NetzDG – германският закон срещу речта на омразата онлайн
NetzDG (Netzwerkdurchsetzungsgesetz), известен като Закон за прилагане в мрежите, е германски закон, приет от Bundestag на 30 юни 2017 г. и влязъл в пълна сила през януари 2018 г[1]. Той задължава социалните платформи с над 2 милиона потребители в Германия да премахват „очевидно незаконно“ съдържание в срок от 24 часа, а останалото незаконно съдържание — в рамките на седем дни, под заплаха от глоби до 50 милиона евро[1]. Германското правителство представя закона като инструмент срещу фалшиви новини, реч на омразата и дезинформация[2], но той предизвиква остри критики от организации за човешки права, които предупреждават за риск от прекомерна и безконтролна цензура[4].
#Германия #NetzDG #реч на омразата #модерация на съдържание
Съдържание и механизъм на закона
Законът задължава платформите да създадат прозрачни процедури за подаване на жалби и да публикуват доклади за прозрачност на всеки шест месеца, а изтритото съдържание трябва да се съхранява поне десет седмици[1].
NetzDG се прилага само за компании с над 2 милиона регистрирани потребители в Германия, което на практика насочва основната тежест към най-големите платформи като Facebook, YouTube и Twitter[1].
Официално обявената цел на закона е той „да се бори с фалшивите новини, речта на омразата и дезинформацията онлайн“[2].
Правовата държава не бива да прехвърля собствените си пропуски и отговорности върху частни компании.
Критики и глобално влияние
Human Rights Watch определя закона като неясен и прекомерно широк и предупреждава, че той превръща частните компании в прекалено ревностни цензори, склонни да трият съдържание, за да избегнат тежки глоби, вместо да защитават свободата на изразяване, докато потребителите остават без съдебен контрол или право на обжалване[4].
Организацията и специалният докладчик на ООН за свободата на изразяване предупреждават, че неясните критерии и високите глоби насърчават платформите към „предпазлива цензура“ — трият съдържание при съмнение, за да избегнат риск от санкции[3].
NetzDG се превръща в модел, вдъхновил сходни закони в редица други държави, включително такива със слаба демократична традиция, което засилва опасенията, че моделът може да бъде използван за политическа цензура извън германския контекст[5].
Вижте също
- TikTok спира програмата „TikTok Lite Rewards“ в ЕС (2024)
- Решението на Надзорния съвет на Meta по случая с Доналд Тръмп (2021)
- Австралийският регулатор eSafety срещу X Corp (2024)
- „Twitter Files“ — вътрешните документи на Twitter (2022)
- Национална стратегия за изкуствен интелект на Германия
- Референдум срещу плана „Йънг" във Ваймарска Германия (1929)
- Политиката на Meta за етикетиране на AI съдържание (2024)
- Германските граждански съвети (Bürgerrat) към Бундестага
- Meta слага край на проверката на факти и приема система „Community Notes“
- Германия: как хакери разкриха уязвимостите на изборния софтуер PC-Wahl
Доказателства към твърденията
-
Network Enforcement Act — Wikipedia
въведение и изискванияОтвори източника
-
Network Enforcement Act — Wikipedia
стилизирана цел на законаОтвори източника
-
Network Enforcement Act — Wikipedia
критики към законаОтвори източника
-
Germany: Flawed Social Media Law — Human Rights Watch
изявление на директора на HRW за ГерманияОтвори източника
-
Germany: Flawed Social Media Law — Human Rights Watch
цитат на Article 19 в статиятаОтвори източника