{"id":"ecdfd1a4-5087-401f-a25d-a3673687e9b2","slug":"atinskata-demokratsia","title":"Атинската демокрация","category":"Общество · Демокрация","tags":["демокрация","пряка демокрация","Древна Гърция","Атина","жребий","Клистен","Перикъл","Аристотел","граждански асамблеи","изкуствен интелект"],"lead":"Атинската демокрация е системата на народно управление, развила се около VI в. пр.н.е. в древногръцкия полис Атина, който обхваща града и околната територия Атика[^wp-lead]. Тя е [[pryaka-demokratsia|пряка]], а не [[predstavitelna-demokratsia|представителна]]: всеки пълнолетен мъж гражданин може да участва в Народното събрание, а длъжностните лица отчасти се избират и в голямата си част се определят чрез жребий[^wp-direct]. В управлението участват само свободните пълнолетни мъже граждани, без метеците, жените и робите, като тези мъже вероятно са не повече от 30% от пълнолетното население[^wp-excl]. Основите ѝ полагат реформите на Солон през 594 г. пр.н.е., на Клистен в края на VI век и на Ефиалт през 462 г. пр.н.е.[^wp-founders] След смъртта на Перикъл тя е прекъсвана за кратко от олигархични преврати през 411 и 404 г. пр.н.е.[^wp-coups] Независимото ѝ съществуване приключва с Ламийската война (323–322 г. пр.н.е.), след която победената Атина трябва да замени демокрацията си с олигархичен режим[^lam-end]. От XIX век едни виждат в нея цел, която модерните общества тепърва трябва да постигнат — включително чрез електронна демокрация, — а други смятат, че щом мнозина атиняни са изключени от управлението, тя изобщо не е била [[demokratsia|демокрация]][^wp-split].","sections":[{"id":"ponyatie-i-izvori","title":"Понятие и извори","paragraphs":["Думата „демокрация“ съчетава „демос“ (народ) и „кратос“ (сила, власт) и буквално означава „власт на народа“[^wp-etym]. По-ранната дума за сходната идея е „исономия“, която се среща и у Херодот[^wp-isonomia-early].","Най-пълният запазен извор е „Атинската държава“ — единственото изцяло запазено описание на държавно устройство, съставено от Аристотел и учениците му през IV в. пр.н.е. като част от сбирка „Държавни устройства“ (Politeiai)[^wp-sources]. Текстът е открит едва през 1879 г. и е публикуван като Аристотелов през 1890 г., след което се превръща в основен извор за изследователите[^kler-ath]. В българската Уикипедия съчинението е наречено „Атинска полития“ и е определено като единствения почти изцяло запазен труд на Аристотел за демокрациите в Античността[^bgwp-pol].","Освен него за атинската демокрация свидетелстват историците Херодот, Тукидид и Ксенофонт, над 150 речи на оратори като Демостен, каменни надписи на закони и решения и комедиите на Аристофан[^whe-sources]. Повечето обобщения разглеждат преди всичко Атина именно защото тя оставя най-пълни сведения[^wp-sources-athens].","Атина не е единственият, нито първият демократичен полис: други градове приемат сходни устройства преди нея, а към края на IV в. пр.н.е. може би половината от над хилядата гръцки града са демокрации[^wp-notonly].","Датировката на самата демокрация зависи от това какво се смята за решаващо. Българската Уикипедия поставя появата ѝ през V в. пр.н.е.[^bgwp-v] World History Encyclopedia поставя развитата атинска форма между около 460 и около 320 г. пр.н.е.[^whe-dates] „Британика“ започва от реформите на Клистен и говори за система на народно управление, която трае близо два века[^brit-507]. Статията на Уикипедия за остракизма пък определя периода на атинската демокрация като около 506–322 г. пр.н.е.[^ostr-period]"]},{"id":"predistoriya-drakont-solon-i-tiraniyata","title":"Предистория: Драконт, Солон и тиранията","paragraphs":["Преди първите опити за демократично управление Атина се управлява от архонти и от Съвета на Ареопага, съставен от бивши архонти, като членовете на тези институции обикновено са аристократи[^wp-archons].","Драконт, първият законодател на Атина според традицията, заменя устното право и кръвната мъст с писан закон, прилаган само от съд, а кодексът му обикновено се датира към 621/620 г. пр.н.е.[^draco] Законите му са смятани за изключително сурови — със смъртно наказание за повечето престъпления, — и по традиция Солон ги отменя всички освен тези за убийство[^draco-harsh]. Част от учените допускат, че Драконт е изцяло или отчасти измислена фигура[^draco-fict].","Според Диоген Лаертий Солон е избран за архонт през 594 г. пр.н.е.[^solon-594] Според Плутарх атиняните временно му дават неограничени пълномощия, за да уреди разногласията им, но някои съвременни учени смятат, че тези пълномощия той получава няколко години след архонтството си, когато вече е член на Ареопага и по-уважаван държавник[^solon-later].","Най-известната му мярка е сейсахтията („отърсване от товарите“): според Аристотел Солон забранява заемите срещу личността на длъжника и отменя всички дългове, частни и обществени[^ath-6]. Преди нея длъжниците, които не могат да платят, предават земята си на кредиторите и стават хектеморои — зависими земеделци, които обработват някогашната си земя и дават една шеста от реколтата[^seis-hekt]. Съвременните тълкувания се разминават: много учени приемат античния разказ за отмяна на дълговете, а други виждат в мярката премахване на вид феодална зависимост[^solon-debate]. Още в древността Андротион твърди, че сейсахтията само намалява лихвите[^seis-androtion].","Солон разпределя гражданите в четири имуществени класи според добива от земята им: пентакосиомедимни (поне петстотин мери), конници (триста), зевгити (двеста) и тети, които получават само място в Народното събрание и в съдилищата[^ath-7]. Реформите му предвиждат и Съвет от четиристотин души, по сто от всяка от четирите стари фили, който води текущите дела и подготвя дневния ред[^wp-boule400]. Статията на Уикипедия за Драконт обаче приписва въвеждането на изтегляния чрез жребий Съвет на четиристотинте на Драконт, което показва колко несигурни са сведенията за архаичния период[^draco-council].","През 561 г. пр.н.е. властта завзема Пизистрат, който управлява като тиранин с прекъсвания до смъртта си през 527 г. пр.н.е.[^pisis] Пизистратидите — Пизистрат и синовете му Хипарх и Хипий — управляват Атина от 546 до 510 г. пр.н.е.[^pisistratids] Наследството на Пизистрат включва укрепване на атинската икономика и облекчение за бедните земеделци[^pisis-legacy]."]},{"id":"reformite-na-klisten","title":"Реформите на Клистен","paragraphs":["През 510 г. пр.н.е. спартански хоплити помагат на атиняните да свалят тиранина Хипий, а спартанският цар Клеомен I налага проспартанска олигархия начело с Исагор[^cleis-510]. Според „Британика“ за първи архонт през 508 г. пр.н.е. е избран Исагор, Клистен „взема народа в съдружие“, а до края на 508–507 г. основните принципи на пълна реформа на управлението вече са одобрени от Народното събрание[^brit-cleis].","Датировката на реформите се разминава: обзорната статия на английската Уикипедия пише за реформи през 508 и 507 г. пр.н.е.[^wp-508-507] Историкът Пол Картлидж поставя раждането на прякото управление в Атина през 508/7 г. пр.н.е.[^cart-508] Аристотел ги свързва с архонтството на Исагор, „три години след изгонването на тираните“[^ath-21-date]. Двойната дата отразява атинския календар, в който служебната година тече от средата на лятото до средата на лятото[^strat-year].","Първата стъпка на Клистен според Аристотел е да разпредели населението в десет нови фили вместо старите четири, за да смеси членовете им и да даде на повече хора дял в гражданските права[^ath-21-tribes]. Той разделя Атика на тридесет групи деми — тритии, по десет от околностите на града, от крайбрежието и от вътрешността, — и разпределя чрез жребий по три тритии на всяка фила, така че всяка да обхваща и трите области[^ath-21-trit]. Демите вероятно са 139, макар броят им да остава спорен[^cleis-139].","„Британика“ определя като най-важно нововъведение на Клистен това, че политическата отговорност на човека вече се основава на принадлежността към дадено място, а не към род[^brit-cleis-place]. Аристотел добавя, че Клистен обявява всички жители на един дем за съдемци, за да не се издават новите граждани по родовите си имена, и оттогава атиняните се наричат официално по имената на демите си[^ath-21-deme].","Клистен заменя Съвета на четиристотинте със Съвет на петстотинте, в който всяка фила дава по петдесет души[^ath-21-boule]. Самият той нарича реформите си исономия („равенство пред закона“), а не демокрация[^cleis-ison]. Аристотел смята, че с тях държавното устройство става много по-демократично от Солоновото, и му приписва закона за остракизма[^ath-22-ostr]. През 501 г. пр.н.е. е създаден и съветът на десетте стратези, избирани ежегодно по един от всяка фила[^strat-501].","Херодот вижда в промяната причината за възхода на Атина: след освобождаването от тираните атиняните доказват, че „равенството е добро нещо“, защото, докато са потиснати, се държат като страхливци, работещи за господар, а освободени, всеки се стреми да постигне нещо за себе си[^herod]."]},{"id":"radikalnata-demokratsiya-na-v-vek","title":"Радикалната демокрация на V век","paragraphs":["След Персийските войни Ареопагът отново придобива голямо влияние — според Аристотел върховенството му трае около седемнадесет години, макар и постепенно да отслабва[^ath-25-areo]. Третата вълна реформи започва Ефиалт през 462/1 г. пр.н.е.: докато противниците му са на поход в помощ на Спарта, той убеждава Народното събрание да сведе Ареопага до съд за убийства и светотатство[^wp-ephi]. Статията на Уикипедия за самия Ефиалт поставя началото на нападките срещу Ареопага около 461 г. пр.н.е.[^ephi-461]","Аристотел пише, че Ефиалт отнема на Ареопага придобитите правомощия, които го правят пазител на държавното устройство, и ги разпределя между Съвета на петстотинте, Народното събрание и съдилищата[^ath-25]. Скоро след това Ефиалт е убит: Аристотел посочва като убиец Аристодик от Танагра, Идоменей от Лампсак обвинява Перикъл, а Плутарх се позовава на Аристотел, за да отхвърли тази версия[^ephi-murder]. Много съвременни историци смятат реформите на Ефиалт за начало на радикалната демокрация, с която Атина става известна[^ephi-radical].","Перикъл (около 495–429 г. пр.н.е.), когото съвременникът му Тукидид нарича „първия гражданин на Атина“, превръща Делийския съюз в атинска империя и води Атина през първите две години на Пелопонеската война[^peri]. Тукидид обяснява влиянието му с това, че Перикъл води народа, вместо да бъде воден от него, така че „това, което по име е демокрация, в негови ръце става управление на първия гражданин“[^thuc-265]. Наследниците му, по думите на историка, се надпреварват за първенство и предоставят дори държавните дела на прищевките на тълпата, което довежда до множество грешки, сред които и Сицилианската експедиция[^thuc-265b].","Перикъл пръв въвежда заплащане за служба в съдилищата — според Аристотел като ход за спечелване на народна подкрепа срещу богатството на Кимон[^ath-27-pay]. Обзорната статия на Уикипедия датира заплащането на съдебните заседатели около 462 г. пр.н.е. и припомня, че Аристотел го смята за основна черта на радикалната демокрация[^wp-pay-462]. Статията за Перикъл го поставя малко след 454 г. пр.н.е.[^peri-454] Клеон увеличава заплатата от два на три обола в началото на Пелопонеската война, а заплащане за присъствие в Народното събрание се появява повече от петдесет години по-късно[^wp-pay-cleon]. Българската Уикипедия подчертава, че така в управлението влизат и най-бедните — тетите, четвъртата имуществена класа по Солон[^bgwp-pay].","По предложение на Перикъл, в архонтството на Антидот, Атина решава гражданство да получават само родените от двама родители граждани, като Аристотел обяснява мярката с голямото увеличаване на броя на гражданите[^ath-26-cit]. Обзорната статия на Уикипедия свързва закона с реформи на Перикъл и Кимон през 450 г. пр.н.е.[^wp-450] Статията за Перикъл говори за „закона от 451 г. пр.н.е.“ и определя като поразително решението на атиняните малко преди смъртта на Перикъл да признаят за гражданин сина му от Аспазия, макар самият той да е предложил закона[^peri-451]. Законът не е с обратна сила, но пет години по-късно, при раздаването на подарено от египетски цар зърно, много „незаконни“ граждани са заличени от регистрите[^wp-grain]."]},{"id":"voyna-krizi-i-oligarhichni-prevrati","title":"Война, кризи и олигархични преврати","paragraphs":["Сицилианската експедиция (415–413 г. пр.н.е.) срещу Сиракуза, подкрепяна от Спарта и Коринт, завършва с опустошително поражение, което сериозно отслабва Атина във войната[^sic]. Политическите маневри в Атина превръщат първоначално скромна сила от двадесет кораба в огромна армада, а главният ѝ привърженик Алкивиад е отзован, за да бъде съден, още преди флотът да стигне Сицилия[^sic-politics].","Тукидид описва настроението с думите „всички еднакво се влюбиха в начинанието“: по-възрастните вярват, че ще покорят острова или поне няма да пострадат, младите копнеят за далечни земи, а простолюдието и войниците се надяват на заплата и на завоевания, които да осигурят безкраен източник на плащания[^thuc-624]. За края на похода той пише, че атиняните са унищожени „с пълно унищожение“ — флот, армия, всичко — и „малцина от многото се завърнаха у дома“[^thuc-787].","След поражението в Сицилия през 413 г. пр.н.е. група граждани се стреми да ограничи радикалната демокрация, която според тях води града към гибел, и през 411 г. пр.н.е. установява олигархията на Четиристотинте, която трае само четири месеца[^wp-411]. Войната, чумата и икономическото изтощение намаляват броя на мъжете с имот за хоплитския ценз от около 25 000 преди войната до близо 9000 през 411 г. пр.н.е.[^c411-census] Новото устройство заменя Съвета с 400 неплатени членове, което отстранява по-бедните, и предвижда 400-те да определят 5000 атиняни, единствено допуснати до събранията[^c411-const].","След падането на Четиристотинте управлението е предадено на „Петте хиляди“ — всички, които могат да си осигурят хоплитско въоръжение, — като никой не бива да получава заплащане за длъжност[^thuc-897a]. Тукидид смята първия период на това умерено устройство за „най-доброто управление“, което атиняните са имали поне по негово време, защото смесването на „високите и ниските“ е извършено разумно[^thuc-897b].","През 406 г. пр.н.е., след морската победа при Аргинузите, Народното събрание осъжда на смърт шестима от осемте стратези, задето не са прибрали оцелелите при буря, като ги съди заедно, а не поотделно, както изисква законът[^wp-arg]. Сократ, който председателства събранието този ден, отказва да съдейства, а по-късно народът съжалява и решава, че е бил подведен[^wp-arg2].","Атина се предава на Спарта през март 404 г. пр.н.е., а властта е поверена на Тридесетте — олигархия, поставена от спартанците, която управлява от 404 до 403 г. пр.н.е.[^wp30] Тридесетте ограничават правото „да участват в управлението“ до 3000 подбрани атиняни[^wp30-3000]. Начело с Критий, бивш ученик на Сократ, те установяват режим на терор, а според Исократ и Аристотел екзекутират без съд 1500 души[^wp30-terror]. В самата „Атинска държава“ Аристотел пише, че щом укрепват властта си, Тридесетте не щадят никоя класа и екзекутират всеки, изтъкнат с богатство, род или достойнство, като за кратко време убиват „не по-малко от хиляда и петстотин души“[^ath-35].","През 403 г. пр.н.е. изгнаници начело с Тразибул свалят Тридесетте[^wp30-thras]. Спартанският цар Павзаний сключва договор, известен като „амнистията от 403 г.“, който възстановява демократичната власт и опрощава всички освен Тридесетте, Единадесетте и Десетимата, управлявали Пирея[^wp30-amn]."]},{"id":"demokratsiyata-prez-iv-vek-i-krayat","title":"Демокрацията през IV век и краят ѝ","paragraphs":["Аристотел описва демокрацията, възстановена след връщането на изгнаниците от Фила и Пирея, като единадесетата промяна в атинското устройство, при която народът „се е направил господар на всичко“ и управлява чрез гласуванията в Народното събрание и в съдилищата[^ath-41]. Дали провалите от V век са системни, или са плод на крайните условия на Пелопонеската война, остава спорно, но през 403 г. пр.н.е. е установена нова версия на демокрацията с ясни поправки[^wp-correction].","Отначало атиняните отказват да плащат за присъствие в Народното събрание, но хората не идват; затова Агирий въвежда един обол на ден, Хераклид от Клазомене го увеличава на два, а Агирий — на три[^ath-41-pay]. Според обзорната статия на Уикипедия заплащането е въведено след възстановяването на демокрацията през 403 г. пр.н.е. и предизвиква нов ентусиазъм, като допускани и плащани са само първите 6000 пристигнали[^wp-pay-403]. Статията за еклесията поставя въвеждането на обезщетенията през 390-те години и отбелязва, че дотогава небогатите жители извън градския център трудно могат да присъстват[^eccl-390]. Към времето на Аристотел участниците в обикновените заседания получават драхма, а в „главното“ — девет обола, съдебните заседатели получават три обола, а членовете на Съвета — пет[^ath-62].","От 403 г. пр.н.е. законите вече не се приемат от Народното събрание, а от специални състави, изтеглени от годишния списък от 6000 съдебни заседатели — номотетите („законодатели“)[^wp-nomo]. Всеки гражданин може да предложи нов закон, но предложението за промяна на действащ закон трябва да съдържа и заместващ текст и да бъде изложено предварително на избелена дъска до статуите на героите епоними на агората[^wp-nomothesia]. Ако Народното събрание одобри промяната, тя се предава за по-нататъшно разглеждане на номотетите[^wp-nomothesia2].","Отговорността постепенно преминава от събранието към съдилищата: от 355 г. пр.н.е. политическите процеси се гледат само в съд, а всяко решение на събранието може да бъде преразгледано от съдебен състав[^wp-shift]. Недостатъкът, отбелязван от Уикипедия, е, че новата демокрация реагира по-бавно, когато се налагат бързи и решителни действия[^wp-slow]. Пол Картлидж смята по-добре документираната демокрация на IV век за истинския „златен век на древногръцката демокрация“[^cart-golden].","През 338 г. пр.н.е. македонският цар Филип II разбива при Херонея коалиция от гръцки държави, водена от Тива и Атина, и налага на гърците хегемонистичния Коринтски съюз[^lam-338]. След смъртта на Александър Велики през юни 323 г. пр.н.е. повечето полиси в континентална Гърция въстават, но македонският пълководец Антипатър ги разбива при Кранон[^lam-war]. Атина капитулира: губи флота си, приема македонски гарнизон, губи владенията си извън Атика и заменя демокрацията с олигархичен режим, а ораторът Демостен се самоубива, за да не бъде заловен[^lam-cap].","Политически права запазват само гражданите с имот над 2000 драхми, с което гражданското тяло намалява от 21 000 на 9000 души[^lam-2000]. „Британика“ поставя македонското подчиняване на Атина през 321 г. пр.н.е. и пише, че въведеният имуществен ценз на практика изключва много обикновени атиняни от демоса[^brit-321]. Демокрацията е възстановена през 307 г. пр.н.е., когато Деметрий Полиоркет прекратява властта на Касандър, но Атина вече е „политически безсилна“[^wp-307].","„Британика“ пише, че останалото от атинската демокрация е угасено от завоевателите римляни през 146 г. пр.н.е.[^brit-146] Уикипедия описва същата година по-скоро като начало на автономия под римска власт: Атина става съюзна общност (civitas foederata), която може да практикува формите на демокрацията, макар Рим да укрепва аристокрацията в нея[^wp-146]."]},{"id":"narodnoto-sabranie","title":"Народното събрание","paragraphs":["Средоточие на демокрацията са заседанията на Народното събрание (еклесия), чиито членове не са избрани, а присъстват по право, когато пожелаят[^wp-eccl1]. Събранието издава решения — например за война или за даване на гражданство на чужденец, — избира някои длъжностни лица, законодателства и съди политически престъпления, като последната функция постепенно минава към съдилищата[^wp-eccl-func].","Събранието заседава на хълма Пникс, а на едно типично заседание вероятно присъстват около 6000 души от общо 30 000–60 000 граждани[^eccl-6000]. Според Терил Бурисиъс мястото побира само 6000, а по-късно може би 8000 души, така че събранието на практика е „извадка от демоса“, чиито решения се приемат така, сякаш е гласувал целият народ[^bour-sample].","През V век има по десет редовни заседания годишно, по едно във всеки от десетте държавни месеца, а през IV век — по четиридесет, по четири на месец, от които едно е „главното“ (кирия еклесия)[^wp-freq]. Аристотел пише, че пританите свикват Съвета всеки ден освен в празниците, а Народното събрание — четири пъти във всяка притания[^ath-43-assembly]. „Британика“ описва събранието като заседаващо „почти всяка седмица — 40 пъти в годината“[^brit-40]. Статията за еклесията в Уикипедия е по-предпазлива: първоначално то се събира веднъж месечно, а по-късно три или четири пъти месечно[^eccl-freq]. World History Encyclopedia пише, че то заседава поне веднъж месечно, по-вероятно два или три пъти[^whe-freq].","Гласува се обикновено с вдигане на ръце, а длъжностните лица преценяват резултата на око, което създава трудности по здрач, но всеки може да поиска повторно преброяване[^wp-vote]. За малка група решения, преди всичко за даване на гражданство, се изисква кворум от 6000 и гласуване с цветни камъчета — бели за „да“ и черни за „не“[^wp-quorum]. Макар да има трайни групи мнения, няма политически партии, нито правителство и опозиция, а решенията се вземат с обикновено мнозинство[^wp-parties].","През V век обществени роби, хванали въже, боядисано в червено, подкарват гражданите от агората към Пникс, а онези, чиито дрехи се изцапат с червено, плащат глоба[^wp-rope]. Гласуващите в събранието не подлежат на отчет: ако то наруши закона, наказват се само предложилите решението, защото от гледна точка на събранието грешката може да е единствено резултат от заблуда[^wp-unaccount].","Двигател на системата е „желаещият“ (хо буломенос) — правото на всеки гражданин да говори в събранието, да повдигне обществено обвинение, да предложи закон пред законодателите или да се обърне към Съвета с предложения[^wp-boul]."]},{"id":"savetat-na-petstotinte","title":"Съветът на петстотинте","paragraphs":["Според традицията Солон създава Съвет от четиристотин души, който да направлява работата на Народното събрание, а след реформите на Клистен Съветът (буле) е разширен до петстотин членове, изтегляни ежегодно чрез жребий[^wp-boule500]. Всяка от десетте фили дава по петдесет съветници, разпределени между демите ѝ според населението им, а в тегленето участват само мъже граждани на поне тридесет години, без повдигнати обвинения, които сами са заявили желание[^boule-50]. Мандатът е една година и никой не може да бъде съветник повече от два пъти през живота си, нито повече от веднъж за десет години[^boule-term]. Обзорната статия на Уикипедия говори по-общо за две непоследователни години в живота на гражданина[^wp-boule-twice].","Основната задача на Съвета е да подготвя предварителни решения (пробулевмати), които Народното събрание обсъжда и одобрява; той отговаря също за финансите, за конницата и флота, съветва стратезите, одобрява новоизбраните магистрати и приема посланиците[^wp-boule-roles]. Съветът заседава всеки ден освен в празничните и злокобните дни и според статията на Уикипедия за буле стои зад около половината от решенията, ратифицирани от Народното събрание[^boule-daily]. Въпреки широките си задължения той има малко свобода за собствена инициатива: влиянието му върху политиката е в подготовката на въпросите за Събранието, а като изпълнителен орган той само изпълнява волята му[^wp-boule-limits].","Петдесетте съветници от всяка фила се редуват като постоянна комисия — пританите — за по тридесет и шест дни; през това време те се хранят и пребивават в толоса, а председателят им, изтеглен чрез жребий за едно денонощие, ръководи заседанията на Съвета и на Народното събрание[^wp-prytany]. Аристотел уточнява, че редът на филите се определя чрез жребий и че първите четири притании траят по тридесет и шест дни, а последните шест — по тридесет и пет, тъй като годината се смята по луната[^ath-43-prytany]. Председателят на пританите стои начело една нощ и един ден и никой не може да заема този пост два пъти[^ath-44]. Клистен първоначално допуска в Съвета само първите три имуществени класи без тетите, но това ограничение, макар никога да не е отменено официално, излиза от употреба към средата на V в. пр.н.е.[^boule-zeug] Към края на V век е въведено заплащане за съветниците, вероятно за да се насърчат по-бедните граждани, но има данни, че по-богатите остават свръхпредставени, защото службата изисква много време[^boule-pay]."]},{"id":"narodnite-sadilishta","title":"Народните съдилища","paragraphs":["Властта на народните съдилища (дикастерии) има същата основа като тази на Народното събрание: и двете се смятат за израз на пряката воля на народа[^wp-courts-basis]. Съдебните заседатели трябва да са навършили тридесет години — с десет повече от изискваната възраст за Събранието — и да положат клетва, каквато не се иска от присъстващите в Събранието[^wp-courts-age]. За разлика от магистратите те не могат да бъдат порицавани, защото на практика са самият народ, над който няма по-висша власт[^wp-courts-unacc]. Хелиастичната клетва задължава заседателите да съдят според законите и решенията на Събранието и Съвета, а където няма закон — според собственото си чувство за справедливост[^heliaia-oath]. „Британика“ цитира учен, според когото съдилищата са „най-важният държавен орган наред със Събранието“, с неограничена власт да контролират Събранието, Съвета, магистратите и политическите водачи[^brit-courts].","Съдебните състави се теглят чрез жребий от годишен списък от 6000 заседатели, по 600 от всяка от десетте фили[^wp-jury-pool]. За частни дела съставът е най-малко 200 души (401 при спор за над 1000 драхми), а за обществени — 501; за особено важни дела се добавят по още петстотин заседатели и се срещат състави от 1000 и 1500 души[^wp-jury-size]. Делото се води от самите страни с по една реч, отмервана с водния часовник клепсидра; при обществените дела всяка страна разполага с три часа, решението се взема с гласуване без отделно време за обсъждане и не подлежи на обжалване[^wp-trial]. Всяко дело трябва да приключи за един ден, преди залез слънце[^wp-oneday].","Системата е подчертано непрофесионална: няма председателстващи съдии, никой не дава правни указания на заседателите, а те самите са обикновени граждани без правна подготовка[^wp-antiprof]. Няма и адвокати; срещу заплащане може да се наеме логограф, който да напише речта, но това едва ли се афишира пред съда[^wp-logographer]. Издръжката на съдилищата е един от големите разходи на държавата и през IV в. пр.н.е., в моменти на финансова криза, съдилищата, поне за частните дела, се налага да бъдат спирани[^wp-courts-cost]."]},{"id":"magistrati-zhrebiy-i-otchetnost","title":"Магистрати, жребий и отчетност","paragraphs":["Всяка година около 1100 граждани, включително петстотинте съветници, заемат длъжности; повечето са изтеглени чрез жребий, а по-малка и по-престижна група от около 100 души е избирана[^wp-offices]. Нито едното, нито другото е задължително: кандидатите сами се предлагат и за двата начина на подбор[^wp-offices-self]. Жребият се основава на гражданството, а не на заслугите или на популярността, която може да се купи; затова той се смята за средство срещу подкупването и за гаранция за политическо равенство, тъй като всеки има равен шанс да заеме длъжност[^wp-lot]. Повечето гръцки автори, които пишат за демокрацията, сред тях Аристотел, Платон и Херодот, подчертават ролята на жребия или изрично го смятат за по-демократичен от изборите, които се възприемат като олигархични[^sort-greek]. Сократ и Исократ обаче се питат дали случайно избраните имат достатъчно знания[^sort-doubt]. Според Аристотел деветте архонти за първи път след тиранията се теглят чрез жребий, по фили, от петстотин кандидати, предложени от демите, в архонтството на Телесин — годината, в която е остракизиран Мегакъл[^ath-22-lot].","За да се ограничат рисковете от случайния подбор, изтеглените служат в колегии: в група е по-вероятно някой да знае как се върши работата, останалите могат да се учат от него, а всички се наблюдават взаимно[^wp-boards]. Никоя длъжност, заемана по жребий, не може да се заеме два пъти от един и същ човек; единственото изключение е Съветът, в който по демографска необходимост може да се служи два пъти[^wp-rotation]. Според Уикипедия атиняните сякаш се пазят не толкова от некомпетентността, колкото от склонността длъжността да се използва за натрупване на трайна власт[^wp-rotation2]. От 370 г. пр.н.е. нататък за тегленето се използва клеротерион — каменна плоча с редове прорези за личните жетони (пинакии) на гражданите и тръба, през която се пускат зарчета в два цвята, вероятно бели и черни, определящи дали даден ред жетони е избран[^kler]. Археолозите откриват първите клеротериони на Агората през 30-те години на XX век и ги датират във II в. пр.н.е.[^kler-find]","С избори се попълват около сто длъжности: тези, при които се борави с големи суми, и десетте стратези[^wp-elected]. Финансовите длъжностни лица се избират, защото присвоените пари могат да се възстановят от имуществото им, а стратезите — защото ролята им изисква опит, познания и връзки в гръцкия свят; изборите като цяло силно облагодетелстват богатите[^wp-elected2]. Стратезите са единствените длъжностни лица без строги ограничения на мандатите, но според Уикипедия влиянието на многократно избирания Перикъл идва не от поредицата годишни мандати, а от отношението му с Народното събрание[^wp-pericles-power]. През IV в. пр.н.е. ролите на стратег и на водещ оратор в Събранието обикновено се поемат от различни хора, отчасти поради все по-специализираната военна дейност[^wp-iv-split].","Всички избрани или изтеглени преминават преди встъпването си през проверка — докимасия[^wp-dokimasia]. Тя установява не способностите за поста, а произхода от атински граждани, начина на живот и характера, а при някои финансови длъжности и имуществото; проверката е публична и всеки присъстващ може да повдигне възражения[^dokim]. Аристотел описва въпросите към деветте архонти: кой е баща му и от кой дем, кой е дядо му, коя е майка му, има ли семейни светилища и гробница, грижи ли се за родителите си, плаща ли данъците си и участвал ли е в задължителните военни походи[^ath-55]. След края на мандата следва отчет — евтина („изправяне“), с две части: финансов отчет пред десет логисти и възможност всеки да повдигне друго възражение срещу поведението на длъжностното лице пред десет евтини, определени от Съвета[^euth]. Двете процедури обикновено са кратки и формални, но могат да доведат до съдебен процес, а по време на мандата всяко длъжностно лице може да бъде отстранено от Народното събрание; на всяко от десетте „главни“ заседания годишно изрично се пита дали длъжностните лица изпълняват задълженията си правилно[^wp-impeach]. Длъжностните лица са изпълнители, а не представители на народа: правомощията им са точно определени и никой магистрат не може да наложи без съд глоба над петдесет драхми[^wp-agents]."]},{"id":"ostrakizam-i-obvinenieto-za-protivozakonnost","title":"Остракизъм и обвинението за противозаконност","paragraphs":["Остракизмът е процедура, с която всеки гражданин може да бъде изгонен от Атина за десет години; често тя се използва превантивно срещу човек, смятан за заплаха за държавата или за потенциален тиранин[^ostr-def]. Всяка година, в шестия от десетте държавни месеца, Събранието решава дали да проведе остракизъм, и ако мнозинството е „за“, гласуването се провежда два месеца по-късно, като гражданите изписват име върху парче керамика (остракон)[^ostr-proc]. Аристотел потвърждава, че въпросът дали да се проведе остракизъм се поставя на гласуване в шестата притания[^ath-43-ostr]. Според Плутарх остракизмът е валиден, ако са подадени общо поне 6000 гласа, а според фрагмент от Филохор поне 6000 гласа трябва да са срещу изгонвания; повечето учени предпочитат свидетелството на Плутарх[^ostr-quorum]. Изгоненият има десет дни да напусне града и рискува смърт, ако се върне по-рано, но имуществото му не се конфискува, статутът му не се губи и след десет години той се връща без позор[^ostr-terms].","Остракизмът се прилага само през V в. пр.н.е.: Аристотел приписва въвеждането му на Клистен, но първата жертва е изгонена едва през 487 г. пр.н.е., а през следващите шестдесет години са изгонени още поне дванадесет души[^ostr-hist]. Според Аристотел законът е приет като предпазна мярка срещу хората на високи постове, защото Пизистрат използва положението си на народен водач и стратег, за да стане тиранин, а първият изгонен е негов роднина — Хипарх[^ath-22-first]. По-късно, пред настъплението на Ксеркс, всички изгонени са върнати[^ath-22-recall]. Сред изгонените са Аристид, Темистокъл и Кимон, а последният известен случай е този на Хипербол около 416 г. пр.н.е.[^ostr-list] В агората и в Керамикос са открити около 12 000 политически остраки[^ostr-ostraka].","Около 415 г. пр.н.е. е въведено обвинението за противозаконно предложение (графе паранимон), което някои изследователи смятат за заместител на излезлия от употреба остракизъм; Дейвид Уайтхед възразява, че то е съдебна процедура с правни последици и позор, докато остракизмът изобщо не е позорен[^graphe-def]. Обзорната статия на Уикипедия датира въвеждането му в 416 г. пр.н.е.[^wp-graphe-416] Щом някой заяви под клетва, че ще заведе такова дело, оспореното решение или закон се спира, докато въпросът бъде решен[^graphe-susp]. Съдът може да отмени мярката и да накаже вносителя, а броят на тези дела е огромен, така че според Уикипедия съдилищата на практика се превръщат в нещо като горна камара[^wp-upper]. Отговорността на вносителя изтича след една година, а след пет години самият закон вече не може да бъде атакуван[^graphe-limits]. Присъдата обикновено е глоба, понякога толкова голяма, че води до лишаване от права (атимия), и затова активните политици започват да използват подставени лица, които да внасят написаните от тях предложения[^graphe-penalty]. Най-известният запазен пример е двойката речи „Срещу Ктезифонт“ на Есхин и „За венеца“ на Демостен[^graphe-crown]."]},{"id":"koy-e-grazhdanin","title":"Кой е гражданин","paragraphs":["Според „Британика“ гражданството в Атина е наследствено — принадлежи на всеки, чиито родители са атински граждани, — но членството в демоса е ограничено до мъжете граждани на поне 18 години, а през 403 г. пр.н.е. минималната възраст е вдигната на 20[^brit-age]. Обзорната статия на Уикипедия пише, че право на глас имат само мъжете граждани, завършили военната си подготовка като ефеби, и че в Събранието може да участва всеки пълнолетен мъж гражданин над 20 години[^wp-ephebes]. Аристотел пише, че в негово време гражданите се вписват в списъците на дема на осемнадесет години, след като съдемците под клетва гласуват дали кандидатът е навършил законната възраст и дали е свободнороден и с изисквания от законите произход[^ath-42]. World History Encyclopedia посочва 18 години за участие в Събранието и 30 години за магистратите и съдебните заседатели[^whe-age].","Гражданство може да дава и Събранието, понякога на цели групи — например на платейците през 427 г. и на самосците през 405 г. пр.н.е.; през IV век обаче то се дава само на отделни хора, със специално гласуване при кворум от 6000 и обикновено като награда за услуга, така че за цяло столетие броят на новите граждани е от порядъка на стотици[^wp-grant]. Който незаконно упражнява права на гражданин, може да бъде съден и при осъждане е продаден в робство, а имуществото му се конфискува[^wp-xenias]. От гласуване са изключени и гражданите с отнети права (атимия), най-често заради неплатен дълг към държавата, като за някои това означава постоянна и дори наследствена загуба на права[^wp-atimia].","Жените са изключени от управлението и от обществените роли; дори думата „гражданин“ рядко се използва за тях, а вместо това те се наричат асте („жена, принадлежаща на града“) или „атическа жена“[^wp-women]. Ораторите избягват дори да назовават съпругите и дъщерите на гражданите, а ролята на жената е ограничена в дома, в подчинение на мъжкия ѝ настойник — баща или съпруг[^wp-women2]. Жените все пак имат право да участват в религиозния живот[^wp-women3]. Според Уикипедия статусът на жената в Атина изглежда по-нисък, отколкото в много други гръцки градове: в Спарта жените могат да притежават собственост, което в Атина е невъзможно[^wp-sparta-women].","Метеците са свободни жители, граждани на друг полис, с право на безсрочно пребиваване, но без политически права[^metic-def]. Учените обикновено свързват появата на статута им с реформите на Клистен през 508 г. пр.н.е., но Ребека Футо Кенеди го датира в 460-те години, а Джеймс Уотсън — едва в 451 г. пр.н.е., годината на закона на Перикъл за гражданството[^metic-date]. Според една оценка в началото на Пелопонеската война, през 431 г. пр.н.е., мъжете метеци са около 25 000, приблизително една трета от общия брой[^metic-25000]. Те носят тежестите на гражданството, включително военната служба, без привилегиите му[^metic-burden].","Броят на робите не е известен точно: за Атина има оценки до 80 000 роби през VI и V в. пр.н.е., средно по три или четири на домакинство, докато най-ниската оценка за времето на Демостен — 20 000 — отговаря на по един роб на семейство[^slav-num]. Около 338 г. пр.н.е. ораторът Хиперид твърди, че в Атика има 150 000 роби, но според Уикипедия това вероятно е само впечатление: робите са повече от гражданите, но не ги превъзхождат драстично[^wp-hyperides]. Преброяване на Деметрий Фалерски между 317 и 307 г. пр.н.е. дава 21 000 граждани, 10 000 метеци и 400 000 роби, но някои изследователи се съмняват в точността на числата[^slav-census]. Дали демокрацията „се основава“ на робството, е спорно: притежаването на роби позволява дори на по-бедните атиняни да отделят повече време за политика, но дали демокрацията зависи от това, е невъзможно да се каже[^wp-slavery-debate]. Корнелиус Касториадис отбелязва, че и други общества държат роби, без да развият демокрация[^wp-castoriadis].","Оценките за населението също се разминават: според Уикипедия през IV в. пр.н.е. в Атика живеят около 250 000–300 000 души, гражданските семейства наброяват около 100 000 души, а пълнолетните мъже граждани с право на глас — около 30 000, докато в средата на V век те може би са били до 60 000[^wp-pop]. „Британика“ цитира учен, според когото в средата на IV век има около 100 000 граждани, 10 000 метеци и до 150 000 роби, като около 30 000 от гражданите са мъже над 18 години, т.е. демосът е 10–15% от населението[^brit-pop]. Уикипедия определя дела на реално участващите в управлението като 10–20% от жителите[^wp-pct]. Въпреки това Атина е огромна по гръцките мерки: повечето от около хилядата гръцки градове имат само по 1000–1500 пълнолетни мъже граждани, а Коринт, голяма сила, най-много 15 000[^wp-size]."]},{"id":"demokratsiyata-na-praktika","title":"Демокрацията на практика","paragraphs":["Участието е широко, но неравномерно: според Уикипедия някои граждани са много по-активни от други, но огромният брой хора, необходими за работата на системата, свидетелства за пряко участие, далеч надхвърлящо която и да е съвременна демокрация[^wp-breadth]. World History Encyclopedia дава по-резервирана картина: от гражданите активно участват в политиката може би около 3000 души, а политическия живот доминират може би едва 100 — най-богатите, най-влиятелните и най-добрите оратори[^whe-elite]. За да гласува, човек трябва да присъства лично, така че военната служба или разстоянието могат да му попречат да упражни гражданските си права[^wp-attend]. Имотните граждани поемат и литургии — обществени задължения на собствени разноски, като строеж на кораби за флота или организиране на драматични състезания[^bgwp-lit].","Свободата на словото (парресия) е основна съставка на атинската демокрация: в съдилищата и в Събранието атиняните могат да казват почти всичко, а авторите на комедии като Аристофан осмиват когото пожелаят[^parr]. World History Encyclopedia я определя като може би най-ценената привилегия на гражданина[^whe-parr]. Исономията („равенство пред закона“) е дума, с която Херодот и Тукидид обозначават някаква форма на народно управление[^ison]. Според Тукидид Перикъл описва атиняните като добре осведомени: за човек, който не се интересува от политика, те не казват, че си гледа работата, а че изобщо няма работа тук[^wp-idiot]. Съвременни коментатори понякога сочат, че думата „идиот“ първоначално означава просто „частно лице“, но историята на значението ѝ не подкрепя тълкуването, че атиняните смятат неучастващите за глупци[^wp-idiot2].","Критиците, сред които Тукидид и Аристофан, посочват, че демосът твърде често се поддава на добри оратори и народни водачи — демагозите, — увлича се от емоциите си или няма нужните знания за информирани решения[^whe-critics]. Демокрацията предшества атинския империализъм с над тридесет години, но двете често се свързват: поне през по-голямата част от V век демокрацията се храни от империя от подчинени държави[^wp-empire]. Делийският съюз, основан през 478 г. пр.н.е. под водачеството на Атина и обхващал между 150 и 330 полиса, първоначално има за цел да продължи войната срещу Персия[^delian]. Обикновените граждани преобладават във флота и го използват за собствените си интереси — като гребци и на стотиците длъжности в отвъдморската администрация, — а с приходите от империята се финансира заплащането за длъжностите[^wp-empire2].","Понякога имперската демокрация действа с крайна жестокост: Събранието решава да екзекутира всички мъже на Мелос и да продаде жените и децата, само защото островът отказва да се подчини[^wp-melos]. През 427 г. пр.н.е., след неуспешния бунт на Митилена, атиняните първо решават да екзекутират всички мъже в града и да поробят жените и децата, но на следващия ден се събират отново, за да преразгледат решението; Тукидид представя спора в две противоположни речи[^myt]."]},{"id":"antichnite-krititsi-i-zashtitnitsi","title":"Античните критици и защитници","paragraphs":["Най-известната защита на демокрацията в древността е надгробната реч на Перикъл, предадена от Тукидид: атинското устройство „облагодетелства мнозинството вместо малцинството“ и затова се нарича демокрация, законите дават равно правосъдие на всички, а бедността не пречи на никого, който може да служи на държавата[^thuc-funeral]. В кулминацията на речта Перикъл нарича Атина „школа на Елада“[^funeral-school].","Критиците обаче са много — историкът Тукидид, комедиографът Аристофан, Платон, Аристотел и авторът, известен като Стария олигарх[^wp-critics]. За разлика от съвременните критици, които осъждат ограниченията за участие, древните смятат демокрацията за твърде приобщаваща: за тях обикновените хора не са непременно подходящите управници и вероятно ще допускат огромни грешки[^wp-critics2]. Историкът Лорън Самънс обобщава парадокса: народът, създал и практикувал античната демокрация, оставя почти само критики към тази форма на управление, а историята на демократичната Атина е белязана от многобройни провали, грешки и злодеяния, най-известното от които е екзекуцията на Сократ[^wp-samons].","Краткият трактат за атинското държавно устройство, запазен сред съчиненията на Ксенофонт, днес не се приписва на него, затова авторът му е наричан Псевдо-Ксенофонт или Стария олигарх — име, въведено от Гилбърт Мъри[^psxwp-auth]. Предложените датировки варират от 443 до 406 г. пр.н.е., като повечето учени предпочитат периода на Архидамовата война (431–421 г. пр.н.е.)[^psxwp-date]. Авторът започва с думите, че не одобрява атинското устройство, защото самият избор облагодетелства „по-низшите“ за сметка на „по-добрите“, но обещава да покаже, че атиняните го опазват по правилния начин[^psx-open]. Учените спорят дали той е искрен олигарх, или упражнява интелектуална игра, а трактатът му свързва демокрацията с морското господство на Атина[^psxwp-views].","Тукидид, от аристократична гледна точка, смята за сериозен недостатък, че обикновените хора са твърде лековерни дори за съвременни събития — например атиняните погрешно вярват, че спартанските царе имат по два гласа в съвета си; според него това се дължи на „предпочитанието към готови разкази“[^wp-thuc-crit].","Платон обвинява демокрацията за смъртта на Сократ, но критиката му е много по-широка: в „Държавата“, „Държавникът“ и „Законите“ той защитава много по-тясно управление, поверено на онези, които притежават знание[^wp-plato]. В „Държавата“ Сократ описва как демокрацията възниква, когато бедните победят противниците си и дадат на останалите равен дял от свободата и властта, при което магистратите обикновено се определят чрез жребий[^rep-557]. Той я нарича „очарователна форма на управление, пълна с разнообразие и безредие“, която раздава „един вид равенство на равни и неравни“[^rep-558]. Според Станфордската енциклопедия по философия централното послание е, че без публично установени мерила за оценка хаосът и раздорите са неизбежни, а демокрацията почита всички стремежи еднакво; някои читатели все пак виждат в критиката и положителна страна, тъй като търпимостта на демокрацията стига и до философите[^sep-plato]. В „Държавникът“ обаче Чужденецът поставя демокрацията над олигархията[^sep-statesman].","Сократ е съден през 399 г. пр.н.е. за нечестие и за покваряване на младежта; 280 заседатели го признават за виновен, а 221 гласуват за оправдаването му, след което той е осъден на смърт чрез отрова от бучиниш[^socr]. Смъртта му често се привежда като пример за вредния потенциал на демокрацията, а значението ѝ е предмет на обширен научен спор[^wp-socr-debate].","Аристотел, подобно на Платон, критикува демокрацията като тирания на многобройните бедни над богатите и различава „аритметичното“ от „геометричното“ (пропорционално) равенство[^wp-arist]. Той смята средното устройство, при което средната класа е многобройна, за по-стабилно и по-справедливо от олигархията и демокрацията, а самата демокрация класифицира като отклонение от правилните устройства, макар и „най-доброто от лошите“[^sep-arist]. В „Политика“ (III.11) обаче той допуска, че многото, макар поотделно да са по-лоши, събрани заедно могат да се окажат по-добри от добродетелните малцина, защото обединяват своите дялове добродетел и практическа мъдрост — довод, който предвещава съвременните разсъждения за „мъдростта на множеството“ и теоремата на Кондорсе за съдебните заседатели (вж. [[epistemichna-demokratsia-i-kolektivniyat-intelekt|Епистемична демокрация и колективният интелект]])[^sep-arist-many]. Самият Аристотел смята, че по-добродетелните трябва да имат повече власт, вместо всеки гражданин да участва с равен дял[^wp-arist2]."]},{"id":"savremenni-izsledvaniya-i-otsenki","title":"Съвременни изследвания и оценки","paragraphs":["В „История на Гърция“ (1846–1856) Джордж Грот твърди, че атинската демокрация „не е нито тирания на бедните, нито власт на тълпата“, и че само правото на глас за всеки гражданин гарантира управление в общ интерес[^wp-grote]. Маколи, Джон Стюарт Мил и Грот виждат голямата сила на атинската демокрация във високата култура на гражданите и призовават за подобрения в образованието във Великобритания, които да създадат обща гражданска съвест като тази на атиняните[^wp-mill].","Датският филолог и демограф Могенс Херман Хансен (1940–2024) е сред водещите изследователи на атинската демокрация и на полиса; от 1993 до 2005 г. той ръководи Копенхагенския център за изследване на полиса и е автор на „Атинската демокрация в епохата на Демостен“ (1991)[^hansen]. Хансен разширява работата си към възможностите на съвременната пряка демокрация, а трудовете му са определяни като „добри за мислене“ от търсещите реформа на днешната демокрация[^hansen2].","Американският историк Джосая Обер от Станфордския университет свързва античната гръцка история и философия със съвременната политическа теория и практика[^ober]. В „Демокрация и знание“ (2008) той твърди, че ключът към успеха на Атина е в начина, по който тя събира и разпределя знанието между гражданите — чрез социални мрежи за събиране на информация, публичност за изграждане на общо знание и открит достъп за намаляване на разходите[^oberdk]. През 2025 г. той получава наградата „Балцан“ за изследванията си върху произхода и действието на атинската демокрация[^ober-balzan]. Подходът му има и критици: Хансен упреква ранните му трудове, че надценяват идеологическата страна на демокрацията за сметка на институционалната, а Питър Роудс го обвинява, че изоставя научната безпристрастност в полза на застъпничеството за демокрацията[^ober-crit].","Пол Картлидж в „Демокрация: един живот“ (2016) проследява понятието от Античността до днес и смята, че използването на представители и партии в съвременните демокрации е отчуждило гражданите от античната идея, че самият народ трябва да упражнява пряко изпълнителната власт[^cart-modern]. Ерик Робинсън защитава тезата, че демокрацията не е атинско изобретение, разпространило се от Атина: в редица полиси народно управление се проследява до VI век, преди Клистен да го въведе в Атина през 508/7 г. пр.н.е.[^bmcr13] В книгата си „Демокрация отвъд Атина“ (2011) той описва петдесет и четири демократично управлявани полиса от класическата епоха[^bmcr13-54].","Според Уикипедия може да се твърди, че при демокрацията разделителните линии спрямо жените, робите и негражданите стават по-остри, отколкото преди нея или другаде[^wp-lines]. Гръцкият философ и активист Такис Фотопулос пък твърди, че крайният провал на атинската демокрация не се дължи на вътрешните ѝ противоречия, а на това, че тя така и не узрява до „приобщаваща демокрация“[^wp-fotopoulos]."]},{"id":"nasledstvo-i-savremenni-otzvutsi","title":"Наследство и съвременни отзвуци","paragraphs":["След упадъка на атинската демокрация малцина я смятат за добра форма на управление: не се появява защита, която да противостои на отрицателните оценки на Платон и Аристотел, и демокрацията започва да се възприема като „колективна тирания“, осъждана последователно чак до XVIII век[^wp-legacy1]. Образецът на американските и френските революционери е по-скоро Рим, отколкото Гърция: основателите на САЩ, събрали се във Филаделфия през 1787 г., създават не Ареопаг, а Сенат[^wp-rome]. Джеймс Мадисън пише в десетата статия на „Федералист“, че чистите демокрации „винаги са били зрелища на смут и раздори“, несъвместими с личната сигурност и правото на собственост[^fed10]. В петдесет и петата статия той добавя, че ако всеки атински гражданин беше Сократ, всяко атинско събрание пак щеше да е тълпа[^fed55]. След Русо демокрацията започва да се свързва с народния суверенитет, а не с прякото участие на народа в упражняването на властта[^wp-rousseau].","Речта на Бенжамен Констан „За свободата на древните в сравнение със свободата на съвременните“, произнесена в Париж през 1819 г., противопоставя свободата на древните като активно и постоянно участие в колективната власт на свободата на съвременните като защита на частната сфера[^constwp]. По думите на самия Констан целта на древните е да разпределят обществената власт между гражданите на една страна, а целта на съвременните е да са сигурни в частните си блага[^constant]. Той прави изключение за Атина като античната държава, която най-много прилича на съвременните[^constant-athens]. Статията на Уикипедия за речта добавя, че според Констан Атина дава на гражданите си „безкрайно повече лична свобода от Рим и Спарта“, но остракизмът показва властта на държавата над индивида[^constwp2]. Според Уикипедия едва след Втората световна война демокрацията се превръща в единствената възможна политическа система в едно егалитарно общество[^wp-ww2].","Най-прекият институционален наследник на Атина днес е [[zhrebiy-kato-demokratichen-mehanizam|жребият]]: в атинската демокрация той е традиционният и основен начин за назначаване на длъжностни лица и се смята за главна черта на демокрацията, а днес се използва най-често за съставяне на [[grazhdanska-asambleya|граждански асамблеи]] и граждански журита[^sort-modern]. ОИСР е събрала близо 300 представителни делиберативни практики и говори за „делиберативна вълна“, която се надига от 80-те години на XX век и набира сила около 2010 г.[^oecd] Статията на Уикипедия за жребия цитира по-късно преброяване на ОИСР на почти 600 граждански асамблеи с изтеглени членове[^sort-600]. В Ирландия Гражданската асамблея, създадена през 2016 г., се състои от 99 изтеглени граждани и председател и обсъжда въпроси като абортите и климатичните промени[^irca]. В германоезичната общност на Белгия през 2019 г. е създаден постоянен Граждански съвет, който да бъде трета основна демократична институция наред с парламента и изпълнителната власт[^oidp]. Привържениците на жребия като Терил Бурисиъс изтъкват, че извадка от 6000 граждани — колкото е обичайното Народно събрание — може да представя точно както население от 30 000, така и от 300 000 000 души[^bour-scale].","Сравненията с Атина ще продължат, „докато обществата се стремят да осъществят демокрацията при съвременни условия“, отбелязва цитиран в Уикипедия автор[^wp-comparisons]. Основното препятствие пред атинския модел днес е мащабът: Елен Ландемор описва като централен проблем на [[deliberativna-demokratsia|делиберативната демокрация]] напрежението между качественото обсъждане и масовото участие и разглежда как изкуственият интелект би могъл да помогне за масово обсъждане — чрез онлайн платформи или чрез множество ротиращи се случайно избрани мини-публики[^landemore]. През 2024 г. изследователи от Google DeepMind изпробват система от езикови модели, наречена „машина на Хабермас“, която обобщава точките на съгласие в групи с общо 5734 участници[^mittr]. Сесар Идалго предлага идеята за „допълнена демокрация“ — цифрови двойници, които да разширят възможността на хората да участват пряко в голям брой демократични решения[^hidalgo]. Критиците предупреждават, че същата технология, способна да произвежда дезинформация в огромен мащаб, заплашва демократичното представителство, отчетността и общественото доверие; тези перспективи са разгледани подробно в статиите [[izkustveniyat-intelekt-v-pryakata-demokratsia|Изкуственият интелект в пряката демокрация]] и [[kritiki-kam-pryakata-demokratsia|Критики към прехода към пряка демокрация]][^jod]."]},{"id":"vizhte-sashto","title":"Вижте също","paragraphs":["- [[pryaka-demokratsia|Пряка демокрация]]\n- [[demokratsia|Демокрация]]\n- [[zhrebiy-kato-demokratichen-mehanizam|Жребий като демократичен механизъм]]\n- [[grazhdanska-asambleya|Гражданска асамблея]]\n- [[deliberativna-demokratsia|Делиберативна демокрация]]\n- [[predstavitelna-demokratsia|Представителна демокрация]]\n- [[oligarhia|Олигархия]]\n- [[printsipi-i-metodi-na-pryakata-demokratsia|Принципи и методи на пряката демокрация]]\n- [[kritiki-kam-pryakata-demokratsia|Критики към прехода към пряка демокрация]]\n- [[epistemichna-demokratsia-i-kolektivniyat-intelekt|Епистемична демокрация и колективният интелект]]\n- [[izkustveniyat-intelekt-v-pryakata-demokratsia|Изкуственият интелект в пряката демокрация]]"]}],"sources":[{"key":"wp","title":"Athenian democracy","url":"https://en.wikipedia.org/wiki/Athenian_democracy","note":"","publisher":"Wikipedia (English)","language":"en","retrieved_at":"2026-10-26"},{"key":"lam","title":"Lamian War","url":"https://en.wikipedia.org/wiki/Lamian_War","note":"","publisher":"Wikipedia (English)","language":"en","retrieved_at":"2026-10-26"},{"key":"kler","title":"Kleroterion","url":"https://en.wikipedia.org/wiki/Kleroterion","note":"","publisher":"Wikipedia (English)","language":"en","retrieved_at":"2026-10-26"},{"key":"bgwp","title":"Атинска демокрация","url":"https://bg.wikipedia.org/wiki/Атинска_демокрация","note":"","publisher":"Уикипедия (български)","language":"bg","retrieved_at":"2026-10-26"},{"key":"whe","title":"Athenian Democracy (Mark Cartwright)","url":"https://www.worldhistory.org/Athenian_Democracy/","note":"","publisher":"World History Encyclopedia","language":"en","retrieved_at":"2026-10-26"},{"key":"brit","title":"Democracy: Classical Greece (Robert A. Dahl)","url":"https://www.britannica.com/topic/democracy/Classical-Greece","note":"","publisher":"Encyclopædia Britannica (архив в Wayback Machine, 2015)","language":"en","retrieved_at":"2026-10-26"},{"key":"ostr","title":"Ostracism","url":"https://en.wikipedia.org/wiki/Ostracism","note":"","publisher":"Wikipedia (English)","language":"en","retrieved_at":"2026-10-26"},{"key":"draco","title":"Draco (lawgiver)","url":"https://en.wikipedia.org/wiki/Draco_(lawgiver)","note":"","publisher":"Wikipedia (English)","language":"en","retrieved_at":"2026-10-26"},{"key":"solon","title":"Solon","url":"https://en.wikipedia.org/wiki/Solon","note":"","publisher":"Wikipedia (English)","language":"en","retrieved_at":"2026-10-26"},{"key":"athpol","title":"Aristotle, The Athenian Constitution (transl. Frederic G. Kenyon)","url":"https://www.gutenberg.org/cache/epub/26095/pg26095-images.html","note":"","publisher":"Project Gutenberg","language":"en","retrieved_at":"2026-10-26"},{"key":"seis","title":"Seisachtheia","url":"https://en.wikipedia.org/wiki/Seisachtheia","note":"","publisher":"Wikipedia (English)","language":"en","retrieved_at":"2026-10-26"},{"key":"pisis","title":"Pisistratus","url":"https://en.wikipedia.org/wiki/Pisistratus","note":"","publisher":"Wikipedia (English)","language":"en","retrieved_at":"2026-10-26"},{"key":"cleis","title":"Cleisthenes","url":"https://en.wikipedia.org/wiki/Cleisthenes","note":"","publisher":"Wikipedia (English)","language":"en","retrieved_at":"2026-10-26"},{"key":"britcleis","title":"Cleisthenes of Athens","url":"https://www.britannica.com/biography/Cleisthenes-of-Athens","note":"","publisher":"Encyclopædia Britannica","language":"en","retrieved_at":"2026-10-26"},{"key":"bmcr18","title":"Review of Paul Cartledge, Democracy: A Life (Kerry Phelan)","url":"https://bmcr.brynmawr.edu/2018/2018.09.48/","note":"","publisher":"Bryn Mawr Classical Review 2018.09.48","published_at":"2018-09","language":"en","retrieved_at":"2026-10-26"},{"key":"strat","title":"Strategos","url":"https://en.wikipedia.org/wiki/Strategos","note":"","publisher":"Wikipedia (English)","language":"en","retrieved_at":"2026-10-26"},{"key":"herod","title":"Herodotus, The Histories, Book 5, chapter 78 (transl. A. D. Godley)","url":"https://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.01.0126%3Abook%3D5%3Achapter%3D78","note":"","publisher":"Perseus Digital Library, Tufts University","language":"en","retrieved_at":"2026-10-26"},{"key":"ephi","title":"Ephialtes","url":"https://en.wikipedia.org/wiki/Ephialtes","note":"","publisher":"Wikipedia (English)","language":"en","retrieved_at":"2026-10-26"},{"key":"peri","title":"Pericles","url":"https://en.wikipedia.org/wiki/Pericles","note":"","publisher":"Wikipedia (English)","language":"en","retrieved_at":"2026-10-26"},{"key":"thuc","title":"Thucydides, The History of the Peloponnesian War (transl. Richard Crawley)","url":"https://www.gutenberg.org/cache/epub/7142/pg7142-images.html","note":"","publisher":"Project Gutenberg","language":"en","retrieved_at":"2026-10-26"},{"key":"sic","title":"Sicilian Expedition","url":"https://en.wikipedia.org/wiki/Sicilian_Expedition","note":"","publisher":"Wikipedia (English)","language":"en","retrieved_at":"2026-10-26"},{"key":"thuc624","title":"Thucydides, The Peloponnesian War 6.24 (transl. Richard Crawley)","url":"https://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.01.0200%3Abook%3D6%3Achapter%3D24","note":"","publisher":"Perseus Digital Library, Tufts University","language":"en","retrieved_at":"2026-10-26"},{"key":"thuc787","title":"Thucydides, The Peloponnesian War 7.87 (transl. Richard Crawley)","url":"https://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.01.0200%3Abook%3D7%3Achapter%3D87","note":"","publisher":"Perseus Digital Library, Tufts University","language":"en","retrieved_at":"2026-10-26"},{"key":"c411","title":"Athenian coup of 411 BC","url":"https://en.wikipedia.org/wiki/Athenian_coup_of_411_BC","note":"","publisher":"Wikipedia (English)","language":"en","retrieved_at":"2026-10-26"},{"key":"thuc897","title":"Thucydides, The Peloponnesian War 8.97 (transl. Richard Crawley)","url":"https://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.01.0200%3Abook%3D8%3Achapter%3D97","note":"","publisher":"Perseus Digital Library, Tufts University","language":"en","retrieved_at":"2026-10-26"},{"key":"wp30","title":"Thirty Tyrants","url":"https://en.wikipedia.org/wiki/Thirty_Tyrants","note":"","publisher":"Wikipedia (English)","language":"en","retrieved_at":"2026-10-26"},{"key":"eccl","title":"Ecclesia (ancient Greece)","url":"https://en.wikipedia.org/wiki/Ecclesia_(ancient_Greece)","note":"","publisher":"Wikipedia (English)","language":"en","retrieved_at":"2026-10-26"},{"key":"bour","title":"Democracy Through Multi-Body Sortition: Athenian Lessons for the Modern Day (Terrill G. Bouricius)","url":"https://delibdemjournal.org/article/428/galley/4642/view","note":"","publisher":"Journal of Public Deliberation 9 (1)","published_at":"2013-04-30","language":"en","retrieved_at":"2026-10-26"},{"key":"boule","title":"Boule (ancient Greece)","url":"https://en.wikipedia.org/wiki/Boule_(ancient_Greece)","note":"","publisher":"Wikipedia (English)","language":"en","retrieved_at":"2026-10-26"},{"key":"heliaia","title":"Heliaia","url":"https://en.wikipedia.org/wiki/Heliaia","note":"","publisher":"Wikipedia (English)","language":"en","retrieved_at":"2026-10-26"},{"key":"sort","title":"Sortition","url":"https://en.wikipedia.org/wiki/Sortition","note":"","publisher":"Wikipedia (English)","language":"en","retrieved_at":"2026-10-26"},{"key":"dokim","title":"Dokimasia","url":"https://en.wikipedia.org/wiki/Dokimasia","note":"","publisher":"Wikipedia (English)","language":"en","retrieved_at":"2026-10-26"},{"key":"euth","title":"Euthyna","url":"https://en.wikipedia.org/wiki/Euthyna","note":"","publisher":"Wikipedia (English)","language":"en","retrieved_at":"2026-10-26"},{"key":"graphe","title":"Graphe paranomon","url":"https://en.wikipedia.org/wiki/Graphe_paranomon","note":"","publisher":"Wikipedia (English)","language":"en","retrieved_at":"2026-10-26"},{"key":"metic","title":"Metic","url":"https://en.wikipedia.org/wiki/Metic","note":"","publisher":"Wikipedia (English)","language":"en","retrieved_at":"2026-10-26"},{"key":"slav","title":"Slavery in ancient Greece","url":"https://en.wikipedia.org/wiki/Slavery_in_ancient_Greece","note":"","publisher":"Wikipedia (English)","language":"en","retrieved_at":"2026-10-26"},{"key":"parr","title":"Parrhesia","url":"https://en.wikipedia.org/wiki/Parrhesia","note":"","publisher":"Wikipedia (English)","language":"en","retrieved_at":"2026-10-26"},{"key":"ison","title":"Isonomia","url":"https://en.wikipedia.org/wiki/Isonomia","note":"","publisher":"Wikipedia (English)","language":"en","retrieved_at":"2026-10-26"},{"key":"delian","title":"Delian League","url":"https://en.wikipedia.org/wiki/Delian_League","note":"","publisher":"Wikipedia (English)","language":"en","retrieved_at":"2026-10-26"},{"key":"myt","title":"Mytilenean Debate","url":"https://en.wikipedia.org/wiki/Mytilenean_Debate","note":"","publisher":"Wikipedia (English)","language":"en","retrieved_at":"2026-10-26"},{"key":"funeral","title":"Pericles' Funeral Oration","url":"https://en.wikipedia.org/wiki/Pericles%27_Funeral_Oration","note":"","publisher":"Wikipedia (English)","language":"en","retrieved_at":"2026-10-26"},{"key":"psxwp","title":"Constitution of the Athenians (Pseudo-Xenophon)","url":"https://en.wikipedia.org/wiki/Constitution_of_the_Athenians_(Pseudo-Xenophon)","note":"","publisher":"Wikipedia (English)","language":"en","retrieved_at":"2026-10-26"},{"key":"psx","title":"Pseudo-Xenophon, The Polity of the Athenians (transl. H. G. Dakyns)","url":"https://gutenberg.org/cache/epub/1178/pg1178-images.html","note":"","publisher":"Project Gutenberg","language":"en","retrieved_at":"2026-10-26"},{"key":"mitrep","title":"Plato, The Republic, Book VIII (transl. Benjamin Jowett)","url":"http://classics.mit.edu/Plato/republic.9.viii.html","note":"","publisher":"The Internet Classics Archive, MIT","language":"en","retrieved_at":"2026-10-26"},{"key":"sepplato","title":"Plato’s Ethics and Politics in The Republic","url":"https://plato.stanford.edu/entries/plato-ethics-politics/","note":"","publisher":"Stanford Encyclopedia of Philosophy","language":"en","retrieved_at":"2026-10-26"},{"key":"socr","title":"Trial of Socrates","url":"https://en.wikipedia.org/wiki/Trial_of_Socrates","note":"","publisher":"Wikipedia (English)","language":"en","retrieved_at":"2026-10-26"},{"key":"separ","title":"Aristotle’s Political Theory","url":"https://plato.stanford.edu/entries/aristotle-politics/","note":"","publisher":"Stanford Encyclopedia of Philosophy","language":"en","retrieved_at":"2026-10-26"},{"key":"hansen","title":"Mogens Herman Hansen","url":"https://en.wikipedia.org/wiki/Mogens_Herman_Hansen","note":"","publisher":"Wikipedia (English)","language":"en","retrieved_at":"2026-10-26"},{"key":"ober","title":"Josiah Ober","url":"https://en.wikipedia.org/wiki/Josiah_Ober","note":"","publisher":"Wikipedia (English)","language":"en","retrieved_at":"2026-10-26"},{"key":"oberdk","title":"Democracy and Knowledge: Innovation and Learning in Classical Athens (Josiah Ober)","url":"https://classics.stanford.edu/publications/democracy-and-knowledge-innovation-and-learning-classical-athens","note":"","publisher":"Stanford University, Department of Classics","published_at":"2008","language":"en","retrieved_at":"2026-10-26"},{"key":"bmcr13","title":"Review of Eric W. Robinson, Democracy beyond Athens (Mogens Herman Hansen)","url":"https://bmcr.brynmawr.edu/2013/2013.01.17/","note":"","publisher":"Bryn Mawr Classical Review 2013.01.17","published_at":"2013-01","language":"en","retrieved_at":"2026-10-26"},{"key":"fed10","title":"The Federalist No. 10 (James Madison)","url":"https://avalon.law.yale.edu/18th_century/fed10.asp","note":"","publisher":"The Avalon Project, Yale Law School","published_at":"1787-11-22","language":"en","retrieved_at":"2026-10-26"},{"key":"fed55","title":"The Federalist No. 55 (James Madison)","url":"https://avalon.law.yale.edu/18th_century/fed55.asp","note":"","publisher":"The Avalon Project, Yale Law School","published_at":"1788-02-13","language":"en","retrieved_at":"2026-10-26"},{"key":"constwp","title":"The Liberty of Ancients Compared with that of Moderns","url":"https://en.wikipedia.org/wiki/The_Liberty_of_Ancients_Compared_with_that_of_Moderns","note":"","publisher":"Wikipedia (English)","language":"en","retrieved_at":"2026-10-26"},{"key":"constant","title":"Benjamin Constant, The Liberty of the Ancients Compared with that of the Moderns (transl. Jonathan Bennett)","url":"https://www.earlymoderntexts.com/assets/pdfs/constant1819.pdf","note":"","publisher":"Early Modern Texts","language":"en","retrieved_at":"2026-10-26"},{"key":"oecd","title":"Innovative Citizen Participation and New Democratic Institutions: Catching the Deliberative Wave","url":"https://www.oecd.org/en/publications/innovative-citizen-participation-and-new-democratic-institutions_339306da-en.html","note":"","publisher":"OECD","published_at":"2020-06-10","language":"en","retrieved_at":"2026-10-26"},{"key":"irca","title":"Citizens' Assembly (Ireland)","url":"https://en.wikipedia.org/wiki/Citizens%27_Assembly_(Ireland)","note":"","publisher":"Wikipedia (English)","language":"en","retrieved_at":"2026-10-26"},{"key":"oidp","title":"The Ostbelgien Model: a long-term Citizens' Council combined with short-term Citizens' Assemblies","url":"https://oidp.net/en/practice.php?id=1237","note":"","publisher":"International Observatory on Participatory Democracy (OIDP)","language":"en","retrieved_at":"2026-10-26"},{"key":"landemore","title":"Can AI bring deliberative democracy to the masses? (Hélène Landemore)","url":"https://www.law.nyu.edu/sites/default/files/Helen%20Landemore%20Can%20AI%20bring%20deliberative%20democracy%20to%20the%20masses.pdf","note":"","publisher":"NYU School of Law","language":"en","retrieved_at":"2026-10-26"},{"key":"mittr","title":"AI could help people find common ground during deliberations","url":"https://www.technologyreview.com/2024/10/17/1105810/ai-could-help-people-find-common-ground-during-deliberations/","note":"","publisher":"MIT Technology Review","published_at":"2024-10-17","language":"en","retrieved_at":"2026-10-26"},{"key":"hidalgo","title":"Augmented Democracy","url":"https://cesarhidalgo.com/augmented-democracy","note":"","publisher":"César A. Hidalgo","language":"en","retrieved_at":"2026-10-26"},{"key":"jod","title":"How AI Threatens Democracy (Sarah Kreps, Doug Kriner)","url":"https://www.journalofdemocracy.org/articles/how-ai-threatens-democracy/","note":"","publisher":"Journal of Democracy 34 (4)","published_at":"2023-10","language":"en","retrieved_at":"2026-10-26"}],"citations":[{"id":"wp-lead","source_key":"wp","locator":"","excerpt":"Athenian democracy developed around the 6th century BC in the Greek city-state (known as a polis) of Athens. It comprised the city of Athens and the surrounding territory of Attica","note":""},{"id":"wp-direct","source_key":"wp","locator":"","excerpt":"Greek democracy created at Athens was direct, rather than representative: any adult male citizen over the age of 20 could take part,[44] and it was a duty to do so. The officials of the democracy were in part elected by the Assembly and in large part chosen by lottery in a process called sortition.","note":""},{"id":"wp-excl","source_key":"wp","locator":"","excerpt":"Participation was open to free, adult male citizens (i.e., not minors, metics, women or slaves). Adult male citizens probably constituted no more than 30 percent of the total adult population.","note":""},{"id":"wp-founders","source_key":"wp","locator":"","excerpt":"Solon (in 594 BC), Cleisthenes (in 508–07 BC), and Ephialtes (in 462 BC) contributed to the development of Athenian democracy.","note":""},{"id":"wp-coups","source_key":"wp","locator":"","excerpt":"After his death, Athenian democracy was twice briefly interrupted by oligarchic revolutions in 411 and 404 BC.","note":""},{"id":"lam-end","source_key":"lam","locator":"","excerpt":"The Lamian War or the Hellenic War (323–322 BC), was an unsuccessful attempt by Athens and a large coalition of Greek states to end the hegemony of Macedonia over Greece just after the death of Alexander the Great. ... Athens capitulated. It had to give up its navy, host a Macedonian garrison on its soil, lose its possessions outside Attica, and even trade its democracy for an oligarchic regime.","note":""},{"id":"wp-split","source_key":"wp","locator":"","excerpt":"Since the 19th century, the Athenian version of democracy has been seen by one group [who?] as a goal yet to be achieved by modern societies. They want representative democracy to be added to or even replaced by direct democracy in the Athenian way, perhaps by utilizing electronic democracy. Another group [who?], on the other hand, considers that, since many Athenians were not allowed to participate in its government, Athenian democracy was not a democracy at all.","note":""},{"id":"wp-etym","source_key":"wp","locator":"","excerpt":"The word \"democracy\" (Greek: dēmokratia , δημοκρατία ) combines the elements dêmos (δῆμος , traditionally interpreted \"people\" or \"towns\"[7]) and krátos (κράτος , which means \"force\" or \"power\"), and thus means literally \"people power\".","note":""},{"id":"wp-isonomia-early","source_key":"wp","locator":"","excerpt":"The earlier word used for the concept is isonomia, which is indicated also in Herodotus's discussion.","note":""},{"id":"wp-sources","source_key":"wp","locator":"","excerpt":"including having the only complete extant \"constitution\" as compiled by Aristotle and his students in the 4th century BCE – part of a collection called Constitutions (Politeiai)","note":""},{"id":"kler-ath","source_key":"kler","locator":"","excerpt":"Aristotle's Constitution of the Athenians, the text of which was first discovered in 1879 and first published as Aristotle's in 1890, became an important resource for scholars.","note":""},{"id":"bgwp-pol","source_key":"bgwp","locator":"","excerpt":"Информация за нея дава Аристотел чрез произведението си Атинска полития, единственият негов труд за демокрациите в Античността, запазен почти напълно.","note":""},{"id":"whe-sources","source_key":"whe","locator":"","excerpt":"the works of the Greek historians Herodotus, Thucydides, and Xenophon; texts of over 150 speeches by such figures as Demosthenes; inscriptions in stone of decrees, laws, contracts, public honours and more; and Greek Comedy plays such as those by Aristophanes.","note":""},{"id":"wp-sources-athens","source_key":"wp","locator":"","excerpt":"Most general accounts of the rise of democratic institutions refer mainly to Athens, since this Greek city-state's system provides a fuller historical record","note":""},{"id":"wp-notonly","source_key":"wp","locator":"","excerpt":"Although Athens is the most familiar of the democratic city-states in ancient Greece, it was not the only one, nor was it the first; multiple other city-states adopted similar democratic constitutions before Athens.[4][5] By the late 4th century BC, as many as half of the over one thousand existing Greek cities might have been democracies.","note":""},{"id":"bgwp-v","source_key":"bgwp","locator":"","excerpt":"Атинска демокрация е първата известна форма на демокрация в света, появила се през V век пр.н.е. в Древна Атина","note":""},{"id":"whe-dates","source_key":"whe","locator":"","excerpt":"but the Athenian version, starting from c. 460 BCE and ending c. 320 BCE and involving all male citizens, was certainly the most developed.","note":""},{"id":"brit-507","source_key":"brit","locator":"","excerpt":"In 507 bc, under the leadership of Cleisthenes, the citizens of Athens began to develop a system of popular rule that would last nearly two centuries.","note":""},{"id":"ostr-period","source_key":"ostr","locator":"","excerpt":"Ostracism was not in use throughout the entire period of Athenian democracy (circa 506–322 BC), but only occurred in the fifth century BC.","note":""},{"id":"wp-archons","source_key":"wp","locator":"","excerpt":"Before the first attempt at democratic government, Athens was ruled by a series of archons,[12] or magistrates, and the council of the Areopagus, made up of ex-archons. The members of these institutions were generally aristocrats.","note":""},{"id":"draco","source_key":"draco","locator":"","excerpt":"was the first legislator of Athens in Ancient Greece according to Athenian tradition and was active about 625 to 600 BC. He replaced the system of oral law and blood feud by the Draconian constitution, a written code to be enforced only by a court of law. ... he was held to have established his legal code in the year 621/620 BC.","note":""},{"id":"draco-harsh","source_key":"draco","locator":"","excerpt":"His laws were supposed to have been very harsh, establishing the death penalty for most offenses. Tradition held that all of his laws were repealed by Solon, save for those on homicide.","note":""},{"id":"draco-fict","source_key":"draco","locator":"","excerpt":"According to some scholars, Draco may have been a fictional figure, entirely or in part.","note":""},{"id":"solon-594","source_key":"solon","locator":"","excerpt":"According to Diogenes Laertius, in 594 BC, Solon was chosen archon, or chief magistrate.","note":""},{"id":"solon-later","source_key":"solon","locator":"","excerpt":"Solon was described by Plutarch as having been temporarily awarded autocratic powers by Athenian citizens on the grounds that he had the wisdom to sort out their differences for them in a peaceful and equitable manner.[22] Some modern scholars believe these powers were in fact granted some years after Solon had been archon, when he would have been a member of the Areopagus and probably a more respected statesman by his peers.","note":""},{"id":"ath-6","source_key":"athpol","locator":"","excerpt":"As soon as he was at the head of affairs, Solon liberated the people once and for all, by prohibiting all loans on the security of the debtor's person: and in addition he made laws by which he cancelled all debts, public and private.","note":""},{"id":"seis-hekt","source_key":"seis","locator":"","excerpt":"debtors unable to repay their creditors would surrender their land to them, then becoming hektemoroi, i.e. serfs who cultivated what used to be their own land and gave one sixth of produce to their creditors.","note":""},{"id":"solon-debate","source_key":"solon","locator":"","excerpt":"As with all his reforms, there is considerable scholarly debate about its real significance. Many scholars are content to accept the account given by the ancient sources, interpreting it as a cancellation of debts, while others interpret it as the abolition of a type of feudal relationship","note":""},{"id":"seis-androtion","source_key":"seis","locator":"","excerpt":"However, other ancient scholars, namely Androtion, reported that Solon’s seisachtheia had only reduced the value of the interest due to their reform of the currency.","note":""},{"id":"ath-7","source_key":"athpol","locator":"","excerpt":"He divided the population according to property into four classes, just as it had been divided before, namely, Pentacosiomedimni, Knights, Zeugitae, and Thetes. ... To who ranked among the Thetes he gave nothing but a place in the Assembly and in the juries. A man had to rank as a Pentacosiomedimnus if he made, from his own land, five hundred measures, whether liquid or solid. Those ranked as Knights who made three hundred measures ... Those ranked as Zeugitae who made two hundred measures, liquid or solid","note":""},{"id":"wp-boule400","source_key":"wp","locator":"","excerpt":"Under these reforms, the boule (a council of 400 members, with 100 citizens from each of Athens's four tribes) ran daily affairs and set the political agenda.","note":""},{"id":"draco-council","source_key":"draco","locator":"","excerpt":"Draco introduced the lot-chosen Council of Four Hundred,[17] distinct from the Areopagus, which evolved in later constitutions to play a large role in Athenian democracy.","note":""},{"id":"pisis","source_key":"pisis","locator":"","excerpt":"Tyrant of Athens In office 561 BC, 559–556 BC, 546–527 BC ... was a politician in ancient Athens, ruling as tyrant in the late 560s, the early 550s and from 546 BC until his death.","note":""},{"id":"pisistratids","source_key":"pisis","locator":"","excerpt":"Pisistratids is the common family or clan name for the three tyrants, who ruled in Athens from 546 to 510 BC, referring to Pisistratus and his two sons, Hipparchus and Hippias.","note":""},{"id":"pisis-legacy","source_key":"pisis","locator":"","excerpt":"His legacy lies in the strengthening of the Athenian economy, the relief of poor farmers","note":""},{"id":"cleis-510","source_key":"cleis","locator":"","excerpt":"In 510 BC, Spartan hoplites helped the Athenians overthrow the tyrant Hippias, son of Peisistratus. Cleomenes I, king of Sparta, put in place a pro-Spartan oligarchy headed by Isagoras.","note":""},{"id":"brit-cleis","source_key":"britcleis","locator":"","excerpt":"and in 508 Isagoras, the leader of the more reactionary nobles, was elected chief archon. It was at this point, according to later tradition, that Cleisthenes took the people into partnership and transformed the situation. Before the year 508–507 was over, the main principles of a complete reform of the system of government had been approved by the popular Assembly","note":""},{"id":"wp-508-507","source_key":"wp","locator":"","excerpt":"Cleisthenes issued reforms in 508 and 507 BC that undermined the domination of the aristocratic families and connected every Athenian to the city's rule.","note":""},{"id":"cart-508","source_key":"bmcr18","locator":"","excerpt":"Act II centres on the birth of direct government at Athens in 508/7 BC","note":""},{"id":"ath-21-date","source_key":"athpol","locator":"","excerpt":"now that he was the popular leader, three years after the expulsion of the tyrants, in the archonship of Isagoras","note":""},{"id":"strat-year","source_key":"strat","locator":"","excerpt":"their term of office coincided with the ordinary Athenian year, from midsummer to midsummer.","note":""},{"id":"ath-21-tribes","source_key":"athpol","locator":"","excerpt":"his first step was to distribute the whole population into ten tribes in place of the existing four, with the object of intermixing the members of the different tribes, and so securing that more persons might have a share in the franchise.","note":""},{"id":"ath-21-trit","source_key":"athpol","locator":"","excerpt":"Further, he divided the country into thirty groups of demes, ten from the districts about the city, ten from the coast, and ten from the interior. These he called trittyes; and he assigned three of them by lot to each tribe, in such a way that each should have one portion in each of these three localities.","note":""},{"id":"cleis-139","source_key":"cleis","locator":"","excerpt":"It is thought that there may have been 139 demes (though this is still a matter of debate)","note":""},{"id":"brit-cleis-place","source_key":"britcleis","locator":"","excerpt":"His most important innovation was basing individual political responsibility on citizenship of a place rather than on clan membership.","note":""},{"id":"ath-21-deme","source_key":"athpol","locator":"","excerpt":"All who lived in any given deme he declared fellow-demesmen, to the end that the new citizens might not be exposed by the habitual use of family names, but that men might be officially described by the names of their demes; and accordingly it is by the names of their demes that the Athenians speak of one another.","note":""},{"id":"ath-21-boule","source_key":"athpol","locator":"","excerpt":"Next he made the Council to consist of five hundred members instead of four hundred, each tribe now contributing fifty, whereas formerly each had sent a hundred.","note":""},{"id":"cleis-ison","source_key":"cleis","locator":"","excerpt":"Cleisthenes called these reforms isonomia (\"equality vis à vis law\", iso- meaning equality; nomos meaning law), instead of demokratia.","note":""},{"id":"ath-22-ostr","source_key":"athpol","locator":"","excerpt":"By these reforms the constitution became much more democratic than that of Solon. The laws of Solon had been obliterated by disuse during the period of the tyranny, while Cleisthenes substituted new ones with the object of securing the goodwill of the masses. Among these was the law concerning ostracism.","note":""},{"id":"strat-501","source_key":"strat","locator":"","excerpt":"but it was only with the reforms of Cleisthenes in 501 BC that it assumed its most recognisable form: Cleisthenes instituted a board of ten strategoi who were elected annually, one from each tribe (phyle).","note":""},{"id":"herod","source_key":"herod","locator":"","excerpt":"So the Athenians grew in power and proved, not in one respect only but in all, that equality is a good thing. Evidence for this is the fact that while they were under tyrannical rulers, the Athenians were no better in war than any of their neighbors, yet once they got rid of their tyrants, they were by far the best of all. This, then, shows that while they were oppressed, they were, as men working for a master, cowardly, but when they were freed, each one was eager to achieve for himself.","note":""},{"id":"ath-25-areo","source_key":"athpol","locator":"","excerpt":"The supremacy of the Areopagus lasted for about seventeen years after the Persian wars, although gradually declining.","note":""},{"id":"wp-ephi","source_key":"wp","locator":"","excerpt":"The third set of reforms was instigated by Ephialtes in 462/1. While Ephialtes's opponents were away attempting to assist the Spartans, he persuaded the Assembly to reduce the powers of the Areopagus to a criminal court for cases of homicide and sacrilege.","note":""},{"id":"ephi-461","source_key":"ephi","locator":"","excerpt":"In about 461 BCE, Ephialtes and his political allies began attacking the Areopagus, a council composed of former archons which was a traditionally conservative force.","note":""},{"id":"ath-25","source_key":"athpol","locator":"","excerpt":"he stripped the Council of all the acquired prerogatives from which it derived its guardianship of the constitution, and assigned some of them to the Council of Five Hundred, and others to the Assembly and the law-courts.","note":""},{"id":"ephi-murder","source_key":"ephi","locator":"","excerpt":"Aristotle, writing c. 325 BCE in his Constitution of the Athenians (25.4) states that Aristodikos of Tanagra was the culprit.[20] According to Plutarch, Idomeneus of Lampsacus accused Ephialtes' political ally, Pericles of murdering him out of jealousy and envy for his reputation among the people.[21] However, Plutarch references Aristotle's Constitution of Athens to argue against this theory.","note":""},{"id":"ephi-radical","source_key":"ephi","locator":"","excerpt":"In the late 460s BC, he oversaw reforms that diminished the power of the Areopagus, a traditional bastion of conservatism, and which are considered by many modern historians to mark the beginning of the radical democracy for which Athens would become famous.","note":""},{"id":"peri","source_key":"peri","locator":"","excerpt":"c. 495–429 BC) was a Greek statesman and general during the Golden Age of Athens. He was prominent and influential in Ancient Athenian politics, particularly between the Greco-Persian Wars and the Peloponnesian War, and was acclaimed by Thucydides, a contemporary historian, as \"the first citizen of Athens\".[1] Pericles turned the Delian League into an Athenian empire and led his countrymen during the first two years of the Peloponnesian War.","note":""},{"id":"thuc-265","source_key":"thuc","locator":"","excerpt":"to lead them instead of being led by them; for as he never sought power by improper means, he was never compelled to flatter them, but, on the contrary, enjoyed so high an estimation that he could afford to anger them by contradiction. Whenever he saw them unseasonably and insolently elated, he would with a word reduce them to alarm; on the other hand, if they fell victims to a panic, he could at once restore them to confidence. In short, what was nominally a democracy became in his hands government by the first citizen.","note":""},{"id":"thuc-265b","source_key":"thuc","locator":"","excerpt":"With his successors it was different. More on a level with one another, and each grasping at supremacy, they ended by committing even the conduct of state affairs to the whims of the multitude. This, as might have been expected in a great and sovereign state, produced a host of blunders, and amongst them the Sicilian expedition","note":""},{"id":"ath-27-pay","source_key":"athpol","locator":"","excerpt":"Pericles was also the first to institute pay for service in the law-courts, as a bid for popular favour to counterbalance the wealth of Cimon.","note":""},{"id":"wp-pay-462","source_key":"wp","locator":"","excerpt":"Payment for jurors was introduced around 462 BC and is ascribed to Pericles, a feature described by Aristotle as fundamental to radical democracy (Politics 1294a37).","note":""},{"id":"peri-454","source_key":"peri","locator":"","excerpt":"and bestowed generous wages on all citizens who served as jurymen in the Heliaia (the supreme court of Athens) some time just after 454 BC.","note":""},{"id":"wp-pay-cleon","source_key":"wp","locator":"","excerpt":"Pay was raised from two to three obols by Cleon early in the Peloponnesian war and there it stayed; the original amount is not known. Notably, this was introduced more than fifty years before payment for attendance at assembly meetings.","note":""},{"id":"bgwp-pay","source_key":"bgwp","locator":"","excerpt":"Едно от най-съществените въведения е заплащането на държавните длъжности от държавната хазна, въведено от Перикъл. По този начин в политическото управление влизат и най-бедните, т. нар. тети (четвъртият социален слой според социалната стратификация на Солон).","note":""},{"id":"ath-26-cit","source_key":"athpol","locator":"","excerpt":"two years afterwards, in the archonship of Antidotus, consequence of the great increase in the number of citizens, it was resolved, on the motion of Pericles, that no one should be admitted to the franchise who was not of citizen birth by both parents.","note":""},{"id":"wp-450","source_key":"wp","locator":"","excerpt":"after the reforms of Pericles and Cimon in 450 BC, only those descended from two Athenian parents could claim citizenship.","note":""},{"id":"peri-451","source_key":"peri","locator":"","excerpt":"Just before his death, the Athenians allowed a change in the law of 451 BC that made his half-Athenian son with Aspasia, Pericles the Younger, a citizen, and legitimate heir,[117][118] a striking decision considering that Pericles himself had proposed the law confining citizenship to those of Athenian parentage on both sides.","note":""},{"id":"wp-grain","source_key":"wp","locator":"","excerpt":"Although the legislation was not retrospective, five years later, when a free gift of grain had arrived from the Egyptian king to be distributed among all citizens, many \"illegitimate\" citizens were removed from the registers.","note":""},{"id":"sic","source_key":"sic","locator":"","excerpt":"The Sicilian Expedition was an Athenian military campaign in Sicily from 415 to 413 BC during the Peloponnesian War. It pitted Athens and its allies against Syracuse, supported by Sparta and Corinth. The expedition ended in a devastating defeat for the Athenians and severely weakened their position in the war.","note":""},{"id":"sic-politics","source_key":"sic","locator":"","excerpt":"Political manoeuvring in Athens expanded an originally modest force of twenty ships into a massive armada, while the expedition's principal advocate, Alcibiades, was recalled to Athens to stand trial before the fleet had even reached Sicily.","note":""},{"id":"thuc-624","source_key":"thuc624","locator":"","excerpt":"All alike fell in love with the enterprise. The older men thought that they would either subdue the places against which they were to sail, or at all events, with so large a force, meet with no disaster; those in the prime of life felt a longing for foreign sights and spectacles, and had no doubt that they should come safe home again; while the idea of the common people and the soldiery was to earn wages at the moment, and make conquests that would supply a never-ending fund of pay for the future.","note":""},{"id":"thuc-787","source_key":"thuc787","locator":"","excerpt":"they were destroyed, as the saying is, with a total destruction, their fleet, their army—everything was destroyed, and few out of many returned home.","note":""},{"id":"wp-411","source_key":"wp","locator":"","excerpt":"In the wake of Athens's disastrous defeat in the Sicilian campaign in 413 BC, a group of citizens took steps to limit the radical democracy they thought was leading the city to ruin. Their efforts, initially conducted through constitutional channels, culminated in the establishment of an oligarchy, the Council of 400, in the Athenian coup of 411 BC. The oligarchy endured for only four months before it was replaced by a more democratic government.","note":""},{"id":"c411-census","source_key":"c411","locator":"","excerpt":"Before the war, the number of men fit and able to afford to be on the hoplite census or above (and therefore, be qualified to perform the accompanying liturgies) was approximately 25,000. By 411 BC (thinned by plague, war casualties and economic drain) the number was nearer to 9,000.","note":""},{"id":"c411-const","source_key":"c411","locator":"","excerpt":"The new constitution replaced the previous council with one consisting of 400 men who would not be paid by stipend (thus barring the lower classes). ... The 400 would have the power to choose 5,000 Athenians who would be the only citizens eligible to partake in assemblies.","note":""},{"id":"thuc-897a","source_key":"thuc897","locator":"","excerpt":"deposed the Four Hundred and voted to hand over the government to the Five Thousand, of which body all who furnished a suit of armour were to be members, decreeing also that no one should receive pay for the discharge of any office","note":""},{"id":"thuc-897b","source_key":"thuc897","locator":"","excerpt":"It was during the first period of this constitution that the Athenians appear to have enjoyed the best government that they ever did, at least in my time. For the fusion of the high and the low was effected with judgment","note":""},{"id":"wp-arg","source_key":"wp","locator":"","excerpt":"In 406 BC, after years of defeats in the wake of the annihilation of their vast invasion force in Sicily, the Athenians at last won a naval victory at Arginusae over the Spartans. After the battle, a storm arose and the generals in command failed to collect survivors. The Athenians tried and sentenced six of the eight generals to death. Technically, it was illegal, as the generals were tried and sentenced together, rather than one by one as Athenian law required.","note":""},{"id":"wp-arg2","source_key":"wp","locator":"","excerpt":"Socrates happened to be the citizen presiding over the assembly that day and refused to cooperate (though to little effect) and stood against the idea that it was outrageous for the people to be unable to do whatever they wanted. In addition to this unlawful injustice, the demos later on regretted the decision and decided that they had been misled.","note":""},{"id":"wp30","source_key":"wp30","locator":"","excerpt":"were an oligarchy that briefly ruled Athens from 404 BC to 403 BC. Installed into power by the Spartans after the Athenian surrender in the Peloponnesian War ... the Athenians decided to surrender in March 404 BC.","note":""},{"id":"wp30-3000","source_key":"wp30","locator":"","excerpt":"They limited citizenship and the right \"to share in the government\" to only 3,000 selected Athenians.","note":""},{"id":"wp30-terror","source_key":"wp30","locator":"","excerpt":"Led by Critias, the Thirty Tyrants presided over a reign of terror in which they executed, murdered, and exiled hundreds of Athenians, seizing their possessions afterward. Both Isocrates and Aristotle (the latter in the Athenian Constitution) have reported that the Thirty executed 1,500 people without trial.[8][14] Critias, a former pupil of Socrates","note":""},{"id":"ath-35","source_key":"athpol","locator":"","excerpt":"But so soon as they had got a firmer hold on the city, they spared no class of citizens, but put to death any persons who were eminent for wealth or birth or character. Herein they aimed at removing all whom they had reason to fear, while they also wished to lay hands on their possessions; and in a short time they put to death not less than fifteen hundred persons.","note":""},{"id":"wp30-thras","source_key":"wp30","locator":"","excerpt":"The uprising that overthrew the Thirty in 403 BC was orchestrated by a group of exiles led by Thrasybulus.","note":""},{"id":"wp30-amn","source_key":"wp30","locator":"","excerpt":"Pausanias a Spartan king went to Attica and created a treaty known as the 'Amnesty of 403'.[24] The 'Amnesty of 403' restored democratic power in Athens and pardoned everyone. This excluded the Thirty, Eleven, and Ten who ruled in Peiraeus, who were exiled.","note":""},{"id":"ath-41","source_key":"athpol","locator":"","excerpt":"The eleventh was that which followed the return from Phyle and Piraeus; and this has continued from that day to this, with continual accretions of power to the masses. The democracy has made itself master of everything and administers everything by its votes in the Assembly and by the law-courts, in which it holds the supreme power.","note":""},{"id":"wp-correction","source_key":"wp","locator":"","excerpt":"Whether the democratic failures should be seen as systemic, or as a product of the extreme conditions of the Peloponnesian war, there does seem to have been a move toward correction.[94] A new version of democracy was established in 403 BC","note":""},{"id":"ath-41-pay","source_key":"athpol","locator":"","excerpt":"At first they refused to allow payment for attendance at the Assembly; but the result was that people did not attend. Consequently, after the Prytanes had tried many devices in vain in order to induce the populace to come and ratify the votes, Agyrrhius, in the first instance, made a provision of one obol a day, which Heracleides of Clazomenae, nicknamed 'the king', increased to two obols, and Agyrrhius again to three.","note":""},{"id":"wp-pay-403","source_key":"wp","locator":"","excerpt":"After the restoration of democracy in 403 BC, pay for assembly attendance was introduced. This promoted a new enthusiasm for assembly meetings. Only the first 6,000 to arrive were admitted and paid","note":""},{"id":"eccl-390","source_key":"eccl","locator":"","excerpt":"It would have been difficult, however, for non-wealthy people outside the urban centre of Athens to attend until reimbursements for attendance were introduced in the 390s.","note":""},{"id":"ath-62","source_key":"athpol","locator":"","excerpt":"First the members of the Assembly receive a drachma for the ordinary meetings, and nine obols for the 'sovereign' meeting. Then the jurors at the law-courts receive three obols; and the members of the Council five obols.","note":""},{"id":"wp-nomo","source_key":"wp","locator":"","excerpt":"However, beginning in 403 BC, they were set sharply apart. Henceforth, laws were made not in the assembly, but by special panels of citizens drawn from the annual jury pool of 6,000. These were known as the nomothetai","note":""},{"id":"wp-nomothesia","source_key":"wp","locator":"","excerpt":"A new law might be proposed by any citizen. Any proposal to modify an existing law had to be accompanied by a proposed replacement law. The citizen making the proposal had to publish it [in] advance: publication consisted of writing the proposal on a whitened board located next to the statues of the Eponymous Heroes in the agora.","note":""},{"id":"wp-nomothesia2","source_key":"wp","locator":"","excerpt":"If the Assembly voted in favor of the proposed change, the proposal would be referred for further consideration by a group of citizens called nomothetai","note":""},{"id":"wp-shift","source_key":"wp","locator":"","excerpt":"Starting in 355 BC, political trials were no longer held in the assembly, but only in a court. ... Increasingly, responsibility was shifted from the assembly to the courts, with laws being made by jurors and all assembly decisions becoming reviewable by courts.","note":""},{"id":"wp-slow","source_key":"wp","locator":"","excerpt":"One downside to this change was that the new democracy was less capable of responding quickly in times where quick, decisive action was needed.","note":""},{"id":"cart-golden","source_key":"bmcr18","locator":"","excerpt":"Act III follows a similar thread as Cartledge delves into the better documented history of the Athenian democracy in the fourth century BC, which he maintains is the true ‘golden age of ancient Greek democracy’","note":""},{"id":"lam-338","source_key":"lam","locator":"","excerpt":"In 338 BC, the Macedonian king Philip II defeated a coalition of Greek states led by Thebes and Athens at the battle of Chaeronea. He then forced the Greeks into an hegemonic alliance called the League of Corinth","note":""},{"id":"lam-war","source_key":"lam","locator":"","excerpt":"Once the death of Alexander became known in June 323 BC, most city-states in mainland Greece revolted and founded the Hellenic League ... Antipater, the Macedonian general in Europe ... At the head of a large merged army, Antipater defeated the Greeks in Thessaly at the Battle of Krannon","note":""},{"id":"lam-cap","source_key":"lam","locator":"","excerpt":"Athens capitulated. It had to give up its navy, host a Macedonian garrison on its soil, lose its possessions outside Attica, and even trade its democracy for an oligarchic regime. Symbolic of this event's significance, the famous orator Demosthenes committed suicide to avoid his capture by the Macedonians.","note":""},{"id":"lam-2000","source_key":"lam","locator":"","excerpt":"The constitution of Athens was altered so that only citizens with properties worth more than 2,000 drachmas retained their political rights. The citizen body therefore decreased from 21,000 to 9,000.","note":""},{"id":"brit-321","source_key":"brit","locator":"","excerpt":"Nine decades later, in 321, Athens was subjugated by its more powerful neighbour to the north, Macedonia, which introduced property qualifications that effectively excluded many ordinary Athenians from the dēmos.","note":""},{"id":"wp-307","source_key":"wp","locator":"","excerpt":"Once Demetrius Poliorcetes ended Cassander's rule over Athens, Demetrius of Phalerum went into exile and the democracy was restored in 307 BC. However, by now Athens had become \"politically impotent\".","note":""},{"id":"brit-146","source_key":"brit","locator":"","excerpt":"In 146 bc what remained of Athenian democracy was extinguished by the conquering Romans.","note":""},{"id":"wp-146","source_key":"wp","locator":"","excerpt":"The Athenians declared for Rome, and in 146 BC Athens became an autonomous civitas foederata, able to manage internal affairs. This allowed Athens to practice the forms of democracy, though Rome ensured that the constitution strengthened the city's aristocracy.","note":""},{"id":"wp-eccl1","source_key":"wp","locator":"","excerpt":"The central events of the Athenian democracy were the meetings of the assembly (ἐκκλησία , ekklesía). Unlike a parliament, the assembly's members were not elected, but attended by right when they chose.","note":""},{"id":"wp-eccl-func","source_key":"wp","locator":"","excerpt":"The assembly had four main functions: it made executive pronouncements (decrees, such as deciding to go to war or granting citizenship to a foreigner), elected some officials, legislated, and tried political crimes. As the system evolved, the last function was shifted to the law courts.","note":""},{"id":"eccl-6000","source_key":"eccl","locator":"","excerpt":"The ekklesia in Athens convened on a hill called the Pnyx ... A typical meeting of the Assembly probably contained around 6,000 people, out of a total citizen population of 30,000–60,000.","note":""},{"id":"bour-sample","source_key":"bour","locator":"","excerpt":"The meeting place of the People’s Assembly could hold only 6,000 and later perhaps 8,000, out of an estimated 30,000 to 60,000 eligible citizens. Thus, the People’s Assembly was a sample of the demos. But the decisions made there were treated as if the entire demos had voted.","note":""},{"id":"wp-freq","source_key":"wp","locator":"","excerpt":"In the 5th century BC, there were 10 fixed assembly meetings per year, one in each of the ten state months, with other meetings called as needed. In the following century, the meetings were set to forty a year, with four in each state month. One of these was now called the main meeting, kyria ekklesia.","note":""},{"id":"ath-43-assembly","source_key":"athpol","locator":"","excerpt":"The Council they convene every day, unless it is a holiday, the Assembly four times in each prytany.","note":""},{"id":"brit-40","source_key":"brit","locator":"","excerpt":"which met almost weekly—40 times a year—on the Pnyx, a hill west of the Acropolis.","note":""},{"id":"eccl-freq","source_key":"eccl","locator":"","excerpt":"It originally met once every month, but later met three or four times per month.","note":""},{"id":"whe-freq","source_key":"whe","locator":"","excerpt":"The assembly met at least once a month, more likely two or three times, on the Pnyx hill in a dedicated space which could accommodate around 6000 citizens.","note":""},{"id":"wp-vote","source_key":"wp","locator":"","excerpt":"Voting was usually by show of hands (χειροτονία, kheirotonia, 'arm stretching') with officials judging the outcome by sight. This could cause problems when it becomes too dark to see properly. However, any member could demand that officials issue a recount.","note":""},{"id":"wp-quorum","source_key":"wp","locator":"","excerpt":"For a small category of votes, a quorum of 6,000 was required, principally grants of citizenship, and here, small colored stones were used, white for yes and black for no.","note":""},{"id":"wp-parties","source_key":"wp","locator":"","excerpt":"Though there might be blocs of opinion, sometimes enduring, on important matters, there were no political parties, and likewise government —or opposition—as in the Westminster system did not exist. Voting was by simple majority.","note":""},{"id":"wp-rope","source_key":"wp","locator":"","excerpt":"In the 5th century, public slaves forming a cordon with a red-stained rope herded citizens from the agora into the assembly meeting place (Pnyx), a fine being imposed on those who got the red on their clothes.","note":""},{"id":"wp-unaccount","source_key":"wp","locator":"","excerpt":"Crucially, citizens voting in both were not subject to review and prosecution, as were council members and all other officeholders. ... If the assembly broke the law, the only thing that might happen is that it would punish those who had proposed that it had agreed to. If a mistake had been made, from the assembly's viewpoint it could only be because it had been misled.","note":""},{"id":"wp-boul","source_key":"wp","locator":"","excerpt":"Ho boulomenos ('he who wishes', or 'anyone who wishes'). This expression encapsulated the right of citizens to take the initiative to stand to speak in the assembly, to initiate a public lawsuit (that is, one held to affect the political community as a whole), to propose a law before the lawmakers, or to approach the council with suggestions.","note":""},{"id":"wp-boule500","source_key":"wp","locator":"","excerpt":"In 594 BC, Solon is said to have created a boule of 400 to guide the work of the assembly.[49] After the reforms of Cleisthenes, the Athenian Boule was expanded to 500 and was selected by lot every year.","note":""},{"id":"boule-50","source_key":"boule","locator":"","excerpt":"Each of the ten tribes supplied 50 men to the council with each of the 50 adhering from its constituting demes and distributed according to the size of their population. ... Only male citizens age 30 or above and with no criminal charges, who had put themselves forward would be available for selection.","note":""},{"id":"boule-term","source_key":"boule","locator":"","excerpt":"Members served for one year and no man could serve more than twice in his life, nor more than once a decade.","note":""},{"id":"wp-boule-twice","source_key":"wp","locator":"","excerpt":"For example, a citizen could only be a member of the Boule in two non-consecutive years in their life.","note":""},{"id":"wp-boule-roles","source_key":"wp","locator":"","excerpt":"The Boule's roles in public affairs included finance, maintaining the military's cavalry and fleet of ships, advising the generals, approving of newly elected magistrates, and receiving ambassadors. Most importantly, the Boule would draft probouleumata, or deliberations for the Ecclesia to discuss and approve on.","note":""},{"id":"boule-daily","source_key":"boule","locator":"","excerpt":"The council was responsible for about half of the decrees ratified by the Assembly.[3] The boule met every day except for festival days and ill-omened days.","note":""},{"id":"wp-boule-limits","source_key":"wp","locator":"","excerpt":"Altogether, the boule was responsible for a great portion of the administration of the state, but was granted relatively little latitude for initiative; the boule's control over policy was executed in its probouleutic, rather than its executive function; in the former, it prepared measures for deliberation by the assembly, in the latter, it merely executed the wishes of the assembly.","note":""},{"id":"wp-prytany","source_key":"wp","locator":"","excerpt":"The members from each of the ten tribes in the Boule took it in turns to act as a standing committee (the prytaneis) of the Boule for a period of thirty-six days. All fifty members of the prytaneis on duty were housed and fed in the tholos of the Prytaneion, a building adjacent to the bouleuterion, where the boule met. A chairman for each tribe was chosen by lot each day, who was required to stay in the tholos for the next 24 hours, presiding over meetings of the Boule and Assembly.","note":""},{"id":"boule-zeug","source_key":"boule","locator":"","excerpt":"Additionally, membership was restricted at this time to the top three of the original four property classes (the pentacosiomedimni, hippeis and zeugitae, but not the thetes). This restriction, though never officially changed, fell out of practice by the middle of the 5th century BC.","note":""},{"id":"boule-pay","source_key":"boule","locator":"","excerpt":"At some point in the late 5th century, pay was instituted for those serving in the boule; this may have been a way to encourage poorer citizens to volunteer, who would otherwise be reluctant to serve. ... although there is some evidence that richer citizens served out of proportion to poorer citizens. This may be due to the heavy investment of time required","note":""},{"id":"wp-courts-basis","source_key":"wp","locator":"","excerpt":"The authority exercised by the courts had the same basis as that of the assembly: both were regarded as expressing the direct will of the people.","note":""},{"id":"wp-courts-age","source_key":"wp","locator":"","excerpt":"The age limit of 30 or older, the same as that for office holders but ten years older than that required for participation in the assembly, gave the courts a certain standing in relation to the assembly. Jurors were required to be under oath, which was not required for attendance at the assembly.","note":""},{"id":"wp-courts-unacc","source_key":"wp","locator":"","excerpt":"Unlike office holders (magistrates), who could be impeached and prosecuted for misconduct, the jurors could not be censured, for they, in effect, were the people and no authority could be higher than that.","note":""},{"id":"heliaia-oath","source_key":"heliaia","locator":"","excerpt":"The oath bound jurors to judge according to the laws and decrees of the Assembly and Council, or where no law existed, according to their own sense of justice","note":""},{"id":"brit-courts","source_key":"brit","locator":"","excerpt":"Another important political institution in Athens was the popular courts (dikasteria; see dicastery), described by one scholar as “the most important organ of state, alongside the Assembly,” with “unlimited power to control the Assembly, the Council, the magistrates, and political leaders.","note":""},{"id":"wp-jury-pool","source_key":"wp","locator":"","excerpt":"juries were selected by lot from a panel of 600 jurors, there being 600 jurors from each of the ten tribes of Athens, making a jury pool of 6,000 in total.","note":""},{"id":"wp-jury-size","source_key":"wp","locator":"","excerpt":"For private suits, the minimum jury size was 200 (increased to 401 if a sum of over 1,000 drachmas was at issue), for public suits 501. Under Cleisthenes's reforms, juries were selected by lot from a panel of 600 jurors, there being 600 jurors from each of the ten tribes of Athens, making a jury pool of 6,000 in total.[55] For particularly important public suits the jury could be increased by adding in extra allotments of 500. 1,000 and 1,500 are regularly encountered as jury sizes","note":""},{"id":"wp-trial","source_key":"wp","locator":"","excerpt":"The cases were put by the litigants themselves in the form of an exchange of single speeches timed by a water clock or clepsydra, first prosecutor then defendant. In a public suit the litigants each had three hours to speak, much less in private suits (though here it was in proportion to the amount of money at stake). Decisions were made by voting without any time set aside for deliberation. ... No appeal was possible.","note":""},{"id":"wp-oneday","source_key":"wp","locator":"","excerpt":"Justice was rapid: a case could last no longer than one day and had to be completed by the time the sun set.","note":""},{"id":"wp-antiprof","source_key":"wp","locator":"","excerpt":"The system showed a marked anti-professionalism. No judges presided over the courts, nor did anyone give legal direction to the jurors. With the random selection of jurors, it meant that these jurors were simply ordinary citizens with little to no legal training.","note":""},{"id":"wp-logographer","source_key":"wp","locator":"","excerpt":"There were no lawyers as such; litigants acted solely in their capacity as citizens. Whatever professionalism there was tended to disguise itself; it was possible to pay for the services of a speechwriter or logographer (logographos), but this may not have been advertised in court.","note":""},{"id":"wp-courts-cost","source_key":"wp","locator":"","excerpt":"Running the courts was one of the major expenses of the Athenian state and there were moments of financial crisis in the 4th century when the courts, at least for private suits, had to be suspended.","note":""},{"id":"wp-offices","source_key":"wp","locator":"","excerpt":"Approximately 1,100 citizens (including the members of the council of 500) held office each year. They were mostly chosen by lot, with a much smaller (and more prestigious) group of about 100 elected.","note":""},{"id":"wp-offices-self","source_key":"wp","locator":"","excerpt":"Neither was compulsory; individuals had to nominate themselves for both selection methods.","note":""},{"id":"wp-lot","source_key":"wp","locator":"","excerpt":"The allotment of an individual was based on citizenship, rather than merit or any form of personal popularity which could be bought. Allotment, therefore, was seen as a means to prevent the corrupt purchase of votes and it gave citizens political equality, as all had an equal chance of obtaining government office.","note":""},{"id":"sort-greek","source_key":"sort","locator":"","excerpt":"Most Greek writers who mention democracy (including Aristotle, [12]: 69 [Note 1][Note 2] Plato,[Note 3] Herodotus,[Note 4] and Pericles[Note 5]) emphasize the role of selection by lot, or state outright that being allotted is more democratic than elections (which were seen as oligarchic).","note":""},{"id":"sort-doubt","source_key":"sort","locator":"","excerpt":"however questioned whether randomly-selected decision-makers had enough expertise.","note":""},{"id":"wp-boards","source_key":"wp","locator":"","excerpt":"Athenians selected for office served as teams (boards, panels). In a group, one person is more likely to know the right way to do things and those that do not may learn from those that do. During the period of holding a particular office, everyone on the team would be observing everybody else as a sort of check.","note":""},{"id":"wp-rotation","source_key":"wp","locator":"","excerpt":"No office appointed by lot could be held twice by the same individual. The only exception was the boule or council of 500. In this case, simply by demographic necessity, an individual could serve twice in a lifetime.","note":""},{"id":"wp-rotation2","source_key":"wp","locator":"","excerpt":"To the Athenians, it seems what had to be guarded against was not incompetence but any tendency to use the office as a way of accumulating ongoing power.","note":""},{"id":"kler","source_key":"kler","locator":"","excerpt":"The kleroterion was a slab of stone incised with rows of slots and with an attached tube. Citizens' tokens—pinakia—were placed randomly in the slots ... dice that were coloured differently (assumed to be black and white) ... When a die was released, a complete row of tokens (so, one citizen from each of the tribes of Athens) was either selected if the die was coloured one colour, or discarded if it was the alternate color. ... and from 370 BC onwards, they employed the kleroterion.","note":""},{"id":"kler-find","source_key":"kler","locator":"","excerpt":"Archaeologists first discovered kleroteria in the 1930s in the Athenian Agora, dating them to the second century BC.","note":""},{"id":"wp-elected","source_key":"wp","locator":"","excerpt":"During an Athenian election, approximately one hundred officials out of a thousand were elected rather than chosen by lot. There were two main categories in this group: those required to handle large sums of money, and the 10 generals, the strategoi.","note":""},{"id":"wp-elected2","source_key":"wp","locator":"","excerpt":"One reason that financial officials were elected was that any money embezzled could be recovered from their estates; election in general strongly favoured the rich, but in this case, wealth was virtually a prerequisite. Generals were elected not only because their role required expert knowledge, but also because they needed to be people with experience and contacts in the wider Greek world where wars were fought.","note":""},{"id":"wp-pericles-power","source_key":"wp","locator":"","excerpt":"with the notable exception of the generals (strategoi), each office had restrictive term limits. ... Yet in the case of Pericles, it is wrong to see his power as coming from his long series of annual generalships (each year along with nine others). His officeholding was rather an expression and a result of the influence he wielded. That influence was based on his relation with the assembly","note":""},{"id":"wp-iv-split","source_key":"wp","locator":"","excerpt":"Under the 4th century version of democracy, the roles of general and of key political speaker in the assembly tended to be filled by different persons. In part, this was a consequence of the increasingly specialized forms of warfare practiced in the later period.","note":""},{"id":"wp-dokimasia","source_key":"wp","locator":"","excerpt":"Furthermore, all citizens selected were reviewed before taking up office (dokimasia) at which time they might be disqualified.","note":""},{"id":"dokim","source_key":"dokim","locator":"","excerpt":"The purpose of this was to ascertain not their actual capacity for the post, which was presupposed in all candidates, but their descent from Athenian citizens, their life and character, and (in the case of some offices which involved the administration of large sums) even the amount of their property. ... The examination was carried on in public by the archons in the presence of the Boule, and anyone present had the right to raise objections.","note":""},{"id":"euth","source_key":"euth","locator":"","excerpt":"In Athens the examination had two parts; the logos ('statement of account'), concerned the handling of public money and dealt with by a board of ten logistai (λογισταί, accountants), and the euthynai proper, an opportunity to raise any other objection to one's conduct in office, dealt with by a board of ten euthynoi (εὔθυνοι, straighteners) appointed by the boule.","note":""},{"id":"wp-impeach","source_key":"wp","locator":"","excerpt":"Both of these processes were in most cases brief and formulaic, but they opened up the possibility of a contest before a jury court if some citizen wanted to take a matter up. ... Even during his period of office, any officeholder could be impeached and removed from office by the assembly. In each of the ten \"main meetings\" (kuriai ekklesiai) a year, the question was explicitly raised in the assembly agenda: were the office holders carrying out their duties correctly?","note":""},{"id":"wp-agents","source_key":"wp","locator":"","excerpt":"These officeholders were the agents of the people, not their representatives, so their role was that of administration, rather than governing. The powers of officials were precisely defined and their capacity for initiative limited. When it came to penal sanctions, no officeholder could impose a fine over fifty drachmas. Anything higher had to go before a court.","note":""},{"id":"ostr-def","source_key":"ostr","locator":"","excerpt":"was an Athenian democratic procedure in which any citizen could be expelled from the city-state of Athens for ten years. While some instances clearly expressed popular anger at the citizen, ostracism was often used preemptively as a way of neutralizing someone thought to be a threat to the state or a potential tyrant.","note":""},{"id":"ostr-proc","source_key":"ostr","locator":"","excerpt":"The term ostracism derives from the pottery sherds used as voting tokens, called ostraka ... Each year Athenians were asked in the assembly whether they wished to hold an ostracism. The question was put in the sixth of the ten months used for state business under the democracy ... A majority of citizens must agree to start the procedure of ostracism.[5] If they did, an ostracism would be held two months later.","note":""},{"id":"ostr-quorum","source_key":"ostr","locator":"","excerpt":"According to Plutarch, the ostracism was considered valid if the total number of votes cast was at least 6,000;[12] according to a fragment of Philochorus, at least 6,000 votes had to be cast against the person who was to be banished.[13][14] Plutarch's evidence for a quorum of 6,000 agrees with the number required for grants of citizenship in the next century and is generally preferred.","note":""},{"id":"ostr-terms","source_key":"ostr","locator":"","excerpt":"The person newly ostracized had ten days to leave the city.[11] If he attempted to return, the penalty was death. The banished man's property was not confiscated and there was no loss of status. After ten years, he was allowed to return without stigma.","note":""},{"id":"ostr-hist","source_key":"ostr","locator":"","excerpt":"but only occurred in the fifth century BC. The standard account, found in Aristotle's Constitution of the Athenians 22.3,[20] attributes the establishment to Cleisthenes ... The first victim of the practice was not expelled until 487 BC—nearly 20 years later. Over the course of the next 60 years some 12 or more individuals followed him.","note":""},{"id":"ostr-list","source_key":"ostr","locator":"","excerpt":"482 Aristides son of Lysimachus 471 Themistocles son of Neocles (last possible year) 461 Cimon son of Miltiades ... 416 Hyperbolus son of Antiphanes (±1 year)","note":""},{"id":"ostr-ostraka","source_key":"ostr","locator":"","excerpt":"Around 12,000 political ostraka have been excavated in the Athenian agora and in the Kerameikos.","note":""},{"id":"graphe-def","source_key":"graphe","locator":"","excerpt":"was a form of legal action believed to have been introduced at Athens under the democracy sometime around the year 415 BC; it has been seen as a replacement for ostracism, which fell into disuse around the same time, although this view is not held by David Whitehead, who points out that the graphe paranomon was a legal procedure with legal ramifications, including shame, and the convicted had officially committed a crime, whereas the ostrakismos was not shameful in the least.","note":""},{"id":"wp-graphe-416","source_key":"wp","locator":"","excerpt":"In 416 BC, the graphē paranómōn ('indictment against measures contrary to the laws') was introduced.","note":""},{"id":"graphe-susp","source_key":"graphe","locator":"","excerpt":"Once someone announced under oath that he intended to bring such a suit, the legislation or decree in question was suspended until the matter was resolved.","note":""},{"id":"wp-upper","source_key":"wp","locator":"","excerpt":"Under this, anything passed or proposed by the assembly could be put on hold for review before a jury – which might annul it and perhaps punish the proposer as well. ... The quantity of these suits was enormous. The courts became in effect a kind of upper house.","note":""},{"id":"graphe-limits","source_key":"graphe","locator":"","excerpt":"The liability of the proposer expired after one year; after that the law itself could still be attacked and rescinded, but the proposer would not suffer any penalty. After five years the law itself was no longer subject to a suit.","note":""},{"id":"graphe-penalty","source_key":"graphe","locator":"","excerpt":"The penalty for conviction was usually a fine, sometimes small but sometimes so large it could not be paid. In this case disenfranchisement (atimia) would result, effectively ending a political career. Because of this, active politicians began recruiting surrogates to propose bills that they themselves had authored.","note":""},{"id":"graphe-crown","source_key":"graphe","locator":"","excerpt":"A signal example is the pair of speeches surviving from a graphē paranómōn from 333 BC, Demosthenes' On the Crown in response to Aeschines' Against Ctesiphon.","note":""},{"id":"brit-age","source_key":"brit","locator":"","excerpt":"Although citizenship in Athens was hereditary, extending to anyone who was born to parents who were themselves Athenian citizens, membership in the dēmos was limited to male citizens 18 years of age or older (until 403, when the minimum age was raised to 20).","note":""},{"id":"wp-ephebes","source_key":"wp","locator":"","excerpt":"Only adult male Athenian citizens who had completed their military training as ephebes had the right to vote in Athens. ... any adult male citizen over the age of 20 could take part","note":""},{"id":"whe-age","source_key":"whe","locator":"","excerpt":"only male citizens who were 18 years or over could speak (at least in theory) and vote in the assembly, whilst the positions such as magistrates and jurors were limited to those over 30 years of age.","note":""},{"id":"wp-grant","source_key":"wp","locator":"","excerpt":"It could also be granted by the assembly and was sometimes given to large groups (e.g. Plateans in 427 BC and Samians in 405 BC). However, by the 4th century, citizenship was given only to individuals and by a special vote with a quorum of 6,000. This was generally done as a reward for some service to the state. In the course of a century, the number of citizenships granted was in the hundreds rather than thousands.","note":""},{"id":"wp-xenias","source_key":"wp","locator":"","excerpt":"was an action brought against any one who unlawfully exercised the rights of citizenship. If convicted, the person was sold as a slave and the property was forfeited to the state.","note":""},{"id":"wp-atimia","source_key":"wp","locator":"","excerpt":"Also excluded from voting were citizens whose rights were under suspension (typically for failure to pay a debt to the city: see atimia); for some Athenians, this amounted to permanent (and in fact inheritable) disqualification.","note":""},{"id":"wp-women","source_key":"wp","locator":"","excerpt":"women were always excluded from government and public roles. Even in the case of citizenry, the term was rarely used in reference to women. Rather, women were often referred to as an astē, which meant \"a woman belonging to the city\" or Attikē gunē, which meant 'an Attic woman/wife'.","note":""},{"id":"wp-women2","source_key":"wp","locator":"","excerpt":"with orators going as far as leaving out the names of wives and daughters of citizens or finding roundabout ways of referring to them.[40] Pushed out of the public sphere, women's role was confined to the private sphere of working in the home and being cast as a second-rate human, subservient to her male guardian, whether that be a father or husband.","note":""},{"id":"wp-women3","source_key":"wp","locator":"","excerpt":"Despite being barred from the right to vote and citizenship overall, women were granted the right to practice religion.","note":""},{"id":"wp-sparta-women","source_key":"wp","locator":"","excerpt":"Likewise the status of women seems lower in Athens than in many Greek cities. ... and women could own property in their own right, as they could not at Athens.","note":""},{"id":"metic-def","source_key":"metic","locator":"","excerpt":"was a resident of Athens and some other cities who was a citizen of another polis. They held a status broadly analogous to modern permanent residency, being permitted indefinite residence without political rights.","note":""},{"id":"metic-date","source_key":"metic","locator":"","excerpt":"Scholars have tended to date the development of metic status to the reforms of Cleisthenes in 508 BC. ... Rebecca Futo Kennedy dates the origin of metic status in Athens to the 460s,[6] while Watson argues that the legal status of being a metic did not develop until 451 BC – the same year as Pericles introduced his citizenship law.","note":""},{"id":"metic-25000","source_key":"metic","locator":"","excerpt":"One estimate of the population of Attica at the start of the Peloponnesian War in 431 BC found the male metic population to be ~25,000, roughly a third of the total.","note":""},{"id":"metic-burden","source_key":"metic","locator":"","excerpt":"Metics typically shared the burdens of citizenship without any of its privileges. Like citizens, they had to perform military service","note":""},{"id":"slav-num","source_key":"slav","locator":"","excerpt":"It seems certain that Athens had the largest slave population, with as many as 80,000 in the 6th and 5th centuries BC, on average three or four slaves per household. ... The lowest estimate, of 20,000 slaves, during the time of Demosthenes, corresponds to one slave per family.","note":""},{"id":"wp-hyperides","source_key":"wp","locator":"","excerpt":"Around 338 BC the orator Hyperides (fragment 13) claimed that there were 150,000 slaves in Attica, but this figure is probably no more than an impression: slaves outnumbered those of citizen stock but did not swamp them.","note":""},{"id":"slav-census","source_key":"slav","locator":"","excerpt":"Between 317 BC and 307 BC, the tyrant Demetrius Phalereus ordered a general census of Attica, which arrived at the following figures: 21,000 citizens, 10,000 metics and 400,000 slaves. However, some researchers doubt the accuracy of the fi","note":""},{"id":"wp-slavery-debate","source_key":"wp","locator":"","excerpt":"Was democracy \"based on\" slavery? It does seem clear that possession of slaves allowed even poorer Athenians—owning a few slaves was by no means equated with wealth—to devote more of their time to political life.[99] But whether democracy depended on this extra time is impossible to say.","note":""},{"id":"wp-castoriadis","source_key":"wp","locator":"","excerpt":"However, as Cornelius Castoriadis pointed out, other societies also kept slaves but did not develop democracy.","note":""},{"id":"wp-pop","source_key":"wp","locator":"","excerpt":"During the 4th century BC, there might well have been some 250,000–300,000 people in Attica.[2] Citizen families could have amounted to 100,000 people, and out of these some 30,000 would have been adult male citizens entitled to vote in the assembly. In the mid-5th century, the number of adult male citizens was perhaps as high as 60,000","note":""},{"id":"brit-pop","source_key":"brit","locator":"","excerpt":"One scholar has suggested that in the mid-4th century there may have been about 100,000 citizens, 10,000 resident foreigners, or metics, and as many as 150,000 slaves. Among citizens, about 30,000 were males over 18. If these numbers are roughly correct, then the dēmos comprised 10 to 15 percent of the total population.","note":""},{"id":"wp-pct","source_key":"wp","locator":"","excerpt":"The percentage of the population that actually participated in the government was 10% to 20% of the total number of inhabitants, but this varied from the fifth to the fourth century BC.","note":""},{"id":"wp-size","source_key":"wp","locator":"","excerpt":"among Greek city-states Athens was huge: most of the thousand or so Greek cities could only muster 1,000–1,500 adult male citizens each; and Corinth, a major power, had at most 15,000.","note":""},{"id":"wp-breadth","source_key":"wp","locator":"","excerpt":"Some Athenian citizens were far more active than others, but the vast numbers required for the system to work testify to a breadth of direct participation among those eligible that greatly surpassed any present-day democracy.","note":""},{"id":"whe-elite","source_key":"whe","locator":"","excerpt":"Citizens probably accounted for 10-20% of the polis population, and of these it has been estimated that only 3,000 or so people actively participated in politics. Of this group, perhaps as few as 100 citizens - the wealthiest, most influential, and the best speakers - dominated the political arena","note":""},{"id":"wp-attend","source_key":"wp","locator":"","excerpt":"As usual in ancient democracies, one had to physically attend a gathering to vote. Military service or simple distance prevented the exercise of citizenship.","note":""},{"id":"bgwp-lit","source_key":"bgwp","locator":"","excerpt":"Освен това имотните граждани са били задължени да извършват общественополезни дейности, подобно на съвременните благотворителни акции, това са т. нар. литургии. При литургията гражданинът на собствени разноски строи например кораби за флота, организира конкурси за писане на драма, строи обществени сгради и др.","note":""},{"id":"parr","source_key":"parr","locator":"","excerpt":"In the Classical period, parrhesia was a fundamental component of the Athenian democracy.[5] In the courts or the Ecclesia, the assembly of citizens, Athenians were free to say almost anything. In the Dionysia, playwrights such as Aristophanes made full use of their right to ridicule whomever they chose.","note":""},{"id":"whe-parr","source_key":"whe","locator":"","excerpt":"An important element in the debates was freedom of speech (parrhēsia) which became, perhaps, the citizen's most valued privilege.","note":""},{"id":"ison","source_key":"ison","locator":"","excerpt":"is a word that means equality before the law.[3][4][5] It was a word used by ancient Greek writers such as Herodotus[6] and Thucydides[7] to refer to some kind of popular government.","note":""},{"id":"wp-idiot","source_key":"wp","locator":"","excerpt":"Pericles, according to Thucydides, characterized the Athenians as being very well-informed on politics: We do not say that a man who takes no interest in politics is a man who minds his own business; we say that he has no business here at all.","note":""},{"id":"wp-idiot2","source_key":"wp","locator":"","excerpt":"The word idiot originally simply meant \"private citizen\"; in combination with its more recent meaning of \"foolish person\", this is sometimes used by modern commentators to demonstrate that the ancient Athenians considered those who did not participate in politics as foolish.[64][65][66] But the sense history of the word does not support this interpretation.","note":""},{"id":"whe-critics","source_key":"whe","locator":"","excerpt":"Critics of democracy, such as Thucydides and Aristophanes, pointed out that not only were proceedings dominated by an elite, but that the dēmos could be too often swayed by a good orator or popular leaders (the demagogues), get carried away with their emotions, or lack the necessary knowledge to make informed decisions.","note":""},{"id":"wp-empire","source_key":"wp","locator":"","excerpt":"Although democracy predated Athenian imperialism by over thirty years, they are sometimes associated with each other. For much of the 5th century at least, democracy fed off an empire of subject states.","note":""},{"id":"delian","source_key":"delian","locator":"","excerpt":"The Delian League was a confederacy of Greek city-states, numbering between 150 and 330,[1] founded in 478 BC[2] under the hegemony of Athens, whose purpose was to continue fighting the Persian Empire","note":""},{"id":"wp-empire2","source_key":"wp","locator":"","excerpt":"The common people were numerically dominant in the navy, which they used to pursue their own interests in the form of work as rowers and in the hundreds of overseas administrative positions. Furthermore, they used the income from empire to fund payment for officeholding.","note":""},{"id":"wp-melos","source_key":"wp","locator":"","excerpt":"At times the imperialist democracy acted with extreme brutality, as in the decision to execute the entire male population of Melos and sell off its women and children simply for refusing to become subjects of Athens.","note":""},{"id":"myt","source_key":"myt","locator":"","excerpt":"The debate occurred in 427 BC.[1] In the immediate aftermath of the revolt, the Athenians had decided to execute all Mytilenean men and enslave the women and children, but gathered the next day to reconsider. Thucydides reports the revolt and the resultant debate in book three of his History of the Peloponnesian War, and the opposing viewpoints concerning the warranted retributive justice are reflected in two speeches given by prominent Athenians.","note":""},{"id":"thuc-funeral","source_key":"thuc","locator":"","excerpt":"Its administration favours the many instead of the few; this is why it is called a democracy. If we look to the laws, they afford equal justice to all in their private differences; if no social standing, advancement in public life falls to reputation for capacity, class considerations not being allowed to interfere with merit; nor again does poverty bar the way, if a man is able to serve the state, he is not hindered by the obscurity of his condition.","note":""},{"id":"funeral-school","source_key":"funeral","locator":"","excerpt":"In short, I say that as a city we are the school of Hellas","note":""},{"id":"wp-critics","source_key":"wp","locator":"","excerpt":"Ancient Greek critics of Athenian democracy include Thucydides the general and historian, Aristophanes the playwright, Plato the pupil of Socrates, Aristotle the pupil of Plato, and a writer known as the Old Oligarch.","note":""},{"id":"wp-critics2","source_key":"wp","locator":"","excerpt":"While modern critics are more likely to find fault with the restrictive qualifications for political involvement, these ancients viewed democracy as being too inclusive. For them, the common people were not necessarily the right people to rule and were likely to make huge mistakes.","note":""},{"id":"wp-samons","source_key":"wp","locator":"","excerpt":"According to Samons: The modern desire to look to Athens for lessons or encouragement for modern thought, government, or society must confront this strange paradox: the people that gave rise to and practiced ancient democracy left us almost nothing but criticism of this form of regime (on a philosophical or theoretical level). And what is more, the actual history of Athens in the period of its democratic government is marked by numerous failures, mistakes, and misdeeds—most infamously, the execution of Socrates","note":""},{"id":"psxwp-auth","source_key":"psxwp","locator":"","excerpt":"Though the treatise was once attributed to Xenophon, amongst whose works it was preserved, it is now taken not to have been his work. ... The author of the work is sometimes referred to as the Old Oligarch – a name first used by Gilbert Murray.","note":""},{"id":"psxwp-date","source_key":"psxwp","locator":"","excerpt":"Dates suggested for the Constitution of the Athenians range from as early as 443 to as late as 406 BC.[8] Most scholars favour a date sometime during the Archidamian War (431–421 BC).","note":""},{"id":"psx-open","source_key":"psx","locator":"","excerpt":"I praise it not, in so far as the very choice involves the welfare of the baser folk as opposed to that of the better class. I repeat, I withhold my praise so far; but, given the fact that this is the type agreed upon, I propose to show that they set about its preservation in the right way","note":""},{"id":"psxwp-views","source_key":"psxwp","locator":"","excerpt":"Scholars disagree on the author's political views. Though most see the work as sincere and the author as genuinely oligarchic, some have seen the work as an intellectual exercise by an author who does not sincerely believe the arguments that he advances. ... The Constitution of the Athenians focuses on the interdependency between Athens’ naval supremacy and its democracy.","note":""},{"id":"wp-thuc-crit","source_key":"wp","locator":"","excerpt":"Thucydides, from his aristocratic and historical viewpoint, reasoned that a serious flaw in democratic government was that the common people were often much too credulous about even contemporary facts to rule justly, in contrast to his own critical-historical approach to history. For example, he points to errors regarding Sparta; Athenians erroneously believed that Sparta's kings each had two votes in their ruling council and that there existed a Spartan battalion called Pitanate lochos. To Thucydides, this carelessness was due to common peoples' \"preference for ready-made accounts","note":""},{"id":"wp-plato","source_key":"wp","locator":"","excerpt":"While Plato blamed democracy for killing Socrates, his criticisms of the rule of the demos were much more extensive. Much of his writings were about his alternatives to democracy. His The Republic, The Statesman, and Laws contained many arguments against democratic rule and in favour of a much narrower form of government: \"The organization of the city must be confided to those who possess knowledge","note":""},{"id":"rep-557","source_key":"mitrep","locator":"","excerpt":"And then democracy comes into being after the poor have conquered their opponents, slaughtering some and banishing some, while to the remainder they give an equal share of freedom and power; and this is the form of government in which the magistrates are commonly elected by lot.","note":""},{"id":"rep-558","source_key":"mitrep","locator":"","excerpt":"democracy, which is a charming form of government, full of variety and disorder, and dispensing a sort of equality to equals and unequals alike.","note":""},{"id":"sep-plato","source_key":"sepplato","locator":"","excerpt":"Socrates argues that without some publicly entrenched standards for evaluation guiding the city, chaos and strife are unavoidable. Even the timocracy and oligarchy, for all their flaws, have public standards for value. But democracy honors all pursuits equally, which opens the city to conflict and disorder. Some readers find a silver lining in this critique. They note that the democracy’s tolerance extends to philosophers","note":""},{"id":"sep-statesman","source_key":"sepplato","locator":"","excerpt":"the Statesman, where the Stranger ranks democracy above oligarchy.","note":""},{"id":"socr","source_key":"socr","locator":"","excerpt":"280 jurors found the defendant guilty while 221 found him innocent The Trial of Socrates (399 BC) was held to determine the philosopher's guilt of two charges against the city of Athens: asebeia (impiety) and corruption of the youth. ... agreed to a sentence of death to be executed by Socrates's drinking a poisonous beverage of hemlock.","note":""},{"id":"wp-socr-debate","source_key":"wp","locator":"","excerpt":"In 399 BC, Socrates himself was put on trial and executed for \"corrupting the young and believing in strange gods\". His death gave Europe one of the first intellectual martyrs still recorded, and is often cited as an example of the harmful potential of democracy. The implications of Socrates' execution for democracy are the source of much academic debate.","note":""},{"id":"wp-arist","source_key":"wp","locator":"","excerpt":"Similarly, Plato and Aristotle criticized democratic rule as the numerically preponderant poor tyrannizing the rich. Instead of seeing it as a fair system under which everyone has equal rights, they regarded it as manifestly unjust. In Aristotle's works, this is categorized as the difference between \"arithmetic\" and \"geometric\" (i.e. proportional) equality.","note":""},{"id":"sep-arist","source_key":"separ","locator":"","excerpt":"where the middle class is numerous, there least occur factions and divisions among citizens” (IV.11.1296a7–9). The middle constitution is therefore both more stable and more just than oligarchy and democracy. Although Aristotle classifies democracy as a deviant constitution (albeit the best of a bad lot)","note":""},{"id":"sep-arist-many","source_key":"separ","locator":"","excerpt":"he argues that a case might be made for popular rule in Politics III.11, a discussion which has attracted the attention of modern democratic theorists. The central claim is that the many may turn out to be better than the virtuous few when they come together, even though the many may be inferior when considered individually. For if each individual has a portion of virtue and practical wisdom, they may pool these moral assets and turn out to be better rulers than even a very wise individual. This argument seems to anticipate treatments of “the wisdom of the multitude” such as Condorcet’s “jury theorem.”","note":""},{"id":"wp-arist2","source_key":"wp","locator":"","excerpt":"Rather than any citizen partaking with an equal share in the rule, he thought that those who were more virtuous should have greater power in governance.","note":""},{"id":"wp-grote","source_key":"wp","locator":"","excerpt":"George Grote claimed in his History of Greece (1846–1856) that \"Athenian democracy was neither the tyranny of the poor, nor the rule of the mob\". He argued that only by giving every citizen the vote would people ensure that the state would be run in the general interest.","note":""},{"id":"wp-mill","source_key":"wp","locator":"","excerpt":"Macaulay and John Stuart Mill and George Grote saw the great strength of the Athenian democracy in the high level of cultivation that citizens enjoyed, and called for improvements in the educational system of Britain that would make possible a shared civic consciousness parallel to that achieved by the ancient Athenians","note":""},{"id":"hansen","source_key":"hansen","locator":"","excerpt":"(20 August 1940 – 22 June 2024) was a Danish classical philologist and classical demographer who was one of the leading scholars in Athenian Democracy and the Polis. ... From 1993 to 2005 he was the director of the Copenhagen Polis Centre. ... The Athenian Democracy in the Age of Demosthenes (1991)","note":""},{"id":"hansen2","source_key":"hansen","locator":"","excerpt":"He extended his work on ancient Greek democracy to the possibilities of modern direct democracy.[5] It has been commented that his work has become \"good to think with\" by those seeking to reform contemporary democracy.","note":""},{"id":"ober","source_key":"ober","locator":"","excerpt":"professor of classics and political science, at Stanford University ... His teaching and research link ancient Greek history and philosophy with modern political theory and practice on democracy.","note":""},{"id":"oberdk","source_key":"oberdk","locator":"","excerpt":"Democracy and Knowledge: Innovation and Learning in Classical Athens 2008 Author(s) Josiah Ober ... He argues that the key to Athens's success lay in how the city-state managed and organized the aggregation and distribution of knowledge among its citizens. Ober explores the institutional contexts of democratic knowledge management, including the use of social networks for collecting information, publicity for building common knowledge, and open access for lowering transaction costs.","note":""},{"id":"ober-balzan","source_key":"ober","locator":"","excerpt":"In 2025 he was awarded the Balzan Prize for his groundbreaking research on the origins and functioning of Athenian democracy in classical times.","note":""},{"id":"ober-crit","source_key":"ober","locator":"","excerpt":"Some early work was criticized by Mogens Herman Hansen for overemphasizing the ideological aspect of Athenian democracy against its institutional dimension,[6] and P.J. Rhodes accused him of abandoning scholarly impartiality in favour of democratic advocacy.","note":""},{"id":"cart-modern","source_key":"bmcr18","locator":"","excerpt":"Though originally published in March/April 2016 ... he propounds the idea that the use of representatives and parliamentary parties in modern democracies has alienated citizens from the ancient concept that the people themselves should wield direct executive power.","note":""},{"id":"bmcr13","source_key":"bmcr13","locator":"","excerpt":"he argued, in my opinion persuasively, that democracy was not an Athenian invention that spread from Athens to the rest of the Greek world in the course of the classical period. In a number of poleis popular government can be traced back to the sixth century before it was instituted at Athens by Kleisthenes in 508/7.","note":""},{"id":"bmcr13-54","source_key":"bmcr13","locator":"","excerpt":"Eric W. Robinson, Democracy beyond Athens: Popular Government in the Greek Classical Age. Cambridge; New York: Cambridge University Press, 2011. ... inventory of fifty-four democratically governed city-states","note":""},{"id":"wp-lines","source_key":"wp","locator":"","excerpt":"A case can be made that discriminatory lines came to be drawn more sharply under Athenian democracy than before or elsewhere, in particular in relation to women and slaves, as well as in the line between citizens and non-citizens.","note":""},{"id":"wp-fotopoulos","source_key":"wp","locator":"","excerpt":"Greek philosopher and activist Takis Fotopoulos has argued that \"the final failure, of Athenian democracy was not due, as it is usually asserted by its critics, to the innate contradictions of democracy itself but, on the contrary, to the fact that the Athenian democracy never matured to become an inclusive democracy.","note":""},{"id":"wp-legacy1","source_key":"wp","locator":"","excerpt":"Yet after the demise of Athenian democracy few looked upon it as a good form of government.[102] No legitimation of that rule was formulated to counter the negative accounts of Plato and Aristotle, who saw it as the rule of the poor, who plundered the rich. Democracy came to be viewed as a \"collective tyranny\". \"Well into the 18th century democracy was consistently condemned.","note":""},{"id":"wp-rome","source_key":"wp","locator":"","excerpt":"The classical example that inspired the American and French revolutionaries, as well as English radicals, was Rome rather than Greece, and, in the age of Cicero and Caesar, Rome was a republic but not a democracy. Thus, the Founding Fathers of the United States who met in Philadelphia in 1787 did not set up a Council of the Areopagos, but a Senate","note":""},{"id":"fed10","source_key":"fed10","locator":"","excerpt":"a pure democracy, by which I mean a society consisting of a small number of citizens, who assemble and administer the government in person, can admit of no cure for the mischiefs of faction. ... Hence it is that such democracies have ever been spectacles of turbulence and contention; have ever been found incompatible with personal security or the rights of property","note":""},{"id":"fed55","source_key":"fed55","locator":"","excerpt":"In all very numerous assemblies, of whatever character composed, passion never fails to wrest the sceptre from reason. Had every Athenian citizen been a Socrates, every Athenian assembly would still have been a mob.","note":""},{"id":"wp-rousseau","source_key":"wp","locator":"","excerpt":"Following Rousseau (1712–1778), \"democracy came to be associated with popular sovereignty instead of popular participation in the exercise of power\".","note":""},{"id":"constwp","source_key":"constwp","locator":"","excerpt":"is an essay by Benjamin Constant, which is a transcript of a speech of the same name made at the Royal Athenaeum of Paris in 1819. ... consisted of the active and constant participation in the collective power ... Freedom in modern societies is incompatible with that of the ancients. This is the opportunity to do what we want, it is a protection of the private sphere.","note":""},{"id":"constant","source_key":"constant","locator":"","excerpt":"The aim of the ancients was to share social power among the citizens of a single country; that’s what they called ‘liberty’. The aim of the moderns is to be secure in their private benefits","note":""},{"id":"constant-athens","source_key":"constant","locator":"","excerpt":"We shall see why Athens is the ancient state that most resembles the modern ones.","note":""},{"id":"constwp2","source_key":"constwp","locator":"","excerpt":"except in Athens, which, Constant tells us, \"is [of all the ancient states] the one who has resembled the modern ones\" and that it granted \"to its citizens infinitely more individual freedom than Rome and Sparta ... However, we must moderate this idea with the practice of ostracism, symbol of the power of the state over the individ","note":""},{"id":"wp-ww2","source_key":"wp","locator":"","excerpt":"Later, and until the end of World War Il, democracy became dissociated from its ancient frame of reference. After that, it was not just one of the many possible ways in which political rule could be organised. Instead, it became the only possible political system in an egalitarian society.","note":""},{"id":"sort-modern","source_key":"sort","locator":"","excerpt":"In ancient Athenian democracy, sortition was the traditional and primary method for appointing political officials, and its use was regarded as a principal characteristic of democracy. ... Sortition is most commonly used to form deliberative mini-publics like citizens' assemblies (or the smaller citizen juries).","note":""},{"id":"oecd","source_key":"oecd","locator":"","excerpt":"This \"deliberative wave\" has been building since the 1980s, gaining momentum since around 2010. This report has gathered close to 300 representative deliberative practices","note":""},{"id":"sort-600","source_key":"sort","locator":"","excerpt":"The OECD has counted almost 600 examples of citizens' assemblies with members selected by lottery for public decision making.","note":""},{"id":"irca","source_key":"irca","locator":"","excerpt":"is a citizens' assembly established in Ireland in 2016 to consider several political questions including the Constitution of Ireland.[3] Questions considered include: abortion, fixed term parliaments, referendums, population ageing, and climate change. ... Members of each assembly consist of 99 citizens and the chair for a total of 100 members.","note":""},{"id":"oidp","source_key":"oidp","locator":"","excerpt":"In 2019, a permanent Citizens' Council was established in Ostbelgien (German for Eastern Belgium, the German-speaking community of the country) to constitute the third fundamental democratic institution together with the Parliament and the Executive.","note":""},{"id":"bour-scale","source_key":"bour","locator":"","excerpt":"A sample of 6,000 citizens (typical of the People’s Assembly) could accurately represent a population of 300,000,000 as well as 30,000.","note":""},{"id":"wp-comparisons","source_key":"wp","locator":"","excerpt":"[C]omparisons with Athens will continue to be made as long as societies keep striving to realize democracy under modern conditions and their successes and failures are discussed.","note":""},{"id":"landemore","source_key":"landemore","locator":"","excerpt":"A core problem in deliberative democracy is the tension between two seemingly equally important conditions of democratic legitimacy: deliberation on the one hand and mass participation on the other. Might artificial intelligence help bring quality deliberation to the masses? The paper first examines the conundrum in deliberative democracy around the tradeoff between deliberation and mass participation by returning to the seminal debate between Joshua Cohen and Jürgen Habermas about the proper model of deliberative democracy. It then turns to an analysis of the 2019 French Great National Debate, a low-tech attempt to involve millions of French citizens in a structured exercise of collective deliberation over a two-month period. Building on the shortcomings of this empirical attempt, the paper then considers two different visions for an algorithm-powered scaled-up form of mass deliberation—Mass Online Deliberation on the one hand and a multiplicity of rotating randomly selected mini-publics on the other","note":""},{"id":"mittr","source_key":"mittr","locator":"","excerpt":"October 17, 2024 ... Researchers from Google DeepMind trained a system of large language models (LLMs) to operate as a “caucus mediator,” generating summaries that outline a group’s areas of agreement ... named the Habermas machine (HM) ... Google DeepMind recruited 5,734 participants","note":""},{"id":"hidalgo","source_key":"hidalgo","locator":"","excerpt":"Augmented Democracy (AD) is the idea of using digital twins to expand the ability of people to participate directly in a large volume of democratic decisions.","note":""},{"id":"jod","source_key":"jod","locator":"","excerpt":"However, that same technology—with its potential to produce disinformation and misinformation at scale—threatens to interfere with democratic representation, undermine democratic accountability, and corrode social and political trust.","note":""},{"id":"ath-43-prytany","source_key":"athpol","locator":"","excerpt":"Each tribe holds the office of Prytanes in turn, the order being determined by lot; the first four serve for thirty-six days each, the last six for thirty-five, since the reckoning is by lunar years.","note":""},{"id":"ath-44","source_key":"athpol","locator":"","excerpt":"There is a single President of the Prytanes, elected by lot, who presides for a night and a day; he may not hold the office for more than that time, nor may the same individual hold it twice.","note":""},{"id":"ath-22-lot","source_key":"athpol","locator":"","excerpt":"in the archonship of Telesinus, they for the first time since the tyranny elected, tribe by tribe, the nine Archons by lot out of the five hundred candidates selected by the demes, all the earlier ones having been elected by vote; and in the same year Megacles son of Hippocrates, of the deme of Alopece, was ostracized.","note":""},{"id":"ath-55","source_key":"athpol","locator":"","excerpt":"When they are examined, they are asked, first, 'Who is your father, and of what deme? who is your father's father? who is your mother? who is your mother's father, and of what deme?' Then the candidate is asked whether he possesses an ancestral Apollo and a household Zeus, and where their sanctuaries are; next if he possesses a family tomb, and where; then if he treats his parents well, and pays his taxes, and has served on the required military expeditions.","note":""},{"id":"ath-43-ostr","source_key":"athpol","locator":"","excerpt":"In the sixth prytany, in addition to the business already stated, the question is put to the vote whether it is desirable to hold a vote of ostracism or not;","note":""},{"id":"ath-22-first","source_key":"athpol","locator":"","excerpt":"they for the first time made use of the law of ostracism. This had originally been passed as a precaution against men in high office, because Pisistratus took advantage of his position as a popular leader and general to make himself tyrant; and the first person ostracized was one of his relatives, Hipparchus son of Charmus","note":""},{"id":"ath-22-recall","source_key":"athpol","locator":"","excerpt":"all the ostracized persons were recalled, on account of the advance of the army of Xerxes;","note":""},{"id":"ath-42","source_key":"athpol","locator":"","excerpt":"They are enrolled among the demesmen at the age of eighteen. On the occasion of their enrollment the demesmen give their votes on oath, first whether the candidates appear to be of the age prescribed by the law (if not, they are dismissed back into the ranks of the boys), and secondly whether the candidate is free born and of such parentage as the laws require.","note":""}],"status":"published","featured":false,"revision":1,"created_at":"2026-10-26T23:29:07.624Z","updated_at":"2026-10-26T23:29:07.624Z"}