# Становища на Венецианската комисия по държави

Становищата на Венецианската комисия са консултативни. Комисията не отменя закони, не решава съдебни спорове и не налага санкции. Държавите сами носят отговорност за законодателните промени; комисията може обаче в последващо становище да оцени доколко предишните ѝ препоръки са взети предвид. Влиянието ѝ често минава през докладите на Европейската комисия за върховенството на правото, практиката на Европейския съд по правата на човека и националния политически дебат. По-долу е по-подробен преглед по държави. Пълният архив: търсачка за становища. Общ контекст: Венецианска комисия. ---

## Полша

От декември 2015 г. Полша е сред държавите с най-голям брой критични становища на комисията.

След парламентарните избори през 2015 г. новото мнозинство предприема промени в закона за **Конституционния трибунал** — включително правила за публикуване на решения и състава на съда. Полският външен министър иска становище; комисията подчертава, че независимият конституционен съд е съществен елемент от взаимния контрол между властите и че при негово отсъствие са застрашени върховенството на правото, демокрацията и правата на човека[2].

През 2016–2017 г. следват становища за реформата на **Националния съдебен съвет** и за дисциплинарните режими спрямо съдии. Комисията предупреждава, че новите правила поставят под сериозен риск независимостта на съдебната власт като цяло. През 2016 г. полското правителство отказва да преназначи дългогодишния член на комисията Хана Сухоцка; комисията я обявява за почетен председател.

В по-късния период (2023–2025) комисията оценява закона за комисията по разследване на руско влияние върху вътрешната сигурност и проекти, свързани със **статута на съдии**, назначени или повишени между 2018 и 2025 г. Тези становища остават централна референция в докладите на ЕС за върховенството на правото относно Полша[2].

## Унгария

След приемането на новия **Основен закон** през 2011 г. комисията издава дълга поредица от становища.

Ранните текстове засягат кардиналните закони, организацията на съдилищата, статуса на съдиите и изборното законодателство. Комисията критикува ограниченията върху правомощията на Конституционния съд спрямо бюджетни и данъчни въпроси, както и начина, по който се концентрира влияние върху съдебната администрация.

Впоследствие се появяват становища за последователни **изменения на Основния закон**, за закона за равнoto третиране и омбудсмана, за „защитата на децата“ и за **Акта за защита на националния суверенитет**. През 2024–2025 г. комисията оценява законопроекти за „прозрачност на обществения живот“ и режими, свързани с **чуждестранното влияние** — теми, които засягат гражданското общество, медиите и финансирането на сдружения[3].

Общият тон на становищата е, че отделните реформи трябва да се четат заедно: натрупването им може да отслаби взаимния контрол между властите и гаранциите за плурализъм.

## Украйна

Украйна е сред държавите с **най-дълга и най-плътна** история на сътрудничество с комисията — от средата на 1990-те до днес.

В ранния период комисията коментира проекти на **конституция**, устройството на Конституционния съд и конституционните аспекти на **смъртното наказание**, като приема, че то е несъвместимо с тогавашните конституционни стандарти. По-късно следват становища за изборното законодателство, осъждането на тоталитарните режими, проверките за почтеност и съдебната реформа.

След 2014 г. и особено след 2022 г. обемът рязко нараства във връзка с **кандидат-членството в ЕС**. Комисията дава становища (често съвместни с Дирекцията за права на човека на Съвета на Европа или с ОССЕ/БДИПЧ) за:

- подбора на съдии в Конституционния съд на конкурентна основа;
- дисциплинарни процедури срещу съдии и декларации за почтеност;
- Висшия съвет на правосъдието и свързани органи;
- ограничения върху участието в държавната власт на лица, свързани с политически партии, чиято дейност е забранена;
- малцинства (общности) и езикови въпроси.

Много от текстовете са **последващи становища**, които проследяват дали предишните препоръки са отразени в новите законопроекти[4].

## Молдова

Молдова също е сред държавите с висок брой становища в контекста на европейската интеграция.

Темите включват реформа на съдебната власт и на органите за управление на съдиите и прокурорите, мерки срещу корупцията в правосъдието, статута и етиката на народните представители, организацията и функционирането на парламента, както и Конституционния съд. Част от исканията идват директно от председателя на парламента или от правителството; други — в рамките на мониторинг от страна на Съвета на Европа[5].

Комисията често подчертава нуждата от стабилни процедурни гаранции при назначаване и освобождаване на ключови фигури в правосъдието, за да се избегне политическото им инструментализиране.

## Грузия

Становищата за Грузия обхващат както съдебната система, така и изборното право и гражданското пространство.

Комисията многократно оценява **Органичния закон за общите съдилища** и последващи изменения — включително състава и правомощията на органите за управление на съдебната власт. Съвместно с ОССЕ/БДИПЧ дава становища по **изборния кодекс**.

В по-новия период (2024–2026) вниманието се насочва към законодателство за **грантове и НПО**, органичния закон за политическите сдружения на гражданите и последиците за лица, свързани със забранени политически партии. Тези текстове се четат в контекста на напрежението около гражданското общество и политическия плурализъм[6].

## България

България е сред държавите, чиито министри участват още в подготвителните срещи за създаването на комисията (1990). Основните становища в последните години са:

- **2017** — Закон за съдебната власт: комисията констатира, че главният прокурор е „по същество имунизиран от наказателно преследване“, включително заради възможността да влияе върху Висшия съдебен съвет.
- **2020** — спешно междинно становище по проект за нова конституция: липса на достатъчен обществен дебат; приветствие за разделяне на съдийската и прокурорската колегия, но критика към нерешния въпрос за отговорността на главния прокурор и към произволното намаляване на броя на депутатите.
- **2023** — критично становище по проект за конституционни промени; промените въпреки това са приети в края на 2023 г.
- **2026** — искане от министъра на правосъдието за становище относно **избирателните права** на лица, изтърпяващи наказание лишаване от свобода, и на лица под запрещение; проектът е планиран за пленарната сесия през декември 2026 г.[7]

Подробности: разделът за България в основната статия.

## Румъния

Освен становища по конституционни и съдебни реформи, през **2025 г.** комисията приема спешен доклад във връзка с анулирания първи тур на президентските избори през 2024 г. Текстът формулира условията, при които конституционен съд може да **анулира изборен резултат**: мярката е изключителна; трябва да почива на ясни предварителни правни правила; да има силни процедурни гаранции; и да има убедителни доказателства, че сериозни нарушения са могли да повлияят на резултата[8].

Този доклад се чете заедно с кодексите за добри практики при избори и референдуми.

## Турция

Становищата за Турция обхващат широк спектър след 2016–2017 г.:

- **конституционните изменения** от 2017 г., подложени на референдум, и преминаването към по-силно президентска система — комисията предупреждава за рискове за взаимния контрол между властите;
- съставът и начинът на избор на членовете на **Съвета на съдиите и прокурорите**;
- извънредни декрети и последиците им за местната демокрация (вкл. замяна на избрани кметове);
- изменения в закона за адвокатурата;
- изборно законодателство (съвместно с ОССЕ/БДИПЧ);
- наказателни разпоредби за „фалшива или подвеждаща информация“ ;
- законодателство, засягащо финансирането и дейността на сдружения[9].

## Сърбия

Комисията многократно оценява пакети от **съдебни закони** и правила за прокуратурата, както и проекти, свързани със Съдебната академия. Становищата ѝ се вписват в диалога за главите от преговорите за членство в ЕС.

В публичния дебат в Сърбия както управляващи, така и опозиция се позовават на текстове на комисията — понякога избирателно. Комисията подчертава нуждата от реални гаранции за независимост при назначаване, оценка и дисциплинарна отговорност на съдии и прокурори, а не само от формално съответствие с предишни препоръки[10].

## Черна гора

Най-известното становище е от **2005–2006 г.**, преди референдума за независимост. Комисията оценява законодателството за референдумите с акцент върху изискваната избирателна активност и мнозинство — тема, която по-късно се отразява в кодексите за добри практики при референдуми.

Впоследствие комисията дава становища за Конституционния съд (вкл. предсрочно прекратяване на мандат поради възрастови граници), за закона за правителството и за други институционални въпроси в контекста на европейската интеграция[11].

## Северна Македония

Становищата засягат **Съдебния съвет**, Съвета на прокурорите, организацията на прокуратурата, както и правилата за адекватно и справедливо представителство на общностите. Отделен акцент е **amicus curiae** по международните и европейските стандарти за използване на езиците на малцинствата в публичния живот и в съдебните процедури[12].

## Армения

Комисията (често съвместно с ОССЕ/БДИПЧ) оценява изменения в **изборния кодекс** и свързаното законодателство. Има становища и по отчуждаването на имоти за преобладаващи обществени интереси, както и amicus curiae по съвместимостта на определени наказателноправни разпоредби с изискванията за правна сигурност[13].

## Албания, Косово, Босна и Херцеговина

**Албания.** В ранния период — конституционно устройство и смъртно наказание; по-късно — съдебна реформа и институционални гаранции в рамките на процеса на присъединяване към ЕС.

**Косово.** Като пълноправен член на комисията получава становища по конституционни и институционални въпроси, свързани с изграждането на демократични институции.

**Босна и Херцеговина.** Дългогодишна линия на работа по конституционното устройство след Дейтънските споразумения, избирателната система и реформите на съдилищата и прокуратурата. Комисията често подчертава напрежението между етническите квоти и индивидуалните права.

## Словакия и други държави от Централна Европа

**Словакия** — сред по-новите е спешно становище за проект на конституционни изменения (2025). **Чехия, Хърватия, Словения** и балтийските държави имат по-малък брой становища, обикновено по конкретен повод: съдебна организация, изборни правила или точкови конституционни промени.

## Русия (до 2022)

До нахлуването в Украйна и последвалото **изключване** от Съвета на Европа и от Венецианската комисия през 2022 г. Русия е обект на становища по конституционни и законодателни въпроси. След изключването комисията не разглежда нови искания от руските власти[14].

## Франция

Комисията е давала становища и на утвърдени демокрации. За Франция по-важните включват:

- окончателно становище по **чл. 49.3** от Конституцията (механизъм, при който правителството може да ангажира отговорността си пред Националното събрание по текст на закон);
- съвместно становище за **Висшия съвет на магистратурата** и статуса на магистратите — номинации, премествания, повишения и дисциплинарни процедури;
- по-ранен проект за конституционен закон „защита на нацията“[15].

## Испания

- становище за изискванията на върховенството на правото към **амнистиите**, с особен оглед на парламентарния проект за органичен закон за амнистия във връзка с Каталуния (2024);
- становище за начина на **избор на съдебните членове** на Генералния съвет на съдебната власт (2025);
- закон за гражданите и сигурността[16].

## Нидерландия

Съвместно становище на комисията и Дирекцията за права на човека на Съвета на Европа за **правните гаранции за независимост на съдебната власт** от изпълнителната власт — рядък пример за задълбочен преглед на утвърдена западно-европейска система[17].

## Други утвърдени демокрации

**Италия, Германия, Обединеното кралство, Белгия, Люксембург, Малта, Исландия** и др. имат отделни становища по конкретни теми: конституционни реформи, съдебни съвети, извънредни мерки, понякога изборни въпроси. Общият обем е несравнимо по-малък, отколкото за държавите в преход или с остра криза на върховенството на правото.

## Латинска Америка

Като разширено споразумение комисията работи с **Мексико, Перу, Чили, Бразилия, Коста Рика** и др. Темите включват конституционни процеси (напр. чилийският процес на конституционна реформа), изборни правила и съдебна организация. Становищата адаптират европейските стандарти към местния контекст, без да ги налагат механично.

## Средиземноморие и Северна Африка

**Мароко, Тунис, Алжир** — конституционни реформи и демократични институции, особено след 2011 г. Комисията подкрепя преходи, основани на разделение на властите, гаранции за основни права и независима съдебна власт.

## Други членове извън Европа

**Израел, Казахстан, Киргизстан, Южна Корея, Канада** — медии, омбудсман, конституционни и избирателни въпроси. **Палестина** (специално сътрудничество, без да се предопределя статутът на държава) и **Южна Африка** — по изрично разрешение на Комитета на министрите.

## Хоризонтални документи

Освен държавно-специфичните становища комисията приема общи инструменти:

- Контролен списък за върховенството на правото (2016; актуализация 2025);
- Кодекси за добри практики при избори, референдуми и политически партии;
- доклади за чуждестранно влияние и намеса;
- тематични компилации (съдебни съвети, квалифицирани мнозинства и механизми против блокиране, конституционно правосъдие, местно самоуправление)[18].

## Как да се четат становищата

1. **Пълен текст** — резюметата не заместват мотивите и конкретните препоръки.
2. **Последващи становища** — показват диалога с държавата във времето.
3. **Контекст** — комисията отчита извънредни ситуации, но не приема, че те отменят основните гаранции.
4. **Източник** — официална търсачка[1] и страниците по държави на сайта на комисията.

## Вижте също

- [Венецианска комисия](https://wikib.online/article/venetsianska-komisia-savet-na-evropa)
- [Контролен списък за върховенството на правото](https://wikib.online/article/kontrolen-spisak-za-varhovenstvoto-na-pravoto)
- [Кодексът за добри практики при референдуми](https://wikib.online/article/kodeks-dobri-praktiki-referendumi-venetsianska-komisia)
- [Венецианската комисия и избирателната активност при референдумите](https://wikib.online/article/%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D1%81%D0%B8%D1%8F-%D0%B8-%D0%B8%D0%B7%D0%B1%D0%B8%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B0%D0%BA%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82-%D0%BF%D1%80%D0%B8-%D1%80%D0%B5%D1%84%D0%B5%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%B4%D1%83%D0%BC%D0%B8%D1%82%D0%B5)
- [Полша: конституционният край на профилирането на безработните](https://wikib.online/article/polsha-profilirane-bezrabotni-sad)
- [Пряка демокрация в България](https://wikib.online/article/pryaka-demokratsia-v-balgaria)
- [Изкуственият интелект в пряката демокрация](https://wikib.online/article/izkustveniyat-intelekt-v-pryakata-demokratsia)
- [Принципи и методи на пряката демокрация](https://wikib.online/article/printsipi-i-metodi-na-pryakata-demokratsia)
- [Защита на лицата, които подават сигнали за нарушения](https://wikib.online/article/zashtita-na-signalizirashtite-litsa)
- [Дезинформацията около изборите в България през 2026 г.](https://wikib.online/article/dezinformatsia-izbori-balgaria-2026)

## Доказателства към твърденията

1. Venice Commission – Opinions search — https://www.coe.int/en/web/venice-commission/opinions-search

2. Venice Commission opinions – Poland — https://www.venice.coe.int/WebForms/documents/by_opinion.aspx?v=all

3. Venice Commission opinions – Hungary — https://www.venice.coe.int/webforms/documents/by_opinion.aspx?country=17

4. Venice Commission opinions – Ukraine — https://www.venice.coe.int/webforms/documents/?country=47

5. Venice Commission opinions – Moldova — https://www.coe.int/en/web/venice-commission/opinions-search

6. Venice Commission opinions – Georgia — https://www.coe.int/en/web/venice-commission/opinions-search

7. Bulgaria – Request for an Opinion (2026) — https://www.coe.int/en/web/venice-commission/-/bulgaria-request-for-an-opinion

8. Romania – Venice Commission (election annulment context 2025) — https://www.coe.int/en/web/venice-commission

9. Türkiye – Venice Commission — https://www.coe.int/en/web/venice-commission/t%C3%BCrkiye

10. Serbia – Venice Commission opinions on judiciary — https://www.coe.int/en/web/venice-commission

11. Montenegro referendum legislation – Venice Commission (2005) — https://www.venice.coe.int/webforms/documents/?country=all

12. North Macedonia – Venice Commission opinions — https://www.venice.coe.int/webforms/documents/?country=37

13. Armenia – Venice Commission opinions — https://www.venice.coe.int/webforms/documents/?country=42

14. Russia – end of membership 2022 — https://www.coe.int/en/web/venice-commission

15. France – Venice Commission opinions — https://www.coe.int/en/web/venice-commission/france

16. Spain – Venice Commission opinions — https://www.venice.coe.int/webforms/documents/?country=12&year=all

17. Netherlands – judicial independence opinion — https://www.coe.int/en/web/venice-commission

18. Compilations of opinions and reports — https://www.coe.int/en/web/venice-commission/compilations-of-opinions-and-reports

## Метаданни

- Каноничен URL: https://wikib.online/article/stanovishta-na-venetsianskata-komisiya-po-darzhavi
- Лиценз: CC BY-SA 4.0 (https://creativecommons.org/licenses/by-sa/4.0/)
- Ревизия: 4
- Статус: published
- Език: bg
- JSON: https://wikib.online/api/public/articles/stanovishta-na-venetsianskata-komisiya-po-darzhavi