Разминавания между Уикипедия и първичните източници: втори кръг

Случаи 26–54

1. Юрген Хабермас — докога е в Щарнберг (неточно; 21.10.2026). Уикипедия пише, че през 1971 г. той става съдиректор на института „Макс Планк“ в Щарнберг и работи там до 1983 г.^[1] Според Обществото „Макс Планк“ той е директор на института от 1971 до 1981 г.; през април 1981 г. подава оставка, а през май институтът е закрит^[2]. Грешката беше пренесена и в WikiB. Поправеното изречение в „Юрген Хабермас“: „От 1971 до 1981 г. е директор в института „Макс Планк“ за изследване на условията на живот в научно-техническия свят в Щарнберг край Мюнхен“.

1. Юрген Хабермас — отказът от наградата „Шейх Зайед“ (неточно; 21.10.2026). Уикипедия пише, че през 2021 г. той отказва наградата, като посочва, че политическата система на Обединените арабски емирства е репресивна и недемократична^[3]. Хабермас първо приема наградата, а после се отказва с друга обосновка: не си е дал достатъчно ясна сметка за много тясната връзка на институцията, която я присъжда, с политическата система в Абу Даби^[4]. Думите „репресивна“ и „недемократична“ не са негови. Грешката беше пренесена и в WikiB. Поправеното изречение в „Юрген Хабермас“: „През 2021 г. първо приема наградата „Шейх Зайед“ за книга от Абу Даби, а после се отказва от нея“, следвано от думите му в изявлението за Spiegel Online.

1. Юрген Хабермас — коя камара ръководи бащата му (неточно; 21.10.2026). Уикипедия пише, че Ернст Хабермас е изпълнителен директор на Търговско-промишлената камара в Кьолн и влиза в Нацистката партия през 1933 г.^[5] Според биографията на Стефан Мюлер-Дом той ръководи местната камара в Гумерсбах^[6]. Грешката беше пренесена и в WikiB. Поправеното изречение в „Юрген Хабермас“: „Според биографа му Стефан Мюлер-Дом баща му Ернст Хабермас ръководи местната Търговско-промишлена камара в Гумерсбах; през пролетта на 1933 г. влиза в Нацистката партия и става неин икономически съветник за окръга“.

1. Юрген Хабермас — „по настояване на баща си“ (непотвърдено; 21.10.2026). Уикипедия пише, че като тийнейджър той влиза в Deutsches Jungvolk по настояване на баща си^[7]. Биографът Стефан Мюлер-Дом само предполага, че решението се дължи на опортюнизма на родителите и на натиска на закона и властите върху семействата^[8]. Грешката беше пренесена и в WikiB. Поправеното изречение в „Юрген Хабермас“: „На десет години, както повечето деца от поколението си, Юрген влиза в Deutsches Jungvolk — младшата секция на Хитлерюгенд“.

1. Юрген Хабермас — класацията на Times Higher Education (неточно; 21.10.2026). Уикипедия пише, че през 2007 г. The Times Higher Education Guide го нарежда седми сред най-цитираните автори в хуманитарните науки^[9]. Класацията е на Times Higher Education, публикувана е на 26 март 2009 г. и брои цитиранията на книги през 2007 г. по данни на Thomson Reuters^[10]. Грешката беше пренесена и в WikiB. Поправеното изречение в „Юрген Хабермас“: „Според класацията на Times Higher Education от 26 март 2009 г. (по данни на Thomson Reuters) той е седмият най-цитиран автор на книги в хуманитарните и социалните науки през 2007 г.“

1. Palantir Technologies — договорът с ВМС (неточно; 21.10.2026). Уикипедия пише, че през ноември 2024 г. военноморските сили възлагат на Palantir софтуерен договор за близо 1 млрд. долара^[11]. Източникът ѝ е обявление на центъра NIWC Pacific от 6 ноември 2024 г. за намерение да сключи договор без конкурс — с прогнозна стойност 919,78 млн. долара заедно с опциите и очаквано възлагане през януари 2025 г.^[12] Обявлението за намерение не е възложен договор. Грешката беше пренесена и в WikiB. Поправеното изречение в „Palantir Technologies“: „На 6 ноември 2024 г. центърът NIWC Pacific на военноморските сили обявява намерение да сключи с Palantir без конкурс рамков договор за софтуер, услуги и техника за 5 години с опция за още 5, с прогнозна стойност 919,78 млн. долара заедно с опциите и очаквано възлагане през януари 2025 г.“

1. Palantir Technologies — решението на Фезер (неточно; 21.10.2026). Уикипедия пише, че през 2023 г. германският вътрешен министър Нанси Фезер спира федералното използване на Palantir^[13]. Според отговора на федералното правителство в Бундестага министърката решава министерството да не използва рамковия договор и да не създава общата платформа „Bundes-VeRA“ за федералните служби, на които въвеждането ѝ е забранено^[14]. Федералните служби не са използвали софтуера, така че няма какво да бъде „спряно“. Грешката беше пренесена и в WikiB. Поправеното изречение в „Palantir Technologies“: „През юли 2023 г. германският вътрешен министър Нанси Фезер решава министерството да не използва рамковия договор с Palantir и да не създава общата платформа „Bundes-VeRA“ за Федералната криминална служба и федералната полиция, които дотогава не използват софтуера“.

1. Palantir Technologies — най-големите акционери (неточно; 21.10.2026). Уикипедия, позовавайки се на сайта-агрегатор MarketScreener, дава за началото на 2024 г. дялове на Vanguard 9,4%, на Питър Тийл 7,2% и на BlackRock 4,7%^[15]. В пълномощното на компанията до SEC от 26 април 2024 г. Тийл има 5,3% от акциите клас A, Vanguard — 9,1% (4,7% от гласовете), а BlackRock — 5,3% (2,7% от гласовете)^[16]. Делът от 4,7% е на Vanguard от гласовете, не на BlackRock от акциите. Грешката беше пренесена и в WikiB. Поправеното изречение в „Palantir Technologies“: „Според пълномощното до SEC от април 2024 г. най-големите външни акционери са The Vanguard Group с 9,1% от акциите клас A (4,7% от гласовете) и BlackRock с 5,3% (2,7% от гласовете), а Питър Тийл притежава 5,3% от акциите клас A и 9,8% от всички гласове“.

1. Palantir Technologies — отказът на Бундесвера (неточно и непотвърдено; 21.10.2026). Уикипедия пише, че през май 2026 г. ръководството на Бундесвера заявява, че засега няма да възлага на Palantir договори на национално ниво и предпочита германска или европейска компания^[17]. Вицеадмирал Томас Даум потвърждава отказа на 28 април 2026 г., и то за планирания военен облак с изкуствен интелект^[18]. В източника, цитиран от Уикипедия (Merkur), предпочитание към германска или европейска компания не се споменава. Грешката беше пренесена и в WikiB. Поправеното изречение в „Palantir Technologies“: „На 28 април 2026 г. инспекторът на киберсилите и информационното пространство на Бундесвера вицеадмирал Томас Даум потвърждава, че Бундесвера няма да използва Palantir за планирания си военен облак с изкуствен интелект“.

1. Palantir Technologies — преместването на седалището (неточно; 21.10.2026). Уикипедия пише, че през февруари 2026 г. Palantir обявява планове да премести седалището си от Денвър в Маями^[19]. Компанията обявява, че вече е преместила седалището си, а адресът в документите ѝ до SEC е в Авентура, предградие северно от Маями^[20]. Грешката беше пренесена и в WikiB. Поправеното изречение в „Palantir Technologies“: „На 17 февруари 2026 г. компанията обявява в социалните мрежи, че е преместила седалището си от Денвър в Маями; в документите ѝ до SEC адресът вече е в Авентура, предградие северно от Маями“.

1. Palantir Technologies — оценката на The Economist (неточно; 21.10.2026). Уикипедия пише, че през 2025 г. The Economist определя пазарната стойност на Palantir от 430 млрд. долара като над 600 пъти печалбата ѝ за 2024 г.^[21] В статията на The Economist сравнението е с печалбата „за последната година“, а не с годишната печалба за предходна календарна година^[22] Грешката беше пренесена и в WikiB. Поправеното изречение в „Palantir Technologies“: „През август 2025 г. The Economist нарича Palantir може би „най-надценената компания на всички времена“ с пазарна стойност 430 млрд. долара — над 600 пъти печалбата ѝ за последната година“.

1. OpenAI — таванът на печалбата (неточно; 21.10.2026). Уикипедия пише, че през 2019 г. печалбата е ограничена до 100 пъти всяка инвестиция^[23]. Според съобщението на OpenAI таванът от 100 пъти е за инвеститорите от първия кръг, а за следващите кръгове компанията очаква по-нисък^[24]. Грешката беше пренесена и в WikiB. Поправеното изречение в „OpenAI“: „През 2019 г. OpenAI преминава от нестопанска структура към структура с „ограничена“ печалба: възвръщаемостта за инвеститорите от първия кръг е ограничена до 100 пъти инвестицията им, а за следващите кръгове компанията очаква по-нисък таван“.

1. OpenAI — „10 млрд. долара“ на Microsoft (неточно; 21.10.2026). Уикипедия пише, че на 23 януари 2023 г. Microsoft обявява допълнителна инвестиция от 10 млрд. долара^[25]. В съобщението си Microsoft обявява „многогодишна инвестиция за милиарди долари“, без сума^[26]; 10 млрд. е сумата, за която пишат медиите. Грешката беше пренесена и в WikiB. Поправеното изречение в „OpenAI“: „На 23 януари 2023 г. Microsoft обявява „многогодишна инвестиция за милиарди долари“ — третата фаза на партньорството след инвестициите през 2019 и 2021 г.; според медиите сумата е 10 млрд. долара“.

1. OpenAI — кога се връща Алтман (неточно; 21.10.2026). Уикипедия пише, че на 21 ноември 2023 г. Алтман и Брокман се връщат на постовете си^[27]. Тогава OpenAI обявява само принципно споразумение за връщането му^[28]; Алтман официално се връща като главен изпълнителен директор на 29 ноември 2023 г.^[29] Грешката беше пренесена и в WikiB. Поправеното изречение в „OpenAI“: „Късно вечерта на 21 ноември 2023 г. OpenAI обявява принципно споразумение Алтман да се върне като главен изпълнителен директор… На 29 ноември Алтман официално се връща, а Брокман отново става президент“.

1. OpenAI — призовката от SEC (неточно; 21.10.2026). Уикипедия пише, че през февруари 2024 г. Комисията по ценните книжа и борсите на САЩ изпраща призовка за вътрешната кореспонденция на OpenAI^[30]. Според съобщението на Reuters по The Wall Street Journal призовката е изпратена през декември, а вестникът съобщава за разследването по-късно^[31]. Грешката беше пренесена и в WikiB. Поправеното изречение в „OpenAI“: „През декември 2023 г. Комисията по ценните книжа и борсите на САЩ изпраща призовка на OpenAI и търси вътрешни документи, за да провери дали инвеститорите на компанията са били подведени, съобщава The Wall Street Journal“.

1. OpenAI — приходите от 12 млрд. долара (неточно; 21.10.2026). Уикипедия пише, че през юли 2025 г. компанията отчита годишни приходи от 12 млрд. долара^[32]. Числото е от The Information, позовало се на източник; Reuters не успява да го потвърди, а OpenAI отказва коментар^[33]. Компанията не го е отчела. Грешката беше пренесена и в WikiB. Поправеното изречение в „OpenAI“: „През юли 2025 г. The Information съобщава, позовавайки се на източник, че годишният темп на приходите на компанията е достигнал 12 млрд. долара; Reuters не успява да го потвърди, а OpenAI отказва коментар“.

1. OpenAI — „учредителният устав“ (неточно; 21.10.2026). Уикипедия пише, че в учредителния си устав OpenAI определя мисията си и заявява намерение да прави част от патентите и изследванията си публични^[34]. Обещанието за публикуване на изследванията и споделяне на патентите е от съобщението при основаването^[35], а мисията „в полза на цялото човечество“ — от устава на OpenAI (OpenAI Charter), който е отделен документ^[36]. Грешката беше пренесена и в WikiB. Поправеното изречение в „OpenAI“: „При основаването си OpenAI обявява, че изследователите ще бъдат насърчавани да публикуват работата си, а патентите ѝ (ако има такива) ще бъдат споделени със света. В устава си (OpenAI Charter) тя определя мисията си като това общият изкуствен интелект (AGI) да е „в полза на цялото човечество““.

1. Starlink — отказът за Крим (неточно; 21.10.2026). Уикипедия пише, че през 2022 г. Мъск отказва украинско искане за покритие до Крим и че предоставянето на услугата би нарушило санкциите на САЩ, а медиите погрешно представят случая като „изключване“^[37]. Обяснението със санкциите е на самия Мъск и е дадено чак през септември 2023 г.^[38] Първоначално той говори за избягване на ескалация^[39]. Според поправката на биографа Уолтър Айзъксън покритието в радиус от 100 км от бреговете на Крим вече е било изключено („геооградено“) от Мъск преди атаката^[40]. Грешката беше пренесена и в WikiB. Поправеното изречение в „Starlink“: „Мъск обяснява отказа с желанието да не допусне ескалация на войната, а през септември 2023 г. — и с това, че санкциите на САЩ не позволяват Starlink да работи на окупираната от Русия територия без специално разрешение“.

1. Плановете на SpaceX за Марс — „не по-рано от 2029 г.“ (неточно; 21.10.2026). Уикипедия пише, че според Мъск мисия с хора до Марс ще се състои не по-рано от 2029 г.^[41] В публикацията си от март 2022 г. Мъск прогнозира, че хора ще кацнат на Марс през 2029 г. — това е прогноза, а не долна граница^[42]. Грешката беше пренесена и в WikiB (открита от втори агент при сверката). Поправеното изречение в „Плановете на SpaceX за Марс“: „През март 2022 г. Мъск прогнозира, че хора ще кацнат на Марс през 2029 г.“

1. Плановете на SpaceX за Марс — „SpaceX обявява“ (неточно; 21.10.2026). Уикипедия пише, че на 7 септември 2024 г. SpaceX обявява първите полети на Starship без хора до Марс до 2026 г.^[43] Според Ройтерс това е публикация на Мъск в X, а не съобщение на компанията^[44]. Грешката беше пренесена и в WikiB (открита от втори агент при сверката). Поправеното изречение в „Плановете на SpaceX за Марс“: „През септември 2024 г. Мъск пише в X, че първите Starship без хора ще полетят към Марс след две години, когато се отвори следващият прозорец за полет, а при успешни кацания полетите с хора ще последват след четири години“.

1. Claude Mythos — Project Glasswing (неточно; 21.10.2026). Уикипедия пише, че над четиридесет компании, сред които Microsoft, Apple, Google, Amazon Web Services, Linux Foundation, Cisco, Nvidia и Broadcom, получават достъп до модела^[45]. Според Anthropic тези компании са изрично назованите партньори в проекта^[46], а „над 40 други организации“, които поддържат критичен софтуер, получават достъп отделно^[47]. Грешката беше пренесена и в WikiB. Поправеното изречение в „Същност и развитие на технологията на изкуствения интелект“: „Вместо това компанията стартира Project Glasswing заедно с Amazon Web Services, Apple, Broadcom, Cisco, CrowdStrike, Google, JPMorganChase, Linux Foundation, Microsoft, NVIDIA и Palo Alto Networks…; достъп до модела получават и над 40 други организации“.

1. OpenAI — кога е обявен кръгът от 122 млрд. долара (неточно; 21.10.2026). Уикипедия пише, че през април 2026 г. компанията обявява кръг от 122 млрд. долара при оценка от 852 млрд. долара^[48]. Кръгът е обявен на 31 март 2026 г.^[49] Грешката беше пренесена в WikiB и поправена в „OpenAI“ още в първия кръг, но остана в друга статия. Поправеното изречение в „Същност и развитие на технологията на изкуствения интелект“: „На 31 март 2026 г. компанията обявява, че е набрала 122 милиарда долара при оценка от 852 милиарда долара“.

1. Делото „ЮАР срещу Израел“ — какво приема съдът за правдоподобно (неточно; 21.10.2026). Уикипедия пише, че съдът е приел за правдоподобно, че действията на Израел могат да нарушат правата на палестинците по Конвенцията за геноцида^[50]. В обобщението на разпореждането от 26 януари 2024 г. Международният съд приема за правдоподобни поне някои от правата, за чиято защита ЮАР иска мерки, сред тях правото на палестинците в Газа да бъдат защитени от актове на геноцид^[51]. Бившата председателка на съда Джоан Донахю уточнява по-късно, че съдът не е решил, че обвинението в геноцид е правдоподобно^[52]. Грешката беше пренесена и в WikiB (открито от втори агент при сверката). Поправеното изречение в „Израел и палестинският въпрос“: „Международният съд приема през януари 2024 г., че поне някои от правата, за чиято защита ЮАР иска мерки, са правдоподобни… Съдът не решава, че обвинението в геноцид е правдоподобно, уточнява по-късно бившата му председателка Джоан Донахю“.

1. Войната от 1948 г. — кои армии нахлуват (непълно; 21.10.2026). Уикипедия пише, че съседните арабски държави — Египет, Трансйордания, Ирак и Сирия — нахлуват в бившата подмандатна Палестина^[53]. Според Службата на историка на Държавния департамент на САЩ нахлуват армиите на Ливан, Сирия, Ирак и Египет, а обучените от британците сили на Трансйордания се намесват само в районите, отредени на арабската държава по плана за разделяне на ООН^[54]. Грешката беше пренесена и в WikiB (открито от втори агент при сверката). Поправеното изречение в „Израел и палестинският въпрос“: „…в бившата подмандатна територия нахлуват армиите на Ливан, Сирия, Ирак и Египет, а войските на Трансйордания се намесват в районите, отредени на арабската държава“.

1. Палестинските бежанци — броят при UNRWA (остаряло; 21.10.2026). Уикипедия дава данни към 2019 г.: над 5,6 милиона регистрирани бежанци^[55]. По текущия профил на UNRWA в ReliefWeb около 5,9 милиона палестински бежанци имат право на услугите на агенцията^[56]. Остарялото число беше пренесено и в WikiB (открито от втори агент при сверката). Поправеното изречение в „Израел и палестинският въпрос“: „…около 5,9 милиона души имат право на услугите на UNRWA…“.

1. Румъния 2024 — на какво се позовава Конституционният съд (неточно; 21.10.2026). Уикипедия пише, че съдът анулира изборите, като твърди, че руска операция за влияние е повлияла на гласуването^[57]. В решението си съдът посочва, че свободният характер на вота е нарушен чрез кампания, при която един от кандидатите е облагодетелстван от агресивно популяризиране, заобикалящо изборното законодателство и злоупотребяващо с алгоритмите на социалните платформи^[58]; Русия не е назована в решението. Грешката беше пренесена и в WikiB (открито от втори агент при сверката). Поправеното изречение в „Румъния 2024: Конституционният съд анулира президентските избори“: „…според решението кампанията на един от кандидатите е заобиколила изборното законодателство, злоупотребила е с алгоритмите на социалните платформи и е била финансирана непрозрачно“.

1. Румъния 2024 — „дарение до 1 милион евро“ (неточно; 21.10.2026). Уикипедия пише, че разследванията разкриват недекларирано дарение от трети страни „до 1 000 000 евро“^[59]. Според разсекретения документ на Румънската служба за информация потребителят „bogpr“ (Богдан Пешкир) е направил дарения в TikTok за „над един милион евро“^[60] — границата е обратната. Грешката беше пренесена и в WikiB (открито от втори агент при сверката). Поправеното изречение в „Румъния 2024: Конституционният съд анулира президентските избори“: „По данни на службата потребителят „bogpr“ (Богдан Пешкир) е направил дарения в TikTok за над един милион евро…“.

1. Румъния 2025 — кога е отхвърлена кандидатурата на Джорджеску (неточно; 21.10.2026). Уикипедия пише, че Централното избирателно бюро отхвърля кандидатурата на 7 март 2025 г.^[61] Според Romania Insider кандидатурата е подадена на 7 март, а бюрото я отхвърля в неделя, 9 март^[62]. Грешката беше пренесена и в WikiB (открито от втори агент при сверката). Поправеното изречение в „Румъния 2024: Конституционният съд анулира президентските избори“: „Той подава кандидатурата си за новите избори на 7 март 2025 г., но на 9 март Централното избирателно бюро я отхвърля“.

1. Избори в България 2026 — гласовете под бариерата (неточно; 21.10.2026). Уикипедия пише, че почти 20% от гласовете отиват за партии, които не преминават 4-процентната бариера^[63]. По официалните резултати на ЦИК действителните гласове за партии, коалиции и независими кандидати са 3 240 156, а „Прогресивна България“ получава 1 444 920 от тях^[64]. Изчислено по данните на ЦИК, гласовете под бариерата са около 18%. Грешката беше пренесена и в WikiB (открито от втори агент при сверката). Поправеното изречение в „Избори в България през 2026 г.“: „Около 18% от гласовете за партии и коалиции отиват за формации, които не преминават 4-процентната бариера“.

Доказателства към твърденията

1. Jürgen Habermas — Wikipedia (версия 1380473077, сверена на 21.10.2026)
   Wikipedia · 2026-10-15
   Отвори източника
2. Jürgen Habermas – a thinker who shaped Germany (некролог от Юрген Рен)
   Max-Planck-Gesellschaft · 2026-03-17
   Отвори източника
3. Jürgen Habermas — Wikipedia (версия 1380473077, сверена на 21.10.2026)
   Wikipedia · 2026-10-15
   Отвори източника
4. UAE book award rejected by prominent German academic
   Al Jazeera (по изявлението на Хабермас за Spiegel Online) · 2021-05-03
   Отвори източника
5. Jürgen Habermas — Wikipedia (версия 1380473077, сверена на 21.10.2026)
   Wikipedia · 2026-10-15
   Отвори източника
6. Peter Osborne, Redemption through Discourse
   New Left Review · 2017-11-01
   Отвори източника
7. Jürgen Habermas — Wikipedia (версия 1380473077, сверена на 21.10.2026)
   Wikipedia · 2026-10-15
   Отвори източника
8. Jürgen Habermas (1929–2026): A Philosopher of the Twentieth Century
   Thesis Eleven · 2026-08-14
   Отвори източника
9. Jürgen Habermas — Wikipedia (версия 1380473077, сверена на 21.10.2026)
   Wikipedia · 2026-10-15
   Отвори източника
10. Most cited authors of books in the humanities, 2007
    Times Higher Education (данни на Thomson Reuters, ISI Web of Science) · 2009-03-26
    Отвори източника
11. Palantir — Wikipedia (версия 1380438032, сверена на 21.10.2026)
    Wikipedia · 2026-10-15
    Отвори източника
12. Notice of Intent to Award a Sole Source contract to Palantir Technologies (NIWC Pacific, N66001_SNOTE_0C772D86)
    Naval Information Warfare Center Pacific (копие на обявлението в SAM.gov, HigherGov) · 2024-11-06
    Отвори източника
13. Palantir — Wikipedia (версия 1380438032, сверена на 21.10.2026)
    Wikipedia · 2026-10-15
    Отвори източника
14. Antwort der Bundesregierung: Entscheidung des BMI bezüglich der Einführung der polizeilichen Analyse-Software Bundes-VeRA (Drucksache 20/8390)
    Deutscher Bundestag · 2023-10-04
    Отвори източника
15. Palantir — Wikipedia (версия 1380438032, сверена на 21.10.2026)
    Wikipedia · 2026-10-15
    Отвори източника
16. Palantir Technologies Inc. — Definitive Proxy Statement (DEF 14A), 2024
    Palantir Technologies (SEC) · 2024-04-26
    Отвори източника
17. Palantir — Wikipedia (версия 1380438032, сверена на 21.10.2026)
    Wikipedia · 2026-10-15
    Отвори източника
18. Bundeswehr Will Not Use Palantir for Military Cloud and AI Project; European Alternatives Examined
    Großwald · 2026-04-28
    Отвори източника
19. Palantir — Wikipedia (версия 1380438032, сверена на 21.10.2026)
    Wikipedia · 2026-10-15
    Отвори източника
20. Palantir moves HQ from Denver to Miami
    BusinessDen · 2026-02-18
    Отвори източника
21. Palantir — Wikipedia (версия 1380438032, сверена на 21.10.2026)
    Wikipedia · 2026-10-15
    Отвори източника
22. The Economist: Is Palantir the next big short? (препечатка на „Palantir might be the most over-valued firm of all time“, The Economist, 12.08.2025)
    The Nightly (The Economist) · 2025-08-13
    Отвори източника
23. OpenAI — Wikipedia (версия 1380903030 от 18.10.2026)
    Wikipedia · 2026-10-18
    Отвори източника
24. OpenAI LP
    OpenAI · 2019-03-11
    Отвори източника
25. OpenAI — Wikipedia (версия 1380903030 от 18.10.2026)
    Wikipedia · 2026-10-18
    Отвори източника
26. Microsoft and OpenAI extend partnership
    Microsoft · 2023-01-23
    Отвори източника
27. OpenAI — Wikipedia (версия 1380903030 от 18.10.2026)
    Wikipedia · 2026-10-18
    Отвори източника
28. OpenAI averts internal crisis with return of CEO Sam Altman
    Al Jazeera · 2023-11-22
    Отвори източника
29. Sam Altman returns as CEO, OpenAI has a new initial board
    OpenAI · 2023-11-29
    Отвори източника
30. OpenAI — Wikipedia (версия 1380903030 от 18.10.2026)
    Wikipedia · 2026-10-18
    Отвори източника
31. US SEC probes whether OpenAI investors were misled (Reuters)
    Reuters (BusinessDay) · 2024-02-29
    Отвори източника
32. OpenAI — Wikipedia (версия 1380903030 от 18.10.2026)
    Wikipedia · 2026-10-18
    Отвори източника
33. OpenAI hits $12 billion in annualized revenue, The Information reports
    Reuters (Yahoo Finance) · 2025-07-31
    Отвори източника
34. OpenAI — Wikipedia (версия 1380903030 от 18.10.2026)
    Wikipedia · 2026-10-18
    Отвори източника
35. Introducing OpenAI
    OpenAI · 2015-12-11
    Отвори източника
36. OpenAI Charter
    OpenAI
    Отвори източника
37. Starlink in the Russo-Ukrainian war — Wikipedia (версия 1380841003, сверена на 21.10.2026)
    Wikipedia · 2026-10-18
    Отвори източника
38. Did Elon Musk Turn Off Starlink Access in Crimea To Disrupt Ukrainian Attack?
    Snopes · 2023-09-14
    Отвори източника
39. Did Elon Musk Turn Off Starlink Access in Crimea To Disrupt Ukrainian Attack?
    Snopes · 2023-09-14
    Отвори източника
40. Walter Isaacson Corrects Reporting on Elon Musk Cutting Ukrainian Military's Access to Starlink
    Mediaite (поправката на The Washington Post) · 2023-09-09
    Отвори източника
41. SpaceX Mars colonization program — Wikipedia (версия 1379056024)
    Wikipedia · 2026-10
    Отвори източника
42. Elon Musk says humans will be on Mars in 2029
    Space Explored · 2022-03-16
    Отвори източника
43. SpaceX Mars colonization program — Wikipedia (версия 1379056024)
    Wikipedia · 2026-10
    Отвори източника
44. Musk says SpaceX to launch first uncrewed Starships to Mars in two years (Reuters)
    Reuters (West Hawaii Today) · 2024-09-08
    Отвори източника
45. Claude Mythos — Wikipedia (версия 1381344891)
    Wikipedia · 2026-10-21
    Отвори източника
46. Project Glasswing
    Anthropic · 2026-04-07
    Отвори източника
47. Project Glasswing
    Anthropic · 2026-04-07
    Отвори източника
48. OpenAI — Wikipedia (версия 1380903030 от 18.10.2026)
    Wikipedia · 2026-10-18
    Отвори източника
49. OpenAI closes record-breaking $122B funding round that brings its valuation to $852B
    SiliconANGLE · 2026-03-31
    Отвори източника
50. South Africa's genocide case against Israel — Wikipedia (версия 1377739491)
    Wikipedia
    Отвори източника
51. Summary of the Order of 26 January 2024 (South Africa v. Israel)
    International Court of Justice · 2024-01-26
    Отвори източника
52. Top judge corrects media
    Joshua Rozenberg (A Lawyer Writes) · 2024-04-26
    Отвори източника
53. 1947–1948 civil war in Mandatory Palestine — Wikipedia (версия 1370279270)
    Wikipedia
    Отвори източника
54. The Arab-Israeli War of 1948
    U.S. Department of State, Office of the Historian
    Отвори източника
55. Palestinian refugees — Wikipedia (версия 1378620463)
    Wikipedia
    Отвори източника
56. UNRWA — organization profile
    ReliefWeb (OCHA)
    Отвори източника
57. 2024 Romanian presidential election — Wikipedia (версия 1379778813)
    Wikipedia
    Отвори източника
58. Curtea Constituțională a României, Hotărârea nr. 32 din 6 decembrie 2024 (превод на италиански)
    Consulta OnLine (Giurcost) · 2024-12-06
    Отвори източника
59. 2024 Romanian presidential election — Wikipedia (версия 1379778813)
    Wikipedia
    Отвори източника
60. Declassified documents from CSAT: Romania — target of Russian hybrid actions; Georgescu's campaign
    Agerpres · 2024-12-04
    Отвори източника
61. 2024 Romanian presidential election — Wikipedia (версия 1379778813)
    Wikipedia
    Отвори източника
62. Romanian Electoral Bureau invalidates Călin Georgescu's presidential candidacy
    Romania Insider · 2025-03-09
    Отвори източника
63. 2026 Bulgarian parliamentary election — Wikipedia (версия 1377427002)
    Wikipedia
    Отвори източника
64. Избори за Народно събрание 19 април 2026 г. — резултати
    Централна избирателна комисия · 2026-04
    Отвори източника