# Парламентарна система на управление Парламентарната система на управление е форма на управление, при която изпълнителната власт черпи демократичната си легитимност от способността си да се ползва с подкрепата („доверието“) на законодателния орган, пред който носи постоянна отговорност. Тя е най-разпространената форма на управление в света — 57 от 195 изследвани държавни конституции. ## Основни характеристики Изпълнителната власт — министър-председател и кабинет — произлиза от законодателното събрание, а не се избира пряко от гражданите. Изпълнителната власт по всяко време подлежи на потенциално отстраняване чрез „вот на недоверие“ от мнозинство в парламента.[3] Тази „сливаща“ логика е противоположна на президентската система, при която мандатите на двете власти са фиксирани и не зависят от взаимно доверие.[4] ## Разпространение Според сравнително изследване на 195 държавни конституции парламентарната система е най-предпочитаната форма на управление в света — 57 държави, следвана от президентската (43) и двата подтипа на полупрезидентската система (общо 59).[2] ## Уестминстърски срещу консенсусен модел Политологът Аренд Лийпхарт разграничава два идеални типа парламентарна демокрация. „Мажоритарният“ (Уестминстърски) модел концентрира властта в еднопартийни кабинети с тясно мнозинство, обичайно произтичащи от мажоритарни избирателни системи и двупартийни системи — архетипен пример е Великобритания.[5] „Консенсусният“ модел цели „да сподели, разпръсне и ограничи властта“, изграден върху пропорционално представителство, многопартийни системи и „широки коалиционни кабинети“ — пример е швейцарската многопартийна „магическа формула“ за федералния кабинет, а Лийпхарт посочва и силно фрагментираната белгийска система.[6] ## Вот на недоверие в практика В уестминстърски системи вотът на недоверие може да падне на косъм — правителството на Джеймс Калахан във Великобритания пада на 28 март 1979 г. с най-тесния възможен резултат, 311 срещу 310, отваряйки пътя към избори, довели на власт Маргарет Тачър.[7] Германия въвежда т.нар. „конструктивен вот на недоверие“ именно за да избегне нестабилността от типа на Ваймарската република (14 канцлери и 20 правителства за около 14 години): според член 67 от Основния закон Бундестагът „може да изрази недоверие на федералния канцлер само като избере наследник с мнозинство от членовете си“, а между внасянето на вота и самото гласуване трябва да изминат 48 часа.[8] Обратно, силно фрагментирани парламенти могат да направят съставянето на правителство изключително бавно — съставянето на нидерландския кабинет след изборите през 2021 г. отнема рекордните 299 дни, след избори, довели до 17 партии в парламента (най-високата фрагментация от 1918 г.), при което е нужна коалиция от поне четири партии за мнозинство.[9] ## Предимства и предизвикателства Основното предимство, изтъквано в литературата, е гъвкавост: правителство може да бъде сменено без общи избори, избягвайки риска от „криза на режима“, характерен за президентските системи при задънена улица между изпълнителната и законодателната власт.[10] Основното предизвикателство е рискът от нестабилност при силно фрагментирани парламенти — макар германският модел на конструктивен вот на недоверие и нидерландският пример показват, че тази нестабилност може да се управлява институционално, макар и с цена от време и сложност при съставяне на управляващи коалиции. ## Редакционен принцип ИИ може да предлага отговори и редакции, но не публикува самостоятелно. Всяка промяна остава предмет на човешки преглед. ## Вижте също - [Полупрезидентска система](https://wikib.online/article/poluprezidentska-sistema) - [Президентска система на управление](https://wikib.online/article/prezidentska-sistema-na-upravlenie) - [Разделение на властите](https://wikib.online/article/razdelenie-na-vlastite) - [Пропорционална избирателна система](https://wikib.online/article/proportsionalna-izbiratelna-sistema) - [Мажоритарна избирателна система](https://wikib.online/article/mazhoritarna-izbiratelna-sistema) - [Федерализъм](https://wikib.online/article/federalizam) - [Конституционен референдум в Армения (2015)](https://wikib.online/article/armenia-konstitutsionen-referendum-2015) ## Доказателства към твърденията 1. Matthew S. Shugart — Comparative Executive–Legislative Relations, Oxford Handbook of Political Institutions (PDF) — Място: Defining parliamentarism — Базово определение на парламентарната система. — https://calgara.github.io/Pol1_Fall2017/Shugart%202016.pdf 2. Abdullah Metin & Serkan Ünal — Classifying forms of government on a global scale, Asian Journal of Comparative Politics (SAGE, 2023) — Място: Global distribution of government forms — Парламентарната система е най-разпространена в света. — https://journals.sagepub.com/doi/10.1177/20578911221127176 3. Matthew S. Shugart — Comparative Executive–Legislative Relations, Oxford Handbook of Political Institutions (PDF) — Място: Defining parliamentarism — Постоянна отговорност на изпълнителната власт пред парламента. — https://calgara.github.io/Pol1_Fall2017/Shugart%202016.pdf 4. Matthew S. Shugart — Comparative Executive–Legislative Relations, Oxford Handbook of Political Institutions (PDF) — Място: Comparing presidentialism and parliamentarism — Противопоставяне на парламентарния и президентския модел. — https://calgara.github.io/Pol1_Fall2017/Shugart%202016.pdf 5. Arend Lijphart — Patterns of Democracy: Government Forms and Performance in Thirty-Six Countries, 2nd ed. (Yale University Press, 2012), Ch. 3 — Място: Patterns of Democracy, Ch. 3, p. 30 — Мажоритарният („Уестминстърски“) модел на демокрация по Лийпхарт. — https://www.some.ox.ac.uk/wp-content/uploads/2022/08/Lijphart_2012_3.pdf 6. Arend Lijphart — Patterns of Democracy: Government Forms and Performance in Thirty-Six Countries, 2nd ed. (Yale University Press, 2012), Ch. 3 — Място: Patterns of Democracy, Ch. 3, pp. 33–36 — Консенсусният модел на демокрация по Лийпхарт, вкл. швейцарската „магическа формула“. — https://www.some.ox.ac.uk/wp-content/uploads/2022/08/Lijphart_2012_3.pdf 7. 1979 vote of no confidence in the Callaghan ministry — исторически факти — Място: 28 March 1979 — Вотът на недоверие пада правителството на Калахан с 311 срещу 310 гласа. — https://en.wikipedia.org/wiki/1979_vote_of_no_confidence_in_the_Callaghan_ministry 8. Constructive vote of no confidence (Германия, чл. 67 от Основния закон) — Място: Basic Law, Art. 67(1) — Германският конструктивен вот на недоверие, въведен след опита от Ваймарската република. — https://en.wikipedia.org/wiki/Constructive_vote_of_no_confidence 9. 2021–2022 Dutch cabinet formation — исторически факти — Място: 2021–2022 cabinet formation — Рекордно дълго съставяне на правителство при силно фрагментиран парламент. — https://en.wikipedia.org/wiki/2021%E2%80%932022_Dutch_cabinet_formation 10. Matthew S. Shugart — Comparative Executive–Legislative Relations, Oxford Handbook of Political Institutions (PDF) — Място: Flexibility of parliamentary systems — Гъвкавостта на парламентарната система като предимство пред президентската. — https://calgara.github.io/Pol1_Fall2017/Shugart%202016.pdf ## Метаданни - Каноничен URL: https://wikib.online/article/parlamentarna-sistema-na-upravlenie - Ревизия: 2 - Статус: published - Език: bg - JSON: https://wikib.online/api/public/articles/parlamentarna-sistema-na-upravlenie