# Изкуственият интелект и концентрацията на власт

Концентрацията на власт чрез изкуствения интелект (ИИ) е група от опасения, че напредналите системи могат да засилят малцина — държави, компании, лидери или малки групи — за сметка на мнозинството, като намалят стойността на човешкия труд и дадат на малки групи огромна „работна сила“ от ИИ. Опасенията имат дълга предистория в теорията на технологиите: още през 1980 г. политическият теоретик Лангдън Уинър твърди, че технологиите въплъщават социални отношения, тоест власт. Историкът Ювал Ноа Харари пише през 2018 г., че конфликтът между демокрацията и диктатурата е конфликт между две различни системи за обработка на данни и че ИИ може да наклони везните в полза на втората. Индексът на Фондация „Карнеги“ за глобалното наблюдение с ИИ установява, че най-малко седемдесет и пет от 176 изследвани държави активно използват ИИ за наблюдение. Freedom House отчита през 2025 г. петнадесета поредна година на спад на свободата в интернет и предупреждава, че бъдещето ѝ ще зависи от това как правителствата регулират и използват следващата вълна на ИИ. Част от изследователите смятат някои от тези опасения за преувеличени: коментар в Harvard Kennedy School Misinformation Review твърди, че тревогите за въздействието на генеративния ИИ върху дезинформацията са „преувеличени“. Станфордският доклад AI Index отчита и обратна тенденция — отворените модели почти догонват затворените, като разликата в някои тестове пада от 8% на 1,7% за една година, което бързо снижава бариерите пред достъпа до напреднал ИИ. Сред обсъжданите противотежести са правото, регулацията и демократичните институции; Шошана Зубоф, авторката на понятието „надзорен капитализъм“, призовава да се използват „законът и регулацията“, които включват, но и надхвърлят законите за личните данни и антитръстовите закони.

## Понятие и обхват

Под „концентрация на власт“ в дебата се имат предвид различни процеси: изпълнителният директор на Anthropic Дарио Амодей например отделя обезвластяването на гражданите от правителствата им „чрез сила или принуда“ от икономическата концентрация, при която богатството е толкова съсредоточено, че „малка група хора на практика контролира държавната политика“ чрез влиянието си.[9] Изследователите Том Дейвидсън, Лукас Финведен и Роуз Хадшар от института Forethought описват в доклад от 15 април 2025 г. и трети вид — „преврати с помощта на ИИ“ — с три рискови фактора: работна сила от ИИ, „непоколебимо лоялна“ на един или няколко души, трудно откриваеми „скрити лоялности“ на моделите и изключителен достъп на малцина до способностите, които улесняват превратите.[10] Според тях тези фактори могат рязко да увеличат риска от преврат „дори в стабилни демокрации“, където превратите традиционно са редки.[11] Авторите представят опасността като възможност, а не като сигурност: бързият напредък на ИИ според тях „прави възможно“ в близко бъдеще да се появят изключително мощни способности, улесняващи превратите.[12] Скритите лоялности засягат и въпроса за подравняването на ИИ — на кого всъщност служи една система; според доклада те са най-тревожни там, където системите с ИИ са широко внедрени в държавното управление и армията.[13]

Различен е сценарият на „постепенното обезвластяване“, описан от Ян Кулвейт и съавтори през януари 2025 г.: той не предполага заговор, а постепенна загуба на човешко влияние върху големите системи, от които обществото зависи — икономиката, културата и държавите.[14] Според авторите, когато ИИ замества човешкия труд и мислене, той може да отслаби както изричните механизми за човешки контрол, като гласуването и потребителския избор, така и неявната зависимост на обществените системи от човешкото участие.[15] Тези сценарии са свързани с дебата за общия изкуствен интелект: организацията 80,000 Hours смята, че ако автоматизирането на изследванията в ИИ доведе до „неудържим“ напредък, един разработчик може да получи огромно предимство в способностите.[16]

## Теоретична рамка: технологиите и властта

В есето „Имат ли артефактите политика?“, публикувано в списание „Дедал“ през 1980 г., Уинър разграничава два начина, по които технологиите имат политическо измерение.[17] Първият засяга начина, по който изобретяването, проектирането или подреждането на дадена система се превръща в механизъм за уреждане на делата на една общност; вторият засяга „присъщо политическите“ артефакти, които изискват определено обществено устройство или са силно съвместими с него.[18]

Шошана Зубоф, почетен професор в Харвардското бизнес училище, описва в книгата си „Епохата на надзорния капитализъм“ (2019) икономическа логика, при която частният човешки опит се присвоява едностранно като безплатна суровина за поведенчески данни, превръщани в „продукти за предсказание“.[19] Според нея това подкопава демокрацията отвътре, като ерозира автономията, и отвън, защото представлява „безпрецедентна концентрация на знание и на властта, която произтича от такова знание“.[20] Понятието се отличава от държавното наблюдение, макар двете да могат взаимно да се подсилват.[21] Зубоф твърди, че след атентатите срещу Световния търговски център разузнавателните служби и други влиятелни сили във Вашингтон и в западните правителства стават по-склонни да „подхранват“ възможностите за наблюдение, идващи от търговския сектор; за последвалите разкрития вижте статията за програмата PRISM.[22]

Икономистите Аджай Агравал, Джошуа Ганс и Ави Голдфарб твърдят в книгата „Сила и предсказание“ (2022), че истинският ефект на ИИ ще дойде от промени на ниво система — в начина, по който организациите вземат решения.[23] Голдфарб предупреждава, че така може да настъпят „реални измествания на властта и в двете посоки“, включително към централизация, при която решенията, взимани досега от много местни ръководители, се взимат от „някого в централата“.[24]

В книгата „Сила и прогрес“ (2023) Дарон Аджемоглу и Саймън Джонсън твърдят, че технологичният прогрес е „смесена благословия“, която може да донесе огромни ползи, но и да задълбочи неравенството и обезвластяването на мнозина, и проследяват хилядолетна история на автоматизацията.[25] Като исторически примери авторите сочат средновековните аграрни нововъведения, които позволяват строежа на величествени катедрали, но оставят селяните бедни, и Индустриалната революция, която обогатява малцинство капиталисти, докато много работници се трудят за заплати на ръба на оцеляването.[26] Те признават и периоди на споделен просперитет — от края на XIX век до около три четвърти от XX век — и виждат днешните предизвикателства като следствие от огромната икономическа и социална власт на корпорациите, особено в технологичния сектор.[27] Решението, което предлагат, е „пренасочване“ на технологиите към споделен просперитет, по образец на Прогресивната ера в началото на XX век, когато влиятелните „пазачи“ на обществото са били оспорени.[28]

Харари вижда в ИИ технология, която може да обърне историческото предимство на децентрализацията: тъй като машинното обучение работи по-добре с повече данни, ИИ „може да направи централизираните системи далеч по-ефективни от разпръснатите“.[29] В същото есе той допуска, че фасадата на свободния избор и свободното гласуване може да се запази в някои страни, докато реалният обществен контрол намалява, и препоръчва да се предотврати концентрирането на твърде много данни в твърде малко ръце.[30] В книгата „Nexus“ (2024) Харари разграничава самокоригиращите се системи, каквито според него са науката и демокрацията, от несамокоригиращите се, като тоталитаризма, и предупреждава, че ИИ не се самокоригира, ако измести другите източници на информация.[31]

## Цифров авторитаризъм: Китай

Китай изгражда масова система за видеонаблюдение от 2005 г., когато правителството създава мрежата Skynet („Небесна мрежа“); при официалното ѝ оповестяване през 2013 г. тя вече включва над 20 милиона камери.[32] По оценки от 2019 г. системата използва около 200 милиона камери, а през август 2023 г. по онлайн данни страната има над 700 милиона камери за наблюдение — по една на всеки двама граждани.[33] Проектът „Остри очи“ (Sharp Eyes) си поставя за цел наблюдение на сто процента от обществените пространства до 2020 г. според 13-ия петгодишен план от 2016 г., макар реалистичността на подобни цели да се поставя под въпрос.[34]

Най-интензивното приложение е в Синдзян, където от края на 2016 г. китайското правителство подлага 13-те милиона уйгури и други тюркски мюсюлмани на масово произволно задържане, принудителна политическа индоктринация, ограничения на движението и религиозно потисничество, според Human Rights Watch.[35] Чрез обратно инженерство на мобилно приложение на полицията организацията описва „Интегрираната платформа за съвместни операции“ (IJOP), която събира данни за хората и сигнализира на служителите за онези, които смята за потенциално заплашителни, като част от тях биват задържани и изпращани в лагери за „политическо обучение“.[36] Изходният код показва и 36 „типа хора“, към които властите обръщат особено внимание.[37]

Около китайската „система за социален кредит“ обаче съществуват широко разпространени заблуди: в медийни публикации се говори за единен „резултат“, изчисляван от поведението на хората, който води до наказания при нисък и до награди при висок резултат.[38] Джереми Даум, старши сътрудник в Китайския център „Пол Цай“ към Юридическия факултет на Йейлския университет, проследява китайския експеримент със социален кредит от години.[39] Според него системата има три отделни стълба: финансово кредитно отчитане, сходно с това в много държави, административно изпълнение чрез отраслови черни списъци и споразумения за съвместни наказания, и морално възпитание в честност и почтеност.[40] Даум посочва, че нито плановият документ, поставил началото на системата, нито друг по-висш нормативен акт споменава „резултат на социален кредит“; няколко десетки региона имат местни точкови системи, но точките се отнемат за нарушения на законови задължения, а не за цялостна оценка на поведението.[41] Числовите оценки в крайна сметка остават ограничени до частни кредитни рейтинги и програми за лоялност, а черните списъци се основават на конкретни нарушения, а не на числов резултат.[42] Черните списъци обаче имат реални последици: по-сериозните нарушители могат да бъдат вписани от отрасловите органи, което води до „съвместни“ наказания от други регулатори, включително при кандидатстване за професионални удостоверения и лицензи и при участие в държавни поръчки.[43] Според MIT Technology Review образът на мрежа от технологии, която автоматично оценява всички китайски граждани, не отговаря на действителността, а централното правителство изглежда няма и голямо желание да я изгради.[44]

## Износът на технологии за наблюдение

Индексът за глобално наблюдение с ИИ (AIGS) на Стивън Фелдщайн от Фондация „Карнеги“ за международен мир събира данни за 176 държави и не прави разлика между законната и незаконната употреба на наблюдението с ИИ.[45] Когато докладът е представен на 17 септември 2019 г., Асошиейтед прес отбелязва, че все повече държави следват примера на Китай в използването на ИИ за проследяване на гражданите.[46] Според него най-малко седемдесет и пет държави използват такива технологии, включително платформи за „умен“ или „безопасен град“ (петдесет и шест държави), системи за лицево разпознаване (шестдесет и четири) и „умна“ полиция (петдесет и две).[47] Технологии, свързани с китайски компании — най-вече Huawei, Hikvision, Dahua и ZTE, — се откриват в шестдесет и три държави, като само Huawei доставя такива системи на поне петдесет държави.[48] Китайските търговски предложения често се съпровождат от облекчени заеми, които насърчават правителствата да купуват оборудването.[49]

Китай обаче не е единственият доставчик: технологии на американски фирми присъстват в тридесет и две държави, като най-значимите са IBM (единадесет държави), Palantir (девет) и Cisco (шест).[50] Индексът показва, че 51% от развитите демокрации използват системи за наблюдение с ИИ, срещу 37% от затворените автокрации и по 41% от изборните автокрации и изборните демокрации.[51] Фелдщайн уточнява, че това не означава непременно незаконна употреба в демокрациите, и посочва като най-важен фактор за това дали технологията ще служи на репресии качеството на управлението.[52]

## Freedom House: ИИ, цензура и манипулация

Докладът „Свобода в мрежата 2023“ на Freedom House, озаглавен „Репресивната сила на изкуствения интелект“, отчита тринадесета поредна година на спад на глобалната свобода в интернет.[53] Според доклада в поне 47 държави провластови коментатори използват измамни или прикрити тактики за манипулиране на онлайн информацията — двойно повече от преди десетилетие.[54] Новите инструменти за генериране на текст, звук и изображения са използвани в поне 16 държави, за да се сее съмнение, да се очернят опоненти или да се влияе на обществения дебат.[55] В поне 22 държави социалните мрежи са задължени — изрично или косвено чрез кратки срокове за премахване на забранено съдържание — да използват автоматизирани системи за модериране, което е една от формите на цензура в социалните мрежи.[56] Като пример докладът сочи венецуелски държавни медии, които в началото на 2023 г. разпространяват видеа с водещи от несъществуващ англоезичен канал, създадени с онлайн инструмент на компанията Synthesia — според самата компания в нарушение на нейните условия.[57]

Докладът за 2024 г. отчита четиринадесета поредна година на спад — влошаване в 27 от 72 обхванати държави — и отбелязва, че генеративният ИИ е станал по-достъпен и е снижил прага за създаване на невярна и подвеждаща информация.[58] Докладът за 2025 г., който свързва спада с упоритите авторитарни репресии и с отстъплението в демокрациите, регистрира влошаване в 27 държави и подобрение само в 17 и посочва като възможни преломни фактори ръста на държавните инвестиции в ИИ, бума на сателитния интернет и нарастващите ограничения на анонимността онлайн.[59]

## Русия и Иран

В Москва част от камерите за видеонаблюдение получават функция за лицево разпознаване още през 2017 г., през 2018 г. такива камери са поставени в метрото, а до 1 септември 2020 г. всички 175 000 камери в града вече разполагат с разпознаване на живо; през 2022 г. системата обхваща 220 000 камери.[60] Николай Глухин е идентифициран чрез системата за лицево разпознаване в метрото и обвинен, след като през август 2019 г. пътува с картонена фигура в естествен ръст на арестувания активист Константин Котов.[61] На 4 юли 2023 г. съдът в Страсбург приема, че присъдата нарушава свободата на изразяване (чл. 10), защото протестът е бил мирен, а използването на лицево разпознаване за откриването на мирен протестиращ не е било необходимо и нарушава правото на личен живот (чл. 8).[62]

В Иран, според доклад на ООН, оповестен през март 2025 г., властите използват въздушни дронове, системи за лицево разпознаване и приложение за граждански сигнали, за да налагат законите за задължително носене на хиджаб.[63] Чрез приложението „Назер“ потребителите могат да подават номера, местоположение и час на превозно средство, в което жена не носи хиджаб; приложението сигнализира на полицията и изпраща текстово съобщение на регистрирания собственик.[64] Според доклада в началото на 2024 г. на входа на университета „Амиркабир“ в Техеран е инсталиран софтуер за лицево разпознаване, който следи дали студентките спазват изискването.[65] Според доклада, цитиран от Associated Press, в търсенето на жени без забрадка вероятно участват и камерите за наблюдение по главните пътища на страната.[66] Freedom House определя Иран като държавата с най-тежък спад в доклада си за 2023 г., когато властите спират интернет услугите — контрол, свързан и с Националната информационна мрежа, — блокират WhatsApp и Instagram и засилват наблюдението, за да потушат протестите.[67]

## Рисковете в демокрациите

Експерименталните данни за политическото убеждаване с ИИ са нееднозначни: в експеримент, публикуван в PNAS на 7 юни 2024 г., Коби Хакенбург и Хелън Маргетс вграждат потребителски данни в подканите на GPT-4 и установяват, че съобщенията са убедителни, но микротаргетираните не са статистически по-убедителни от общите.[68] Авторите заключават, че влиянието на сегашните езикови модели вероятно е не в способността им да пригаждат посланията към отделния човек, а в убедителността на общите им послания.[69] Проучване на Франческо Салви и съавтори в Nature Human Behaviour (2025) с 900 участници в кратки дебати обаче показва, че GPT-4 с достъп до социодемографски данни за опонента е по-убедителен от човек в 64,4% от двойките, в които двете страни не са били еднакво убедителни.[70]

В три мащабни експеримента, публикувани в Science на 4 декември 2025 г., Хакенбург, Бен Тапин и съавтори изследват 76 977 възрастни във Великобритания и 19 езикови модела и установяват, че целенасоченото дообучение може да увеличи убедителността с до 51%, а специфични подкани — с до 27%.[71] Според тях размерът на модела играе само скромна роля, така че дори скромни модели с отворен код могат да станат силно убедителни — извод, който оспорва страха, че влиянието ще се съсредоточи у няколко мощни актьори.[72] Изследването открива и тревожен компромис: колкото по-убедителен е моделът, толкова по-неточна е информацията му.[73]

В Nature на 5 декември 2025 г. екип на Дейвид Ранд описва контролирани експерименти около президентските избори в САЩ през 2024 г. и изборите в Полша и Канада през 2025 г., в които чатботове агитират за един от кандидатите.[74] В Канада и Полша разговорите изместват нагласите и намеренията за гласуване на привържениците на опозицията с около 10 процентни пункта, а в САЩ ефектът е по-скромен — 3,9 пункта по 100-точкова скала.[75] Моделите, агитиращи за десни кандидати, правят повече неточни твърдения и в трите държави, а авторите на придружаващ коментар предупреждават, че убеждаването с ИИ може да използва неравновесия в това, което моделите „знаят“.[76] Участниците са знаели, че ИИ ще се опита да ги убеди, затова не е ясно дали ефектите биха се повторили в реална политическа среда.[77]

По-широкото въздействие на ИИ върху изборите — дийпфейкове, ботове и операции за влияние — е разгледано в статията за дезинформацията в изборите; Freedom House отбелязва, че в изборната 2024 г. правителствата предприемат мерки, включително нови насоки за ограничаване на генеративния ИИ в кампаниите, с „нееднозначни резултати“ за правата онлайн.[78] Либералните демократични правителства също използват активно ИИ за охрана на границите, задържане на заподозрени, наблюдение на гражданите и откриване на заподозрени терористи в тълпите, отбелязва индексът на „Карнеги“; казуси от социалните помощи, данъците и правосъдието са събрани в обзора на алгоритмите в държавното управление.[79]

Информационната власт се премества и към посредниците: в доклада Digital News Report 2025 на Института „Ройтерс“ 7% от анкетираните използват чатботове с ИИ за новини всяка седмица, а сред хората под 25 години — 15%.[80] Издателите се опасяват, че резюметата с ИИ и другите функции, вграждани от най-големите платформи, ще намалят още трафика към сайтовете и приложенията им.[81]

## Властта на компаниите и лабораториите

Икономистите Джай Випра и Антон Коринек пишат за Brookings през септември 2023 г., че пазарът на най-напредналите базови модели има силна тенденция към концентрация: фиксираните разходи за обучение са високи, а пределните разходи за използване — много ниски, което създава големи икономии от мащаба.[82] Ограничените ресурси като таланти, данни и изчислителна мощ според тях създават сили, „насочени към естествен монопол“, а производителите на модели могат да разширят пазарната си власт вертикално към приложенията.[83] Авторите предупреждават срещу хищническо ценообразуване и „стратегическо лобиране“ и предлагат производителите на най-напредналите модели, като естествени монополи или олигополи, да бъдат регулирани „подобно на комуналните услуги“.[84]

Федералната търговска комисия на САЩ (FTC) публикува на 17 януари 2025 г. доклад за партньорствата на облачните доставчици Alphabet, Amazon и Microsoft с разработчиците Anthropic и OpenAI, като посочва, че те могат да засегнат достъпа до изчислителни ресурси и инженерни таланти и да увеличат разходите на разработчиците за смяна на доставчика.[85] Неравенството на ресурсите е и географско: по данни на AI Index частните инвестиции в ИИ в САЩ през 2024 г. достигат 109,1 млрд. долара — близо 12 пъти повече от тези в Китай (9,3 млрд.).[86]

Политическото влияние на технологичния сектор расте: според анализ на организацията Issue One компаниите Meta, Alphabet, Microsoft, ByteDance, X и Snap заедно харчат 61,5 млн. долара за лобиране през 2024 г., с близо 13% повече от предходната година, и наемат близо 300 лобисти, тоест по един на всеки двама членове на Конгреса.[87] Amazon, Meta, Google и Microsoft дават по 1 млн. долара за комитета по встъпването в длъжност на президента Доналд Тръмп.[88] В Брюксел според изследване на неправителствените организации Corporate Europe Observatory и LobbyControl, публикувано през октомври 2025 г., технологичният сектор харчи около 151 млн. евро годишно за лобиране — с над 50% повече от преди четири години, като най-много харчат Meta (10 млн. евро), Microsoft и Apple (по 7 млн.).[89]

Индустрията навлиза и в изборното финансиране, при това от двете страни на спора за регулацията: през август 2025 г. е създадена мрежата от супер-PAC Leading the Future със 100 млн. долара, подкрепена от фонда Andreessen Horowitz и президента на OpenAI Грег Брокман, която се обявява срещу строгата регулация на ИИ.[90] Anthropic дарява през февруари 2026 г. 20 млн. долара на групата Public First, която подкрепя кандидати за Конгреса, застъпващи се за правила за безопасност на ИИ, докато Leading the Future планира да похарчи 125 млн. долара през годината в подкрепа на по-лека регулация.[91] Институтът AI Now в доклада си „Изкуствена власт“ от юни 2025 г. твърди, че стремежът продуктите с ИИ да бъдат вградени навсякъде дава на компаниите за ИИ и на „технологичните олигарси“, които ги управляват, власт, която „далеч надхвърля дълбоките им джобове“.[92]

Самите компании представят собствената си роля по различен начин: OpenAI обявява на 7 май 2025 г. инициативата „OpenAI за държави“ като подкрепа за страни, които искат да изграждат върху „демократични релси на ИИ“, и като алтернатива на „авторитарни версии на ИИ“, които биха го използвали за консолидиране на властта.[93] Компанията определя демократичния ИИ като ИИ, който защитава демократичните принципи, например свободата на хората да избират как работят с ИИ и предотвратяването на държавното използване на ИИ за натрупване на контрол.[94] Дарио Амодей предлага в есето „Машини на любяща благодат“ (октомври 2024 г.) „стратегия на антантата“, при която коалиция от демокрации се стреми към ясно, макар и временно предимство в мощния ИИ, като осигурява веригата си за доставки и блокира или забавя достъпа на противниците до чипове и оборудване за полупроводници.[95] В същото есе той признава, че не вижда „силна причина“ да вярва, че ИИ сам по себе си или по своята структура ще благоприятства демокрацията и мира.[96]

В есето „Юношеството на технологията“ (януари 2026 г.) Амодей пише, че днешните автокрации са ограничени от нуждата хора да изпълняват заповедите им, докато автокрациите с ИИ „не биха имали такива ограничения“.[97] Той определя самите компании за ИИ като „следващото ниво на риск“: те контролират големи центрове за данни, обучават най-напредналите модели и в някои случаи имат ежедневен контакт и възможност за влияние върху десетки или стотици милиони потребители, като им липсват главно легитимността и инфраструктурата на държава.[98] Публикуваната от Anthropic „конституция“ на модела Claude изисква той да избягва съдействие на „проблемни концентрации на власт“ и да се възприема като една от „многото ръце“, които незаконните завземания на власт исторически са изисквали — по аналогия с войник, който отказва да стреля по мирни протестиращи.[99] Като външни мерки Forethought предлага правила за легитимно използване на ИИ, технически средства за прилагането им и овластяване на множество актьори, които да предотвратяват преврати с ИИ.[100] Организацията 80,000 Hours напомня, че днес големите начинания изискват огромни човешки екипи — на върха си проектът „Манхатън“ наема 130 000 души, а за работата на Amazon са нужни 1,5 милиона — и че с развитието на ИИ ще стане възможно да се постигат големи цели без тях.[101]

## Трудът и икономическата власт

Анализ на служителите на Международния валутен фонд, представен от Кристалина Георгиева на 14 януари 2024 г., оценява, че почти 40% от световната заетост е изложена на ИИ, а в развитите икономики — около 60% от работните места.[102] Според МВФ около половината от изложените работни места могат да спечелят от ИИ чрез по-висока производителност, но при другата половина той може да поеме ключови задачи, да намали търсенето на труд и да доведе до по-ниски заплати и по-малко наемане.[103] Фондът предупреждава, че с времето технологията може да задълбочи неравенството както между държавите, така и в тях.[104]

Индексът на Международната организация на труда и полския институт NASK от 20 май 2025 г. установява, че 25% от световната заетост е в професии, потенциално изложени на генеративен ИИ, а във високодоходните страни — 34%; подробно ефектите са разгледани в статията за ИИ и пазара на труда.[105] Излагането засяга непропорционално жените: във високодоходните страни работните места с най-висок риск от автоматизация са 9,6% от женската заетост срещу 3,5% от мъжката.[106] МОТ подчертава, че индексът помага да се разграничат работните места с висок риск от пълна автоматизация от онези, които по-скоро ще се променят чрез трансформация на задачите.[107]

Връзката между труда и политическата власт е централна за част от авторите: Амодей пише, че демокрацията в крайна сметка се крепи на идеята, че населението като цяло е необходимо за функционирането на икономиката, и че ако тази икономическа зависимост изчезне, „имплицитният обществен договор на демокрацията“ може да спре да работи.[108] Организацията 80,000 Hours предупреждава, че ако стойността на труда спадне, по-голям дял от доходите ще отиде при капитала, а притежателите му могат да станат още по-непропорционално силни.[109] Харари формулира същото опасение още през 2018 г.: когато много хора загубят икономическата си стойност, те може да загубят и политическата си власт.[110]

## Контрааргументи

Противниците на тезата за неизбежна концентрация посочват бързото поевтиняване на технологията: според Станфордския AI Index цената на използването на система на нивото на GPT-3.5 пада над 280 пъти между ноември 2022 и октомври 2024 г., а разходите за хардуер намаляват с 30% годишно.[111] През януари 2025 г. китайската компания DeepSeek, собственост на хедж фонда High-Flyer, пуска чатбот и модела DeepSeek-R1 с отворени тегла, чиито параметри са публично достъпни, макар данните за обучение да не са с отворен лиценз.[112]

Достъпът до инструменти за анализ се разширява и за гражданските разследвачи, но ранните тестове са предпазливи: Bellingcat съобщава на 14 юли 2023 г., че чатботът на Bing имитира стратегиите на изследователите с отворени източници за геолокация, но не може сам да геолокира изображения, а и двата тествани чатбота изискват обширни подсказки.[113] Аналогията с печатната преса, често използвана в полза на децентрализиращия поглед, също е двойствена: пресата, изобретена около 1440 г., революционизира разпространението на информация, но до 1486 г. двама доминикански монаси публикуват „Чукът на вещиците“ (Malleus Maleficarum), чиито твърдения доминират лова на вещици.[114] Харари използва този пример срещу „наивния“ възглед, че повече информация непременно прави човечеството по-силно, но някои специалисти критикуват тази му позиция.[115]

Част от страховете се смятат за преувеличени и по същество: Феликс Саймън, Саша Алтай и Юго Мерсие твърдят, че потреблението на дезинформация е ограничено главно от търсенето, а не от предлагането, затова по-лесното ѝ производство с ИИ не води непременно до повече потребление.[116] Китайският социален кредит, според MIT Technology Review, е едно от „най-неразбраните неща за Китай“ в западния дискурс още откакто страната обявява през 2014 г. шестгодишен план за изграждането му.[117] Конкуренцията също действа като противотежест: Адам Ковачевич от индустриалната организация Chamber of Progress смята, че генеративният ИИ вече е конкурентно предизвикателство за традиционните търсачки и че съдията по делото срещу Google се е съобразил с тази промяна.[118]

Някои автори предлагат изрично децентрализиращи програми: съоснователят на Ethereum Виталик Бутерин описва през ноември 2023 г. подхода d/acc — „отбранително (или децентрализиращо, или диференциално) ускорение“ — и твърди, че светове, в които защитата има предимство, помагат на здравото и демократично управление.[119] Бутерин също предупреждава, че докато в миналото китайската поговорка „небето е високо, императорът е далеч“ изразява границите на централизацията, с ИИ на XXI век един тоталитарен режим може да поддържа достатъчно наблюдение и контрол, за да остане „заключен“ завинаги.[120] Глен Уейл и Одри Танг, първият министър по цифровите въпроси на Тайван, предлагат в книгата „Плуралност“ път между крайностите на технолибертарианството и централизираното управление на ИИ, основан на опита на Тайван в цифровата демокрация — подход, близък до идеите за ИИ в пряката демокрация.[121]

## Противотежести

Най-прякото средство срещу корпоративната концентрация е антитръстовото право: в САЩ федералният съд в окръг Колумбия заключава през август 2024 г., че „Google е монополист“, а на 2 септември 2025 г. забранява на компанията ексклузивни договори за разпространението на Google Search, Chrome, Google Assistant и приложението Gemini и я задължава да предостави на конкуренти част от индекса за търсене и данните за взаимодействието с потребители (повече в статията за решението от 2024 г.).[122] Съдът обаче не задължава Google да продаде Chrome или Android и ѝ позволява да продължи да плаща милиарди за позиция по подразбиране, поради което The Register пише, че съдията е решил да не прави „почти нищо“, за да раздели компанията.[123] На 17 април 2025 г. друг федерален съд, във Вирджиния, установява, че Google е нарушила антитръстовото право, като е монополизирала пазарите на цифрова реклама в отворения уеб.[124]

В ЕС Законодателният акт за цифровите пазари (DMA) влиза в сила на 1 ноември 2022 г. и започва да се прилага в по-голямата си част от 2 май 2023 г., за да предотврати злоупотребата на големите компании с пазарната им власт.[125] На 23 април 2025 г. компаниите Apple и Meta са глобени от Европейската комисия съответно с 500 млн. евро и 200 млн. евро за нарушения на DMA — съответно на забраната за ограничаване на насочването към оферти извън App Store и на задължението да се предложи услуга, използваща по-малко лични данни; други случаи са описани в статията за платформите пред регулаторите.[126]

Регламентът на ЕС за ИИ (член 5) забранява системи, които оценяват или класифицират хора по социалното им поведение или личностни характеристики, когато „социалният резултат“ води до неблагоприятно третиране, както и създаването или разширяването на бази данни за лицево разпознаване чрез нецеленасочено извличане на изображения от интернет или от записи на видеонаблюдение; подробно регламентът е разгледан в статията за Закона на ЕС за ИИ.[127] Регламентът урежда и използването в реално време на дистанционна биометрична идентификация, като задължава Комисията да публикува годишни доклади за него.[128]

Като публична алтернатива на частните модели швейцарските EPFL, ETH Цюрих и Националният суперкомпютърен център пускат на 2 септември 2025 г. напълно отворения многоезичен модел Apertus, обучен върху 15 трилиона токена на над 1000 езика и представен като създаден „за общественото благо“.[129] Обсъждат се и форми на пряко гражданско участие в определянето на ценностите на моделите: Anthropic и Collective Intelligence Project провеждат през 2023 г. процес с около 1000 американци, които чрез платформата Polis съставят „конституция“ за система с ИИ — експеримент, близък по дух до гражданските асамблеи за контрол върху ИИ.[130] Според Freedom House ефектът от държавните мерки за информационната среда зависи от това доколко те дават приоритет на прозрачността, експертизата на гражданското общество, демократичния надзор и международните стандарти за правата на човека.[131]

## Българският контекст

Сред проверимите данни за България е решението на Европейския съд по правата на човека по делото „Екимджиев и други срещу България“ от 11 януари 2022 г., в което съдът единодушно установява нарушение на член 8 от Конвенцията както по отношение на тайното наблюдение, така и по отношение на съхраняването и достъпа до данни за комуникациите.[132] Съдът приема, че законодателството, уреждащо тайното наблюдение от полицията, прокуратурата и военните служби и службите за сигурност, не защитава достатъчно правото на личен живот и че събраните данни „могат да бъдат използвани за злонамерени цели“ поради липса на гаранции.[133] Жалбоподателите — двама български адвокати и две неправителствени организации — твърдят, че електронните им комуникации могат да бъдат злоупотребявано достъпвани от правоприлагащите органи и че нямат ефективни средства за защита.[134]

Според БТА четири полицейски и военноморски академии от Румъния, България и Чехия съвместно разработват електронна платформа за лицево разпознаване и идентификация, по думите на заместник-началника на Военноморското училище „Никола Вапцаров“ във Варна.[135] Индексът на „Карнеги“ подчертава, че правителствата в автократичните и полуавтократичните страни са по-склонни да злоупотребяват с наблюдението с ИИ, отколкото правителствата в либералните демокрации, и че най-важният фактор за репресивна употреба е качеството на управлението.[136]

## Състояние на дебата

Най-добре документирани остават държавните приложения на ИИ за наблюдение и цензура, отчитани ежегодно от Freedom House, чийто доклад за 2025 г. нарича бъдещето на глобалния интернет „несигурно“ и заключава, че той е по-контролиран и манипулиран от всякога.[137] Оценките на ефекта от съдебните мерки срещу технологичните гиганти се разминават: Министерството на правосъдието на САЩ определя мерките срещу Google като „значителни“ и като средство за възстановяване на конкуренцията в търсенето.[138] Сценариите за свръхконцентрация при напреднал ИИ остават най-спорни: организации като 80,000 Hours смятат концентрацията на власт с помощта на ИИ за „особено належащ проблем“, но основанията им са оценки на това какво автоматизацията „би могла“ да направи, а не наблюдения на настоящето.[139]

## Вижте също

- [„Nexus“ на Ювал Ноа Харари: AI и бъдещето на демокрацията](https://wikib.online/article/harari-nexus-ai-demokratsia)
- [Palantir Technologies](https://wikib.online/article/palantir-technologies)
- [Изкуственият интелект в пряката демокрация](https://wikib.online/article/izkustveniyat-intelekt-v-pryakata-demokratsia)
- [Граждански асамблеи и обществен контрол върху изкуствения интелект](https://wikib.online/article/%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%B0%D1%81%D0%B0%D0%BC%D0%B1%D0%BB%D0%B5%D0%B8-%D0%B8-%D0%BE%D0%B1%D1%89%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD-%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%BB-%D0%B2%D1%8A%D1%80%D1%85%D1%83-%D0%B8%D0%B7%D0%BA%D1%83%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D0%B8%D0%BD%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%82)
- [Изкуственият интелект и дезинформацията в изборите](https://wikib.online/article/izkustveniyat-intelekt-i-dezinformatsiyata-v-izborite)
- [Изкуственият интелект и пазарът на труда](https://wikib.online/article/izkustveniyat-intelekt-i-pazarat-na-truda)
- [Законът на ЕС за изкуствен интелект](https://wikib.online/article/es-zakon-za-izkustven-intelekt)
- [Отворени и локални модели на изкуствения интелект](https://wikib.online/article/otvoreni-i-lokalni-modeli-na-izkustveniya-intelekt)
- [Подравняване на изкуствения интелект](https://wikib.online/article/podravnyavane-na-izkustveniya-intelekt)
- [Разкритията на Едуард Сноудън за програмата PRISM (2013)](https://wikib.online/article/snouden-nsa-razkritia-prism-2013)

## Доказателства към твърденията

1. Extreme power concentration — https://80000hours.org/problem-profiles/extreme-power-concentration/

2. Langdon Winner — https://en.wikipedia.org/wiki/Do_Artifacts_Have_Politics%3F

3. Why Technology Favors Tyranny (Yuval Noah Harari) — https://www.theatlantic.com/magazine/archive/2018/10/yuval-noah-harari-technology-tyranny/568330/

4. The Global Expansion of AI Surveillance (Steven Feldstein) — https://carnegieendowment.org/research/2019/09/the-global-expansion-of-ai-surveillance?lang=en

5. New report: Persistent Authoritarian Repression and Backsliding in Democracies Drive 15th Consecutive Year of Decline in Global Internet Freedom — https://freedomhouse.org/article/new-report-persistent-authoritarian-repression-and-backsliding-democracies-drive-15th

6. Misinformation reloaded? Fears about the impact of generative AI on misinformation are overblown — https://misinforeview.hks.harvard.edu/article/misinformation-reloaded-fears-about-the-impact-of-generative-ai-on-misinformation-are-overblown/

7. The 2025 AI Index Report — https://hai.stanford.edu/ai-index/2025-ai-index-report

8. Harvard professor says surveillance capitalism is undermining democracy — https://news.harvard.edu/gazette/story/2019/03/harvard-professor-says-surveillance-capitalism-is-undermining-democracy/

9. The Adolescence of Technology (Dario Amodei) — https://www.darioamodei.com/essay/the-adolescence-of-technology

10. AI-Enabled Coups: How a Small Group Could Use AI to Seize Power — https://www.forethought.org/research/ai-enabled-coups-how-a-small-group-could-use-ai-to-seize-power

11. AI-Enabled Coups: How a Small Group Could Use AI to Seize Power — https://www.forethought.org/research/ai-enabled-coups-how-a-small-group-could-use-ai-to-seize-power

12. AI-Enabled Coups: How a Small Group Could Use AI to Seize Power — https://www.forethought.org/research/ai-enabled-coups-how-a-small-group-could-use-ai-to-seize-power

13. AI-Enabled Coups: How a Small Group Could Use AI to Seize Power — https://www.forethought.org/research/ai-enabled-coups-how-a-small-group-could-use-ai-to-seize-power

14. Gradual Disempowerment: Systemic Existential Risks from Incremental AI Development — https://arxiv.org/abs/2501.16946

15. Gradual Disempowerment: Systemic Existential Risks from Incremental AI Development — https://arxiv.org/abs/2501.16946

16. Extreme power concentration — https://80000hours.org/problem-profiles/extreme-power-concentration/

17. Langdon Winner — https://en.wikipedia.org/wiki/Do_Artifacts_Have_Politics%3F

18. Langdon Winner — https://en.wikipedia.org/wiki/Do_Artifacts_Have_Politics%3F

19. Harvard professor says surveillance capitalism is undermining democracy — https://news.harvard.edu/gazette/story/2019/03/harvard-professor-says-surveillance-capitalism-is-undermining-democracy/

20. Harvard professor says surveillance capitalism is undermining democracy — https://news.harvard.edu/gazette/story/2019/03/harvard-professor-says-surveillance-capitalism-is-undermining-democracy/

21. Surveillance capitalism — https://en.wikipedia.org/wiki/Surveillance_capitalism

22. Harvard professor says surveillance capitalism is undermining democracy — https://news.harvard.edu/gazette/story/2019/03/harvard-professor-says-surveillance-capitalism-is-undermining-democracy/

23. Power and prediction: Avi Goldfarb on the disruptive economics of artificial intelligence — https://srinstitute.utoronto.ca/news/power-and-prediction-avi-goldfarb-on-the-disruptive-economics-of-ai

24. Power and prediction: Avi Goldfarb on the disruptive economics of artificial intelligence — https://srinstitute.utoronto.ca/news/power-and-prediction-avi-goldfarb-on-the-disruptive-economics-of-ai

25. Power and Progress (book review) — https://www.spe.org.uk/reading-room/book-reviews/power-and-progress/

26. Power and Progress (book review) — https://www.spe.org.uk/reading-room/book-reviews/power-and-progress/

27. Power and Progress (book review) — https://www.spe.org.uk/reading-room/book-reviews/power-and-progress/

28. Power and Progress (book review) — https://www.spe.org.uk/reading-room/book-reviews/power-and-progress/

29. Why Technology Favors Tyranny (Yuval Noah Harari) — https://www.theatlantic.com/magazine/archive/2018/10/yuval-noah-harari-technology-tyranny/568330/

30. Why Technology Favors Tyranny (Yuval Noah Harari) — https://www.theatlantic.com/magazine/archive/2018/10/yuval-noah-harari-technology-tyranny/568330/

31. Nexus: A Brief History of Information Networks from the Stone Age to AI — https://en.wikipedia.org/wiki/Nexus:_A_Brief_History_of_Information_Networks_from_the_Stone_Age_to_AI

32. Mass surveillance in China — https://en.wikipedia.org/wiki/Mass_surveillance_in_China

33. Mass surveillance in China — https://en.wikipedia.org/wiki/Mass_surveillance_in_China

34. Mass surveillance in China — https://en.wikipedia.org/wiki/Mass_surveillance_in_China

35. China’s Algorithms of Repression: Reverse Engineering a Xinjiang Police Mass Surveillance App — https://www.hrw.org/report/2019/05/01/chinas-algorithms-repression/reverse-engineering-xinjiang-police-mass

36. China’s Algorithms of Repression: Reverse Engineering a Xinjiang Police Mass Surveillance App — https://www.hrw.org/report/2019/05/01/chinas-algorithms-repression/reverse-engineering-xinjiang-police-mass

37. China’s Algorithms of Repression: Reverse Engineering a Xinjiang Police Mass Surveillance App — https://www.hrw.org/report/2019/05/01/chinas-algorithms-repression/reverse-engineering-xinjiang-police-mass

38. Social credit system — https://en.wikipedia.org/wiki/Social_Credit_System

39. China just announced a new social credit law. Here's what it says. — https://www.technologyreview.com/2022/11/22/1063605/china-announced-a-new-social-credit-law-what-does-it-mean/

40. Untrustworthy: Social Credit Isn’t What You Think It Is (Jeremy Daum) — https://verfassungsblog.de/untrustworthy-social-credit-isnt-what-you-think-it-is/

41. Untrustworthy: Social Credit Isn’t What You Think It Is (Jeremy Daum) — https://verfassungsblog.de/untrustworthy-social-credit-isnt-what-you-think-it-is/

42. Social credit system — https://en.wikipedia.org/wiki/Social_Credit_System

43. Untrustworthy: Social Credit Isn’t What You Think It Is (Jeremy Daum) — https://verfassungsblog.de/untrustworthy-social-credit-isnt-what-you-think-it-is/

44. China just announced a new social credit law. Here's what it says. — https://www.technologyreview.com/2022/11/22/1063605/china-announced-a-new-social-credit-law-what-does-it-mean/

45. The Global Expansion of AI Surveillance (Steven Feldstein) — https://carnegieendowment.org/research/2019/09/the-global-expansion-of-ai-surveillance?lang=en

46. Researchers: AI surveillance is expanding worldwide — https://www.boston.com/news/politics/2019/09/17/research-group-says-ai-surveillance-expanding-worldwide/

47. The Global Expansion of AI Surveillance (Steven Feldstein) — https://carnegieendowment.org/research/2019/09/the-global-expansion-of-ai-surveillance?lang=en

48. The Global Expansion of AI Surveillance (Steven Feldstein) — https://carnegieendowment.org/research/2019/09/the-global-expansion-of-ai-surveillance?lang=en

49. The Global Expansion of AI Surveillance (Steven Feldstein) — https://carnegieendowment.org/research/2019/09/the-global-expansion-of-ai-surveillance?lang=en

50. The Global Expansion of AI Surveillance (Steven Feldstein) — https://carnegieendowment.org/research/2019/09/the-global-expansion-of-ai-surveillance?lang=en

51. The Global Expansion of AI Surveillance (Steven Feldstein) — https://carnegieendowment.org/research/2019/09/the-global-expansion-of-ai-surveillance?lang=en

52. The Global Expansion of AI Surveillance (Steven Feldstein) — https://carnegieendowment.org/research/2019/09/the-global-expansion-of-ai-surveillance?lang=en

53. Freedom on the Net 2023: The Repressive Power of Artificial Intelligence — https://freedomhouse.org/report/freedom-net/2023/repressive-power-artificial-intelligence

54. Freedom on the Net 2023: The Repressive Power of Artificial Intelligence — https://freedomhouse.org/report/freedom-net/2023/repressive-power-artificial-intelligence

55. Freedom on the Net 2023: The Repressive Power of Artificial Intelligence — https://freedomhouse.org/report/freedom-net/2023/repressive-power-artificial-intelligence

56. Freedom on the Net 2023: The Repressive Power of Artificial Intelligence — https://freedomhouse.org/report/freedom-net/2023/repressive-power-artificial-intelligence

57. Freedom on the Net 2023: The Repressive Power of Artificial Intelligence — https://freedomhouse.org/report/freedom-net/2023/repressive-power-artificial-intelligence

58. Freedom on the Net 2024: The Struggle for Trust Online — https://freedomhouse.org/report/freedom-net/2024/struggle-trust-online

59. New report: Persistent Authoritarian Repression and Backsliding in Democracies Drive 15th Consecutive Year of Decline in Global Internet Freedom — https://freedomhouse.org/article/new-report-persistent-authoritarian-repression-and-backsliding-democracies-drive-15th

60. Glukhin v. Russia — https://globalfreedomofexpression.columbia.edu/cases/glukhin-v-russia/

61. Glukhin v. Russia — https://globalfreedomofexpression.columbia.edu/cases/glukhin-v-russia/

62. Glukhin v. Russia — https://globalfreedomofexpression.columbia.edu/cases/glukhin-v-russia/

63. Iran is using drones and apps to catch women who aren’t wearing hijabs, says UN report — https://keyt.com/news/national-world/cnn-world/2025/03/14/iran-is-using-drones-and-apps-to-catch-women-who-arent-wearing-hijabs-says-un-report/

64. Iran is using drones and apps to catch women who aren’t wearing hijabs, says UN report — https://keyt.com/news/national-world/cnn-world/2025/03/14/iran-is-using-drones-and-apps-to-catch-women-who-arent-wearing-hijabs-says-un-report/

65. Iran is using drones and apps to catch women who aren’t wearing hijabs, says UN report — https://keyt.com/news/national-world/cnn-world/2025/03/14/iran-is-using-drones-and-apps-to-catch-women-who-arent-wearing-hijabs-says-un-report/

66. Iran expands electronic surveillance of women over headscarf violations: UN report — https://english.ahram.org.eg/News/541997.aspx

67. Freedom on the Net 2023: The Repressive Power of Artificial Intelligence — https://freedomhouse.org/report/freedom-net/2023/repressive-power-artificial-intelligence

68. Evaluating the persuasive influence of political microtargeting with large language models — https://www.pnas.org/doi/10.1073/pnas.2403116121

69. Evaluating the persuasive influence of political microtargeting with large language models — https://www.pnas.org/doi/10.1073/pnas.2403116121

70. On the conversational persuasiveness of GPT-4 — https://www.nature.com/articles/s41562-025-02194-6

71. Oxford and AISI researchers reveal how conversational AI can change political opinions — https://www.oii.ox.ac.uk/oxford-researchers-reveal-how-conversational-ai-can-change-political-opinions/

72. Oxford and AISI researchers reveal how conversational AI can change political opinions — https://www.oii.ox.ac.uk/oxford-researchers-reveal-how-conversational-ai-can-change-political-opinions/

73. Oxford and AISI researchers reveal how conversational AI can change political opinions — https://www.oii.ox.ac.uk/oxford-researchers-reveal-how-conversational-ai-can-change-political-opinions/

74. Artificial intelligence: Chatbots may influence voting intentions (Nature) — https://www.natureasia.com/en/info/press-releases/detail/9175

75. AI chatbots can effectively sway voters – in either direction — https://aihub.org/2026/03/12/ai-chatbots-can-effectively-sway-voters-in-either-direction/

76. Artificial intelligence: Chatbots may influence voting intentions (Nature) — https://www.natureasia.com/en/info/press-releases/detail/9175

77. Artificial intelligence: Chatbots may influence voting intentions (Nature) — https://www.natureasia.com/en/info/press-releases/detail/9175

78. Freedom on the Net 2024: The Struggle for Trust Online — https://freedomhouse.org/report/freedom-net/2024/struggle-trust-online

79. The Global Expansion of AI Surveillance (Steven Feldstein) — https://carnegieendowment.org/research/2019/09/the-global-expansion-of-ai-surveillance?lang=en

80. Overview and key findings of the 2025 Digital News Report — https://reutersinstitute.politics.ox.ac.uk/digital-news-report/2025/dnr-executive-summary

81. Overview and key findings of the 2025 Digital News Report — https://reutersinstitute.politics.ox.ac.uk/digital-news-report/2025/dnr-executive-summary

82. Market concentration implications of foundation models: The Invisible Hand of ChatGPT — https://www.brookings.edu/articles/market-concentration-implications-of-foundation-models-the-invisible-hand-of-chatgpt/

83. Market concentration implications of foundation models: The Invisible Hand of ChatGPT — https://www.brookings.edu/articles/market-concentration-implications-of-foundation-models-the-invisible-hand-of-chatgpt/

84. Market concentration implications of foundation models: The Invisible Hand of ChatGPT — https://www.brookings.edu/articles/market-concentration-implications-of-foundation-models-the-invisible-hand-of-chatgpt/

85. FTC Issues Staff Report on AI Partnerships & Investments Study — https://www.ftc.gov/news-events/news/press-releases/2025/01/ftc-issues-staff-report-ai-partnerships-investments-study

86. The 2025 AI Index Report — https://hai.stanford.edu/ai-index/2025-ai-index-report

87. Big Tech Cozies Up to New Administration After Spending Record Sums on Lobbying Last Year — https://issueone.org/articles/big-tech-spent-record-sums-on-lobbying-last-year/

88. Big Tech Cozies Up to New Administration After Spending Record Sums on Lobbying Last Year — https://issueone.org/articles/big-tech-spent-record-sums-on-lobbying-last-year/

89. Big Tech spending on Brussels lobbying hits record high, report claims — https://euronews.com/next/2025/10/29/big-tech-spending-on-brussels-lobbying-hits-record-high-report-claims

90. Silicon Valley AI leaders launch $100M Leading the Future super-PAC — https://siliconangle.com/2025/08/25/silicon-valley-ai-leaders-launch-100m-leading-future-super-pac/

91. Anthropic pledges $20 million to candidates who favor AI safety — https://www.adn.com/business-economy/2026/02/12/anthropic-pledges-20-million-to-candidates-who-favor-ai-safety/

92. Artificial Power: 2025 Landscape Report — https://ainowinstitute.org/2025-landscape

93. Introducing OpenAI for Countries — https://openai.com/global-affairs/openai-for-countries/

94. Introducing OpenAI for Countries — https://openai.com/global-affairs/openai-for-countries/

95. Machines of Loving Grace (Dario Amodei) — https://www.darioamodei.com/essay/machines-of-loving-grace

96. Machines of Loving Grace (Dario Amodei) — https://www.darioamodei.com/essay/machines-of-loving-grace

97. The Adolescence of Technology (Dario Amodei) — https://www.darioamodei.com/essay/the-adolescence-of-technology

98. The Adolescence of Technology (Dario Amodei) — https://www.darioamodei.com/essay/the-adolescence-of-technology

99. Claude’s Constitution — https://www.anthropic.com/constitution

100. AI-Enabled Coups: How a Small Group Could Use AI to Seize Power — https://www.forethought.org/research/ai-enabled-coups-how-a-small-group-could-use-ai-to-seize-power

101. Extreme power concentration — https://80000hours.org/problem-profiles/extreme-power-concentration/

102. AI Will Transform the Global Economy. Let’s Make Sure It Benefits Humanity. — https://www.imf.org/en/Blogs/Articles/2024/01/14/ai-will-transform-the-global-economy-lets-make-sure-it-benefits-humanity

103. AI Will Transform the Global Economy. Let’s Make Sure It Benefits Humanity. — https://www.imf.org/en/Blogs/Articles/2024/01/14/ai-will-transform-the-global-economy-lets-make-sure-it-benefits-humanity

104. AI Will Transform the Global Economy. Let’s Make Sure It Benefits Humanity. — https://www.imf.org/en/Blogs/Articles/2024/01/14/ai-will-transform-the-global-economy-lets-make-sure-it-benefits-humanity

105. One in four jobs at risk of being transformed by GenAI, new ILO–NASK Global Index shows — https://www.ilo.org/resource/news/one-four-jobs-risk-being-transformed-genai-new-ilo%E2%80%93nask-global-index-shows

106. One in four jobs at risk of being transformed by GenAI, new ILO–NASK Global Index shows — https://www.ilo.org/resource/news/one-four-jobs-risk-being-transformed-genai-new-ilo%E2%80%93nask-global-index-shows

107. One in four jobs at risk of being transformed by GenAI, new ILO–NASK Global Index shows — https://www.ilo.org/resource/news/one-four-jobs-risk-being-transformed-genai-new-ilo%E2%80%93nask-global-index-shows

108. The Adolescence of Technology (Dario Amodei) — https://www.darioamodei.com/essay/the-adolescence-of-technology

109. Extreme power concentration — https://80000hours.org/problem-profiles/extreme-power-concentration/

110. Why Technology Favors Tyranny (Yuval Noah Harari) — https://www.theatlantic.com/magazine/archive/2018/10/yuval-noah-harari-technology-tyranny/568330/

111. The 2025 AI Index Report — https://hai.stanford.edu/ai-index/2025-ai-index-report

112. DeepSeek — https://en.wikipedia.org/wiki/DeepSeek

113. Can AI Chatbots Be Used for Geolocation? — https://bellingcat.com/resources/2023/07/14/can-ai-chatbots-be-used-for-geolocation/

114. From printing presses to Facebook feeds: What yesterday’s witch hunts have in common with today’s misinformation crisis — https://religionnews.com/2025/08/04/from-printing-presses-to-facebook-feeds-what-yesterdays-witch-hunts-have-in-common-with-todays-misinformation-crisis/

115. Nexus: A Brief History of Information Networks from the Stone Age to AI — https://en.wikipedia.org/wiki/Nexus:_A_Brief_History_of_Information_Networks_from_the_Stone_Age_to_AI

116. Misinformation reloaded? Fears about the impact of generative AI on misinformation are overblown — https://misinforeview.hks.harvard.edu/article/misinformation-reloaded-fears-about-the-impact-of-generative-ai-on-misinformation-are-overblown/

117. China just announced a new social credit law. Here's what it says. — https://www.technologyreview.com/2022/11/22/1063605/china-announced-a-new-social-credit-law-what-does-it-mean/

118. Judge who ruled Google is a monopoly decides to do hardly anything to break it up — https://www.theregister.com/2025/09/03/google_doj_antitrust_ruling/

119. My techno-optimism (Vitalik Buterin) — https://vitalik.eth.limo/general/2023/11/27/techno_optimism.html

120. My techno-optimism (Vitalik Buterin) — https://vitalik.eth.limo/general/2023/11/27/techno_optimism.html

121. Plurality: The Future of Collaborative Technology and Democracy — https://www.plurality.net/

122. Department of Justice Wins Significant Remedies Against Google — https://www.justice.gov/opa/pr/department-justice-wins-significant-remedies-against-google

123. Judge who ruled Google is a monopoly decides to do hardly anything to break it up — https://www.theregister.com/2025/09/03/google_doj_antitrust_ruling/

124. Department of Justice Prevails in Landmark Antitrust Case Against Google — https://www.justice.gov/opa/pr/department-justice-prevails-landmark-antitrust-case-against-google

125. Digital Markets Act — https://en.wikipedia.org/wiki/Digital_Markets_Act

126. Commission finds Apple and Meta in breach of the Digital Markets Act — https://ec.europa.eu/commission/presscorner/api/files/document/print/en/ip_25_1085/IP_25_1085_EN.pdf

127. Article 5: Prohibited AI Practices — https://artificialintelligenceact.eu/article/5/

128. Article 5: Prohibited AI Practices — https://artificialintelligenceact.eu/article/5/

129. Apertus: a fully open, transparent, multilingual language model — https://ethz.ch/en/news-and-events/eth-news/news/2025/09/press-release-apertus-a-fully-open-transparent-multilingual-language-model.html

130. Collective Constitutional AI: Aligning a language model with public input — https://www.anthropic.com/research/collective-constitutional-ai-aligning-a-language-model-with-public-input

131. Freedom on the Net 2024: The Struggle for Trust Online — https://freedomhouse.org/report/freedom-net/2024/struggle-trust-online

132. Bulgaria: Secret surveillance data "could be used for nefarious purposes" due to lack of safeguards, rules ECHR — https://www.statewatch.org/news/2022/january/bulgaria-secret-surveillance-data-could-be-used-for-nefarious-purposes-due-to-lack-of-safeguards-rules-echr/

133. Bulgaria: Secret surveillance data "could be used for nefarious purposes" due to lack of safeguards, rules ECHR — https://www.statewatch.org/news/2022/january/bulgaria-secret-surveillance-data-could-be-used-for-nefarious-purposes-due-to-lack-of-safeguards-rules-echr/

134. Ekimdzhiev and Others v. Bulgaria: Secret Surveillance and Electronic Communications Surveillance Only with Adequate Safeguards — https://strasbourgobservers.com/2022/03/02/ekimdzhiev-and-others-v-bulgaria-nothing-new-under-the-sun/

135. Police and Military Academies from Bulgaria, Czechia, Romania Develop Facial Recognition Platform — https://bta.bg/en/news/307132-police-and-military-academies-from-bulgaria-czechia-romania-develop-facial-rec

136. The Global Expansion of AI Surveillance (Steven Feldstein) — https://carnegieendowment.org/research/2019/09/the-global-expansion-of-ai-surveillance?lang=en

137. New report: Persistent Authoritarian Repression and Backsliding in Democracies Drive 15th Consecutive Year of Decline in Global Internet Freedom — https://freedomhouse.org/article/new-report-persistent-authoritarian-repression-and-backsliding-democracies-drive-15th

138. Department of Justice Wins Significant Remedies Against Google — https://www.justice.gov/opa/pr/department-justice-wins-significant-remedies-against-google

139. Extreme power concentration — https://80000hours.org/problem-profiles/extreme-power-concentration/

## Метаданни

- Каноничен URL: https://wikib.online/article/izkustveniyat-intelekt-i-kontsentratsiyata-na-vlast
- Лиценз: CC BY-SA 4.0 (https://creativecommons.org/licenses/by-sa/4.0/)
- Ревизия: 1
- Статус: published
- Език: bg
- JSON: https://wikib.online/api/public/articles/izkustveniyat-intelekt-i-kontsentratsiyata-na-vlast