НАТО ======== Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО) е военно-политически съюз, създаден със Северноатлантическия договор, който външните министри на 12 държави от Европа и Северна Америка подписват на 4 април 1949 г. във Вашингтон. Днес в него членуват 32 държави — тридесет в Европа и две в Северна Америка. Сърцевината му е чл. 5: въоръжено нападение срещу един или повече съюзници в Европа или Северна Америка се смята за нападение срещу всички. Решенията се вземат с консенсус, без гласуване. Генерален секретар от 1 октомври 2024 г. е бившият министър-председател на Нидерландия Марк Рюте. България е член от 29 март 2004 г., когато заедно с още шест държави се присъединява в най-голямата вълна на разширяване в историята на съюза. На срещата на върха в Хага на 25 юни 2025 г. съюзниците се ангажират до 2035 г. да отделят годишно по 5% от БВП за отбрана и свързани с нея разходи. Срещата в Анкара през юли 2026 г. протича след месеци трансатлантическо напрежение заради войната в Иран и Гренландия и под натиска на президента на САЩ Доналд Тръмп за по-високи разходи за отбрана. Основаване ---------- След Втората световна война западноевропейските държави търсят едновременно икономическо възстановяване и гаранции срещу възраждане на германската мощ или срещу съветско нахлуване. Тревогите им се засилват от поредица събития през 1947–1948 г.: гражданската война в Гърция, подкрепеният от СССР комунистически преврат в Чехословакия и съветската блокада на Западен Берлин. През март 1948 г. Великобритания, Франция, Белгия, Нидерландия и Люксембург подписват Брюкселския договор, според който при нападение срещу една от тях останалите са длъжни да я защитят. Същия май републиканският сенатор Артър Ванденбърг предлага резолюция президентът на САЩ да потърси договор за сигурност със Западна Европа, съобразен с Устава на ООН, но извън Съвета за сигурност, където СССР има право на вето; резолюцията е приета и започват преговори. Европейците искат гаранция, че САЩ ще се намесят автоматично при нападение, но според американската конституция правото да обявява война има Конгресът, затова преговарящите търсят формулировка, която да успокои европейците, без да задължава САЩ да нарушат собствените си закони. Така се стига до компромисния текст на договора: всяка страна помага на нападнатия, като предприема „действията, които сметне за необходими, включително използване на въоръжена сила“. Договорът е подписан от САЩ, Канада, Белгия, Дания, Франция, Исландия, Италия, Люксембург, Нидерландия, Норвегия, Португалия и Обединеното кралство и е първият мирновременен военен съюз, който САЩ сключват извън Западното полукълбо. Още през октомври 1949 година Конгресът на САЩ одобрява Програмата за взаимопомощ в отбраната с около 1,4 млрд. долара за изграждане на западноевропейската отбрана. Студената война --------------- Подписаният договор създава съюзници, но не и военна структура, която да координира действията им; това се променя, когато съветският атомен опит през 1949 г. и началото на Корейската война през 1950 г. засилват тревогата от намеренията на СССР. Край Париж е създаден Върховният щаб на съюзническите сили в Европа (SHAPE), а първи върховен главнокомандващ на съюзническите сили в Европа (SACEUR) става американският генерал Дуайт Айзенхауер; скоро след това е назначен и първият генерален секретар — британецът лорд Исмей. Гърция и Турция влизат в съюза на 18 февруари 1952 г., а Западна Германия — на 6 май 1955 година. В отговор на приемането на Западна Германия Съветският съюз и източноевропейските държави от неговата сфера създават Варшавския договор. Той е подписан на 14 май 1955 г. от СССР, Унгария, Чехословакия, Полша, България, Румъния, Албания и Източна Германия, с което двата противостоящи блока в Студената война се очертават ясно. Европа навлиза в напрегнато противопоставяне, символ на което става Берлинската стена, издигната през 1961 година. През тези години НАТО приема доктрината за „масирано възмездие“: при съветско нападение съюзът би отговорил с ядрено оръжие. Варшавският договор съществува от 14 май 1955 г. до 1 юли 1991 година. Членството оставя място за гъвкавост: Исландия, която подписва договора през 1949 г., няма и до днес въоръжени сили. През 1966 г. президентът Шарл дьо Гол изтегля Франция от интегрираната военна структура на НАТО, но страната продължава да участва в политическите органи, а политическото седалище на съюза и SHAPE се преместват в Белгия. На срещата на върха в Страсбург и Кел през април 2009 г. Франция обявява, че ще участва напълно в структурите на НАТО, но остава извън Групата за ядрено планиране. Испания се присъединява на 30 май 1982 г. въпреки значителна обществена съпротива, а с референдум през 1986 година потвърждава решението си да остане извън интегрираната военна структура, в която парламентът ѝ одобрява участие едва през 1996 година. Най-близо до открит конфликт помежду си двама съюзници стигат в Кипър през 1974 г.: след преврат, подкрепен от гръцката военна хунта, турски войски дебаркират и окупират северната трета от острова. Гърция замразява участието си в НАТО заради турското нахлуване и се връща през 1980 г. със съдействието на Турция. Северноатлантическият договор ----------------------------- Според чл. 3 страните поотделно и съвместно, чрез постоянна самопомощ и взаимна помощ, поддържат и развиват индивидуалната и колективната си способност да се противопоставят на въоръжено нападение. Чл. 4 предвижда консултации винаги, когато според някоя от страните е застрашена териториалната цялост, политическата независимост или сигурността на някоя от тях. Чл. 5 постановява, че въоръжено нападение срещу една или повече страни в Европа или Северна Америка се смята за нападение срещу всички и че всяка от тях, упражнявайки правото на самоотбрана по чл. 51 от Устава на ООН, ще помогне на нападнатия, като предприеме незабавно действията, които сметне за необходими, включително използване на въоръжена сила. Затова според обяснение на Асошиейтед прес чл. 5 е по-скоро политически ангажимент, отколкото правно изискване всички съюзници да се притекат на помощ по един и същ начин — всяка държава преценява как да го направи. Чл. 10 позволява на страните с единодушно съгласие да поканят всяка друга европейска държава, която може да съдейства за принципите на договора и за сигурността на Северноатлантическия регион. Според чл. 13, след като договорът е в сила двадесет години, всяка страна може да престане да бъде страна по него една година след като уведоми правителството на САЩ. В самите САЩ раздел 1250A от закона за отбраната за 2024 финансова година забранява на президента да прекрати или спре членството без съгласието на две трети от присъстващите сенатори или без закон на Конгреса. Чл. 5 е задействан само веднъж — след атентатите от 11 септември 2001 г. в САЩ. Вечерта на 12 септември, по-малко от 24 часа след нападенията, Северноатлантическият съвет решава, че ако се установи, че атаката е ръководена от чужбина, тя ще се счита за действие по чл. 5, и на 2 октомври 2001 г., след като е запознат с резултатите от разследването, потвърждава това. Първата антитерористична операция на НАТО, „Игъл Асист“ (от 9 октомври 2001 г. до средата на май 2002 г.), включва седем самолета AWACS, които патрулират над САЩ, като 830 членове на екипажи от 13 държави изпълняват над 360 полета. Втората, „Активно усилие“, започва на 26 октомври 2001 г. с патрулиране на военноморските сили на НАТО в Средиземно море срещу терористична дейност и незаконен трафик. Чл. 4 е задействан девет пъти. Пет пъти консултации иска Турция — през 2003 г. заради войната в съседен Ирак, два пъти през 2012 г. след сваляне на неин изтребител от сирийската противовъздушна отбрана и гибелта на петима цивилни от сирийски снаряди, през 2015 г. след терористични нападения и през 2020 г. след гибелта на турски военни при въздушни удари на сирийския режим и Русия в провинция Идлиб. Полша иска консултации на 3 март 2014 г. заради напрежението в съседна Украйна, а на 24 февруари 2022 г., деня на пълномащабното руско нахлуване в Украйна, това правят заедно България, Чехия, Естония, Латвия, Литва, Полша, Румъния и Словакия. Последните два случая са от септември 2025 година: на 10 септември Полша иска консултации след нарушаването на въздушното ѝ пространство от множество руски дронове, а на 23 септември съветът заседава по искане на Естония, след като на 19 септември три руски изтребителя навлизат в нейното въздушно пространство. Устройство и вземане на решения ------------------------------- Главният политически орган е Северноатлантическият съвет, в който всяка държава членка има представител; той надзирава политическите и военните процеси, свързани със сигурността на целия съюз, и обсъжда въпросите, изискващи колективни решения. Съветът заседава на равнище постоянни представители (посланици), на равнище външни министри и министри на отбраната и на равнище държавни и правителствени ръководители, като решенията му имат еднаква сила, независимо на какво равнище са взети. Седалището на НАТО е в Брюксел, а официалните му езици са английски и френски. От създаването на съюза през 1949 г. консенсусът е единствената основа за вземане на решения: в НАТО не се гласува, а консултациите продължават, докато се стигне до решение, приемливо за всички. Затова всяка промяна, включително приемането на нов член, изисква ратификация от всички настоящи страни по договора. Генералният секретар председателства основните комитети, е главен говорител на организацията и ръководи международния ѝ персонал; той се номинира от правителствата на държавите членки за първоначален срок от четири години, който може да бъде удължен. Предшествениците на Марк Рюте през последните десетилетия са Йенс Столтенберг, Андерс Фог Расмусен и Яп де Хоп Схефер. Военният комитет се председателства от адмирал Джузепе Каво Драгоне, върховен главнокомандващ на съюзническите сили в Европа е генерал Алексъс Гринкевич, а върховен главнокомандващ по трансформацията — адмирал Пиер Вандие. Асошиейтед прес определя американския генерал Гринкевич като най-високопоставения военен на НАТО. Общите разходи на НАТО се поемат от всички съюзници по формула, изчислена според брутния им национален доход; основните общофинансирани бюджети са три — граждански (за щабквартирата), военен (за командната структура) и Програмата за инвестиции в сигурността (за военна инфраструктура и способности). Според българската Уикипедия бюджетът на самата организация за 2025 г. е около 4,6 млрд. евро. Той е малка част от националните разходи за отбрана — по оценка за 2025 г. общо около 1,588 трилиона долара, от които 608 млрд. без САЩ. Разширяване ----------- След основаването си съюзът приема още 20 държави в десет кръга на разширяване — през 1952, 1955, 1982, 1999, 2004, 2009, 2017, 2020, 2023 и 2024 година. С обединението на Германия на 3 октомври 1990 г. провинциите на бившата ГДР влизат в НАТО заедно с Федералната република. Падането на Берлинската стена и разпадането на Варшавския договор отварят пътя към ново разширяване, към което се стремят новите демокрации в Централна и Източна Европа; Чехия, Унгария и Полша, поканени на срещата на върха в Мадрид през 1997 г., стават първите бивши членки на Варшавския договор в НАТО на 12 март 1999 година. Самите кандидати търсят членството: на референдум в Унгария през ноември 1997 г. 85,3% гласуват „за“. Същата година на срещата на върха във Вашингтон е създаден Планът за действие за членство (ПДЧ), който помага на кандидатите да се подготвят, без да предрешава решенията. Най-голямата вълна е от 29 март 2004 г., когато членове стават България, Естония, Латвия, Литва, Румъния, Словакия и Словения, поканени на срещата на върха в Прага през 2002 година. Следват Албания и Хърватия (1 април 2009 г.), Черна гора (5 юни 2017 г.) и Северна Македония (27 март 2020 г.), чието членство става възможно след Преспанското споразумение с Гърция от 2018 г. за името на страната. Финландия и Швеция десетилетия наред следват политика на военно необвързване, но след пълномащабното руско нахлуване в Украйна подават молби за членство на 18 май 2022 година. Турция първоначално блокира преговорите, като обвинява двете страни в подкрепа за кюрдски групи като ПКК, които смята за терористични, и за последователите на Фетхуллах Гюлен; до октомври 2022 г. само Унгария и Турция не са одобрили кандидатурите. Финландия става 31-вият член на 4 април 2023 г., а Швеция — 32-рият, на 7 март 2024 година. С влизането на Финландия границата на НАТО с Русия се удвоява; руският министър на отбраната Сергей Шойгу заявява, че това значително увеличава риска от по-широк конфликт в Европа, докато президентът Владимир Путин омаловажава присъединяването на двете страни като „никаква заплаха за Русия“. НАТО признава Босна и Херцеговина, Украйна и Грузия за държави, които се стремят към членство. На срещата на върха в Букурещ през април 2008 г. съюзниците заявяват, че Украйна и Грузия „ще станат членове на НАТО“, но вместо План за действие за членство им предлагат период на интензивен диалог, като оставят решението на външните министри. България и НАТО --------------- Членството на България в НАТО е поставено за първи път като политически въпрос на 23 юни 1990 г., когато Соломон Паси внася в парламента предложение за присъединяване към Северноатлантическия договор. На 14 февруари 1994 г. президентът Желю Желев подписва Рамковия документ, с който страната се присъединява към програмата „Партньорство за мир“. Обратът настъпва през 1997 г.: правителството приема Национална програма за подготовка и присъединяване, а Народното събрание на 8 май 1997 г. приема Декларация за национално съгласие, която определя членството като основен национален приоритет. Според англоезичната Уикипедия партиите, които се колебаят за членството, губят властта — сред тях и БСП през 1997 година. По време на кризата в Косово парламентът заявява, че България няма да участва пряко или косвено във военни действия в Югославия, но на 28 април 1999 г. страната сключва с НАТО споразумение, с което предоставя въздушното си пространство за самолетите на съюза в операция „Съюзна сила“. На 21 ноември 2002 г. на срещата на върха в Прага България е поканена заедно с още шест държави да започне разговори за присъединяване, а протоколите за присъединяване на седемте страни са подписани на 26 март 2003 година. Народното събрание ратифицира договора на 18 март 2004 г., а на 29 март 2004 г. документите за присъединяване на седемте нови държави са депозирани във Вашингтон — тази дата се смята за датата на приемането на България. Според Министерството на външните работи като член България участва в операции и мисии на съюза и в изпълнението на неговите политики, а постоянната ѝ делегация в Брюксел е създадена през 2004 година. В отговор на руското нахлуване в Украйна през 2022 г. в България е създадена многонационална бойна група на НАТО, чиято пълна оперативна готовност е обявена от Министерството на отбраната на 14 декември 2022 г. след учение на полигона „Ново село“. Тогава началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов заявява, че Италия и България обсъждат разширяването на групата до бригада. Рамкова държава на групата е Италия, а към юни 2026 г. в нея участват още Албания, Хърватия, Гърция, Черна гора, Северна Македония, Турция и САЩ. Тя е една от деветте многонационални бойни групи по източния фланг — в България, Естония, Финландия, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния и Словакия. След анексирането на Крим през 2014 г. съюзниците допълват и възможностите на българските и румънските военновъздушни сили за охрана на въздушното пространство. На 11 януари 2024 г. в Истанбул България, Румъния и Турция подписват меморандум за създаване на Групата за противоминни действия в Черно море (MCM Black Sea). На срещата на върха в Анкара през юли 2026 г. трите държави подписват изменение, с което задачите на групата се разширяват със защита на критичната подводна инфраструктура. Според годишния доклад на генералния секретар за 2025 г. разходите на България за отбрана нарастват от 1,31% от БВП през 2014 г. до 2,14% през 2025 г., при средно 2,77% за съюзниците. Страната остава сред съюзниците с относително висок дял на разходите за личен състав — 54,3% от общите разходи за отбрана. На срещата в Анкара министър-председателят Румен Радев заявява, че за България целта от 5% от БВП означава не само класически отбранителни способности, но и инвестиции в инфраструктура, цифрова сигурност, свързаност и киберсигурност. Той казва още, че с укрепването на отбраната си страната е станала важен фактор за стабилността в Черноморския регион, и че България ще подкрепя Украйна финансово според възможностите си, без да засяга социалните разходи. Според проучване за доклада GLOBSEC Trends, публикувано през юни 2022 г., при хипотетичен референдум 50% от българите биха гласували за оставане в НАТО и 38% — за излизане, срещу съответно 54% и 25% година по-рано. Докладът определя България като „регионално изключение“, в което противниците на членството са се увеличили с 13 процентни пункта за година. Според данни, използвани в годишния доклад на генералния секретар на НАТО, представен малко преди 20-ата годишнина от присъединяването на България, 56% от българите биха гласували за оставане в НАТО, а 28% — за напускане. През същия месец партия „Възраждане“ внася законопроект за излизане от НАТО чрез отмяна на закона за ратификация на Северноатлантическия договор, приет на 18 март 2004 година. През юли същата година проучване на НАТО показва, че 30% от анкетираните българи биха гласували против членството — най-високият дял сред всички 32 държави членки. Операции и мисии ---------------- Първите бойни действия в историята на НАТО са на 28 февруари 1994 г., когато при наблюдението на забранената за полети зона над Босна и Херцеговина са свалени четири изтребителя-бомбардировача на босненските сърби. През август 1995 г. по искане на мироопазващите сили на ООН съюзът започва въздушни удари, а операция „Преднамерена сила“ е насочена срещу командните пунктове и складовете за боеприпаси на босненските сърби. След Дейтънското мирно споразумение от декември 1995 година НАТО разполага Силите за изпълнение (IFOR) с около шестдесет хиляди военни, последвани през декември 1996 г. от Силите за стабилизация (SFOR) с тридесет и две хиляди души. От ноември 2004 г. отговорността за мироопазващата мисия в Босна и Херцеговина се поема от Европейския съюз (операция „Алтеа“), а НАТО запазва присъствие в страната под формата на военен щаб. През март 1999 година НАТО започва 78-дневна въздушна кампания срещу режима на Слободан Милошевич, за да спре и обърне хуманитарната катастрофа в Косово. Съюзът представя бомбардировките като хуманитарна намеса, но понеже Русия и Китай могат да наложат вето в Съвета за сигурност, кампанията започва без одобрението на ООН — за първи път НАТО използва военна сила без изричното одобрение на Съвета, поради което част от учените смятат бомбардировките за незаконни според международното право. Силите за Косово (KFOR) влизат в областта на 12 юни 1999 г. с мандат от Резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН. През юни 2026 година, заради подобрената обстановка, НАТО обявява постепенен и обратим процес на оптимизиране на присъствието на KFOR. На 11 август 2003 г. НАТО поема командването на мандатираните от ООН Международни сили за съдействие за сигурността (ISAF) в Афганистан, чиято цел е афганистанското правителство да може да осигурява сигурността в цялата страна и Афганистан никога повече да не стане убежище за терористи. В разгара си мисията наброява над сто и тридесет хиляди военни от 51 държави от НАТО и партньори и е определяна от самия съюз като най-трудната му мисия досега. ISAF приключва в края на 2014 г., а на 1 януари 2015 г. започва по-малката небойна мисия „Решителна подкрепа“ за обучение, съвети и помощ на афганистанските сили. След споразумението между САЩ и талибаните от февруари 2020 г. за изтегляне на международните сили до май 2021 г. съюзниците решават на 14 април 2021 г. да започнат изтеглянето до 1 май, а мисията е прекратена в началото на септември 2021 година. На 17 март 2011 г. резолюция 1973 на Съвета за сигурност на ООН разрешава „всички необходими мерки“ за защита на цивилните в Либия, а НАТО поема на 31 март 2011 г. единното командване на международната военна операция, приключила на 31 октомври 2011 година. Комисията по външни работи на британската Камара на общините заключава през 2016 г., че до лятото на 2011 г. ограничената намеса за защита на цивилните се е превърнала в опортюнистична политика на смяна на режима, без стратегия за подкрепа на Либия след Кадафи. От 2008 година НАТО участва в борбата с пиратството в Аденския залив, край Африканския рог и в Индийския океан — първо с операциите „Съюзнически доставчик“ и „Съюзнически защитник“, а от август 2009 г. с „Океански щит“. Операцията е прекратена на 15 декември 2016 г., след като от 2012 г. няма нито една успешна пиратска атака. От 2004 г., когато Естония, Латвия и Литва стават членове, съюзници с нужните способности охраняват въздушното им пространство с изтребители, като се сменят на всеки четири месеца. През 2026 г. тази мисия прераства в по-широка противовъздушна отбрана, но ротационният модел се запазва. Разходите за отбрана -------------------- На срещата на върха в Уелс през септември 2014 г. съюзниците, които са под насоката от 2% от БВП за отбрана, се ангажират да спрат намаляването на разходите и да се стремят към 2% в рамките на десетилетие, а онези, които отделят под 20% от бюджета си за основно въоръжение, да достигнат поне 20%. На срещата в Хага през юни 2025 г., позовавайки се на чл. 3 от договора и на дългосрочната заплаха от Русия, съюзниците се ангажират до 2035 г. да отделят годишно 5% от БВП: поне 3,5% за основни отбранителни нужди и до 1,5% за защита на критичната инфраструктура и мрежите, гражданска готовност, иновации и отбранителна индустрия. Всяка държава трябва да представя годишен план за постепенно достигане на целта, а траекторията и съотношението на разходите ще бъдат преразгледани през 2029 година. Испания не приема целта в пълния ѝ вид: министър-председателят Педро Санчес обявява на 22 юни 2025 г., че след споразумение с Рюте страната ще отделя 2,1% от БВП, а в размяната на писма Рюте признава, че Испания ще има „гъвкавост“ да постигне суверенните си цели. Основният аргумент на испанското правителство е, че средствата за достигане на 5% от БВП не биха могли да отидат за поддържане на социалната държава, която така би отслабнала; Санчес дава за пример съкращения в обезщетенията за безработица, за майчинство и бащинство, в пенсиите и в образованието. Според Ройтерс членовете на съюза са под натиск от президента на САЩ Доналд Тръмп да покажат, че увеличават разходите си за отбрана. Данни на НАТО, публикувани на 7 юли 2026 г., показват, че само пет държави вече изпълняват целта от 3,5% за основни разходи — Литва (5,33%), Естония (5,1%), Латвия (4,92%), Полша (4,68%) и Гърция (3,65%). Албания, Словения и Чехия не са достигнали дори старата цел от 2% през предходната година. Според НАТО през 2025 г. европейските съюзници и Канада увеличават основните си инвестиции в отбрана с над 139 млрд. долара — ръст от близо 20%. Рюте приписва ръста на европейските бюджети на натиска на Тръмп и на срещата в Анкара му казва: „Приберете победата. Тя е там.“ НАТО и войната в Украйна ------------------------ НАТО изтъква, че дълги години е търсил стратегическо партньорство с Русия и през 2002 г. е създал Съвета НАТО–Русия, но според съюза именно Русия, а не НАТО, нахлува в Грузия през 2008 г. и в Украйна през 2014 и 2022 година. След Евромайдана и анексирането на Крим от Русия съюзът разполага четири многонационални бойни групи в Латвия, Литва, Естония и Полша — според НАТО ротационни и отбранителни сили, далеч под всяко разумно определение за „значителни бойни сили“. Стратегическата концепция от 2022 г. потвърждава, че основната цел на съюза е колективната отбрана срещу всички заплахи и от всички посоки, и определя три основни задачи — възпиране и отбрана, предотвратяване и управление на кризи и сътрудничество в областта на сигурността. Според НАТО Русия е „най-значителната и пряка заплаха“ за сигурността на съюзниците и за мира и стабилността в евроатлантическия регион, а засиленото военно присъствие по източния фланг е пряк резултат от нейното поведение. Съюзниците оказват на Украйна военна помощ, а според НАТО целта на тази помощ е войната да приключи справедливо и трайно възможно най-скоро и Украйна да може да възпира бъдещи заплахи. Решението за създаване на командването „Помощ в областта на сигурността и обучение за Украйна“ (NSATU) е взето на срещата на върха във Вашингтон през юли 2024 г., а до декември 2024 г. то вече работи. Щабът му е във Висбаден с три логистични центъра в източната част на съюза и около 300 души персонал, като командването действа само на съюзническа територия и според НАТО не прави съюза страна в конфликта съгласно международното право. Чрез инициативата PURL, стартирала през юли 2025 г., съюзниците купуват от САЩ оръжие и боеприпаси за Украйна по пакети, които определя SACEUR; над две трети от съюзниците, както и Австралия и Нова Зеландия, са финансирали така техника за над 6 млрд. долара. В Анкара съюзниците обещават 70 млрд. евро за военна техника, помощ и обучение за Украйна през 2026 г. и поне същото равнище за 2027 година. На двустранна среща с Володимир Зеленски Тръмп обявява, че САЩ ще дадат на Украйна лиценз за производство на прехващачи „Пейтриът“. Черно море е особен случай заради конвенцията от Монтрьо от 1936 г., която урежда преминаването на военни кораби през Босфора и Дарданелите. Малко след руското нахлуване Турция затваря проливите за военни кораби на всички държави, независимо дали са черноморски, като пропуска само онези, които се връщат в базите си в Черно море. В нощта на 9 срещу 10 септември 2025 г. руски дронове навлизат във въздушното пространство на Полша; според обобщението в англоезичната Уикипедия те са над 30, а съюзнически изтребители свалят до четири от тях. Асошиейтед прес по това време съобщава за около 20 дрона. На 12 септември 2025 г. генералният секретар Марк Рюте и SACEUR генерал Алексъс Гринкевич обявяват военната дейност „Източен страж“ за укрепване на позициите по източния фланг, която включва и нови технологии срещу дронове. В нейните рамки съюзниците разполагат допълнителни изтребители, самолети за наблюдение, за зареждане с гориво и транспорт и системи за противовъздушна отбрана. Девет дни по-късно три руски изтребителя навлизат без разрешение в естонското въздушно пространство за 12 минути, а Министерството на отбраната на Русия отрича. През 2026 г. навлизанията на дронове в Румъния зачестяват: до средата на октомври страната регистрира 35 неразрешени навлизания при девет за цялата 2025 г. и сваля шест дрона при нито един година по-рано. В края на май дрон удря жилищна сграда в румънския град Галац и ранява двама души — за първи път подобен удар попада в населено място в държава от НАТО. В края на юли Румъния за първи път прихваща руски дрон, а президентът Никушор Дан съобщава, че според разследването той е модел „Шахед“, използван от Русия във войната срещу Украйна. Военният говорител на НАТО полковник Мартин О'Донъл определя продължаващото нарушаване на въздушното пространство на Румъния, което е и пространство на НАТО и ЕС, като „неприемливо и нетърпимо“. Посланикът на САЩ в НАТО Матю Уитакър обещава съюзът да защитава „всеки сантиметър“ от територията си. През август 2026 г. дрон навлиза в българското въздушно пространство от Румъния и експлодира на около един километър от компресорна станция на Трансбалканския газопровод край бившия гранично-пропускателен пункт Кардам. Украйна заявява, че дронът е от тип, използван от армията ѝ, но отрича да го е насочвала умишлено към България и обещава да изясни обстоятелствата. През октомври 2026 г. атаки срещу седем търговски кораба край бреговете на Румъния и България убиват най-малко 23 моряци и потопяват няколко от корабите. Атаките са широко приписвани на Русия, но Кремъл ги отрича, а НАТО, България и Румъния не посочват пряко извършител. На 20 октомври 2026 г. НАТО обявява, че съюзниците изпращат в Черно море допълнителни морски патрулни самолети, радари, екипи за анализ на взривни устройства, разузнавачи и дронове. Според говорителя полковник О'Донъл най-важното е да се подобри осведомеността за обстановката в региона чрез повече сензори и обмен на данни. Спорът за разширяването на изток -------------------------------- Руското ръководство от години твърди, че разширяването на НАТО нарушава дадени на Москва уверения: на Мюнхенската конференция по сигурността през февруари 2007 година Владимир Путин заявява, че то няма връзка с модернизацията на съюза или със сигурността в Европа, а „представлява сериозна провокация“, и пита какво е станало с уверенията, дадени след разпадането на Варшавския договор. През декември 2021 г. руското външно министерство публикува проект на споразумение, според който всички държави от НАТО трябва да се откажат от по-нататъшно разширяване, включително с Украйна, а съюзниците, членуващи към 27 май 1997 г., да не разполагат сили и въоръжение на територията на други европейски държави в допълнение към тогавашните. Документи, разсекретени и публикувани през 2017 г. от Архива за национална сигурност към университета „Джордж Вашингтон“, показват, че държавният секретар на САЩ Джеймс Бейкър използва формулата „нито инч на изток“ в разговора си с Михаил Горбачов на 9 февруари 1990 година като част от поредица уверения за съветската сигурност, дадени от западни лидери в хода на обединението на Германия. Според съставителите на сборника по-късните съветски и руски оплаквания, че Москва е била подведена, имат основание в записите на разговорите на най-високо равнище, а ключовият израз е, че съветските лидери „са били накарани да вярват“. НАТО отговаря, че Бейкър и германският външен министър Ханс-Дитрих Геншер обсъждат такава идея помежду си и със съветски лидери през 1990 г., но тя бързо е изоставена, и че нито един договор между съюзниците и Русия не забранява приемането на нови членове. Стивън Пифър от Брукингс цитира през 2014 г. интервю, в което самият Горбачов казва, че „темата за „разширяването на НАТО“ изобщо не е била обсъждана“ в онези години, а уверението на Бейкър се е отнасяло до неразполагането на военни структури и допълнителни сили на НАТО на територията на бившата ГДР. Историкът Марк Крамер, след като изследва разсекретени американски, германски и съветски документи, стига до извода, че в преговорите „две плюс четири“ съветската страна не повдига въпроса за разширяването извън бившата ГДР. Договорът за окончателното уреждане по отношение на Германия от 12 септември 1990 г. забранява разполагането на чуждестранни войски и ядрени оръжия на територията на бившата ГДР. С Основополагащия акт НАТО–Русия, подписан през май 1997 година, съюзниците заявяват, че нямат намерение, план или причина да разполагат ядрени оръжия на територията на нови членове и че ще изпълняват задачите си чрез способност за подсилване, а не чрез „допълнително постоянно разполагане на значителни бойни сили“. На руското твърдение, че предното присъствие на съюза по източния фланг нарушава Основополагащия акт, НАТО отговаря, че спазва изцяло акта, тъй като на територията на източните съюзници няма постоянно разположени значителни бойни сили. Разширяването има критици и на Запад: в отворено писмо до президента Бил Клинтън над четиридесет експерти по външна политика, сред които Сам Нън, Пол Нитце и Робърт Макнамара, предупреждават, че то е скъпо и ненужно предвид липсата на заплаха от Русия по онова време. Представителят на реалистката школа Джон Миършаймър твърди в статия във Foreign Affairs от 2014 г., че САЩ и европейските им съюзници носят основната отговорност за кризата в Украйна (подробно за аргументите в статията Как се стигна до войната в Украйна). Той пита читателите да си представят възмущението, ако Китай изгради впечатляващ военен съюз и се опита да включи в него Канада и Мексико. Според Миършаймър повечето либерали подкрепят разширяването с убеждението, че след края на Студената война реалистката логика в Европа е заменена от нов, постнационален ред. НАТО отхвърля самото понятие „разширяване на изток“: според съюза той не търси нови членове, а уважава правото на всяка държава сама да избира пътя си, като решението е най-напред на държавите, които искат да се присъединят. 2026: напрежение със САЩ и срещата в Анкара ------------------------------------------- Годината започва с криза между самите съюзници: Тръмп заплашва с мита държави от региона заради стремежа си САЩ да придобият Гренландия, но на 21 януари 2026 г. в Давос — в деня, в който изключва използването на военна сила за придобиването на острова — след среща с Рюте обявява „рамка за бъдеща сделка“ за Гренландия и цялата Арктика и се отказва от митата, планирани за 1 февруари. През април 2026 година Тръмп допуска, че САЩ може да напуснат съюза, след като страните членки пренебрегват призива му да помогнат за отварянето на Ормузкия проток, който Иран на практика затваря по време на войната в Иран. Пред британския „Телеграф“ той казва, че ще преразгледа членството на САЩ, а пред Ройтерс — че „абсолютно“ обмисля излизане. Законът от 2023 г. обаче изисква за това съгласието на две трети от сенаторите или закон на Конгреса. Републиканският сенатор Том Тилис заявява, че президентът не може да изтегли САЩ от НАТО, но „може да отрови кладенеца“ и да направи съюза функционално безполезен. През май 2026 година Тръмп обявява, че пет хиляди американски военни ще напуснат Европа; Пентагонът осъществява съкращението, като отменя планирани разполагания в Полша и Германия, вместо да изтегля вече разположени части. Решението предизвиква критики и от демократи, и от републиканци в Конгреса, според които то изпраща погрешен сигнал към близки съюзници, а Конгресът не е бил консултиран. В началото на юли 2026 г., по-малко от седмица преди срещата в Анкара, Тръмп пише, че е „нелепо“ САЩ да продължат „едностранните“ отношения с НАТО, защото съюзниците „не бяха там за нас“. Срещата на върха се провежда на 7 и 8 юли 2026 г. в президентския комплекс „Бештепе“ в Анкара. В декларацията си съюзниците потвърждават „железния“ си ангажимент към колективната отбрана по чл. 5 и подхода за отбрана във всички посоки (360 градуса), като посочват дългосрочната заплаха, която Русия представлява за евроатлантическата сигурност. Те обявяват сделки за доставки на нови способности за над 50 млрд. евро — включително за прецизни удари на голямо разстояние, интегрирана противовъздушна и противоракетна отбрана и безпилотни системи — и над 40 млрд. долара за пет години за борба с дронове. Обявена е и инвестиция от 27 млрд. евро в съхранението и разпределението на гориво, включително тръбопроводи до източната част на съюза. Декларацията настоява Иран никога да не притежава ядрено оръжие и да спазва изцяло свободата на корабоплаване в Ормузкия проток. Тръмп, който преди това е наричал НАТО „хартиен тигър“ и е говорил за излизане, напуска Анкара, обявявайки срещата за успех и казвайки, че никога не е виждал такова единство. Той обаче нарича ужасен партньор Испания, която отказва на САЩ използването на базите си по време на войната в Иран и има изключение от целта от 5%. Тръмп отново заявява, че САЩ трябва да контролират Гренландия, а датската министър-председателка Мете Фредериксен отговаря, че Гренландия „разбира се, не се продава“. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заявява, че Москва следи срещата с голям интерес, и съжалява, че изявленията преди нея са били не за „конструктивно взаимодействие и диалог“, а „с конфронтационен характер“. Преди срещата Тръмп казва, че решението на продължаващата повече от четири години война в Украйна е „по-близо, отколкото хората си мислят“, а Песков изразява надежда американските усилия за мирно уреждане да успеят. Вижте също ----------- Как се стигна до войната в Украйна: https://wikib.online/article/kak-se-stigna-do-voynata-v-ukrayna Евромайданът в Украйна (2013–2014): https://wikib.online/article/ukraina-evromaydan-2014 Войната в Иран (2026): https://wikib.online/article/voynata-v-iran-2026 Доналд Тръмп: https://wikib.online/article/donald-tramp Атаките с дронове в Черно море (2026): https://wikib.online/article/ataki-s-dronove-v-cherno-more-2026 Илияна Йотова: https://wikib.online/article/iliana-yotova Северна Македония 2018: референдум с 91% подкрепа, провалил се заради явка: https://wikib.online/article/severna-makedonia-referendum-2018 Израел и палестинският въпрос: https://wikib.online/article/izrael-i-palestinskiyat-vapros Нобелова награда за мир (2026): https://wikib.online/article/nobelova-nagrada-za-mir-2026 Доказателства към твърденията ----------------------------- 1. NATO member countries https://www.nato.int/cps/en/natohq/topics_52044.htm 2. NATO https://en.wikipedia.org/wiki/NATO 3. The North Atlantic Treaty (Washington D.C., 4 April 1949) https://www.nato.int/cps/en/natolive/official_texts_17120.htm 4. Consensus decision-making at NATO https://www.nato.int/cps/en/natohq/topics_49178.htm 5. NATO Secretary General https://www.nato.int/cps/en/natohq/topics_50094.htm 6. NATO member countries https://www.nato.int/cps/en/natohq/topics_52044.htm 7. The Hague Summit Declaration https://www.nato.int/cps/en/natohq/official_texts_236705.htm 8. Kremlin Says It's Closely Following NATO Summit https://www.themoscowtimes.com/2026/07/07/kremlin-says-its-closely-following-nato-summit-a93182 9. North Atlantic Treaty Organization (NATO), 1949 https://history.state.gov/milestones/1945-1952/nato 10. North Atlantic Treaty Organization (NATO), 1949 https://history.state.gov/milestones/1945-1952/nato 11. North Atlantic Treaty Organization (NATO), 1949 https://history.state.gov/milestones/1945-1952/nato 12. North Atlantic Treaty Organization (NATO), 1949 https://history.state.gov/milestones/1945-1952/nato 13. North Atlantic Treaty Organization (NATO), 1949 https://history.state.gov/milestones/1945-1952/nato 14. The North Atlantic Treaty (Washington D.C., 4 April 1949) https://www.nato.int/cps/en/natolive/official_texts_17120.htm 15. North Atlantic Treaty Organization (NATO), 1949 https://history.state.gov/milestones/1945-1952/nato 16. North Atlantic Treaty Organization (NATO), 1949 https://history.state.gov/milestones/1945-1952/nato 17. A short history of NATO https://www.nato.int/cps/en/natohq/declassified_139339.htm 18. A short history of NATO https://www.nato.int/cps/en/natohq/declassified_139339.htm 19. NATO member countries https://www.nato.int/cps/en/natohq/topics_52044.htm 20. A short history of NATO https://www.nato.int/cps/en/natohq/declassified_139339.htm 21. НАТО https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%90%D0%A2%D0%9E 22. A short history of NATO https://www.nato.int/cps/en/natohq/declassified_139339.htm 23. A short history of NATO https://www.nato.int/cps/en/natohq/declassified_139339.htm 24. Warsaw Pact https://www.britannica.com/event/Warsaw-Pact 25. NATO member countries https://www.nato.int/cps/en/natohq/topics_52044.htm 26. NATO member countries https://www.nato.int/cps/en/natohq/topics_52044.htm 27. NATO member countries https://www.nato.int/cps/en/natohq/topics_52044.htm 28. NATO member countries https://www.nato.int/cps/en/natohq/topics_52044.htm 29. North Atlantic Treaty Organization (NATO) (David G. Haglund) https://www.britannica.com/topic/North-Atlantic-Treaty-Organization 30. Enlargement of NATO https://en.wikipedia.org/wiki/Enlargement_of_NATO 31. The North Atlantic Treaty (Washington D.C., 4 April 1949) https://www.nato.int/cps/en/natolive/official_texts_17120.htm 32. The North Atlantic Treaty (Washington D.C., 4 April 1949) https://www.nato.int/cps/en/natolive/official_texts_17120.htm 33. The North Atlantic Treaty (Washington D.C., 4 April 1949) https://www.nato.int/cps/en/natolive/official_texts_17120.htm 34. Explaining Nato's Article 4 as Estonia seeks talks on Russian violation https://www.business-standard.com/world-news/explaining-nato-s-article-4-as-estonia-seeks-talks-on-russian-violation-125092300357_1.html 35. The North Atlantic Treaty (Washington D.C., 4 April 1949) https://www.nato.int/cps/en/natolive/official_texts_17120.htm 36. The North Atlantic Treaty (Washington D.C., 4 April 1949) https://www.nato.int/cps/en/natolive/official_texts_17120.htm 37. North Atlantic Treaty Organization (NATO) (David G. Haglund) https://www.britannica.com/topic/North-Atlantic-Treaty-Organization 38. Collective defence and Article 5 https://www.nato.int/cps/en/natohq/topics_110496.htm 39. Collective defence and Article 5 https://www.nato.int/cps/en/natohq/topics_110496.htm 40. Collective defence and Article 5 https://www.nato.int/cps/en/natohq/topics_110496.htm 41. Collective defence and Article 5 https://www.nato.int/cps/en/natohq/topics_110496.htm 42. The consultation process and Article 4 https://www.nato.int/cps/en/natohq/topics_49187.htm 43. The consultation process and Article 4 https://www.nato.int/cps/en/natohq/topics_49187.htm 44. The consultation process and Article 4 https://www.nato.int/cps/en/natohq/topics_49187.htm 45. The consultation process and Article 4 https://www.nato.int/cps/en/natohq/topics_49187.htm 46. North Atlantic Council (NAC) https://www.nato.int/cps/en/natohq/topics_49763.htm 47. North Atlantic Council (NAC) https://www.nato.int/cps/en/natohq/topics_49763.htm 48. НАТО https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%90%D0%A2%D0%9E 49. Consensus decision-making at NATO https://www.nato.int/cps/en/natohq/topics_49178.htm 50. Enlargement of NATO https://en.wikipedia.org/wiki/Enlargement_of_NATO 51. NATO Secretary General https://www.nato.int/cps/en/natohq/topics_50094.htm 52. NATO Secretary General https://www.nato.int/cps/en/natohq/topics_50094.htm 53. NATO https://en.wikipedia.org/wiki/NATO 54. NATO’s top officer doesn’t expect more American drawdowns beyond the 5,000 troops Trump announced https://wtop.com/europe/2026/05/natos-top-officer-doesnt-expect-more-american-drawdowns-beyond-the-5000-troops-trump-announced/ 55. Funding NATO https://www.nato.int/cps/en/natohq/topics_67655.htm 56. НАТО https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%90%D0%A2%D0%9E 57. NATO https://en.wikipedia.org/wiki/NATO 58. NATO member countries https://www.nato.int/cps/en/natohq/topics_52044.htm 59. NATO member countries https://www.nato.int/cps/en/natohq/topics_52044.htm 60. NATO member countries https://www.nato.int/cps/en/natohq/topics_52044.htm 61. Enlargement of NATO https://en.wikipedia.org/wiki/Enlargement_of_NATO 62. NATO member countries https://www.nato.int/cps/en/natohq/topics_52044.htm 63. NATO member countries https://www.nato.int/cps/en/natohq/topics_52044.htm 64. NATO member countries https://www.nato.int/cps/en/natohq/topics_52044.htm 65. NATO member countries https://www.nato.int/cps/en/natohq/topics_52044.htm 66. Enlargement of NATO https://en.wikipedia.org/wiki/Enlargement_of_NATO 67. NATO member countries https://www.nato.int/cps/en/natohq/topics_52044.htm 68. Enlargement of NATO https://en.wikipedia.org/wiki/Enlargement_of_NATO 69. NATO https://en.wikipedia.org/wiki/NATO 70. Bucharest Summit Declaration https://www.nato.int/cps/en/natolive/official_texts_8443.htm 71. Присъединяване на България към НАТО https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%8A%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D1%8F%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F_%D0%BA%D1%8A%D0%BC_%D0%9D%D0%90%D0%A2%D0%9E 72. Присъединяване на България към НАТО https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%8A%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D1%8F%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F_%D0%BA%D1%8A%D0%BC_%D0%9D%D0%90%D0%A2%D0%9E 73. Присъединяване на България към НАТО https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%8A%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D1%8F%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F_%D0%BA%D1%8A%D0%BC_%D0%9D%D0%90%D0%A2%D0%9E 74. Enlargement of NATO https://en.wikipedia.org/wiki/Enlargement_of_NATO 75. Присъединяване на България към НАТО https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%8A%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D1%8F%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F_%D0%BA%D1%8A%D0%BC_%D0%9D%D0%90%D0%A2%D0%9E 76. Присъединяване на България към НАТО https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%8A%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D1%8F%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F_%D0%BA%D1%8A%D0%BC_%D0%9D%D0%90%D0%A2%D0%9E 77. Присъединяване на България към НАТО https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%8A%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D1%8F%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F_%D0%BA%D1%8A%D0%BC_%D0%9D%D0%90%D0%A2%D0%9E 78. Постоянна делегация на Република България в НАТО — За нас https://mfa.bg/embassies/belgiumnatodelegation/565 79. Nato multinational battlegroup in Bulgaria declared fully operationally ready https://sofiaglobe.com/?p=110300 80. Nato multinational battlegroup in Bulgaria declared fully operationally ready https://sofiaglobe.com/?p=110300 81. Strengthening NATO’s eastern flank https://www.nato.int/cps/en/natohq/topics_136388.htm 82. Strengthening NATO’s eastern flank https://www.nato.int/cps/en/natohq/topics_136388.htm 83. NATO Air Defence https://www.nato.int/cps/en/natohq/topics_132685.htm 84. Bulgaria, Romania, Turkiye Sign MoU on Mine Counter-measures Task Group Black Sea https://bta.bg/en/news/599142-bulgaria-romania-turkiye-sign-mou-on-mine-counter-measures-task-group-black-se 85. Romania, Bulgaria and Turkey expand Black Sea mine countermeasure cooperation https://www.romania-insider.com/romania-bulgaria-turkey-black-sea-cooperation-july-2026 86. Bulgaria Nearly Doubles Defence Spending Over Past Decade - NATO Report https://www.bta.bg/en/news/1092516-bulgaria-nearly-doubles-defence-spending-over-past-decade-nato-report 87. Bulgaria Nearly Doubles Defence Spending Over Past Decade - NATO Report https://www.bta.bg/en/news/1092516-bulgaria-nearly-doubles-defence-spending-over-past-decade-nato-report 88. PM Radev: Bulgaria Prioritizes Defence Capabilities, Calls for NATO Unity https://www.bta.bg/en/news/1163056-pm-radev-bulgaria-prioritizes-defence-capabilities-calls-for-nato-unity 89. PM Radev: Bulgaria Prioritizes Defence Capabilities, Calls for NATO Unity https://www.bta.bg/en/news/1163056-pm-radev-bulgaria-prioritizes-defence-capabilities-calls-for-nato-unity 90. Poll finds Bulgarians evenly divided on Nato membership, as support drops https://sofiaglobe.com/?p=106944 91. Poll finds Bulgarians evenly divided on Nato membership, as support drops https://sofiaglobe.com/?p=106944 92. Majority of Bulgarians Are Supportive of NATO Membership https://www.bta.bg/en/news/635363-majority-of-bulgarians-are-supportive-of-nato-membership 93. Bulgarians Top NATO-Sceptics Rankings, Least Inclined to Keep Aid for Ukraine, Opinion Poll Finds https://bta.bg/en/news/703871-bulgarians-top-nato-sceptics-rankings-least-inclined-to-keep-aid-for-ukraine-o 94. Vazrazhdane Moves for Bulgaria's Exit from NATO https://bta.bg/en/news/639548-vazrazhdane-moves-for-bulgaria-s-exit-from-nato 95. NATO operations and missions https://www.nato.int/cps/en/natohq/topics_52060.htm 96. NATO operations and missions https://www.nato.int/cps/en/natohq/topics_52060.htm 97. NATO operations and missions https://www.nato.int/cps/en/natohq/topics_52060.htm 98. НАТО https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%90%D0%A2%D0%9E 99. NATO's role in Kosovo https://www.nato.int/cps/en/natohq/topics_48818.htm 100. NATO bombing of Yugoslavia https://en.wikipedia.org/wiki/NATO_bombing_of_Yugoslavia 101. NATO's role in Kosovo https://www.nato.int/cps/en/natohq/topics_48818.htm 102. NATO's role in Kosovo https://www.nato.int/cps/en/natohq/topics_48818.htm 103. ISAF's mission in Afghanistan (2001-2014) https://www.nato.int/cps/en/natohq/topics_69366.htm 104. ISAF's mission in Afghanistan (2001-2014) https://www.nato.int/cps/en/natohq/topics_69366.htm 105. ISAF's mission in Afghanistan (2001-2014) https://www.nato.int/cps/en/natohq/topics_69366.htm 106. Resolute Support Mission in Afghanistan (2015-2021) https://www.nato.int/cps/en/natohq/topics_113694.htm 107. NATO and Libya (February - October 2011) https://www.nato.int/cps/en/natohq/topics_71652.htm 108. Libya: Examination of intervention and collapse and the UK's future policy options — Summary https://publications.parliament.uk/pa/cm201617/cmselect/cmfaff/119/11903.htm 109. Counter-piracy operations (2008-2016) https://www.nato.int/cps/en/natohq/topics_48815.htm 110. Counter-piracy operations (2008-2016) https://www.nato.int/cps/en/natohq/topics_48815.htm 111. NATO Air Defence https://www.nato.int/cps/en/natohq/topics_132685.htm 112. NATO Air Defence https://www.nato.int/cps/en/natohq/topics_132685.htm 113. Wales Summit Declaration https://www.nato.int/cps/en/natohq/official_texts_112964.htm 114. The Hague Summit Declaration https://www.nato.int/cps/en/natohq/official_texts_236705.htm 115. The Hague Summit Declaration https://www.nato.int/cps/en/natohq/official_texts_236705.htm 116. Sánchez announces an agreement with NATO for not reaching 5% of GDP for military spending https://en.ara.cat/international/sanchez-announces-an-agreement-with-nato-to-prevent-spain-from-increasing-its-defense-spending-to-5-of-gdp_1_5420054.html 117. Sánchez announces an agreement with NATO for not reaching 5% of GDP for military spending https://en.ara.cat/international/sanchez-announces-an-agreement-with-nato-to-prevent-spain-from-increasing-its-defense-spending-to-5-of-gdp_1_5420054.html 118. Five NATO members seen to spend over 3.5% of GDP on core defence this year, alliance estimates show https://www.al-monitor.com/originals/2026/07/five-nato-members-seen-spend-over-35-gdp-core-defence-year-alliance-estimates 119. Five NATO members seen to spend over 3.5% of GDP on core defence this year, alliance estimates show https://www.al-monitor.com/originals/2026/07/five-nato-members-seen-spend-over-35-gdp-core-defence-year-alliance-estimates 120. Five NATO members seen to spend over 3.5% of GDP on core defence this year, alliance estimates show https://www.al-monitor.com/originals/2026/07/five-nato-members-seen-spend-over-35-gdp-core-defence-year-alliance-estimates 121. NATO ends Ankara summit with arms pledges and Trump’s blessing (Antonio O'Mullony) https://brusselssignal.eu/2026/07/nato-ends-ankara-summit-with-arms-pledges-and-trumps-blessing/ 122. NATO ends Ankara summit with arms pledges and Trump’s blessing (Antonio O'Mullony) https://brusselssignal.eu/2026/07/nato-ends-ankara-summit-with-arms-pledges-and-trumps-blessing/ 123. Setting the record straight: De-bunking Russian disinformation on NATO https://www.nato.int/cps/en/natohq/115204.htm 124. Setting the record straight: De-bunking Russian disinformation on NATO https://www.nato.int/cps/en/natohq/115204.htm 125. Strategic Concepts https://www.nato.int/cps/en/natohq/topics_56626.htm 126. Strengthening NATO’s eastern flank https://www.nato.int/cps/en/natohq/topics_136388.htm 127. Relations with Ukraine https://www.nato.int/cps/en/natohq/topics_37750.htm 128. Relations with Ukraine https://www.nato.int/cps/en/natohq/topics_37750.htm 129. Relations with Ukraine https://www.nato.int/cps/en/natohq/topics_37750.htm 130. Relations with Ukraine https://www.nato.int/cps/en/natohq/topics_37750.htm 131. Overview – 2026 NATO Summit in Ankara https://www.nato.int/en/news-and-events/events/2026/07/overview---2026-nato-summit-in-ankara- 132. NATO ends Ankara summit with arms pledges and Trump’s blessing (Antonio O'Mullony) https://brusselssignal.eu/2026/07/nato-ends-ankara-summit-with-arms-pledges-and-trumps-blessing/ 133. Erdoğan’s straits of indecision in the Russia-Ukraine war https://www.brookings.edu/articles/erdogans-straits-of-indecision-in-the-russia-ukraine-war/ 134. Turkey Closes Bosphorus, Dardanelles Straits to Warships (Heather Mongilio) https://news.usni.org/2022/02/28/turkey-closes-bosphorus-dardanelles-straits-to-warships 135. 2025 Russian drone incursion into Poland https://en.wikipedia.org/wiki/2025_Russian_drone_incursion_into_Poland 136. Explaining Nato's Article 4 as Estonia seeks talks on Russian violation https://www.business-standard.com/world-news/explaining-nato-s-article-4-as-estonia-seeks-talks-on-russian-violation-125092300357_1.html 137. NATO launches “Eastern Sentry” to bolster posture along eastern flank https://www.nato.int/cps/en/natohq/news_237601.htm 138. NATO Air Defence https://www.nato.int/cps/en/natohq/topics_132685.htm 139. Explaining Nato's Article 4 as Estonia seeks talks on Russian violation https://www.business-standard.com/world-news/explaining-nato-s-article-4-as-estonia-seeks-talks-on-russian-violation-125092300357_1.html 140. Romania shoots down attack drones as NATO prepares for high-level Black Sea talks (John Vandiver) https://www.stripes.com/theaters/europe/2026-10-19/romania-drones-nato-meeting-23196504.html 141. Romania summons Russian envoy as it shoots down third intruding drone https://www.aljazeera.com/news/2026/7/26/romania-summons-russian-envoy-as-it-shoots-down-third-intruding-drone 142. Romania summons Russian envoy as it shoots down third intruding drone https://www.aljazeera.com/news/2026/7/26/romania-summons-russian-envoy-as-it-shoots-down-third-intruding-drone 143. Romania summons Russian envoy as it shoots down third intruding drone https://www.aljazeera.com/news/2026/7/26/romania-summons-russian-envoy-as-it-shoots-down-third-intruding-drone 144. Romania summons Russian envoy as it shoots down third intruding drone https://www.aljazeera.com/news/2026/7/26/romania-summons-russian-envoy-as-it-shoots-down-third-intruding-drone 145. Ukrainian drone explodes near border between Romania and Bulgaria, Kyiv promises inquiry https://www.euronews.com/2026/08/08/unidentified-drone-explodes-in-bulgarian-airspace-close-to-romanian-border 146. Ukrainian drone explodes near border between Romania and Bulgaria, Kyiv promises inquiry https://www.euronews.com/2026/08/08/unidentified-drone-explodes-in-bulgarian-airspace-close-to-romanian-border 147. NATO to Support Increased Black Sea Surveillance https://maritime-executive.com/index.php/article/nato-to-support-increased-black-sea-surveillance 148. NATO to send additional patrol planes to Black Sea after drone attacks https://www.aljazeera.com/amp/news/2026/10/20/nato-to-send-additional-patrol-planes-to-black-sea-after-drone-attacks 149. NATO to send additional patrol planes to Black Sea after drone attacks https://www.aljazeera.com/amp/news/2026/10/20/nato-to-send-additional-patrol-planes-to-black-sea-after-drone-attacks 150. NATO to send additional patrol planes to Black Sea after drone attacks https://www.aljazeera.com/amp/news/2026/10/20/nato-to-send-additional-patrol-planes-to-black-sea-after-drone-attacks 151. Speech and the Following Discussion at the Munich Conference on Security Policy http://en.kremlin.ru/events/president/transcripts/24034 152. Agreement on measures to ensure the security of The Russian Federation and member States of the North Atlantic Treaty Organization (draft) https://mid.ru/ru/foreign_policy/rso/nato/1790803/?lang=en 153. NATO Expansion: What Gorbachev Heard (Briefing Book #613, Svetlana Savranskaya, Tom Blanton) https://nsarchive.gwu.edu/briefing-book/russia-programs/2017-12-12/nato-expansion-what-gorbachev-heard-western-leaders-early 154. NATO Expansion: What Gorbachev Heard (Briefing Book #613, Svetlana Savranskaya, Tom Blanton) https://nsarchive.gwu.edu/briefing-book/russia-programs/2017-12-12/nato-expansion-what-gorbachev-heard-western-leaders-early 155. Setting the record straight: De-bunking Russian disinformation on NATO https://www.nato.int/cps/en/natohq/115204.htm 156. Did NATO Promise Not to Enlarge? Gorbachev Says “No” (Steven Pifer) https://www.brookings.edu/articles/did-nato-promise-not-to-enlarge-gorbachev-says-no/ 157. Did NATO Promise Not to Enlarge? Gorbachev Says “No” (Steven Pifer) https://www.brookings.edu/articles/did-nato-promise-not-to-enlarge-gorbachev-says-no/ 158. Did NATO Promise Not to Enlarge? Gorbachev Says “No” (Steven Pifer) https://www.brookings.edu/articles/did-nato-promise-not-to-enlarge-gorbachev-says-no/ 159. Founding Act on Mutual Relations, Cooperation and Security between NATO and the Russian Federation https://www.nato.int/cps/en/natohq/official_texts_25468.htm 160. Setting the record straight: De-bunking Russian disinformation on NATO https://www.nato.int/cps/en/natohq/115204.htm 161. Enlargement of NATO https://en.wikipedia.org/wiki/Enlargement_of_NATO 162. Why the Ukraine Crisis Is the West's Fault (John J. Mearsheimer) https://www.mearsheimer.com/wp-content/uploads/2019/06/Why-the-Ukraine-Crisis-Is.pdf 163. Why the Ukraine Crisis Is the West's Fault (John J. Mearsheimer) https://www.mearsheimer.com/wp-content/uploads/2019/06/Why-the-Ukraine-Crisis-Is.pdf 164. Why the Ukraine Crisis Is the West's Fault (John J. Mearsheimer) https://www.mearsheimer.com/wp-content/uploads/2019/06/Why-the-Ukraine-Crisis-Is.pdf 165. Setting the record straight: De-bunking Russian disinformation on NATO https://www.nato.int/cps/en/natohq/115204.htm 166. Trump backs off tariff threats and hails 'framework of a future deal' on Greenland (Danielle Kurtzleben) https://alaskapublic.org/news/national/2026-01-21/trump-backs-off-tariff-threats-and-hails-framework-of-a-future-deal-on-greenland 167. Trump is expected to meet NATO leader Rutte as he muses about pulling out of the military alliance (Michelle L. Price) https://www.times-news.com/news/trump-is-expected-to-meet-nato-leader-rutte-as-he-muses-about-pulling-out-of/article_57473d3b-3863-5a39-be83-8c2751702c57.html 168. Can Donald Trump singlehandedly withdraw the US from NATO? https://krdo.com/news/2026/04/01/can-donald-trump-singlehandedly-withdraw-the-us-from-nato/ 169. Can Donald Trump singlehandedly withdraw the US from NATO? https://krdo.com/news/2026/04/01/can-donald-trump-singlehandedly-withdraw-the-us-from-nato/ 170. Can Donald Trump singlehandedly withdraw the US from NATO? https://krdo.com/news/2026/04/01/can-donald-trump-singlehandedly-withdraw-the-us-from-nato/ 171. NATO’s top officer doesn’t expect more American drawdowns beyond the 5,000 troops Trump announced https://wtop.com/europe/2026/05/natos-top-officer-doesnt-expect-more-american-drawdowns-beyond-the-5000-troops-trump-announced/ 172. NATO’s top officer doesn’t expect more American drawdowns beyond the 5,000 troops Trump announced https://wtop.com/europe/2026/05/natos-top-officer-doesnt-expect-more-american-drawdowns-beyond-the-5000-troops-trump-announced/ 173. Trump says 'ridiculous' for US to maintain current support for NATO https://www.thepeninsulaqatar.com/article/03/07/2026/trumpsays-ridiculous-for-us-to-maintain-current-support-for-nato 174. Overview – 2026 NATO Summit in Ankara https://www.nato.int/en/news-and-events/events/2026/07/overview---2026-nato-summit-in-ankara- 175. The Ankara Summit Declaration https://www.nato.int/en/about-us/official-texts-and-resources/official-texts/2026/07/08/the-ankara-summit-declaration 176. Overview – 2026 NATO Summit in Ankara https://www.nato.int/en/news-and-events/events/2026/07/overview---2026-nato-summit-in-ankara- 177. Overview – 2026 NATO Summit in Ankara https://www.nato.int/en/news-and-events/events/2026/07/overview---2026-nato-summit-in-ankara- 178. The Ankara Summit Declaration https://www.nato.int/en/about-us/official-texts-and-resources/official-texts/2026/07/08/the-ankara-summit-declaration 179. NATO ends Ankara summit with arms pledges and Trump’s blessing (Antonio O'Mullony) https://brusselssignal.eu/2026/07/nato-ends-ankara-summit-with-arms-pledges-and-trumps-blessing/ 180. NATO ends Ankara summit with arms pledges and Trump’s blessing (Antonio O'Mullony) https://brusselssignal.eu/2026/07/nato-ends-ankara-summit-with-arms-pledges-and-trumps-blessing/ 181. NATO ends Ankara summit with arms pledges and Trump’s blessing (Antonio O'Mullony) https://brusselssignal.eu/2026/07/nato-ends-ankara-summit-with-arms-pledges-and-trumps-blessing/ 182. Kremlin Says It's Closely Following NATO Summit https://www.themoscowtimes.com/2026/07/07/kremlin-says-its-closely-following-nato-summit-a93182 183. Kremlin Says It's Closely Following NATO Summit https://www.themoscowtimes.com/2026/07/07/kremlin-says-its-closely-following-nato-summit-a93182 Каноничен URL: https://wikib.online/article/nato Ревизия: 1 Статус: published Език: bg Лиценз: CC BY-SA 4.0 (https://creativecommons.org/licenses/by-sa/4.0/)