# Пряка демокрация в България

България разполага с конституционно и законово уредено право на национален референдум от 1991 г. насам. Законът предвижда три степени на правно действие според явката: пълна обвързваща сила, ако явката достигне тази на последните избори за Народно събрание; препращане към задължително разглеждане в парламента, ако явката е над 20% от избирателите; и чисто препоръчителен характер под този праг. От 1991 г. насам са произведени три национални референдума — през 2013, 2015 и 2016 г. — но само един от тях (2015 г.) е достигнал средния праг, а нито един не е достигнал пълния праг за автоматична обвързваща сила. За сравнение, в Швейцария преки гласувания се провеждат по няколко пъти годишно и резултатите директно влизат в сила без изискване за минимална явка. Настоящата статия проследява правната рамка, историята на българските референдуми, наличните изследвания за икономическите и личностните ефекти на пряката демокрация в Швейцария — включително аргументите „за“ и критичните бележки на изследователите — и преглед на реформи, обсъждани за модернизиране на българската система.

## Правна рамка и прагът за задължителност

Законът за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление урежда условията за провеждане и валидност на националните референдуми в България. Той разграничава национални от местни референдуми (произвеждани на общинско ниво) — настоящият преглед се отнася само за националните. Чл. 23 от закона предвижда три отделни сценария в зависимост от постигнатата явка.

Ал. 1: „Предложението, предмет на референдума, е прието, ако в гласуването са участвали не по-малко от участвалите в последните избори за Народно събрание и ако с „да“ са гласували повече от половината от участвалите в референдума избиратели.“ При изпълнение на това условие предложението влиза в сила директно, без допълнителна намеса на парламента.[1]

Ал. 3 предвижда междинен сценарий: „Когато в гласуването са участвали по-малко от участвалите в последните избори за Народно събрание, но повече от 20 на сто от гражданите с избирателни права, и ако с „да“ са гласували повече от половината от участвалите в референдума, предложението, предмет на референдума, се внася в Народното събрание и се разглежда по реда на чл. 52.“ Тоест резултатът не влиза автоматично в сила, но парламентът е длъжен да го разгледа.[2] Под 20% явка референдумът остава чисто консултативен, без каквото и да е формално задължение за парламента.

На практика пълният праг по ал. 1 се оказва системно труден за покриване в условията на трайно намаляваща избирателна активност в България — нито един национален референдум след 1991 г. не го е достигнал. Преработеният Кодекс за добри практики при референдумите на Венецианската комисия (2022 г.) критикува именно този тип изисквания за минимална явка по принцип: „A turn-out quorum (minimum percentage) means that it is in the interests of a proposal's opponents to abstain rather than to vote against it“, като препоръчва „no provision be made in principle for rules on quorums (thresholds)“ — тъй като подобен праг насърчава бойкот вместо открито гласуване „против“.[3]

## Референдуми в историята

На 8 септември 1946 г. в България е проведен референдум за премахване на монархията и обявяване на република — с отчетена избирателна активност от 91,63% и резултат от 95,63% гласове „за“ обявяването на републиката.[6] Той остава единственият референдум в българската история с толкова категорично мнозинство и явка, но е проведен в условия на установяваща се комунистическа власт, а не при съвременната конституционна уредба, и затова не е пряко сравним с трите референдума след 1991 г.

Кратко обобщение на трите национални референдума в съвременната конституционна история:

• 27 януари 2013 г. — „Да се развива ли ядрената енергетика в страната чрез изграждане на нова ядрена електроцентрала?“ — явка 20,22% — 851 757 гласа „да“ (~61,5%), 533 526 гласа „не“ (~38,5%) — под прага дори по ал. 3, резултатът остава чисто препоръчителен.[7]

• 25 октомври 2015 г. — референдум за въвеждане на дистанционно електронно гласуване — явка 39,34% (2 709 210 гласоподаватели) — 1 883 411 гласа „да“ (~69,5%), 704 182 гласа „не“ (~26%) — над 20-процентния праг, но под явката на изборите от 2014 г., затова ЦИК констатира хипотезата на чл. 23, ал. 3 и въпросът е внесен в Народното събрание за задължително разглеждане.[8]

• 6 ноември 2016 г. — три въпроса (мажоритарен елемент в изборната система, задължително гласуване, намаляване на държавното финансиране на партиите) — явка около 50,8% — по трите въпроса съответно ~71,9%, ~61,9% и ~72,2% „да“ — само около 13 000 гласа под изисквания праг по ал. 1 (3 500 585, явката на парламентарните избори от 2014 г.), поради което резултатите остават препоръчителни, а не задължителни.[5]

Референдумът от 2015 г. е единственият от трите, стигнал до формално задължително разглеждане от Народното събрание. Изпълнението обаче се забавя: ЦИК провежда шест симулации на електронно гласуване до края на 2017 г. с план за експериментално въвеждане на изборите за Европейски парламент през 2019 г., но в началото на 2018 г. препоръчва отлагане — „ЦИК препоръчва Народното събрание да отложи с промяна в закона въвеждането на електронния вот“ — поради опасения за сигурността и липсата на система за електронна идентификация на гражданите.[9] Дистанционно електронно гласуване не е въведено в България към момента на публикуване на тази статия — случай, който показва, че дори формално задължително разглеждане от парламента не гарантира реално изпълнение.

## Контролираният случай: референдум за еврото (2023–2026)

През 2023 г. партия „Възраждане“ инициира подписка за национален референдум по въпроса дали България да запази лева като единствена законна валута до 2043 г., като събира над 590 000 подписа (от които над 470 000 признати за валидни). Народното събрание отхвърля предложението с 98 гласа „против“ и без нито един „за“ през юли 2023 г.[10] През февруари 2024 г. Конституционният съд постановява, че провеждането на подобен референдум би противоречало на чл. 85, ал. 3 от Конституцията, тъй като България вече се е обвързала с приемането на еврото при изпълнение на критериите за конвергенция чрез договора си за присъединяване към ЕС.[10]

През май 2025 г. президентът Румен Радев внася ново предложение за референдум по темата, но Народното събрание го връща без гласуване на пленарна зала, а президентът публично критикува отказа на парламента да разгледа предложението.[11] На 23 януари 2026 г. Конституционният съд прекратява производството по допустимост, приемайки, че въпросът вече не може да породи правно действие, тъй като България е приела еврото по силата на Решение (ЕС) 2025/1407 на Съвета.[12] Национален референдум по темата така и не е проведен — случаят илюстрира, за разлика от прага на явката, едно различно препятствие пред пряката демокрация в България: процедурен и конституционен отказ дори въпросът да стигне до гласуване.

## Реформи, обсъждани за модернизиране на системата

Отвъд самото понижаване или премахване на прага за явка — критикуван по принцип от Венецианската комисия, както бе цитирано по-горе[3] — в експертния и обществен дебат за реформа на българското законодателство се обсъждат и допълнителни механизми, познати от сравнителната практика на други държави с развита пряка демокрация.

Един подход е разширяване на вече съществуващия у нас модел от чл. 23, ал. 3 — при който резултат под пълния праг все пак поражда задължение за парламента да го разгледа — към по-ранен етап от процеса: постоянно действащ механизъм за гражданска инициатива, при който след събиране на определен брой проверени подписи Народното събрание да е обвързано в определен срок или да приеме предложението, или да предложи мотивирана алтернатива, или да насрочи референдум — вместо да може безсрочно да отлага разглеждането, какъвто риск показа случаят с референдума за еврото по-горе.

Друг елемент, обсъждан в сравнителната литература за пряката демокрация, е независим предварителен преглед на яснотата и конституционосъобразността на референдумния въпрос, съчетан с официална информационна книжка с балансирано представени аргументи „за“ и „против“, финансови оценки и проверими източници — с цел да се намали рискът сложен въпрос да бъде сведен до подвеждащ лозунг, какъвто риск е присъщ на референдумите като инструмент по принцип.

За особено спорни или силно технически въпроси в международната практика се обсъждат и граждански събрания с членове, избрани чрез представителна случайна извадка (жребий) — механизъм, при който гражданите изслушват различни експерти и изготвят независимо становище преди самото гласуване. Този подход е описан по-подробно в Жребий като демократичен механизъм.

Опитът с референдума за дистанционното електронно гласуване от 2015 г. е показателен и за друг важен елемент: самото дистанционно електронно гласуване (за разлика от електронното събиране на подписи) поставя въпроси за сигурност, тайна на вота и надежден одит, които ЦИК посочи като причина за отлагане на въвеждането му през 2018 г.[9] — поука, която остава релевантна и за всеки бъдещ опит за модернизиране на процеса чрез технология.

Реформа от този тип обичайно се обсъжда като постепенен процес — например чрез повече местни референдуми и граждански бюджети на общинско ниво, национална електронна платформа за подписки, периодични (а не еднократно организирани) дати за национално гласуване, пилотни граждански събрания по конкретни въпроси, и последваща оценка на резултатите — а не еднократна цялостна промяна.

## Икономически ползи от пряката демокрация — швейцарският опит

Швейцарските кантони и общини предлагат десетилетия наблюдения върху ефекта на фискалните референдуми (задължително гласуване на гражданите по нови разходи или заеми) върху публичните финанси. В класическото изследване на Ларс Фелд и Гебхард Кирххгеснер, публикувано от NBER, авторите заключават: „The 'bottom up' procedure incorporating direct democratic elements seems to be more promising for reducing public debt than a 'top down' procedure“ и отбелязват, че „The voters themselves appear to care more about fiscal discipline than their elected representatives, even if there are no such constraints.“[13]

По-конкретно количествено изследване на Фелд и Джон Мацусака върху кантонални данни от 1986 до 1997 г. установява: „mandatory referendums on new spending are found to reduce the size of the budget by 17% for the median canton.“[14] Според доклада на Програмата на ООН за развитие за 2025 г. Швейцария заема 2-ро място в света по Индекс на човешкото развитие (стойност 0,970).[15]

Важно е да се отбележи, че причинно-следствената връзка не е безспорна в цялата научна литература: по-широко кросстрано изследване на Томас Блуме, Кристоф Мюлер и Щефан Фойгт — „The economic effects of direct democracy — a first global assessment“, публикувано в Public Choice (2009) — тества дали швейцарските/американските находки се обобщават извън тези два случая, което е показателно за продължаващия академичен дебат по въпроса дали ефектът е специфичен за Швейцария, или е по-универсален институционален механизъм.[16]

## Личностно развитие и удовлетвореност от живота

Отвъд фискалните ефекти, изследователите Бруно Фрай и Алоис Щутцер изследват връзката между правата на пряко участие (инициативи и референдуми) и субективното благополучие в швейцарските кантони. Според резюмето на тяхното изследване в The Economic Journal: „institutional factors in the form of direct democracy (via initiatives and referenda) and of federal structure (local autonomy) systematically and sizeably raise self-reported individual well-being.“[17] Конкретно, гражданите в кантона с най-развити механизми за пряко участие показват „11 percentage points higher probability that they are completely satisfied“ спрямо гражданите в кантона с най-ограничени такива права.[18]

Механизмът, който Фрай, Щутцер и Матиас Бенц предлагат за обяснение на този ефект, е т.нар. „процедурна полезност“ — идеята, че хората ценят не само резултатите („какво“), но и самия процес на вземане на решения („как“): „Procedural utility means that people not only value actual outcomes, i.e. the 'what', but also the conditions and processes which lead to these outcomes, i.e. the 'how'“, като участието „contribute[s] to a positive sense of self, addressing innate needs of autonomy, relatedness and competence.“[19]

Тази връзка обаче не е безспорна в по-късни изследвания. Дейвид Дорн, Юстина Фишер, Гебхард Кирххгеснер и Алфонсо Соуза-Поза преразглеждат въпроса, като добавят контрол за езикови/културни региони на Швейцария, и заключават: „once language is controlled for, no robust significant relationship between the extent of direct democracy and life satisfaction can be observed“ — резултатът „is no longer statistically significant at conventional levels“, след като се вземе предвид езиковата принадлежност на анкетираните.[20] Това е важна методологична поправка: част от първоначално наблюдавания ефект вероятно отразява културни различия между кантоните, а не самия механизъм на пряката демокрация.

По актуалната класация на Световния доклад за щастието за 2026 г. Швейцария заема 10-о място в света с резултат 7,018, докато България е на 84-о място с резултат 5,703.[21] Причините за тази разлика са многофакторни — БВП на глава от населението, социална подкрепа, очаквана продължителност на здравословния живот, усещане за свобода на избор и възприемана корупция са отделни компоненти на модела — и не могат да се припишат само на институциите за пряко участие. Но фактът, че двете страни са на почти противоположни полюси на индекса за възприемана корупция в модела, е показателен сам по себе си.

## Критики и граници на прякото гласуване в България

Основното структурно предизвикателство пред българската пряка демокрация остава прагът за явка, описан по-горе — механизъм, който на практика превръща дори категорични мнозинства в правно незадължителни или само частично обвързващи резултати, както се случи и през трите референдума след 1991 г.[7][8][5] Това създава риск от разочарование и намалено доверие в гражданската инициатива, тъй като гражданите инвестират усилия в подписки и мобилизация, чийто резултат впоследствие не поражда пълно правно действие — а дори когато поражда (както при референдума от 2015 г.), самото изпълнение може да бъде отложено с години.[9]

Отделен риск, обсъждан в международната литература за пряката демокрация, е податливостта на референдумите към опростяване на сложни въпроси до бинарен избор, към кампании с дезинформация и към мобилизация от страна на интензивно мотивирани малцинства при ниска обща явка — какъвто е бил случаят с референдума от 2013 г. Кросстрановото изследване на Блуме, Мюлер и Фойгт[16] е част от по-широк академичен дебат за това доколко институционалните ефекти на пряката демокрация са универсални, или силно зависят от конкретния институционален и културен контекст на всяка държава — извод, който важи и за оценката на швейцарския опит по-горе.

## Редакционен принцип

ИИ може да предлага отговори и редакции, но не публикува самостоятелно. Всяка промяна остава предмет на човешки преглед.

## Вижте също

- [Пряка демокрация в Швейцария](https://wikib.online/article/pryaka-demokratsia-v-shveytsariya)
- [Пряка демокрация](https://wikib.online/article/pryaka-demokratsia)
- [Народна инициатива](https://wikib.online/article/narodna-initsiativa)
- [Референдум](https://wikib.online/article/referendum)
- [Демократичен индекс](https://wikib.online/article/demokratichen-indeks)
- [Разделение на властите](https://wikib.online/article/razdelenie-na-vlastite)
- [Жребий като демократичен механизъм](https://wikib.online/article/zhrebiy-kato-demokratichen-mehanizam)
- [Референдум в Испания за конституцията (1978)](https://wikib.online/article/spania-referendum-konstitutsia-1978)
- [Референдумът във Венецуела, отхвърлил конституционната реформа на Уго Чавес (2007)](https://wikib.online/article/venecuela-referendum-konstitutsionna-reforma-2007)
- [Конституционен референдум в Тунис (2022)](https://wikib.online/article/tunis-konstitutsionen-referendum-2022)

## Доказателства към твърденията

1. Закон за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление (официален текст, ЦИК) — Място: Чл. 23, ал. 1 — Пълният праг на явката за автоматична обвързваща сила. — https://referendum.cik.bg/documents/zpugdvms.pdf

2. Закон за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление (официален текст, ЦИК) — Място: Чл. 23, ал. 3 — Междинният праг — задължително разглеждане от парламента, но не автоматична обвързваща сила. — https://referendum.cik.bg/documents/zpugdvms.pdf

3. Венецианска комисия на Съвета на Европа — Revised Code of Good Practice on Referendums, CDL-AD(2022)015 — Място: Точка III.7.a и обяснителен доклад — Критика на Венецианската комисия към изискванията за минимална явка при референдуми. — https://rm.coe.int/revised-code-of-good-practice-on-referendums-adopted-by-the-council-fo/1680a8115a

4. Закон за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление (официален текст, ЦИК) — Място: Обща правна рамка — Контекст за сравнение с честотата на гласуванията в Швейцария. — https://referendum.cik.bg/documents/zpugdvms.pdf

5. Mediapool.bg — „Едва 13 000 гласа не стигат референдумът да е задължителен“ — Място: Резултати и явка на референдума от 6 ноември 2016 г. — Точният недостиг до прага на явката при референдума от 2016 г. — https://www.mediapool.bg/edva-13-000-glasa-ne-stigat-referendumat-da-e-zadalzhitelen-news256266.html

6. BulgarianHistory.org — Референдум 1946 — Място: Резултати от референдума на 8 септември 1946 г. — Историческите данни за референдума от 1946 г., подкрепени и от архива на БНР относно явката. — https://bulgarianhistory.org/referendum-1946/

7. ЦИК — Решение № 148-НР от 29.01.2013 г. относно обявяване на резултатите от референдума на 27 януари 2013 г. — Място: Решение № 148-НР/29.01.2013 г. — Официалната явка на референдума за ядрената енергетика от 2013 г., под необходимия праг. — https://referendum.cik.bg/resolutions/r148.html

8. ЦИК — Решение № 2855-НР от 30.10.2015 г. относно резултатите от референдума на 25 октомври 2015 г. — Място: Решение № 2855-НР/30.10.2015 г. — Официалната правна квалификация на резултата от референдума за дистанционно електронно гласуване — 39,34% явка, 1 883 411 гласа „да“, 704 182 гласа „не“. — https://www.cik.bg/bg/decisions/2855/2015-10-30

9. Тоест — „За и против електронното гласуване“ — Място: Хронология след референдума от 2015 г. — ЦИК препоръчва отлагане на дистанционното електронно гласуване през 2018 г. поради опасения за сигурността. — https://www.toest.bg/za-protiv-e-glasuvane/

10. Factcheck.bg — „Референдум за еврото: какво казват Конституцията, законите, експертите и политиците“ — Място: Хронология на подписката и решението на Конституционния съд — Хронология на опита за референдум за еврото 2023–2024 г. — https://factcheck.bg/referendum-za-evroto-kakvo-kazvat-konstituciyata-zakonite-ekspertite-i-politicite/

11. Novinite.com — „Bulgaria's President Slams Parliament Over Ignored Referendum Proposal on Euro Adoption“ — Място: Президентско предложение за референдум, май 2025 г. — Отказът на Народното събрание да разгледа предложението на президента. — https://www.novinite.com/articles/235535/Bulgaria's+President+Slams+Parliament+Over+Ignored+Referendum+Proposal+on+Euro+Adoption

12. Конституционен съд на Република България — Определение по к.д. (act-10262) — Място: Определение от 23 януари 2026 г. — Окончателното прекратяване на производството от Конституционния съд. — https://www.constcourt.bg/bg/act-10262

13. Lars P. Feld & Gebhard Kirchgässner — „Public Debt and Budgetary Procedures: Top Down or Bottom Up?“, в Fiscal Institutions and Fiscal Performance (NBER/University of Chicago Press, 1999) — Място: Заключение на изследването — Основна находка за фискалната дисциплина при пряка демокрация. — https://www.nber.org/system/files/chapters/c8027/c8027.pdf

14. Lars P. Feld & John G. Matsusaka — „Budget Referendums and Government Spending: Evidence from Swiss Cantons“, Journal of Public Economics — Място: Резюме — Количествена оценка на ефекта на фискалните референдуми върху бюджета. — https://papers.ssrn.com/sol3/papers.cfm?abstract_id=239249

15. UNDP — Human Development Report 2025, Statistical Annex, HDI Table — Място: Таблица с ИЧР, 2025 — Мястото на Швейцария в световната класация по Индекс на човешкото развитие. — https://hdr.undp.org/sites/default/files/2025_HDR/HDR25_Statistical_Annex_HDI_Table.pdf

16. Lorenz Blume, Jens Müller & Stefan Voigt — „The economic effects of direct democracy — a first global assessment“, Public Choice, Vol. 140 (2009) — Място: Заглавие и предмет на изследването — Кросстраново изследване, тестващо доколко швейцарските/американските находки се обобщават извън тези случаи. — https://link.springer.com/article/10.1007/s11127-009-9429-8

17. Bruno S. Frey & Alois Stutzer — „Happiness, Economy and Institutions“, The Economic Journal, Vol. 110 (2000) — Място: Резюме — Основната находка на Фрай и Щутцер за връзката между пряката демокрация и субективното благополучие. — https://ideas.repec.org/a/ecj/econjl/v110y2000i466p918-38.html

18. Bruno S. Frey & Alois Stutzer — „The Economics of Happiness“ (обзорна статия, възпроизвеждаща находката от 2000 г.) — Място: Възпроизвеждане на кантоналната находка от 2000 г. — Конкретната числена разлика между кантони с различна степен на пряко участие. — https://www.bsfrey.ch/wp-content/uploads/2021/08/the-economics-of-happiness.pdf

19. Matthias Benz, Bruno S. Frey & Alois Stutzer — „Introducing Procedural Utility: Not Only What, but Also How Matters“, Journal of Institutional and Theoretical Economics, Vol. 160 (2004) — Място: Определение на понятието — Теоретичният механизъм „процедурна полезност“. — https://wwz.unibas.ch/fileadmin/user_upload/wwz/00_Professuren/Stutzer_Politische_Oekonomie/Publications/Intro_Procedural_Utility.pdf

20. David Dorn, Justina A.V. Fischer, Gebhard Kirchgässner & Alfonso Sousa-Poza — „Direct democracy and life satisfaction revisited: new evidence for Switzerland“, Journal of Happiness Studies, Vol. 9 (2008) — Място: Резюме и основна находка — Критична преоценка на връзката пряка демокрация–удовлетвореност от живота, контролираща за езикови региони. — https://ddorn.net/papers/DFKSP-DemocracyLifeSatisfactionSwitzerland.pdf

21. Happier Lives Institute — „World Happiness Report 2026: Full Rankings“ — Място: Класация за 2026 г. — Сравнение на мястото на България и Швейцария в световната класация по щастие. — https://www.happierlivesinstitute.org/2026/03/19/world-happiness-report-2026-full-country-rankings-our-favourite-finding/

## Метаданни

- Каноничен URL: https://wikib.online/article/pryaka-demokratsia-v-balgaria
- Ревизия: 2
- Статус: published
- Език: bg
- JSON: https://wikib.online/api/public/articles/pryaka-demokratsia-v-balgaria