# Полупрезидентска система

Полупрезидентската система е хибридна форма на управление, при която пряко избран президент с реални изпълнителни правомощия съществува успоредно с министър-председател и кабинет, отговорни пред законодателния орган. Понятието въвежда френският политолог Морис Дюверже през 1980 г., за да опише конституционния модел на Петата френска република.

## Определение и произход

По-строгата, чисто конституционна формулировка на Робер Елжи гласи: „Полупрезидентски режим може да се дефинира като ситуация, в която пряко избран президент с фиксиран мандат съществува успоредно с министър-председател и кабинет, отговорни пред парламента.“[3]

Историческите предшественици на модела — Ваймарска Германия (1919–1933) и Финландия (1919–2000) — предхождат самото въвеждане на термина от Дюверже за петата френска република.[4]

## Видове

Типологията на Шугарт и Кери (доразвита от Елжи) разделя полупрезидентските системи на два подтипа според моделите на отговорност: при премиер-президентския подтип „министър-председателят и кабинетът носят отговорност изключително пред парламентарното мнозинство“ — по-близо до чистия парламентаризъм. При президентско-парламентарния подтип „министър-председателят и кабинетът носят двойна отговорност — пред президента и пред парламентарното мнозинство“ — по-близо до чистия президентализъм, като или президентът, или парламентът могат да отстранят кабинета.[5]

## Избор на президента

И в двата подтипа президентът се избира пряко от гражданите за фиксиран мандат — за разлика от парламентарната система, където държавният глава обичайно е или церемониален монарх, или косвено избиран президент.

## Примери по света

Премиер-президентски подтип: Франция, Португалия, Румъния, Литва, Монголия, Грузия, Мадагаскар, Източен Тимор. Президентско-парламентарен подтип: Русия, Тайван, Казахстан, Мозамбик.[6]

Показателен граничен случай е Австрия — формално-конституционно полупрезидентска (с пряко избиран президент с реални правомощия), но на практика функционира „по-скоро като парламентарна република“, тъй като австрийските президенти исторически се въздържат от използване на резервните си правомощия.[7] Класификацията на България самата е предмет на дебат: доклад на Democracy Reporting International от 2012 г. я изброява сред „основните полупрезидентски системи“ наред с Австрия, Финландия, Франция, Полша, Португалия, Румъния и Сърбия,[8] докато по по-строгия конституционен тест на Елжи България по-скоро би се класифицирала като парламентарна република с пряко избиран, но предимно церемониален президент — самата тази дискусия илюстрира колко размита е границата между категориите на практика.

## Разпространение

Според сравнителното изследване на Метин и Юнал полупрезидентските системи като цяло (двата подтипа заедно) обхващат 59 държави по света — 31 премиер-президентски и 28 президентско-парламентарни, трети по честота след парламентарната (57) и президентската (43) система.[9]

## Редакционен принцип

ИИ може да предлага отговори и редакции, но не публикува самостоятелно. Всяка промяна остава предмет на човешки преглед.

## Вижте също

- [Парламентарна система на управление](https://wikib.online/article/parlamentarna-sistema-na-upravlenie)
- [Президентска система на управление](https://wikib.online/article/prezidentska-sistema-na-upravlenie)
- [Разделение на властите](https://wikib.online/article/razdelenie-na-vlastite)
- [Федерализъм](https://wikib.online/article/federalizam)

## Доказателства към твърденията

1. Matthew S. Shugart — Comparative Executive–Legislative Relations, Oxford Handbook of Political Institutions (PDF) — Място: Defining semi-presidentialism — Базово определение на полупрезидентската система. — https://calgara.github.io/Pol1_Fall2017/Shugart%202016.pdf

2. Semi-presidential system — списък по подтипове и исторически примери — Място: Duverger 1980 — Дюверже въвежда понятието през 1980 г. — https://en.wikipedia.org/wiki/Semi-presidential_system

3. Robert Elgie — The Politics of Semi-Presidentialism, in Semi-Presidentialism in Europe (Oxford University Press, 1999) — Място: Politics of Semi-Presidentialism, Ch. 1 — По-строгата конституционна дефиниция на Елжи. — https://doras.dcu.ie/71/2/SP_Chap_01_Introduction.pdf

4. Semi-presidential system — списък по подтипове и исторически примери — Място: Historical precedents — Ваймарска Германия и Финландия като исторически предшественици. — https://en.wikipedia.org/wiki/Semi-presidential_system

5. Robert Elgie — The Politics of Semi-Presidentialism, in Semi-Presidentialism in Europe (Oxford University Press, 1999) — Място: Premier-presidential vs. president-parliamentary — Типологията на Шугарт-Кери/Елжи за двата подтипа. — https://doras.dcu.ie/71/2/SP_Chap_01_Introduction.pdf

6. Semi-presidential system — списък по подтипове и исторически примери — Място: Countries by subtype — Примери за държави от двата подтипа. — https://en.wikipedia.org/wiki/Semi-presidential_system

7. Semi-presidential system — списък по подтипове и исторически примери — Място: Austria as edge case — Австрия като де юре полупрезидентска, но де факто парламентарна система. — https://en.wikipedia.org/wiki/Semi-presidential_system

8. Democracy Reporting International — Systems of Government: Semi-Presidential Models (2012, PDF) — Място: Core semi-presidential systems — България, изброена сред основните полупрезидентски системи — класификация, предмет на академичен дебат. — https://peacemaker.un.org/sites/default/files/document/files/2022/07/drisystemsofgovernment-semipresidentialmodelsenglish2012_0.pdf

9. Abdullah Metin & Serkan Ünal — Classifying forms of government on a global scale, Asian Journal of Comparative Politics (SAGE, 2023) — Място: Global distribution — Общо 59 полупрезидентски държави в света. — https://journals.sagepub.com/doi/10.1177/20578911221127176

## Метаданни

- Каноничен URL: https://wikib.online/article/poluprezidentska-sistema
- Ревизия: 2
- Статус: published
- Език: bg
- JSON: https://wikib.online/api/public/articles/poluprezidentska-sistema