# Национална система на политическата икономия

Националната система на политическата икономия е икономическо учение, според което държавата трябва съзнателно да развива производителните сили на нацията — чрез временна защита на новите отрасли, изграждане на инфраструктура и национални финансови институции — вместо да разчита само на свободната търговия. Названието идва от книгата на германския икономист Фридрих Лист „Националната система на политическата икономия“ (1841), според която способността да се създава богатство е безкрайно по-важна от самото богатство. В САЩ сходните идеи са свързани с Александър Хамилтън и с „Американската система“ на Хенри Клей: мита за защита на промишлеността, национална банка и федерални средства за пътища и канали. Спорът между тази школа и привържениците на свободната търговия продължава и днес — в дебатите за индустриалната политика, за които МВФ отбелязва, че успехът зависи от правилния подбор на отраслите, внимателното изпълнение и макроикономическата стабилност, и за държавния модел на Китай.

## Произход в САЩ

В Доклада за манифактурите от 1791 г. Александър Хамилтън посочва страха от провал при нови начинания като може би най-сериозната пречка пред развитието на промишлеността[5]. Според икономическия историк Дъглас Ъруин почти всички предложения за мита в доклада са приети от Конгреса в началото на 1792 г.[6] Корейският икономист Ха-Джун Чанг смята, че именно Хамилтън, а не Лист, пръв систематично формулира аргумента за защита на „младите“ отрасли[7].

През 1832 г. сенатор Хенри Клей защитава своята „Американска система“ от три взаимно подсилващи се части: мито за защита и насърчаване на американската промишленост, национална банка за търговията и федерални субсидии за пътища, канали и други подобрения[8]. Икономистът Хенри Кери развива тези идеи като съчетание от високи мита, вътрешна инфраструктура, национална валута и балансиран бюджет, което смята за необходимо за развитието на страната[9]. Кери е запомнен с това, че свързва протекционизма с икономическото развитие, и обикновено е сравняван с Лист[10].

## Идеите на Фридрих Лист

Лист противопоставя „теорията на производителните сили“ на теорията на стойностите на класическата школа: способността да се създава богатство е безкрайно по-важна от самото богатство[11]. Затова нацията трябва да пожертва част от материалните си блага, за да придобие умения и производствени сили, т.е. да се откаже от някои сегашни предимства, за да си осигури бъдещи[12].

Той критикува „космополитната икономия“ на Адам Смит и неговите последователи, защото тя изхожда от предположението, че всички нации образуват едно общество, живеещо във вечен мир[13]. За Лист защитната система е единственото средство изостаналите нации да се изравнят с водещата индустриална сила[14]. Според главното му съчинение нацията трябва първо да развие селското стопанство и промишлеността със защитни мита със собствени сили, докато те станат достатъчно силни[15].

Лист поставя и граници на защитата: ако един отрасъл не може да бъде изграден при първоначално мито от 40 до 60% и не може да се задържи при трайно мито от 20 до 30%, значи липсват основните условия за промишленост[16]. Той приветства германския Митнически съюз (Zollverein) и се застъпва за разширяването му и за акционерни дружества за големи проекти[17]. На Лист принадлежи и често цитираната метафора, че който е стигнал до върха, „изритва стълбата“, за да не могат другите да се изкачат след него[18].

## Влияние

Идеите на Лист повлияват Сергей Вите, който като руски финансов министър провежда съзнателно „листова“ програма[19]. Те достигат и до Япония още преди Бисмарк[20]. Политологът Чалмърс Джонсън, автор на „MITI и японското чудо“[21], е смятан за първия, свързал бързия възход на Япония с държава, чийто приоритет е икономическото развитие — „държавата на развитието“[22].

Изследване на Нейтън Лейн показва, че политиката за развитие на тежката и химическата промишленост в Южна Корея през 70-те години насърчава разширяването и сравнителното предимство на целевите отрасли[23]. МВФ, разглеждайки Корея и Бразилия, заключава, че за успеха са нужни правилен подбор, внимателно изпълнение, допълващи мерки и макроикономическа стабилност[24]. Ха-Джун Чанг твърди, че днешните богати държави не са се развили чрез свободна търговия, а са насърчавали своите отрасли с мита, субсидии и други мерки[25].

## Критики

Основната икономическа школа е скептична към протекционизма. Джагдиш Багвати пише, че защитата на търговията вреди на икономиката на самата държава, която я въвежда[26], и че важен разход на протекционизма са средствата за лобиране, изразходвани от търсещите защита[27]. Дъглас Ъруин оспорва, че митата са основната причина за бързия растеж на САЩ в края на XIX век, и допуска, че те дори са затруднили натрупването на капитал, като са оскъпили вносните машини[28]. Докладът на Световната банка за „източноазиатското чудо“ (1993) предупреждава развиващите се страни да не прилагат индустриална политика без силни държавни институции[29].

## Китай и съвременният дебат

Британският политолог Шон Бреслин намира, че китайският опит като цяло съответства на държавно ръководен проект за растеж, който поставя националната цел в центъра на политиката[30]. Според официални данни китайската високоскоростна железопътна мрежа надхвърля 50 000 км през декември 2025 г.[31]

Критиците посочват и цената на модела. Никълъс Ларди от Института „Питърсън“ проследява как при Си Дзинпин държавните предприятия получават предимство, а местните власти и банките поддържат губещи компании[32]. Според МВФ държавно ръководените и финансирани с дълг инвестиции и неоправданата подкрепа за отрасли водят до отслабваща производителност, натрупване на финансови рискове и свръхпредлагане в някои сектори[33], а продължителната криза в имотния сектор и дълговете на местните власти потискат търсенето и създават дефлационен натиск[34].

Индустриалната политика се завръща и на Запад. Законът за чиповете в САЩ предвижда субсидии, които ще увеличат рязко производството на модерни чипове на американска територия[35], а обемът на Закона за намаляване на инфлацията се оценява между 390 и 900 млрд. долара[36]. През февруари 2025 г. Европейската комисия представя „Споразумение за чиста индустрия“ в подкрепа на конкурентоспособността на европейската промишленост[37].

Някои коментатори използват противопоставянето между двете системи и в по-остра форма. Пазарният анализатор Алекс Крайнер определя свободната търговия като икономическо и интелектуално наследство на европейските колониални империи, усъвършенствано от управляващите Британската империя[38].

## Вижте също

- [Финансиализация](https://wikib.online/article/finansializatsia)
- [Спадът на пазара на държавни облигации (2021–2026)](https://wikib.online/article/spad-na-pazara-na-darzhavni-obligatsii-2021-2026)
- [Протестите на площад Тянанмън в Китай (1989)](https://wikib.online/article/kitay-tianyanmen-protesti-1989)
- [Китай: задължителното етикетиране на AI-генерирано съдържание (2025)](https://wikib.online/article/kitay-zadalzhitelno-etiketirane-ai-2025)
- [Законът за националната сигурност на Хонконг (2020)](https://wikib.online/article/hongkong-zakon-natsionalna-sigurnost-2020)
- [Тайван 2024: как островът устоя на китайска дезинформационна кампания с изкуствен интелект](https://wikib.online/article/taiwan-izbori-2024-kitayska-dezinformatsiya)
- [Китай: „умните съдилища“ и изкуственият интелект в правосъдието](https://wikib.online/article/kitay-internet-sadilishta-ai)
- [Китай: временни мерки за управление на генеративния AI](https://wikib.online/article/kitay-vremenni-merki-generativen-ai)

## Доказателства към твърденията

1. Friedrich List, The National System of Political Economy, Book II, Chapter XII — Econlib — Място: Книга II, гл. XII — https://www.econlib.org/book-chapters/chapter-book-ii-chapter-12/

2. Classic Senate Speeches: Henry Clay, The American System (1832) — U.S. Senate — Място: Въведение към речта — https://www.senate.gov/artandhistory/history/common/generic/Speeches_ClayAmericanSystem.htm

3. World Economic Outlook, October 2025, Chapter 3: Industrial Policy — IMF — Място: Гл. 3, обобщение — https://www.imf.org/-/media/files/publications/weo/2025/october/english/ch3.pdf

4. The State Strikes Back: The End of Economic Reform in China? — Nicholas Lardy, PIIE — Място: Описание на книгата — https://www.piie.com/bookstore/2018/state-strikes-back-end-economic-reform-china

5. Alexander Hamilton's Final Version of the Report on the Subject of Manufactures (05.12.1791) — Founders Online — Място: Пречки пред манифактурите — https://founders.archives.gov/documents/Hamilton/01-10-02-0001-0007

6. The Aftermath of Hamilton's Report on Manufactures — Douglas Irwin, NBER WP 9943 — Място: Резюме — https://www.nber.org/papers/w9943

7. Kicking Away the Ladder: The Real History of Free Trade — Ha-Joon Chang, Foreign Policy in Focus (30.12.2003) — Място: САЩ — https://fpif.org/kicking_away_the_ladder_the_real_history_of_free_trade/

8. Classic Senate Speeches: Henry Clay, The American System (1832) — U.S. Senate — Място: Въведение към речта — https://www.senate.gov/artandhistory/history/common/generic/Speeches_ClayAmericanSystem.htm

9. Henry C. Carey — History of Economic Thought website — Място: Профил — https://www.hetwebsite.net/het/profiles/carey.htm

10. Henry C. Carey — History of Economic Thought website — Място: Профил — https://www.hetwebsite.net/het/profiles/carey.htm

11. Friedrich List, The National System of Political Economy, Book II, Chapter XII — Econlib — Място: Книга II, гл. XII — https://www.econlib.org/book-chapters/chapter-book-ii-chapter-12/

12. Friedrich List, The National System of Political Economy, Book II, Chapter XII — Econlib — Място: Книга II, гл. XII — https://www.econlib.org/book-chapters/chapter-book-ii-chapter-12/

13. Friedrich List, The National System of Political Economy, Book II, Chapter XI — Econlib — Място: Книга II, гл. XI — https://www.econlib.org/book-chapters/chapter-book-ii-chapter-11/

14. Friedrich List, The National System of Political Economy, Book II, Chapter XI — Econlib — Място: Книга II, гл. XI — https://www.econlib.org/book-chapters/chapter-book-ii-chapter-11/

15. LeMO Biografie: Friedrich List — Deutsches Historisches Museum — Място: Главното съчинение (1841) — https://www.dhm.de/lemo/biografie/friedrich-list

16. Friedrich List, The National System of Political Economy, Book II, Chapter XXVI — Econlib — Място: Книга II, гл. XXVI — https://www.econlib.org/book-chapters/chapter-book-ii-chapter-26/

17. LeMO Biografie: Friedrich List — Deutsches Historisches Museum — Място: Хронология, 1832–1839 — https://www.dhm.de/lemo/biografie/friedrich-list

18. Kicking Away the Ladder: The Real History of Free Trade — Ha-Joon Chang, Foreign Policy in Focus (30.12.2003) — Място: Цитат от Лист — https://fpif.org/kicking_away_the_ladder_the_real_history_of_free_trade/

19. Persistent Factors in Russian Economic Policy — Groupe d'études géopolitiques (28.04.2023) — Място: Сергей Вите — https://geopolitique.eu/en/2023/04/28/persistent-factors-in-russian-economic-policy-competing-paths-to-illiberal-government-and-the-futures-of-putinism/

20. Developmentalisms — Phenomenal World (18.09.2021) — Място: Япония — https://phenomenalworld.org/analysis/developmentalisms/

21. Leading Scholar on Japan Chalmers Johnson (1931–2010) Left Lasting Legacy at UC San Diego — Newswise — Място: Текст — https://www.newswise.com/articles/leading-scholar-on-japan-chalmers-johnson-1931-2010-left-lasting-legacy-at-uc-san-diego

22. Leading Scholar on Japan Chalmers Johnson (1931–2010) Left Lasting Legacy at UC San Diego — Newswise — Място: Цитат на Елис Краус — https://www.newswise.com/articles/leading-scholar-on-japan-chalmers-johnson-1931-2010-left-lasting-legacy-at-uc-san-diego

23. Manufacturing Revolutions: Industrial Policy and Industrialization in South Korea — Nathan Lane, arXiv — Място: Резюме — https://arxiv.org/abs/2505.20566

24. World Economic Outlook, October 2025, Chapter 3: Industrial Policy — IMF — Място: Гл. 3, обобщение — https://www.imf.org/-/media/files/publications/weo/2025/october/english/ch3.pdf

25. Kicking Away the Ladder: The Real History of Free Trade — Ha-Joon Chang, Foreign Policy in Focus (30.12.2003) — Място: Въведение — https://fpif.org/kicking_away_the_ladder_the_real_history_of_free_trade/

26. Protectionism — Jagdish Bhagwati, Concise Encyclopedia of Economics — Място: Първо изречение — https://www.econlib.org/library/Enc/Protectionism.html

27. Protectionism — Jagdish Bhagwati, Concise Encyclopedia of Economics — Място: Разходи на протекционизма — https://www.econlib.org/library/Enc/Protectionism.html

28. Tariffs and Growth in Late Nineteenth Century America — Douglas Irwin, NBER WP 7639 — Място: Резюме — https://www.nber.org/papers/w7639

29. The World Bank's East Asian Miracle: Too Much a Product of Its Time? — Center for Global Development (24.11.2025) — Място: Текст — https://www.cgdev.org/publication/world-banks-east-asian-miracle-too-much-product-its-time

30. State Led Development in Historical Perspective: From Friedrich List to a Chinese Mode of Governance? — Shaun Breslin — Място: Въведение — https://warwick.ac.uk/fac/soc/pais/people/breslin/research/breslinbeijingforum.pdf

31. China's high-speed rail mileage tops 50,000 km — Xinhua (26.12.2025) — Място: Първи абзац — https://english.news.cn/20251226/01e2f8058ba84c5c853ed6bd2375dac1/c.html

32. The State Strikes Back: The End of Economic Reform in China? — Nicholas Lardy, PIIE — Място: Описание на книгата — https://www.piie.com/bookstore/2018/state-strikes-back-end-economic-reform-china

33. People's Republic of China: 2025 Article IV Consultation — IMF Country Report No. 26/44 — Място: Основни въпроси — https://www.imf.org/-/media/files/publications/cr/2026/english/1chnea2026001-source-pdf.pdf

34. People's Republic of China: 2025 Article IV Consultation — IMF Country Report No. 26/44 — Място: Основни въпроси — https://www.imf.org/-/media/files/publications/cr/2026/english/1chnea2026001-source-pdf.pdf

35. Industrial policy through the CHIPS and Science Act: A preliminary report — PIIE (01.2025) — Място: Обобщение — https://www.piie.com/publications/piie-briefings/2025/industrial-policy-through-chips-and-science-act-preliminary-report

36. The US Inflation Reduction Act: How the EU is affected and how it should react — CEPR / VoxEU (17.10.2023) — Място: Текст — https://cepr.org/voxeu/columns/us-inflation-reduction-act-how-eu-affected-and-how-it-should-react

37. A Clean Industrial Deal for competitiveness and decarbonisation in the EU — Европейска комисия (26.02.2025) — Място: Начало — https://ireland.representation.ec.europa.eu/news-and-events/news/clean-industrial-deal-competitiveness-and-decarbonisation-eu-2025-02-26_en

38. Two systems are before the world, part 1 of 3 — Alex Krainer (Substack) — Място: Текст — https://alexkrainer.substack.com/p/two-systems-are-before-the-world

## Метаданни

- Каноничен URL: https://wikib.online/article/natsionalna-sistema-na-politicheskata-ikonomiya
- Лиценз: CC BY-SA 4.0 (https://creativecommons.org/licenses/by-sa/4.0/)
- Ревизия: 1
- Статус: published
- Език: bg
- JSON: https://wikib.online/api/public/articles/natsionalna-sistema-na-politicheskata-ikonomiya