Северна Македония 2018: референдум с 91% подкрепа, провалил се заради явка

Предистория: спорът за името

Спорът започва през 1991 г., когато Република Македония се отделя мирно от Югославия, а Гърция заявява, че името предполага териториални и културни претенции към едноименната северногръцка област.^[11] Страната е приета в ООН през 1993 г. с временното наименование „бивша югославска република Македония“, докато повечето държави я признават под конституционното ѝ име.^[12] Отношенията се влошават допълнително, когато през февруари 1994 г. гръцкото правителство налага търговско ембарго, което продължава 18 месеца и е вдигнато след подписването на Временното споразумение през октомври 1995 г.^[13] С това споразумение, подписано в Ню Йорк на 13 септември 1995 г., Скопие премахва Слънцето от Вергина от знамето си, двете страни се задължават да продължат преговорите под егидата на ООН, а Гърция обещава да не възразява срещу кандидатурите на съседката си в международни организации, докато тя използва временното наименование.^[14]

На срещата на върха на НАТО в Букурещ на 2 и 3 април 2008 г. кандидатурата на Скопие не получава покана, а комюникето обещава такава веднага щом бъде постигнато взаимноприемливо решение по въпроса с името.^[15] През ноември 2008 г. македонската страна завежда дело срещу Гърция пред Международния съд на ООН.^[16] С решение от 5 декември 2011 г., прието с 15 гласа срещу един, съдът установява, че Гърция е нарушила член 11 от Временното споразумение, като е възразила срещу кандидатурата в Букурещ.^[17] Атина твърди, че възражението ѝ е отговор на нарушения на споразумението от македонска страна, но съдът отхвърля този довод и посочва, че тя сама е обявила решаването на спора за името за „решаващ критерий“ за приемането на съседката си в НАТО.^[19] Според съда е доказано само едно нарушение от страна на Скопие — използването на забранен символ през 2004 г., преустановено същата година.^[20] Съдът приема, че самата констатация за нарушение е достатъчно удовлетворение, и не разпорежда на Гърция да се въздържа от подобно поведение в бъдеще.^[18]

От 2006 г. правителството на ВМРО-ДПМНЕ провежда политика на така наречената „антиквизация“: гари и летища са преименувани на древномакедонски личности, а в различни градове са издигнати статуи на Александър Велики и Филип II, което в Гърция се възприема като преднамерена провокация.^[21] През 2017 г. на власт идва лявоцентристко правителство, водено от Зоран Заев (СДСМ), след политическа криза, предизвикана от разкритията за масово подслушване, организирано от държавата.^[22] Заев се среща с гръцкия премиер Алексис Ципрас в Давос на 24 януари 2018 г., на първата среща на това равнище от седем години, и обещава мерки срещу „антиквизацията“, а Ципрас се съгласява да не пречи на участието на Скопие в регионални инициативи.^[23]

Още преди сделката с Атина правителството на Заев урежда отношенията с България: на 1 август 2017 г. в Скопие премиерите Бойко Борисов и Зоран Заев подписват договор за приятелство и добросъседство.^[24] Договорът потвърждава, че двете държави нямат териториални претенции една към друга, и предвижда комисия, която да изследва общата им история, както и съвместно честване на исторически личности и събития.^[25] България е първата държава, признала Република Македония след отделянето ѝ от Югославия, но отношенията остават обременени от спорове за националната идентичност, езика и историята.^[26] Самият Борисов заявява през юни 2012 г., че имена като „Северна Македония“ са напълно неприемливи, тъй като географското понятие би обхванало и български територии, по-конкретно Благоевградско.^[27]

Преспанското споразумение

На 12 юни 2018 г., след 27 години спор, ръководителите на двете държави обявяват, че са постигнали сделка.^[28] Споразумението е подписано на 17 юни 2018 г. в граничното гръцко село Псарадес на Преспанското езеро от външните министри Никола Димитров и Никос Кодзиас в присъствието на премиерите Заев и Ципрас.^[29] Официалното му название е „Окончателно споразумение за уреждане на различията, описани в резолюции 817 (1993) и 845 (1993) на Съвета за сигурност на ООН, прекратяване на Временното споразумение от 1995 г. и установяване на стратегическо партньорство между страните“.^[30]

Съгласно споразумението страната приема името Република Северна Македония, което се използва за всички цели (erga omnes) — във вътрешния правен ред, в двустранните отношения и във всички регионални и международни организации.^[31] Признава се македонският език като част от групата на южнославянските езици, а гражданството се обозначава като „македонско/гражданин на Република Северна Македония“.^[32] Член 7 постановява, че двете страни разбират термините „Македония“ и „македонски“ в различен исторически и културен контекст: за Гърция те обозначават северната ѝ област, нейното население и елинското наследство, а за Северна Македония — нейната територия, език и народ с тяхната собствена, различна история и култура.^[33] Скопие се задължава и да премахне Слънцето от Вергина от публична употреба, а двете страни създават комисия за преглед на учебниците и картите с цел премахване на иредентистко съдържание.^[34] В замяна Гърция се ангажира да не блокира интеграцията на съседката си в НАТО и ЕС.^[35]

Президентът Георге Иванов отказва да подпише парламентарната ратификация на споразумението.^[36] Документът позволява на правителството в Скопие да проведе референдум, а Събранието го ратифицира повторно в началото на юли.^[37] През юли 2018 г., на срещата си на върха, НАТО отправя официална покана на страната да започне преговори за присъединяване.^[42]

В Гърция консервативната „Нова демокрация“ внася вот на недоверие срещу Ципрас заради споразумението, който е отхвърлен със 153 срещу 127 гласа.^[38] Лидерът ѝ Кириакос Мицотакис твърди, че гръцкият външен министър няма правомощия да подпише документа, а ПАСОК и комунистите също се противопоставят.^[39] Според проучвания на Marc и „Катимерини“ между 65% и 68% от гърците са против сделката.^[40] В Северна Македония проучване на телевизия „Сител“ показва почти равно разделение: 45% възприемат сделката отрицателно, а 44% — положително.^[41]

Правна основа и въпросът

Решението за свикване на консултативния референдум е прието от Събранието на 30 юли с обикновено мнозинство — 69 гласа от 120, без нито един против, като депутатите на ВМРО-ДПМНЕ не участват в гласуването.^[43] Въпросът гласи: „Подкрепяте ли членство в ЕС и НАТО чрез приемане на споразумението между Република Македония и Република Гърция?“.^[44] Законът изисква за приемане на решение да гласуват повече от половината от записаните избиратели, но не уточнява дали прагът важи и за консултативен референдум.^[45] Правителството не обявява предварително критерии като праг на участие или дял на гласовете „за“, а премиерът, външният министър и председателят на парламента заявяват, че конституционните промени ще бъдат внесени независимо от явката, ако мнозинството гласува „за“.^[46] Законът за референдумите изисква задължителен референдум за членство в международна общност или съюз и правителството съобщава на наблюдателите, че преди евентуалното присъединяване към ЕС ще бъде необходим нов референдум.^[47]

Конституционният съд отхвърля с мнозинство три жалби срещу решението за референдума, оспорващи формулировката и съставния характер на въпроса, консултативния му характер и липсата на разяснение на конституционните промени.^[48] В писменото решение съдът посочва, че конституцията изисква задължителен референдум за присъединяване към международна общност, но настоящото допитване не е свикано по този въпрос.^[49] Политоложката Биляна Ванковска поддържа, че референдумът е противоконституционен, тъй като член 73 от конституцията предвижда референдумите да са задължителни.^[50]

Правителството отделя около 1,3 млн. евро за медийни реклами чрез парламента като вносител; опозицията отказва своя дял и затова са изразходвани само средствата за кампанията „за“.^[51] Гласуването се организира от Държавната избирателна комисия, 80 общински комисии и 3480 избирателни бюра, като още 33 бюра са открити в дипломатическите представителства в чужбина.^[52] Окончателният избирателен списък, затворен на 7 септември, съдържа 1 806 336 души, от които 2694 са регистрирани за гласуване в 28 дипломатически мисии.^[53]

Кампанията

Кампанията „за“ се води от парламента като вносител на референдума, главно чрез управляващите СДСМ и ДУИ, при висока степен на международно участие, а повечето албански, турски и ромски партии също призовават към глас „за“, но агитират отделно сред своите общности.^[54] В Скопие пристигат генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг на 6 септември, австрийският канцлер Себастиан Курц на следващия ден и германският канцлер Ангела Меркел на 8 септември.^[55] „Това е исторически шанс, който едно поколение има само веднъж“, заявява Меркел и призовава гражданите да не остават у дома, а да кажат какво мислят за бъдещето на страната си.^[56] Американският президент Доналд Тръмп пише на президента Иванов на 6 септември, че споразумението и членството в НАТО ще укрепят сигурността, стабилността и просперитета в целия регион.^[57] На 17 септември пристига и министърът на отбраната на САЩ Джим Матис — най-високопоставеният американски представител, посетил страната в кампанията.^[58] Албанският президент Илир Мета, премиерът Еди Рама и външният министър Дитмир Бушати призовават албанците в страната да подкрепят сделката.^[59] При посещението си на 6 септември Столтенберг заявява, че алтернатива няма и че идеята споразумението да бъде отхвърлено, а страната пак да влезе в НАТО, е „илюзия“.^[77]

Организирана кампания „против“ няма; вместо това 72 граждански сдружения и две извънпарламентарни партии — „Обединена Македония“ и „Глас за Македония“ — призовават към бойкот, за да не бъде достигнат прагът от 50%.^[60] Бойкотът се води с митинги и в социалните мрежи, а наблюдателите отбелязват, че езикът му е националистически и често подстрекателски.^[61] Според ОССЕ/ODIHR в трите седмици преди вота хаштагът „бојкотирам“ е най-популярната тема сред потребителите на Twitter в страната.^[62] На 27 септември президентът Георге Иванов, близък съюзник на ВМРО-ДПМНЕ, призовава от трибуната на Общото събрание на ООН към бойкот и обявява, че няма да гласува.^[63] В речта си той определя споразумението като „флагрантно нарушение“ на правото на самоопределение и предупреждава, че при успешен референдум страната ще бъде „държава само по име, но не и по същество“.^[64] Иванов твърди, че от страната се иска „историческо самоубийство“, и нарича смяната на името „примка“.^[65]

Основната опозиционна партия ВМРО-ДПМНЕ определя споразумението като „капитулация“ и заплаха за идентичността и историята на страната, но не заема официална позиция по референдума.^[66] На 11 септември лидерът ѝ Християн Мицкоски заявява, че решението е на всеки човек „според съвестта и морала му“, и не призовава към бойкот.^[67] Според варшавския Център за източни изследвания (OSW) партията използва силните си местни структури, за да призовава хората да не гласуват, но официално не заема позиция заради вътрешни конфликти и натиск от Запада.^[68] Полският институт за международни отношения (PISM) също определя позицията като двусмислена, макар изказванията на Мицкоски да подсказват подкрепа за бойкота, а някои членове да обявяват, че ще гласуват „против“.^[69] Политологът Димитър Бечев пише, че Мицкоски формално оставя избора на членовете и симпатизантите, но основната част от националистическата база на партията остава у дома.^[70] Част от бившите и настоящите функционери критикуват ръководството — някои публично подкрепят референдума, а бивш външен министър и партиен лидер открито призовава към бойкот.^[71] ВМРО-ДПМНЕ заявява, че няма да подкрепи споразумението, ако избирателната активност не надхвърли 50%.^[72] В деня на посещението на Матис партията повтаря, че споразумението с Гърция е „най-лошата сделка, подписвана в историята на Македония“.^[73]

Привържениците на споразумението изтъкват, че то запазва понятията „македонски език“ и „македонец“ и е единственият път към евроатлантическата интеграция, блокирана от Гърция повече от десетилетие.^[74] Противниците посочват, че към името на всички институции ще трябва да се добави „Северна“; умерените сред тях смятат, че споразумението няма международни гаранции, а радикалните го наричат предателство спрямо онези, които са се борили за Македония.^[75] Привърженик на бойкота казва пред NBC News: „Ние сме за НАТО и ЕС, но искаме да влезем с вдигната глава, а не през служебния вход“.^[76]

Проучване на IRI (28 юни – 15 юли 2018 г.) дава 49% „за“, 22% „против“ и 16% решили да не гласуват, а проучване на MCIC (24 юли – 1 август) — 41,5% „за“ и 35,1% „против“.^[78] През септември RFE/RL цитира проучване, според което 57% подкрепят смяната на името, ако тя води до членство в ЕС и НАТО, а около една пета биха гласували против.^[79] Според цитирани от RFE/RL проучвания малко преди вота над 70% подкрепят промяната, но малко под 58% възнамеряват да гласуват.^[80] Действителната явка (36,9%) е с над дузина процента по-ниска от августовското проучване сред вероятните гласоподаватели и от очакванията на правителството.^[81]

Твърдения за външна намеса и дезинформация

На 17 септември министърът на отбраната на САЩ Джим Матис заявява, че „няма съмнение“, че Москва финансира проруски групи, за да провали референдума: „Те са превеждали пари и водят и по-широки кампании за влияние“.^[82] Заместник-помощник министърът на отбраната Лора Купър говори за кампания за „подкупване на хора“ и за подкрепа на проруски организации, но не дава конкретни данни за плащанията.^[83] През юли Гърция експулсира двама руски дипломати, обвинени, че финансират протестни групи срещу споразумението; Русия определя експулсирането като неоснователно.^[84] Според обобщение на German Marshall Fund през юли 2018 г. разследващият консорциум OCCRP съобщава, че живеещият в Гърция руски милиардер Иван Савидис, близък до Кремъл, финансира политици и протестиращи срещу смяната на името.^[85]

Изследователката Ася Методиева от GMF отчита, че хаштагът #Бојкотирам генерира над 24 000 споменавания в Twitter, около 20 000 от които са ретуити, а в седмиците преди вота всеки ден се появяват около 40 нови профила във Facebook с призиви за бойкот.^[86] Според нея кампанията използва целия набор от инструменти на компютърната пропаганда — ботове, организирано тролене, дезинформация и реч на омразата — и разчита на онлайн инфраструктура, наследена от пропагандата на предишното правителство.^[87] Методиева уточнява, че ролята на външни сили е трудно проследима и че не всички противници на референдума споделят проруски възгледи, но смята, че бойкотът не е бил изцяло спонтанен.^[88] Наблюдателите на ОССЕ/ODIHR стигат до по-предпазлив извод: случаите на дезинформация, част от които според твърдения са финансирани от чужбина, не са подхванати от традиционните медии и обхватът им остава ограничен до онлайн пространството.^[89] Анализ на агрегатора Time.mk, цитиран в доклада им, сочи, че активността в Twitter вероятно идва от малък брой потребители, споделящи едно и също съдържание, без да достига до по-широка аудитория.^[90] Freedom House също отбелязва загрижеността на анализатори за дезинформационна кампания в социалните мрежи, която според съобщенията произхожда от Русия и призовава към бойкот.^[91]

Опити за влияние има и от другата страна: британското Бюро за разследваща журналистика (TBIJ) установява, че британската PR фирма Stratagem International работи за кампанията „за“ по поръчка на македонското правителство, а британското външно министерство помага за финансирането ѝ.^[92] Министерството твърди, че финансира само независими експерти за техническа помощ, но според TBIJ самата фирма се описва като ресурс на работната група за референдума, тоест на кампанията „за“.^[93] Друга лондонска фирма, Gabara Strategies, предлага на правителството план, включващ създаването на уж опозиционни групи в социалните мрежи под неин контрол; основателят ѝ заявява, че проектът не е осъществен, а правителството отрича да знае за подобна операция.^[94] Фирмата отрича да е предлагала създаването на фалшиви опозиционни сайтове.^[95]

Москва от своя страна обвинява Запада в намеса: на 4 октомври говорителката на руското външно министерство Мария Захарова заявява, че „продължаващата груба външна намеса във вътрешните работи на Македония е очевидна“ и целта е страната да бъде вкарана в НАТО „на всяка цена“.^[96] Захарова определя откритите призиви на европейски и натовски политици към гражданите да гласуват „за“ като „напълно неприемлива практика“ и пита как би било възприето, ако Москва беше призовала македонците да гласуват.^[97] Още в деня след вота руското министерство заявява, че ниската явка „не позволява вотът да бъде наречен успешен“ и че избирателите са „предпочели да бойкотират решенията, грубо наложени на Скопие и Атина“.^[98] Според NBC News руският посланик предупреждава преди вота, че страната може да стане „законна цел“, ако отношенията между Москва и НАТО се влошат още.^[99] Русия намеква и че може да внесе споразумението в Съвета за сигурност на ООН, а Скопие отговаря, че двустранните споразумения не зависят от Съвета.^[100] По-рано в съседна Черна гора руски граждани са арестувани във връзка с неуспешен опит за преврат, целящ да попречи на присъединяването ѝ към НАТО.^[101]

Резултати

Според окончателните данни на Държавната избирателна комисия, обявени на 3 октомври, от 1 806 336 записани избиратели гласуват 666 344, или 36,89%.^[102] ДИК съобщава на парламента, че „решението не е прието“, тъй като не са гласували повече от половината от записаните в избирателния списък граждани.^[103]

Изчислени спрямо 647 114 действителни бюлетини, гласовете „за“ са 94,18%, а „против“ — 5,82%.^[109] Делът от 91,5%, съобщаван от ДИК и от медиите, е изчислен спрямо всички гласували, тъй като недействителните бюлетини се включват в изчисляването на активността.^[110] Публикуваните обобщения на резултатите посочват 19 230 недействителни или празни бюлетини (2,89%).^[111] Окончателният доклад на ODIHR дава 19 221 и уточнява, че данните отчитат анулирането на гласуването в една избирателна секция в Куманово.^[112] Първите данни в нощта на вота също се различават: Ал Джазира съобщава за явка от 36,8% и 90,8% „за“ при обработени 58% от секциите.^[113]

Гласуването следва в голяма степен партийните линии: повечето привърженици на управляващия СДСМ и членовете на малцинствата гласуват, докато болшинството от опозиционните избиратели бойкотират.^[114] В 15-те общини с преобладаващо албанско население са подадени около 233 000 гласа — само малко по-малко, отколкото на предходните местни избори.^[115] Бечев отбелязва, че в някои албански села край Скопие, като Арачиново и Сарай, активността е значително над средната, но другаде е ниска, а албанците, живеещи в Западна Европа, игнорират вота.^[116] Мнозинството от македонската диаспора в Австралия също заявява, че ще бойкотира гласуването.^[117] В 301 избирателни бюра всички действителни бюлетини са „за“; според ODIHR в условията на масов бойкот това означава, че тайната на вота е можела да бъде застрашена, тъй като самото отиване до урната може да се възприеме като партиен акт.^[118]

Ниската явка поражда и спор за избирателните списъци: според анализа на PISM реалната активност сред живеещите в страната е подценена заради остарели избирателни списъци — преброяване не е провеждано от 2001 г., а значителен брой записани избиратели са емигрирали.^[119] Центърът за източни изследвания (OSW) също посочва като фактори работещите в чужбина граждани, особено албанците, и остарелите списъци.^[120] Наблюдателите на ODIHR обаче отбелязват, че точността на списъка не е посочена като основна грижа от техните събеседници, макар дългогодишните проблеми с регистрацията да остават нерешени.^[121] Според събеседници на мисията изискването за доказване на адрес не се прилага последователно при издаването на документи, а гражданите, включително живеещите в чужбина, рядко съобщават действителния си адрес.^[122] Президентът Иванов, от своя страна, призовава в телевизионно обръщение да не се подценява „суверенната воля на македонския народ“ и заявява, че „реалността е, че референдумът е неуспешен“.^[123]

Наблюдатели и реакции

В предварителното си изявление от 1 октомври международната наблюдателна мисия, ръководена от ODIHR, заключава, че макар правната рамка да не обхваща достатъчно всички аспекти, референдумът е проведен безпристрастно, а основните свободи са спазени по време на кампанията.^[124] Мисията отбелязва, че изборната администрация не винаги е прозрачна, денят на гласуването е спокоен и добре организиран, но същността на споразумението и процедурните последици от вота са недостатъчно разяснени.^[125] Заради липсата на активна кампания „против“ и бойкот, воден главно в социалните мрежи, гледните точки на кампанията „за“ ясно доминират по всички телевизии.^[126] Медийният регулатор установява, че няколко национални телевизии надвишават допустимите лимити за реклами „за“, но не започва производство поради липсата на изрични законови разпоредби.^[127]

Някои събеседници на мисията съобщават за натиск върху държавни служители и учители да гласуват, както и за опити за потискане на вота, но конкретни доказателства не са представени.^[128] Мисията отбелязва и изказване на премиера Заев от 12 септември в Крива Паланка, с което той изглежда насърчава работодателите да плащат бонуси на служителите, които гласуват; СДСМ отговаря, че насърчаването на по-високи заплати е отговорност на всеки премиер.^[129] Политическите партии не могат да наблюдават гласуването в секциите, а парламентът, единствен оправомощен да назначава представители, не го прави — въпреки молбата на ВМРО-ДПМНЕ.^[130]

Западните институции приветстват резултата, като акцентират върху високия дял „за“: върховният представител на ЕС Федерика Могерини и комисарят Йоханес Хан заявяват, че огромното мнозинство от гласувалите са подкрепили споразумението, като изявлението им изобщо не споменава явката.^[131] Генералният секретар на ООН Антонио Гутериш призовава всички политически сили да изпълнят споразумението „чрез институциите на страната“, а Държавният департамент на САЩ „силно подкрепя“ пълното му прилагане.^[132] Гръцкото външно министерство определя резултата като „противоречив“ и обвинява „климата на национализъм и подозрителност, ежедневните фалшиви новини и крайния фанатизъм“, че не позволяват трезва оценка на ползите от споразумението.^[133] Гръцкият премиер Ципрас се обажда на Заев веднага след вота, за да го поздрави.^[134]

Българското външно министерство заявява на 1 октомври, че над 90% от гласувалите на консултативния референдум „изрично са изразили желание страната да бъде част от европейската и евроатлантическата общност“ и гласът им не бива да бъде пренебрегван.^[135] София призовава „целия политически елит“ в Скопие да прояви зрялост и обещава да продължи подкрепата си „за нашите братя и сестри от Република Македония“ и за интеграцията на страната в ЕС и НАТО.^[136]

Бойкотът и явката

Опозиционната ВМРО-ДПМНЕ официално не заема позиция по бойкота, но според OSW използва местните си структури, за да призовава хората да не гласуват.^[68] Бойкотът значително ограничава участието и позволява на противниците на споразумението да твърдят, че резултатът изпраща послание за отхвърлянето му, въпреки консултативния, необвързващ характер на вота.^[207]

Председателят на Държавната избирателна комисия Оливер Дерковски заявява: „При този референдум е ясно, че решение не е взето“, позовавайки се на недостатъчната явка въпреки убедителната подкрепа сред явилите се на вота.^[2]

„Ясно е, че с този референдум решението не е взето“^[3]

Парламентарен път напред въпреки провала

Министър-председателят Зоран Заев обявява намерение да продължи с парламентарна ратификация на споразумението независимо от невалидния референдум, заплашвайки с предсрочни избори, ако депутатите блокират конституционните промени.^[5]

Заев определя резултата като „успех за демокрацията и за една европейска Македония“, а парламентът впоследствие приема необходимите конституционни изменения, довеждайки до официалното преименуване на страната и последващото ѝ членство в НАТО.^[6]

Ратификация и влизане в сила

На 19 октомври 2018 г. 80 от 120 депутати гласуват за започване на процедурата по преименуване — точно необходимото мнозинство от две трети.^[137] То е постигнато, след като осем депутати от ВМРО-ДПМНЕ се отделят от партийната линия и гласуват заедно със 72-мата от управляващото мнозинство.^[138] Гласуването само открива процедурата, която според правилника на парламента предвижда дебат от поне три месеца и няколко кръга гласувания.^[156] Според бюлетина на China-CEE Institute преди вота се разпространяват слухове за сделки за помилване, а няколко от осемте или техни близки са разследвани, включително депутатът Кръсто Мукоски, обвинен за участие в нахлуването в парламента на 27 април 2017 г.^[139] Законът за амнистия за повечето участници в нахлуването е приет през декември 2018 г., а Transparency International отбелязва, че още при обсъждането му възникват съмнения дали не е разменна монета в преговорите с опозицията за конституционните промени.^[140]

На 3 декември проектът на измененията е одобрен с обикновено мнозинство — 67 гласа „за“, 23 „против“ и 4 въздържали се.^[141] Окончателното гласуване с мнозинство от две трети е на 11 януари 2019 г.^[142] Четирите изменения са подкрепени от 81 от 120 депутати, без гласове против или въздържали се, тъй като опозицията не присъства.^[143] Според приетия конституционен закон те влизат в сила едва когато споразумението бъде ратифицирано от гръцкия парламент.^[144]

В Гърция споразумението разклаща управляващата коалиция: на 13 януари 2019 г. министърът на отбраната Панос Каменос и неговата партия „Независими гърци“ я напускат, а на 16 януари Ципрас печели вот на доверие със 151 срещу 148 гласа.^[145] На 20 януари хиляди души протестират на площад „Синтагма“ в Атина; полицията оценява броя им на 60 000, а организаторите — на 100 000.^[146] Част от протестиращите хвърлят камъни, сигнални ракети и запалителни бомби, а полицията отговаря със сълзотворен газ.^[147] Други обобщения цитират оценка на организаторите от 600 000 души, което показва колко силно се разминават данните за протестите.^[148] Проучване в последната седмица преди гласуването показва, че над 65% от гърците са против ратификацията, а композиторът Микис Теодоракис настоява споразумението да бъде подложено на референдум и в Гърция.^[149]

На 25 януари 2019 г. гръцкият парламент одобрява споразумението със 153 гласа „за“ и 146 „против“.^[150] Ратификацията е подкрепена от тясно мнозинство от 153 от общо 300 депутати след дебат, продължил над 38 часа.^[151] Сайтът Political Geography Now предава резултата като 153 на 149 при един въздържал се, но този сбор надхвърля броя на местата в гръцкия парламент и вероятно е грешка.^[152] Споразумението влиза в сила на 12 февруари 2019 г., когато двете страни уведомяват ООН, след като на 8 февруари Гърция ратифицира протокола за присъединяване на Северна Македония към НАТО.^[153] Някои обобщения, включително статията в английската Уикипедия за присъединяването към ЕС, посочват 25 януари 2019 г. като дата на влизане в сила, но това е датата на гръцката ратификация.^[154] Едва след 12 февруари правителството в Скопие започва реално да използва новото име и да го налага в международната дипломация.^[155]

Съюзниците подписват протокола за присъединяване през февруари 2019 г., след което всичките 29 национални парламента го ратифицират.^[158] На 27 март 2020 г. страната депозира документа си за присъединяване във Вашингтон и става 30-ият член на НАТО.^[159]

България приветства гласуването в Събранието за започване на преименуването: външният министър Екатерина Захариева го определя като „най-доброто и единствено отговорно решение“, а президентът Румен Радев — като важна стъпка, която трябва да доближи двете държави въз основа на приятелството и добросъседството.^[160] Радев добавя, че изчистването на двустранните отношения „от идеологическите остатъци от близкото минало“ е от съществено значение за потвърждаването на българската подкрепа за интеграцията на съседката в ЕС и НАТО.^[161]

Българският контекст: от подкрепата до ветото

Подкрепата на София за Преспанското споразумение не слага край на двустранните спорове: през октомври 2019 г. правителството приема „Рамкова позиция“, с която предупреждава, че ще блокира процеса на присъединяване, ако Скопие не изпълни исканията ѝ срещу това, което София определя като „антибългарска идеология“ и отричане на българската идентичност и наследство в региона.^[162] По отношение на езика София препоръчва ЕС да не използва понятието „македонски език“, а „официален език на Република Северна Македония“, като потвърждава, че не го признава за отделен от българския; в Скопие това се възприема като пряка атака срещу националната идентичност.^[163]

На 17 ноември 2020 г. външният министър Екатерина Захариева обявява, че България „на този етап не може да подкрепи“ проекта на преговорна рамка и провеждането на първата междуправителствена конференция, тъй като той не отразява българските искания.^[164] Тъй като рамката се приема с единодушие, позицията на София действа като вето.^[165] Според RFE/RL България настоява Скопие да признае българските корени на идентичността и езика си, да се откаже от твърдения за македонско малцинство в България и да приеме пътна карта за изпълнение на договора от 2017 г.^[166] Скопие поддържа, че македонският е отделен южнославянски език и част от националната идентичност, докато София го смята за регионален диалект на българския.^[167] Премиерът Заев нарича ветото „най-голямото поражение за ЕС и голяма несправедливост“ и го свързва с предстоящите избори в България, а президентът Стево Пендаровски заявява, че българските искания надхвърлят договора от 2017 г. и засягат въпроси на идентичността.^[168] Германското председателство на ЕС опитва да посредничи; държавният министър Михаел Рот посочва, че открити остават въпросите за македонския език и за използването на краткото име на държавата.^[169]

Изходът идва от т. нар. френско предложение, изготвено през юни 2022 г. по време на френското председателство на ЕС: Скопие се задължава да промени конституцията си, за да впише българите, а преговорите се откриват на два етапа.^[170] Македонският език се вписва в документите на ЕС без добавки, а България прилага едностранна декларация, че не го признава — декларация, която според OBC Transeuropa има само вътрешнобългарско значение и не обвързва ЕС.^[171] Предложението разтърсва и България: на 22 юни правителството на Кирил Петков, приело компромиса, е свалено с вот на недоверие, след като бивши съюзници определят готовността му да вдигне ветото като „национално предателство“.^[172] На 24 юни 2022 г. българският парламент одобрява вдигането на ветото.^[173]

На 16 юли 2022 г. парламентът в Скопие одобрява предложението с 68 гласа от 120, като опозицията напуска залата в знак на протест.^[174] Управляващите го защитават като разумен компромис, който не застрашава националните интереси и идентичността, а опозицията го заклеймява като „национално предателство“, отстъпващо пред оспорването от България на историята, езика, идентичността, културата и наследството на страната.^[175] Фон дер Лайен посещава Скопие преди гласуването, за да увери депутатите, че преговорите няма да бъдат забавяни от двустранните дискусии за историята и че сделката признава македонския като език, но опозицията и някои либерални критици се опасяват, че България пак ще може да блокира членството.^[157] Пред парламента всеки ден в продължение на повече от десет дни се провеждат протести, които понякога стават насилствени.^[176] На 17 юли 2022 г. в София външните министри подписват втори двустранен протокол към договора от 2017 г., а на 19 юли преговорите за присъединяване официално започват.^[177] Съгласно протокола следващата междуправителствена конференция, с която приключва началният етап на преговорите, трябва да се проведе веднага след като Скопие промени конституцията си, за да включи граждани, принадлежащи към други народи, включително българския.^[178] Проектът на измененията предвижда освен българите в конституцията да бъдат вписани и хърватите, черногорците, словенците, евреите и египтяните.^[179]

Критици на френското предложение, като бившия служител на ЕС Ерван Фуере, твърдят, че то по същество възприема исканията на българското правителство, а изследователят Улф Брунбауер — че членството в ЕС дава на държавите членки лост да „отвличат“ процеса на присъединяване в името на цели, които нямат нищо общо с ЕС.^[180] ЕС от своя страна настоява, че изискването не е двустранно българско искане, а ангажимент към целия Съюз, тъй като предложението е станало част от официалната преговорна рамка.^[181] През февруари 2023 г. българският парламент приема декларация, осъждаща според него антибългарска кампания в Северна Македония, и предупреждава, че може отново да спре евроинтеграцията ѝ.^[182]

Праг на участие, от който зависи дали резултатът е задължителен, съществува и в българската пряка демокрация: на националния референдум на 6 ноември 2016 г. трите въпроса не достигат с по-малко от 13 000 бюлетини броя на гласувалите на предходните парламентарни избори, нужен, за да бъде резултатът задължителен за парламента.^[183]

След 2024 г.: управлението на ВМРО-ДПМНЕ

ВМРО-ДПМНЕ, която твърди, че френското предложение води до „българизация“ на страната, блокира конституционната промяна и води кампания преговорната рамка да бъде променена, като тези позиции допринасят за решителната ѝ победа на изборите през май 2024 г.^[184] На 12 май 2024 г. новият президент Гордана Силяновска-Давкова, кандидат на коалицията около ВМРО-ДПМНЕ, нарича страната „Македония“ при полагането на клетва, вместо с конституционното име „Северна Македония“.^[185] Гръцкият посланик напуска церемонията, а гръцкото външно министерство заявява, че действията на президента нарушават споразумението и застрашават двустранните отношения и европейските перспективи на Скопие.^[186] Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен напомня, че за успешния път към ЕС е от първостепенно значение страната да спазва изцяло обвързващите си споразумения, „включително Преспанското споразумение“.^[187]

Правителството на Християн Мицкоски заявява многократно, че конституционни промени за включване на българите няма да има, докато не получи твърди и официални гаранции от ЕС.^[188] Мицкоски обяснява позицията си с негативния опит от Преспанското споразумение от 2018 г. и предлага измененията да бъдат гласувани, но да влязат в сила едва след като страната стане пълноправен член на ЕС.^[189] „Докато аз съм премиер, такива предателства и капитулации няма да има“, заявява той.^[190] Опозиционният СДСМ, гласувал за промените по Преспанското споразумение, смята, че вписването на българите не застрашава македонската идентичност, а лидерът му Венко Филипче заявява, че при липса на по-добро предложение от френското страната трябва да направи крачка напред.^[191] На 25 септември 2024 г. европейските институции обявяват, че отделят Албания от Северна Македония в процеса на присъединяване заради спора с България.^[192]

През май 2026 г. лидерът на СДСМ Филипче призовава правителството: „Свикайте референдум, попитайте гражданите“, а бившият дипломат Виктор Габер внася в парламента предложение за допитване дали да бъдат приети конституционните промени, нужни за пътя към ЕС.^[193] Правителството на Мицкоски отказва да свика такъв референдум.^[194] Проучване на три организации от 2026 г. показва, че най-голям дял от гражданите (27%) предпочитат предоговаряне на преговорната рамка, а 24% — конституционните промени, като подкрепата за тях е 57% сред етническите албанци и само 11% сред етническите македонци.^[195] Според проучване на центъра „Евротинк“ от юни 2026 г. подкрепата за членство в ЕС расте от 53% през 2023 г. до 58% през 2026 г., но делът на смятащите, че ЕС се отнася несправедливо и арогантно, също нараства — от 56% на 60%.^[196]

През юли външният министър Тимчо Муцунски заявява, че пътят към ЕС остава блокиран въпреки двегодишните разговори и че правителството няма намерение да прави отстъпки по отношение на националния интерес, историята или идентичността.^[197] Еврокомисарят по разширяването Марта Кос призовава Скопие да впише българите в конституцията, тъй като след приемането на промените ще бъде свикана втората междуправителствена конференция, а всички решения за разширяване изискват единодушие на 27-те държави членки.^[198] На 2 октомври 2026 г. председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен посещава Скопие и заявява, че мястото на страната е в ЕС, но тя трябва да направи „една ключова стъпка“; като първа стъпка препоръчва среща с българските власти, а Мицкоски обещава незабавно да изпрати дипломатическа нота за среща в София.^[199] Към октомври 2026 г. конституционните изменения, договорени през юли 2022 г., все още не са приети и процесът остава блокиран.^[200]

Оценки и наследство: легитимира ли референдумът решенията?

Според ODIHR различните тълкувания на прага създават несигурност относно процедурните последици от вота: ДИК обявява, че „решението не е прието“, докато правителството заявява, че резултатите потвърждават подкрепата за интеграцията в ЕС и НАТО.^[201] Анализът на PISM подчертава, че от правна гледна точка явката няма значение, тъй като референдумът е консултативен, а промените в конституцията изискват мнозинство от две трети в парламента, но тя има политическа тежест.^[202]

Привържениците на последвалите решения изтъкват високия дял „за“: политологът Флориан Бибер от Университета в Грац определя вота като очевиден „провал“, но смята, че може да се изтъкне „убедителен аргумент“ за мнозинствена подкрепа на сделката, тъй като дялът „за“ е много висок, а активността в страната обикновено е „доста под“ 70%.^[203] Бечев напомня, че и референдумът от ноември 2004 г. за общинските граници се проваля с явка от 26%, след като тогавашното социалдемократическо правителство призовава към бойкот срещу инициатива на македонските националисти — този път ролите са разменени.^[204] Изводът му е, че нито един референдум в страната не може да успее, ако една от двете големи политически сили не го одобрява.^[205]

Противниците наблягат на неизпълнения праг: лидерът на ВМРО-ДПМНЕ Мицкоски смята, че най-силното послание е изпратено от бойкотиралите и гласувалите против, и заявява, че споразумението не получава зелена светлина, а „стоп“ от народа.^[206] Варшавският OSW отбелязва, че стратегията на опозицията се оказва ефективна, защото ѝ позволява да твърди, че всички неучаствали споделят критиката ѝ към споразумението.^[207] Спорове предизвиква и начинът, по който е събрано мнозинството от две трети: дори сред привържениците на СДСМ се води разгорещен дебат дали сделка с представители на „бившия режим“, обвинени в тежки престъпления, е оправдана и легитимна.^[208]

Кодексът на добрите практики при референдумите, на който се позовава ODIHR, препоръчва да не се въвежда праг на участие, тъй като той приравнява въздържалите се към гласувалите против, и изисква ефектът на задължителните и консултативните референдуми да бъде ясно уреден в конституцията или закона.^[209] Сред препоръките на мисията е приложимостта на праговете към консултативните референдуми да бъде изяснена в закона.^[210]

По-късните проучвания показват известно омекотяване: според Националния демократичен институт през юни 2020 г. 58% от гражданите на Северна Македония подкрепят Преспанското споразумение, а в Гърция проучване от октомври 2020 г. отчита, че 58% го оценяват положително.^[211] Референдумът от 2018 г. остава пример сред референдумите по света за допитване, след което и правителството, и опозицията обявяват победа — едните заради консултативния характер и високата подкрепа, другите заради ниската явка.^[212]

Доказателства към твърденията

1. Low Turnout Kills Key Macedonian Name-Change Referendum
   резултат сред гласувалите

   подкрепа сред явилите се

   Отвори източника
2. Low Turnout Kills Key Macedonian Name-Change Referendum
   изявление на изборната комисия

   обявяване на невалидност

   Отвори източника
3. Low Turnout Kills Key Macedonian Name-Change Referendum Отвори източника
4. 2018 Macedonian referendum
   Уикипедия (англ.)
   Отвори източника
5. Low Turnout Kills Key Macedonian Name-Change Referendum Отвори източника
6. Low Turnout Kills Key Macedonian Name-Change Referendum Отвори източника
7. The former Yugoslav Republic of Macedonia, Referendum, 30 September 2018: ODIHR Referendum Observation Mission Final Report
   ОССЕ/ODIHR · 2018
   Отвори източника
8. Prespa Agreement
   Уикипедия (англ.)
   Отвори източника
9. President of the EC: North Macedonia must seize the enlargement momentum
   European Western Balkans · 2026-10-02
   Отвори източника
10. North Macedonia: 35 years after independence, the EU still a long way off
    OBC Transeuropa · 2026-09-03
    Отвори източника
11. Low Turnout Kills Key Macedonian Name-Change Referendum Отвори източника
12. 2018 Macedonian referendum
    Уикипедия (англ.)
    Отвори източника
13. Macedonia naming dispute
    Уикипедия (англ.)
    Отвори източника
14. Macedonia naming dispute
    Уикипедия (англ.)
    Отвори източника
15. Application of the Interim Accord of 13 September 1995 (the former Yugoslav Republic of Macedonia v. Greece)
    Международен съд на ООН (ICJ)
    Отвори източника
16. Macedonia naming dispute
    Уикипедия (англ.)
    Отвори източника
17. Greece breached accord with former Yugoslav Republic of Macedonia – UN court
    UN News Centre (препечатано от GlobalSecurity.org) · 2011-12-05
    Отвори източника
18. Application of the Interim Accord of 13 September 1995 (the former Yugoslav Republic of Macedonia v. Greece)
    Международен съд на ООН (ICJ)
    Отвори източника
19. Application of the Interim Accord of 13 September 1995 (the former Yugoslav Republic of Macedonia v. Greece)
    Международен съд на ООН (ICJ)
    Отвори източника
20. Greece breached accord with former Yugoslav Republic of Macedonia – UN court
    UN News Centre (препечатано от GlobalSecurity.org) · 2011-12-05
    Отвори източника
21. Macedonia naming dispute
    Уикипедия (англ.)
    Отвори източника
22. Freedom in the World 2019 – North Macedonia
    Freedom House (чрез ecoi.net) · 2019
    Отвори източника
23. 2018 Macedonian referendum
    Уикипедия (англ.)
    Отвори източника
24. Prime ministers Borissov and Zaev sign Bulgaria – Macedonia good neighbourliness treaty
    The Sofia Globe · 2017-08-01
    Отвори източника
25. Prime ministers Borissov and Zaev sign Bulgaria – Macedonia good neighbourliness treaty
    The Sofia Globe · 2017-08-01
    Отвори източника
26. Prime ministers Borissov and Zaev sign Bulgaria – Macedonia good neighbourliness treaty
    The Sofia Globe · 2017-08-01
    Отвори източника
27. Macedonia naming dispute
    Уикипедия (англ.)
    Отвори източника
28. "North Macedonia" Name Change Goes Into Effect
    Political Geography Now · 2019-02-18
    Отвори източника
29. Prespa Agreement
    Уикипедия (англ.)
    Отвори източника
30. Prespa Agreement
    Уикипедия (англ.)
    Отвори източника
31. Prespa Agreement
    Уикипедия (англ.)
    Отвори източника
32. Prespa Agreement
    Уикипедия (англ.)
    Отвори източника
33. Prespa Agreement
    Уикипедия (англ.)
    Отвори източника
34. Prespa Agreement
    Уикипедия (англ.)
    Отвори източника
35. Referendum in Macedonia without a conclusive outcome
    Център за източни изследвания (OSW), Варшава · 2018-10-03
    Отвори източника
36. The former Yugoslav Republic of Macedonia, Referendum, 30 September 2018: ODIHR Referendum Observation Mission Final Report
    ОССЕ/ODIHR · 2018
    Отвори източника
37. 2018 Macedonian referendum
    Уикипедия (англ.)
    Отвори източника
38. Prespa Agreement
    Уикипедия (англ.)
    Отвори източника
39. Prespa Agreement
    Уикипедия (англ.)
    Отвори източника
40. Prespa Agreement
    Уикипедия (англ.)
    Отвори източника
41. Prespa Agreement
    Уикипедия (англ.)
    Отвори източника
42. The former Yugoslav Republic of Macedonia, Referendum, 30 September 2018: ODIHR Referendum Observation Mission Final Report
    ОССЕ/ODIHR · 2018
    Отвори източника
43. The former Yugoslav Republic of Macedonia, Referendum, 30 September 2018: ODIHR Referendum Observation Mission Final Report
    ОССЕ/ODIHR · 2018
    Отвори източника
44. The former Yugoslav Republic of Macedonia, Referendum, 30 September 2018: ODIHR Referendum Observation Mission Final Report
    ОССЕ/ODIHR · 2018
    Отвори източника
45. The former Yugoslav Republic of Macedonia, Referendum, 30 September 2018: ODIHR Referendum Observation Mission Final Report
    ОССЕ/ODIHR · 2018
    Отвори източника
46. The former Yugoslav Republic of Macedonia, Referendum, 30 September 2018: ODIHR Referendum Observation Mission Final Report
    ОССЕ/ODIHR · 2018
    Отвори източника
47. The former Yugoslav Republic of Macedonia, Referendum, 30 September 2018: ODIHR Referendum Observation Mission Final Report
    ОССЕ/ODIHR · 2018
    Отвори източника
48. The former Yugoslav Republic of Macedonia, Referendum, 30 September 2018: ODIHR Referendum Observation Mission Final Report
    ОССЕ/ODIHR · 2018
    Отвори източника
49. The former Yugoslav Republic of Macedonia, Referendum, 30 September 2018: ODIHR Referendum Observation Mission Final Report
    ОССЕ/ODIHR · 2018
    Отвори източника
50. 2018 Macedonian referendum
    Уикипедия (англ.)
    Отвори източника
51. The former Yugoslav Republic of Macedonia, Referendum, 30 September 2018: ODIHR Referendum Observation Mission Final Report
    ОССЕ/ODIHR · 2018
    Отвори източника
52. The former Yugoslav Republic of Macedonia, Referendum, 30 September 2018: ODIHR Referendum Observation Mission Final Report
    ОССЕ/ODIHR · 2018
    Отвори източника
53. The former Yugoslav Republic of Macedonia, Referendum, 30 September 2018: ODIHR Referendum Observation Mission Final Report
    ОССЕ/ODIHR · 2018
    Отвори източника
54. The former Yugoslav Republic of Macedonia, Referendum, 30 September 2018: ODIHR Referendum Observation Mission Final Report
    ОССЕ/ODIHR · 2018
    Отвори източника
55. Merkel Urges Macedonians To Vote For Name Change, Possibility For EU, NATO Membership
    RFE/RL · 2018-09-08
    Отвори източника
56. Merkel Urges Macedonians To Vote For Name Change, Possibility For EU, NATO Membership
    RFE/RL · 2018-09-08
    Отвори източника
57. Merkel Urges Macedonians To Vote For Name Change, Possibility For EU, NATO Membership
    RFE/RL · 2018-09-08
    Отвори източника
58. Mattis condemns Russian influence-peddling in Macedonia
    The Associated Press (чрез Military Times) · 2018-09-17
    Отвори източника
59. 2018 Macedonian referendum
    Уикипедия (англ.)
    Отвори източника
60. The former Yugoslav Republic of Macedonia, Referendum, 30 September 2018: ODIHR Referendum Observation Mission Final Report
    ОССЕ/ODIHR · 2018
    Отвори източника
61. The former Yugoslav Republic of Macedonia, Referendum, 30 September 2018: ODIHR Referendum Observation Mission Final Report
    ОССЕ/ODIHR · 2018
    Отвори източника
62. The former Yugoslav Republic of Macedonia, Referendum, 30 September 2018: ODIHR Referendum Observation Mission Final Report
    ОССЕ/ODIHR · 2018
    Отвори източника
63. Macedonian President Urges Boycott Of Name Referendum
    RFE/RL · 2018-09-27
    Отвори източника
64. President of former Yugoslav Republic of Macedonia denounces move to change country’s name
    UN News · 2018-09-27
    Отвори източника
65. Macedonian President Urges Boycott Of Name Referendum
    RFE/RL · 2018-09-27
    Отвори източника
66. The former Yugoslav Republic of Macedonia, Referendum, 30 September 2018: ODIHR Referendum Observation Mission Final Report
    ОССЕ/ODIHR · 2018
    Отвори източника
67. Opposition Leader Tells Macedonians To Vote 'With Their Conscience' In Name-Change Referendum
    RFE/RL · 2018-09-12
    Отвори източника
68. Referendum in Macedonia without a conclusive outcome
    Център за източни изследвания (OSW), Варшава · 2018-10-03
    Отвори източника
69. Referendum in Macedonia on the Country’s Name
    Полски институт за международни отношения (PISM) · 2018-10-03
    Отвори източника
70. What next after the failed Macedonian referendum?
    Al Jazeera (мнение) · 2018-10-02
    Отвори източника
71. The former Yugoslav Republic of Macedonia, Referendum, 30 September 2018: ODIHR Referendum Observation Mission Final Report
    ОССЕ/ODIHR · 2018
    Отвори източника
72. Referendum in Macedonia on the Country’s Name
    Полски институт за международни отношения (PISM) · 2018-10-03
    Отвори източника
73. Mattis condemns Russian influence-peddling in Macedonia
    The Associated Press (чрез Military Times) · 2018-09-17
    Отвори източника
74. Referendum in Macedonia on the Country’s Name
    Полски институт за международни отношения (PISM) · 2018-10-03
    Отвори източника
75. Referendum in Macedonia on the Country’s Name
    Полски институт за международни отношения (PISM) · 2018-10-03
    Отвори източника
76. Macedonia PM 'determined' to change name despite referendum failure
    NBC News · 2018-10-01
    Отвори източника
77. The former Yugoslav Republic of Macedonia, Referendum, 30 September 2018: ODIHR Referendum Observation Mission Final Report
    ОССЕ/ODIHR · 2018
    Отвори източника
78. 2018 Macedonian referendum
    Уикипедия (англ.)
    Отвори източника
79. Merkel Urges Macedonians To Vote For Name Change, Possibility For EU, NATO Membership
    RFE/RL · 2018-09-08
    Отвори източника
80. Macedonian President Urges Boycott Of Name Referendum
    RFE/RL · 2018-09-27
    Отвори източника
81. Referendum in Macedonia on the Country’s Name
    Полски институт за международни отношения (PISM) · 2018-10-03
    Отвори източника
82. Mattis condemns Russian influence-peddling in Macedonia
    The Associated Press (чрез Military Times) · 2018-09-17
    Отвори източника
83. Mattis condemns Russian influence-peddling in Macedonia
    The Associated Press (чрез Military Times) · 2018-09-17
    Отвори източника
84. Mattis condemns Russian influence-peddling in Macedonia
    The Associated Press (чрез Military Times) · 2018-09-17
    Отвори източника
85. How Disinformation Harmed the Referendum in Macedonia
    German Marshall Fund of the United States · 2018-10
    Отвори източника
86. How Disinformation Harmed the Referendum in Macedonia
    German Marshall Fund of the United States · 2018-10
    Отвори източника
87. How Disinformation Harmed the Referendum in Macedonia
    German Marshall Fund of the United States · 2018-10
    Отвори източника
88. How Disinformation Harmed the Referendum in Macedonia
    German Marshall Fund of the United States · 2018-10
    Отвори източника
89. The former Yugoslav Republic of Macedonia, Referendum, 30 September 2018: ODIHR Referendum Observation Mission Final Report
    ОССЕ/ODIHR · 2018
    Отвори източника
90. The former Yugoslav Republic of Macedonia, Referendum, 30 September 2018: ODIHR Referendum Observation Mission Final Report
    ОССЕ/ODIHR · 2018
    Отвори източника
91. Freedom in the World 2019 – North Macedonia
    Freedom House (чрез ecoi.net) · 2019
    Отвори източника
92. Russian warriors and British PR firms: Macedonia’s information war
    The Bureau of Investigative Journalism · 2018-09-28
    Отвори източника
93. Russian warriors and British PR firms: Macedonia’s information war
    The Bureau of Investigative Journalism · 2018-09-28
    Отвори източника
94. Russian warriors and British PR firms: Macedonia’s information war
    The Bureau of Investigative Journalism · 2018-09-28
    Отвори източника
95. Russian warriors and British PR firms: Macedonia’s information war
    The Bureau of Investigative Journalism · 2018-09-28
    Отвори източника
96. Russian Foreign Ministry: Western countries are aiming to drag Macedonia into NATO at any cost
    Независен весник (по ТАСС и Спутник) · 2018-10-04
    Отвори източника
97. Russian Foreign Ministry: Western countries are aiming to drag Macedonia into NATO at any cost
    Независен весник (по ТАСС и Спутник) · 2018-10-04
    Отвори източника
98. Macedonian PM Pledges To Forge Ahead On Name Change, Despite Low Turnout For Referendum
    RFE/RL · 2018-10-01
    Отвори източника
99. Macedonia PM 'determined' to change name despite referendum failure
    NBC News · 2018-10-01
    Отвори източника
100. 2018 Macedonian referendum
     Уикипедия (англ.)
     Отвори източника
101. 2018 Macedonian referendum
     Уикипедия (англ.)
     Отвори източника
102. The former Yugoslav Republic of Macedonia, Referendum, 30 September 2018: ODIHR Referendum Observation Mission Final Report
     ОССЕ/ODIHR · 2018
     Отвори източника
103. The former Yugoslav Republic of Macedonia, Referendum, 30 September 2018: ODIHR Referendum Observation Mission Final Report
     ОССЕ/ODIHR · 2018
     Отвори източника
104. The former Yugoslav Republic of Macedonia, Referendum, 30 September 2018: ODIHR Referendum Observation Mission Final Report
     ОССЕ/ODIHR · 2018
     Отвори източника
105. The former Yugoslav Republic of Macedonia, Referendum, 30 September 2018: ODIHR Referendum Observation Mission Final Report
     ОССЕ/ODIHR · 2018
     Отвори източника
106. The former Yugoslav Republic of Macedonia, Referendum, 30 September 2018: ODIHR Referendum Observation Mission Final Report
     ОССЕ/ODIHR · 2018
     Отвори източника
107. The former Yugoslav Republic of Macedonia, Referendum, 30 September 2018: ODIHR Referendum Observation Mission Final Report
     ОССЕ/ODIHR · 2018
     Отвори източника
108. The former Yugoslav Republic of Macedonia, Referendum, 30 September 2018: ODIHR Referendum Observation Mission Final Report
     ОССЕ/ODIHR · 2018
     Отвори източника
109. 2018 Macedonian referendum
     Уикипедия (англ.)
     Отвори източника
110. The former Yugoslav Republic of Macedonia, Referendum, 30 September 2018: ODIHR Referendum Observation Mission Final Report
     ОССЕ/ODIHR · 2018
     Отвори източника
111. 2018 Macedonian referendum
     Уикипедия (англ.)
     Отвори източника
112. The former Yugoslav Republic of Macedonia, Referendum, 30 September 2018: ODIHR Referendum Observation Mission Final Report
     ОССЕ/ODIHR · 2018
     Отвори източника
113. Macedonia ‘yes’ vote clouded by low turnout
     Al Jazeera · 2018-10-01
     Отвори източника
114. Referendum in Macedonia without a conclusive outcome
     Център за източни изследвания (OSW), Варшава · 2018-10-03
     Отвори източника
115. 2018 Macedonian referendum
     Уикипедия (англ.)
     Отвори източника
116. What next after the failed Macedonian referendum?
     Al Jazeera (мнение) · 2018-10-02
     Отвори източника
117. 2018 Macedonian referendum
     Уикипедия (англ.)
     Отвори източника
118. The former Yugoslav Republic of Macedonia, Referendum, 30 September 2018: ODIHR Referendum Observation Mission Final Report
     ОССЕ/ODIHR · 2018
     Отвори източника
119. Referendum in Macedonia on the Country’s Name
     Полски институт за международни отношения (PISM) · 2018-10-03
     Отвори източника
120. Referendum in Macedonia without a conclusive outcome
     Център за източни изследвания (OSW), Варшава · 2018-10-03
     Отвори източника
121. The former Yugoslav Republic of Macedonia, Referendum, 30 September 2018: ODIHR Referendum Observation Mission Final Report
     ОССЕ/ODIHR · 2018
     Отвори източника
122. The former Yugoslav Republic of Macedonia, Referendum, 30 September 2018: ODIHR Referendum Observation Mission Final Report
     ОССЕ/ODIHR · 2018
     Отвори източника
123. Macedonian PM Pledges To Forge Ahead On Name Change, Despite Low Turnout For Referendum
     RFE/RL · 2018-10-01
     Отвори източника
124. The former Yugoslav Republic of Macedonia, Referendum, 30 September 2018: ODIHR Referendum Observation Mission Final Report
     ОССЕ/ODIHR · 2018
     Отвори източника
125. The former Yugoslav Republic of Macedonia, Referendum, 30 September 2018: ODIHR Referendum Observation Mission Final Report
     ОССЕ/ODIHR · 2018
     Отвори източника
126. The former Yugoslav Republic of Macedonia, Referendum, 30 September 2018: ODIHR Referendum Observation Mission Final Report
     ОССЕ/ODIHR · 2018
     Отвори източника
127. The former Yugoslav Republic of Macedonia, Referendum, 30 September 2018: ODIHR Referendum Observation Mission Final Report
     ОССЕ/ODIHR · 2018
     Отвори източника
128. The former Yugoslav Republic of Macedonia, Referendum, 30 September 2018: ODIHR Referendum Observation Mission Final Report
     ОССЕ/ODIHR · 2018
     Отвори източника
129. The former Yugoslav Republic of Macedonia, Referendum, 30 September 2018: ODIHR Referendum Observation Mission Final Report
     ОССЕ/ODIHR · 2018
     Отвори източника
130. The former Yugoslav Republic of Macedonia, Referendum, 30 September 2018: ODIHR Referendum Observation Mission Final Report
     ОССЕ/ODIHR · 2018
     Отвори източника
131. Macedonian PM Pledges To Forge Ahead On Name Change, Despite Low Turnout For Referendum
     RFE/RL · 2018-10-01
     Отвори източника
132. Macedonian PM Pledges To Forge Ahead On Name Change, Despite Low Turnout For Referendum
     RFE/RL · 2018-10-01
     Отвори източника
133. Low Turnout Kills Key Macedonian Name-Change Referendum Отвори източника
134. 2018 Macedonian referendum
     Уикипедия (англ.)
     Отвори източника
135. Bulgaria on Macedonia referendum: ‘Time for political elite to show maturity’
     The Sofia Globe · 2018-10-01
     Отвори източника
136. Bulgaria on Macedonia referendum: ‘Time for political elite to show maturity’
     The Sofia Globe · 2018-10-01
     Отвори източника
137. 2018 Macedonian referendum
     Уикипедия (англ.)
     Отвори източника
138. Macedonia political briefing: The parliamentary vote on constitutional changes and its consequences
     China-CEE Institute (седмичен бюлетин) · 2018-11-22
     Отвори източника
139. Macedonia political briefing: The parliamentary vote on constitutional changes and its consequences
     China-CEE Institute (седмичен бюлетин) · 2018-11-22
     Отвори източника
140. Amnesty for Storming Parliament
     Transparency International
     Отвори източника
141. 2018 Macedonian referendum
     Уикипедия (англ.)
     Отвори източника
142. The former Yugoslav Republic of Macedonia, Referendum, 30 September 2018: ODIHR Referendum Observation Mission Final Report
     ОССЕ/ODIHR · 2018
     Отвори източника
143. Macedonian Parliament adopts constitutional amendments
     European Western Balkans · 2019-01-11
     Отвори източника
144. Macedonian Parliament adopts constitutional amendments
     European Western Balkans · 2019-01-11
     Отвори източника
145. Prespa Agreement
     Уикипедия (англ.)
     Отвори източника
146. Thousands protest in Athens against Macedonia name change
     Al Jazeera · 2019-01-20
     Отвори източника
147. Thousands protest in Athens against Macedonia name change
     Al Jazeera · 2019-01-20
     Отвори източника
148. Prespa Agreement
     Уикипедия (англ.)
     Отвори източника
149. Prespa Agreement
     Уикипедия (англ.)
     Отвори източника
150. 2018 Macedonian referendum
     Уикипедия (англ.)
     Отвори източника
151. Greece ratifies the Prespa Agreement with Macedonia
     European Western Balkans · 2019-01-25
     Отвори източника
152. "North Macedonia" Name Change Goes Into Effect
     Political Geography Now · 2019-02-18
     Отвори източника
153. Prespa Agreement
     Уикипедия (англ.)
     Отвори източника
154. Accession of North Macedonia to the European Union
     Уикипедия (англ.)
     Отвори източника
155. "North Macedonia" Name Change Goes Into Effect
     Political Geography Now · 2019-02-18
     Отвори източника
156. Macedonian parliament votes to approve name change
     Al Jazeera / Reuters · 2018-10-19
     Отвори източника
157. North Macedonia votes to resolve dispute with Bulgaria
     Al Jazeera · 2022-07-16
     Отвори източника
158. North Macedonia joins NATO as 30th Ally
     НАТО · 2020-03-27
     Отвори източника
159. North Macedonia joins NATO as 30th Ally
     НАТО · 2020-03-27
     Отвори източника
160. Bulgaria Hails Name Change Vote in Macedonian Parliament
     БТА · 2018-10-20
     Отвори източника
161. Bulgaria Hails Name Change Vote in Macedonian Parliament
     БТА · 2018-10-20
     Отвори източника
162. Accession of North Macedonia to the European Union
     Уикипедия (англ.)
     Отвори източника
163. Accession of North Macedonia to the European Union
     Уикипедия (англ.)
     Отвори източника
164. Bulgaria Blocks Start Of North Macedonia's EU Accession Talks
     RFE/RL (Българска редакция) · 2020-11-17
     Отвори източника
165. Bulgaria Blocks Start Of North Macedonia's EU Accession Talks
     RFE/RL (Българска редакция) · 2020-11-17
     Отвори източника
166. Bulgaria Blocks Start Of North Macedonia's EU Accession Talks
     RFE/RL (Българска редакция) · 2020-11-17
     Отвори източника
167. Bulgaria Blocks Start Of North Macedonia's EU Accession Talks
     RFE/RL (Българска редакция) · 2020-11-17
     Отвори източника
168. Bulgaria blocks EU membership talks for North Macedonia
     European Western Balkans · 2020-11-18
     Отвори източника
169. Bulgaria blocks EU membership talks for North Macedonia
     European Western Balkans · 2020-11-18
     Отвори източника
170. North Macedonia: 35 years after independence, the EU still a long way off
     OBC Transeuropa · 2026-09-03
     Отвори източника
171. North Macedonia: 35 years after independence, the EU still a long way off
     OBC Transeuropa · 2026-09-03
     Отвори източника
172. North Macedonia parliament backs proposal for EU bid
     The Associated Press (чрез PBS NewsHour) · 2022-07-16
     Отвори източника
173. Accession of North Macedonia to the European Union
     Уикипедия (англ.)
     Отвори източника
174. North Macedonia parliament backs proposal for EU bid
     The Associated Press (чрез PBS NewsHour) · 2022-07-16
     Отвори източника
175. North Macedonia parliament backs proposal for EU bid
     The Associated Press (чрез PBS NewsHour) · 2022-07-16
     Отвори източника
176. North Macedonia parliament backs proposal for EU bid
     The Associated Press (чрез PBS NewsHour) · 2022-07-16
     Отвори източника
177. Accession of North Macedonia to the European Union
     Уикипедия (англ.)
     Отвори източника
178. Foreign Minister Mucunski Says North Macedonia’s EU Path Remains Blocked
     БТА · 2026-07-24
     Отвори източника
179. North Macedonia: 35 years after independence, the EU still a long way off
     OBC Transeuropa · 2026-09-03
     Отвори източника
180. Accession of North Macedonia to the European Union
     Уикипедия (англ.)
     Отвори източника
181. North Macedonia: 35 years after independence, the EU still a long way off
     OBC Transeuropa · 2026-09-03
     Отвори източника
182. Accession of North Macedonia to the European Union
     Уикипедия (англ.)
     Отвори източника
183. Bulgaria referendum turnout falls just short of making outcome mandatory
     The Sofia Globe · 2016-11-08
     Отвори източника
184. Accession of North Macedonia to the European Union
     Уикипедия (англ.)
     Отвори източника
185. North Macedonia's new president reignites a spat with Greece at her inauguration ceremony
     The Associated Press (чрез KSAT) · 2024-05-12
     Отвори източника
186. North Macedonia's new president reignites a spat with Greece at her inauguration ceremony
     The Associated Press (чрез KSAT) · 2024-05-12
     Отвори източника
187. North Macedonia's new president reignites a spat with Greece at her inauguration ceremony
     The Associated Press (чрез KSAT) · 2024-05-12
     Отвори източника
188. North Macedonia: 35 years after independence, the EU still a long way off
     OBC Transeuropa · 2026-09-03
     Отвори източника
189. North Macedonia: 35 years after independence, the EU still a long way off
     OBC Transeuropa · 2026-09-03
     Отвори източника
190. North Macedonia: 35 years after independence, the EU still a long way off
     OBC Transeuropa · 2026-09-03
     Отвори източника
191. North Macedonia: 35 years after independence, the EU still a long way off
     OBC Transeuropa · 2026-09-03
     Отвори източника
192. Accession of North Macedonia to the European Union
     Уикипедия (англ.)
     Отвори източника
193. North Macedonia EU Deadlock Deepens as Mickoski Hardens Stance, Opposition Demands Referendum
     Novinite · 2026-05-28
     Отвори източника
194. Accession of North Macedonia to the European Union
     Уикипедия (англ.)
     Отвори източника
195. Accession of North Macedonia to the European Union
     Уикипедия (англ.)
     Отвори източника
196. North Macedonia: 35 years after independence, the EU still a long way off
     OBC Transeuropa · 2026-09-03
     Отвори източника
197. Foreign Minister Mucunski Says North Macedonia’s EU Path Remains Blocked
     БТА · 2026-07-24
     Отвори източника
198. EU’s Kos to Skopje: “Don't Waste Time! Write Bulgarians Into the Constitution”
     Novinite · 2026-07-08
     Отвори източника
199. President of the EC: North Macedonia must seize the enlargement momentum
     European Western Balkans · 2026-10-02
     Отвори източника
200. North Macedonia: 35 years after independence, the EU still a long way off
     OBC Transeuropa · 2026-09-03
     Отвори източника
201. The former Yugoslav Republic of Macedonia, Referendum, 30 September 2018: ODIHR Referendum Observation Mission Final Report
     ОССЕ/ODIHR · 2018
     Отвори източника
202. Referendum in Macedonia on the Country’s Name
     Полски институт за международни отношения (PISM) · 2018-10-03
     Отвори източника
203. Macedonian PM Pledges To Forge Ahead On Name Change, Despite Low Turnout For Referendum
     RFE/RL · 2018-10-01
     Отвори източника
204. What next after the failed Macedonian referendum?
     Al Jazeera (мнение) · 2018-10-02
     Отвори източника
205. What next after the failed Macedonian referendum?
     Al Jazeera (мнение) · 2018-10-02
     Отвори източника
206. Low Turnout Kills Key Macedonian Name-Change Referendum Отвори източника
207. Referendum in Macedonia without a conclusive outcome
     Център за източни изследвания (OSW), Варшава · 2018-10-03
     Отвори източника
208. Macedonia political briefing: The parliamentary vote on constitutional changes and its consequences
     China-CEE Institute (седмичен бюлетин) · 2018-11-22
     Отвори източника
209. The former Yugoslav Republic of Macedonia, Referendum, 30 September 2018: ODIHR Referendum Observation Mission Final Report
     ОССЕ/ODIHR · 2018
     Отвори източника
210. The former Yugoslav Republic of Macedonia, Referendum, 30 September 2018: ODIHR Referendum Observation Mission Final Report
     ОССЕ/ODIHR · 2018
     Отвори източника
211. Prespa Agreement
     Уикипедия (англ.)
     Отвори източника
212. 2018 Macedonian referendum
     Уикипедия (англ.)
     Отвори източника