# Президентска система на управление Президентската система на управление е форма на управление, при която държавният глава (президент) се избира пряко от гражданите за фиксиран мандат и упражнява изпълнителна власт независимо от законодателния орган — мандатите на двете власти не зависят от взаимно доверие. Според скорошно сравнително изследване тя е втората по разпространение форма на управление в света, след парламентарната. ## Основни характеристики Изпълнителната власт е водена от пряко избран президент, който изпълнява ролята на „главен изпълнител“; мандатите на президента и на законодателния орган са фиксирани и не подлежат на взаимно доверие; президентът назначава и ръководи кабинета и разполага с конституционно определени законодателни правомощия.[3] ## Законодателни правомощия на президента Типични правомощия включват право на вето (пълно или частично) върху приети от парламента закони, право на законодателна инициатива и, в някои системи, правомощие за издаване на укази със силата на закон при определени условия.[4] ## Примери Архетипният пример е САЩ. Президентската система е особено разпространена в Латинска Америка (Аржентина, Бразилия, Чили, Еквадор и др.), която се превръща в основния регион, върху който се тества академичната теза за „опасностите на президентството“.[5] ## „Опасностите на президентството“ — критика на Хуан Линц В основополагащата си статия от 1990 г. политологът Хуан Линц формулира централната критика към президентската система: „двойна демократична легитимност“ — „не съществува демократичен принцип, който да разрешава спорове между изпълнителната власт и законодателния орган“, тъй като няма ясен отговор на въпроса „кой има по-силна претенция да говори от името на народа: президентът или законодателното мнозинство, което се противопоставя на неговите политики“.[6] Линц посочва и проблема с ригидността на фиксирания мандат: „докато парламентаризмът придава гъвкавост на политическия процес, президентството го прави сравнително ригиден“ — и предупреждава, че президентската система „по неизбежност е проблематична, защото функционира по правилото на „победителят взима всичко“ — уредба, която е склонна да превърне демократичната политика в игра с нулева сума“.[7] Според него „това, което в парламентарна система би било правителствена криза, в президентска система може да прерасне в пълноценна криза на режима“.[8] ## Пряка демокрация и „делегативна демокрация“ Политологът Гилермо О’Донъл описва как редица латиноамерикански президенти управляват в мажоритарен, плебисцитарен стил, изолирани от институциите — концепцията му за „делегативна демокрация“ описва система, в която „президентът се изолира от повечето съществуващи политически институции и организирани интереси и носи еднолична отговорност за успехите и провалите на „своите“ политики“.[9] Президенти понякога използват референдум, за да заобиколят враждебен парламент — през 1962 г. Шарл дьо Гол използва референдум (вместо конституционно предвидената процедура за изменение), за да въведе пряк избор на президента във Франция,[10] а през 1999 г. Уго Чавес свиква референдум за нова конституция във Венецуела още в първия си ден на власт, заобикаляйки контролирания от опозицията Конгрес — референдумът е одобрен с 92% на първия въпрос.[11] ## Разпространение в света Според скорошно сравнително изследване на конституциите на 195 държави президентската система е втората по разпространение форма на управление в света — 43 държави, след парламентарната (57 държави) и преди двата подтипа на полупрезидентската система (общо 59 държави).[2] ## Редакционен принцип ИИ може да предлага отговори и редакции, но не публикува самостоятелно. Всяка промяна остава предмет на човешки преглед. ## Вижте също - [Парламентарна система на управление](https://wikib.online/article/parlamentarna-sistema-na-upravlenie) - [Полупрезидентска система](https://wikib.online/article/poluprezidentska-sistema) - [Разделение на властите](https://wikib.online/article/razdelenie-na-vlastite) - [Референдум](https://wikib.online/article/referendum) - [Федерализъм](https://wikib.online/article/federalizam) - [Мажоритарна избирателна система](https://wikib.online/article/mazhoritarna-izbiratelna-sistema) - [Демократичен индекс](https://wikib.online/article/demokratichen-indeks) - [Референдум за независимост на Словения (1990)](https://wikib.online/article/slovenia-referendum-nezavisimost-1990) - [Пряка демокрация в Швейцария](https://wikib.online/article/pryaka-demokratsia-v-shveytsariya) - [Пряката демокрация в Лихтенщайн](https://wikib.online/article/lihtenshtain-pryaka-demokratsia) ## Доказателства към твърденията 1. Matthew S. Shugart — Comparative Executive–Legislative Relations, Oxford Handbook of Political Institutions (PDF) — Място: Defining presidentialism — Базово определение на президентската система. — https://calgara.github.io/Pol1_Fall2017/Shugart%202016.pdf 2. Abdullah Metin & Serkan Ünal — Classifying forms of government on a global scale, Asian Journal of Comparative Politics (SAGE, 2023) — Място: Global distribution of government forms — Президентската система е втора по разпространение в света. — https://journals.sagepub.com/doi/10.1177/20578911221127176 3. Matthew S. Shugart — Comparative Executive–Legislative Relations, Oxford Handbook of Political Institutions (PDF) — Място: Defining presidentialism — Основни характеристики на президентската система. — https://calgara.github.io/Pol1_Fall2017/Shugart%202016.pdf 4. International IDEA — Presidential Legislative Powers — Място: Presidential Legislative Powers — Типични законодателни правомощия на президента: вето, инициатива, укази. — https://www.idea.int/publications/catalogue/presidential-legislative-powers 5. GIGA — The Many Faces of Latin American Presidentialism — Място: Latin American presidentialism — Латинска Америка като основен регион за изследване на президентската система. — https://www.giga-hamburg.de/en/publications/giga-focus/the-many-faces-of-latin-american-presidentialism 6. Juan J. Linz — The Perils of Presidentialism, Journal of Democracy, Vol. 1, No. 1 (1990), pp. 51–69 — Място: The Perils of Presidentialism, pp. 51–69 — Централната критика на Линц за двойната легитимност. — https://www.journalofdemocracy.org/articles/the-perils-of-presidentialism/ 7. Juan J. Linz — The Perils of Presidentialism, Journal of Democracy, Vol. 1, No. 1 (1990), pp. 51–69 — Място: The Perils of Presidentialism, pp. 51–69 — Критика на президентството като игра с нулева сума. — https://www.journalofdemocracy.org/articles/the-perils-of-presidentialism/ 8. Juan J. Linz — The Perils of Presidentialism, Journal of Democracy, Vol. 1, No. 1 (1990), pp. 51–69 — Място: The Perils of Presidentialism, pp. 51–69 — Риск от прерастване на правителствена криза в криза на режима. — https://www.journalofdemocracy.org/articles/the-perils-of-presidentialism/ 9. Guillermo O'Donnell — Delegative Democracy (Kellogg Institute Working Paper #172 / Journal of Democracy 5(1), 1994) — Място: Delegative Democracy — Концепцията на О'Донъл за делегативната демокрация. — https://kellogg.nd.edu/sites/default/files/old_files/documents/172_0.pdf 10. 1962 French presidential election referendum — исторически факти — Място: 1962 referendum — Дьо Гол използва референдум, за да заобиколи парламентарната процедура за изменение на конституцията. — https://en.wikipedia.org/wiki/1962_French_presidential_election_referendum 11. April 1999 Venezuelan constitutional referendum — исторически факти — Място: 1999 constitutional referendum — Чавес използва референдум, за да заобиколи опозиционния Конгрес във Венецуела. — https://en.wikipedia.org/wiki/April_1999_Venezuelan_constitutional_referendum ## Метаданни - Каноничен URL: https://wikib.online/article/prezidentska-sistema-na-upravlenie - Ревизия: 2 - Статус: published - Език: bg - JSON: https://wikib.online/api/public/articles/prezidentska-sistema-na-upravlenie