# Атинската демокрация

Атинската демокрация е системата на народно управление, развила се около VI в. пр.н.е. в древногръцкия полис Атина, който обхваща града и околната територия Атика. Тя е пряка, а не представителна: всеки пълнолетен мъж гражданин може да участва в Народното събрание, а длъжностните лица отчасти се избират и в голямата си част се определят чрез жребий. В управлението участват само свободните пълнолетни мъже граждани, без метеците, жените и робите, като тези мъже вероятно са не повече от 30% от пълнолетното население. Основите ѝ полагат реформите на Солон през 594 г. пр.н.е., на Клистен в края на VI век и на Ефиалт през 462 г. пр.н.е. След смъртта на Перикъл тя е прекъсвана за кратко от олигархични преврати през 411 и 404 г. пр.н.е. Независимото ѝ съществуване приключва с Ламийската война (323–322 г. пр.н.е.), след която победената Атина трябва да замени демокрацията си с олигархичен режим. От XIX век едни виждат в нея цел, която модерните общества тепърва трябва да постигнат — включително чрез електронна демокрация, — а други смятат, че щом мнозина атиняни са изключени от управлението, тя изобщо не е била демокрация.

## Понятие и извори

Думата „демокрация“ съчетава „демос“ (народ) и „кратос“ (сила, власт) и буквално означава „власт на народа“[8]. По-ранната дума за сходната идея е „исономия“, която се среща и у Херодот[9].

Най-пълният запазен извор е „Атинската държава“ — единственото изцяло запазено описание на държавно устройство, съставено от Аристотел и учениците му през IV в. пр.н.е. като част от сбирка „Държавни устройства“ (Politeiai)[10]. Текстът е открит едва през 1879 г. и е публикуван като Аристотелов през 1890 г., след което се превръща в основен извор за изследователите[11]. В българската Уикипедия съчинението е наречено „Атинска полития“ и е определено като единствения почти изцяло запазен труд на Аристотел за демокрациите в Античността[12].

Освен него за атинската демокрация свидетелстват историците Херодот, Тукидид и Ксенофонт, над 150 речи на оратори като Демостен, каменни надписи на закони и решения и комедиите на Аристофан[13]. Повечето обобщения разглеждат преди всичко Атина именно защото тя оставя най-пълни сведения[14].

Атина не е единственият, нито първият демократичен полис: други градове приемат сходни устройства преди нея, а към края на IV в. пр.н.е. може би половината от над хилядата гръцки града са демокрации[15].

Датировката на самата демокрация зависи от това какво се смята за решаващо. Българската Уикипедия поставя появата ѝ през V в. пр.н.е.[16] World History Encyclopedia поставя развитата атинска форма между около 460 и около 320 г. пр.н.е.[17] „Британика“ започва от реформите на Клистен и говори за система на народно управление, която трае близо два века[18]. Статията на Уикипедия за остракизма пък определя периода на атинската демокрация като около 506–322 г. пр.н.е.[19]

## Предистория: Драконт, Солон и тиранията

Преди първите опити за демократично управление Атина се управлява от архонти и от Съвета на Ареопага, съставен от бивши архонти, като членовете на тези институции обикновено са аристократи[20].

Драконт, първият законодател на Атина според традицията, заменя устното право и кръвната мъст с писан закон, прилаган само от съд, а кодексът му обикновено се датира към 621/620 г. пр.н.е.[21] Законите му са смятани за изключително сурови — със смъртно наказание за повечето престъпления, — и по традиция Солон ги отменя всички освен тези за убийство[22]. Част от учените допускат, че Драконт е изцяло или отчасти измислена фигура[23].

Според Диоген Лаертий Солон е избран за архонт през 594 г. пр.н.е.[24] Според Плутарх атиняните временно му дават неограничени пълномощия, за да уреди разногласията им, но някои съвременни учени смятат, че тези пълномощия той получава няколко години след архонтството си, когато вече е член на Ареопага и по-уважаван държавник[25].

Най-известната му мярка е сейсахтията („отърсване от товарите“): според Аристотел Солон забранява заемите срещу личността на длъжника и отменя всички дългове, частни и обществени[26]. Преди нея длъжниците, които не могат да платят, предават земята си на кредиторите и стават хектеморои — зависими земеделци, които обработват някогашната си земя и дават една шеста от реколтата[27]. Съвременните тълкувания се разминават: много учени приемат античния разказ за отмяна на дълговете, а други виждат в мярката премахване на вид феодална зависимост[28]. Още в древността Андротион твърди, че сейсахтията само намалява лихвите[29].

Солон разпределя гражданите в четири имуществени класи според добива от земята им: пентакосиомедимни (поне петстотин мери), конници (триста), зевгити (двеста) и тети, които получават само място в Народното събрание и в съдилищата[30]. Реформите му предвиждат и Съвет от четиристотин души, по сто от всяка от четирите стари фили, който води текущите дела и подготвя дневния ред[31]. Статията на Уикипедия за Драконт обаче приписва въвеждането на изтегляния чрез жребий Съвет на четиристотинте на Драконт, което показва колко несигурни са сведенията за архаичния период[32].

През 561 г. пр.н.е. властта завзема Пизистрат, който управлява като тиранин с прекъсвания до смъртта си през 527 г. пр.н.е.[33] Пизистратидите — Пизистрат и синовете му Хипарх и Хипий — управляват Атина от 546 до 510 г. пр.н.е.[34] Наследството на Пизистрат включва укрепване на атинската икономика и облекчение за бедните земеделци[35].

## Реформите на Клистен

През 510 г. пр.н.е. спартански хоплити помагат на атиняните да свалят тиранина Хипий, а спартанският цар Клеомен I налага проспартанска олигархия начело с Исагор[36]. Според „Британика“ за първи архонт през 508 г. пр.н.е. е избран Исагор, Клистен „взема народа в съдружие“, а до края на 508–507 г. основните принципи на пълна реформа на управлението вече са одобрени от Народното събрание[37].

Датировката на реформите се разминава: обзорната статия на английската Уикипедия пише за реформи през 508 и 507 г. пр.н.е.[38] Историкът Пол Картлидж поставя раждането на прякото управление в Атина през 508/7 г. пр.н.е.[39] Аристотел ги свързва с архонтството на Исагор, „три години след изгонването на тираните“[40]. Двойната дата отразява атинския календар, в който служебната година тече от средата на лятото до средата на лятото[41].

Първата стъпка на Клистен според Аристотел е да разпредели населението в десет нови фили вместо старите четири, за да смеси членовете им и да даде на повече хора дял в гражданските права[42]. Той разделя Атика на тридесет групи деми — тритии, по десет от околностите на града, от крайбрежието и от вътрешността, — и разпределя чрез жребий по три тритии на всяка фила, така че всяка да обхваща и трите области[43]. Демите вероятно са 139, макар броят им да остава спорен[44].

„Британика“ определя като най-важно нововъведение на Клистен това, че политическата отговорност на човека вече се основава на принадлежността към дадено място, а не към род[45]. Аристотел добавя, че Клистен обявява всички жители на един дем за съдемци, за да не се издават новите граждани по родовите си имена, и оттогава атиняните се наричат официално по имената на демите си[46].

Клистен заменя Съвета на четиристотинте със Съвет на петстотинте, в който всяка фила дава по петдесет души[47]. Самият той нарича реформите си исономия („равенство пред закона“), а не демокрация[48]. Аристотел смята, че с тях държавното устройство става много по-демократично от Солоновото, и му приписва закона за остракизма[49]. През 501 г. пр.н.е. е създаден и съветът на десетте стратези, избирани ежегодно по един от всяка фила[50].

Херодот вижда в промяната причината за възхода на Атина: след освобождаването от тираните атиняните доказват, че „равенството е добро нещо“, защото, докато са потиснати, се държат като страхливци, работещи за господар, а освободени, всеки се стреми да постигне нещо за себе си[51].

## Радикалната демокрация на V век

След Персийските войни Ареопагът отново придобива голямо влияние — според Аристотел върховенството му трае около седемнадесет години, макар и постепенно да отслабва[52]. Третата вълна реформи започва Ефиалт през 462/1 г. пр.н.е.: докато противниците му са на поход в помощ на Спарта, той убеждава Народното събрание да сведе Ареопага до съд за убийства и светотатство[53]. Статията на Уикипедия за самия Ефиалт поставя началото на нападките срещу Ареопага около 461 г. пр.н.е.[54]

Аристотел пише, че Ефиалт отнема на Ареопага придобитите правомощия, които го правят пазител на държавното устройство, и ги разпределя между Съвета на петстотинте, Народното събрание и съдилищата[55]. Скоро след това Ефиалт е убит: Аристотел посочва като убиец Аристодик от Танагра, Идоменей от Лампсак обвинява Перикъл, а Плутарх се позовава на Аристотел, за да отхвърли тази версия[56]. Много съвременни историци смятат реформите на Ефиалт за начало на радикалната демокрация, с която Атина става известна[57].

Перикъл (около 495–429 г. пр.н.е.), когото съвременникът му Тукидид нарича „първия гражданин на Атина“, превръща Делийския съюз в атинска империя и води Атина през първите две години на Пелопонеската война[58]. Тукидид обяснява влиянието му с това, че Перикъл води народа, вместо да бъде воден от него, така че „това, което по име е демокрация, в негови ръце става управление на първия гражданин“[59]. Наследниците му, по думите на историка, се надпреварват за първенство и предоставят дори държавните дела на прищевките на тълпата, което довежда до множество грешки, сред които и Сицилианската експедиция[60].

Перикъл пръв въвежда заплащане за служба в съдилищата — според Аристотел като ход за спечелване на народна подкрепа срещу богатството на Кимон[61]. Обзорната статия на Уикипедия датира заплащането на съдебните заседатели около 462 г. пр.н.е. и припомня, че Аристотел го смята за основна черта на радикалната демокрация[62]. Статията за Перикъл го поставя малко след 454 г. пр.н.е.[63] Клеон увеличава заплатата от два на три обола в началото на Пелопонеската война, а заплащане за присъствие в Народното събрание се появява повече от петдесет години по-късно[64]. Българската Уикипедия подчертава, че така в управлението влизат и най-бедните — тетите, четвъртата имуществена класа по Солон[65].

По предложение на Перикъл, в архонтството на Антидот, Атина решава гражданство да получават само родените от двама родители граждани, като Аристотел обяснява мярката с голямото увеличаване на броя на гражданите[66]. Обзорната статия на Уикипедия свързва закона с реформи на Перикъл и Кимон през 450 г. пр.н.е.[67] Статията за Перикъл говори за „закона от 451 г. пр.н.е.“ и определя като поразително решението на атиняните малко преди смъртта на Перикъл да признаят за гражданин сина му от Аспазия, макар самият той да е предложил закона[68]. Законът не е с обратна сила, но пет години по-късно, при раздаването на подарено от египетски цар зърно, много „незаконни“ граждани са заличени от регистрите[69].

## Война, кризи и олигархични преврати

Сицилианската експедиция (415–413 г. пр.н.е.) срещу Сиракуза, подкрепяна от Спарта и Коринт, завършва с опустошително поражение, което сериозно отслабва Атина във войната[70]. Политическите маневри в Атина превръщат първоначално скромна сила от двадесет кораба в огромна армада, а главният ѝ привърженик Алкивиад е отзован, за да бъде съден, още преди флотът да стигне Сицилия[71].

Тукидид описва настроението с думите „всички еднакво се влюбиха в начинанието“: по-възрастните вярват, че ще покорят острова или поне няма да пострадат, младите копнеят за далечни земи, а простолюдието и войниците се надяват на заплата и на завоевания, които да осигурят безкраен източник на плащания[72]. За края на похода той пише, че атиняните са унищожени „с пълно унищожение“ — флот, армия, всичко — и „малцина от многото се завърнаха у дома“[73].

След поражението в Сицилия през 413 г. пр.н.е. група граждани се стреми да ограничи радикалната демокрация, която според тях води града към гибел, и през 411 г. пр.н.е. установява олигархията на Четиристотинте, която трае само четири месеца[74]. Войната, чумата и икономическото изтощение намаляват броя на мъжете с имот за хоплитския ценз от около 25 000 преди войната до близо 9000 през 411 г. пр.н.е.[75] Новото устройство заменя Съвета с 400 неплатени членове, което отстранява по-бедните, и предвижда 400-те да определят 5000 атиняни, единствено допуснати до събранията[76].

След падането на Четиристотинте управлението е предадено на „Петте хиляди“ — всички, които могат да си осигурят хоплитско въоръжение, — като никой не бива да получава заплащане за длъжност[77]. Тукидид смята първия период на това умерено устройство за „най-доброто управление“, което атиняните са имали поне по негово време, защото смесването на „високите и ниските“ е извършено разумно[78].

През 406 г. пр.н.е., след морската победа при Аргинузите, Народното събрание осъжда на смърт шестима от осемте стратези, задето не са прибрали оцелелите при буря, като ги съди заедно, а не поотделно, както изисква законът[79]. Сократ, който председателства събранието този ден, отказва да съдейства, а по-късно народът съжалява и решава, че е бил подведен[80].

Атина се предава на Спарта през март 404 г. пр.н.е., а властта е поверена на Тридесетте — олигархия, поставена от спартанците, която управлява от 404 до 403 г. пр.н.е.[81] Тридесетте ограничават правото „да участват в управлението“ до 3000 подбрани атиняни[82]. Начело с Критий, бивш ученик на Сократ, те установяват режим на терор, а според Исократ и Аристотел екзекутират без съд 1500 души[83]. В самата „Атинска държава“ Аристотел пише, че щом укрепват властта си, Тридесетте не щадят никоя класа и екзекутират всеки, изтъкнат с богатство, род или достойнство, като за кратко време убиват „не по-малко от хиляда и петстотин души“[84].

През 403 г. пр.н.е. изгнаници начело с Тразибул свалят Тридесетте[85]. Спартанският цар Павзаний сключва договор, известен като „амнистията от 403 г.“, който възстановява демократичната власт и опрощава всички освен Тридесетте, Единадесетте и Десетимата, управлявали Пирея[86].

## Демокрацията през IV век и краят ѝ

Аристотел описва демокрацията, възстановена след връщането на изгнаниците от Фила и Пирея, като единадесетата промяна в атинското устройство, при която народът „се е направил господар на всичко“ и управлява чрез гласуванията в Народното събрание и в съдилищата[87]. Дали провалите от V век са системни, или са плод на крайните условия на Пелопонеската война, остава спорно, но през 403 г. пр.н.е. е установена нова версия на демокрацията с ясни поправки[88].

Отначало атиняните отказват да плащат за присъствие в Народното събрание, но хората не идват; затова Агирий въвежда един обол на ден, Хераклид от Клазомене го увеличава на два, а Агирий — на три[89]. Според обзорната статия на Уикипедия заплащането е въведено след възстановяването на демокрацията през 403 г. пр.н.е. и предизвиква нов ентусиазъм, като допускани и плащани са само първите 6000 пристигнали[90]. Статията за еклесията поставя въвеждането на обезщетенията през 390-те години и отбелязва, че дотогава небогатите жители извън градския център трудно могат да присъстват[91]. Към времето на Аристотел участниците в обикновените заседания получават драхма, а в „главното“ — девет обола, съдебните заседатели получават три обола, а членовете на Съвета — пет[92].

От 403 г. пр.н.е. законите вече не се приемат от Народното събрание, а от специални състави, изтеглени от годишния списък от 6000 съдебни заседатели — номотетите („законодатели“)[93]. Всеки гражданин може да предложи нов закон, но предложението за промяна на действащ закон трябва да съдържа и заместващ текст и да бъде изложено предварително на избелена дъска до статуите на героите епоними на агората[94]. Ако Народното събрание одобри промяната, тя се предава за по-нататъшно разглеждане на номотетите[95].

Отговорността постепенно преминава от събранието към съдилищата: от 355 г. пр.н.е. политическите процеси се гледат само в съд, а всяко решение на събранието може да бъде преразгледано от съдебен състав[96]. Недостатъкът, отбелязван от Уикипедия, е, че новата демокрация реагира по-бавно, когато се налагат бързи и решителни действия[97]. Пол Картлидж смята по-добре документираната демокрация на IV век за истинския „златен век на древногръцката демокрация“[98].

През 338 г. пр.н.е. македонският цар Филип II разбива при Херонея коалиция от гръцки държави, водена от Тива и Атина, и налага на гърците хегемонистичния Коринтски съюз[99]. След смъртта на Александър Велики през юни 323 г. пр.н.е. повечето полиси в континентална Гърция въстават, но македонският пълководец Антипатър ги разбива при Кранон[100]. Атина капитулира: губи флота си, приема македонски гарнизон, губи владенията си извън Атика и заменя демокрацията с олигархичен режим, а ораторът Демостен се самоубива, за да не бъде заловен[101].

Политически права запазват само гражданите с имот над 2000 драхми, с което гражданското тяло намалява от 21 000 на 9000 души[102]. „Британика“ поставя македонското подчиняване на Атина през 321 г. пр.н.е. и пише, че въведеният имуществен ценз на практика изключва много обикновени атиняни от демоса[103]. Демокрацията е възстановена през 307 г. пр.н.е., когато Деметрий Полиоркет прекратява властта на Касандър, но Атина вече е „политически безсилна“[104].

„Британика“ пише, че останалото от атинската демокрация е угасено от завоевателите римляни през 146 г. пр.н.е.[105] Уикипедия описва същата година по-скоро като начало на автономия под римска власт: Атина става съюзна общност (civitas foederata), която може да практикува формите на демокрацията, макар Рим да укрепва аристокрацията в нея[106].

## Народното събрание

Средоточие на демокрацията са заседанията на Народното събрание (еклесия), чиито членове не са избрани, а присъстват по право, когато пожелаят[107]. Събранието издава решения — например за война или за даване на гражданство на чужденец, — избира някои длъжностни лица, законодателства и съди политически престъпления, като последната функция постепенно минава към съдилищата[108].

Събранието заседава на хълма Пникс, а на едно типично заседание вероятно присъстват около 6000 души от общо 30 000–60 000 граждани[109]. Според Терил Бурисиъс мястото побира само 6000, а по-късно може би 8000 души, така че събранието на практика е „извадка от демоса“, чиито решения се приемат така, сякаш е гласувал целият народ[110].

През V век има по десет редовни заседания годишно, по едно във всеки от десетте държавни месеца, а през IV век — по четиридесет, по четири на месец, от които едно е „главното“ (кирия еклесия)[111]. Аристотел пише, че пританите свикват Съвета всеки ден освен в празниците, а Народното събрание — четири пъти във всяка притания[112]. „Британика“ описва събранието като заседаващо „почти всяка седмица — 40 пъти в годината“[113]. Статията за еклесията в Уикипедия е по-предпазлива: първоначално то се събира веднъж месечно, а по-късно три или четири пъти месечно[114]. World History Encyclopedia пише, че то заседава поне веднъж месечно, по-вероятно два или три пъти[115].

Гласува се обикновено с вдигане на ръце, а длъжностните лица преценяват резултата на око, което създава трудности по здрач, но всеки може да поиска повторно преброяване[116]. За малка група решения, преди всичко за даване на гражданство, се изисква кворум от 6000 и гласуване с цветни камъчета — бели за „да“ и черни за „не“[117]. Макар да има трайни групи мнения, няма политически партии, нито правителство и опозиция, а решенията се вземат с обикновено мнозинство[118].

През V век обществени роби, хванали въже, боядисано в червено, подкарват гражданите от агората към Пникс, а онези, чиито дрехи се изцапат с червено, плащат глоба[119]. Гласуващите в събранието не подлежат на отчет: ако то наруши закона, наказват се само предложилите решението, защото от гледна точка на събранието грешката може да е единствено резултат от заблуда[120].

Двигател на системата е „желаещият“ (хо буломенос) — правото на всеки гражданин да говори в събранието, да повдигне обществено обвинение, да предложи закон пред законодателите или да се обърне към Съвета с предложения[121].

## Съветът на петстотинте

Според традицията Солон създава Съвет от четиристотин души, който да направлява работата на Народното събрание, а след реформите на Клистен Съветът (буле) е разширен до петстотин членове, изтегляни ежегодно чрез жребий[122]. Всяка от десетте фили дава по петдесет съветници, разпределени между демите ѝ според населението им, а в тегленето участват само мъже граждани на поне тридесет години, без повдигнати обвинения, които сами са заявили желание[123]. Мандатът е една година и никой не може да бъде съветник повече от два пъти през живота си, нито повече от веднъж за десет години[124]. Обзорната статия на Уикипедия говори по-общо за две непоследователни години в живота на гражданина[125].

Основната задача на Съвета е да подготвя предварителни решения (пробулевмати), които Народното събрание обсъжда и одобрява; той отговаря също за финансите, за конницата и флота, съветва стратезите, одобрява новоизбраните магистрати и приема посланиците[126]. Съветът заседава всеки ден освен в празничните и злокобните дни и според статията на Уикипедия за буле стои зад около половината от решенията, ратифицирани от Народното събрание[127]. Въпреки широките си задължения той има малко свобода за собствена инициатива: влиянието му върху политиката е в подготовката на въпросите за Събранието, а като изпълнителен орган той само изпълнява волята му[128].

Петдесетте съветници от всяка фила се редуват като постоянна комисия — пританите — за по тридесет и шест дни; през това време те се хранят и пребивават в толоса, а председателят им, изтеглен чрез жребий за едно денонощие, ръководи заседанията на Съвета и на Народното събрание[129]. Аристотел уточнява, че редът на филите се определя чрез жребий и че първите четири притании траят по тридесет и шест дни, а последните шест — по тридесет и пет, тъй като годината се смята по луната[270]. Председателят на пританите стои начело една нощ и един ден и никой не може да заема този пост два пъти[271]. Клистен първоначално допуска в Съвета само първите три имуществени класи без тетите, но това ограничение, макар никога да не е отменено официално, излиза от употреба към средата на V в. пр.н.е.[130] Към края на V век е въведено заплащане за съветниците, вероятно за да се насърчат по-бедните граждани, но има данни, че по-богатите остават свръхпредставени, защото службата изисква много време[131].

## Народните съдилища

Властта на народните съдилища (дикастерии) има същата основа като тази на Народното събрание: и двете се смятат за израз на пряката воля на народа[132]. Съдебните заседатели трябва да са навършили тридесет години — с десет повече от изискваната възраст за Събранието — и да положат клетва, каквато не се иска от присъстващите в Събранието[133]. За разлика от магистратите те не могат да бъдат порицавани, защото на практика са самият народ, над който няма по-висша власт[134]. Хелиастичната клетва задължава заседателите да съдят според законите и решенията на Събранието и Съвета, а където няма закон — според собственото си чувство за справедливост[135]. „Британика“ цитира учен, според когото съдилищата са „най-важният държавен орган наред със Събранието“, с неограничена власт да контролират Събранието, Съвета, магистратите и политическите водачи[136].

Съдебните състави се теглят чрез жребий от годишен списък от 6000 заседатели, по 600 от всяка от десетте фили[137]. За частни дела съставът е най-малко 200 души (401 при спор за над 1000 драхми), а за обществени — 501; за особено важни дела се добавят по още петстотин заседатели и се срещат състави от 1000 и 1500 души[138]. Делото се води от самите страни с по една реч, отмервана с водния часовник клепсидра; при обществените дела всяка страна разполага с три часа, решението се взема с гласуване без отделно време за обсъждане и не подлежи на обжалване[139]. Всяко дело трябва да приключи за един ден, преди залез слънце[140].

Системата е подчертано непрофесионална: няма председателстващи съдии, никой не дава правни указания на заседателите, а те самите са обикновени граждани без правна подготовка[141]. Няма и адвокати; срещу заплащане може да се наеме логограф, който да напише речта, но това едва ли се афишира пред съда[142]. Издръжката на съдилищата е един от големите разходи на държавата и през IV в. пр.н.е., в моменти на финансова криза, съдилищата, поне за частните дела, се налага да бъдат спирани[143].

## Магистрати, жребий и отчетност

Всяка година около 1100 граждани, включително петстотинте съветници, заемат длъжности; повечето са изтеглени чрез жребий, а по-малка и по-престижна група от около 100 души е избирана[144]. Нито едното, нито другото е задължително: кандидатите сами се предлагат и за двата начина на подбор[145]. Жребият се основава на гражданството, а не на заслугите или на популярността, която може да се купи; затова той се смята за средство срещу подкупването и за гаранция за политическо равенство, тъй като всеки има равен шанс да заеме длъжност[146]. Повечето гръцки автори, които пишат за демокрацията, сред тях Аристотел, Платон и Херодот, подчертават ролята на жребия или изрично го смятат за по-демократичен от изборите, които се възприемат като олигархични[147]. Сократ и Исократ обаче се питат дали случайно избраните имат достатъчно знания[148]. Според Аристотел деветте архонти за първи път след тиранията се теглят чрез жребий, по фили, от петстотин кандидати, предложени от демите, в архонтството на Телесин — годината, в която е остракизиран Мегакъл[272].

За да се ограничат рисковете от случайния подбор, изтеглените служат в колегии: в група е по-вероятно някой да знае как се върши работата, останалите могат да се учат от него, а всички се наблюдават взаимно[149]. Никоя длъжност, заемана по жребий, не може да се заеме два пъти от един и същ човек; единственото изключение е Съветът, в който по демографска необходимост може да се служи два пъти[150]. Според Уикипедия атиняните сякаш се пазят не толкова от некомпетентността, колкото от склонността длъжността да се използва за натрупване на трайна власт[151]. От 370 г. пр.н.е. нататък за тегленето се използва клеротерион — каменна плоча с редове прорези за личните жетони (пинакии) на гражданите и тръба, през която се пускат зарчета в два цвята, вероятно бели и черни, определящи дали даден ред жетони е избран[152]. Археолозите откриват първите клеротериони на Агората през 30-те години на XX век и ги датират във II в. пр.н.е.[153]

С избори се попълват около сто длъжности: тези, при които се борави с големи суми, и десетте стратези[154]. Финансовите длъжностни лица се избират, защото присвоените пари могат да се възстановят от имуществото им, а стратезите — защото ролята им изисква опит, познания и връзки в гръцкия свят; изборите като цяло силно облагодетелстват богатите[155]. Стратезите са единствените длъжностни лица без строги ограничения на мандатите, но според Уикипедия влиянието на многократно избирания Перикъл идва не от поредицата годишни мандати, а от отношението му с Народното събрание[156]. През IV в. пр.н.е. ролите на стратег и на водещ оратор в Събранието обикновено се поемат от различни хора, отчасти поради все по-специализираната военна дейност[157].

Всички избрани или изтеглени преминават преди встъпването си през проверка — докимасия[158]. Тя установява не способностите за поста, а произхода от атински граждани, начина на живот и характера, а при някои финансови длъжности и имуществото; проверката е публична и всеки присъстващ може да повдигне възражения[159]. Аристотел описва въпросите към деветте архонти: кой е баща му и от кой дем, кой е дядо му, коя е майка му, има ли семейни светилища и гробница, грижи ли се за родителите си, плаща ли данъците си и участвал ли е в задължителните военни походи[273]. След края на мандата следва отчет — евтина („изправяне“), с две части: финансов отчет пред десет логисти и възможност всеки да повдигне друго възражение срещу поведението на длъжностното лице пред десет евтини, определени от Съвета[160]. Двете процедури обикновено са кратки и формални, но могат да доведат до съдебен процес, а по време на мандата всяко длъжностно лице може да бъде отстранено от Народното събрание; на всяко от десетте „главни“ заседания годишно изрично се пита дали длъжностните лица изпълняват задълженията си правилно[161]. Длъжностните лица са изпълнители, а не представители на народа: правомощията им са точно определени и никой магистрат не може да наложи без съд глоба над петдесет драхми[162].

## Остракизъм и обвинението за противозаконност

Остракизмът е процедура, с която всеки гражданин може да бъде изгонен от Атина за десет години; често тя се използва превантивно срещу човек, смятан за заплаха за държавата или за потенциален тиранин[163]. Всяка година, в шестия от десетте държавни месеца, Събранието решава дали да проведе остракизъм, и ако мнозинството е „за“, гласуването се провежда два месеца по-късно, като гражданите изписват име върху парче керамика (остракон)[164]. Аристотел потвърждава, че въпросът дали да се проведе остракизъм се поставя на гласуване в шестата притания[274]. Според Плутарх остракизмът е валиден, ако са подадени общо поне 6000 гласа, а според фрагмент от Филохор поне 6000 гласа трябва да са срещу изгонвания; повечето учени предпочитат свидетелството на Плутарх[165]. Изгоненият има десет дни да напусне града и рискува смърт, ако се върне по-рано, но имуществото му не се конфискува, статутът му не се губи и след десет години той се връща без позор[166].

Остракизмът се прилага само през V в. пр.н.е.: Аристотел приписва въвеждането му на Клистен, но първата жертва е изгонена едва през 487 г. пр.н.е., а през следващите шестдесет години са изгонени още поне дванадесет души[167]. Според Аристотел законът е приет като предпазна мярка срещу хората на високи постове, защото Пизистрат използва положението си на народен водач и стратег, за да стане тиранин, а първият изгонен е негов роднина — Хипарх[275]. По-късно, пред настъплението на Ксеркс, всички изгонени са върнати[276]. Сред изгонените са Аристид, Темистокъл и Кимон, а последният известен случай е този на Хипербол около 416 г. пр.н.е.[168] В агората и в Керамикос са открити около 12 000 политически остраки[169].

Около 415 г. пр.н.е. е въведено обвинението за противозаконно предложение (графе паранимон), което някои изследователи смятат за заместител на излезлия от употреба остракизъм; Дейвид Уайтхед възразява, че то е съдебна процедура с правни последици и позор, докато остракизмът изобщо не е позорен[170]. Обзорната статия на Уикипедия датира въвеждането му в 416 г. пр.н.е.[171] Щом някой заяви под клетва, че ще заведе такова дело, оспореното решение или закон се спира, докато въпросът бъде решен[172]. Съдът може да отмени мярката и да накаже вносителя, а броят на тези дела е огромен, така че според Уикипедия съдилищата на практика се превръщат в нещо като горна камара[173]. Отговорността на вносителя изтича след една година, а след пет години самият закон вече не може да бъде атакуван[174]. Присъдата обикновено е глоба, понякога толкова голяма, че води до лишаване от права (атимия), и затова активните политици започват да използват подставени лица, които да внасят написаните от тях предложения[175]. Най-известният запазен пример е двойката речи „Срещу Ктезифонт“ на Есхин и „За венеца“ на Демостен[176].

## Кой е гражданин

Според „Британика“ гражданството в Атина е наследствено — принадлежи на всеки, чиито родители са атински граждани, — но членството в демоса е ограничено до мъжете граждани на поне 18 години, а през 403 г. пр.н.е. минималната възраст е вдигната на 20[177]. Обзорната статия на Уикипедия пише, че право на глас имат само мъжете граждани, завършили военната си подготовка като ефеби, и че в Събранието може да участва всеки пълнолетен мъж гражданин над 20 години[178]. Аристотел пише, че в негово време гражданите се вписват в списъците на дема на осемнадесет години, след като съдемците под клетва гласуват дали кандидатът е навършил законната възраст и дали е свободнороден и с изисквания от законите произход[277]. World History Encyclopedia посочва 18 години за участие в Събранието и 30 години за магистратите и съдебните заседатели[179].

Гражданство може да дава и Събранието, понякога на цели групи — например на платейците през 427 г. и на самосците през 405 г. пр.н.е.; през IV век обаче то се дава само на отделни хора, със специално гласуване при кворум от 6000 и обикновено като награда за услуга, така че за цяло столетие броят на новите граждани е от порядъка на стотици[180]. Който незаконно упражнява права на гражданин, може да бъде съден и при осъждане е продаден в робство, а имуществото му се конфискува[181]. От гласуване са изключени и гражданите с отнети права (атимия), най-често заради неплатен дълг към държавата, като за някои това означава постоянна и дори наследствена загуба на права[182].

Жените са изключени от управлението и от обществените роли; дори думата „гражданин“ рядко се използва за тях, а вместо това те се наричат асте („жена, принадлежаща на града“) или „атическа жена“[183]. Ораторите избягват дори да назовават съпругите и дъщерите на гражданите, а ролята на жената е ограничена в дома, в подчинение на мъжкия ѝ настойник — баща или съпруг[184]. Жените все пак имат право да участват в религиозния живот[185]. Според Уикипедия статусът на жената в Атина изглежда по-нисък, отколкото в много други гръцки градове: в Спарта жените могат да притежават собственост, което в Атина е невъзможно[186].

Метеците са свободни жители, граждани на друг полис, с право на безсрочно пребиваване, но без политически права[187]. Учените обикновено свързват появата на статута им с реформите на Клистен през 508 г. пр.н.е., но Ребека Футо Кенеди го датира в 460-те години, а Джеймс Уотсън — едва в 451 г. пр.н.е., годината на закона на Перикъл за гражданството[188]. Според една оценка в началото на Пелопонеската война, през 431 г. пр.н.е., мъжете метеци са около 25 000, приблизително една трета от общия брой[189]. Те носят тежестите на гражданството, включително военната служба, без привилегиите му[190].

Броят на робите не е известен точно: за Атина има оценки до 80 000 роби през VI и V в. пр.н.е., средно по три или четири на домакинство, докато най-ниската оценка за времето на Демостен — 20 000 — отговаря на по един роб на семейство[191]. Около 338 г. пр.н.е. ораторът Хиперид твърди, че в Атика има 150 000 роби, но според Уикипедия това вероятно е само впечатление: робите са повече от гражданите, но не ги превъзхождат драстично[192]. Преброяване на Деметрий Фалерски между 317 и 307 г. пр.н.е. дава 21 000 граждани, 10 000 метеци и 400 000 роби, но някои изследователи се съмняват в точността на числата[193]. Дали демокрацията „се основава“ на робството, е спорно: притежаването на роби позволява дори на по-бедните атиняни да отделят повече време за политика, но дали демокрацията зависи от това, е невъзможно да се каже[194]. Корнелиус Касториадис отбелязва, че и други общества държат роби, без да развият демокрация[195].

Оценките за населението също се разминават: според Уикипедия през IV в. пр.н.е. в Атика живеят около 250 000–300 000 души, гражданските семейства наброяват около 100 000 души, а пълнолетните мъже граждани с право на глас — около 30 000, докато в средата на V век те може би са били до 60 000[196]. „Британика“ цитира учен, според когото в средата на IV век има около 100 000 граждани, 10 000 метеци и до 150 000 роби, като около 30 000 от гражданите са мъже над 18 години, т.е. демосът е 10–15% от населението[197]. Уикипедия определя дела на реално участващите в управлението като 10–20% от жителите[198]. Въпреки това Атина е огромна по гръцките мерки: повечето от около хилядата гръцки градове имат само по 1000–1500 пълнолетни мъже граждани, а Коринт, голяма сила, най-много 15 000[199].

## Демокрацията на практика

Участието е широко, но неравномерно: според Уикипедия някои граждани са много по-активни от други, но огромният брой хора, необходими за работата на системата, свидетелства за пряко участие, далеч надхвърлящо която и да е съвременна демокрация[200]. World History Encyclopedia дава по-резервирана картина: от гражданите активно участват в политиката може би около 3000 души, а политическия живот доминират може би едва 100 — най-богатите, най-влиятелните и най-добрите оратори[201]. За да гласува, човек трябва да присъства лично, така че военната служба или разстоянието могат да му попречат да упражни гражданските си права[202]. Имотните граждани поемат и литургии — обществени задължения на собствени разноски, като строеж на кораби за флота или организиране на драматични състезания[203].

Свободата на словото (парресия) е основна съставка на атинската демокрация: в съдилищата и в Събранието атиняните могат да казват почти всичко, а авторите на комедии като Аристофан осмиват когото пожелаят[204]. World History Encyclopedia я определя като може би най-ценената привилегия на гражданина[205]. Исономията („равенство пред закона“) е дума, с която Херодот и Тукидид обозначават някаква форма на народно управление[206]. Според Тукидид Перикъл описва атиняните като добре осведомени: за човек, който не се интересува от политика, те не казват, че си гледа работата, а че изобщо няма работа тук[207]. Съвременни коментатори понякога сочат, че думата „идиот“ първоначално означава просто „частно лице“, но историята на значението ѝ не подкрепя тълкуването, че атиняните смятат неучастващите за глупци[208].

Критиците, сред които Тукидид и Аристофан, посочват, че демосът твърде често се поддава на добри оратори и народни водачи — демагозите, — увлича се от емоциите си или няма нужните знания за информирани решения[209]. Демокрацията предшества атинския империализъм с над тридесет години, но двете често се свързват: поне през по-голямата част от V век демокрацията се храни от империя от подчинени държави[210]. Делийският съюз, основан през 478 г. пр.н.е. под водачеството на Атина и обхващал между 150 и 330 полиса, първоначално има за цел да продължи войната срещу Персия[211]. Обикновените граждани преобладават във флота и го използват за собствените си интереси — като гребци и на стотиците длъжности в отвъдморската администрация, — а с приходите от империята се финансира заплащането за длъжностите[212].

Понякога имперската демокрация действа с крайна жестокост: Събранието решава да екзекутира всички мъже на Мелос и да продаде жените и децата, само защото островът отказва да се подчини[213]. През 427 г. пр.н.е., след неуспешния бунт на Митилена, атиняните първо решават да екзекутират всички мъже в града и да поробят жените и децата, но на следващия ден се събират отново, за да преразгледат решението; Тукидид представя спора в две противоположни речи[214].

## Античните критици и защитници

Най-известната защита на демокрацията в древността е надгробната реч на Перикъл, предадена от Тукидид: атинското устройство „облагодетелства мнозинството вместо малцинството“ и затова се нарича демокрация, законите дават равно правосъдие на всички, а бедността не пречи на никого, който може да служи на държавата[215]. В кулминацията на речта Перикъл нарича Атина „школа на Елада“[216].

Критиците обаче са много — историкът Тукидид, комедиографът Аристофан, Платон, Аристотел и авторът, известен като Стария олигарх[217]. За разлика от съвременните критици, които осъждат ограниченията за участие, древните смятат демокрацията за твърде приобщаваща: за тях обикновените хора не са непременно подходящите управници и вероятно ще допускат огромни грешки[218]. Историкът Лорън Самънс обобщава парадокса: народът, създал и практикувал античната демокрация, оставя почти само критики към тази форма на управление, а историята на демократичната Атина е белязана от многобройни провали, грешки и злодеяния, най-известното от които е екзекуцията на Сократ[219].

Краткият трактат за атинското държавно устройство, запазен сред съчиненията на Ксенофонт, днес не се приписва на него, затова авторът му е наричан Псевдо-Ксенофонт или Стария олигарх — име, въведено от Гилбърт Мъри[220]. Предложените датировки варират от 443 до 406 г. пр.н.е., като повечето учени предпочитат периода на Архидамовата война (431–421 г. пр.н.е.)[221]. Авторът започва с думите, че не одобрява атинското устройство, защото самият избор облагодетелства „по-низшите“ за сметка на „по-добрите“, но обещава да покаже, че атиняните го опазват по правилния начин[222]. Учените спорят дали той е искрен олигарх, или упражнява интелектуална игра, а трактатът му свързва демокрацията с морското господство на Атина[223].

Тукидид, от аристократична гледна точка, смята за сериозен недостатък, че обикновените хора са твърде лековерни дори за съвременни събития — например атиняните погрешно вярват, че спартанските царе имат по два гласа в съвета си; според него това се дължи на „предпочитанието към готови разкази“[224].

Платон обвинява демокрацията за смъртта на Сократ, но критиката му е много по-широка: в „Държавата“, „Държавникът“ и „Законите“ той защитава много по-тясно управление, поверено на онези, които притежават знание[225]. В „Държавата“ Сократ описва как демокрацията възниква, когато бедните победят противниците си и дадат на останалите равен дял от свободата и властта, при което магистратите обикновено се определят чрез жребий[226]. Той я нарича „очарователна форма на управление, пълна с разнообразие и безредие“, която раздава „един вид равенство на равни и неравни“[227]. Според Станфордската енциклопедия по философия централното послание е, че без публично установени мерила за оценка хаосът и раздорите са неизбежни, а демокрацията почита всички стремежи еднакво; някои читатели все пак виждат в критиката и положителна страна, тъй като търпимостта на демокрацията стига и до философите[228]. В „Държавникът“ обаче Чужденецът поставя демокрацията над олигархията[229].

Сократ е съден през 399 г. пр.н.е. за нечестие и за покваряване на младежта; 280 заседатели го признават за виновен, а 221 гласуват за оправдаването му, след което той е осъден на смърт чрез отрова от бучиниш[230]. Смъртта му често се привежда като пример за вредния потенциал на демокрацията, а значението ѝ е предмет на обширен научен спор[231].

Аристотел, подобно на Платон, критикува демокрацията като тирания на многобройните бедни над богатите и различава „аритметичното“ от „геометричното“ (пропорционално) равенство[232]. Той смята средното устройство, при което средната класа е многобройна, за по-стабилно и по-справедливо от олигархията и демокрацията, а самата демокрация класифицира като отклонение от правилните устройства, макар и „най-доброто от лошите“[233]. В „Политика“ (III.11) обаче той допуска, че многото, макар поотделно да са по-лоши, събрани заедно могат да се окажат по-добри от добродетелните малцина, защото обединяват своите дялове добродетел и практическа мъдрост — довод, който предвещава съвременните разсъждения за „мъдростта на множеството“ и теоремата на Кондорсе за съдебните заседатели (вж. Епистемична демокрация и колективният интелект)[234]. Самият Аристотел смята, че по-добродетелните трябва да имат повече власт, вместо всеки гражданин да участва с равен дял[235].

## Съвременни изследвания и оценки

В „История на Гърция“ (1846–1856) Джордж Грот твърди, че атинската демокрация „не е нито тирания на бедните, нито власт на тълпата“, и че само правото на глас за всеки гражданин гарантира управление в общ интерес[236]. Маколи, Джон Стюарт Мил и Грот виждат голямата сила на атинската демокрация във високата култура на гражданите и призовават за подобрения в образованието във Великобритания, които да създадат обща гражданска съвест като тази на атиняните[237].

Датският филолог и демограф Могенс Херман Хансен (1940–2024) е сред водещите изследователи на атинската демокрация и на полиса; от 1993 до 2005 г. той ръководи Копенхагенския център за изследване на полиса и е автор на „Атинската демокрация в епохата на Демостен“ (1991)[238]. Хансен разширява работата си към възможностите на съвременната пряка демокрация, а трудовете му са определяни като „добри за мислене“ от търсещите реформа на днешната демокрация[239].

Американският историк Джосая Обер от Станфордския университет свързва античната гръцка история и философия със съвременната политическа теория и практика[240]. В „Демокрация и знание“ (2008) той твърди, че ключът към успеха на Атина е в начина, по който тя събира и разпределя знанието между гражданите — чрез социални мрежи за събиране на информация, публичност за изграждане на общо знание и открит достъп за намаляване на разходите[241]. През 2025 г. той получава наградата „Балцан“ за изследванията си върху произхода и действието на атинската демокрация[242]. Подходът му има и критици: Хансен упреква ранните му трудове, че надценяват идеологическата страна на демокрацията за сметка на институционалната, а Питър Роудс го обвинява, че изоставя научната безпристрастност в полза на застъпничеството за демокрацията[243].

Пол Картлидж в „Демокрация: един живот“ (2016) проследява понятието от Античността до днес и смята, че използването на представители и партии в съвременните демокрации е отчуждило гражданите от античната идея, че самият народ трябва да упражнява пряко изпълнителната власт[244]. Ерик Робинсън защитава тезата, че демокрацията не е атинско изобретение, разпространило се от Атина: в редица полиси народно управление се проследява до VI век, преди Клистен да го въведе в Атина през 508/7 г. пр.н.е.[245] В книгата си „Демокрация отвъд Атина“ (2011) той описва петдесет и четири демократично управлявани полиса от класическата епоха[246].

Според Уикипедия може да се твърди, че при демокрацията разделителните линии спрямо жените, робите и негражданите стават по-остри, отколкото преди нея или другаде[247]. Гръцкият философ и активист Такис Фотопулос пък твърди, че крайният провал на атинската демокрация не се дължи на вътрешните ѝ противоречия, а на това, че тя така и не узрява до „приобщаваща демокрация“[248].

## Наследство и съвременни отзвуци

След упадъка на атинската демокрация малцина я смятат за добра форма на управление: не се появява защита, която да противостои на отрицателните оценки на Платон и Аристотел, и демокрацията започва да се възприема като „колективна тирания“, осъждана последователно чак до XVIII век[249]. Образецът на американските и френските революционери е по-скоро Рим, отколкото Гърция: основателите на САЩ, събрали се във Филаделфия през 1787 г., създават не Ареопаг, а Сенат[250]. Джеймс Мадисън пише в десетата статия на „Федералист“, че чистите демокрации „винаги са били зрелища на смут и раздори“, несъвместими с личната сигурност и правото на собственост[251]. В петдесет и петата статия той добавя, че ако всеки атински гражданин беше Сократ, всяко атинско събрание пак щеше да е тълпа[252]. След Русо демокрацията започва да се свързва с народния суверенитет, а не с прякото участие на народа в упражняването на властта[253].

Речта на Бенжамен Констан „За свободата на древните в сравнение със свободата на съвременните“, произнесена в Париж през 1819 г., противопоставя свободата на древните като активно и постоянно участие в колективната власт на свободата на съвременните като защита на частната сфера[254]. По думите на самия Констан целта на древните е да разпределят обществената власт между гражданите на една страна, а целта на съвременните е да са сигурни в частните си блага[255]. Той прави изключение за Атина като античната държава, която най-много прилича на съвременните[256]. Статията на Уикипедия за речта добавя, че според Констан Атина дава на гражданите си „безкрайно повече лична свобода от Рим и Спарта“, но остракизмът показва властта на държавата над индивида[257]. Според Уикипедия едва след Втората световна война демокрацията се превръща в единствената възможна политическа система в едно егалитарно общество[258].

Най-прекият институционален наследник на Атина днес е жребият: в атинската демокрация той е традиционният и основен начин за назначаване на длъжностни лица и се смята за главна черта на демокрацията, а днес се използва най-често за съставяне на граждански асамблеи и граждански журита[259]. ОИСР е събрала близо 300 представителни делиберативни практики и говори за „делиберативна вълна“, която се надига от 80-те години на XX век и набира сила около 2010 г.[260] Статията на Уикипедия за жребия цитира по-късно преброяване на ОИСР на почти 600 граждански асамблеи с изтеглени членове[261]. В Ирландия Гражданската асамблея, създадена през 2016 г., се състои от 99 изтеглени граждани и председател и обсъжда въпроси като абортите и климатичните промени[262]. В германоезичната общност на Белгия през 2019 г. е създаден постоянен Граждански съвет, който да бъде трета основна демократична институция наред с парламента и изпълнителната власт[263]. Привържениците на жребия като Терил Бурисиъс изтъкват, че извадка от 6000 граждани — колкото е обичайното Народно събрание — може да представя точно както население от 30 000, така и от 300 000 000 души[264].

Сравненията с Атина ще продължат, „докато обществата се стремят да осъществят демокрацията при съвременни условия“, отбелязва цитиран в Уикипедия автор[265]. Основното препятствие пред атинския модел днес е мащабът: Елен Ландемор описва като централен проблем на делиберативната демокрация напрежението между качественото обсъждане и масовото участие и разглежда как изкуственият интелект би могъл да помогне за масово обсъждане — чрез онлайн платформи или чрез множество ротиращи се случайно избрани мини-публики[266]. През 2024 г. изследователи от Google DeepMind изпробват система от езикови модели, наречена „машина на Хабермас“, която обобщава точките на съгласие в групи с общо 5734 участници[267]. Сесар Идалго предлага идеята за „допълнена демокрация“ — цифрови двойници, които да разширят възможността на хората да участват пряко в голям брой демократични решения[268]. Критиците предупреждават, че същата технология, способна да произвежда дезинформация в огромен мащаб, заплашва демократичното представителство, отчетността и общественото доверие; тези перспективи са разгледани подробно в статиите Изкуственият интелект в пряката демокрация и Критики към прехода към пряка демокрация[269].

## Вижте също

- [Делиберативна демокрация](https://wikib.online/article/deliberativna-demokratsia)
- [Пряка демокрация](https://wikib.online/article/pryaka-demokratsia)
- [Жребий като демократичен механизъм](https://wikib.online/article/zhrebiy-kato-demokratichen-mehanizam)
- [Демокрация](https://wikib.online/article/demokratsia)
- [Изкуственият интелект в пряката демокрация](https://wikib.online/article/izkustveniyat-intelekt-v-pryakata-demokratsia)
- [Епистемична демокрация и колективният интелект](https://wikib.online/article/epistemichna-demokratsia-i-kolektivniyat-intelekt)
- [Олигархия](https://wikib.online/article/oligarhia)
- [Критики към прехода към пряка демокрация](https://wikib.online/article/kritiki-kam-pryakata-demokratsia)
- [Представителна демокрация](https://wikib.online/article/predstavitelna-demokratsia)
- [Принципи и методи на пряката демокрация](https://wikib.online/article/printsipi-i-metodi-na-pryakata-demokratsia)

## Доказателства към твърденията

1. Athenian democracy — https://en.wikipedia.org/wiki/Athenian_democracy

2. Athenian democracy — https://en.wikipedia.org/wiki/Athenian_democracy

3. Athenian democracy — https://en.wikipedia.org/wiki/Athenian_democracy

4. Athenian democracy — https://en.wikipedia.org/wiki/Athenian_democracy

5. Athenian democracy — https://en.wikipedia.org/wiki/Athenian_democracy

6. Lamian War — https://en.wikipedia.org/wiki/Lamian_War

7. Athenian democracy — https://en.wikipedia.org/wiki/Athenian_democracy

8. Athenian democracy — https://en.wikipedia.org/wiki/Athenian_democracy

9. Athenian democracy — https://en.wikipedia.org/wiki/Athenian_democracy

10. Athenian democracy — https://en.wikipedia.org/wiki/Athenian_democracy

11. Kleroterion — https://en.wikipedia.org/wiki/Kleroterion

12. Атинска демокрация — https://bg.wikipedia.org/wiki/Атинска_демокрация

13. Athenian Democracy (Mark Cartwright) — https://www.worldhistory.org/Athenian_Democracy/

14. Athenian democracy — https://en.wikipedia.org/wiki/Athenian_democracy

15. Athenian democracy — https://en.wikipedia.org/wiki/Athenian_democracy

16. Атинска демокрация — https://bg.wikipedia.org/wiki/Атинска_демокрация

17. Athenian Democracy (Mark Cartwright) — https://www.worldhistory.org/Athenian_Democracy/

18. Democracy: Classical Greece (Robert A. Dahl) — https://www.britannica.com/topic/democracy/Classical-Greece

19. Ostracism — https://en.wikipedia.org/wiki/Ostracism

20. Athenian democracy — https://en.wikipedia.org/wiki/Athenian_democracy

21. Draco (lawgiver) — https://en.wikipedia.org/wiki/Draco_(lawgiver)

22. Draco (lawgiver) — https://en.wikipedia.org/wiki/Draco_(lawgiver)

23. Draco (lawgiver) — https://en.wikipedia.org/wiki/Draco_(lawgiver)

24. Solon — https://en.wikipedia.org/wiki/Solon

25. Solon — https://en.wikipedia.org/wiki/Solon

26. Aristotle, The Athenian Constitution (transl. Frederic G. Kenyon) — https://www.gutenberg.org/cache/epub/26095/pg26095-images.html

27. Seisachtheia — https://en.wikipedia.org/wiki/Seisachtheia

28. Solon — https://en.wikipedia.org/wiki/Solon

29. Seisachtheia — https://en.wikipedia.org/wiki/Seisachtheia

30. Aristotle, The Athenian Constitution (transl. Frederic G. Kenyon) — https://www.gutenberg.org/cache/epub/26095/pg26095-images.html

31. Athenian democracy — https://en.wikipedia.org/wiki/Athenian_democracy

32. Draco (lawgiver) — https://en.wikipedia.org/wiki/Draco_(lawgiver)

33. Pisistratus — https://en.wikipedia.org/wiki/Pisistratus

34. Pisistratus — https://en.wikipedia.org/wiki/Pisistratus

35. Pisistratus — https://en.wikipedia.org/wiki/Pisistratus

36. Cleisthenes — https://en.wikipedia.org/wiki/Cleisthenes

37. Cleisthenes of Athens — https://www.britannica.com/biography/Cleisthenes-of-Athens

38. Athenian democracy — https://en.wikipedia.org/wiki/Athenian_democracy

39. Review of Paul Cartledge, Democracy: A Life (Kerry Phelan) — https://bmcr.brynmawr.edu/2018/2018.09.48/

40. Aristotle, The Athenian Constitution (transl. Frederic G. Kenyon) — https://www.gutenberg.org/cache/epub/26095/pg26095-images.html

41. Strategos — https://en.wikipedia.org/wiki/Strategos

42. Aristotle, The Athenian Constitution (transl. Frederic G. Kenyon) — https://www.gutenberg.org/cache/epub/26095/pg26095-images.html

43. Aristotle, The Athenian Constitution (transl. Frederic G. Kenyon) — https://www.gutenberg.org/cache/epub/26095/pg26095-images.html

44. Cleisthenes — https://en.wikipedia.org/wiki/Cleisthenes

45. Cleisthenes of Athens — https://www.britannica.com/biography/Cleisthenes-of-Athens

46. Aristotle, The Athenian Constitution (transl. Frederic G. Kenyon) — https://www.gutenberg.org/cache/epub/26095/pg26095-images.html

47. Aristotle, The Athenian Constitution (transl. Frederic G. Kenyon) — https://www.gutenberg.org/cache/epub/26095/pg26095-images.html

48. Cleisthenes — https://en.wikipedia.org/wiki/Cleisthenes

49. Aristotle, The Athenian Constitution (transl. Frederic G. Kenyon) — https://www.gutenberg.org/cache/epub/26095/pg26095-images.html

50. Strategos — https://en.wikipedia.org/wiki/Strategos

51. Herodotus, The Histories, Book 5, chapter 78 (transl. A. D. Godley) — https://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.01.0126%3Abook%3D5%3Achapter%3D78

52. Aristotle, The Athenian Constitution (transl. Frederic G. Kenyon) — https://www.gutenberg.org/cache/epub/26095/pg26095-images.html

53. Athenian democracy — https://en.wikipedia.org/wiki/Athenian_democracy

54. Ephialtes — https://en.wikipedia.org/wiki/Ephialtes

55. Aristotle, The Athenian Constitution (transl. Frederic G. Kenyon) — https://www.gutenberg.org/cache/epub/26095/pg26095-images.html

56. Ephialtes — https://en.wikipedia.org/wiki/Ephialtes

57. Ephialtes — https://en.wikipedia.org/wiki/Ephialtes

58. Pericles — https://en.wikipedia.org/wiki/Pericles

59. Thucydides, The History of the Peloponnesian War (transl. Richard Crawley) — https://www.gutenberg.org/cache/epub/7142/pg7142-images.html

60. Thucydides, The History of the Peloponnesian War (transl. Richard Crawley) — https://www.gutenberg.org/cache/epub/7142/pg7142-images.html

61. Aristotle, The Athenian Constitution (transl. Frederic G. Kenyon) — https://www.gutenberg.org/cache/epub/26095/pg26095-images.html

62. Athenian democracy — https://en.wikipedia.org/wiki/Athenian_democracy

63. Pericles — https://en.wikipedia.org/wiki/Pericles

64. Athenian democracy — https://en.wikipedia.org/wiki/Athenian_democracy

65. Атинска демокрация — https://bg.wikipedia.org/wiki/Атинска_демокрация

66. Aristotle, The Athenian Constitution (transl. Frederic G. Kenyon) — https://www.gutenberg.org/cache/epub/26095/pg26095-images.html

67. Athenian democracy — https://en.wikipedia.org/wiki/Athenian_democracy

68. Pericles — https://en.wikipedia.org/wiki/Pericles

69. Athenian democracy — https://en.wikipedia.org/wiki/Athenian_democracy

70. Sicilian Expedition — https://en.wikipedia.org/wiki/Sicilian_Expedition

71. Sicilian Expedition — https://en.wikipedia.org/wiki/Sicilian_Expedition

72. Thucydides, The Peloponnesian War 6.24 (transl. Richard Crawley) — https://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.01.0200%3Abook%3D6%3Achapter%3D24

73. Thucydides, The Peloponnesian War 7.87 (transl. Richard Crawley) — https://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.01.0200%3Abook%3D7%3Achapter%3D87

74. Athenian democracy — https://en.wikipedia.org/wiki/Athenian_democracy

75. Athenian coup of 411 BC — https://en.wikipedia.org/wiki/Athenian_coup_of_411_BC

76. Athenian coup of 411 BC — https://en.wikipedia.org/wiki/Athenian_coup_of_411_BC

77. Thucydides, The Peloponnesian War 8.97 (transl. Richard Crawley) — https://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.01.0200%3Abook%3D8%3Achapter%3D97

78. Thucydides, The Peloponnesian War 8.97 (transl. Richard Crawley) — https://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.01.0200%3Abook%3D8%3Achapter%3D97

79. Athenian democracy — https://en.wikipedia.org/wiki/Athenian_democracy

80. Athenian democracy — https://en.wikipedia.org/wiki/Athenian_democracy

81. Thirty Tyrants — https://en.wikipedia.org/wiki/Thirty_Tyrants

82. Thirty Tyrants — https://en.wikipedia.org/wiki/Thirty_Tyrants

83. Thirty Tyrants — https://en.wikipedia.org/wiki/Thirty_Tyrants

84. Aristotle, The Athenian Constitution (transl. Frederic G. Kenyon) — https://www.gutenberg.org/cache/epub/26095/pg26095-images.html

85. Thirty Tyrants — https://en.wikipedia.org/wiki/Thirty_Tyrants

86. Thirty Tyrants — https://en.wikipedia.org/wiki/Thirty_Tyrants

87. Aristotle, The Athenian Constitution (transl. Frederic G. Kenyon) — https://www.gutenberg.org/cache/epub/26095/pg26095-images.html

88. Athenian democracy — https://en.wikipedia.org/wiki/Athenian_democracy

89. Aristotle, The Athenian Constitution (transl. Frederic G. Kenyon) — https://www.gutenberg.org/cache/epub/26095/pg26095-images.html

90. Athenian democracy — https://en.wikipedia.org/wiki/Athenian_democracy

91. Ecclesia (ancient Greece) — https://en.wikipedia.org/wiki/Ecclesia_(ancient_Greece)

92. Aristotle, The Athenian Constitution (transl. Frederic G. Kenyon) — https://www.gutenberg.org/cache/epub/26095/pg26095-images.html

93. Athenian democracy — https://en.wikipedia.org/wiki/Athenian_democracy

94. Athenian democracy — https://en.wikipedia.org/wiki/Athenian_democracy

95. Athenian democracy — https://en.wikipedia.org/wiki/Athenian_democracy

96. Athenian democracy — https://en.wikipedia.org/wiki/Athenian_democracy

97. Athenian democracy — https://en.wikipedia.org/wiki/Athenian_democracy

98. Review of Paul Cartledge, Democracy: A Life (Kerry Phelan) — https://bmcr.brynmawr.edu/2018/2018.09.48/

99. Lamian War — https://en.wikipedia.org/wiki/Lamian_War

100. Lamian War — https://en.wikipedia.org/wiki/Lamian_War

101. Lamian War — https://en.wikipedia.org/wiki/Lamian_War

102. Lamian War — https://en.wikipedia.org/wiki/Lamian_War

103. Democracy: Classical Greece (Robert A. Dahl) — https://www.britannica.com/topic/democracy/Classical-Greece

104. Athenian democracy — https://en.wikipedia.org/wiki/Athenian_democracy

105. Democracy: Classical Greece (Robert A. Dahl) — https://www.britannica.com/topic/democracy/Classical-Greece

106. Athenian democracy — https://en.wikipedia.org/wiki/Athenian_democracy

107. Athenian democracy — https://en.wikipedia.org/wiki/Athenian_democracy

108. Athenian democracy — https://en.wikipedia.org/wiki/Athenian_democracy

109. Ecclesia (ancient Greece) — https://en.wikipedia.org/wiki/Ecclesia_(ancient_Greece)

110. Democracy Through Multi-Body Sortition: Athenian Lessons for the Modern Day (Terrill G. Bouricius) — https://delibdemjournal.org/article/428/galley/4642/view

111. Athenian democracy — https://en.wikipedia.org/wiki/Athenian_democracy

112. Aristotle, The Athenian Constitution (transl. Frederic G. Kenyon) — https://www.gutenberg.org/cache/epub/26095/pg26095-images.html

113. Democracy: Classical Greece (Robert A. Dahl) — https://www.britannica.com/topic/democracy/Classical-Greece

114. Ecclesia (ancient Greece) — https://en.wikipedia.org/wiki/Ecclesia_(ancient_Greece)

115. Athenian Democracy (Mark Cartwright) — https://www.worldhistory.org/Athenian_Democracy/

116. Athenian democracy — https://en.wikipedia.org/wiki/Athenian_democracy

117. Athenian democracy — https://en.wikipedia.org/wiki/Athenian_democracy

118. Athenian democracy — https://en.wikipedia.org/wiki/Athenian_democracy

119. Athenian democracy — https://en.wikipedia.org/wiki/Athenian_democracy

120. Athenian democracy — https://en.wikipedia.org/wiki/Athenian_democracy

121. Athenian democracy — https://en.wikipedia.org/wiki/Athenian_democracy

122. Athenian democracy — https://en.wikipedia.org/wiki/Athenian_democracy

123. Boule (ancient Greece) — https://en.wikipedia.org/wiki/Boule_(ancient_Greece)

124. Boule (ancient Greece) — https://en.wikipedia.org/wiki/Boule_(ancient_Greece)

125. Athenian democracy — https://en.wikipedia.org/wiki/Athenian_democracy

126. Athenian democracy — https://en.wikipedia.org/wiki/Athenian_democracy

127. Boule (ancient Greece) — https://en.wikipedia.org/wiki/Boule_(ancient_Greece)

128. Athenian democracy — https://en.wikipedia.org/wiki/Athenian_democracy

129. Athenian democracy — https://en.wikipedia.org/wiki/Athenian_democracy

130. Boule (ancient Greece) — https://en.wikipedia.org/wiki/Boule_(ancient_Greece)

131. Boule (ancient Greece) — https://en.wikipedia.org/wiki/Boule_(ancient_Greece)

132. Athenian democracy — https://en.wikipedia.org/wiki/Athenian_democracy

133. Athenian democracy — https://en.wikipedia.org/wiki/Athenian_democracy

134. Athenian democracy — https://en.wikipedia.org/wiki/Athenian_democracy

135. Heliaia — https://en.wikipedia.org/wiki/Heliaia

136. Democracy: Classical Greece (Robert A. Dahl) — https://www.britannica.com/topic/democracy/Classical-Greece

137. Athenian democracy — https://en.wikipedia.org/wiki/Athenian_democracy

138. Athenian democracy — https://en.wikipedia.org/wiki/Athenian_democracy

139. Athenian democracy — https://en.wikipedia.org/wiki/Athenian_democracy

140. Athenian democracy — https://en.wikipedia.org/wiki/Athenian_democracy

141. Athenian democracy — https://en.wikipedia.org/wiki/Athenian_democracy

142. Athenian democracy — https://en.wikipedia.org/wiki/Athenian_democracy

143. Athenian democracy — https://en.wikipedia.org/wiki/Athenian_democracy

144. Athenian democracy — https://en.wikipedia.org/wiki/Athenian_democracy

145. Athenian democracy — https://en.wikipedia.org/wiki/Athenian_democracy

146. Athenian democracy — https://en.wikipedia.org/wiki/Athenian_democracy

147. Sortition — https://en.wikipedia.org/wiki/Sortition

148. Sortition — https://en.wikipedia.org/wiki/Sortition

149. Athenian democracy — https://en.wikipedia.org/wiki/Athenian_democracy

150. Athenian democracy — https://en.wikipedia.org/wiki/Athenian_democracy

151. Athenian democracy — https://en.wikipedia.org/wiki/Athenian_democracy

152. Kleroterion — https://en.wikipedia.org/wiki/Kleroterion

153. Kleroterion — https://en.wikipedia.org/wiki/Kleroterion

154. Athenian democracy — https://en.wikipedia.org/wiki/Athenian_democracy

155. Athenian democracy — https://en.wikipedia.org/wiki/Athenian_democracy

156. Athenian democracy — https://en.wikipedia.org/wiki/Athenian_democracy

157. Athenian democracy — https://en.wikipedia.org/wiki/Athenian_democracy

158. Athenian democracy — https://en.wikipedia.org/wiki/Athenian_democracy

159. Dokimasia — https://en.wikipedia.org/wiki/Dokimasia

160. Euthyna — https://en.wikipedia.org/wiki/Euthyna

161. Athenian democracy — https://en.wikipedia.org/wiki/Athenian_democracy

162. Athenian democracy — https://en.wikipedia.org/wiki/Athenian_democracy

163. Ostracism — https://en.wikipedia.org/wiki/Ostracism

164. Ostracism — https://en.wikipedia.org/wiki/Ostracism

165. Ostracism — https://en.wikipedia.org/wiki/Ostracism

166. Ostracism — https://en.wikipedia.org/wiki/Ostracism

167. Ostracism — https://en.wikipedia.org/wiki/Ostracism

168. Ostracism — https://en.wikipedia.org/wiki/Ostracism

169. Ostracism — https://en.wikipedia.org/wiki/Ostracism

170. Graphe paranomon — https://en.wikipedia.org/wiki/Graphe_paranomon

171. Athenian democracy — https://en.wikipedia.org/wiki/Athenian_democracy

172. Graphe paranomon — https://en.wikipedia.org/wiki/Graphe_paranomon

173. Athenian democracy — https://en.wikipedia.org/wiki/Athenian_democracy

174. Graphe paranomon — https://en.wikipedia.org/wiki/Graphe_paranomon

175. Graphe paranomon — https://en.wikipedia.org/wiki/Graphe_paranomon

176. Graphe paranomon — https://en.wikipedia.org/wiki/Graphe_paranomon

177. Democracy: Classical Greece (Robert A. Dahl) — https://www.britannica.com/topic/democracy/Classical-Greece

178. Athenian democracy — https://en.wikipedia.org/wiki/Athenian_democracy

179. Athenian Democracy (Mark Cartwright) — https://www.worldhistory.org/Athenian_Democracy/

180. Athenian democracy — https://en.wikipedia.org/wiki/Athenian_democracy

181. Athenian democracy — https://en.wikipedia.org/wiki/Athenian_democracy

182. Athenian democracy — https://en.wikipedia.org/wiki/Athenian_democracy

183. Athenian democracy — https://en.wikipedia.org/wiki/Athenian_democracy

184. Athenian democracy — https://en.wikipedia.org/wiki/Athenian_democracy

185. Athenian democracy — https://en.wikipedia.org/wiki/Athenian_democracy

186. Athenian democracy — https://en.wikipedia.org/wiki/Athenian_democracy

187. Metic — https://en.wikipedia.org/wiki/Metic

188. Metic — https://en.wikipedia.org/wiki/Metic

189. Metic — https://en.wikipedia.org/wiki/Metic

190. Metic — https://en.wikipedia.org/wiki/Metic

191. Slavery in ancient Greece — https://en.wikipedia.org/wiki/Slavery_in_ancient_Greece

192. Athenian democracy — https://en.wikipedia.org/wiki/Athenian_democracy

193. Slavery in ancient Greece — https://en.wikipedia.org/wiki/Slavery_in_ancient_Greece

194. Athenian democracy — https://en.wikipedia.org/wiki/Athenian_democracy

195. Athenian democracy — https://en.wikipedia.org/wiki/Athenian_democracy

196. Athenian democracy — https://en.wikipedia.org/wiki/Athenian_democracy

197. Democracy: Classical Greece (Robert A. Dahl) — https://www.britannica.com/topic/democracy/Classical-Greece

198. Athenian democracy — https://en.wikipedia.org/wiki/Athenian_democracy

199. Athenian democracy — https://en.wikipedia.org/wiki/Athenian_democracy

200. Athenian democracy — https://en.wikipedia.org/wiki/Athenian_democracy

201. Athenian Democracy (Mark Cartwright) — https://www.worldhistory.org/Athenian_Democracy/

202. Athenian democracy — https://en.wikipedia.org/wiki/Athenian_democracy

203. Атинска демокрация — https://bg.wikipedia.org/wiki/Атинска_демокрация

204. Parrhesia — https://en.wikipedia.org/wiki/Parrhesia

205. Athenian Democracy (Mark Cartwright) — https://www.worldhistory.org/Athenian_Democracy/

206. Isonomia — https://en.wikipedia.org/wiki/Isonomia

207. Athenian democracy — https://en.wikipedia.org/wiki/Athenian_democracy

208. Athenian democracy — https://en.wikipedia.org/wiki/Athenian_democracy

209. Athenian Democracy (Mark Cartwright) — https://www.worldhistory.org/Athenian_Democracy/

210. Athenian democracy — https://en.wikipedia.org/wiki/Athenian_democracy

211. Delian League — https://en.wikipedia.org/wiki/Delian_League

212. Athenian democracy — https://en.wikipedia.org/wiki/Athenian_democracy

213. Athenian democracy — https://en.wikipedia.org/wiki/Athenian_democracy

214. Mytilenean Debate — https://en.wikipedia.org/wiki/Mytilenean_Debate

215. Thucydides, The History of the Peloponnesian War (transl. Richard Crawley) — https://www.gutenberg.org/cache/epub/7142/pg7142-images.html

216. Pericles' Funeral Oration — https://en.wikipedia.org/wiki/Pericles%27_Funeral_Oration

217. Athenian democracy — https://en.wikipedia.org/wiki/Athenian_democracy

218. Athenian democracy — https://en.wikipedia.org/wiki/Athenian_democracy

219. Athenian democracy — https://en.wikipedia.org/wiki/Athenian_democracy

220. Constitution of the Athenians (Pseudo-Xenophon) — https://en.wikipedia.org/wiki/Constitution_of_the_Athenians_(Pseudo-Xenophon)

221. Constitution of the Athenians (Pseudo-Xenophon) — https://en.wikipedia.org/wiki/Constitution_of_the_Athenians_(Pseudo-Xenophon)

222. Pseudo-Xenophon, The Polity of the Athenians (transl. H. G. Dakyns) — https://gutenberg.org/cache/epub/1178/pg1178-images.html

223. Constitution of the Athenians (Pseudo-Xenophon) — https://en.wikipedia.org/wiki/Constitution_of_the_Athenians_(Pseudo-Xenophon)

224. Athenian democracy — https://en.wikipedia.org/wiki/Athenian_democracy

225. Athenian democracy — https://en.wikipedia.org/wiki/Athenian_democracy

226. Plato, The Republic, Book VIII (transl. Benjamin Jowett) — http://classics.mit.edu/Plato/republic.9.viii.html

227. Plato, The Republic, Book VIII (transl. Benjamin Jowett) — http://classics.mit.edu/Plato/republic.9.viii.html

228. Plato’s Ethics and Politics in The Republic — https://plato.stanford.edu/entries/plato-ethics-politics/

229. Plato’s Ethics and Politics in The Republic — https://plato.stanford.edu/entries/plato-ethics-politics/

230. Trial of Socrates — https://en.wikipedia.org/wiki/Trial_of_Socrates

231. Athenian democracy — https://en.wikipedia.org/wiki/Athenian_democracy

232. Athenian democracy — https://en.wikipedia.org/wiki/Athenian_democracy

233. Aristotle’s Political Theory — https://plato.stanford.edu/entries/aristotle-politics/

234. Aristotle’s Political Theory — https://plato.stanford.edu/entries/aristotle-politics/

235. Athenian democracy — https://en.wikipedia.org/wiki/Athenian_democracy

236. Athenian democracy — https://en.wikipedia.org/wiki/Athenian_democracy

237. Athenian democracy — https://en.wikipedia.org/wiki/Athenian_democracy

238. Mogens Herman Hansen — https://en.wikipedia.org/wiki/Mogens_Herman_Hansen

239. Mogens Herman Hansen — https://en.wikipedia.org/wiki/Mogens_Herman_Hansen

240. Josiah Ober — https://en.wikipedia.org/wiki/Josiah_Ober

241. Democracy and Knowledge: Innovation and Learning in Classical Athens (Josiah Ober) — https://classics.stanford.edu/publications/democracy-and-knowledge-innovation-and-learning-classical-athens

242. Josiah Ober — https://en.wikipedia.org/wiki/Josiah_Ober

243. Josiah Ober — https://en.wikipedia.org/wiki/Josiah_Ober

244. Review of Paul Cartledge, Democracy: A Life (Kerry Phelan) — https://bmcr.brynmawr.edu/2018/2018.09.48/

245. Review of Eric W. Robinson, Democracy beyond Athens (Mogens Herman Hansen) — https://bmcr.brynmawr.edu/2013/2013.01.17/

246. Review of Eric W. Robinson, Democracy beyond Athens (Mogens Herman Hansen) — https://bmcr.brynmawr.edu/2013/2013.01.17/

247. Athenian democracy — https://en.wikipedia.org/wiki/Athenian_democracy

248. Athenian democracy — https://en.wikipedia.org/wiki/Athenian_democracy

249. Athenian democracy — https://en.wikipedia.org/wiki/Athenian_democracy

250. Athenian democracy — https://en.wikipedia.org/wiki/Athenian_democracy

251. The Federalist No. 10 (James Madison) — https://avalon.law.yale.edu/18th_century/fed10.asp

252. The Federalist No. 55 (James Madison) — https://avalon.law.yale.edu/18th_century/fed55.asp

253. Athenian democracy — https://en.wikipedia.org/wiki/Athenian_democracy

254. The Liberty of Ancients Compared with that of Moderns — https://en.wikipedia.org/wiki/The_Liberty_of_Ancients_Compared_with_that_of_Moderns

255. Benjamin Constant, The Liberty of the Ancients Compared with that of the Moderns (transl. Jonathan Bennett) — https://www.earlymoderntexts.com/assets/pdfs/constant1819.pdf

256. Benjamin Constant, The Liberty of the Ancients Compared with that of the Moderns (transl. Jonathan Bennett) — https://www.earlymoderntexts.com/assets/pdfs/constant1819.pdf

257. The Liberty of Ancients Compared with that of Moderns — https://en.wikipedia.org/wiki/The_Liberty_of_Ancients_Compared_with_that_of_Moderns

258. Athenian democracy — https://en.wikipedia.org/wiki/Athenian_democracy

259. Sortition — https://en.wikipedia.org/wiki/Sortition

260. Innovative Citizen Participation and New Democratic Institutions: Catching the Deliberative Wave — https://www.oecd.org/en/publications/innovative-citizen-participation-and-new-democratic-institutions_339306da-en.html

261. Sortition — https://en.wikipedia.org/wiki/Sortition

262. Citizens' Assembly (Ireland) — https://en.wikipedia.org/wiki/Citizens%27_Assembly_(Ireland)

263. The Ostbelgien Model: a long-term Citizens' Council combined with short-term Citizens' Assemblies — https://oidp.net/en/practice.php?id=1237

264. Democracy Through Multi-Body Sortition: Athenian Lessons for the Modern Day (Terrill G. Bouricius) — https://delibdemjournal.org/article/428/galley/4642/view

265. Athenian democracy — https://en.wikipedia.org/wiki/Athenian_democracy

266. Can AI bring deliberative democracy to the masses? (Hélène Landemore) — https://www.law.nyu.edu/sites/default/files/Helen%20Landemore%20Can%20AI%20bring%20deliberative%20democracy%20to%20the%20masses.pdf

267. AI could help people find common ground during deliberations — https://www.technologyreview.com/2024/10/17/1105810/ai-could-help-people-find-common-ground-during-deliberations/

268. Augmented Democracy — https://cesarhidalgo.com/augmented-democracy

269. How AI Threatens Democracy (Sarah Kreps, Doug Kriner) — https://www.journalofdemocracy.org/articles/how-ai-threatens-democracy/

270. Aristotle, The Athenian Constitution (transl. Frederic G. Kenyon) — https://www.gutenberg.org/cache/epub/26095/pg26095-images.html

271. Aristotle, The Athenian Constitution (transl. Frederic G. Kenyon) — https://www.gutenberg.org/cache/epub/26095/pg26095-images.html

272. Aristotle, The Athenian Constitution (transl. Frederic G. Kenyon) — https://www.gutenberg.org/cache/epub/26095/pg26095-images.html

273. Aristotle, The Athenian Constitution (transl. Frederic G. Kenyon) — https://www.gutenberg.org/cache/epub/26095/pg26095-images.html

274. Aristotle, The Athenian Constitution (transl. Frederic G. Kenyon) — https://www.gutenberg.org/cache/epub/26095/pg26095-images.html

275. Aristotle, The Athenian Constitution (transl. Frederic G. Kenyon) — https://www.gutenberg.org/cache/epub/26095/pg26095-images.html

276. Aristotle, The Athenian Constitution (transl. Frederic G. Kenyon) — https://www.gutenberg.org/cache/epub/26095/pg26095-images.html

277. Aristotle, The Athenian Constitution (transl. Frederic G. Kenyon) — https://www.gutenberg.org/cache/epub/26095/pg26095-images.html

## Метаданни

- Каноничен URL: https://wikib.online/article/atinskata-demokratsia
- Лиценз: CC BY-SA 4.0 (https://creativecommons.org/licenses/by-sa/4.0/)
- Ревизия: 1
- Статус: published
- Език: bg
- JSON: https://wikib.online/api/public/articles/atinskata-demokratsia