Блокчейн ======== Блокчейнът е разпределен цифров регистър, който разкрива и затруднява подправянето на записите си. Той се поддържа без централно хранилище и обикновено без централен орган като банка, компания или държава. Транзакциите в него са криптографски подписани и групирани в блокове, като всеки блок след проверка и решение за съгласие се свързва криптографски с предишния. Колкото повече нови блокове се добавят, толкова по-трудно става да се промени по-старият запис. Технологията става широко известна през 2009 г. с пускането на мрежата на биткойн, първата от многото съвременни криптовалути. Освен за криптовалути блокчейнът се използва за интелигентни договори и за регистри, споделени между фирми. Националният институт за стандарти и технологии на САЩ (NIST) предупреждава, че около технологията има шум, а самата тя често не е добре разбрана. Според института блокчейнът не е магия и няма да реши всички проблеми. Предистория ----------- Според NIST основните идеи зад блокчейна се появяват в края на 80-те и началото на 90-те години на XX век. Лесли Лампорт разработва протокола Paxos — модел за постигане на съгласие в мрежа от компютри, в която самите компютри или мрежата може да са ненадеждни. През 1991 г. подписана верига от записи е използвана като електронен регистър, който позволява лесно да се докаже, че нито един от подписаните документи не е бил променян. Важен елемент е и „доказателството за работа“. Алгоритъмът Hashcash е изобретен от Адам Бек през 1997 г. като защита срещу претоварващи атаки и спам, а днес е най-широко използван като функцията за копаене на биткойн. Уей Дай описва в b-money протокол, при който всеки участник поддържа собствена база данни колко пари принадлежат на всеки псевдоним, а пари може да създаде всеки, който публикува решение на неразрешена дотогава изчислителна задача. Преди биткойн съществуват и други схеми за електронни пари, като ecash и NetCash, но никоя от тях не постига широко разпространение. Биткойн: първата блокчейн мрежа ------------------------------- През 2008 г. тези идеи са събрани и приложени към електронните пари в статията „Биткойн: система за електронни пари от равен към равен“, публикувана под псевдонима Сатоши Накамото. През 2009 г. следва създаването на самата мрежа на биткойн. Статията предлага плащанията да се основават на криптографско доказателство вместо на доверие, така че всеки две страни да могат да търгуват пряко без доверена трета страна. Основният проблем, който решава, е двойното харчене: цифровите подписи сами по себе си не стигат, ако все още е нужна доверена трета страна, която да го предотврати. Решението е разпределен сървър за времеви печати, който изчислително доказва хронологичния ред на транзакциите. Мрежата подпечатва транзакциите, като ги хешира в непрекъсната верига от доказателства за работа. Така се получава запис, който не може да се промени, без да се извърши наново тази работа. Системата е сигурна, докато честните възли общо контролират повече изчислителна мощ от която и да е група сговорили се нападатели. Възлите могат да напускат мрежата и да се връщат когато пожелаят и тогава приемат най-дългата верига от доказателства за работа като свидетелство за случилото се в тяхно отсъствие. Според NIST статията на Накамото съдържа схемата, която следват повечето съвременни криптовалути, макар и с вариации. Първият, т.нар. начален блок на биткойн съдържа текста „The Times 03/Jan/2009 Chancellor on brink of second bailout for banks“ — заглавие от вестник „Таймс“ за предстоящо второ спасяване на банките. Вероятно той е трябвало да докаже, че блокът е създаден не по-рано от 3 януари 2009 г., и да коментира нестабилността на банковата система. Как работи ---------- Блокчейнът съчетава известни механизми от компютърните науки и криптографски примитиви — криптографски хеш функции, цифрови подписи и асиметрична криптография — с идеята за регистър, в който записите само се добавят. Хеширането прилага криптографска хеш функция към данни с почти произволен размер и изчислява сравнително уникален резултат, наречен извлечение (digest). Много блокчейни използват алгоритъма SHA-256, чийто резултат е дълъг 256 бита. Тези функции са проектирани така, че по зададен вход да е изчислително невъзможно да се намери друг вход със същия резултат. Всяка заглавна част на блок, освен тази на първия блок, съдържа криптографска връзка към заглавната част на предишния блок. При биткойн заглавната част има фиксиран формат от 80 байта и се хешира при доказателството за работа, затова форматът е част от правилата за съгласие. В нея е хешът на предишния блок, което гарантира, че никой предишен блок не може да бъде променен, без да се промени и този. Има и т.нар. корен на Меркъл, изведен от хешовете на всички транзакции в блока. Затова никоя от тях не може да се промени, без да се промени заглавната част. Копачите променят и едно произволно число (nonce), за да получат хеш на заглавната част, който е по-малък от зададения праг или равен на него. Собствеността се доказва с ключове. Ако потребител загуби частния си ключ, всички цифрови активи, свързани с него, се губят, защото е изчислително невъзможно същият ключ да се възстанови. В мрежите без разрешение всеки може да създаде колкото иска двойки ключове, а оттам и адреси, което дава различна степен на псевдоанонимност. Механизми за съгласие --------------------- Мрежите без разрешение трябва да постигат съгласие дори когато в тях участват злонамерени потребители, които може да се опитат да ги нарушат или завладеят. Най-известните модели са доказателството за работа и доказателството за залог. При доказателството за работа се търси стойност, чийто хеш, например със SHA-256, започва с определен брой нулеви битове. Корекциите на трудността целят никой да не може да завладее производството на блокове, но в резултат изчисленията изискват значителни ресурси. NIST показва колко бързо расте трудността: при изискване за една нула повече същият хардуер прави 934 224 175 опита и решава задачата за 1 час и 18 минути. За тази задача няма известен пряк път, затова възлите трябва да вложат изчислителни усилия, време и ресурси. При доказателството за залог валидаторите доказват, че са вложили в мрежата нещо ценно, което може да бъде унищожено, ако постъпят нечестно. В Етериум те залагат капитал в етер в интелигентен договор и проверяват новите блокове, а понякога сами създават и разпространяват блокове. Според NIST при този модел не са нужни скъпите изчисления на доказателството за работа — нито време, нито електричество, нито изчислителна мощ. В мрежите с разрешение участниците обикновено си имат известно доверие. Затова там може и да не е нужен скъп модел за съгласие, който да определя кой добавя следващия блок. Общото правило е, че колкото по-високо е доверието, толкова по-малко ресурси са нужни за създаването му. Атаката от 51% -------------- Нападател може да похарчи едни и същи средства два пъти чрез т.нар. атака от 51%, при която събира мнозинството от изчислителната мощ на дадена криптовалута. Според Инициативата за цифрови валути на Масачузетския технологичен институт (MIT) Накамото е приел, че придобиването на 51% от мощта на биткойн ще е невъзможно, и затова не е разгледал икономическите стимули зад такава атака. Атаките срещу по-малки криптовалути са станали реалистични, защото е достатъчно малка част от копачите на по-големите монети да се прехвърлят към по-малката, за да контролират 51% от мощта ѝ. Услугите за наемане на изчислителна мощ свалят постоянните разходи на нападателя до нула. Той плаща мощта само за времето на атаката. Системата на MIT засича над 40 пренареждания на веригата с дълбочина 6 или повече блока през 2019–2020 г., при монети като BTG, VTC и XVG. Някои от тях съдържат двойни харчения и са дълбоки стотици блокове. Борсите нямат стимул да разкриват успешните атаки, защото рискуват да бъдат възприети като неплатежоспособни. Икономистът Ерик Будиш отбелязва, че първата голяма атака на мнозинството срещу известна криптовалута е срещу Bitcoin Gold в средата на май 2018 г. и струва 18 милиона долара. Етериум и интелигентните договори --------------------------------- Бялата книга на Етериум описва платформа за интелигентни договори и децентрализирани приложения. Целта ѝ е блокчейн с вграден, пълен по Тюринг език за програмиране, на който с няколко реда код могат да се пишат „договори“ с произволни правила за промяна на състоянието. NIST определя интелигентните договори като софтуер, разположен в блокчейна и изпълняван от компютрите, които поддържат мрежата. Ако договорът ползва данни извън собствената си система, казва се, че той използва „оракул“. През 2016 г. в Етериум е създаден интелигентният договор The DAO. Заради грешки в кода нападател изтегля етер на стойност 50 милиона долара. Притежателите на етер гласуват за твърдо разклонение (hard fork), с което се създава нова версия на блокчейна без грешката и откраднатите средства се връщат. Разклонението е на 20 юли 2016 г. Засегнатите получават по 1 етер за всеки 100 токена на DAO. Спорът за това разклонение е най-известният пример за трайно разделяне на мрежа: от него се ражда Ethereum Classic. На 15 септември 2022 г. Етериум преминава от доказателство за работа към доказателство за залог. Това е т.нар. The Merge (Сливането). Сливането намалява енергийното потребление на Етериум с около 99,95%. По оценка, на която се позовава проектът, годишното потребление на цялата мрежа е около 0,0026 TWh. Видове блокчейн мрежи --------------------- NIST разделя блокчейн подходите в две общи категории — без разрешение (permissionless) и с разрешение (permissioned). Мрежите без разрешение са децентрализирани платформи, в които всеки може да публикува блокове без разрешение от какъвто и да е орган. Тъй като всеки има това право, всеки може и да чете блокчейна и да изпраща транзакции. Тези мрежи обикновено насърчават честното поведение, като награждават създателите на блокове със собствена криптовалута. В мрежите с разрешение създателите на блокове трябва да са оправомощени от някакъв орган, централизиран или децентрализиран. Опростено казано, мрежата с разрешение прилича на контролиран корпоративен интранет, а тази без разрешение — на публичния интернет, където всеки може да участва. Мрежите с разрешение често се изграждат за група организации и хора, наричана консорциум. Ако обаче един-единствен субект решава кой може да публикува блокове, потребителите трябва да имат доверие на този субект. Мащабиране ---------- Основната цел на мащабирането е да се увеличат скоростта и пропускателната способност на транзакциите, без да се жертват децентрализацията и сигурността. Проблемът е стар. Създателите на мрежата Lightning, Джоузеф Пун и Тадиъс Драйджа, пишат, че Visa е достигнала пиков обем от 47 000 транзакции в секунда. При 300 байта средно на транзакция същият обем би изисквал блокове от почти 8 гигабайта на всеки десет минути. Затова те предлагат мрежа от платежни канали, в които стойността се прехвърля извън блокчейна. В Етериум дълго време се очаква мащабирането да дойде чрез разделяне на базата данни (sharding), но основен подход стават т.нар. ролъпи — решения на втори слой. Първата стъпка, протодънкшардинг, добавя към блоковете „блобове“ с данни — по-евтин начин ролъпите да записват данни в Етериум, който може да доведе до по-ниски такси за потребителите. Пълният дънкшардинг се очаква да позволи на Етериум над 100 000 транзакции в секунда. Управление ---------- NIST описва като често срещано погрешно схващане, че блокчейн мрежите са системи без контрол и собственост. Фразата „никой не контролира блокчейна!“ не е съвсем вярна. Мрежите с разрешение обикновено се изграждат и управляват от собственик или консорциум, а тези без разрешение — от потребителите, възлите, които създават блокове, и разработчиците на софтуера. През 2013 г. разработчиците на биткойн пускат версия на най-популярния клиент с грешка, която създава две конкуриращи се вериги. Те решават да се върнат към старата версия и така на практика управляват развитието на блокчейна. Бележка на Федералния резерв на САЩ разграничава три групи участници в управлението на мрежите без разрешение: разработчици, възли и потребители. Сред разработчиците най-влиятелни обикновено са основните разработчици, защото те определят решенията за протокола. В Етериум основните разработчици по-често получават заплащане и могат да бъдат наети като изпълнители от фондация „Етериум“. Приложения ---------- Най-известното приложение остават криптовалутите, а оттам и децентрализираните финанси и стейбълкойните. NIST изброява кога блокчейнът може да е подходящ: много и разпръснати участници, желание или нужда да няма доверена трета страна, транзакционен характер на работата, нужда от криптографски защитена система за собственост, по-малко ръчно съгласуване и разрешаване на спорове, наблюдение в реално време между регулатор и поднадзорни и пълна история на активите, споделена между участниците. Централните банки изследват технологията за плащания. Проектът mBridge започва през 2021 г. като сътрудничество между Иновационния център на Банката за международни разплащания (BIS) и централните банки на Тайланд, Обединените арабски емирства, Китай и Хонконг. Целта му е обща платформа за цифрови валути на централни банки за незабавни презгранични плащания. Саудитската централна банка се присъединява през 2024 г. През октомври 2024 г. BIS обявява, че предава проекта на партньорите. Според Атлантическия съвет към май 2026 г. 146 държави и валутни съюзи, които представляват над 98% от световния БВП, проучват цифрова валута на централната банка. Изцяло такава валута са пуснали само Бахамите, Ямайка и Нигерия. В годишния си доклад за 2025 г. BIS описва токенизацията като записване на вземания върху реални или финансови активи от традиционен регистър върху програмируема платформа. Тя предлага т.нар. „единен регистър“ — нова инфраструктура, която може да използва технология на разпределения регистър, но може и да не я използва. Световната банка въвежда платформата FundsChain, която използва блокчейн, за да проследява всеки долар в сигурен и непроменим цифров регистър, достъпен за всички участници в проекта. Един от първите ѝ потребители са Филипините в проект за управление на наводненията в Метро Манила на стойност 500 милиона долара. Блокчейнът се изпитва и за гласуване и гражданско бюджетиране — темите са разгледани в отделни статии на WikiB („Гласуване с блокчейн“, Voatz, Zazelenimo в Сплит). Неуспехи и ограничения на практика ---------------------------------- NIST отбелязва, че страхът да не се пропусне технологията е голям и много организации подхождат с нагласата „искаме да използваме блокчейн някъде — къде може?“. Това води до разочарования, защото технологията не е приложима навсякъде. През ноември 2022 г. „Маерск“ и IBM обявяват, че закриват TradeLens — блокчейн платформа за световната търговия, която трябва да излезе от употреба до края на първото тримесечие на 2023 г. Според ръководителя на бизнес платформите на „Маерск“ Ротем Хершко платформата е била работеща, но не е постигнато нужното пълно сътрудничество в световния бранш. Затова TradeLens не достига търговската жизнеспособност, необходима, за да продължи като самостоятелен бизнес. Пак през ноември 2022 г. Австралийската фондова борса (ASX) спира програмата за замяна на системата си за сетълмент CHESS, за да преразгледа технологичния ѝ дизайн. Регулаторите ASIC и Резервната банка на Австралия наричат това „значителен неуспех“ при замяната на критична национална инфраструктура. Независим доклад установява значителни пропуски в способността на борсата да изпълни програмата и значителни трудности в технологичния дизайн. Управителят на централната банка Филип Лоу определя решението, взето след години на инвестиции, като „много разочароващо“. Енергия и околна среда ---------------------- Доказателството за работа изисква много електричество. Затова, според NIST, възли за създаване на блокове се разполагат там, където има излишък от евтин ток. Белият дом посочва в доклад от 2022 г., че към август същата година публикуваните оценки за общото потребление на криптоактивите в света са между 120 и 240 милиарда киловатчаса годишно. Това е повече от годишното потребление на много държави, например Аржентина или Австралия. Делът на САЩ в световното копаене на биткойн нараства от 3,5% през 2020 г. до 38% към момента на доклада. По предварителни оценки на Агенцията за енергийна информация на САЩ (EIA) копаенето на криптовалути вероятно отговаря за 0,6% до 2,3% от потреблението на ток в страната. Проучване на Кеймбриджкия център за алтернативни финанси от април 2025 г. установява, че делът на устойчивите източници в копаенето на биткойн е нараснал до 52,4%, а природният газ е изместил въглищата като най-голям отделен източник. Устойчивите източници включват 9,8% ядрена енергия и 42,6% възобновяема, срещу общо 37,6% през 2022 г. Проучването оценява годишното потребление на биткойн на 138 TWh, или около 0,5% от световното, а емисиите на 39,8 милиона тона въглероден диоксид еквивалент. Само САЩ имат 75,4% от отчетеното копаене. Учени от Университета на ООН изчисляват, че през 2020–2021 г. мрежата на биткойн е използвала 173,42 TWh електроенергия. Освен въглеродния отпечатък тя оставя и значителни водни и поземлени отпечатъци. За сравнение, преходът на Етериум към доказателство за залог свежда потреблението на мрежата му почти до нула. Сигурност и кражби ------------------ NIST подчертава, че блокчейнът не премахва присъщите рискове за киберсигурността, а много от тях имат човешки елемент. В бързането да се пуснат блокчейн услуги новият код, като интелигентните договори, може да съдържа уязвимости, които ще бъдат открити и атакувани така, както днес се атакуват уебсайтове и приложения. Защитата срещу подправяне важи само за транзакциите, вече включени в публикуван блок. Още непотвърдените са уязвими на различни атаки. Според Chainalysis до средата на 2025 г. от криптовалутни услуги са откраднати над 2,17 милиарда долара — повече, отколкото за цялата 2024 г. По-голямата част от загубите се дължи на атаката на Северна Корея срещу борсата ByBit за 1,5 милиарда долара, най-голямата единична кражба в историята на криптовалутите. Критики ------- В годишния си икономически доклад от 2018 г. Банката за международни разплащания пише, че транзакциите с криптовалути са бавни и скъпи, склонни към задръстване и не могат да растат с търсенето, а децентрализираното съгласие е крехко и изразходва огромно количество енергия. Доверието може да се изпари всеки момент заради крехкостта на това съгласие. Това поставя под въпрос окончателността на отделните плащания и означава, че една криптовалута може просто да спре да работи и да загуби цялата си стойност. Икономистът Ерик Будиш стига до извода, че редовните плащания към копачите трябва да са големи спрямо еднократната полза от атака срещу блокчейна. Според модела му биткойн би бил атакуван, ако стане достатъчно важен икономически, например „средство за съхранение на стойност“ като златото. Това предполага вътрешни икономически граници колко важен може да стане той изобщо. Кристиан Каталини и Джошуа Ганс от своя страна посочват два ключови разхода, които технологията променя: разхода за проверка и разхода за изграждане на мрежа без централен посредник. Специалистът по сигурност Брус Шнайер пише в списание Wired, че блокчейнът само премества част от доверието от хората и институциите към технологията — криптографията, протоколите, софтуера, компютрите и мрежата. Според него блокчейнът не премахва нуждата от доверие в човешки институции. Докато твърдите разклонения са възможни, хората ще трябва да носят отговорност. NIST също предупреждава, че липсата на „доверена трета страна“ не прави блокчейна среда „без доверие“: трябва да се вярва на криптографията, на безгрешността на интелигентните договори, на разработчиците и на това, че повечето потребители не са в таен сговор. Ханна Халабурда от Нюйоркския университет пише за „Брукингс“ през 2025 г., че обещанието на блокчейна за децентрализация е застрашено от появата на доминиращи участници, което носи риск от монополен контрол. Ако не бъдат контролирани, новите платформи може да тръгнат по пътя на централизираните като Meta, Google и Amazon. NIST описва и още едно погрешно схващане: че блокчейн регистрите са непроменими. Те разкриват и затрудняват подправянето, но не могат да се смятат за напълно непроменими, защото има ситуации, в които блокчейнът може да бъде променен. В мрежите с разрешение собственикът или консорциумът може по законен начин да замени произволен брой блокове, ако пожелае. Изоставеният блокчейн също не е подходящ за исторически запис, защото с малко останали възли злонамерен потребител лесно може да пренапише блоковете. Мрежите работят много добре с данните в собствената си цифрова система, но при връзка с реалния свят възниква т.нар. проблем на оракула. Квантовите компютри ------------------- Практически квантов компютър би могъл силно да отслаби, а в някои случаи и да обезсмисли сегашните криптографски алгоритми, на които се крепят блокчейн мрежите. Особено уязвими са алгоритмите, основани на трудността на разлагането на цели числа (като RSA) или на дискретния логаритъм. Темата е разгледана в статията „Постквантова криптография“. Блокчейн в Европейския съюз и България -------------------------------------- На 10 април 2018 г. е подписана съвместната декларация за Европейското партньорство за блокчейн. Тя е обявена на Цифровия ден 2018 и е подписана от двадесет и една държави от ЕС, сред които и България. Тогавашният еврокомисар по цифровата икономика и общество Мария Габриел приветства подписването с думите, че в бъдеще всички обществени услуги ще използват блокчейн технология. Комисията стартира и Европейската обсерватория и форум за блокчейн през февруари 2018 г. и вече е инвестирала 200 милиона евро в проекти за научни изследвания и иновации, свързани с блокчейн. Партньорството разработва Европейската инфраструктура за блокчейн услуги (EBSI), която трябва да отговаря на най-високите изисквания за поверителност, киберсигурност, оперативна съвместимост и енергийна ефективност и да е напълно съобразена с правото на ЕС. Днес в него участват всичките 27 държави от ЕС, Норвегия, Лихтенщайн и Комисията. Чрез EBSI могат да се записват криптографски доказателства, че определени данни са съществували в даден момент, или да се проследи пълният жизнен цикъл на документ. ЕС заявява, че иска да бъде лидер в блокчейн и web3 технологиите. Пазарите на криптоактиви в ЕС се уреждат с регламента MiCA, разгледан в отделна статия. Хронология ---------- Година | Събитие 1989–1990 | Лесли Лампорт разработва протокола Paxos за съгласие в ненадеждна мрежа 1991 | Подписана верига от записи се използва като електронен регистър, който доказва, че документите не са променяни 1997 | Адам Бек изобретява Hashcash 2008 | Статията на Сатоши Накамото за биткойн 2009 | Пуска се мрежата на биткойн 2013 | Грешка в клиента на биткойн създава две вериги; разработчиците се връщат към старата версия 2016 | Атаката срещу The DAO и твърдото разклонение на Етериум 2018 | Декларацията за Европейското партньорство за блокчейн, подписана и от България 2021 | Започва проектът mBridge на BIS и четири централни банки 2022 | The Merge: Етериум преминава към доказателство за залог 2024 | BIS предава mBridge на партньорите 2025 | Рекордна кражба от ByBit за 1,5 милиарда долара Вижте също ----------- Децентрализирани финанси (DeFi): https://wikib.online/article/detsentralizirani-finansi-defi Стейбълкойни: https://wikib.online/article/steybalkoyni Регламентът на ЕС за пазарите на криптоактиви (MiCA): https://wikib.online/article/reglament-mica-pazari-na-kriptoaktivi Концепция: изолирана мрежа и еднопосочен блокчейн мост за прозрачно гласуване: https://wikib.online/article/kontseptsia-blokcheyn-most-prozrachnost Voatz: уязвимостите на мобилното блокчейн гласуване в САЩ: https://wikib.online/article/voatz-blokcheyn-glasuvane-sasht Гласуване с блокчейн: https://wikib.online/article/glasuvane-s-blokcheyn Zazelenimo: гражданско бюджетиране върху блокчейн в Сплит, Хърватия: https://wikib.online/article/split-zazelenimo-blokcheyn-byudzhetirane Квадратично гласуване: https://wikib.online/article/kvadratichno-glasuvane Цифрово евро: https://wikib.online/article/tsifrovo-evro Гражданско бюджетиране: https://wikib.online/article/grazhdansko-byudzhetirane Доказателства към твърденията ----------------------------- 1. NISTIR 8202: Blockchain Technology Overview https://nvlpubs.nist.gov/nistpubs/ir/2018/NIST.IR.8202.pdf 2. NISTIR 8202: Blockchain Technology Overview https://nvlpubs.nist.gov/nistpubs/ir/2018/NIST.IR.8202.pdf 3. NISTIR 8202: Blockchain Technology Overview https://nvlpubs.nist.gov/nistpubs/ir/2018/NIST.IR.8202.pdf 4. NISTIR 8202: Blockchain Technology Overview https://nvlpubs.nist.gov/nistpubs/ir/2018/NIST.IR.8202.pdf 5. NISTIR 8202: Blockchain Technology Overview https://nvlpubs.nist.gov/nistpubs/ir/2018/NIST.IR.8202.pdf 6. NISTIR 8202: Blockchain Technology Overview https://nvlpubs.nist.gov/nistpubs/ir/2018/NIST.IR.8202.pdf 7. NISTIR 8202: Blockchain Technology Overview https://nvlpubs.nist.gov/nistpubs/ir/2018/NIST.IR.8202.pdf 8. NISTIR 8202: Blockchain Technology Overview https://nvlpubs.nist.gov/nistpubs/ir/2018/NIST.IR.8202.pdf 9. NISTIR 8202: Blockchain Technology Overview https://nvlpubs.nist.gov/nistpubs/ir/2018/NIST.IR.8202.pdf 10. Hashcash http://www.hashcash.org/ 11. Hashcash http://www.hashcash.org/ 12. b-money http://www.weidai.com/bmoney.txt 13. b-money http://www.weidai.com/bmoney.txt 14. NISTIR 8202: Blockchain Technology Overview https://nvlpubs.nist.gov/nistpubs/ir/2018/NIST.IR.8202.pdf 15. NISTIR 8202: Blockchain Technology Overview https://nvlpubs.nist.gov/nistpubs/ir/2018/NIST.IR.8202.pdf 16. Bitcoin: A Peer-to-Peer Electronic Cash System https://bitcoin.org/bitcoin.pdf 17. Bitcoin: A Peer-to-Peer Electronic Cash System https://bitcoin.org/bitcoin.pdf 18. Bitcoin: A Peer-to-Peer Electronic Cash System https://bitcoin.org/bitcoin.pdf 19. Bitcoin: A Peer-to-Peer Electronic Cash System https://bitcoin.org/bitcoin.pdf 20. Bitcoin: A Peer-to-Peer Electronic Cash System https://bitcoin.org/bitcoin.pdf 21. Bitcoin: A Peer-to-Peer Electronic Cash System https://bitcoin.org/bitcoin.pdf 22. NISTIR 8202: Blockchain Technology Overview https://nvlpubs.nist.gov/nistpubs/ir/2018/NIST.IR.8202.pdf 23. Genesis block https://en.bitcoin.it/wiki/Genesis_block 24. NISTIR 8202: Blockchain Technology Overview https://nvlpubs.nist.gov/nistpubs/ir/2018/NIST.IR.8202.pdf 25. NISTIR 8202: Blockchain Technology Overview https://nvlpubs.nist.gov/nistpubs/ir/2018/NIST.IR.8202.pdf 26. NISTIR 8202: Blockchain Technology Overview https://nvlpubs.nist.gov/nistpubs/ir/2018/NIST.IR.8202.pdf 27. NISTIR 8202: Blockchain Technology Overview https://nvlpubs.nist.gov/nistpubs/ir/2018/NIST.IR.8202.pdf 28. NISTIR 8202: Blockchain Technology Overview https://nvlpubs.nist.gov/nistpubs/ir/2018/NIST.IR.8202.pdf 29. Block chain reference: block headers https://developer.bitcoin.org/reference/block_chain.html 30. Block chain reference: block headers https://developer.bitcoin.org/reference/block_chain.html 31. Block chain reference: block headers https://developer.bitcoin.org/reference/block_chain.html 32. Block chain reference: block headers https://developer.bitcoin.org/reference/block_chain.html 33. NISTIR 8202: Blockchain Technology Overview https://nvlpubs.nist.gov/nistpubs/ir/2018/NIST.IR.8202.pdf 34. NISTIR 8202: Blockchain Technology Overview https://nvlpubs.nist.gov/nistpubs/ir/2018/NIST.IR.8202.pdf 35. NISTIR 8202: Blockchain Technology Overview https://nvlpubs.nist.gov/nistpubs/ir/2018/NIST.IR.8202.pdf 36. NISTIR 8202: Blockchain Technology Overview https://nvlpubs.nist.gov/nistpubs/ir/2018/NIST.IR.8202.pdf 37. Bitcoin: A Peer-to-Peer Electronic Cash System https://bitcoin.org/bitcoin.pdf 38. NISTIR 8202: Blockchain Technology Overview https://nvlpubs.nist.gov/nistpubs/ir/2018/NIST.IR.8202.pdf 39. NISTIR 8202: Blockchain Technology Overview https://nvlpubs.nist.gov/nistpubs/ir/2018/NIST.IR.8202.pdf 40. NISTIR 8202: Blockchain Technology Overview https://nvlpubs.nist.gov/nistpubs/ir/2018/NIST.IR.8202.pdf 41. Proof-of-stake (PoS) https://ethereum.org/developers/docs/consensus-mechanisms/pos/ 42. Proof-of-stake (PoS) https://ethereum.org/developers/docs/consensus-mechanisms/pos/ 43. NISTIR 8202: Blockchain Technology Overview https://nvlpubs.nist.gov/nistpubs/ir/2018/NIST.IR.8202.pdf 44. NISTIR 8202: Blockchain Technology Overview https://nvlpubs.nist.gov/nistpubs/ir/2018/NIST.IR.8202.pdf 45. NISTIR 8202: Blockchain Technology Overview https://nvlpubs.nist.gov/nistpubs/ir/2018/NIST.IR.8202.pdf 46. 51% Attacks https://www.dci.mit.edu/projects/51-percent-attacks 47. 51% Attacks https://www.dci.mit.edu/projects/51-percent-attacks 48. 51% Attacks https://www.dci.mit.edu/projects/51-percent-attacks 49. 51% Attacks https://www.dci.mit.edu/projects/51-percent-attacks 50. 51% Attacks https://www.dci.mit.edu/projects/51-percent-attacks 51. 51% Attacks https://www.dci.mit.edu/projects/51-percent-attacks 52. 51% Attacks https://www.dci.mit.edu/projects/51-percent-attacks 53. The Economic Limits of Bitcoin and the Blockchain (NBER Working Paper 24717) https://www.nber.org/papers/w24717 54. Ethereum Whitepaper: A Next-Generation Smart Contract and Decentralized Application Platform https://ethereum.org/whitepaper/ 55. Ethereum Whitepaper: A Next-Generation Smart Contract and Decentralized Application Platform https://ethereum.org/whitepaper/ 56. NISTIR 8202: Blockchain Technology Overview https://nvlpubs.nist.gov/nistpubs/ir/2018/NIST.IR.8202.pdf 57. NISTIR 8202: Blockchain Technology Overview https://nvlpubs.nist.gov/nistpubs/ir/2018/NIST.IR.8202.pdf 58. History and forks of Ethereum https://ethereum.org/ethereum-forks/ 59. History and forks of Ethereum https://ethereum.org/ethereum-forks/ 60. History and forks of Ethereum https://ethereum.org/ethereum-forks/ 61. The Merge https://ethereum.org/roadmap/merge/ 62. The Merge https://ethereum.org/roadmap/merge/ 63. Ethereum energy consumption https://ethereum.org/energy-consumption/ 64. NISTIR 8202: Blockchain Technology Overview https://nvlpubs.nist.gov/nistpubs/ir/2018/NIST.IR.8202.pdf 65. NISTIR 8202: Blockchain Technology Overview https://nvlpubs.nist.gov/nistpubs/ir/2018/NIST.IR.8202.pdf 66. NISTIR 8202: Blockchain Technology Overview https://nvlpubs.nist.gov/nistpubs/ir/2018/NIST.IR.8202.pdf 67. NISTIR 8202: Blockchain Technology Overview https://nvlpubs.nist.gov/nistpubs/ir/2018/NIST.IR.8202.pdf 68. NISTIR 8202: Blockchain Technology Overview https://nvlpubs.nist.gov/nistpubs/ir/2018/NIST.IR.8202.pdf 69. NISTIR 8202: Blockchain Technology Overview https://nvlpubs.nist.gov/nistpubs/ir/2018/NIST.IR.8202.pdf 70. NISTIR 8202: Blockchain Technology Overview https://nvlpubs.nist.gov/nistpubs/ir/2018/NIST.IR.8202.pdf 71. NISTIR 8202: Blockchain Technology Overview https://nvlpubs.nist.gov/nistpubs/ir/2018/NIST.IR.8202.pdf 72. Scaling https://ethereum.org/developers/docs/scaling/ 73. The Bitcoin Lightning Network: Scalable Off-Chain Instant Payments https://lightning.network/lightning-network-paper.pdf 74. The Bitcoin Lightning Network: Scalable Off-Chain Instant Payments https://lightning.network/lightning-network-paper.pdf 75. The Bitcoin Lightning Network: Scalable Off-Chain Instant Payments https://lightning.network/lightning-network-paper.pdf 76. Scaling https://ethereum.org/developers/docs/scaling/ 77. ASIC – RBA joint statement on ASX CHESS replacement program (Media Release 2022-38) https://www.rba.gov.au/media-releases/2022/mr-22-38.html 78. Scaling https://ethereum.org/developers/docs/scaling/ 79. Danksharding https://ethereum.org/roadmap/danksharding/ 80. Danksharding https://ethereum.org/roadmap/danksharding/ 81. NISTIR 8202: Blockchain Technology Overview https://nvlpubs.nist.gov/nistpubs/ir/2018/NIST.IR.8202.pdf 82. NISTIR 8202: Blockchain Technology Overview https://nvlpubs.nist.gov/nistpubs/ir/2018/NIST.IR.8202.pdf 83. NISTIR 8202: Blockchain Technology Overview https://nvlpubs.nist.gov/nistpubs/ir/2018/NIST.IR.8202.pdf 84. NISTIR 8202: Blockchain Technology Overview https://nvlpubs.nist.gov/nistpubs/ir/2018/NIST.IR.8202.pdf 85. Governance of Permissionless Blockchain Networks (FEDS Notes) https://www.federalreserve.gov/econres/notes/feds-notes/governance-of-permissionless-blockchain-networks-20240209.html 86. Governance of Permissionless Blockchain Networks (FEDS Notes) https://www.federalreserve.gov/econres/notes/feds-notes/governance-of-permissionless-blockchain-networks-20240209.html 87. Governance of Permissionless Blockchain Networks (FEDS Notes) https://www.federalreserve.gov/econres/notes/feds-notes/governance-of-permissionless-blockchain-networks-20240209.html 88. NISTIR 8202: Blockchain Technology Overview https://nvlpubs.nist.gov/nistpubs/ir/2018/NIST.IR.8202.pdf 89. Project mBridge https://www.bis.org/about/bisih/topics/cbdc/mcbdc_bridge.htm 90. Project mBridge https://www.bis.org/about/bisih/topics/cbdc/mcbdc_bridge.htm 91. Project mBridge https://www.bis.org/about/bisih/topics/cbdc/mcbdc_bridge.htm 92. Project mBridge https://www.bis.org/about/bisih/topics/cbdc/mcbdc_bridge.htm 93. Central Bank Digital Currency Tracker https://www.atlanticcouncil.org/cbdctracker/ 94. Central Bank Digital Currency Tracker https://www.atlanticcouncil.org/cbdctracker/ 95. The next-generation monetary and financial system (Annual Economic Report 2025, Chapter III) https://www.bis.org/publ/arpdf/ar2025e3.htm 96. The next-generation monetary and financial system (Annual Economic Report 2025, Chapter III) https://www.bis.org/publ/arpdf/ar2025e3.htm 97. The World Bank and Blockchain: A New Era of Transparency https://www.worldbank.org/en/news/feature/2025/09/29/the-world-bank-and-blockchain-a-new-era-of-transparency 98. The World Bank and Blockchain: A New Era of Transparency https://www.worldbank.org/en/news/feature/2025/09/29/the-world-bank-and-blockchain-a-new-era-of-transparency 99. NISTIR 8202: Blockchain Technology Overview https://nvlpubs.nist.gov/nistpubs/ir/2018/NIST.IR.8202.pdf 100. Maersk and IBM to withdraw Tradelens https://www.worldports.org/maersk-and-ibm-to-withdraw-tradelens 101. Maersk and IBM to withdraw Tradelens https://www.worldports.org/maersk-and-ibm-to-withdraw-tradelens 102. Maersk and IBM to withdraw Tradelens https://www.worldports.org/maersk-and-ibm-to-withdraw-tradelens 103. ASIC – RBA joint statement on ASX CHESS replacement program (Media Release 2022-38) https://www.rba.gov.au/media-releases/2022/mr-22-38.html 104. ASIC – RBA joint statement on ASX CHESS replacement program (Media Release 2022-38) https://www.rba.gov.au/media-releases/2022/mr-22-38.html 105. ASIC – RBA joint statement on ASX CHESS replacement program (Media Release 2022-38) https://www.rba.gov.au/media-releases/2022/mr-22-38.html 106. ASIC – RBA joint statement on ASX CHESS replacement program (Media Release 2022-38) https://www.rba.gov.au/media-releases/2022/mr-22-38.html 107. NISTIR 8202: Blockchain Technology Overview https://nvlpubs.nist.gov/nistpubs/ir/2018/NIST.IR.8202.pdf 108. Climate and Energy Implications of Crypto-Assets in the United States https://bidenwhitehouse.archives.gov/wp-content/uploads/2022/09/09-2022-Crypto-Assets-and-Climate-Report.pdf 109. Climate and Energy Implications of Crypto-Assets in the United States https://bidenwhitehouse.archives.gov/wp-content/uploads/2022/09/09-2022-Crypto-Assets-and-Climate-Report.pdf 110. Tracking electricity consumption from U.S. cryptocurrency mining operations https://www.eia.gov/todayinenergy/detail.php?id=61364 111. Cambridge study: sustainable energy rising in Bitcoin mining https://www.jbs.cam.ac.uk/2025/cambridge-study-sustainable-energy-rising-in-bitcoin-mining/ 112. Cambridge study: sustainable energy rising in Bitcoin mining https://www.jbs.cam.ac.uk/2025/cambridge-study-sustainable-energy-rising-in-bitcoin-mining/ 113. Cambridge study: sustainable energy rising in Bitcoin mining https://www.jbs.cam.ac.uk/2025/cambridge-study-sustainable-energy-rising-in-bitcoin-mining/ 114. Cambridge study: sustainable energy rising in Bitcoin mining https://www.jbs.cam.ac.uk/2025/cambridge-study-sustainable-energy-rising-in-bitcoin-mining/ 115. UN Study Reveals the Hidden Environmental Impacts of Bitcoin: Carbon is Not the Only Harmful By-product https://unu.edu/press-release/un-study-reveals-hidden-environmental-impacts-bitcoin-carbon-not-only-harmful-product 116. UN Study Reveals the Hidden Environmental Impacts of Bitcoin: Carbon is Not the Only Harmful By-product https://unu.edu/press-release/un-study-reveals-hidden-environmental-impacts-bitcoin-carbon-not-only-harmful-product 117. NISTIR 8202: Blockchain Technology Overview https://nvlpubs.nist.gov/nistpubs/ir/2018/NIST.IR.8202.pdf 118. NISTIR 8202: Blockchain Technology Overview https://nvlpubs.nist.gov/nistpubs/ir/2018/NIST.IR.8202.pdf 119. NISTIR 8202: Blockchain Technology Overview https://nvlpubs.nist.gov/nistpubs/ir/2018/NIST.IR.8202.pdf 120. 2025 Crypto Crime Mid-year Update: Stolen Funds Surge as DPRK Sets New Records https://www.chainalysis.com/blog/2025-crypto-crime-mid-year-update/ 121. 2025 Crypto Crime Mid-year Update: Stolen Funds Surge as DPRK Sets New Records https://www.chainalysis.com/blog/2025-crypto-crime-mid-year-update/ 122. Cryptocurrencies: looking beyond the hype (Annual Economic Report 2018, Chapter V) https://www.bis.org/publ/arpdf/ar2018e5.htm 123. Cryptocurrencies: looking beyond the hype (Annual Economic Report 2018, Chapter V) https://www.bis.org/publ/arpdf/ar2018e5.htm 124. Cryptocurrencies: looking beyond the hype (Annual Economic Report 2018, Chapter V) https://www.bis.org/publ/arpdf/ar2018e5.htm 125. The Economic Limits of Bitcoin and the Blockchain (NBER Working Paper 24717) https://www.nber.org/papers/w24717 126. The Economic Limits of Bitcoin and the Blockchain (NBER Working Paper 24717) https://www.nber.org/papers/w24717 127. Some Simple Economics of the Blockchain (NBER Working Paper 22952) https://www.nber.org/papers/w22952 128. Some Simple Economics of the Blockchain (NBER Working Paper 22952) https://www.nber.org/papers/w22952 129. There's No Good Reason to Trust Blockchain Technology https://www.schneier.com/essays/archives/2019/02/theres_no_good_reaso.html 130. There's No Good Reason to Trust Blockchain Technology https://www.schneier.com/essays/archives/2019/02/theres_no_good_reaso.html 131. There's No Good Reason to Trust Blockchain Technology https://www.schneier.com/essays/archives/2019/02/theres_no_good_reaso.html 132. NISTIR 8202: Blockchain Technology Overview https://nvlpubs.nist.gov/nistpubs/ir/2018/NIST.IR.8202.pdf 133. The hidden danger of re-centralization in blockchain platforms https://www.brookings.edu/articles/the-hidden-danger-of-re-centralization-in-blockchain-platforms/ 134. The hidden danger of re-centralization in blockchain platforms https://www.brookings.edu/articles/the-hidden-danger-of-re-centralization-in-blockchain-platforms/ 135. NISTIR 8202: Blockchain Technology Overview https://nvlpubs.nist.gov/nistpubs/ir/2018/NIST.IR.8202.pdf 136. NISTIR 8202: Blockchain Technology Overview https://nvlpubs.nist.gov/nistpubs/ir/2018/NIST.IR.8202.pdf 137. NISTIR 8202: Blockchain Technology Overview https://nvlpubs.nist.gov/nistpubs/ir/2018/NIST.IR.8202.pdf 138. NISTIR 8202: Blockchain Technology Overview https://nvlpubs.nist.gov/nistpubs/ir/2018/NIST.IR.8202.pdf 139. NISTIR 8202: Blockchain Technology Overview https://nvlpubs.nist.gov/nistpubs/ir/2018/NIST.IR.8202.pdf 140. NISTIR 8202: Blockchain Technology Overview https://nvlpubs.nist.gov/nistpubs/ir/2018/NIST.IR.8202.pdf 141. European countries join Blockchain Partnership https://digital-strategy.ec.europa.eu/en/news/european-countries-join-blockchain-partnership 142. European countries join Blockchain Partnership https://digital-strategy.ec.europa.eu/en/news/european-countries-join-blockchain-partnership 143. European countries join Blockchain Partnership https://digital-strategy.ec.europa.eu/en/news/european-countries-join-blockchain-partnership 144. European countries join Blockchain Partnership https://digital-strategy.ec.europa.eu/en/news/european-countries-join-blockchain-partnership 145. European countries join Blockchain Partnership https://digital-strategy.ec.europa.eu/en/news/european-countries-join-blockchain-partnership 146. Blockchain and web3 strategy https://digital-strategy.ec.europa.eu/en/policies/blockchain-strategy 147. EBSI Docs https://hub.ebsi.eu/blockchain 148. Blockchain and web3 strategy https://digital-strategy.ec.europa.eu/en/policies/blockchain-strategy Каноничен URL: https://wikib.online/article/blokcheyn Ревизия: 1 Статус: published Език: bg Лиценз: CC BY-SA 4.0 (https://creativecommons.org/licenses/by-sa/4.0/)