Микропластмаси
Микропластмасите са неразтворими във вода синтетични частици с размер от 1 микрометър до 5 милиметра.[1] Те попадат в природата от козметика, дрехи, строителство, опаковки за храна и промишлеността[2] и вече се откриват във всяка част на околната среда[7] — както и в човешкото тяло, включително в плацентата, кърмата, мозъка и сърцето.[12] Изследване в New England Journal of Medicine свързва наличието им в артериите с по-висок риск от инфаркт, инсулт и смърт[24][25], но доказателствата при хората все още са ограничени.[21] От 2022 г. ООН преговаря за световен договор срещу замърсяването с пластмаса.[27] Преговорите в Бусан и в Женева обаче завършват без споразумение.[31][32]
Основни данни
| Параметър | Данни |
|---|---|
| Размер | от 1 μm до 5 mm[1] |
| Нанопластмаси | под 1 μm[18] |
| Видове | първични и вторични[3][4] |
| Риск при наличие в артериите (NEJM) | 20 % срещу 7,5 % (инфаркт, инсулт или смърт)[24] |
| Забрана на микрогранулите в САЩ | 28 декември 2015[14] |
| Начало на преговорите за договор на ООН | 2022[27] |
| Резултат към 2025 г. | без споразумение[33] |
Видове и източници
Първичните микропластмаси са с размер до 5 mm още преди да попаднат в природата — микрофибри от дрехи, микрогранули, пластмасов брокат и пластмасови гранули.[3] Вторичните възникват при разпадането на по-големи пластмасови изделия под действието на времето[4] — от бутилки, рибарски мрежи, торбички, съдове за микровълнова фурна, чаени пакетчета и износването на автомобилните гуми.[5]
Разпространение в околната среда
Двата вида се задържат дълго в природата, особено във водите и моретата; според една оценка до 2050 г. теглото на микропластмасите в морето ще надмине това на рибата.[6] Преглед на научните доказателства на Механизма за научни съвети на ЕС от 2019 г. установява, че микропластмасите присъстват във всяка част на околната среда.[7] Те се откриват в питейната и бутилираната вода, морските храни, солта, захарта, чая и млякото[8]; бутилките и капачките на бутилираната вода са потвърден източник.[9]
Микропластмасите не са нов проблем: калъфи на ларви на ручейници от природонаучната колекция на центъра „Натуралис“, събрани през 1971 и 1986 г., вече съдържат такива частици.[10] Те се пренасят и по въздуха — тайфунът „Гаеми“ отлага в китайския град Нинбо до 12 722 частици на квадратен метър на ден.[11]
Микропластмасите в човешкото тяло
Ефектите на микропластмасите върху здравето все още се изследват; частиците се откриват в големи количества в човешки биологични проби, въздуха, водата и храната.[17] Частиците се откриват в много органи и тъкани, както и в урината, кърмата и първите изпражнения на новородените — знак за широко излагане и поемане.[19] По-едрите частици се задържат от защитните механизми на организма, например слузта в носа, но най-фините могат да навлязат в кръвообращението през белите дробове.[20] Особено внимание привличат нанопластмасите: те могат да преминават през клетъчните мембрани и да влияят на работата на клетките[13], но са по-слабо изучени.[18]
Италиански екип, ръководен от Рафаеле Марфела, публикува в New England Journal of Medicine изследване на 304 пациенти, на които е отстранявана атеросклеротична плака от сънната артерия; 257 са проследени средно 33,7 месеца.[22] Полиетилен е открит в плаките на 58,4 % от пациентите.[23] При тях честотата на инфаркт, инсулт или смърт е 20 % срещу 7,5 % при останалите.[24] Самите автори отбелязват, че клиничното значение на находките все още е неизвестно.[26]
Опитите с клетъчни култури и животни показват възможни биологични ефекти, но доказателствата при хората остават ограничени. Систематичен преглед от 2024 г. заключава, че микро- и нанопластмасите са „подозирани“ във вреда за репродуктивното, дихателното и храносмилателното здраве.[21]
Регулация
На 28 декември 2015 г. президентът Барак Обама подписва американския закон за забрана на микрогранулите.[14] След него микрогранулите изчезват от пастите за зъби и козметиката, която се отмива, но много производители преминават към пластмасов брокат.[15] Според предложение за ограничение на Европейската агенция по химикалите (ECHA) в козметиката и средствата за лична хигиена се използват над 500 съставки, които са микропластмаси.[16]
Преговорите за световен договор
През март 2022 г. Асамблеята на ООН за околната среда в Найроби решава да сложи край на замърсяването с пластмаса чрез международен договор, обхващащ целия жизнен цикъл на пластмасата, и създава междуправителствен преговарящ комитет, който трябва да изготви правно обвързващо споразумение до края на 2024 г.[27]
Преговорите разделят мнозинството държави, които искат амбициозен договор (75 от тях са в Коалицията за висока амбиция към септември 2025 г.), и малцинство от производители на петрохимикали.[28] На сесията в Отава през април 2024 г. присъстват 196 лобисти на изкопаемите горива — повече от учените.[30] Сесията в Бусан в края на 2024 г., замислена като последна, завършва без споразумение[31], а тази в Женева от 5 до 15 август 2025 г. също се проваля.[32] Проектотекстът или съдържа стотици спорни детайли, или е толкова беден, че амбициозните държави го отхвърлят.[29] Към 2025 г. комитетът се е събрал шест пъти без напредък.[33]
Вижте също
- Изменението на климата
- Франция: Националната комисия за обществен дебат (CNDP)
- Магнитните аномалии на България по EMAG2v3 (изследване на WikiB, 2026)
- Геомагнитно поле на Земята
- Новите лекарства срещу болестта на Алцхаймер
- mRNA ваксини
- Антибиотична резистентност
- GLP-1 лекарства (Ozempic, Wegovy, Mounjaro)
- Океанология
- Нобелови награди за наука (2026)
Доказателства към твърденията
-
Microplastics
WikipediaОтвори източника
-
Microplastics
WikipediaОтвори източника
-
Microplastics
WikipediaОтвори източника
-
Microplastics
WikipediaОтвори източника
-
Microplastics
WikipediaОтвори източника
-
Microplastics
WikipediaОтвори източника
-
Microplastics
WikipediaОтвори източника
-
Microplastics
WikipediaОтвори източника
-
Microplastics
WikipediaОтвори източника
-
Microplastics
WikipediaОтвори източника
-
Microplastics
WikipediaОтвори източника
-
Microplastics
WikipediaОтвори източника
-
Microplastics
WikipediaОтвори източника
-
Microplastics
WikipediaОтвори източника
-
Microplastics
WikipediaОтвори източника
-
Microplastics
WikipediaОтвори източника
-
Microplastics and human health
WikipediaОтвори източника
-
Microplastics and human health
WikipediaОтвори източника
-
Microplastics and human health
WikipediaОтвори източника
-
Microplastics and human health
WikipediaОтвори източника
-
Microplastics and human health
WikipediaОтвори източника
-
Tiny plastics in carotid plaque tied to elevated risk for heart attack, stroke, death
Healio · 2024-03-07Отвори източника
-
Tiny plastics in carotid plaque tied to elevated risk for heart attack, stroke, death
Healio · 2024-03-07Отвори източника
-
Tiny plastics in carotid plaque tied to elevated risk for heart attack, stroke, death
Healio · 2024-03-07Отвори източника
-
Tiny plastics in carotid plaque tied to elevated risk for heart attack, stroke, death
Healio · 2024-03-07Отвори източника
-
Tiny plastics in carotid plaque tied to elevated risk for heart attack, stroke, death
Healio · 2024-03-07Отвори източника
-
Global plastic pollution treaty
WikipediaОтвори източника
-
Global plastic pollution treaty
WikipediaОтвори източника
-
Global plastic pollution treaty
WikipediaОтвори източника
-
Global plastic pollution treaty
WikipediaОтвори източника
-
Global plastic pollution treaty
WikipediaОтвори източника
-
Global plastic pollution treaty
WikipediaОтвори източника
-
Global plastic pollution treaty
WikipediaОтвори източника