Протестите „Тишрин“ в Ирак (2019–2021)

Начало и жестока репресия

Протестите започват на 1 октомври 2019 г., предизвикани от „широко разпространен гняв заради официална корупция, масова безработица и провалени обществени услуги“.^[1]

Ирак „наложи интернет блокада и изключи 75% от интернет достъпа на страната“ на 1 октомври, а на 4 ноември интернетът в Багдад и пет други региона е напълно прекъснат — определено като „най-екстремното спиране, изживяно някога в Ирак“.^[3]

Human Rights Watch документира до средата на октомври 2019 г. „поне 105 убити [протестиращи] и още 4050 ранени“, а до 10 ноември — „поне 319 убити“ с „допълнителни 15 000 ранени“. Силите за сигурност „преследват протестиращите, докато се разпръскват, стрелят по тях и ги пръскат с вряла вода от водни оръдия“.^[2]

Широко разпространен гняв заради официална корупция, масова безработица и провалени обществени услуги.

Ескалация и оставката на Абдул-Махди

На 28 ноември 2019 г. „повече от 50 души бяха убити от силите за сигурност“ само за един ден — най-кървавият епизод от протестите.^[1]

На „милионния поход“ на 24 януари 2020 г. участват на пика си около 2,5 милиона души — едно от най-мащавните еднократни събирания в поредицата протести.^[3]

Премиерът Адил Абдул-Махди се съгласява принципно на оставка на 31 октомври 2019 г., а на 29 ноември официално подава оставка същия ден, в който великият аятолах Али ас-Систани призовава за смяна на ръководството: „Ще внеса в парламента официален меморандум за оставка от поста министър-председател, за да може парламентът да преразгледа своите избори.“^[1]

Ще внеса в парламента официален меморандум за оставка от поста министър-председател, за да може парламентът да преразгледа своите избори.

Доказателства към твърденията

1. Iraqi PM to resign after deadly anti-government protests
   репортаж, 29 ноември 2019
   Отвори източника
2. Iraq: Lethal Force Used Against Protesters
   изявление, октомври 2019
   Отвори източника
3. 2019–2021 Iraqi protests
   обобщение
   Отвори източника