# Юрген Хабермас Юрген Хабермас (на немски: Jürgen Habermas; 18 юни 1929 г. – 14 март 2026 г.) е германски философ и социален теоретик от традицията на критическата теория и прагматизма. Той е сред водещите социални теоретици и философи в Германия, Европа и САЩ след Втората световна война, плодовит публицист и виден публичен интелектуалец, който стои начело на либерализирането на германската политическа култура. Трудовете му се занимават с комуникативната рационалност и публичната сфера; преподава в Хайделбергския университет и в университета „Гьоте“ във Франкфурт и ръководи институт „Макс Планк“ в Щарнберг. Сред основните му произведения са „Структурната промяна на публичната сфера“ (1962) — социална история на възникването и упадъка на буржоазния публичен дебат — и „Теория на комуникативното действие“ (1981), в която рационалността се извежда от общуването между хората чрез езика, а не от инструменталния или стратегическия разум. Хабермас разработва етиката на дискурса и защитава Просвещението като „недовършен проект“, който трябва да бъде поправян, а не изоставен. Като публичен интелектуалец той участва в „спора на историците“ в Западна Германия през 1986 г., като обвинява консервативни историци в релативизиране на Холокоста, и се застъпва за по-тясна политическа интеграция на Европа. ## Основни данни | Параметър | Данни | |---|---| | Роден | 18 юни 1929 г., Дюселдорф[7] | | Починал | 14 март 2026 г., Щарнберг, на 96 години[8] | | Школа | критическа теория, свързван с Франкфуртската школа[9] | | Институции | Хайделбергски университет, университет „Гьоте“ във Франкфурт, институт „Макс Планк“ в Щарнберг[3] | | Основни трудове | „Структурната промяна на публичната сфера“ (1962), „Теория на комуникативното действие“ (1981)[4] | | Отличия (избрани) | награда „Лайбниц“ (1986), Награда за мир на германската книжарска търговия (2001), награда „Киото“ (2004), награда „Холберг“ (2005)[10] | ## Ранни години Хабермас е роден на 18 юни 1929 г. в Дюселдорф[7]. Роден е с цепнато небце и като дете е опериран два пъти; по-късно казва, че говорният му проблем го е накарал да мисли различно за дълбоката зависимост на хората един от друг и за значението на общуването[11]. Израства в силно протестантска среда в Гумерсбах край Кьолн[12]. Баща му Ернст Хабермас, изпълнителен директор на Търговско-промишлената камара в Кьолн, членува в Нацистката партия от 1933 г.[13] Като тийнейджър по настояване на баща си Юрген влиза в Deutsches Jungvolk — младшата секция на Хитлерюгенд[14]. През 1944 г. е мобилизиран за отбраната на западния фронт[15]. Малко повече от година по-късно е разтърсен из основи от онова, което научава за нацистките зверства от Нюрнбергския процес и от новините за Холокоста[16]. ## Образование и академична кариера Хабермас учи в университетите в Гьотинген, Цюрих и Бон и през февруари 1954 г. защитава в Бон докторат по философия върху напрежението между абсолютното и историята в мисълта на Шелинг[17]. В средата на 1950-те години работи за кратко като журналист[18]. През 1956 г. става асистент на Теодор Адорно в Института за социални изследвания към университета във Франкфурт на Майн[19]. Конфликт с Макс Хоркхаймер го кара да напусне Франкфурт и да се хабилитира по политически науки в Марбургския университет при марксиста Волфганг Абендрот[20]. Хабилитационният му труд от 1961 г. е издаден като „Структурната промяна на публичната сфера“[21]. През 1964 г., силно подкрепен от Адорно, Хабермас се връща във Франкфурт и поема катедрата по философия и социология на Хоркхаймер[22]. През 1971 г. става съдиректор на института „Макс Планк“ в Щарнберг край Мюнхен и работи там до 1983 г.[23] През 1983 г. се връща на катедрата си във Франкфурт[24]. През 1986 г. получава наградата „Готфрид Вилхелм Лайбниц“ на Германската изследователска общност — най-високото отличие за научни изследвания в Германия[25]. След пенсионирането си през 1994 г. продължава да публикува много[26]. ## Публичната сфера В „Структурната промяна на публичната сфера“ Хабермас твърди, че до XVIII век в европейската култура господства „представителната“ култура, в която една страна се стреми да впечатли публиката си, като я превъзмогва[27]. Според него разрастването на вестниците, списанията, читателските клубове, масонските ложи и кафенетата в Европа през XVIII век постепенно заменя тази култура с култура на публичността (Öffentlichkeit)[28]. В нея възниква публично пространство извън контрола на държавата, в което хората обменят възгледи и знания[29]. Упадъкът на публичната сфера според Хабермас идва от няколко фактора, сред които разрастването на търговските масмедии, превърнали критичната публика в пасивна консумираща публика[30]. През 2022 г. той публикува кратко продължение — „Нова структурна промяна на публичната сфера и делиберативната политика“[31]. ## Комуникативното действие За свой основен принос Хабермас смята понятието и теорията за комуникативния разум, или комуникативната рационалност[32], която за разлика от рационалистката традиция открива рационалността в структурите на общуването между хората чрез езика[33]. Рамката се опира на твърдението, че всеки речев акт има присъща цел — взаимното разбирателство, и че хората притежават комуникативната способност да го постигат[34]. „Теория на комуникативното действие“ е двутомна книга от 1981 г.[35] Според Хабермас в съвременното общество комуникативната способност често е потисната, защото големи области на социалния живот — пазарът, държавата, организациите — са подчинени на стратегическата и инструменталната рационалност, така че логиката на системата измества тази на жизнения свят[36]. Той нарича това „колонизация“ на жизнения свят от системата[37]. ## Етика на дискурса Моралната теория на Хабермас се нарича етика на дискурса[38]. В основата ѝ е принципът на дискурса: валидни са само онези норми на действие, с които всички засегнати биха могли да се съгласят като участници в рационален дискурс[39]. Хабермас посочва четири най-важни предпоставки на такъв дискурс: не се изключва никой, който може да допринесе; участниците имат равни възможности да говорят; те искрено мислят това, което казват; и съгласието или несъгласието се определя от силата на аргументите, а не от принуда или изгода[40]. „Идеалната речева ситуация“ не е нещо, което реалните разговори постигат — тя е противофактически регулативен идеал[41]. ## Право и демокрация В „Между фактите и нормите“ (англ. Between Facts and Norms) Хабермас защитава тезата, че либералните права и народният суверенитет са „еднакво изначални“ — нито едното не стои по-високо от другото и не може да се сведе до него[42]. Една от основните идеи на книгата е, че правовата държава не може да съществува без радикална демокрация[43]. Когато делиберативната демокрация работи както трябва, обсъжданията в обществото и техните резултати — морални норми, ценности и общественото мнение — се просмукват в парламента през система от шлюзове и канали, обработват се в парламентарния дебат и се превръщат в закони[44]. Хабермас вижда надежда в бъдеще, в което националната държава, разчитаща на представителната демокрация, ще бъде заменена от политическа общност, основана на делиберативна демокрация и на равните права и задължения на гражданите[45]. За приложенията на тези идеи вижте „Делиберативна демокрация“ и „Habermas Machine“. Хабермас развива и идеята за „конституционен патриотизъм“: в съвременната държава конституцията може и трябва да заеме мястото на нацията като средоточие на колективната идентичност и източник на гражданската солидарност[46]. Терминът е въведен от политолога Долф Щернбергер, а Хабермас го развива по свой начин от „спора на историците“ през 1986 г. нататък[47]. ## Публичен интелектуалец През 1980-те години Хабермас използва пресата, за да атакува германските историци Ернст Нолте, Михаел Щюрмер, Клаус Хилдебранд и Андреас Хилгрубер[48]. Той ги обвинява, че се опитват да откъснат нацисткото управление и Холокоста от основния ход на германската история и да обяснят нацизма като реакция срещу болшевизма[49]. „Единственият патриотизъм, който няма да ни отчужди от Запада, е конституционният патриотизъм“, пише той[50]. В началото на 2003 г. Хабермас и Жак Дерида активно се противопоставят на предстоящата война в Ирак и призовават за по-тясно обединение на държавите от Европейския съюз[51]. През 2004 г. води широко обсъждан диалог с кардинал Йозеф Ратцингер — бъдещия папа Бенедикт XVI — за публичната роля на религията в светските общества[52]. Хабермас популяризира и понятието за „постсекуларно“ общество, в което вярата и разумът търсят мирен диалог и взаимно учене[53]. Според Филип Фелш Хабермас никога не престава да се определя като социалист, но социализмът му през 2000-те години е откровено реформистки[54]. ## Връзката с Алекс Карп Алекс Карп, съосновател на Palantir, защитава докторат по социална теория в университета „Гьоте“ във Франкфурт, където според NPR известно време негов ментор е Хабермас[55]. Научната ръководителка на Карп Карола Бреде обаче отрича, че той е защитил докторат при Хабермас[56], и разказва, че Карп няколко пъти го е посещавал в Щарнберг[57]. ## Признание През 2003 г. Хабермас получава наградата „Принц на Астурия“ за социални науки[58], а през 2005 г. — международната награда „Холберг“ (около 520 000 евро)[59]. През 2007 г. е седмият най-цитиран автор в хуманитарните и социалните науки според The Times Higher Education Guide[60]. През 2021 г. отказва наградата „Шейх Зайед“ за книга, като посочва, че политическата система на Обединените арабски емирства е репресивна и недемократична[61]. Сред учениците му или повлияните от него учени са Аксел Хонет, Ханс Йоас и Клаус Офе[62]. ## Личен живот и смърт През 1955 г. Хабермас се жени за учителката Уте Веселхьофт (1930–2025); двамата имат три деца[63]. Едно от тях, Ребека (1959–2023), става професор по нова история в Гьотингенския университет[64]. Хабермас умира на 14 март 2026 г., на 96 години, в Щарнберг, където живее от 1971 г.[8] ## Основни произведения - „Структурната промяна на публичната сфера“ (1962)[65] - „Познание и интерес“ (англ. Knowledge and Human Interests, 1971; на немски 1968)[65] - „Криза на легитимацията“ (англ. Legitimation Crisis, 1975)[65] - „Теория на комуникативното действие“ (1981)[66] - „Философският дискурс на модерността“ (1985)[66] - „Между фактите и нормите“ (1992)[67] - „Включването на другия“ (1996)[67] - „Нова структурна промяна на публичната сфера и делиберативната политика“ (англ. издание 2023)[68] ## Вижте също - [Делиберативна демокрация](https://wikib.online/article/deliberativna-demokratsia) - [Алекс Карп](https://wikib.online/article/%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%81-%D0%BA%D0%B0%D1%80%D0%BF) - [„Технологичната република“ (книга на Александър Карп и Николас Замиска)](https://wikib.online/article/tehnologichnata-republika-karp-zamiska) - [Habermas Machine: AI медиатор за групово съгласие](https://wikib.online/article/habermas-machine-ai-mediator) - [Демократично градоустройство](https://wikib.online/article/demokratichno-gradoustroystvo) - [Граждански асамблеи и обществен контрол върху изкуствения интелект](https://wikib.online/article/%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%B0%D1%81%D0%B0%D0%BC%D0%B1%D0%BB%D0%B5%D0%B8-%D0%B8-%D0%BE%D0%B1%D1%89%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD-%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%BB-%D0%B2%D1%8A%D1%80%D1%85%D1%83-%D0%B8%D0%B7%D0%BA%D1%83%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D0%B8%D0%BD%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%82) - [Жребий като демократичен механизъм](https://wikib.online/article/zhrebiy-kato-demokratichen-mehanizam) - [Партиципаторна демокрация](https://wikib.online/article/partitsipatorna-demokratsia) - [Шотландия: Гражданската асамблея за бъдещето на страната](https://wikib.online/article/shotlandska-grazhdanska-asambleya-badeshteto) - [Конференцията за бъдещето на Европа: най-мащабният гражданско-консултативен процес на ЕС](https://wikib.online/article/es-konferentsia-za-badeshteto-na-evropa) ## Доказателства към твърденията 1. Jürgen Habermas — https://en.wikipedia.org/wiki/J%C3%BCrgen_Habermas 2. Jürgen Habermas — https://plato.stanford.edu/entries/habermas/ 3. Jürgen Habermas — https://en.wikipedia.org/wiki/J%C3%BCrgen_Habermas 4. Jürgen Habermas — https://en.wikipedia.org/wiki/J%C3%BCrgen_Habermas 5. Jürgen Habermas — https://en.wikipedia.org/wiki/J%C3%BCrgen_Habermas 6. Jürgen Habermas — https://en.wikipedia.org/wiki/J%C3%BCrgen_Habermas 7. Jürgen Habermas — https://en.wikipedia.org/wiki/J%C3%BCrgen_Habermas 8. Jürgen Habermas — https://en.wikipedia.org/wiki/J%C3%BCrgen_Habermas 9. Jürgen Habermas — https://en.wikipedia.org/wiki/J%C3%BCrgen_Habermas 10. Jürgen Habermas — https://en.wikipedia.org/wiki/J%C3%BCrgen_Habermas 11. Jürgen Habermas — https://en.wikipedia.org/wiki/J%C3%BCrgen_Habermas 12. Jürgen Habermas — https://en.wikipedia.org/wiki/J%C3%BCrgen_Habermas 13. Jürgen Habermas — https://en.wikipedia.org/wiki/J%C3%BCrgen_Habermas 14. Jürgen Habermas — https://en.wikipedia.org/wiki/J%C3%BCrgen_Habermas 15. Jürgen Habermas — https://plato.stanford.edu/entries/habermas/ 16. Jürgen Habermas — https://plato.stanford.edu/entries/habermas/ 17. Jürgen Habermas — https://en.wikipedia.org/wiki/J%C3%BCrgen_Habermas 18. Jürgen Habermas — https://en.wikipedia.org/wiki/J%C3%BCrgen_Habermas 19. Jürgen Habermas — https://en.wikipedia.org/wiki/J%C3%BCrgen_Habermas 20. Jürgen Habermas — https://en.wikipedia.org/wiki/J%C3%BCrgen_Habermas 21. Jürgen Habermas — https://en.wikipedia.org/wiki/J%C3%BCrgen_Habermas 22. Jürgen Habermas — https://en.wikipedia.org/wiki/J%C3%BCrgen_Habermas 23. Jürgen Habermas — https://en.wikipedia.org/wiki/J%C3%BCrgen_Habermas 24. Jürgen Habermas — https://en.wikipedia.org/wiki/J%C3%BCrgen_Habermas 25. Jürgen Habermas — https://en.wikipedia.org/wiki/J%C3%BCrgen_Habermas 26. Jürgen Habermas — https://en.wikipedia.org/wiki/J%C3%BCrgen_Habermas 27. Jürgen Habermas — https://en.wikipedia.org/wiki/J%C3%BCrgen_Habermas 28. Jürgen Habermas — https://en.wikipedia.org/wiki/J%C3%BCrgen_Habermas 29. Jürgen Habermas — https://en.wikipedia.org/wiki/J%C3%BCrgen_Habermas 30. Jürgen Habermas — https://en.wikipedia.org/wiki/J%C3%BCrgen_Habermas 31. The Structural Transformation of the Public Sphere — https://en.wikipedia.org/wiki/The_Structural_Transformation_of_the_Public_Sphere 32. Jürgen Habermas — https://en.wikipedia.org/wiki/J%C3%BCrgen_Habermas 33. Jürgen Habermas — https://en.wikipedia.org/wiki/J%C3%BCrgen_Habermas 34. Jürgen Habermas — https://en.wikipedia.org/wiki/J%C3%BCrgen_Habermas 35. The Theory of Communicative Action — https://en.wikipedia.org/wiki/The_Theory_of_Communicative_Action 36. Jürgen Habermas — https://en.wikipedia.org/wiki/J%C3%BCrgen_Habermas 37. Jürgen Habermas — https://plato.stanford.edu/entries/habermas/ 38. Jürgen Habermas — https://iep.utm.edu/habermas/ 39. Jürgen Habermas — https://iep.utm.edu/habermas/ 40. Jürgen Habermas — https://iep.utm.edu/habermas/ 41. Jürgen Habermas — https://iep.utm.edu/habermas/ 42. Jürgen Habermas — https://plato.stanford.edu/entries/habermas/ 43. Jürgen Habermas — https://plato.stanford.edu/entries/habermas/ 44. Jürgen Habermas — https://plato.stanford.edu/entries/habermas/ 45. Jürgen Habermas — https://en.wikipedia.org/wiki/J%C3%BCrgen_Habermas 46. Jürgen Habermas — https://plato.stanford.edu/entries/habermas/ 47. Jürgen Habermas — https://plato.stanford.edu/entries/habermas/ 48. Jürgen Habermas — https://en.wikipedia.org/wiki/J%C3%BCrgen_Habermas 49. Jürgen Habermas — https://en.wikipedia.org/wiki/J%C3%BCrgen_Habermas 50. Jürgen Habermas — https://en.wikipedia.org/wiki/J%C3%BCrgen_Habermas 51. Jürgen Habermas — https://en.wikipedia.org/wiki/J%C3%BCrgen_Habermas 52. Jürgen Habermas — https://en.wikipedia.org/wiki/J%C3%BCrgen_Habermas 53. Jürgen Habermas — https://en.wikipedia.org/wiki/J%C3%BCrgen_Habermas 54. Jürgen Habermas — https://en.wikipedia.org/wiki/J%C3%BCrgen_Habermas 55. New book explores the world of Palantir's CEO and the rise of the surveillance state — https://www.kunc.org/2025-12-30/new-book-explores-the-world-of-palantirs-ceo-and-the-rise-of-the-surveillance-state 56. ¿Fue realmente Alexander Karp, fundador de Palantir, alumno de Habermas? Entrevista exclusiva con su directora de tesis — https://legrandcontinent.eu/es/2026/03/18/fue-realmente-alexander-karp-fundador-de-palantir-alumno-de-habermas-entrevista-exclusiva-con-su-directora-de-tesis/ 57. ¿Fue realmente Alexander Karp, fundador de Palantir, alumno de Habermas? Entrevista exclusiva con su directora de tesis — https://legrandcontinent.eu/es/2026/03/18/fue-realmente-alexander-karp-fundador-de-palantir-alumno-de-habermas-entrevista-exclusiva-con-su-directora-de-tesis/ 58. Jürgen Habermas — https://en.wikipedia.org/wiki/J%C3%BCrgen_Habermas 59. Jürgen Habermas — https://en.wikipedia.org/wiki/J%C3%BCrgen_Habermas 60. Jürgen Habermas — https://en.wikipedia.org/wiki/J%C3%BCrgen_Habermas 61. Jürgen Habermas — https://en.wikipedia.org/wiki/J%C3%BCrgen_Habermas 62. Jürgen Habermas — https://en.wikipedia.org/wiki/J%C3%BCrgen_Habermas 63. Jürgen Habermas — https://en.wikipedia.org/wiki/J%C3%BCrgen_Habermas 64. Jürgen Habermas — https://en.wikipedia.org/wiki/J%C3%BCrgen_Habermas 65. Jürgen Habermas — https://en.wikipedia.org/wiki/J%C3%BCrgen_Habermas 66. Jürgen Habermas — https://en.wikipedia.org/wiki/J%C3%BCrgen_Habermas 67. Jürgen Habermas — https://en.wikipedia.org/wiki/J%C3%BCrgen_Habermas 68. Jürgen Habermas — https://en.wikipedia.org/wiki/J%C3%BCrgen_Habermas ## Метаданни - Каноничен URL: https://wikib.online/article/yurgen-habermas - Лиценз: CC BY-SA 4.0 (https://creativecommons.org/licenses/by-sa/4.0/) - Ревизия: 1 - Статус: published - Език: bg - JSON: https://wikib.online/api/public/articles/yurgen-habermas