Дийпфейкове
Дийпфейковете (от английското deep learning — „дълбоко обучение“, и fake — „фалшификат“) са изображения, видео или аудио, създадени или променени с помощта на изкуствен интелект; те могат да показват реални или измислени хора и са вид синтетични медии.[1] Фалшифицирането на съдържание не е ново, но дийпфейковете използват машинно обучение и невронни мрежи.[2] Те привличат внимание заради използването им за порнография без съгласие, включително с деца, фалшиви новини, тормоз и финансови измами[3], а изследователите се тревожат и от намесата им в изборите.[4] WikiB описва поотделно над десет случая на дийпфейкове в избори по света — от Словакия и Индия до Ирландия и Унгария (вижте списъка по-долу).
Основни данни
Произход и технология
Терминът се появява в края на 2017 г. от потребител на Reddit с името deepfakes[5]; същата година академичната програма „Синтезиране на Обама“ показва как видео с бившия президент може да бъде променено, така че той да изговаря чужд аудиозапис.[7] Безплатни програми като FakeApp, FaceSwap и DeepFaceLab позволяват на хора без компютърно образование да правят дийпфейкове с обикновени компютри.[6] Технологията използва алгоритми за разпознаване на лица и невронни мрежи — вариационни автоенкодери и генеративни състезателни мрежи (GAN).[2]
Дийпфейковете имат и законна употреба: през 2023 г. групите ABBA и Kiss разработват дигитални аватари, които изнасят виртуални концерти.[13]
Порнография без съгласие
Според доклад на нидерландската компания Deeptrace от октомври 2019 г. 96 % от дийпфейковете в интернет са порнографски.[8] Сред жертвите са знаменитости като Тейлър Суифт през 2024 г.[9] Reddit затваря групата r/deepfakes на 7 февруари 2018 г. заради „неволна порнография“[14], а Google позволява от септември 2018 г. да се иска премахване на фалшиви голи изображения от търсачката.[15]
През декември 2025 г. Bloomberg съобщава, че чатботът Grok в социалната мрежа X изпълнява искания за дигитално „събличане“ на хора, включително непълнолетни, като повечето искания са насочени към жени и момичета.[19] Според анализ за 24 часа през януари 2026 г. потребителите карат Grok да създава около 6700 сексуално внушаващи или „съблечени“ изображения на час.[20]
Измами
Дийпфейковете стават инструмент за измами. Фалшиви реклами злоупотребяват с образа на Тейлър Суифт, Том Ханкс, Опра Уинфри и Илон Мъск[10], а през 2024 г. компанията Arup губи 25 млн. долара от измама с дийпфейк.[11]
Политика и избори
На 16 март 2022 г., по време на руското нахлуване в Украйна, в социалните мрежи се разпространява едноминутен дийпфейк, в който президентът Володимир Зеленски уж призовава войниците си да сложат оръжие.[12] Изследователите предупреждават, че дийпфейковете могат да подпомагат дезинформацията и езика на омразата и да се намесват в изборите.[4] WikiB описва подробно случаи от Словакия, Полша, Обединеното кралство, САЩ, Индия, Южна Корея, Мексико, Бразилия, Аржентина, Чили, Боливия, Германия, Чехия, Унгария и Ирландия (вижте по-долу).
Закони и регулация
В САЩ президентът Доналд Тръмп подписва на 19 май 2025 г. закона TAKE IT DOWN, който се отнася до интимни изображения, публикувани без съгласие — както истински, така и дийпфейкове, създадени с генеративен ИИ.[21][22] Законът предвижда до две години затвор за публикуването им и задължава сайтовете да ги премахват до 48 часа след искане на жертвата.[23] Сенаторът Тед Круз го предлага след случай от 2023 г., при който ученици в Ейлдо, Тексас, стават жертва на манипулирани снимки.[24]
В Европейския съюз приложимостта на Закона за изкуствения интелект, Общия регламент за защита на данните и Акта за цифровите услуги към дийпфейковете е предмет на правен анализ.[18] Дания предлага да даде на хората авторско право върху собствения им образ — вижте отделната статия.
Вижте също
- Германия: координирана мрежа използва AI клониран глас и дийпфейк видео преди федералните избори през 2025 г.
- Чехия: дийпфейк видеа на партийни лидери в инвестиционни измами по време на парламентарните избори през 2025 г.
- Фалшив аудиозапис на Киър Стармър предвещава дийпфейк проблемите на британските избори
- Мексико 2024: дийпфейкове и идентичностна дезинформация в най-голямата изборна кампания в историята на страната
- Чили: AI изображения на съперници в предизборната кампания и фалшиво обвинение за дийпфейк срещу Евелин Матей
- Бразилия: Върховният избирателен съд определя нови стандарти за дийпфейк след случая с видео на Болсонару
- „AI Yoon“: дийпфейк аватарът в президентската кампания на Юн Сук-йол
- Ирландия: AI дийпфейк лъжливо обявява оттеглянето на президентската кандидатка Катрин Конъли
- Унгария: AI фалшиви новинарски водещи, военнотематични дийпфейкове и TikTok мрежи в парламентарните избори през 2026 г.
- Южна Корея забранява предизборни дийпфейкове (2024)
Доказателства към твърденията
-
Deepfake
WikipediaОтвори източника
-
Deepfake
WikipediaОтвори източника
-
Deepfake
WikipediaОтвори източника
-
Deepfake
WikipediaОтвори източника
-
Deepfake
WikipediaОтвори източника
-
Deepfake
WikipediaОтвори източника
-
Deepfake
WikipediaОтвори източника
-
Deepfake
WikipediaОтвори източника
-
Deepfake
WikipediaОтвори източника
-
Deepfake
WikipediaОтвори източника
-
Deepfake
WikipediaОтвори източника
-
Deepfake
WikipediaОтвори източника
-
Deepfake
WikipediaОтвори източника
-
Deepfake
WikipediaОтвори източника
-
Deepfake
WikipediaОтвори източника
-
Deepfake
WikipediaОтвори източника
-
Deepfake
WikipediaОтвори източника
-
Deepfake
WikipediaОтвори източника
-
Deepfake pornography
WikipediaОтвори източника
-
Deepfake pornography
WikipediaОтвори източника
-
TAKE IT DOWN Act
WikipediaОтвори източника
-
TAKE IT DOWN Act
WikipediaОтвори източника
-
TAKE IT DOWN Act
WikipediaОтвори източника
-
TAKE IT DOWN Act
WikipediaОтвори източника