Програмата „Артемида“
„Артемида“ (Artemis) е програмата на американската космическа агенция НАСА за завръщане на хора на Луната за първи път след програмата „Аполо“ и за изграждане на постоянна лунна база. Тя е създадена официално през 2017 г. с директива на президента Доналд Тръмп.[1] От 1 до 11 април 2026 г. мисията Artemis II обикаля Луната с четирима астронавти — първият пилотиран полет извън ниската околоземна орбита от „Аполо 17“ през 1972 г.[13] Първото кацане е планирано с Artemis IV през 2028 г., а след това НАСА иска да каца ежегодно като стъпка към полети до Марс.[5] Програмата се развива в надпревара с Китай, който планира собствено пилотирано кацане до 2030 г.[26]
Основни данни
| Параметър | Данни |
|---|---|
| Ръководител | НАСА (САЩ)[1] |
| Създаване | 2017[1] |
| Ракета и кораб | SLS и Orion[3] |
| Първи пилотиран полет | Artemis II, 1–11 април 2026[13] |
| Рекорд за разстояние от Земята | 406 771 km[15] |
| Първо планирано кацане | Artemis IV, 2028[5] |
| Разходи до 2025 г. (одит от 2021 г.) | около 93 млрд. долара[6] |
| Държави в Споразуменията „Артемида“ | 78 (октомври 2026)[11] |
Създаване и техника
Програмата използва техника, наследена от космическата совалка — централната степен на ракетата Space Launch System (SLS), двигателите RS-25 и ускорителите с твърдо гориво — и системи от отменената програма „Констелейшън“, сред които корабът Orion с европейски сервизен модул.[3] Лунните модули за кацане (Human Landing System) се разработват от частни компании по договор с НАСА.[4] Тестовите им версии се правят от Blue Origin и SpaceX.[21]
Чрез програмата CLPS НАСА възлага на частни компании роботизирани апарати, повечето от които трябва да кацнат край южния полюс на Луната, за да търсят ресурси и да изпитват използването им на място.[8] Одит на главния инспектор на НАСА от ноември 2021 г. оценява реалната цена на програмата до 2025 г. на около 93 млрд. долара.[6] Планираната лунна орбитална станция Gateway е отменена[7]; инженерът Робърт Зубрин, основател на Марсианското общество, я критикува още преди това.[12]
Artemis I и топлинният щит
Безпилотната мисия Artemis I изпраща кораба Orion в орбита около Луната през 2022 г.[5] След завръщането в атмосферата инженерите откриват неочаквана ерозия на аблативния топлинен щит на кораба.[18] Проверките на щита и на системата за поддържане на живота забавят следващата мисия с повече от два месеца.[19]
Artemis II: обратно около Луната
От 1 до 11 април 2026 г. Artemis II обикаля Луната с четирима души. Това е първият пилотиран полет на SLS и на кораба Orion, наречен от екипажа Integrity.[13] Екипажът се състои от Виктор Гловър, Кристина Кох, канадския астронавт Джереми Хансен и Рийд Уайзман. В екипажа Гловър е единственият цветнокож, Кох — единствената жена, Хансен — единственият неамериканец, а Уайзман става най-възрастният човек, полетял около Луната.[14] Астронавтите подобряват рекорда на „Аполо 13“ за най-голямо разстояние на човек от Земята, като достигат 406 771 km.[15]
Основната цел е да се изпитат системите на Orion, работата на екипажа и процедурите преди бъдещите мисии.[16] Задачите на мисията приличат на тези на „Аполо 8“ от 1968 г., а траекторията ѝ — на тази на „Аполо 13“.[17] Така към 2026 г. програмата има две успешни мисии — Artemis I и Artemis II, а до края на 2028 г. са планирани още три.[2]
Пътят към кацането
През февруари 2026 г. НАСА променя плана: Artemis III, планиран за 2027 г., вече няма да каца, а ще бъде демонстрационен полет в ниска околоземна орбита.[20] Orion ще се скачи с тестови версии на лунните модули на Blue Origin и SpaceX, а първото кацане е прехвърлено на Artemis IV.[21] НАСА определя мисията като една от най-сложните си, с три отделни изстрелвания на най-мощните ракети в света[22], и я сравнява с „Аполо 9“, която изпитва лунния модул в околоземна орбита.[23] Artemis IV е насрочен за 2028 г., а от Artemis V НАСА иска ежегодни кацания.[5]
Споразуменията „Артемида“
Международното сътрудничество се урежда със Споразуменията „Артемида“[4] — необвързващи принципи за изследване и усвояване на космоса, сключени като двустранни споразумения между САЩ и партньорите им.[9] Те са изготвени от НАСА и Държавния департамент като рамка за мирно използване на Луната, Марс и други небесни тела; правният статут на добива на ресурси в космоса обаче остава неясен.[10] Към края на октомври 2026 г., с присъединяването на Виетнам, споразуменията са подписани от 78 държави, от които 35 в Европа.[11]
Надпреварата с Китай
Китай развива собствена лунна програма „Чанъе“. През 2019 г. „Чанъе 4“ извършва първото кацане в света на обратната страна на Луната, а през 2020 г. „Чанъе 5“ връща първите лунни проби от 1974 г. насам.[24] През 2024 г. „Чанъе 6“ донася първите проби от обратната страна.[25]
Китай планира мисиите „Чанъе 7“ (края на 2026 г.) и „Чанъе 8“ (2028 г.) до южния полюс за търсене на лед и пилотирано кацане през 2029 или 2030 г. с кораба „Мънджоу“ и модула „Ланюе“, изстреляни с ракетата „Чанджън 10“.[26] От 2031 г. Китай иска да строи Международна лунна изследователска станция на южния полюс заедно с „Роскосмос“ и още 11 държави.[27] Така южният полюс на Луната се превръща в обща цел и за двете програми.[8][26]
Вижте също
Доказателства към твърденията
-
Artemis program
WikipediaОтвори източника
-
Artemis program
WikipediaОтвори източника
-
Artemis program
WikipediaОтвори източника
-
Artemis program
WikipediaОтвори източника
-
Artemis program
WikipediaОтвори източника
-
Artemis program
WikipediaОтвори източника
-
Artemis program
WikipediaОтвори източника
-
Artemis program
WikipediaОтвори източника
-
Artemis program
WikipediaОтвори източника
-
Artemis program
WikipediaОтвори източника
-
Artemis program
WikipediaОтвори източника
-
Artemis program
WikipediaОтвори източника
-
Artemis II
WikipediaОтвори източника
-
Artemis II
WikipediaОтвори източника
-
Artemis II
WikipediaОтвори източника
-
Artemis II
WikipediaОтвори източника
-
Artemis II
WikipediaОтвори източника
-
Artemis II
WikipediaОтвори източника
-
Artemis II
WikipediaОтвори източника
-
Artemis III
WikipediaОтвори източника
-
Artemis III
WikipediaОтвори източника
-
Artemis III
WikipediaОтвори източника
-
Artemis III
WikipediaОтвори източника
-
Chinese Lunar Exploration Program
WikipediaОтвори източника
-
Chinese Lunar Exploration Program
WikipediaОтвори източника
-
Chinese Lunar Exploration Program
WikipediaОтвори източника
-
Chinese Lunar Exploration Program
WikipediaОтвори източника