди за наука (2026)](https://wikib.online/article/nobelovi-nagradi-za-nauka-2026) ## Доказателства към твърденията 1. Oceanography — https://en.wikipedia.org/wiki/Oceanography 2. Oceanography — https://en.wikipedia.org/wiki/Oceanography 3. Oceanography — https://en.wikipedia.org/wiki/Oceanography 4. Challenger expedition — https://en.wikipedia.org/wiki/Challenger_expedition 5. Ocean — https://en.wikipedia.org/wiki/Ocean 6. Ocean — https://en.wikipedia.org/wiki/Ocean 7. Ocean — https://en.wikipedia.org/wiki/Ocean 8. Ocean — https://en.wikipedia.org/wiki/Ocean 9. Ocean — https://en.wikipedia.org/wiki/Ocean 10. Ocean — https://en.wikipedia.org/wiki/Ocean 11. Ocean — https://en.wikipedia.org/wiki/Ocean 12. Ocean — https://en.wikipedia.org/wiki/Ocean 13. Ocean acidification — https://en.wikipedia.org/wiki/Ocean_acidification 14. Ocean acidification — https://en.wikipedia.org/wiki/Ocean_acidification 15. Ocean acidification — https://en.wikipedia.org/wiki/Ocean_acidification 16. Argo (oceanography) — https://en.wikipedia.org/wiki/Argo_(oceanography) 17. 27.3% of World’s Ocean Floor Now Mapped in Seabed 2030 Project — https://tnfsa.nippon-foundation.or.jp/news/2756701 18. UN ‘high seas’ treaty clears ratification threshold, to enter into force in January — https://www.ungeneva.org/en/news-media/news/2025/09/110787/un-high-seas-treaty-clears-ratification-threshold-enter-force 19. Black Sea — https://en.wikipedia.org/wiki/Black_Sea 20. Black Sea — https://en.wikipedia.org/wiki/Black_Sea 21. Black Sea — https://en.wikipedia.org/wiki/Black_Sea 22. 40 години НИК „Академик“ — https://io-bas.bg/2024/06/10/40-%d0%b3%d0%be%d0%b4%d0%b8%d0%bd%d0%b8-%d0%bd%d0%b8%d0%ba-%d0%b0%d0%ba%d0%b0%d0%b4%d0%b5%d0%bc%d0%b8%d0%ba 23. До края на 2027 г. Институтът по океанология във Варна ще има нов научноизследователски кораб — https://www.bta.bg/bg/videos/31922 ## Метаданни - Каноничен URL: https://wikib.online/article/okeanologia - Лиценз: CC BY-SA 4.0 (https://creativecommons.org/licenses/by-sa/4.0/) - Ревизия: 1 - Статус: published - Език: bg - JSON: https://wikib.online/api/public/articles/okeanologia