# Разминавания между Уикипедия и първичните източници: втори кръг

Тази статия продължава регистъра на разминаванията от статията Грешки и слабости на Уикипедия: случаите от втория кръг на сверката на WikiB (21.10.2026) — статии, които се опират на Уикипедия за поне половината от бележките си. Всеки случай съдържа откъс от сверената версия на Уикипедия (с постоянна връзка), откъс от първичния или независимия източник и поправеното изречение в WikiB.

## Случаи 26–54

26. Юрген Хабермас — докога е в Щарнберг (неточно; 21.10.2026). Уикипедия пише, че през 1971 г. той става съдиректор на института „Макс Планк“ в Щарнберг и работи там до 1983 г.[1] Според Обществото „Макс Планк“ той е директор на института от 1971 до 1981 г.; през април 1981 г. подава оставка, а през май институтът е закрит[2]. Грешката беше пренесена и в WikiB. Поправеното изречение в „Юрген Хабермас“: „От 1971 до 1981 г. е директор в института „Макс Планк“ за изследване на условията на живот в научно-техническия свят в Щарнберг край Мюнхен“.

27. Юрген Хабермас — отказът от наградата „Шейх Зайед“ (неточно; 21.10.2026). Уикипедия пише, че през 2021 г. той отказва наградата, като посочва, че политическата система на Обединените арабски емирства е репресивна и недемократична[3]. Хабермас първо приема наградата, а после се отказва с друга обосновка: не си е дал достатъчно ясна сметка за много тясната връзка на институцията, която я присъжда, с политическата система в Абу Даби[4]. Думите „репресивна“ и „недемократична“ не са негови. Грешката беше пренесена и в WikiB. Поправеното изречение в „Юрген Хабермас“: „През 2021 г. първо приема наградата „Шейх Зайед“ за книга от Абу Даби, а после се отказва от нея“, следвано от думите му в изявлението за Spiegel Online.

28. Юрген Хабермас — коя камара ръководи бащата му (неточно; 21.10.2026). Уикипедия пише, че Ернст Хабермас е изпълнителен директор на Търговско-промишлената камара в Кьолн и влиза в Нацистката партия през 1933 г.[5] Според биографията на Стефан Мюлер-Дом той ръководи местната камара в Гумерсбах[6]. Грешката беше пренесена и в WikiB. Поправеното изречение в „Юрген Хабермас“: „Според биографа му Стефан Мюлер-Дом баща му Ернст Хабермас ръководи местната Търговско-промишлена камара в Гумерсбах; през пролетта на 1933 г. влиза в Нацистката партия и става неин икономически съветник за окръга“.

29. Юрген Хабермас — „по настояване на баща си“ (непотвърдено; 21.10.2026). Уикипедия пише, че като тийнейджър той влиза в Deutsches Jungvolk по настояване на баща си[7]. Биографът Стефан Мюлер-Дом само предполага, че решението се дължи на опортюнизма на родителите и на натиска на закона и властите върху семействата[8]. Грешката беше пренесена и в WikiB. Поправеното изречение в „Юрген Хабермас“: „На десет години, както повечето деца от поколението си, Юрген влиза в Deutsches Jungvolk — младшата секция на Хитлерюгенд“.

30. Юрген Хабермас — класацията на Times Higher Education (неточно; 21.10.2026). Уикипедия пише, че през 2007 г. The Times Higher Education Guide го нарежда седми сред най-цитираните автори в хуманитарните науки[9]. Класацията е на Times Higher Education, публикувана е на 26 март 2009 г. и брои цитиранията на книги през 2007 г. по данни на Thomson Reuters[10]. Грешката беше пренесена и в WikiB. Поправеното изречение в „Юрген Хабермас“: „Според класацията на Times Higher Education от 26 март 2009 г. (по данни на Thomson Reuters) той е седмият най-цитиран автор на книги в хуманитарните и социалните науки през 2007 г.“

31. Palantir Technologies — договорът с ВМС (неточно; 21.10.2026). Уикипедия пише, че през ноември 2024 г. военноморските сили възлагат на Palantir софтуерен договор за близо 1 млрд. долара[11]. Източникът ѝ е обявление на центъра NIWC Pacific от 6 ноември 2024 г. за намерение да сключи договор без конкурс — с прогнозна стойност 919,78 млн. долара заедно с опциите и очаквано възлагане през януари 2025 г.[12] Обявлението за намерение не е възложен договор. Грешката беше пренесена и в WikiB. Поправеното изречение в „Palantir Technologies“: „На 6 ноември 2024 г. центърът NIWC Pacific на военноморските сили обявява намерение да сключи с Palantir без конкурс рамков договор за софтуер, услуги и техника за 5 години с опция за още 5, с прогнозна стойност 919,78 млн. долара заедно с опциите и очаквано възлагане през януари 2025 г.“

32. Palantir Technologies — решението на Фезер (неточно; 21.10.2026). Уикипедия пише, че през 2023 г. германският вътрешен министър Нанси Фезер спира федералното използване на Palantir[13]. Според отговора на федералното правителство в Бундестага министърката решава министерството да не използва рамковия договор и да не създава общата платформа „Bundes-VeRA“ за федералните служби, на които въвеждането ѝ е забранено[14]. Федералните служби не са използвали софтуера, така че няма какво да бъде „спряно“. Грешката беше пренесена и в WikiB. Поправеното изречение в „Palantir Technologies“: „През юли 2023 г. германският вътрешен министър Нанси Фезер решава министерството да не използва рамковия договор с Palantir и да не създава общата платформа „Bundes-VeRA“ за Федералната криминална служба и федералната полиция, които дотогава не използват софтуера“.

33. Palantir Technologies — най-големите акционери (неточно; 21.10.2026). Уикипедия, позовавайки се на сайта-агрегатор MarketScreener, дава за началото на 2024 г. дялове на Vanguard 9,4%, на Питър Тийл 7,2% и на BlackRock 4,7%[15]. В пълномощното на компанията до SEC от 26 април 2024 г. Тийл има 5,3% от акциите клас A, Vanguard — 9,1% (4,7% от гласовете), а BlackRock — 5,3% (2,7% от гласовете)[16]. Делът от 4,7% е на Vanguard от гласовете, не на BlackRock от акциите. Грешката беше пренесена и в WikiB. Поправеното изречение в „Palantir Technologies“: „Според пълномощното до SEC от април 2024 г. най-големите външни акционери са The Vanguard Group с 9,1% от акциите клас A (4,7% от гласовете) и BlackRock с 5,3% (2,7% от гласовете), а Питър Тийл притежава 5,3% от акциите клас A и 9,8% от всички гласове“.

34. Palantir Technologies — отказът на Бундесвера (неточно и непотвърдено; 21.10.2026). Уикипедия пише, че през май 2026 г. ръководството на Бундесвера заявява, че засега няма да възлага на Palantir договори на национално ниво и предпочита германска или европейска компания[17]. Вицеадмирал Томас Даум потвърждава отказа на 28 април 2026 г., и то за планирания военен облак с изкуствен интелект[18]. В източника, цитиран от Уикипедия (Merkur), предпочитание към германска или европейска компания не се споменава. Грешката беше пренесена и в WikiB. Поправеното изречение в „Palantir Technologies“: „На 28 април 2026 г. инспекторът на киберсилите и информационното пространство на Бундесвера вицеадмирал Томас Даум потвърждава, че Бундесвера няма да използва Palantir за планирания си военен облак с изкуствен интелект“.

35. Palantir Technologies — преместването на седалището (неточно; 21.10.2026). Уикипедия пише, че през февруари 2026 г. Palantir обявява планове да премести седалището си от Денвър в Маями[19]. Компанията обявява, че вече е преместила седалището си, а адресът в документите ѝ до SEC е в Авентура, предградие северно от Маями[20]. Грешката беше пренесена и в WikiB. Поправеното изречение в „Palantir Technologies“: „На 17 февруари 2026 г. компанията обявява в социалните мрежи, че е преместила седалището си от Денвър в Маями; в документите ѝ до SEC адресът вече е в Авентура, предградие северно от Маями“.

36. Palantir Technologies — оценката на The Economist (неточно; 21.10.2026). Уикипедия пише, че през 2025 г. The Economist определя пазарната стойност на Palantir от 430 млрд. долара като над 600 пъти печалбата ѝ за 2024 г.[21] В статията на The Economist сравнението е с печалбата „за последната година“, а не с годишната печалба за предходна календарна година[22] Грешката беше пренесена и в WikiB. Поправеното изречение в „Palantir Technologies“: „През август 2025 г. The Economist нарича Palantir може би „най-надценената компания на всички времена“ с пазарна стойност 430 млрд. долара — над 600 пъти печалбата ѝ за последната година“.

37. OpenAI — таванът на печалбата (неточно; 21.10.2026). Уикипедия пише, че през 2019 г. печалбата е ограничена до 100 пъти всяка инвестиция[23]. Според съобщението на OpenAI таванът от 100 пъти е за инвеститорите от първия кръг, а за следващите кръгове компанията очаква по-нисък[24]. Грешката беше пренесена и в WikiB. Поправеното изречение в „OpenAI“: „През 2019 г. OpenAI преминава от нестопанска структура към структура с „ограничена“ печалба: възвръщаемостта за инвеститорите от първия кръг е ограничена до 100 пъти инвестицията им, а за следващите кръгове компанията очаква по-нисък таван“.

38. OpenAI — „10 млрд. долара“ на Microsoft (неточно; 21.10.2026). Уикипедия пише, че на 23 януари 2023 г. Microsoft обявява допълнителна инвестиция от 10 млрд. долара[25]. В съобщението си Microsoft обявява „многогодишна инвестиция за милиарди долари“, без сума[26]; 10 млрд. е сумата, за която пишат медиите. Грешката беше пренесена и в WikiB. Поправеното изречение в „OpenAI“: „На 23 януари 2023 г. Microsoft обявява „многогодишна инвестиция за милиарди долари“ — третата фаза на партньорството след инвестициите през 2019 и 2021 г.; според медиите сумата е 10 млрд. долара“.

39. OpenAI — кога се връща Алтман (неточно; 21.10.2026). Уикипедия пише, че на 21 ноември 2023 г. Алтман и Брокман се връщат на постовете си[27]. Тогава OpenAI обявява само принципно споразумение за връщането му[28]; Алтман официално се връща като главен изпълнителен директор на 29 ноември 2023 г.[29] Грешката беше пренесена и в WikiB. Поправеното изречение в „OpenAI“: „Късно вечерта на 21 ноември 2023 г. OpenAI обявява принципно споразумение Алтман да се върне като главен изпълнителен директор… На 29 ноември Алтман официално се връща, а Брокман отново става президент“.

40. OpenAI — призовката от SEC (неточно; 21.10.2026). Уикипедия пише, че през февруари 2024 г. Комисията по ценните книжа и борсите на САЩ изпраща призовка за вътрешната кореспонденция на OpenAI[30]. Според съобщението на Reuters по The Wall Street Journal призовката е изпратена през декември, а вестникът съобщава за разследването по-късно[31]. Грешката беше пренесена и в WikiB. Поправеното изречение в „OpenAI“: „През декември 2023 г. Комисията по ценните книжа и борсите на САЩ изпраща призовка на OpenAI и търси вътрешни документи, за да провери дали инвеститорите на компанията са били подведени, съобщава The Wall Street Journal“.

41. OpenAI — приходите от 12 млрд. долара (неточно; 21.10.2026). Уикипедия пише, че през юли 2025 г. компанията отчита годишни приходи от 12 млрд. долара[32]. Числото е от The Information, позовало се на източник; Reuters не успява да го потвърди, а OpenAI отказва коментар[33]. Компанията не го е отчела. Грешката беше пренесена и в WikiB. Поправеното изречение в „OpenAI“: „През юли 2025 г. The Information съобщава, позовавайки се на източник, че годишният темп на приходите на компанията е достигнал 12 млрд. долара; Reuters не успява да го потвърди, а OpenAI отказва коментар“.

42. OpenAI — „учредителният устав“ (неточно; 21.10.2026). Уикипедия пише, че в учредителния си устав OpenAI определя мисията си и заявява намерение да прави част от патентите и изследванията си публични[34]. Обещанието за публикуване на изследванията и споделяне на патентите е от съобщението при основаването[35], а мисията „в полза на цялото човечество“ — от устава на OpenAI (OpenAI Charter), който е отделен документ[36]. Грешката беше пренесена и в WikiB. Поправеното изречение в „OpenAI“: „При основаването си OpenAI обявява, че изследователите ще бъдат насърчавани да публикуват работата си, а патентите ѝ (ако има такива) ще бъдат споделени със света. В устава си (OpenAI Charter) тя определя мисията си като това общият изкуствен интелект (AGI) да е „в полза на цялото човечество““.

43. Starlink — отказът за Крим (неточно; 21.10.2026). Уикипедия пише, че през 2022 г. Мъск отказва украинско искане за покритие до Крим и че предоставянето на услугата би нарушило санкциите на САЩ, а медиите погрешно представят случая като „изключване“[37]. Обяснението със санкциите е на самия Мъск и е дадено чак през септември 2023 г.[38] Първоначално той говори за избягване на ескалация[39]. Според поправката на биографа Уолтър Айзъксън покритието в радиус от 100 км от бреговете на Крим вече е било изключено („геооградено“) от Мъск преди атаката[40]. Грешката беше пренесена и в WikiB. Поправеното изречение в „Starlink“: „Мъск обяснява отказа с желанието да не допусне ескалация на войната, а през септември 2023 г. — и с това, че санкциите на САЩ не позволяват Starlink да работи на окупираната от Русия територия без специално разрешение“.

44. Плановете на SpaceX за Марс — „не по-рано от 2029 г.“ (неточно; 21.10.2026). Уикипедия пише, че според Мъск мисия с хора до Марс ще се състои не по-рано от 2029 г.[41] В публикацията си от март 2022 г. Мъск прогнозира, че хора ще кацнат на Марс през 2029 г. — това е прогноза, а не долна граница[42]. Грешката беше пренесена и в WikiB (открита от втори агент при сверката). Поправеното изречение в „Плановете на SpaceX за Марс“: „През март 2022 г. Мъск прогнозира, че хора ще кацнат на Марс през 2029 г.“

45. Плановете на SpaceX за Марс — „SpaceX обявява“ (неточно; 21.10.2026). Уикипедия пише, че на 7 септември 2024 г. SpaceX обявява първите полети на Starship без хора до Марс до 2026 г.[43] Според Ройтерс това е публикация на Мъск в X, а не съобщение на компанията[44]. Грешката беше пренесена и в WikiB (открита от втори агент при сверката). Поправеното изречение в „Плановете на SpaceX за Марс“: „През септември 2024 г. Мъск пише в X, че първите Starship без хора ще полетят към Марс след две години, когато се отвори следващият прозорец за полет, а при успешни кацания полетите с хора ще последват след четири години“.

46. Claude Mythos — Project Glasswing (неточно; 21.10.2026). Уикипедия пише, че над четиридесет компании, сред които Microsoft, Apple, Google, Amazon Web Services, Linux Foundation, Cisco, Nvidia и Broadcom, получават достъп до модела[45]. Според Anthropic тези компании са изрично назованите партньори в проекта[46], а „над 40 други организации“, които поддържат критичен софтуер, получават достъп отделно[47]. Грешката беше пренесена и в WikiB. Поправеното изречение в „Същност и развитие на технологията на изкуствения интелект“: „Вместо това компанията стартира Project Glasswing заедно с Amazon Web Services, Apple, Broadcom, Cisco, CrowdStrike, Google, JPMorganChase, Linux Foundation, Microsoft, NVIDIA и Palo Alto Networks…; достъп до модела получават и над 40 други организации“.

47. OpenAI — кога е обявен кръгът от 122 млрд. долара (неточно; 21.10.2026). Уикипедия пише, че през април 2026 г. компанията обявява кръг от 122 млрд. долара при оценка от 852 млрд. долара[48]. Кръгът е обявен на 31 март 2026 г.[49] Грешката беше пренесена в WikiB и поправена в „OpenAI“ още в първия кръг, но остана в друга статия. Поправеното изречение в „Същност и развитие на технологията на изкуствения интелект“: „На 31 март 2026 г. компанията обявява, че е набрала 122 милиарда долара при оценка от 852 милиарда долара“.

48. Делото „ЮАР срещу Израел“ — какво приема съдът за правдоподобно (неточно; 21.10.2026). Уикипедия пише, че съдът е приел за правдоподобно, че действията на Израел могат да нарушат правата на палестинците по Конвенцията за геноцида[50]. В обобщението на разпореждането от 26 януари 2024 г. Международният съд приема за правдоподобни поне някои от правата, за чиято защита ЮАР иска мерки, сред тях правото на палестинците в Газа да бъдат защитени от актове на геноцид[51]. Бившата председателка на съда Джоан Донахю уточнява по-късно, че съдът не е решил, че обвинението в геноцид е правдоподобно[52]. Грешката беше пренесена и в WikiB (открито от втори агент при сверката). Поправеното изречение в „Израел и палестинският въпрос“: „Международният съд приема през януари 2024 г., че поне някои от правата, за чиято защита ЮАР иска мерки, са правдоподобни… Съдът не решава, че обвинението в геноцид е правдоподобно, уточнява по-късно бившата му председателка Джоан Донахю“.

49. Войната от 1948 г. — кои армии нахлуват (непълно; 21.10.2026). Уикипедия пише, че съседните арабски държави — Египет, Трансйордания, Ирак и Сирия — нахлуват в бившата подмандатна Палестина[53]. Според Службата на историка на Държавния департамент на САЩ нахлуват армиите на Ливан, Сирия, Ирак и Египет, а обучените от британците сили на Трансйордания се намесват само в районите, отредени на арабската държава по плана за разделяне на ООН[54]. Грешката беше пренесена и в WikiB (открито от втори агент при сверката). Поправеното изречение в „Израел и палестинският въпрос“: „…в бившата подмандатна територия нахлуват армиите на Ливан, Сирия, Ирак и Египет, а войските на Трансйордания се намесват в районите, отредени на арабската държава“.

50. Палестинските бежанци — броят при UNRWA (остаряло; 21.10.2026). Уикипедия дава данни към 2019 г.: над 5,6 милиона регистрирани бежанци[55]. По текущия профил на UNRWA в ReliefWeb около 5,9 милиона палестински бежанци имат право на услугите на агенцията[56]. Остарялото число беше пренесено и в WikiB (открито от втори агент при сверката). Поправеното изречение в „Израел и палестинският въпрос“: „…около 5,9 милиона души имат право на услугите на UNRWA…“.

51. Румъния 2024 — на какво се позовава Конституционният съд (неточно; 21.10.2026). Уикипедия пише, че съдът анулира изборите, като твърди, че руска операция за влияние е повлияла на гласуването[57]. В решението си съдът посочва, че свободният характер на вота е нарушен чрез кампания, при която един от кандидатите е облагодетелстван от агресивно популяризиране, заобикалящо изборното законодателство и злоупотребяващо с алгоритмите на социалните платформи[58]; Русия не е назована в решението. Грешката беше пренесена и в WikiB (открито от втори агент при сверката). Поправеното изречение в „Румъния 2024: Конституционният съд анулира президентските избори“: „…според решението кампанията на един от кандидатите е заобиколила изборното законодателство, злоупотребила е с алгоритмите на социалните платформи и е била финансирана непрозрачно“.

52. Румъния 2024 — „дарение до 1 милион евро“ (неточно; 21.10.2026). Уикипедия пише, че разследванията разкриват недекларирано дарение от трети страни „до 1 000 000 евро“[59]. Според разсекретения документ на Румънската служба за информация потребителят „bogpr“ (Богдан Пешкир) е направил дарения в TikTok за „над един милион евро“[60] — границата е обратната. Грешката беше пренесена и в WikiB (открито от втори агент при сверката). Поправеното изречение в „Румъния 2024: Конституционният съд анулира президентските избори“: „По данни на службата потребителят „bogpr“ (Богдан Пешкир) е направил дарения в TikTok за над един милион евро…“.

53. Румъния 2025 — кога е отхвърлена кандидатурата на Джорджеску (неточно; 21.10.2026). Уикипедия пише, че Централното избирателно бюро отхвърля кандидатурата на 7 март 2025 г.[61] Според Romania Insider кандидатурата е подадена на 7 март, а бюрото я отхвърля в неделя, 9 март[62]. Грешката беше пренесена и в WikiB (открито от втори агент при сверката). Поправеното изречение в „Румъния 2024: Конституционният съд анулира президентските избори“: „Той подава кандидатурата си за новите избори на 7 март 2025 г., но на 9 март Централното избирателно бюро я отхвърля“.

54. Избори в България 2026 — гласовете под бариерата (неточно; 21.10.2026). Уикипедия пише, че почти 20% от гласовете отиват за партии, които не преминават 4-процентната бариера[63]. По официалните резултати на ЦИК действителните гласове за партии, коалиции и независими кандидати са 3 240 156, а „Прогресивна България“ получава 1 444 920 от тях[64]. Изчислено по данните на ЦИК, гласовете под бариерата са около 18%. Грешката беше пренесена и в WikiB (открито от втори агент при сверката). Поправеното изречение в „Избори в България през 2026 г.“: „Около 18% от гласовете за партии и коалиции отиват за формации, които не преминават 4-процентната бариера“.

## Вижте също

- [Грешки и слабости на Уикипедия](https://wikib.online/article/greshki-i-slabosti-na-uikipediya)
- [Разминавания между Уикипедия и първичните източници: трети кръг](https://wikib.online/article/razminavania-uikipediya-parvichni-iztochnitsi-treti-krag)
- [Румъния 2024: Конституционният съд анулира президентските избори заради TikTok кампания](https://wikib.online/article/rumania-anulirani-prezidentski-izbori-2024)
- [Същност и развитие на технологията на изкуствения интелект (2022-2026)](https://wikib.online/article/sashtnost-i-razvitie-na-ai-tehnologiyata)
- [Избори в България през 2026 г.](https://wikib.online/article/izbori-v-balgaria-2026)
- [Израел и палестинският въпрос](https://wikib.online/article/izrael-i-palestinskiyat-vapros)
- [Starlink](https://wikib.online/article/starlink)
- [OpenAI](https://wikib.online/article/openai)
- [Плановете на SpaceX за Марс](https://wikib.online/article/planovete-na-spacex-za-mars)
- [Palantir Technologies](https://wikib.online/article/palantir-technologies)

## Доказателства към твърденията

1. Jürgen Habermas — Wikipedia (версия 1380473077, сверена на 21.10.2026) — https://en.wikipedia.org/w/index.php?title=J%C3%BCrgen_Habermas&oldid=1380473077

2. Jürgen Habermas – a thinker who shaped Germany (некролог от Юрген Рен) — https://www.mpg.de/26272210/remembering-jurgen-habermas

3. Jürgen Habermas — Wikipedia (версия 1380473077, сверена на 21.10.2026) — https://en.wikipedia.org/w/index.php?title=J%C3%BCrgen_Habermas&oldid=1380473077

4. UAE book award rejected by prominent German academic — https://www.aljazeera.com/news/2021/5/3/uae-book-award-rejected-by-prominent-german-academic

5. Jürgen Habermas — Wikipedia (версия 1380473077, сверена на 21.10.2026) — https://en.wikipedia.org/w/index.php?title=J%C3%BCrgen_Habermas&oldid=1380473077

6. Peter Osborne, Redemption through Discourse — https://newleftreview.org/issues/ii108/articles/peter-osborne-redemption-through-discourse

7. Jürgen Habermas — Wikipedia (версия 1380473077, сверена на 21.10.2026) — https://en.wikipedia.org/w/index.php?title=J%C3%BCrgen_Habermas&oldid=1380473077

8. Jürgen Habermas (1929–2026): A Philosopher of the Twentieth Century — https://thesiseleven.com/2026/08/14/jurgen-habermas-1929-2026-a-philosopher-of-the-twentieth-century/

9. Jürgen Habermas — Wikipedia (версия 1380473077, сверена на 21.10.2026) — https://en.wikipedia.org/w/index.php?title=J%C3%BCrgen_Habermas&oldid=1380473077

10. Most cited authors of books in the humanities, 2007 — https://www.timeshighereducation.com/news/most-cited-authors-of-books-in-the-humanities-2007/405956.article

11. Palantir — Wikipedia (версия 1380438032, сверена на 21.10.2026) — https://en.wikipedia.org/w/index.php?title=Palantir&oldid=1380438032

12. Notice of Intent to Award a Sole Source contract to Palantir Technologies (NIWC Pacific, N66001_SNOTE_0C772D86) — https://www.highergov.com/contract-opportunity/notice-of-intent-to-award-a-sole-source-contract-t-n66001-snote-0c772d86-s-16aa7/

13. Palantir — Wikipedia (версия 1380438032, сверена на 21.10.2026) — https://en.wikipedia.org/w/index.php?title=Palantir&oldid=1380438032

14. Antwort der Bundesregierung: Entscheidung des BMI bezüglich der Einführung der polizeilichen Analyse-Software Bundes-VeRA (Drucksache 20/8390) — https://dserver.bundestag.de/btd/20/083/2008390.pdf

15. Palantir — Wikipedia (версия 1380438032, сверена на 21.10.2026) — https://en.wikipedia.org/w/index.php?title=Palantir&oldid=1380438032

16. Palantir Technologies Inc. — Definitive Proxy Statement (DEF 14A), 2024 — https://www.sec.gov/Archives/edgar/data/1321655/000132165524000059/pltr-20240426.htm

17. Palantir — Wikipedia (версия 1380438032, сверена на 21.10.2026) — https://en.wikipedia.org/w/index.php?title=Palantir&oldid=1380438032

18. Bundeswehr Will Not Use Palantir for Military Cloud and AI Project; European Alternatives Examined — https://www.grosswald.org/bundeswehr-rejects-palantir-military-cloud-ai-project-european-alternatives/

19. Palantir — Wikipedia (версия 1380438032, сверена на 21.10.2026) — https://en.wikipedia.org/w/index.php?title=Palantir&oldid=1380438032

20. Palantir moves HQ from Denver to Miami — https://businessden.com/palantir-moves-hq-from-denver-to-miami/

21. Palantir — Wikipedia (версия 1380438032, сверена на 21.10.2026) — https://en.wikipedia.org/w/index.php?title=Palantir&oldid=1380438032

22. The Economist: Is Palantir the next big short? (препечатка на „Palantir might be the most over-valued firm of all time“, The Economist, 12.08.2025) — https://thenightly.com.au/business/the-economist-is-palantir-the-next-big-short-430b-valuation-draws-cisco-comparisons-and-investor-caution-c-19667455

23. OpenAI — Wikipedia (версия 1380903030 от 18.10.2026) — https://en.wikipedia.org/w/index.php?title=OpenAI&oldid=1380903030

24. OpenAI LP — https://openai.com/index/openai-lp/

25. OpenAI — Wikipedia (версия 1380903030 от 18.10.2026) — https://en.wikipedia.org/w/index.php?title=OpenAI&oldid=1380903030

26. Microsoft and OpenAI extend partnership — https://blogs.microsoft.com/blog/2023/01/23/microsoftandopenaiextendpartnership/

27. OpenAI — Wikipedia (версия 1380903030 от 18.10.2026) — https://en.wikipedia.org/w/index.php?title=OpenAI&oldid=1380903030

28. OpenAI averts internal crisis with return of CEO Sam Altman — https://www.aljazeera.com/news/2023/11/22/openai-averts-internal-crisis-with-return-of-ceo-sam-altman

29. Sam Altman returns as CEO, OpenAI has a new initial board — https://openai.com/index/sam-altman-returns-as-ceo-openai-has-a-new-initial-board/

30. OpenAI — Wikipedia (версия 1380903030 от 18.10.2026) — https://en.wikipedia.org/w/index.php?title=OpenAI&oldid=1380903030

31. US SEC probes whether OpenAI investors were misled (Reuters) — https://www.businessday.co.za/bd/world/americas/2024-02-29-us-sec-probes-whether-openai-investors-were-misled/

32. OpenAI — Wikipedia (версия 1380903030 от 18.10.2026) — https://en.wikipedia.org/w/index.php?title=OpenAI&oldid=1380903030

33. OpenAI hits $12 billion in annualized revenue, The Information reports — https://finance.yahoo.com/news/openai-hits-12-billion-annualized-015009168.html

34. OpenAI — Wikipedia (версия 1380903030 от 18.10.2026) — https://en.wikipedia.org/w/index.php?title=OpenAI&oldid=1380903030

35. Introducing OpenAI — https://openai.com/index/introducing-openai/

36. OpenAI Charter — https://openai.com/charter/

37. Starlink in the Russo-Ukrainian war — Wikipedia (версия 1380841003, сверена на 21.10.2026) — https://en.wikipedia.org/w/index.php?title=Starlink_in_the_Russo-Ukrainian_war&oldid=1380841003

38. Did Elon Musk Turn Off Starlink Access in Crimea To Disrupt Ukrainian Attack? — https://www.snopes.com/news/2023/09/14/musk-internet-access-crimea-ukraine/

39. Did Elon Musk Turn Off Starlink Access in Crimea To Disrupt Ukrainian Attack? — https://www.snopes.com/news/2023/09/14/musk-internet-access-crimea-ukraine/

40. Walter Isaacson Corrects Reporting on Elon Musk Cutting Ukrainian Military's Access to Starlink — https://www.mediaite.com/media/print/walter-isaacson-corrects-reporting-on-elon-musk-cutting-ukrainian-militarys-access-to-starlink/

41. SpaceX Mars colonization program — Wikipedia (версия 1379056024) — https://en.wikipedia.org/w/index.php?title=SpaceX_Mars_colonization_program&oldid=1379056024

42. Elon Musk says humans will be on Mars in 2029 — https://spaceexplored.com/2022/03/16/elon-musk-says-humans-will-be-on-mars-in-2029/

43. SpaceX Mars colonization program — Wikipedia (версия 1379056024) — https://en.wikipedia.org/w/index.php?title=SpaceX_Mars_colonization_program&oldid=1379056024

44. Musk says SpaceX to launch first uncrewed Starships to Mars in two years (Reuters) — https://westhawaiitoday.com/2024/09/08/nation-world-news/musk-says-spacex-to-launch-first-uncrewed-starships-to-mars-in-two-years/amp

45. Claude Mythos — Wikipedia (версия 1381344891) — https://en.wikipedia.org/w/index.php?title=Claude_Mythos&oldid=1381344891

46. Project Glasswing — https://www.anthropic.com/glasswing

47. Project Glasswing — https://www.anthropic.com/glasswing

48. OpenAI — Wikipedia (версия 1380903030 от 18.10.2026) — https://en.wikipedia.org/w/index.php?title=OpenAI&oldid=1380903030

49. OpenAI closes record-breaking $122B funding round that brings its valuation to $852B — https://siliconangle.com/2026/03/31/openai-just-closed-record-breaking-122b-funding-round-brings-value-852b/

50. South Africa's genocide case against Israel — Wikipedia (версия 1377739491) — https://en.wikipedia.org/w/index.php?title=South_Africa's_genocide_case_against_Israel&oldid=1377739491

51. Summary of the Order of 26 January 2024 (South Africa v. Israel) — https://icj-cij.org/node/203454

52. Top judge corrects media — https://rozenberg.substack.com/p/top-judge-corrects-media

53. 1947–1948 civil war in Mandatory Palestine — Wikipedia (версия 1370279270) — https://en.wikipedia.org/w/index.php?title=1947%E2%80%931948_civil_war_in_Mandatory_Palestine&oldid=1370279270

54. The Arab-Israeli War of 1948 — https://history.state.gov/milestones/1945-1952/arab-israeli-war

55. Palestinian refugees — Wikipedia (версия 1378620463) — https://en.wikipedia.org/w/index.php?title=Palestinian_refugees&oldid=1378620463

56. UNRWA — organization profile — https://reliefweb.int/organization/unrwa

57. 2024 Romanian presidential election — Wikipedia (версия 1379778813) — https://en.wikipedia.org/w/index.php?title=2024_Romanian_presidential_election&oldid=1379778813

58. Curtea Constituțională a României, Hotărârea nr. 32 din 6 decembrie 2024 (превод на италиански) — https://giurcost.org/contents/giurcost/casi_scelti/AlteCortistraniere/Dec.6-12-24_n.32.pdf

59. 2024 Romanian presidential election — Wikipedia (версия 1379778813) — https://en.wikipedia.org/w/index.php?title=2024_Romanian_presidential_election&oldid=1379778813

60. Declassified documents from CSAT: Romania — target of Russian hybrid actions; Georgescu's campaign — https://agerpres.ro/2024/12/04/declassified-documents-from-csat-romania---target-of-russian-hybrid-actions-georgescu-s-campaign---f--1398576

61. 2024 Romanian presidential election — Wikipedia (версия 1379778813) — https://en.wikipedia.org/w/index.php?title=2024_Romanian_presidential_election&oldid=1379778813

62. Romanian Electoral Bureau invalidates Călin Georgescu's presidential candidacy — https://romania-insider.com/romanian-electoral-bureau-invalidates-calin-georgescus-presidential-candidacy

63. 2026 Bulgarian parliamentary election — Wikipedia (версия 1377427002) — https://en.wikipedia.org/w/index.php?title=2026_Bulgarian_parliamentary_election&oldid=1377427002

64. Избори за Народно събрание 19 април 2026 г. — резултати — https://results.cik.bg/pe202604/rezultati/index.html

## Метаданни

- Каноничен URL: https://wikib.online/article/razminavania-uikipediya-parvichni-iztochnitsi-vtori-krag
- Лиценз: CC BY-SA 4.0 (https://creativecommons.org/licenses/by-sa/4.0/)
- Ревизия: 1
- Статус: published
- Език: bg
- JSON: https://wikib.online/api/public/articles/razminavania-uikipediya-parvichni-iztochnitsi-vtori-krag