{"id":"266fdf28-3eca-49a9-adb5-9185acdd5b8d","slug":"epistemichna-demokratsia-i-kolektivniyat-intelekt","title":"Епистемична демокрация и колективният интелект","category":"Общество · Демокрация","tags":["епистемична демокрация","колективен интелект","мъдрост на тълпите","теорема на Кондорсе","епистокрация","делиберативна демокрация","изкуствен интелект","пряка демокрация"],"lead":"Епистемичната демокрация е група от възгледи в политическата философия и политическата наука, според които стойността на [[demokratsia|демокрацията]] се основава поне отчасти на способността ѝ да взема добри или верни решения, а не само на справедливостта на процедурите ѝ.[^l1] Аргументи от този род се откриват още у Аристотел, Жан-Жак Русо, Никола дьо Кондорсе и Джон Дюи, а сред съвременните им защитници са Дейвид Естлунд, Хелен Ландемор, Елизабет Андерсън, Джошуа Коен и Робърт Гудин.[^l2] Математическото им ядро са теоремите за журито, според които при подходящи условия много хора заедно, например чрез мнозинствено гласуване, вземат по-добри решения от малцина или от един човек.[^l3] Скептиците отвръщат, че гражданите на големите демокрации често са зле информирани и безразлични към политиката и разсъждават така, че да потвърдят политическата си идентичност, а не да стигнат до верни преценки.[^l4] Не всяка тълпа е мъдра: провалите идват, когато участниците следят прекалено мненията на другите и започват да си подражават, вместо да мислят различно.[^l5] Изкуственият интелект добавя нов елемент — ИИ медиатор на Google DeepMind генерира общи позиции на групи, които участниците предпочитат пред написаните от хора посредници.[^l6] Същевременно експерименти показват, че писането с езиков модел, настроен да застъпва определена позиция, измества мненията на потребителите.[^l7] Обзор на Кристофър Самърфийлд и още 22 автори от 2024 г. обобщава двете страни: новите системи могат да създадат сериозни предизвикателства за демокрацията, но и нови възможности да се обучават гражданите, да се укрепи публичният дебат и да се намира общо съгласие.[^l8]","sections":[{"id":"ponyatie-i-osnovni-pozitsii","title":"Понятие и основни позиции","paragraphs":["Епистемичните демократи смятат, че легитимността на демократичното управление не бива да почива единствено на вътрешната стойност на процедурите и на ценности като справедливост, равенство и свобода; според тях система, основана на политическо равенство, може да се очаква да взема добри решения, а може би и по-добри от всяка алтернатива като олигархията, аристокрацията или диктатурата.[^d1] „Добро“ и „вярно“ обикновено се определят спрямо стандарт, който не зависи от самата процедура — истината, справедливостта, общото благо или колективния интерес.[^d2] Противоположната позиция, „чистият процедурализъм“, вижда стойността и оправданието на демокрацията само в справедливостта или във вътрешната стойност на демократичните институции.[^d3] Станфордската енциклопедия по философия определя епистемичните обосновки така: при подходящи условия демокрацията по принцип е по-надеждна от алтернативните методи при вземането на решения, които са верни според стандарти, независими от процедурата.[^d4] Тя посочва три основни обяснения за тази надеждност: теоремата на Кондорсе за журито, ефектите на когнитивното многообразие и събирането и споделянето на информация.[^d5] Самата епистемична демокрация не препоръчва определена форма — [[pryaka-demokratsia|пряка]], представителна, партиципаторна или [[deliberativna-demokratsia|делиберативна]] — и привържениците ѝ спорят помежду си по този въпрос; обединява ги загрижеността за епистемичната стойност на приобщаващите и равноправни политически устройства.[^d6]","Дейвид Естлунд, професор по философия в университета „Браун“, развива в книгата „Democratic Authority“ идеята, че демократичната власт и легитимност трябва да зависят отчасти от склонността на демокрацията да взема добри решения.[^d7] Както при присъдите на съдебните заседатели, легитимността на отделното решение не зависи от това дали то конкретно е вярно, но „епистемичната стойност“ на процедурата — доколко може да се приеме, че тя по принцип клони към добри решения — е решаваща.[^d8] Естлунд нарича теорията си „епистемичен процедурализъм“ и я противопоставя на епистокрацията, управлението на знаещите: дори ако малцина наистина знаят най-добре, това може да служи за политическо оправдание само ако експертизата им е приемлива от всички разумни гледни точки.[^d9] Един от доводите му е мисловен експеримент: ако хората се интересуваха само от процедурната справедливост, би трябвало да са доволни и от решения чрез хвърляне на монета, защото случайната процедура също дава равна тежест на всеки; щом предпочитаме гласуването, значи очакваме то да стига до верни решения по-надеждно от случайността.[^d10] Естлунд отделя този възглед от „теорията на правилността“, според която решението е легитимно само ако е вярно, и твърди, че демокрацията е легитимна заради способността си да произвежда добри решения с течение на времето.[^d11]"]},{"id":"aristotel-i-argumentat-za-mnogoto","title":"Аристотел и „аргументът за многото“","paragraphs":["В трета книга на „Политика“, в частта, обозначена с XI, Аристотел пише, че принципът мнозинството да управлява вместо малцината най-добри, макар и не без трудности, изглежда „съдържа елемент на истина“.[^a1] Неговият довод е, че многото, всеки от които поотделно е обикновен човек, когато се съберат, вероятно могат да бъдат по-добри от малцината добри — не поотделно, а заедно, както угощение, за което допринасят мнозина, е по-добро от вечеря, платена от една кесия.[^a2] Всеки от многото има дял от добродетелта и благоразумието, затова мнозинството е по-добър съдник на музиката и поезията от един човек: едни разбират една част, други — друга, и заедно разбират цялото.[^a3] Аристотел добавя и аргумент от гледна точка на ползвателя: за къщата съди не само строителят, а стопанинът ѝ може да е по-добър съдник, както кормчията съди за кормилото по-добре от дърводелеца, а гостът — за угощението по-добре от готвача.[^a4]","Самият Аристотел ограничава аргумента: не е ясно дали принципът важи за всяка демокрация и за всяко множество хора, в някои случаи той е неприложим, но може да има множества, за които твърдението все пак е вярно.[^a5] Джереми Уолдрън нарича тази идея „доктрината за мъдростта на множеството“ и отбелязва, че тя може да се чете силно — като защита на демократичното обсъждане срещу всяка по-малка група — или слабо, само като отхвърляне на едноличното управление, защото и олигархията, и аристокрацията могат да се възползват от събирането на таланти.[^a6] Станфордската енциклопедия свързва с Аристотел втората основна епистемична обосновка: демократичните процедури най-добре използват когнитивното многообразие на големи групи граждани, защото привличат много източници на информация и гледни точки при оценката на законите и политиките.[^a7]"]},{"id":"teoremata-na-kondorse-za-zhurito","title":"Теоремата на Кондорсе за журито","paragraphs":["Теоремата е формулирана от маркиз дьо Кондорсе в труда му „Есе за приложението на анализа към вероятността на решенията, взети с мнозинство“ от 1785 г.[^c1] В най-простия ѝ вид група решава с мнозинство между две възможности, едната от които е вярна, а всеки гласуващ независимо от другите избира вярната с вероятност p.[^c2] Ако p е по-голямо от 1/2, всеки нов гласуващ увеличава вероятността мнозинството да е право и тя клони към единица с нарастването на групата; ако p е по-малко от 1/2, добавянето на гласуващи влошава резултата и най-доброто „жури“ се състои от един човек.[^c3] Станфордската енциклопедия изброява три допускания: всеки гласуващ по-скоро ще разпознае вярното решение (компетентност), гласува за това, което смята за вярно (искреност), а гласовете са статистически независими един от друг (независимост).[^c4] Привлекателността на теоремата идва от силата на големите числа: ако допусканията важат за 10 000 гласуващи и всеки е прав с вероятност 51 %, мнозинството избира вярното решение с вероятност 99,97 %.[^c5] Използването на теоремата за обосноваване на демокрацията често се извежда от Русо, според когото, ако достатъчно информиран народ обсъжда, без гражданите да общуват помежду си, общата воля винаги би произтекла от многото малки различия.[^c6]","Математиката на теоремата не е спорна, но критиците твърдят, че допусканията ѝ рядко, ако изобщо, се изпълняват в реалните демокрации.[^c7] Първо, мненията на гласуващите не са независими, тъй като демократичният процес набляга на убеждаването и изграждането на коалиции; второ, информацията е сегментирана по класа, раса, етническа група, религия, професия и място; трето, всички подхождат към въпросите със силни идеологически пристрастия.[^c8] Защитниците отговарят с варианти на теоремата с по-слаби допускания, които по-лесно се изпълняват в демокрациите.[^c9]","Франц Дитрих и Кай Шпикерман, автори на статията за теоремите за журито в същата енциклопедия, посочват често срещана грешка: гласовете могат да са причинно независими — тайното гласуване пречи един глас да влияе на друг — и въпреки това да са вероятностно зависими, защото общите причини създават корелации.[^c10] Според тях съществува и „фундаментално напрежение между независимостта и компетентността“: условната независимост е правдоподобна само ако се отчетат много общи фактори, а условната компетентност — само ако се отчетат малко, затова двете почти никога не са оправдани едновременно.[^c11] Различната компетентност е главната заплаха за извода, че по-голямата група е по-надеждна: ако новите членове са по-малко компетентни, по-голямото тяло може да се представя по-зле, а надеждността на мнозинството може дори да намалява с размера на групата.[^c12] Обсъждането има двояк ефект: то намалява безусловната независимост, като добавя общи източници на гласовете, но разширява основата на преценките и затова вероятно повишава компетентността.[^c13] Друг подход, представен в английската Уикипедия, оценява априорната вероятност тезата на теоремата да е вярна и стига до извода, че при произволна поредица от гласуващи, без да се предполага нито компетентност, нито некомпетентност, тя почти сигурно не се изпълнява, затова защитниците трябва да представят силни доказателства за компетентност.[^c14]"]},{"id":"madrostta-na-talpite-koga-raboti-i-koga-ne","title":"Мъдростта на тълпите: кога работи и кога не","paragraphs":["Класическият пример е от селскостопански панаир в Плимут през 1906 г.: около 800 души се опитват да познаят теглото на заклан и почистен вол, а статистикът Франсис Галтън установява, че медианата на предположенията — 1207 фунта — е в рамките на 1 % от истинското тегло от 1198 фунта.[^w1] Галтън публикува наблюдението си през 1907 г., а повторен анализ на данните от 2014 г. установява, след поправка на някои грешки, че средното на прогнозите съвпада точно с действителния резултат.[^w2] Обяснението е статистическо: индивидуалният „шум“ на всяка оценка се усреднява, но само ако грешките са поне отчасти независими, затова тълпата трябва да е и независима, и разнообразна.[^w3] Усредняването премахва случайните грешки, които засягат всеки човек по различен начин, но не и систематичните грешки, които засягат цялата тълпа еднакво — например когнитивните пристрастия.[^w4] Скот Пейдж формулира тази зависимост като „теорема за прогнозното многообразие“: квадратната грешка на колективната прогноза е равна на средната квадратна грешка на индивидите минус многообразието на прогнозите, така че при голямо многообразие грешката на тълпата е малка.[^w5]","Джеймс Суровецки популяризира идеята в книгата „Мъдростта на тълпите“ от 2004 г., според която събирането на информация в групи води до решения, често по-добри от тези на всеки отделен член.[^w6] Според Суровецки мъдрата тълпа се отличава с многообразие на мненията, при което всеки има собствена информация, с независимост от мненията на околните, с децентрализация, която позволява да се ползва местно знание, и с механизъм, който превръща частните преценки в колективно решение.[^w7] Обратният случай е информационната каскада — явление, при което хора вземат едно и също решение последователно, защото всеки вижда избора на предишните; тя е близка до стадното поведение, но се различава от него.[^w8]","Експеримент на Ян Лоренц и колеги от ETH Цюрих, публикуван в PNAS през 2011 г., показва със 144 участници, че дори слабо социално влияние може да подкопае ефекта на мъдростта на тълпата при прости задачи за оценка.[^w9] Когато участниците научат оценките на другите, многообразието на мненията се стеснява, без колективната грешка да намалее, истината се измества към периферията на диапазона от оценки, а увереността на участниците расте, въпреки че точността им не се подобрява.[^w10] Сходна логика стои зад така нареченото „чудо на агрегирането“: ако информираните гласуват правилно, а неинформираните — случайно, гласовете на вторите се неутрализират взаимно; възражението е, че неинформираните може да грешат систематично в една посока и гласовете им да не се неутрализират напълно.[^w11]"]},{"id":"mnogoobrazieto-sreshtu-sposobnostite","title":"Многообразието срещу способностите","paragraphs":["Лу Хонг и Скот Пейдж от Мичиганския университет публикуват през 2004 г. в PNAS модел на „функционално многообразни“ агенти, решаващи задачи, всеки със свои представи за проблема и свои алгоритми за търсене на решения.[^h1] Основният им резултат гласи, че при избор на екип от голямо и разнообразно множество интелигентни агенти екип от случайно избрани агенти се представя по-добре от екип от най-способните, защото най-добрите неизбежно си приличат и по-високата им способност се обезсилва от липсата на многообразие.[^h2] Хелен Ландемор използва тази теорема „многообразието побеждава способностите“, за да твърди, че може да се очаква демокрацията да взема по-добри решения от управлението на експерти.[^h3] И самата теорема, и използването ѝ от Ландемор са оспорвани.[^h4]","Най-остра е критиката на Абигейл Томпсън, професор по математика в Калифорнийския университет в Дейвис, в списание „Notices of the American Mathematical Society“ от октомври 2014 г.: според нея аргументите на Хонг и Пейдж са „фундаментално погрешни“.[^h5] Томпсън изброява проблеми, всеки от които според нея е достатъчен да обезсили твърденията на авторите: теоремата е невярна в оригиналната си формулировка, след поправка е тривиална, а компютърният експеримент не е свързан с нея и почива на изкуствено ограничени алгоритми.[^h6] Тя иронизира извода с аналогичен „резултат“, според който екипът трябва да се подбира така, че да се увеличи взаимната неприязън между членовете му, и пише, че той е толкова обоснован, колкото препоръките на Хонг и Пейдж за многообразието.[^h7] Алваро Романиега стига до сходен извод в статия от 2023 г.: прилагането на теоремите от Ландемор е „невалидна употреба на математически принципи“, като целта му по собствените му думи не е да омаловажи многообразието, а да покаже опасността от неправилната употреба на математиката.[^h8]","Ландемор, тогава преподавател по политически науки в Йейлския университет, развива в книгата „Democratic Reason“ тезата, че демократичните процедури образуват когнитивна система, при която решенията на многото по-вероятно са правилни от решенията на малцината — демокрацията е ценна не само защото е легитимна и справедлива, но и защото е „умна“.[^h9] Според нея при обсъждането способността да се стига до истината се засилва повече от приобщаването на повече хора, отколкото от индивидуалната компетентност, а съчетанието на приобщаващо обсъждане и мнозинствено правило побеждава по-малко приобщаващите методи, при които решава един човек или малка група.[^h10] В „Open Democracy“ (2020) Ландемор предпочита идеала за „представляване и редуване в представителството“ пред подходите на пряката демокрация и предлага в центъра на институциите да стои „отворената мини-публика“ — голямо, подобно на съдебно жури тяло от граждани, избрани чрез [[zhrebiy-kato-demokratichen-mehanizam|жребий]].[^h11] Тя защитава пет институционални принципа на отворената демокрация: права на участие, обсъждане, мажоритарен принцип, демократично представителство и прозрачност.[^h12]"]},{"id":"skeptitsite-nevezhestvo-pristrastiya-i-identichnost","title":"Скептиците: невежество, пристрастия и идентичност","paragraphs":["Понятието „рационално невежество“ е въведено от Антъни Даунс в „Икономическа теория на демокрацията“ (1957): незнанието е рационално, когато разходът за информиране надхвърля очакваната полза, а при общи избори вероятността един глас да промени резултата е много малка.[^s1] Ако гражданите разсъждават по модела на Даунс, обществото или в действителност се управлява от сравнително малка група с минимално участие на останалите, или ще бъде много зле управлявано.[^s2] Според Станфордската енциклопедия тези наблюдения поставят предизвикателство пред всяка силно егалитарна или делиберативна концепция за демокрацията (сравни с [[kritiki-kam-pryakata-demokratsia|критиките към пряката демокрация]]).[^s2b]","„Митът за рационалния избирател“ е книга на Брайън Каплан от 2007 г., издадена от Princeton University Press.[^s3] В нея икономистът от университета „Джордж Мейсън“ твърди, че най-голямата пречка пред разумната икономическа политика не са влиятелните групи и лобирането, а погрешните схващания и пристрастията на обикновените избиратели, и че демокрацията се проваля именно защото прави това, което те искат.[^s4] Каплан описва четири пристрастия на неикономистите: те подценяват пазарния механизъм, не се доверяват на чужденците, подценяват ползите от спестяването на труд и песимистично вярват, че икономиката върви от лошо към по-лошо.[^s5] Механизмът според него е „рационалната ирационалност“: когато е евтино да вярваш в нещо, дори погрешно, е рационално да го вярваш, а заблудите в политиката не струват нищо на отделния избирател.[^s6] Книгата е предизвикателство и към класическата теория на обществения избор, в която избирателите се смятат за рационално невежи, а не за систематично пристрастни.[^s7]","Джейсън Бренан от университета „Джорджтаун“ твърди в „Against Democracy“ (2016), че демокрацията трябва да се съди по резултатите си, а те не са достатъчно добри: както подсъдимите имат право на справедлив процес, гражданите имат право на компетентно управление.[^s8] Според него широк кръг социални изследвания показват, че политическото участие и демократичното обсъждане по-скоро правят хората по-ирационални, по-пристрастни и по-злобни, затова епистокрацията — управлението на знаещите — може да е по-добра от демокрацията и е време това да се изпробва.[^s9] Бренан дели гражданите на „хобити“, безразлични към политиката, „хулигани“, които са като „фанатични спортни фенове на политиката“ с твърди мнения и търсят само потвърждаваща информация, и „вулканци“, които мислят научно и рационално; към хулиганите според него спадат повечето редовни избиратели и политици.[^s10] Като възможни форми на епистокрация той предлага ограничено избирателно право чрез изпити и множествено гласуване, при което доказалите знанията си получават допълнителни гласове.[^s11]","Кристофър Ахен и Лари Бартелс атакуват в „Democracy for Realists“ „романтичната народна теория“ за мислещите граждани, които управляват държавния кораб от урната, като използват анализи по теми от абортите и бюджетните дефицити до Голямата депресия и нападенията на акули.[^s12] Според тях избирателите, включително добре информираните и политически ангажираните, избират партии и кандидати главно според социалната си идентичност и партийната си лоялност, а не според политиките, и дори приспособяват възприятията си за основни факти към тази лоялност.[^s13] При равностойни партии изборите често се решават от странични фактори като икономически подеми и спадове извън контрола на управляващите, затова авторите заключават, че избирателите не контролират публичната политика дори косвено.[^s14] Книгата получава наградата PROSE за 2017 г. в категорията „Управление и политика“.[^s15]"]},{"id":"otgovorite-na-zashtitnitsite","title":"Отговорите на защитниците","paragraphs":["Срещу епистокрацията се изтъква „демографското възражение“ на Естлунд: всеки критерий за експертиза вероятно ще подбере демографски еднородни хора с пристрастия, които подкопават способността им да постигат резултати в полза на общото благо.[^r1] Рецензенти упрекват Бренан, че описва повечето граждани като пристрастни в полза на собствената група, без да навлиза в причините, че не отчита възможността епистократичната система да бъде злоупотребена и че използва анкети за невежеството на избирателите, без да вземе предвид учените, които се съмняват в надеждността им.[^r2] Самият Естлунд, както бе посочено, приема, че някои знаят повече, но изисква тази експертиза да бъде приемлива от всички разумни гледни точки — изискване, което според него води до устройство, разпознаваемо като демократично.[^r3]","Елизабет Андерсън, вдъхновена от Джон Дюи, предлага „експериментален“ модел: изборите, петициите и протестите позволяват на гражданите да съобщават преживения ефект от политиките, така че демокрацията работи като механизъм за учене чрез проба и грешка, който изисква приобщаване, защото различно поставените граждани имат различен опит.[^r4] И при този модел остава въпросът колко качествени и чести са сигналите от изборите и доколко ги изкривяват невежеството и ирационалността на избирателите.[^r5] Списание Choice определя „Democratic Reason“ като „мощен антиелитарен противоотров“ срещу теоретичните и емпиричните критики към демокрацията, а Джон Елстър отбелязва, че книгата обръща толкова внимание на провалите на обсъждането и мнозинственото гласуване, колкото и на постиженията им.[^r6]","Скептицизмът към експертите също има емпирична основа: в книгата „Expert Political Judgment“ (2005) Филип Тетлок показва, че експертите често не прогнозират по-добре от повечето хора и рядко носят отговорност, когато грешат.[^r7] Това не прави автоматично масите по-знаещи, а връща спора към въпроса, който Естлунд формулира сам: ако имаха значение само добрите решения, защо най-знаещите просто да не управляват?[^r8]"]},{"id":"empirichni-izsledvaniya-na-kolektivniya-intelekt","title":"Емпирични изследвания на колективния интелект","paragraphs":["Анита Уули и колеги, сред които Томас Малоун, съобщават в Science през 2010 г. за „фактор на колективния интелект“: в две изследвания с 699 души, работещи в групи от двама до петима, те откриват общ фактор, който обяснява представянето на групата при разнообразни задачи.[^e1] Този „c-фактор“ не е силно свързан със средната или максималната индивидуална интелигентност на членовете, а със средната им социална чувствителност, с равномерното редуване в разговора и с дела на жените в групата.[^e2] Резултатът е оспорен: Маркъс Креде от Щатския университет на Айова и Гарет Хауардсън от университета „Хофстра“ анализират повторно данните и заключават, че те не подкрепят основната предпоставка за колективния интелект.[^e3] Според Креде от шестте изследвания в повторния анализ само едно правилно заключава, че няма доказателства за колективен интелект, а слабото усилие на някои групи изкуствено завишава корелациите между задачите.[^e4] Изследователите около Уули отговарят с мета-анализ в PNAS (2021) на данни от 22 изследвания с 5279 души в 1356 групи, според който стабилен фактор на колективния интелект характеризира способността на групата да работи заедно, а процесът на сътрудничество предсказва колективния интелект повече от уменията на отделните членове.[^e5] Самите автори признават, че други изследователи поставят под въпрос резултатите и съобщават за противоречиви данни за ролята на индивидуалните умения, и обясняват разминаванията с малки, но важни методологични избори.[^e6]","Проектът „Добра преценка“ (Good Judgment Project) на Филип Тетлок, Барбара Мелърс и Дон Мур от Пенсилванския университет започва през юли 2011 г. в сътрудничество с програмата ACE на американската агенция за разузнавателни изследвания IARPA.[^e7] Екипът събира голям брой талантливи любители вместо експерти по геополитика, обучава ги в добри практики за прогнозиране и в преодоляване на когнитивните пристрастия и комбинира прогнозите им с алгоритъм за агрегиране; проектът печели и двата сезона на състезанието и е с 35 до 72 % по-точен от всеки друг изследователски екип.[^e8] За най-добрите прогнозисти на проекта се твърди, че са с 30 % по-точни от разузнавачи с достъп до класифицирана информация, но в източника това е предадено с уговорката „според съобщения“.[^e9]","Прогнозните пазари са друг механизъм за агрегиране: те почиват главно на идея на австрийския икономист Фридрих Хайек от 1945 г. и се описват като механизми за събиране на огромни количества информация, притежавана от отделни хора, в една полезна стойност.[^e10] Един от първите съвременни електронни прогнозни пазари е Iowa Electronic Markets на Университета на Айова, създаден за президентските избори в САЩ през 1988 г.[^e11] Пазарите имат и уязвимости: специализираните въпроси изискват знания, които мнозинството няма, възможни са спекулативни балони и опити за манипулация — на президентските пазари на Tradesports през 2004 г. анонимен търговец сваля до нула цената на договорите за победа на Буш, но цената бързо се възстановява.[^e12] През юли 2003 г. американското министерство на отбраната обявява „Пазар за анализ на политики“, но след критики, че това е „пазар на фючърси за тероризъм“, програмата е набързо прекратена.[^e13]"]},{"id":"deliberativni-dopitvaniya-i-mini-publiki","title":"Делиберативни допитвания и мини-публики","paragraphs":["Делиберативното допитване, описано за първи път от Джеймс Фишкин от Станфордския университет през 1988 г., взема случайна представителна извадка от граждани и я включва в обсъждане в малки групи и в разговори с експерти с различни позиции, за да се получи по-информирано и обмислено обществено мнение.[^e14] Лабораторията за делиберативна демокрация в Станфорд обосновава метода с „рационалното невежество“: обикновените анкети отразяват повърхностните впечатления на публиката, която няма особена причина да вниква в компромисите и да отделя време за информиране.[^e15] Затова извадката първо се анкетира, после обсъжда през един уикенд с балансирани материали, с експерти и политици, а накрая отговаря на същите въпроси; промените според лабораторията показват изводите, до които обществото би стигнало, ако е по-информирано и ангажирано.[^e16]","Най-голямото такова събитие в САЩ, „America in One Room“, събира през септември 2019 г. най-голямата представителна извадка от американските избиратели в историята, за да обсъди поляризиращи политически въпроси.[^e17] От 26-те предложения, които най-силно разделят участниците по партийна линия преди събитието, двете партии се сближават по 22, значимо в 19 случая, докато в контролната група такова изместване няма; подкрепата на републиканците за принудителна депортация на незаконните имигранти пада от 79 % на 40 %.[^e18]","България има собствен опит с метода: в националното делиберативно допитване „Политики към ромите в България“ научна извадка от 255 души от цялата страна, подбрана от „Алфа Рисърч“, обсъжда през уикенда на 14–15 април 2007 г. три теми — жилищата, престъпността и образованието, като според организаторите резултатът са много силни и статистически значими промени в посока на интеграцията.[^e19] Според съобщението на Центъра за либерални стратегии за представянето на резултатите организатори са центърът, социологическата агенция „Алфа Рисърч“, неправителствената организация „Линкс“ и Българската национална телевизия, с участието на самия Фишкин.[^e20] В описанието на проекта на същия център като партньор е посочен и Институтът „Отворено общество“ – София, а обсъжданията се провеждат в Националния дворец на културата и се излъчват по националната телевизия.[^e21] Станфордската лаборатория представя резултатите под заглавие „Делиберативното допитване подкрепя интеграцията на ромите в българското общество“ и отбелязва, че министър-председателят е похвалил процеса.[^e22]","Публичните власти все по-често свикват [[grazhdanska-asambleya|граждански асамблеи]], журита и панели — групи, представящи широк срез от обществото, които се събират поне за един пълен ден, често и за много повече, за да научат, обсъдят и изготвят колективни препоръки.[^e23] Докладът на ОИСР от 10 юни 2020 г. събира близо 300 такива практики и описва „делиберативна вълна“, която се надига от 80-те години и набира скорост около 2010 г.; процесите най-често са местни (52 %), следвани от регионалните (30 %).[^e24]"]},{"id":"ii-kato-usilvatel-na-kolektivniya-intelekt","title":"ИИ като усилвател на колективния интелект","paragraphs":["[[vtaiwan-polis-taiwan|Pol.is]] е технология с отворен код за изследване на мнения, която се описва като система в реално време за събиране, анализиране и разбиране на това, което мислят големи групи хора, със собствените им думи, с помощта на статистика и машинно обучение.[^i1] Участниците пишат кратки изявления до 140 знака, които се показват полуслучайно на други участници, за да гласуват „съгласен“, „несъгласен“ или „пропускам“, а един разговор може да обхване до стотици хиляди души.[^i2] Talk to the City на AI Objectives Institute е инструмент с отворен код, който анализира гражданския принос, като запазва многообразието и нюансите на отделните мнения, а структурата на доклада свързва общите обобщения с конкретните мнения, за да ограничи неточностите на езиковите модели.[^i3] На сайта на инструмента Одри Танг, първият министър по цифровите въпроси на Тайван, е цитирана с думите, че през 2014 г. е било невъзможно да се интервюира мини-публика и да се обединят идеите ѝ с пълните им нюанси, а с помощта на Talk to the City тази цена е сведена практически до нула.[^i4]","Най-цитираният експеримент е [[habermas-machine-ai-mediator|Habermas Machine]] на Google DeepMind, публикуван в Science през октомври 2024 г.: система от два дообучени езикови модела, единият от които предлага изявления, отразяващи различните възгледи в групата, а другият оценява доколко всеки участник би се съгласил с тях.[^i5] Системата е кръстена на германския философ [[юрген-хабермас-публичната-сфера-делиберативната-демокрация-и-легитимността-на-властта|Юрген Хабермас]], а според изследователя Майкъл Хенри Теслър тя е обучена не да убеждава, а да посредничи.[^i6] В изследването участват 5734 души, част от които са набрани чрез фондация „Сортишън“, която организира граждански асамблеи, като тези групи образуват демографски представителна извадка от населението на Обединеното кралство.[^i7] В над половината от случаите (56 %) участниците избират изявлението на ИИ пред това на човека посредник, оценяват го като по-качествено и го подкрепят по-силно, а след обсъждането с помощта на ИИ малките групи са по-малко разделени по въпросите.[^i8] Според резюмето на статията успешните общи изявления включват несъгласните гласове, като зачитат позицията на мнозинството, а резултатите се повтарят във виртуална гражданска асамблея с представителна извадка от населението на Обединеното кралство.[^i9]","Авторите сами посочват ограничения: по думите на Теслър моделът засега не може да проверява факти, да държи разговора в темата и да модерира дискусията, а компанията няма планове да го пусне публично.[^i10] Джунги Шин от университета „Аалто“ предупреждава, че ако контекстът не е напълно открит и хората не виждат въведената в системата информация, а само обобщенията, подобни системи могат да създадат етични проблеми; в експеримента с човешките посредници участниците не са изрично уведомени, че изявленията се генерират от ИИ, макар формулярът за съгласие да споменава алгоритми.[^i11]","Ландемор вижда в ИИ възможен изход от централното противоречие на делиберативната демокрация между качественото обсъждане и масовото участие: според нея цифровите технологии и особено ИИ могат да свържат умовете на повече хора и да разширят възможността за качествено обсъждане.[^i12] Тя предлага да се откажем от идеала всички да участват в едно общо обсъждане и да приемем приближения — много умове, работещи по различни части на общ въпрос с посредничеството на алгоритми, или много случайно избрани асамблеи, които с времето излагат членовете си на целия спектър от мнения; и двете форми могат да бъдат значително подсилени от ИИ.[^i13] Ландемор обсъжда и дали ИИ може да симулира или предскаже резултатите от напълно приобщаващо масово обсъждане, като признава, че подобно „заместващо“ обсъждане поражда опасения за легитимността, които критиците неизбежно ще изтъкнат.[^i14]","Collective Intelligence Project (CIP) започва през февруари 2023 г. своите „Асамблеи за съгласуване“ с мисията да помогне за създаването на ИИ, който служи на общественото благо, като включи обществото в определянето на това какво е „благо“.[^i15] Девет месеца по-късно проектът съобщава за експерименти с шест организации, сред които британската работна група за граничен ИИ, OpenAI, Anthropic, Срещата на върха за демокрацията на САЩ и тайванското Министерство на цифровите въпроси.[^i16] В един от тези експерименти Anthropic и CIP питат около 1000 американци чрез платформата Polis какви правила да следва чатботът, за да съставят „конституция“ за ИИ система — подход, известен като [[kolektiven-konstitutsionen-ai|колективен конституционен ИИ]].[^i17] Програмата Global Dialogues на CIP, създадена в партньорство с Remesh и Prolific, изгражда инфраструктура за редовен глобален обществен принос за бъдещето на ИИ, като участниците обсъждат ключови въпроси в сесии от 15 до 60 минути.[^i18] Центърът за колективен интелект на MIT изследва как хората и компютрите могат да бъдат свързани така, че заедно да действат по-интелигентно от всеки човек, група или компютър досега.[^i19] Центърът за колективен интелект на Nesta използва технологии, ИИ, изкуство и дизайн, за да мащабира общественото участие, и е разработил платформата за обсъждане Zeitgeist.[^i20]"]},{"id":"ii-kato-savetnik-na-grazhdanina","title":"ИИ като съветник на гражданина","paragraphs":["ИИ може да повиши и индивидуалната компетентност: в предварително регистриран експеримент с 991 участници, отговарящи на шест прогнозни въпроса, достъпът до асистенти с езикови модели подобрява точността на прогнозите с 24 до 28 % спрямо контролната група.[^g1] Ефектът се проявява дори при асистента, нарочно настроен да е прекалено самоуверен и да пренебрегва базовите честоти; без един силно отклоняващ се въпрос подобрението е 41 % при качествения и 29 % при „шумния“ асистент.[^g2] Според изследване в Science Advances от ноември 2024 г. ансамбъл от 12 езикови модела, прогнозиращ 31 въпроса с отговор „да“ или „не“, е статистически неразличим по точност от „тълпата“ от 925 души в тримесечен турнир.[^g3] Моделите проявяват и човешки пристрастия като склонността да се съгласяват, а най-точни се оказват простите средни на човешките и машинните прогнози.[^g4]","Ролята на съветник зависи от надеждността на системите: при проверка на AlgorithmWatch и CASM Technology през август 2024 г., преди изборите в Тюрингия, Саксония и Бранденбург, един от трите изпитани чатбота дава около 45 % неточни отговори и рядко посочва източници.[^g5] Copilot на Microsoft, който по правилата на компанията не бива да отговаря на изборни въпроси, блокира едва около 35 % от тях, но отговорите му са значително по-точни, с явни неистини само в 5 % от случаите, макар изборът на информация понякога да изглежда произволен.[^g6]","По-радикална е идеята на Сесар Идалго за „разширена демокрация“, при която дигитални близнаци — персонализирани софтуерни представители на гражданите — разширяват възможността им да участват пряко в голям брой демократични решения, като им дават информация или вземат решения от тяхно име.[^g7] Хайро Гудиньо, Умберто Гранди и Идалго изпробват такава система с дообучени езикови модели върху предпочитанията на граждани към политики от програмите на двамата основни кандидати на президентските избори в Бразилия през 2022 г.: моделите предсказват индивидуалните избори по-точно от правилото гражданинът винаги да подкрепя предложенията на близкия му кандидат, а извадка, допълнена от модела, оценява общите предпочитания по-точно от самата извадка.[^g8]"]},{"id":"riskovete-ednoobrazie-zaguba-na-nezavisimost-i-manipulatsiya","title":"Рисковете: еднообразие, загуба на независимост и манипулация","paragraphs":["В онлайн експеримент, представен на конференцията CHI през 2023 г., 1506 участници пишат текст по въпроса дали социалните мрежи са добри за обществото, като част от тях използват асистент с езиков модел, настроен да твърди, че мрежите са добри или лоши.[^k1] Пристрастният модел влияе както на мненията, изразени в текстовете, така и на отговорите в последвалата анкета за нагласите, затова авторите настояват вградените в езиковите технологии мнения да се наблюдават и проектират по-внимателно.[^k2]","Изследване в Science Advances от юли 2024 г. установява, че идеите от генеративен ИИ правят разказите по-креативни, по-добре написани и по-приятни за четене, особено при по-слабо креативните автори, но разказите, създадени с ИИ, си приличат повече помежду си, отколкото тези, написани само от хора.[^k3] Авторите описват това като социална дилема: с генеративния ИИ отделните автори печелят, но колективно се създава по-тесен обхват от ново съдържание.[^k4] Обзор на Живар Сурати и колеги от 2025 г. обобщава данни от лингвистиката, психологията, когнитивната наука и компютърните науки, според които езиковите модели отразяват и подсилват доминиращите стилове, маргинализират алтернативните гласове и начини на разсъждение и засилват сближаването, когато все повече хора разчитат на едни и същи модели.[^k5] Според тях неконтролираната хомогенизация рискува да изравни когнитивния пейзаж, от който зависят колективният интелект и способността за адаптация.[^k6]","От гледна точка на теоремите за журито един и същ модел, с който се съветват много граждани, би бил обща причина за преценките им, а според Дитрих и Шпикерман причинната независимост изобщо не прави гласовете вероятностно независими, защото общите причини създават корелации.[^k7] Джон Клайнберг и Маниш Рагхаван показват формално, в статия, публикувана и в PNAS, че когато много вземащи решения агенти се сближат около един алгоритъм — дори по-точен за всеки поотделно — общото качество на решенията може да спадне, и то без неочаквани сътресения.[^k8] Размерът на загубата обаче е спорен: статия на Робърт Клайнберг, Ералд Синанай и Ева Тардош от април 2026 г., която обобщава модела им, доказва, че загубата на обществено благосъстояние е ограничена от точна константа 2 и че монокултурата и децентрализираната оптимизация остават близо до оптималното.[^k9]","Мащабно изследване на политическото убеждаване с разговорен ИИ — три експеримента със 76 977 участници, 19 езикови модела и 707 политически въпроса — установява, че убедителността идва повече от дообучението и подканите, които я повишават съответно с до 51 % и 27 %, отколкото от персонализацията или размера на модела.[^k10] Там, където тези методи повишават убедителността, те систематично намаляват фактическата точност, като авторите проверяват 466 769 твърдения на моделите.[^k11] Според съобщение за изследване, публикувано в Nature на 5 декември 2025 г., екипът на Дейвид Ранд показва в контролирани експерименти, че разговорите с чатботове, застъпващи определен кандидат, могат да влияят на нагласите и намеренията на избирателите преди президентските избори в САЩ през 2024 г. и националните избори в Полша и Канада през 2025 г.[^k12] Най-силен е ефектът при хората, които първоначално са против застъпвания кандидат, а аргументите за политики убеждават повече от тези за личните качества, но моделите, застъпващи кандидати от десницата, правят повече неточни твърдения и в трите държави.[^k13] Участниците знаят, че ИИ ще се опита да ги убеди, затова не е ясно дали ефектите ще се повторят в реална политическа среда.[^k14]"]},{"id":"agregirane-na-predpochitaniya-chrez-ii-i-sotsialniyat-izbor","title":"Агрегиране на предпочитания чрез ИИ и социалният избор","paragraphs":["Математическото изследване на гласуването, [[teoriya-na-sotsialniya-izbor-i-saglasuvane-na-ai|теорията на социалния избор]], традиционно работи с няколко предварително зададени алтернативи, а не с открити решения като колективния избор на текст.[^q1] „Генеративният социален избор“ съчетава строгостта на теорията с умението на езиковите модели да генерират текст и да екстраполират предпочитания: първо се доказва, че процесът дава гаранции за представителност, ако има достъп до идеален „оракул“, а после се проверява емпирично дали езиков модел може приблизително да изпълни ролята на оракула.[^q2] В опит със 100 представителни жители на САЩ по темата за абортите 84 от 100 участници се чувстват „отлично“ или „изключително“ представени от извлечените пет изявления.[^q3]","Авторите на експеримента с дигиталните близнаци изхождат от това, че демокрациите са ограничени от компромиси между честотата, обхвата и средствата на обсъждането и участието и затова разчитат на посредници между народа и суверенната му власт — нужда, която многократно се поставя под въпрос с развитието на комуникационните технологии.[^q4] От гледна точка на делиберативната теория обаче дори много точните „снимки с висока резолюция“ на народа не заместват масовото обсъждане, от което произтича легитимността на законите и политиките, макар да могат да бъдат начало на такова обсъждане.[^q5]"]},{"id":"znachenie-za-pryakata-demokratsiya","title":"Значение за пряката демокрация","paragraphs":["За привържениците на по-широко участие епистемичният аргумент е силен довод: както обобщава издателят на книгата на Ландемор, индивидуалните решения често грешат заради дезинформация, импулси или пристрастия, а колективните могат да бъдат изненадващо точни.[^z1] Прегледаната литература обаче прави ползата условна, като първото условие е компетентността: ако средният участник е по-склонен да греши, отколкото да е прав, добавянето на още гласуващи влошава решението.[^z2] Второ, многообразие: усредняването не премахва систематичните грешки, общи за цялата тълпа, а при голямо многообразие колективната грешка е малка.[^z3] Трето, независимост: знанието за оценките на другите може да стесни многообразието на мненията дотолкова, че да подкопае ефекта на мъдростта на тълпата.[^z4] Четвърто, добро обсъждане: смята се, че то подобрява разбирането на хората за собствените им предпочитания и за обществените проблеми и повишава знанията им, но обширна емпирична литература все още проверява при какви условия това става.[^z5]","Делиберативните допитвания и гражданските асамблеи са опит тези условия да се създадат целенасочено, а ОИСР е формулирала принципи за добри практики при делиберативните процеси въз основа на сравнителни емпирични данни.[^z6] Епистемичният аргумент обаче не води автоматично до пряка демокрация: Ландемор например предпочита идеала за „представляване и редуване в представителството“ пред подходите на пряката демокрация.[^z7] Обзорът на Самърфийлд и колеги нарича този кръг въпроси „епистемични въздействия“ на ИИ — последиците за способността на гражданите да правят информиран избор за представители и политики — и ги разглежда заедно с материалните въздействия върху механизми като изборите и с фундаменталните въздействия върху демократичните принципи (за конкретните приложения сравни с [[izkustveniyat-intelekt-v-pryakata-demokratsia|Изкуственият интелект в пряката демокрация]]).[^z8]","Тезата, че ИИ ще способства за по-пряко и по-широко участие на гражданите, следователно може да се провери по конкретните условия: тя се подкрепя от опитите, в които ИИ помага на хиляди хора да намерят общо съгласие или повишава точността на преценките им, и се оспорва от изследванията, които показват еднообразие, корелирани съвети и убеждаване за сметка на точността; авторите на обзора от 2024 г. приемат и двете възможности за реални.[^z9]"]}],"sources":[{"key":"sepdem","title":"Democracy (Stanford Encyclopedia of Philosophy)","url":"https://plato.stanford.edu/entries/democracy/","note":"","publisher":"Stanford Encyclopedia of Philosophy (Tom Christiano, Sameer Bajaj)","language":"en","retrieved_at":"2026-10-24"},{"key":"sepjury","title":"Jury Theorems (Stanford Encyclopedia of Philosophy)","url":"https://plato.stanford.edu/entries/jury-theorems/","note":"","publisher":"Stanford Encyclopedia of Philosophy (Franz Dietrich, Kai Spiekermann)","published_at":"2021-11-17","language":"en","retrieved_at":"2026-10-24"},{"key":"wikiepi","title":"Epistemic democracy","url":"https://en.wikipedia.org/wiki/Epistemic_democracy","note":"","publisher":"Wikipedia","language":"en","retrieved_at":"2026-10-24"},{"key":"estlund","title":"Democratic Authority: A Philosophical Framework (David Estlund)","url":"https://press.princeton.edu/books/paperback/9780691143248/democratic-authority","note":"","publisher":"Princeton University Press","language":"en","retrieved_at":"2026-10-24"},{"key":"aristmit","title":"Aristotle, Politics, Book Three (превод на Бенджамин Джоует)","url":"http://classics.mit.edu/Aristotle/politics.3.three.html","note":"","publisher":"The Internet Classics Archive (MIT)","language":"en","retrieved_at":"2026-10-24"},{"key":"wikicjt","title":"Condorcet's jury theorem","url":"https://en.wikipedia.org/wiki/Condorcet%27s_jury_theorem","note":"","publisher":"Wikipedia","language":"en","retrieved_at":"2026-10-24"},{"key":"wikiwoc","title":"Wisdom of the crowd","url":"https://en.wikipedia.org/wiki/Wisdom_of_the_crowd","note":"","publisher":"Wikipedia","language":"en","retrieved_at":"2026-10-24"},{"key":"wikisur","title":"The Wisdom of Crowds","url":"https://en.wikipedia.org/wiki/The_Wisdom_of_Crowds","note":"","publisher":"Wikipedia","language":"en","retrieved_at":"2026-10-24"},{"key":"wikicasc","title":"Information cascade","url":"https://en.wikipedia.org/wiki/Information_cascade","note":"","publisher":"Wikipedia","language":"en","retrieved_at":"2026-10-24"},{"key":"wallis","title":"Revisiting Francis Galton's Forecasting Competition (Kenneth F. Wallis)","url":"https://arxiv.org/abs/1410.3989","note":"","publisher":"arXiv / Statistical Science","published_at":"2014-10-15","language":"en","retrieved_at":"2026-10-24"},{"key":"lorenz","title":"How social influence can undermine the wisdom of crowd effect (Lorenz, Rauhut, Schweitzer, Helbing)","url":"https://pmc.ncbi.nlm.nih.gov/articles/PMC3107299/","note":"","publisher":"PNAS (PubMed Central)","published_at":"2011-05-16","language":"en","retrieved_at":"2026-10-24"},{"key":"hongpage","title":"Groups of diverse problem solvers can outperform groups of high-ability problem solvers (Lu Hong, Scott E. Page)","url":"https://pmc.ncbi.nlm.nih.gov/articles/PMC528939/","note":"","publisher":"PNAS (PubMed Central)","published_at":"2004-11-08","language":"en","retrieved_at":"2026-10-24"},{"key":"thompson","title":"Does Diversity Trump Ability? An Example of the Misuse of Mathematics in the Social Sciences (Abigail Thompson)","url":"https://www.ams.org/notices/201409/rnoti-p1024.pdf","note":"","publisher":"Notices of the American Mathematical Society","published_at":"2014-10-01","language":"en","retrieved_at":"2026-10-24"},{"key":"romaniega","title":"Fatal errors and misuse of mathematics in the Hong-Page Theorem and Landemore's epistemic argument (Álvaro Romaniega)","url":"https://arxiv.org/abs/2307.04709","note":"","publisher":"arXiv","published_at":"2023-07-10","language":"en","retrieved_at":"2026-10-24"},{"key":"landdr","title":"Democratic Reason: Politics, Collective Intelligence, and the Rule of the Many (Hélène Landemore)","url":"https://press.princeton.edu/books/paperback/9780691176390/democratic-reason","note":"","publisher":"Princeton University Press","language":"en","retrieved_at":"2026-10-24"},{"key":"landod","title":"Open Democracy: Reinventing Popular Rule for the Twenty-First Century (Hélène Landemore)","url":"https://press.princeton.edu/books/hardcover/9780691181998/open-democracy","note":"","publisher":"Princeton University Press","published_at":"2020-10-13","language":"en","retrieved_at":"2026-10-24"},{"key":"landai","title":"Can AI bring deliberative democracy to the masses? (Hélène Landemore)","url":"https://www.law.nyu.edu/sites/default/files/Helen%20Landemore%20Can%20AI%20bring%20deliberative%20democracy%20to%20the%20masses.pdf","note":"","publisher":"NYU School of Law (работен текст)","language":"en","retrieved_at":"2026-10-24"},{"key":"caplan","title":"The Myth of the Rational Voter (Bryan Caplan)","url":"https://press.princeton.edu/books/paperback/9780691138732/the-myth-of-the-rational-voter","note":"","publisher":"Princeton University Press","language":"en","retrieved_at":"2026-10-24"},{"key":"wikimyth","title":"The Myth of the Rational Voter","url":"https://en.wikipedia.org/wiki/The_Myth_of_the_Rational_Voter","note":"","publisher":"Wikipedia","language":"en","retrieved_at":"2026-10-24"},{"key":"brennan","title":"Against Democracy (Jason Brennan)","url":"https://press.princeton.edu/books/paperback/9780691178493/against-democracy","note":"","publisher":"Princeton University Press","language":"en","retrieved_at":"2026-10-24"},{"key":"wikiagainst","title":"Against Democracy","url":"https://en.wikipedia.org/wiki/Against_Democracy","note":"","publisher":"Wikipedia","language":"en","retrieved_at":"2026-10-24"},{"key":"achen","title":"Democracy for Realists (Christopher H. Achen, Larry M. Bartels)","url":"https://press.princeton.edu/books/paperback/9780691178240/democracy-for-realists","note":"","publisher":"Princeton University Press","language":"en","retrieved_at":"2026-10-24"},{"key":"wikiri","title":"Rational ignorance","url":"https://en.wikipedia.org/wiki/Rational_ignorance","note":"","publisher":"Wikipedia","language":"en","retrieved_at":"2026-10-24"},{"key":"wikiepj","title":"Expert Political Judgment","url":"https://en.wikipedia.org/wiki/Expert_Political_Judgment","note":"","publisher":"Wikipedia","language":"en","retrieved_at":"2026-10-24"},{"key":"woolley","title":"Evidence for a collective intelligence factor in the performance of human groups (Woolley et al.)","url":"https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/20929725/","note":"","publisher":"Science (PubMed)","published_at":"2010-10-29","language":"en","retrieved_at":"2026-10-24"},{"key":"crede","title":"You would not ask a firefighter to perform open-heart surgery: Understanding 'collective intelligence'","url":"https://www.sciencedaily.com/releases/2017/10/171017124354.htm","note":"","publisher":"ScienceDaily / Iowa State University","published_at":"2017-10-18","language":"en","retrieved_at":"2026-10-24"},{"key":"riedl","title":"Quantifying collective intelligence in human groups (Riedl, Kim, Gupta, Malone, Woolley)","url":"https://pmc.ncbi.nlm.nih.gov/articles/PMC8166150/","note":"","publisher":"PNAS (PubMed Central)","published_at":"2021-05-17","language":"en","retrieved_at":"2026-10-24"},{"key":"wikigjp","title":"The Good Judgment Project","url":"https://en.wikipedia.org/wiki/The_Good_Judgment_Project","note":"","publisher":"Wikipedia","language":"en","retrieved_at":"2026-10-24"},{"key":"wikipm","title":"Prediction market","url":"https://en.wikipedia.org/wiki/Prediction_market","note":"","publisher":"Wikipedia","language":"en","retrieved_at":"2026-10-24"},{"key":"wikidop","title":"Deliberative opinion poll","url":"https://en.wikipedia.org/wiki/Deliberative_opinion_poll","note":"","publisher":"Wikipedia","language":"en","retrieved_at":"2026-10-24"},{"key":"stanfdp","title":"What is Deliberative Polling®?","url":"https://deliberation.stanford.edu/what-deliberative-pollingr","note":"","publisher":"Deliberative Democracy Lab, Stanford University","language":"en","retrieved_at":"2026-10-24"},{"key":"aior","title":"America in One Room","url":"https://en.wikipedia.org/wiki/America_in_One_Room","note":"","publisher":"Wikipedia","language":"en","retrieved_at":"2026-10-24"},{"key":"clsroma","title":"National Deliberative Poll „Policy Toward the Roma in Bulgaria“","url":"https://cls-sofia.org/tpost/4m92pc0cv1-national-deliberative-poll-policy-toward","note":"","publisher":"Център за либерални стратегии","language":"en","retrieved_at":"2026-10-24"},{"key":"clsres","title":"Presentation of the Results from the Deliberative Poll „Politics towards the Roma in Bulgaria“","url":"https://cls-sofia.org/tpost/4b9h66uxm1-presentation-of-the-results-from-the-del","note":"","publisher":"Център за либерални стратегии","published_at":"2007-04-16","language":"en","retrieved_at":"2026-10-24"},{"key":"stanroma","title":"Deliberative Polling® on Policies toward the Roma in Bulgaria","url":"https://deliberation.stanford.edu/news/deliberative-pollingr-policies-toward-roma-bulgaria","note":"","publisher":"Deliberative Democracy Lab, Stanford University","published_at":"2007-05-02","language":"en","retrieved_at":"2026-10-24"},{"key":"oecd","title":"Innovative Citizen Participation and New Democratic Institutions: Catching the Deliberative Wave","url":"https://www.oecd.org/en/publications/innovative-citizen-participation-and-new-democratic-institutions_339306da-en.html","note":"","publisher":"OECD","published_at":"2020-06-10","language":"en","retrieved_at":"2026-10-24"},{"key":"polis","title":"Polis","url":"https://compdemocracy.org/Polis/","note":"","publisher":"The Computational Democracy Project","language":"en","retrieved_at":"2026-10-24"},{"key":"t3c","title":"Talk to the City","url":"https://ai.objectives.institute/talk-to-the-city","note":"","publisher":"AI Objectives Institute","language":"en","retrieved_at":"2026-10-24"},{"key":"dmhm","title":"AI can help humans find common ground in democratic deliberation","url":"https://deepmind.google/research/publications/ai-can-help-humans-find-common-ground-in-democratic-deliberation/","note":"","publisher":"Google DeepMind (Science)","published_at":"2024-10-18","language":"en","retrieved_at":"2026-10-24"},{"key":"mittr","title":"AI could help people find common ground during deliberations","url":"https://www.technologyreview.com/2024/10/17/1105810/ai-could-help-people-find-common-ground-during-deliberations/","note":"","publisher":"MIT Technology Review","published_at":"2024-10-17","language":"en","retrieved_at":"2026-10-24"},{"key":"cipaa","title":"Alignment Assemblies: Nine Months In","url":"https://cip.org/blog/alignment-assemblies-nine-months-in","note":"","publisher":"The Collective Intelligence Project","language":"en","retrieved_at":"2026-10-24"},{"key":"cipgd","title":"Global Dialogues","url":"https://www.cip.org/global-dialogues","note":"","publisher":"The Collective Intelligence Project","language":"en","retrieved_at":"2026-10-24"},{"key":"anthccai","title":"Collective Constitutional AI: Aligning a language model with public input","url":"https://www.anthropic.com/research/collective-constitutional-ai-aligning-a-language-model-with-public-input","note":"","publisher":"Anthropic","published_at":"2023-10-17","language":"en","retrieved_at":"2026-10-24"},{"key":"mitcci","title":"MIT Center for Collective Intelligence","url":"https://cci.mit.edu/","note":"","publisher":"MIT Center for Collective Intelligence","language":"en","retrieved_at":"2026-10-24"},{"key":"nesta","title":"Centre for Collective Intelligence","url":"https://www.nesta.org.uk/project/centre-collective-intelligence-design/","note":"","publisher":"Nesta","language":"en","retrieved_at":"2026-10-24"},{"key":"aiaug","title":"AI-Augmented Predictions: LLM Assistants Improve Human Forecasting Accuracy (Schoenegger et al.)","url":"https://arxiv.org/abs/2402.07862","note":"","publisher":"arXiv","language":"en","retrieved_at":"2026-10-24"},{"key":"silicon","title":"Wisdom of the silicon crowd: LLM ensemble prediction capabilities rival human crowd accuracy (Schoenegger et al.)","url":"https://pmc.ncbi.nlm.nih.gov/articles/PMC11800985/","note":"","publisher":"Science Advances (PubMed Central)","published_at":"2024-11-08","language":"en","retrieved_at":"2026-10-24"},{"key":"algow","title":"In the run-up to the German federal state elections: Chatbots are still spreading falsehoods","url":"https://algorithmwatch.org/en/chatbots-are-still-spreading-falsehoods/","note":"","publisher":"AlgorithmWatch","published_at":"2024-08-29","language":"en","retrieved_at":"2026-10-24"},{"key":"peopledem","title":"Augmented Democracy (César Hidalgo)","url":"https://peopledemocracy.com","note":"","publisher":"peopledemocracy.com (César Hidalgo)","language":"en","retrieved_at":"2026-10-24"},{"key":"hidalgo","title":"Large Language Models (LLMs) as Agents for Augmented Democracy (Gudiño, Grandi, Hidalgo)","url":"https://www.tse-fr.eu/sites/default/files/TSE/documents/doc/by/hidalgo_llms.pdf","note":"","publisher":"Toulouse School of Economics","language":"en","retrieved_at":"2026-10-24"},{"key":"jakesch","title":"Co-Writing with Opinionated Language Models Affects Users' Views (Jakesch et al.)","url":"https://arxiv.org/abs/2302.00560","note":"","publisher":"arXiv / CHI 2023","language":"en","retrieved_at":"2026-10-24"},{"key":"doshi","title":"Generative AI enhances individual creativity but reduces the collective diversity of novel content (Doshi, Hauser)","url":"https://pmc.ncbi.nlm.nih.gov/articles/PMC11244532/","note":"","publisher":"Science Advances (PubMed Central)","published_at":"2024-07-12","language":"en","retrieved_at":"2026-10-24"},{"key":"sourati","title":"The Homogenizing Effect of Large Language Models on Human Expression and Thought (Sourati et al.)","url":"https://arxiv.org/abs/2508.01491","note":"","publisher":"arXiv","published_at":"2025-08-02","language":"en","retrieved_at":"2026-10-24"},{"key":"kleinberg","title":"Algorithmic Monoculture and Social Welfare (Jon Kleinberg, Manish Raghavan)","url":"https://arxiv.org/abs/2101.05853","note":"","publisher":"arXiv / PNAS","language":"en","retrieved_at":"2026-10-24"},{"key":"mono26","title":"Price of Anarchy of Algorithmic Monoculture (Robert Kleinberg, Erald Sinanaj, Éva Tardos)","url":"https://arxiv.org/abs/2604.00444","note":"","publisher":"arXiv","published_at":"2026-04-01","language":"en","retrieved_at":"2026-10-24"},{"key":"hacken","title":"The Levers of Political Persuasion with Conversational AI (Hackenburg et al.)","url":"https://arxiv.org/abs/2507.13919","note":"","publisher":"arXiv","published_at":"2025-07-18","language":"en","retrieved_at":"2026-10-24"},{"key":"natrand","title":"Artificial intelligence: Chatbots may influence voting intentions (Nature)","url":"https://www.natureasia.com/en/info/press-releases/detail/9175","note":"","publisher":"Nature Portfolio (съобщение за медиите)","published_at":"2025-12-05","language":"en","retrieved_at":"2026-10-24"},{"key":"gensc","title":"Generative Social Choice (Fish et al.)","url":"https://arxiv.org/abs/2309.01291","note":"","publisher":"arXiv","language":"en","retrieved_at":"2026-10-24"},{"key":"summer","title":"How will advanced AI systems impact democracy? (Summerfield et al.)","url":"https://arxiv.org/abs/2409.06729","note":"","publisher":"arXiv","published_at":"2024-08-27","language":"en","retrieved_at":"2026-10-24"}],"citations":[{"id":"l1","source_key":"wikiepi","locator":"","excerpt":"Epistemic democracy refers to a range of views in political science and philosophy which see the value of democracy as based, at least in part, on its ability to make good or correct decisions.","note":""},{"id":"l2","source_key":"wikiepi","locator":"","excerpt":"Epistemic arguments for democracy have a long history in political thought and can be found in the work of figures such as Aristotle, Jean-Jacques Rousseau, Nicolas de Condorcet, and John Dewey. In contemporary political philosophy and political science, advocates of epistemic democracy include David Estlund, Hélène Landemore, Elizabeth Anderson, Joshua Cohen, Robert Goodin, and Kai Spiekermann.","note":""},{"id":"l3","source_key":"sepjury","locator":"","excerpt":"Jury theorems are mathematical theorems about the ability of collectives to make correct decisions. Several jury theorems carry the optimistic message that, in suitable circumstances, “crowds are wise”: many individuals together (using, for instance, majority voting) tend to make good decisions, outperforming fewer or just one individual. Jury theorems form the technical core of epistemic arguments for democracy","note":""},{"id":"l4","source_key":"sepdem","locator":"","excerpt":"A good deal of empirical data shows that citizens of large-scale democracies are ill-informed and apathetic about politics. ... Moreover, there is empirical evidence that democratic citizens often engage in motivated reasoning that unconsciously aims to affirm their existing political identities rather than arrive at correct judgments","note":""},{"id":"l5","source_key":"wikisur","locator":"","excerpt":"Not all crowds (groups) are wise. Consider, for example, mobs or crazed investors in a stock market bubble. ... the members of the crowd were too conscious of the opinions of others and began to emulate each other and conform rather than think differently","note":""},{"id":"l6","source_key":"dmhm","locator":"","excerpt":"In this study, we trained an artificial intelligence (AI) to mediate human deliberation. Using participants’ personal opinions and critiques, the AI mediator iteratively generates and refines statements that express common ground among the group on social or political issues. Participants (N = 5734) preferred AI-generated statements to those written by human mediators","note":""},{"id":"l7","source_key":"jakesch","locator":"","excerpt":"If large language models like GPT-3 preferably produce a particular point of view, they may influence people's opinions on an unknown scale. ... Using the opinionated language model affected the opinions expressed in participants' writing and shifted their opinions in the subsequent attitude survey.","note":""},{"id":"l8","source_key":"summer","locator":"","excerpt":"It is widely acknowledged that new AI systems could pose significant challenges for democracy. However, it has also been argued that generative AI offers new opportunities to educate and learn from citizens, strengthen public discourse, help people find common ground, and to reimagine how democracies might work better. ... 27 Aug 2024 ... by Christopher Summerfield and 22 other authors","note":""},{"id":"d1","source_key":"wikiepi","locator":"","excerpt":"Epistemic democrats believe that the legitimacy or justification of democratic government should not be exclusively based on the intrinsic value of its procedures and how they embody or express values such as fairness, equality, or freedom. Instead, they claim that a political system based on political equality can be expected to make good political decisions, and possibly decisions better than any alternative form of government (e.g., oligarchy, aristocracy, or dictatorship).","note":""},{"id":"d2","source_key":"wikiepi","locator":"","excerpt":"where 'good' and 'correct' are normally defined in respect to some procedure-independent standard. This independent standard may be the truth, justice, the common good, or the collective interest.","note":""},{"id":"d3","source_key":"wikiepi","locator":"","excerpt":"Pure proceduralism refers to the view that the value and justification of democracy rests solely in the fairness or intrinsic value of democratic institutions.","note":""},{"id":"d4","source_key":"sepdem","locator":"","excerpt":"Epistemic justifications of democracy argue that, under the right conditions, democracy is generally more reliable than alternative methods at producing political decisions that are correct according to procedure-independent standards.","note":""},{"id":"d5","source_key":"sepdem","locator":"","excerpt":"we outline three of the most prominent explanations here: (1) Condorcet’s Jury Theorem, (2) the effects of cognitive diversity, and (3) information gathering and sharing.","note":""},{"id":"d6","source_key":"wikiepi","locator":"","excerpt":"Epistemic democracy as such does not recommend any particular form of democracy – whether it be direct, representative, participatory, or deliberative – and epistemic democrats themselves disagree over such questions. Instead, they are united by a common concern for the epistemic value of inclusive and equal political arrangements.","note":""},{"id":"d7","source_key":"estlund","locator":"","excerpt":"In Democratic Authority, David Estlund offers a groundbreaking alternative based on the idea that democratic authority and legitimacy must depend partly on democracy’s tendency to make good decisions. ... David M. Estlund is professor of philosophy at Brown University.","note":""},{"id":"d8","source_key":"estlund","locator":"","excerpt":"Just as with verdicts in jury trials, Estlund argues, the authority and legitimacy of a political decision does not depend on the particular decision being good or correct. But the “epistemic value” of the procedure—the degree to which it can generally be accepted as tending toward a good decision—is nevertheless crucial.","note":""},{"id":"d9","source_key":"estlund","locator":"","excerpt":"Estlund’s theory—which he calls “epistemic proceduralism”—avoids epistocracy, or the rule of those who know. He argues that while some few people probably do know best, this can be used in political justification only if their expertise is acceptable from all reasonable points of view.","note":""},{"id":"d10","source_key":"wikiepi","locator":"","excerpt":"One of his arguments is that if people were to care only for issues of procedural fairness, then they should be as happy with deciding political issues through the flip of a coin as they are through democratic procedures of majority rule. A random procedure, such as a coin flip or the roll of a dice, gives equal weight to the preferences of citizens and would therefore appear to be as procedurally fair as a democratic vote. Estlund therefore argues that if a democratic vote is preferable to a purely random decision, then it must be because of the expectation that it will make the correct decisions with greater reliability than chance.","note":""},{"id":"d11","source_key":"wikiepi","locator":"","excerpt":"Estlund is careful to distinguish his epistemic view from what he calls a 'correctness theory' of democracy. According to this theory, a political decision would be legitimate only in the case where it is correct. ... Instead of a correctness theory, Estlund claims that epistemic democrats can see democracy as legitimate because of its ability to produce good decisions over time.","note":""},{"id":"a1","source_key":"aristmit","locator":"","excerpt":"Part XI Most of these questions may be reserved for another occasion. The principle that the multitude ought to be supreme rather than the few best is one that is maintained, and, though not free from difficulty, yet seems to contain an element of truth.","note":""},{"id":"a2","source_key":"aristmit","locator":"","excerpt":"For the many, of whom each individual is but an ordinary person, when they meet together may very likely be better than the few good, if regarded not individually but collectively, just as a feast to which many contribute is better than a dinner provided out of a single purse.","note":""},{"id":"a3","source_key":"aristmit","locator":"","excerpt":"For each individual among the many has a share of virtue and prudence, and when they meet together, they become in a manner one man, who has many feet, and hands, and senses; that is a figure of their mind and disposition. Hence the many are better judges than a single man of music and poetry; for some understand one part, and some another, and among them they understand the whole.","note":""},{"id":"a4","source_key":"aristmit","locator":"","excerpt":"the knowledge of the house is not limited to the builder only; the user, or, in other words, the master, of the house will be even a better judge than the builder, just as the pilot will judge better of a rudder than the carpenter, and the guest will judge better of a feast than the cook.","note":""},{"id":"a5","source_key":"aristmit","locator":"","excerpt":"Whether this principle can apply to every democracy, and to all bodies of men, is not clear. Or rather, by heaven, in some cases it is impossible of application; for the argument would equally hold about brutes; and wherein, it will be asked, do some men differ from brutes? But there may be bodies of men about whom our statement is nevertheless true.","note":""},{"id":"a6","source_key":"wikiepi","locator":"","excerpt":"In what Jeremy Waldron has referred to as \"the doctrine of the wisdom of the multitude\", for instance, Aristotle offers a version of such an argument ... This is because an oligarchy or aristocracy may also benefit from this collective pooling of talents when compared to the decisions of a single king or dictator. Waldron therefore suggests that while a strong interpretation of Aristotle's wisdom of the multitude would see it as defending democratic deliberation over the deliberations of any smaller group, a weaker interpretation would see it as only rejecting rule by one.","note":""},{"id":"a7","source_key":"sepdem","locator":"","excerpt":"A second common epistemic justification for democracy—which is often traced to Aristotle (Politics, Book II, Ch. 11; see Waldron 1995)—argues that democratic procedures are best able to exploit the underlying cognitive diversity of large groups of citizens to solve collective problems. Since democracy brings a lot of people into the process of decision making, it can take advantage of many sources of information and perspectives in assessing proposed laws and policies.","note":""},{"id":"c1","source_key":"wikicjt","locator":"","excerpt":"The theorem was first expressed by the Marquis de Condorcet in his 1785 work Essay on the Application of Analysis to the Probability of Majority Decisions.","note":""},{"id":"c2","source_key":"wikicjt","locator":"","excerpt":"The assumptions of the theorem are that a group wishes to reach a decision by majority vote. One of the two outcomes of the vote is correct, and each voter has an independent probability p of voting for the correct decision.","note":""},{"id":"c3","source_key":"wikicjt","locator":"","excerpt":"If p is greater than 1/2 (each voter is more likely to vote correctly), then adding more voters increases the probability that the majority decision is correct. In the limit, the probability that the majority votes correctly approaches 1 as the number of voters increases. On the other hand, if p is less than 1/2 (each voter is more likely to vote incorrectly), then adding more voters makes things worse: the optimal jury consists of a single voter.","note":""},{"id":"c4","source_key":"sepdem","locator":"","excerpt":"The assumptions are (Condorcet 1785): each voter is more likely than not to identify the correct decision (the competence assumption); voters vote for what they believe is the correct decision (the sincerity assumption); votes are statistically independent of one another (the independence assumption).","note":""},{"id":"c5","source_key":"sepdem","locator":"","excerpt":"For example, if the assumptions of CJT hold for an electorate of 10,000 voters, and if each voter is 51 percent likely to identify the correct decision of two options, then the probability that a majority will select the correct decision is 99.97 percent.","note":""},{"id":"c6","source_key":"sepdem","locator":"","excerpt":"The use of CJT to explain democracy’s reliability is often thought to originate with Jean-Jacques Rousseau’s claim that ... when a sufficiently informed populace deliberates, the citizens were to have no communication among themselves, the general will would always result from the large number of small differences","note":""},{"id":"c7","source_key":"sepdem","locator":"","excerpt":"The formal mathematics of CJT are not subject to dispute. However, critics of CJT-based arguments for democracy argue that the assumptions underlying CJT are rarely, if ever, satisfied in actual democracies","note":""},{"id":"c8","source_key":"sepdem","locator":"","excerpt":"First, many have remarked that voters’ opinions are not independent of each other. Indeed, the democratic process seems to emphasize persuasion and coalition building. Second, the theorem does not seem to apply to cases in which the information that voters have access to, and on the basis of which they make their judgments, is segmented in various ways. ... Modern societies and politics seem to instantiate this kind of segmentation in terms of class, race, ethnic groupings, religion, occupational position, geographical place and so on. Finally, all voters approach issues they have to make decisions on with strong ideological biases","note":""},{"id":"c9","source_key":"sepdem","locator":"","excerpt":"Advocates of CJT-based justifications of democracy generally respond to these sorts of criticisms by attempting to develop variations of CJT with weaker assumptions. These assumptions are more easily satisfied in democracies","note":""},{"id":"c10","source_key":"sepjury","locator":"","excerpt":"A tempting mistake is to believe that votes are probabilistically independent as soon as they are causally independent, i.e., do not affect one another. Votes are often causally independent: secret voting prevents someone’s vote from influencing someone else’s vote. ... Causal independence (between votes or even individuals) by no means makes votes probabilistically independent, since common causes create correlations.","note":""},{"id":"c11","source_key":"sepjury","locator":"","excerpt":"But a dilemma arises: Conditional Independence is only plausible if one packs many facts into ... (ideally all common causes). Conditional Competence is only plausible if one packs few facts into ... Therefore, CI and CC require different conditionalisations. They are almost never justified jointly, but only justified individually, for different facts variables ... This is the fundamental tension between independence and competence.","note":""},{"id":"c12","source_key":"sepjury","locator":"","excerpt":"Differential competence is the main threat to the increasing-reliability hypothesis. ... Larger bodies can then perform worse, because new members may be (much) less competent than existing members. Majority reliability can even become a decreasing function of group size","note":""},{"id":"c13","source_key":"sepjury","locator":"","excerpt":"Deliberation reduces unconditional judgmental independence, by adding common sources of votes ... Since deliberation tends to widen the basis of judgments (see again Section 3.4), the effect on competence tends to be positive, as one may conjecture.","note":""},{"id":"c14","source_key":"wikicjt","locator":"","excerpt":"the prior probability (in this case, a priori) of the thesis predicted by the theorem is estimated. ... will the theorem hold? The answer is no. ... then the thesis predicted by the theorem will not hold almost surely. With this new approach, proponents of CJT should present strong evidence of competence, to overcome the low prior probability.","note":""},{"id":"w1","source_key":"wikiwoc","locator":"","excerpt":"At a 1906 country fair in Plymouth, 800 people participated in a contest to estimate the weight of a slaughtered and dressed ox. Statistician Francis Galton observed that the median guess, 1207 pounds, was accurate within 1% of the true weight of 1198 pounds.","note":""},{"id":"w2","source_key":"wallis","locator":"","excerpt":"This note reexamines the data from a weight-judging competition described in an article by Francis Galton published in 1907. Following the correction of some errors, it is shown that this forecasting competition is an interesting precursor of two more recent developments in the statistical forecasting literature. One is forecast combination, with the mean forecast here exactly coinciding with the outcome ... Statistical Science 2014","note":""},{"id":"w3","source_key":"wikiwoc","locator":"","excerpt":"This of course rests on the assumption that the noise associated with each judgment is (at least somewhat) statistically independent. Thus, the crowd needs to be independent but also diversified, in order to allow a variety of answers.","note":""},{"id":"w4","source_key":"wikiwoc","locator":"","excerpt":"Averaging can eliminate random errors that affect each person's answer in a different way, but not systematic errors that affect the opinions of the entire crowd in the same way. For instance, a wisdom-of-the-crowd technique would not be expected to compensate for cognitive biases.","note":""},{"id":"w5","source_key":"wikiwoc","locator":"","excerpt":"Scott E. Page introduced the diversity prediction theorem: \"The squared error of the collective prediction equals the average squared error minus the predictive diversity\". Therefore, when the diversity in a group is large, the error of the crowd is small.","note":""},{"id":"w6","source_key":"wikisur","locator":"","excerpt":"published in 2004, is a book written by James Surowiecki about the aggregation of information in groups, resulting in decisions that, he argues, are often better than could have been made by any single member of the group.","note":""},{"id":"w7","source_key":"wikisur","locator":"","excerpt":"According to Surowiecki, these key criteria separate wise crowds from irrational ones: Criteria Description Diversity of opinion Each person should have private information even if it is just an eccentric interpretation of the known facts. (Chapter 2) Independence People's opinions are not determined by the opinions of those around them. (Chapter 3) Decentralization People are able to specialize and draw on local knowledge. (Chapter 4) Aggregation Some mechanism exists for turning private judgements into a collective decision.","note":""},{"id":"w8","source_key":"wikicasc","locator":"","excerpt":"An information cascade or informational cascade is a phenomenon described in behavioral economics and network theory in which a number of people make the same decision in a sequential fashion. It is similar to, but distinct from herd behavior. ... People make the decision sequentially, and each person can observe the choices made by those who acted earlier","note":""},{"id":"w9","source_key":"lorenz","locator":"","excerpt":"Proc Natl Acad Sci U S A . 2011 May 16 ... Jan Lorenz aChair of Systems Design, ETH Zürich ... In contrast, we demonstrate by experimental evidence (N = 144) that even mild social influence can undermine the wisdom of crowd effect in simple estimation tasks.","note":""},{"id":"w10","source_key":"lorenz","locator":"","excerpt":"knowledge about estimates of others narrows the diversity of opinions to such an extent that it undermines the wisdom of crowd effect in three different ways. The “social influence effect” diminishes the diversity of the crowd without improvements of its collective error. The “range reduction effect” moves the position of the truth to peripheral regions of the range of estimates so that the crowd becomes less reliable in providing expertise for external observers. The “confidence effect” boosts individuals’ confidence after convergence of their estimates despite lack of improved accuracy.","note":""},{"id":"w11","source_key":"wikiepi","locator":"","excerpt":"the miracle of aggregation also appeals to the benefits of large numbers to defend democratic voting but focuses on the tendency of incorrect votes to cancel each other out ... Those voters who are informed will tend to vote for the correct policy, while those who are ignorant will have to vote randomly. ... It has therefore been objected ... that bad voters may in fact make systemic errors in a certain direction, and that their votes will not be completely cancelled out.","note":""},{"id":"h1","source_key":"hongpage","locator":"","excerpt":"Proc Natl Acad Sci U S A . 2004 Nov 8 ... University of Michigan ... We introduce a general framework for modeling functionally diverse problem-solving agents. In this framework, problem-solving agents possess representations of problems and algorithms that they use to locate solutions.","note":""},{"id":"h2","source_key":"hongpage","locator":"","excerpt":"We find that when selecting a problem-solving team from a diverse population of intelligent agents, a team of randomly selected agents outperforms a team comprised of the best-performing agents. This result relies on the intuition that, as the initial pool of problem solvers becomes large, the best-performing agents necessarily become similar in the space of problem solvers. Their relatively greater ability is more than offset by their lack of problem-solving diversity.","note":""},{"id":"h3","source_key":"sepdem","locator":"","excerpt":"Hélène Landemore (2013) has drawn on the “diversity-trumps-ability” theorem of Scott Page and Lu Hong ... to argue that democracy can be expected to produce better decisions than rule by experts.","note":""},{"id":"h4","source_key":"sepdem","locator":"","excerpt":"Both Page and Hong’s original theorem and Landemore’s use of it to justify democracy are subject to dispute","note":""},{"id":"h5","source_key":"thompson","locator":"","excerpt":"L. Hong and S. Page claim to prove that “To put it succinctly, diversity trumps ability.” We show that their arguments are fundamentally flawed. ... Abigail Thompson is professor of mathematics at the Uni- versity of California, Davis. ... October2014Notices of the AMS","note":""},{"id":"h6","source_key":"thompson","locator":"","excerpt":"Any one of the problems listed below would be sufficient to invalidate the claims of the authors. (1) Theorem 1 is incorrect as stated. (2)Once corrected, Theorem 1 is trivial. It is stated in a way which obscures its meaning. It has no mathematical interest and little content. (3)Theorem 1 is unrelated to the “Computa- tional Experiment.” ... (4)The “Computational Experiment” is a con- trived optimization problem in which the restrictions on the algorithms are artificial.","note":""},{"id":"h7","source_key":"thompson","locator":"","excerpt":"That is, if you are trying to form a team to maximize performance on a task, you should make your selection to maximize mutual antipathy among members of the team. We don’t recommend this approach, but it is as well founded as Hong and Page’s diversity recommendations.","note":""},{"id":"h8","source_key":"romaniega","locator":"","excerpt":"Hélène Landemore's application of these results in her epistemic argument and her political proposal showcases a invalid use of mathematical principles. ... This paper aims not to undermine the importance of diversity, but rather to highlight the dangers of misusing mathematical principles ... From: Álvaro Romaniega Sancho ... Mon, 10 Jul 2023","note":""},{"id":"h9","source_key":"landdr","locator":"","excerpt":"She shows that the processes and procedures of democratic decision making form a cognitive system that ensures that decisions taken by the many are more likely to be right than decisions taken by the few. Democracy as a form of government is therefore valuable not only because it is legitimate and just, but also because it is smart. ... Hélène Landemore is assistant professor of political science at Yale University.","note":""},{"id":"h10","source_key":"landdr","locator":"","excerpt":"In deliberative settings, the truth-tracking properties of deliberation are enhanced more by inclusiveness than by individual competence. ... When inclusive deliberation and majority rule are combined, they beat less inclusive methods, in which one person or a small group decide.","note":""},{"id":"h11","source_key":"landod","locator":"","excerpt":"Copyright: 2020 ... Hélène Landemore favors the ideal of “representing and being represented in turn” over direct-democracy approaches. Supporting a fresh nonelectoral understanding of democratic representation, Landemore recommends centering political institutions around the “open mini-public”—a large, jury-like body of randomly selected citizens gathered to define laws and policies for the polity, in connection with the larger public.","note":""},{"id":"h12","source_key":"landod","locator":"","excerpt":"She also defends five institutional principles as the foundations of an open democracy: participatory rights, deliberation, the majoritarian principle, democratic representation, and transparency.","note":""},{"id":"s1","source_key":"wikiri","locator":"","excerpt":"Rational ignorance is refraining from acquiring knowledge when the supposed cost of educating oneself on an issue exceeds the expected potential benefit that the knowledge would provide. ... This has consequences for the quality of decisions made by large numbers of people, such as in general elections, where the probability of any one vote changing the outcome is very small. ... The term was coined by Anthony Downs in An Economic Theory of Democracy. ... Downs. (1957)","note":""},{"id":"s2","source_key":"sepdem","locator":"","excerpt":"On the assumption that citizens reason and behave roughly according to the Downsian model, either the society must in fact be run by a relatively small group of people with minimal input from the rest or it will be very poorly run.","note":""},{"id":"s2b","source_key":"sepdem","locator":"","excerpt":"These observations pose challenges for any robustly egalitarian or deliberative conception of democracy.","note":""},{"id":"s3","source_key":"wikimyth","locator":"","excerpt":"2007 book by Bryan Caplan The Myth of the Rational Voter ... Publisher Princeton University Press Publication date 2007","note":""},{"id":"s4","source_key":"caplan","locator":"","excerpt":"The greatest obstacle to sound economic policy is not entrenched special interests or rampant lobbying, but the popular misconceptions, irrational beliefs, and personal biases held by ordinary voters. This is economist Bryan Caplan’s sobering assessment ... Caplan contends that democracy fails precisely because it does what voters want. ... Bryan Caplan is associate professor of economics at George Mason University.","note":""},{"id":"s5","source_key":"caplan","locator":"","excerpt":"he makes the convincing case that noneconomists suffer from four prevailing biases: they underestimate the wisdom of the market mechanism, distrust foreigners, undervalue the benefits of conserving labor, and pessimistically believe the economy is going from bad to worse.","note":""},{"id":"s6","source_key":"wikimyth","locator":"","excerpt":"Rational irrationality simply states that when it is cheap to believe something (even when it is wrong) it is rational to believe it. ... Since delusional political beliefs are free, the voter consumes until he reaches his","note":""},{"id":"s7","source_key":"wikimyth","locator":"","excerpt":"Yet the work is also a challenge to conventional public choice, where voters are seen as rationally ignorant.","note":""},{"id":"s8","source_key":"brennan","locator":"","excerpt":"Copyright: 2016 ... In this trenchant book, Brennan argues that democracy should be judged by its results—and the results are not good enough. Just as defendants have a right to a fair trial, citizens have a right to competent government. ... Georgetown University","note":""},{"id":"s9","source_key":"brennan","locator":"","excerpt":"On the contrary, a wide range of social science research shows that political participation and democratic deliberation actually tend to make people worse—more irrational, biased, and mean. Given this grim picture, Brennan argues that a new system of government—epistocracy, the rule of the knowledgeable—may be better than democracy, and that it’s time to experiment and find out.","note":""},{"id":"s10","source_key":"wikiagainst","locator":"","excerpt":"Hobbits: They are indifferent to politics and hence do not have fixed opinions about political issues. ... Hooligans: Described as the \"rabid sports fans of politics\", they have fixed political opinions and can present arguments to support their views. ... seeking only the one that goes along with what they believe and rejecting the other that controverts it. This category includes most regular voters and politicians. Vulcans: They think the most scientifically and rationally about politics.","note":""},{"id":"s11","source_key":"wikiagainst","locator":"","excerpt":"These forms include restricted suffrage, where citizens undergo examinations through which citizens who obtain a poor score are eliminated from having political power; and plural voting, where citizens have one vote by default but, as they have passed examinations in order to show their knowledge, more votes are given to them.","note":""},{"id":"s12","source_key":"achen","locator":"","excerpt":"Democracy for Realists assails the romantic folk-theory at the heart of contemporary thinking about democratic politics and government ... including ingenious original analyses of topics ranging from abortion politics and budget deficits to the Great Depression and shark attacks, to show that the familiar ideal of thoughtful citizens steering the ship of state from the voting booth is fundamentally misguided.","note":""},{"id":"s13","source_key":"achen","locator":"","excerpt":"They demonstrate that voters—even those who are well informed and politically engaged—mostly choose parties and candidates on the basis of social identities and partisan loyalties, not political issues. They also show that voters adjust their policy views and even their perceptions of basic matters of fact to match those loyalties.","note":""},{"id":"s14","source_key":"achen","locator":"","excerpt":"When parties are roughly evenly matched, elections often turn on irrelevant or misleading considerations such as economic spurts or downturns beyond the incumbents’ control; the outcomes are essentially random. Thus, voters do not control the course of public policy, even indirectly.","note":""},{"id":"s15","source_key":"achen","locator":"","excerpt":"Winner of the 2017 PROSE Award in Government & Politics","note":""},{"id":"r1","source_key":"sepdem","locator":"","excerpt":"One objection to any form of epistocracy—the demographic objection—holds that any criterion of expertise is likely to select demographically homogeneous individuals who are be biased in ways that undermine their ability to produce political outcomes that promote the general welfare (Estlund 2003).","note":""},{"id":"r2","source_key":"wikiagainst","locator":"","excerpt":"Criticism has been given to Brennan's description of the majority of citizens as being biased by in-group confirmation. The fact that he does not go deeper into the underlying causes of problems that he attributes to democracy and the potential of an epistocratic system being abused have also been subjects of criticism. Also noted by reviewers is that Brennan's use of surveys to prove his claim, which suggests that ignorance is widespread among voters, does not consider scholars who have expressed skepticism about their reliability.","note":""},{"id":"r3","source_key":"estlund","locator":"","excerpt":"He argues that while some few people probably do know best, this can be used in political justification only if their expertise is acceptable from all reasonable points of view. If we seek the best epistemic arrangement in this respect, it will be recognizably democratic—with laws and policies actually authorized by the people subject to them.","note":""},{"id":"r4","source_key":"wikiepi","locator":"","excerpt":"Experimental models are inspired by the work of John Dewey and were introduced into the contemporary debate by Elizabeth Anderson. Rather than rely on formal theorems as the previous arguments do, the experimental model instead sees the democratic institutions of regular elections as allowing for a process of trial-and-error learning. ... Elections, petitions, and protests then give these citizens the opportunity to communicate their experiences back to policy makers, who can then use this information to reform the policy. ... Differently situated citizens will have different experiences of social problems and public policies, and therefore an open and inclusive political process is required to make sure all of these distinctive contributions can be taken into account.","note":""},{"id":"r5","source_key":"wikiepi","locator":"","excerpt":"One issue concerning this model is the quality of the feedback signals provided by democratic elections, their frequency, and the extent that they may be affected by such things as voter ignorance or irrationality.","note":""},{"id":"r6","source_key":"landdr","locator":"","excerpt":"Reason is well-written and well-researched, and it offers a powerful, anti-elitist antidote to recent theoretical and empirical critiques of democracy ... paying as much attention to the failures of deliberation and majority voting as to their achievements ... Jon Elster, Columbia University","note":""},{"id":"r7","source_key":"wikiepj","locator":"","excerpt":"Expert Political Judgment: How Good Is It? How Can We Know? is a 2005 book by Philip E. Tetlock. The book mentions how experts are often no better at making predictions than most other people, and how when they are wrong, they are rarely held accountable.","note":""},{"id":"r8","source_key":"estlund","locator":"","excerpt":"Yet if good decisions were all that mattered, one might wonder why those who know best shouldn’t simply rule.","note":""},{"id":"e1","source_key":"woolley","locator":"","excerpt":"Science. 2010 Oct 29 ... Anita Williams Woolley ... Thomas W Malone ... In two studies with 699 people, working in groups of two to five, we find converging evidence of a general collective intelligence factor that explains a group's performance on a wide variety of tasks.","note":""},{"id":"e2","source_key":"woolley","locator":"","excerpt":"This \"c factor\" is not strongly correlated with the average or maximum individual intelligence of group members but is correlated with the average social sensitivity of group members, the equality in distribution of conversational turn-taking, and the proportion of females in the group.","note":""},{"id":"e3","source_key":"crede","locator":"","excerpt":"according to an Iowa State University researcher. Marcus Credé, an assistant professor of psychology ... However, after re-analyzing the data gathered by Woolley and her colleagues, Credé and Garett Howardson, an assistant professor at Hofstra University, found the data didn't support the basic premise of collective intelligence.","note":""},{"id":"e4","source_key":"crede","locator":"","excerpt":"Credé notes that of the six studies included in their re-analysis, only one -- a 2014 study by researchers at Indiana University -- correctly concluded there was no evidence of collective intelligence. ... In this example, if one group does poorly because of minimal effort, it can artificially inflate correlations between performance across tasks, the researchers explained in the paper.","note":""},{"id":"e5","source_key":"riedl","locator":"","excerpt":"Proc Natl Acad Sci U S A . 2021 May 17 ... Anita Williams Woolley ... Here, we analyze data on group performance from 22 studies, including 5,279 individuals in 1,356 groups. Our results support the conclusion that a robust CI factor characterizes a group’s ability to work together across a diverse set of tasks. ... We also find that, overall, group collaboration process is more important in predicting CI than the skill of individual members.","note":""},{"id":"e6","source_key":"riedl","locator":"","excerpt":"However, others have questioned these results (22, 23) and reported disparate results regarding the strength of individual skill in predicting group CI (24). ... Taken together, these analyses suggest that a number of small but important methodological choices researchers make likely influence the extent to which findings of different studies in this literature replicate or diverge.","note":""},{"id":"e7","source_key":"wikigjp","locator":"","excerpt":"It was co-created by Philip E. Tetlock (author of Superforecasting: The Art and Science of Prediction and Expert Political Judgment), decision scientist Barbara Mellers, and Don Moore, all professors at the University of Pennsylvania. ... The Good Judgment Project began in July 2011 in collaboration with the Aggregative Contingent Estimation (ACE) Program at IARPA (IARPA-ACE).","note":""},{"id":"e8","source_key":"wikigjp","locator":"","excerpt":"The GJP research team gathered a large number of talented amateurs (rather than geopolitical subject matter experts), gave them basic tutorials on forecasting best practice and overcoming cognitive biases, and created an aggregation algorithm to combine the individual predictions of the forecasters. ... GJP won both seasons of the contest, and were 35% to 72% more accurate than any other research team.","note":""},{"id":"e9","source_key":"wikigjp","locator":"","excerpt":"The top forecasters in GJP are \"reportedly 30% better than intelligence officers with access to actual classified information.\"","note":""},{"id":"e10","source_key":"wikipm","locator":"","excerpt":"Based mostly on an idea in 1945 by Austrian economist Friedrich Hayek, prediction markets are \"mechanisms for collecting vast amounts of information held by individuals and synthesizing it into a useful data point\".","note":""},{"id":"e11","source_key":"wikipm","locator":"","excerpt":"One of the first modern electronic prediction markets is the University of Iowa's Iowa Electronic Markets, introduced during the 1988 US presidential election.","note":""},{"id":"e12","source_key":"wikipm","locator":"","excerpt":"prediction questions require specialized knowledge that the majority of people do not have. Due to this lack of knowledge, the crowd's answers can sometimes be very wrong. ... Prediction markets may also be subject to speculative bubbles. ... In the Tradesports 2004 presidential markets, there was an apparent manipulation effort. An anonymous trader sold short so many Bush 2004 presidential futures contracts that the price was driven to zero ... If this were a deliberate manipulation effort, it failed, however, as the price of the contract rebounded rapidly to its previous level.","note":""},{"id":"e13","source_key":"wikipm","locator":"","excerpt":"In July 2003, the U.S. Department of Defense publicized a Policy Analysis Market on their website, and speculated that additional topics for markets might include terrorist attacks. A critical backlash quickly denounced the program as a \"terrorism futures market\" and the Pentagon hastily canceled the program.","note":""},{"id":"e14","source_key":"wikidop","locator":"","excerpt":"Political scientist James S. Fishkin of Stanford University first described the concept in 1988. The typical deliberative opinion poll takes a random, representative sample of citizens and engages them in deliberation on current issues or proposed policy changes through small-group discussions and conversations with competing experts to create more informed and reflective public opinion.","note":""},{"id":"e15","source_key":"stanfdp","locator":"","excerpt":"Conventional polls represent the public’s surface impressions of sound bites and headlines. The public, subject to what social scientists have called “rational ignorance,” has little reason to confront trade-offs or invest time and effort in acquiring information or coming to a considered judgment.","note":""},{"id":"e16","source_key":"stanfdp","locator":"","excerpt":"A random, representative sample is first polled on the targeted issues. After this baseline poll, members of the sample are invited to gather at a single place for a weekend in order to discuss the issues. Carefully balanced briefing materials are sent to the participants and are also made publicly available. The participants engage in dialogue with competing experts and political leaders ... After the deliberations, the sample is again asked the original questions. The resulting changes in opinion represent the conclusions the public would reach, if people had opportunity to become more informed and more engaged by the issues.","note":""},{"id":"e17","source_key":"aior","locator":"","excerpt":"Date September 19–22, 2019 ... America in One Room was a 2019 event that assembled the largest representative sample of the American voting electorate in history to discuss polarizing political issues.","note":""},{"id":"e18","source_key":"aior","locator":"","excerpt":"Of the 26 policy proposals that generated the most dramatic partisan-based polarization among participants before attending America in One Room, post-event polling data showed the two parties moved closer on 22 of these, significantly so in 19 cases. (No such shift was evident among the control group who did not attend the event.) ... Before the sessions began, 79% of Republicans supported forcibly deporting illegal immigrants to their countries of origin before they could apply to return. By the end, it was 40%.","note":""},{"id":"e19","source_key":"clsroma","locator":"","excerpt":"The national Deliberative Poll® of Bulgaria produced many strong and statistically significant changes in the direction of an integrationist perspective. The scientific sample of 255 residents drawn from around the country by Alpha Research spent the weekend of April 14-15, 2007 deliberating about three issues affecting the Roma: Housing, Crime and Education.","note":""},{"id":"e20","source_key":"clsres","locator":"","excerpt":"The Deliberative Poll was organized by the Centre for Liberal Strategies, Sociological Agency “Alpha Research”, NGO Links and the Bulgarian National Television and was held on April 14-15, 2007. ... Prof. James Fishkin (author of the Deliberative Poll, Director of the Center for Deliberative Democracy at Stanford University)","note":""},{"id":"e21","source_key":"clsroma","locator":"","excerpt":"was organized by CLS with partner organizations Alpha Research, Bulgarian National Television and the Open Society Institute, Sofia. The deliberations took place in the National Palace of Culture and were televised nationally.","note":""},{"id":"e22","source_key":"stanroma","locator":"","excerpt":"Results Deliberative Polling® Supports Integration of the Roma in Bulgarian Society, Prime Minister Lauds Process","note":""},{"id":"e23","source_key":"oecd","locator":"","excerpt":"Public authorities from all levels of government increasingly turn to Citizens' Assemblies, Juries, Panels and other representative deliberative processes to tackle complex policy problems ranging from climate change to infrastructure investment decisions. They convene groups of people representing a wide cross-section of society for at least one full day – and often much longer – to learn, deliberate, and develop collective recommendations","note":""},{"id":"e24","source_key":"oecd","locator":"","excerpt":"10 June 2020 ... This \"deliberative wave\" has been building since the 1980s, gaining momentum since around 2010. This report has gathered close to 300 representative deliberative practices ... local (52%); regional (30%)","note":""},{"id":"i1","source_key":"polis","locator":"","excerpt":"Polis is a an open source technology for survey research that leverages data science. It is described on the website as: a real-time system for gathering, analyzing and understanding what large groups of people think in their own words, enabled by advanced statistics and machine learning.","note":""},{"id":"i2","source_key":"polis","locator":"","excerpt":"participants submit short text statements, or comments, (<140 characters) which are then sent out semi-randomly to other participants to vote on by clicking agree, disagree or pass. Polis allows conversation owners to create conversations which can seamlessly engage (currently) up to hundreds of thousands or (conceivably) millions of participants.","note":""},{"id":"i3","source_key":"t3c","locator":"","excerpt":"Talk to the City (T3C) is an open-source AI tool that enhances collective decision-making by analyzing democratic input while preserving the diversity and nuance of individual opinions. ... The novel report structure mitigates LLM inaccuracies, by connecting high-level summaries of broad themes and discourse to the details of individual opinions.","note":""},{"id":"i4","source_key":"t3c","locator":"","excerpt":"Back in 2014, it was impossible to interview a mini public of people and aggregate their ideas while preserving the full nuance. But now, with Talk to the City’s help, that cost has been reduced to essentially zero. ... Audrey Tang, Taiwan’s 1st Digital Minister","note":""},{"id":"i5","source_key":"mittr","locator":"","excerpt":"October 17, 2024 ... The study is being published today in the journal Science. ... The HM consists of two different LLMs fine-tuned for this task. The first is a generative model, and it suggests statements that reflect the varied views of the group. The second is a personalized reward model, which scores the proposed statements by how much it thinks each participant will agree with them.","note":""},{"id":"i6","source_key":"mittr","locator":"","excerpt":"The researchers say the tool—named the Habermas machine (HM), after the German philosopher Jürgen Habermas—highlights the potential of AI to help groups of people find common ground when discussing such subjects. ... says Michael Henry Tessler, a research scientist at Google DeepMind. “It was not trained to be persuasive but to act as a mediator.”","note":""},{"id":"i7","source_key":"mittr","locator":"","excerpt":"Google DeepMind recruited 5,734 participants, some through a crowdsourcing research platform and others through the Sortition Foundation, a nonprofit that organizes citizens’ assemblies. The Sortition groups formed a demographically representative sample of the UK population.","note":""},{"id":"i8","source_key":"mittr","locator":"","excerpt":"More than half (56%) of the time, the participants chose the AI statement. They found these statements to be of higher quality than those produced by the human mediator and tended to endorse them more strongly. After deliberating with the help of the AI mediator, the small groups of participants were less divided in their positions on the issues.","note":""},{"id":"i9","source_key":"dmhm","locator":"","excerpt":"Text embeddings revealed that successful group statements incorporated dissenting voices while respecting the majority position. These findings were replicated in a virtual citizens’ assembly involving a demographically representative sample of the UK population.","note":""},{"id":"i10","source_key":"mittr","locator":"","excerpt":"It’s also important to acknowledge that the model, in its current form, is limited in its capacity to handle certain aspects of real-world deliberation ... For example, it doesn’t have the mediation-relevant capacities of fact-checking, staying on topic, or moderating the discourse. ... The company says it has no plans to launch the model publicly.","note":""},{"id":"i11","source_key":"mittr","locator":"","excerpt":"says Joongi Shin, a researcher at Aalto University who studies generative AI. ... Unless the situation or the context is very clearly open, so they can see the information that was inputted into the system and not just the summaries it produces, I think these kinds of systems could cause ethical issues ... Google DeepMind did not explicitly tell participants in the human mediator experiment that an AI system would be generating group opinion statements, although it indicated on the consent form that algorithms would be involved.","note":""},{"id":"i12","source_key":"landai","locator":"","excerpt":"A core problem in deliberative democracy is the tension between two seemingly equally important tenets of democratic legitimacy: deliberation on the one hand and mass participation on the other. ... In this paper I agree that digital technologies and artificial intelligence in particular can certainly help connect more people’s minds and thus expand the possibility of quality deliberation to a larger number of people.","note":""},{"id":"i13","source_key":"landai","locator":"","excerpt":"I also argue that we should let go of the ideal of all minds engaged in one common deliberation and instead settle for an approximation that can take at least two different forms: many minds working on different parts of a common question, with the mediation of algorithms handling the complexity of the data or many randomly selected deliberative assemblies exposing their members to the full range of views on a given question over time. Both versions of mass deliberation present advantages and drawbacks, and both can be considerably augmented by the use of AI.","note":""},{"id":"i14","source_key":"landai","locator":"","excerpt":"Finally, I ask whether AI could in fact be used to simulate or predict the results of a fully inclusive mass deliberation and considers anew the benefits and risks of proxy mass deliberation. While the original conundrum returns, it does so in an attenuated form and with such potential instrumental (epistemic) benefits that they may outweigh, up to a point, the concerns around legitimacy that critics will inevitably raise.","note":""},{"id":"i15","source_key":"cipaa","locator":"","excerpt":"The Collective Intelligence Project (CIP) started our ‘Alignment Assemblies’ (AA) work in February 2023 with a clear mission: help create artificial intelligence (AI) that supports the public good, by involving the public in defining what ‘good’ is.","note":""},{"id":"i16","source_key":"cipaa","locator":"","excerpt":"Nine months in, we’ve worked with some of the world’s leading AI labs, collaborated with international government partners, and helped shape this growing debate. ... so far we’ve supported experiments with 6 different bodies, covering industry, government, and civil society. To date we have carried out work with: The UK Frontier AI Taskforce (soon to be AI Safety Institute) OpenAI [publication coming soon] Anthropic The US Summit for Democracy Taiwan Ministry Of Digital Affairs (MODA)","note":""},{"id":"i17","source_key":"anthccai","locator":"","excerpt":"Anthropic and the Collective Intelligence Project recently ran a public input process involving ~1,000 Americans to draft a constitution for an AI system. ... Anthropic partnered with the Collective Intelligence Project to run a public input process using the Polis platform. ... We asked approximately 1,000 members of the American public to “Help us pick rules for our AI Chatbot!”","note":""},{"id":"i18","source_key":"cipgd","locator":"","excerpt":"The Project Global AI Dialogues, built in partnership with Remesh and Prolific, creates the infrastructure for regular global public input into the future of AI. ... Participants engage in 15-60 minute sessions where they deliberate on key issues.","note":""},{"id":"i19","source_key":"mitcci","locator":"","excerpt":"The MIT Center for Collective Intelligence explores how people and computers can be connected so that —collectively— they act more intelligently than any person, group, or computer has ever done before.","note":""},{"id":"i20","source_key":"nesta","locator":"","excerpt":"We use technology, AI, arts and design to scale public engagement - making it faster, more inclusive, more engaging and more impactful. ... our deliberation platform Zeitgeist has been used to engage the public on issues from climate adaptation to AI assurance.","note":""},{"id":"g1","source_key":"aiaug","locator":"","excerpt":"Participants (N = 991) answered a set of six forecasting questions and had the option to consult their assigned LLM assistant throughout. Our preregistered analyses show that interacting with each of our frontier LLM assistants significantly enhances prediction accuracy by between 24 percent and 28 percent compared to the control group.","note":""},{"id":"g2","source_key":"aiaug","locator":"","excerpt":"one designed to provide high-quality (\"superforecasting\") advice, and the other designed to be overconfident and base-rate neglecting, thus providing noisy forecasting advice. ... Exploratory analyses showed a pronounced outlier effect in one forecasting item, without which we find that the superforecasting assistant increased accuracy by 41 percent, compared with 29 percent for the noisy assistant.","note":""},{"id":"g3","source_key":"silicon","locator":"","excerpt":"Sci Adv . 2024 Nov 8 ... Specifically, we use an ensemble of 12 LLMs to make probabilistic predictions about 31 binary questions, comparing them with those made by 925 human forecasters in a 3-month tournament. We show that the LLM crowd outperforms a no-information benchmark and is statistically indistinguishable from the human crowd.","note":""},{"id":"g4","source_key":"silicon","locator":"","excerpt":"We also observe human-like biases, such as the acquiescence bias. ... However, simply averaging human and machine forecasts yields more accurate results.","note":""},{"id":"g5","source_key":"algow","locator":"","excerpt":"In September 2024, federal state elections will be held in Thuringia, Saxony, and Brandenburg. AlgorithmWatch and CASM Technology have tested whether AI chatbots answer questions about these elections correctly and unbiased. ... In August 2024, AlgorithmWatch and CASM Technology tested three AI chatbots ... the answers were not blocked, showed a high rate of inaccuracy (around 45%), and rarely provided sources.","note":""},{"id":"g6","source_key":"algow","locator":"","excerpt":"Microsoft’s policies also state that Copilot (formerly Bing Chat) should not answer election-related questions. The safeguards in place only blocked around 35% of the questions, while 65% were answered. The given answers were considerably more accurate than the other models on the other hand, with only 5% of the answers showing clear falsehoods and with sources frequently included as weblinks. Still, even with accurate answers it seemed arbitrary why certain information was being mentioned or prioritized","note":""},{"id":"g7","source_key":"peopledem","locator":"","excerpt":"Augmented Democracy (AD) is the idea of using digital twins to expand the ability of people to participate directly in a large volume of democratic decisions. A digital twin, software agent, or avatar is loosely defined as a personalized virtual representation of a human. It can be used to augment the ability of a person to make decisions by either providing information to support a decision or making decisions on behalf of that person.","note":""},{"id":"g8","source_key":"hidalgo","locator":"","excerpt":"Jairo F. Gudiño 1 , Umberto Grandi 2 , and César Hidalgo ... We explore an augmented democracy system built on off-the-shelf LLMs fine-tuned to augment data on citizen’s preferences elicited over policies extracted from the government programs of the two main candidates of Brazil’s 2022 presidential election. ... At the individual level, we find that LLMs predict out of sample preferences more accurately than a “bundle rule,” which would assume that citizens always vote for the proposals of the candidate aligned with their self-reported political orientation. At the population level, we show that a probabilistic sample augmented by an LLM provides a more accurate estimate of the aggregate preferences of a population than the non- augmented probabilistic sample alone.","note":""},{"id":"k1","source_key":"jakesch","locator":"","excerpt":"In an online experiment, we asked participants (N=1,506) to write a post discussing whether social media is good for society. Treatment group participants used a language-model-powered writing assistant configured to argue that social media is good or bad for society. ... Proceedings of the 2023 CHI Conference","note":""},{"id":"k2","source_key":"jakesch","locator":"","excerpt":"Using the opinionated language model affected the opinions expressed in participants' writing and shifted their opinions in the subsequent attitude survey. We discuss the wider implications of our results and argue that the opinions built into AI language technologies need to be monitored and engineered more carefully.","note":""},{"id":"k3","source_key":"doshi","locator":"","excerpt":"Sci Adv . 2024 Jul 12 ... We find that access to generative AI ideas causes stories to be evaluated as more creative, better written, and more enjoyable, especially among less creative writers. However, generative AI–enabled stories are more similar to each other than stories by humans alone.","note":""},{"id":"k4","source_key":"doshi","locator":"","excerpt":"This dynamic resembles a social dilemma: With generative AI, writers are individually better off, but collectively a narrower scope of novel content is produced.","note":""},{"id":"k5","source_key":"sourati","locator":"","excerpt":"We synthesize evidence across linguistics, psychology, cognitive science, and computer science to show how LLMs reflect and reinforce dominant styles while marginalizing alternative voices and reasoning strategies. We examine how their design and widespread use contribute to this effect by mirroring patterns in their training data and amplifying convergence as all people increasingly rely on the same models across contexts. ... From: Zhivar Sourati ... Sat, 2 Aug 2025","note":""},{"id":"k6","source_key":"sourati","locator":"","excerpt":"Cognitive diversity, reflected in variations of language, perspective, and reasoning, is essential to creativity and collective intelligence. ... Unchecked, this homogenization risks flattening the cognitive landscapes that drive collective intelligence and adaptability.","note":""},{"id":"k7","source_key":"sepjury","locator":"","excerpt":"Causal independence (between votes or even individuals) by no means makes votes probabilistically independent, since common causes create correlations.","note":""},{"id":"k8","source_key":"kleinberg","locator":"","excerpt":"Here we show that the dangers of algorithmic monoculture run much deeper, in that monocultural convergence on a single algorithm by a group of decision-making agents, even when the algorithm is more accurate for any one agent in isolation, can reduce the overall quality of the decisions being made by the full collection of agents. Unexpected shocks are therefore not needed to expose the risks of monoculture ... A version of this paper appears in Proceedings of the National Academy of Sciences","note":""},{"id":"k9","source_key":"mono26","locator":"","excerpt":"Authors:Robert Kleinberg, Erald Sinanaj, Éva Tardos ... Kleinberg and Raghavan (PNAS, 2021) introduced a model that captures the effects of monoculture ... We generalize their model and address the open question of their work in quantifying the social welfare loss. We find that monoculture and more generally decentralized optimization is close to optimal: we show a tight constant bound of 2 on the price of anarchy (and more general notions) for the induced game. ... Wed, 1 Apr 2026","note":""},{"id":"k10","source_key":"hacken","locator":"","excerpt":"Here, in three large-scale experiments (N=76,977), we deployed 19 LLMs-including some post-trained explicitly for persuasion-to evaluate their persuasiveness on 707 political issues. ... the persuasive power of current and near-future AI is likely to stem more from post-training and prompting methods-which boosted persuasiveness by as much as 51% and 27% respectively-than from personalization or increasing model scale.","note":""},{"id":"k11","source_key":"hacken","locator":"","excerpt":"We then checked the factual accuracy of 466,769 resulting LLM claims. ... where they increased AI persuasiveness they also systematically decreased factual accuracy.","note":""},{"id":"k12","source_key":"natrand","locator":"","excerpt":"5 December 2025 Conversations with artificial intelligence (AI) chatbots have the potential to influence the attitudes and intentions of voters, according to a study publishing in Nature. These results are demonstrated in controlled experiments during the 2024 US presidential election and 2025 national elections in Poland and Canada. ... David Rand and colleagues carried out multiple experiments involving conversations with an AI model that was programmed to advocate for one of the candidates","note":""},{"id":"k13","source_key":"natrand","locator":"","excerpt":"A stronger effect was seen for chatbots persuading people who were initially opposed to the candidate that the AI model was advocating for. ... Facts and evidence, such as discussions about policy, were more compelling than discussion of personality traits. However, the factual evidence was not always accurate, with AI models advocating for candidates on the political right making more inaccurate claims in all three countries.","note":""},{"id":"k14","source_key":"natrand","locator":"","excerpt":"These results come from controlled experiments, in which participants were aware that the AI would try to persuade them. Thus, it is not clear whether the effects would be replicated in real political environments.","note":""},{"id":"q1","source_key":"gensc","locator":"","excerpt":"The mathematical study of voting, social choice theory, has traditionally only been applicable to choices among a few predetermined alternatives, but not to open-ended decisions such as collectively selecting a textual statement.","note":""},{"id":"q2","source_key":"gensc","locator":"","excerpt":"We introduce generative social choice, a design methodology for open-ended democratic processes that combines the rigor of social choice theory with the capability of large language models to generate text and extrapolate preferences. Our framework divides the design of AI-augmented democratic processes into two components: first, proving that the process satisfies representation guarantees when given access to oracle queries; second, empirically validating that these queries can be approximately implemented using a large language model.","note":""},{"id":"q3","source_key":"gensc","locator":"","excerpt":"use this process to portray the opinions of participants in a survey about abortion policy. In a trial with 100 representative US residents, we find that 84 out of 100 participants feel \"excellently\" or \"exceptionally\" represented by the slate of five statements we extracted.","note":""},{"id":"q4","source_key":"hidalgo","locator":"","excerpt":"In practice, however, democracies are constrained by trade-offs between the frequency, scope, and means of deliberation and participation. Today, many democracies rely on the use of intermediaries between the people and its sovereign power. This need for intermediation, however, has come repeatedly into question together with improvements in communication technologies.","note":""},{"id":"q5","source_key":"landai","locator":"","excerpt":"of laws and policies is supposed to come from ... For a deliberative democrat, therefore, these kind of high-definition snapshots of the people would not substitute for mass deliberation, though it may offer the starting point of one.","note":""},{"id":"z1","source_key":"landdr","locator":"","excerpt":"Individual decision making can often be wrong due to misinformation, impulses, or biases. Collective decision making, on the other hand, can be surprisingly accurate.","note":""},{"id":"z2","source_key":"wikicjt","locator":"","excerpt":"On the other hand, if p is less than 1/2 (each voter is more likely to vote incorrectly), then adding more voters makes things worse","note":""},{"id":"z3","source_key":"wikiwoc","locator":"","excerpt":"Averaging can eliminate random errors that affect each person's answer in a different way, but not systematic errors that affect the opinions of the entire crowd in the same way. ... Therefore, when the diversity in a group is large, the error of the crowd is small.","note":""},{"id":"z4","source_key":"lorenz","locator":"","excerpt":"knowledge about estimates of others narrows the diversity of opinions to such an extent that it undermines the wisdom of crowd effect","note":""},{"id":"z5","source_key":"wikiepi","locator":"","excerpt":"deliberation has been argued to help achieve forms of rational agreement, to help improve people's understanding of their own preferences and of social problems, and to improve citizen knowledge and beliefs. A large empirical literature has now developed which looks to test these claims and understand the conditions under which deliberation may produce such benefits.","note":""},{"id":"z6","source_key":"oecd","locator":"","excerpt":"It includes Good Practice Principles for Deliberative Processes for Public Decision Making, based on comparative empirical evidence gathered by the OECD and in collaboration with leading practitioners from government, civil society, and academics.","note":""},{"id":"z7","source_key":"landod","locator":"","excerpt":"Hélène Landemore favors the ideal of “representing and being represented in turn” over direct-democracy approaches.","note":""},{"id":"z8","source_key":"summer","locator":"","excerpt":"We consider the consequences of AI for citizens' ability to make informed choices about political representatives and issues (epistemic impacts). We ask how AI might be used to destabilise or support democratic mechanisms like elections (material impacts). Finally, we discuss whether AI will strengthen or weaken democratic principles (foundational impacts).","note":""},{"id":"z9","source_key":"summer","locator":"","excerpt":"It is widely acknowledged that new AI systems could pose significant challenges for democracy. However, it has also been argued that generative AI offers new opportunities to educate and learn from citizens, strengthen public discourse, help people find common ground ... 27 Aug 2024","note":""}],"status":"published","featured":false,"revision":1,"created_at":"2026-10-24T19:34:36.456Z","updated_at":"2026-10-24T19:34:36.456Z"}