Полупрезидентска система

Определение и произход

По-строгата, чисто конституционна формулировка на Робер Елжи гласи: „Полупрезидентски режим може да се дефинира като ситуация, в която пряко избран президент с фиксиран мандат съществува успоредно с министър-председател и кабинет, отговорни пред парламента.“^[3]

Историческите предшественици на модела — Ваймарска Германия (1919–1933) и Финландия (1919–2000) — предхождат самото въвеждане на термина от Дюверже за петата френска република.^[4]

Видове

Типологията на Шугарт и Кери (доразвита от Елжи) разделя полупрезидентските системи на два подтипа според моделите на отговорност: при премиер-президентския подтип „министър-председателят и кабинетът носят отговорност изключително пред парламентарното мнозинство“ — по-близо до чистия парламентаризъм. При президентско-парламентарния подтип „министър-председателят и кабинетът носят двойна отговорност — пред президента и пред парламентарното мнозинство“ — по-близо до чистия президентализъм, като или президентът, или парламентът могат да отстранят кабинета.^[5]

Избор на президента

И в двата подтипа президентът се избира пряко от гражданите за фиксиран мандат — за разлика от парламентарната система, където държавният глава обичайно е или церемониален монарх, или косвено избиран президент.

Примери по света

Премиер-президентски подтип: Франция, Португалия, Румъния, Литва, Монголия, Грузия, Мадагаскар, Източен Тимор. Президентско-парламентарен подтип: Русия, Тайван, Казахстан, Мозамбик.^[6]

Показателен граничен случай е Австрия — формално-конституционно полупрезидентска (с пряко избиран президент с реални правомощия), но на практика функционира „по-скоро като парламентарна република“, тъй като австрийските президенти исторически се въздържат от използване на резервните си правомощия.^[7] Класификацията на България самата е предмет на дебат: доклад на Democracy Reporting International от 2012 г. я изброява сред „основните полупрезидентски системи“ наред с Австрия, Финландия, Франция, Полша, Португалия, Румъния и Сърбия,^[8] докато по по-строгия конституционен тест на Елжи България по-скоро би се класифицирала като парламентарна република с пряко избиран, но предимно церемониален президент — самата тази дискусия илюстрира колко размита е границата между категориите на практика.

Разпространение

Според сравнителното изследване на Метин и Юнал полупрезидентските системи като цяло (двата подтипа заедно) обхващат 59 държави по света — 31 премиер-президентски и 28 президентско-парламентарни, трети по честота след парламентарната (57) и президентската (43) система.^[9]

Редакционен принцип

ИИ може да предлага отговори и редакции, но не публикува самостоятелно. Всяка промяна остава предмет на човешки преглед.

Доказателства към твърденията

1. Matthew S. Shugart — Comparative Executive–Legislative Relations, Oxford Handbook of Political Institutions (PDF)
   Defining semi-presidentialism

   Базово определение на полупрезидентската система.

   Отвори източника
2. Semi-presidential system — списък по подтипове и исторически примери
   Duverger 1980

   Дюверже въвежда понятието през 1980 г.

   Отвори източника
3. Robert Elgie — The Politics of Semi-Presidentialism, in Semi-Presidentialism in Europe (Oxford University Press, 1999)
   Politics of Semi-Presidentialism, Ch. 1

   По-строгата конституционна дефиниция на Елжи.

   Отвори източника
4. Semi-presidential system — списък по подтипове и исторически примери
   Historical precedents

   Ваймарска Германия и Финландия като исторически предшественици.

   Отвори източника
5. Robert Elgie — The Politics of Semi-Presidentialism, in Semi-Presidentialism in Europe (Oxford University Press, 1999)
   Premier-presidential vs. president-parliamentary

   Типологията на Шугарт-Кери/Елжи за двата подтипа.

   Отвори източника
6. Semi-presidential system — списък по подтипове и исторически примери
   Countries by subtype

   Примери за държави от двата подтипа.

   Отвори източника
7. Semi-presidential system — списък по подтипове и исторически примери
   Austria as edge case

   Австрия като де юре полупрезидентска, но де факто парламентарна система.

   Отвори източника
8. Democracy Reporting International — Systems of Government: Semi-Presidential Models (2012, PDF)
   Core semi-presidential systems

   България, изброена сред основните полупрезидентски системи — класификация, предмет на академичен дебат.

   Отвори източника
9. Abdullah Metin & Serkan Ünal — Classifying forms of government on a global scale, Asian Journal of Comparative Politics (SAGE, 2023)
   Global distribution

   Общо 59 полупрезидентски държави в света.

   Отвори източника