Народна консултация за независимостта на Източен Тимор (1999)

Организация на вота

Съгласно споразумение между Индонезия и бившата колониална сила Португалия, посредничено от ООН, жителите на Източен Тимор гласуват дали приемат предложение за специална автономия в рамките на Индонезия. Отхвърлянето на автономията означава Индонезия да започне изтегляне, а ООН да администрира преходен период. В консултацията са регистрирани общо 451 792 избиратели, включително диаспора.^[1]

Резултат и последвало насилие

94 388 гласа (21,5%) подкрепят автономията, а 344 580 гласа (78,5%) я отхвърлят в полза на преход към независимост. Резултатът е обявен от генералния секретар на ООН Кофи Анан на 3 септември 1999 г.^[1]

Още по време на кампанията привържениците на независимостта са нападани от проиндонезийски лоялисти и милиции, а обявяването на резултата е последвано от вълна на насилие, при която загиват около 1400 души, а около 400 000 са разселени.^[2] След намесата на водената от Австралия международна мироопазваща сила (INTERFET) Източен Тимор (Тимор Лешти) става напълно независим на 20 май 2002 г.

Народът на Източен Тимор отхвърли предложената специална автономия и изрази желанието си да започне процес на преход към независимост.^[1]

Доказателства към твърденията

1. Statement by Secretary-General Kofi Annan on East Timor (SG/SM/7119)
   прессъобщение, 3 септември 1999
   Отвори източника
2. East Timor - 1999 - Popular Consultation
   профил на вота

   перифразирано обобщение на последвалите събития (насилие, намеса на INTERFET, независимост през 2002 г.)

   Отвори източника