Протестите „Тишрин“ в Ирак (2019–2021)
От октомври 2019 г. Ирак е разтърсен от вълна протести срещу безработица, корупция и лоши обществени услуги — движение, потушавано с многократни интернет блокади и жестока репресия, оставила стотици до над хиляда загинали, преди да доведе до оставката на премиера Адил Абдул-Махди.
Начало и жестока репресия
Протестите започват на 1 октомври 2019 г.[2], предизвикани от „широко разпространен гняв заради официална корупция, масова безработица и провалени обществени услуги“.[1]
Ирак „наложи интернет блокада и изключи 75% от интернет достъпа на страната“ на 1 октомври, а на 4 ноември интернетът в Багдад и пет други региона е напълно прекъснат — определено като „най-екстремното спиране, изживяно някога в Ирак“.[2]
Към 10 октомври 2019 г. Human Rights Watch съобщава за поне 105 убити и над 4000 ранени (по данни на Независимата върховна комисия по правата на човека в Ирак — 4050 ранени),[3] а на 10 ноември парламентарната комисия по правата на човека съобщава за поне 319 загинали, като според Независимата върховна комисия ранените са още 15 000.[4] Силите за сигурност „преследват протестиращите, докато се разпръскват, стрелят по тях и ги пръскат с вряла вода от водни оръдия“.[3]
Широко разпространен гняв заради официална корупция, масова безработица и провалени обществени услуги.[1]
Ескалация и оставката на Абдул-Махди
На 28 ноември 2019 г. „повече от 50 души бяха убити от силите за сигурност“ само за един ден — най-кървавият епизод от протестите.[1]
На „милионния поход“ на 24 януари 2020 г. участват на пика си около 2,5 милиона души — едно от най-мащавните еднократни събирания в поредицата протести.[2]
Премиерът Адил Абдул-Махди се съгласява принципно на оставка на 31 октомври 2019 г.[2], а на 29 ноември обявява, че ще внесе оставката си в парламента — същия ден, в който великият аятолах Али ас-Систани призовава за смяна на ръководството: „Ще внеса в парламента официален меморандум за оставка от поста министър-председател, за да може парламентът да преразгледа своите избори.“[1]
Ще внеса в парламента официален меморандум за оставка от поста министър-председател, за да може парламентът да преразгледа своите избори.[1]
Вижте също
- Протести и революции по света
- Арабската пролет
- Януарските безредици в Казахстан (2022)
- Протестите „11J“ в Куба (2021)
- Протестите след смъртта на Махса Амини в Иран и интернет ограниченията (2022)
- Монголия 2022: протести срещу корупция при продажбата на въглища на Китай
- Протестите в Чад и „Черният четвъртък“ (2022)
- Протестите в Сенегал след ареста на Усман Сонко (2021)
- Спирането на интернет в Судан след клането в Хартум (2019)
- Протестите заради цената на горивото и интернет спирането в Зимбабве (2019)
Доказателства към твърденията
-
Iraqi PM to resign after deadly anti-government protests
репортаж, 29 ноември 2019Отвори източника
-
2019–2021 Iraqi protests
обобщениеОтвори източника
-
Iraq: Lethal Force Used Against Protesters
изявление, октомври 2019Отвори източника
-
2019–2021 Iraqi protests
хронология, 10 ноември 2019Отвори източника