{"id":"6a38db59-138d-444a-9068-f285109fe7c3","slug":"yurgen-habermas","title":"Юрген Хабермас","category":"Общество · Демокрация","tags":["Юрген Хабермас","философия","публична сфера","комуникативно действие","етика на дискурса","делиберативна демокрация","Франкфуртска школа","критическа теория","Германия"],"lead":"Юрген Хабермас (на немски: Jürgen Habermas; 18 юни 1929 г. – 14 март 2026 г.) е германски философ и социален теоретик от традицията на критическата теория и прагматизма[^lead]. Той е сред водещите социални теоретици и философи в Германия, Европа и САЩ след Втората световна война, плодовит публицист и виден публичен интелектуалец, който стои начело на либерализирането на германската политическа култура[^sep-intro]. Трудовете му се занимават с комуникативната рационалност и публичната сфера; преподава в Хайделбергския университет и в университета „Гьоте“ във Франкфурт и ръководи институт „Макс Планк“ в Щарнберг[^lead-work]. Сред основните му произведения са „Структурната промяна на публичната сфера“ (1962) — социална история на възникването и упадъка на буржоазния публичен дебат — и „Теория на комуникативното действие“ (1981), в която рационалността се извежда от общуването между хората чрез езика, а не от инструменталния или стратегическия разум[^lead-works]. Хабермас разработва етиката на дискурса и защитава Просвещението като „недовършен проект“, който трябва да бъде поправян, а не изоставен[^lead-ethics]. Като публичен интелектуалец той участва в „спора на историците“ в Западна Германия през 1986 г., като обвинява консервативни историци в релативизиране на Холокоста, и се застъпва за по-тясна политическа интеграция на Европа[^lead-public].","sections":[{"id":"osnovni-danni","title":"Основни данни","paragraphs":["| Параметър | Данни |\n|---|---|\n| Роден | 18 юни 1929 г., Дюселдорф[^born] |\n| Починал | 14 март 2026 г., Щарнберг, на 96 години[^death] |\n| Школа | критическа теория, свързван с Франкфуртската школа[^frankfurt] |\n| Институции | Хайделбергски университет, университет „Гьоте“ във Франкфурт, институт „Макс Планк“ в Щарнберг[^lead-work] |\n| Основни трудове | „Структурната промяна на публичната сфера“ (1962), „Теория на комуникативното действие“ (1981)[^lead-works] |\n| Отличия (избрани) | награда „Лайбниц“ (1986), Награда за мир на германската книжарска търговия (2001), награда „Киото“ (2004), награда „Холберг“ (2005)[^awards] |"]},{"id":"ranni-godini","title":"Ранни години","paragraphs":["Хабермас е роден на 18 юни 1929 г. в Дюселдорф[^born]. Роден е с цепнато небце и като дете е опериран два пъти; по-късно казва, че говорният му проблем го е накарал да мисли различно за дълбоката зависимост на хората един от друг и за значението на общуването[^palate]. Израства в силно протестантска среда в Гумерсбах край Кьолн[^gummersbach]. Баща му Ернст Хабермас, изпълнителен директор на Търговско-промишлената камара в Кьолн, членува в Нацистката партия от 1933 г.[^father]","Като тийнейджър по настояване на баща си Юрген влиза в Deutsches Jungvolk — младшата секция на Хитлерюгенд[^jungvolk]. През 1944 г. е мобилизиран за отбраната на западния фронт[^sep-1944]. Малко повече от година по-късно е разтърсен из основи от онова, което научава за нацистките зверства от Нюрнбергския процес и от новините за Холокоста[^sep-nuremberg]."]},{"id":"obrazovanie-i-akademichna-kariera","title":"Образование и академична кариера","paragraphs":["Хабермас учи в университетите в Гьотинген, Цюрих и Бон и през февруари 1954 г. защитава в Бон докторат по философия върху напрежението между абсолютното и историята в мисълта на Шелинг[^phd]. В средата на 1950-те години работи за кратко като журналист[^journalist].","През 1956 г. става асистент на Теодор Адорно в Института за социални изследвания към университета във Франкфурт на Майн[^adorno]. Конфликт с Макс Хоркхаймер го кара да напусне Франкфурт и да се хабилитира по политически науки в Марбургския университет при марксиста Волфганг Абендрот[^marburg]. Хабилитационният му труд от 1961 г. е издаден като „Структурната промяна на публичната сфера“[^habil].","През 1964 г., силно подкрепен от Адорно, Хабермас се връща във Франкфурт и поема катедрата по философия и социология на Хоркхаймер[^chair]. През 1971 г. става съдиректор на института „Макс Планк“ в Щарнберг край Мюнхен и работи там до 1983 г.[^starnberg] През 1983 г. се връща на катедрата си във Франкфурт[^return]. През 1986 г. получава наградата „Готфрид Вилхелм Лайбниц“ на Германската изследователска общност — най-високото отличие за научни изследвания в Германия[^leibniz]. След пенсионирането си през 1994 г. продължава да публикува много[^retired]."]},{"id":"publichnata-sfera","title":"Публичната сфера","paragraphs":["В „Структурната промяна на публичната сфера“ Хабермас твърди, че до XVIII век в европейската култура господства „представителната“ култура, в която една страна се стреми да впечатли публиката си, като я превъзмогва[^representational]. Според него разрастването на вестниците, списанията, читателските клубове, масонските ложи и кафенетата в Европа през XVIII век постепенно заменя тази култура с култура на публичността (Öffentlichkeit)[^coffeehouses]. В нея възниква публично пространство извън контрола на държавата, в което хората обменят възгледи и знания[^public-space].","Упадъкът на публичната сфера според Хабермас идва от няколко фактора, сред които разрастването на търговските масмедии, превърнали критичната публика в пасивна консумираща публика[^decay]. През 2022 г. той публикува кратко продължение — „Нова структурна промяна на публичната сфера и делиберативната политика“[^sequel]."]},{"id":"komunikativnoto-deystvie","title":"Комуникативното действие","paragraphs":["За свой основен принос Хабермас смята понятието и теорията за комуникативния разум, или комуникативната рационалност[^comm-reason], която за разлика от рационалистката традиция открива рационалността в структурите на общуването между хората чрез езика[^comm-located]. Рамката се опира на твърдението, че всеки речев акт има присъща цел — взаимното разбирателство, и че хората притежават комуникативната способност да го постигат[^universal-pragmatics].","„Теория на комуникативното действие“ е двутомна книга от 1981 г.[^tca] Според Хабермас в съвременното общество комуникативната способност често е потисната, защото големи области на социалния живот — пазарът, държавата, организациите — са подчинени на стратегическата и инструменталната рационалност, така че логиката на системата измества тази на жизнения свят[^system-lifeworld]. Той нарича това „колонизация“ на жизнения свят от системата[^colonization]."]},{"id":"etika-na-diskursa","title":"Етика на дискурса","paragraphs":["Моралната теория на Хабермас се нарича етика на дискурса[^de-name]. В основата ѝ е принципът на дискурса: валидни са само онези норми на действие, с които всички засегнати биха могли да се съгласят като участници в рационален дискурс[^principle-d]. Хабермас посочва четири най-важни предпоставки на такъв дискурс: не се изключва никой, който може да допринесе; участниците имат равни възможности да говорят; те искрено мислят това, което казват; и съгласието или несъгласието се определя от силата на аргументите, а не от принуда или изгода[^four]. „Идеалната речева ситуация“ не е нещо, което реалните разговори постигат — тя е противофактически регулативен идеал[^counterfactual]."]},{"id":"pravo-i-demokratsiya","title":"Право и демокрация","paragraphs":["В „Между фактите и нормите“ (англ. Between Facts and Norms) Хабермас защитава тезата, че либералните права и народният суверенитет са „еднакво изначални“ — нито едното не стои по-високо от другото и не може да се сведе до него[^co-original]. Една от основните идеи на книгата е, че правовата държава не може да съществува без радикална демокрация[^radical-democracy].","Когато делиберативната демокрация работи както трябва, обсъжданията в обществото и техните резултати — морални норми, ценности и общественото мнение — се просмукват в парламента през система от шлюзове и канали, обработват се в парламентарния дебат и се превръщат в закони[^sluices]. Хабермас вижда надежда в бъдеще, в което националната държава, разчитаща на представителната демокрация, ще бъде заменена от политическа общност, основана на делиберативна демокрация и на равните права и задължения на гражданите[^hope]. За приложенията на тези идеи вижте [[deliberativna-demokratsia|„Делиберативна демокрация“]] и [[habermas-machine-ai-mediator|„Habermas Machine“]].","Хабермас развива и идеята за „конституционен патриотизъм“: в съвременната държава конституцията може и трябва да заеме мястото на нацията като средоточие на колективната идентичност и източник на гражданската солидарност[^const-patriotism]. Терминът е въведен от политолога Долф Щернбергер, а Хабермас го развива по свой начин от „спора на историците“ през 1986 г. нататък[^sternberger]."]},{"id":"publichen-intelektualets","title":"Публичен интелектуалец","paragraphs":["През 1980-те години Хабермас използва пресата, за да атакува германските историци Ернст Нолте, Михаел Щюрмер, Клаус Хилдебранд и Андреас Хилгрубер[^historikerstreit]. Той ги обвинява, че се опитват да откъснат нацисткото управление и Холокоста от основния ход на германската история и да обяснят нацизма като реакция срещу болшевизма[^hist-accuse]. „Единственият патриотизъм, който няма да ни отчужди от Запада, е конституционният патриотизъм“, пише той[^hist-quote].","В началото на 2003 г. Хабермас и Жак Дерида активно се противопоставят на предстоящата война в Ирак и призовават за по-тясно обединение на държавите от Европейския съюз[^iraq]. През 2004 г. води широко обсъждан диалог с кардинал Йозеф Ратцингер — бъдещия папа Бенедикт XVI — за публичната роля на религията в светските общества[^ratzinger]. Хабермас популяризира и понятието за „постсекуларно“ общество, в което вярата и разумът търсят мирен диалог и взаимно учене[^postsecular]. Според Филип Фелш Хабермас никога не престава да се определя като социалист, но социализмът му през 2000-те години е откровено реформистки[^socialist]."]},{"id":"vrazkata-s-aleks-karp","title":"Връзката с Алекс Карп","paragraphs":["[[алекс-карп|Алекс Карп]], съосновател на Palantir, защитава докторат по социална теория в университета „Гьоте“ във Франкфурт, където според NPR известно време негов ментор е Хабермас[^npr-karp]. Научната ръководителка на Карп Карола Бреде обаче отрича, че той е защитил докторат при Хабермас[^lgc-not], и разказва, че Карп няколко пъти го е посещавал в Щарнберг[^lgc-starnberg]."]},{"id":"priznanie","title":"Признание","paragraphs":["През 2003 г. Хабермас получава наградата „Принц на Астурия“ за социални науки[^asturias], а през 2005 г. — международната награда „Холберг“ (около 520 000 евро)[^holberg]. През 2007 г. е седмият най-цитиран автор в хуманитарните и социалните науки според The Times Higher Education Guide[^cited]. През 2021 г. отказва наградата „Шейх Зайед“ за книга, като посочва, че политическата система на Обединените арабски емирства е репресивна и недемократична[^zayed]. Сред учениците му или повлияните от него учени са Аксел Хонет, Ханс Йоас и Клаус Офе[^students]."]},{"id":"lichen-zhivot-i-smart","title":"Личен живот и смърт","paragraphs":["През 1955 г. Хабермас се жени за учителката Уте Веселхьофт (1930–2025); двамата имат три деца[^family]. Едно от тях, Ребека (1959–2023), става професор по нова история в Гьотингенския университет[^rebekka]. Хабермас умира на 14 март 2026 г., на 96 години, в Щарнберг, където живее от 1971 г.[^death]"]},{"id":"osnovni-proizvedeniya","title":"Основни произведения","paragraphs":["- „Структурната промяна на публичната сфера“ (1962)[^works-1]\n- „Познание и интерес“ (англ. Knowledge and Human Interests, 1971; на немски 1968)[^works-1]\n- „Криза на легитимацията“ (англ. Legitimation Crisis, 1975)[^works-1]\n- „Теория на комуникативното действие“ (1981)[^works-2]\n- „Философският дискурс на модерността“ (1985)[^works-2]\n- „Между фактите и нормите“ (1992)[^works-3]\n- „Включването на другия“ (1996)[^works-3]\n- „Нова структурна промяна на публичната сфера и делиберативната политика“ (англ. издание 2023)[^works-4]"]},{"id":"vizhte-sashto","title":"Вижте също","paragraphs":["- [[deliberativna-demokratsia|Делиберативна демокрация]]\n- [[habermas-machine-ai-mediator|Habermas Machine: AI медиатор за групово съгласие]]\n- [[алекс-карп|Алекс Карп]]\n- [[tehnologichnata-republika-karp-zamiska|„Технологичната република“]]"]}],"sources":[{"key":"wp-en","title":"Jürgen Habermas","url":"https://en.wikipedia.org/wiki/J%C3%BCrgen_Habermas","note":"","publisher":"Wikipedia (английска)","language":"en","retrieved_at":"2026-10-20"},{"key":"sep","title":"Jürgen Habermas","url":"https://plato.stanford.edu/entries/habermas/","note":"","publisher":"Stanford Encyclopedia of Philosophy","published_at":"2023-09-15","language":"en","retrieved_at":"2026-10-20"},{"key":"iep","title":"Jürgen Habermas","url":"https://iep.utm.edu/habermas/","note":"","publisher":"Internet Encyclopedia of Philosophy","language":"en","retrieved_at":"2026-10-20"},{"key":"wp-sp","title":"The Structural Transformation of the Public Sphere","url":"https://en.wikipedia.org/wiki/The_Structural_Transformation_of_the_Public_Sphere","note":"","publisher":"Wikipedia (английска)","language":"en","retrieved_at":"2026-10-20"},{"key":"wp-tca","title":"The Theory of Communicative Action","url":"https://en.wikipedia.org/wiki/The_Theory_of_Communicative_Action","note":"","publisher":"Wikipedia (английска)","language":"en","retrieved_at":"2026-10-20"},{"key":"npr","title":"New book explores the world of Palantir's CEO and the rise of the surveillance state","url":"https://www.kunc.org/2025-12-30/new-book-explores-the-world-of-palantirs-ceo-and-the-rise-of-the-surveillance-state","note":"","publisher":"NPR (KUNC)","published_at":"2025-12-30","language":"en","retrieved_at":"2026-10-20"},{"key":"lgc","title":"¿Fue realmente Alexander Karp, fundador de Palantir, alumno de Habermas? Entrevista exclusiva con su directora de tesis","url":"https://legrandcontinent.eu/es/2026/03/18/fue-realmente-alexander-karp-fundador-de-palantir-alumno-de-habermas-entrevista-exclusiva-con-su-directora-de-tesis/","note":"","publisher":"Le Grand Continent","published_at":"2026-03-18","language":"es","retrieved_at":"2026-10-20"}],"citations":[{"id":"lead","source_key":"wp-en","locator":"","excerpt":"(18 June 1929 – 14 March 2026) was a German philosopher and social theorist in the tradition of critical theory and pragmatism.","note":""},{"id":"sep-intro","source_key":"sep","locator":"","excerpt":"was one of the leading social theorists and philosophers of the post-Second World War period in Germany, Europe, and the US, a prodigiously productive journalist, and a high-profile public intellectual who was at the forefront of the liberalization of German political culture.","note":""},{"id":"lead-work","source_key":"wp-en","locator":"","excerpt":"His work addressed communicative rationality and the public sphere. He held professorships at Heidelberg University and Goethe University Frankfurt and directed the Max Planck Institute in Starnberg.","note":""},{"id":"lead-works","source_key":"wp-en","locator":"","excerpt":"His major works include The Structural Transformation of the Public Sphere (1962), a social history of the emergence and decline of bourgeois public discourse, and The Theory of Communicative Action (1981), which advanced a theory of rationality grounded in interpersonal linguistic communication rather than in instrumental or strategic reason.","note":""},{"id":"lead-ethics","source_key":"wp-en","locator":"","excerpt":"He developed the concept of discourse ethics and argued that the Enlightenment remained an ... requiring correction rather than abandonment.","note":""},{"id":"lead-public","source_key":"wp-en","locator":"","excerpt":"As a public intellectual, Habermas intervened prominently in the West German Historikerstreit of 1986, accusing conservative historians of relativizing the Holocaust, and advocated for deeper European political integration.","note":""},{"id":"born","source_key":"wp-en","locator":"","excerpt":"Habermas was born in Düsseldorf, Rhine Province, on 18 June 1929.","note":""},{"id":"death","source_key":"wp-en","locator":"","excerpt":"Habermas died in Starnberg, where he had lived since 1971, on 14 March 2026, at the age of 96.","note":""},{"id":"frankfurt","source_key":"wp-en","locator":"","excerpt":"Associated with the Frankfurt School, Habermas's work focused on the foundations of epistemology and social theory","note":""},{"id":"awards","source_key":"wp-en","locator":"","excerpt":"1986: Gottfried Wilhelm Leibniz Prize ... 2001: Peace Prize of the German Book Trade ... 2004: Kyoto Prize in Arts and Philosophy ... 2005: Holberg International Memorial Prize","note":""},{"id":"palate","source_key":"wp-en","locator":"","excerpt":"He was born with a cleft palate and had corrective surgery twice in childhood. ... Habermas later argued that his speech disability made him think differently about the importance of deep dependence and of communication.","note":""},{"id":"gummersbach","source_key":"wp-en","locator":"","excerpt":"he grew up in a staunchly Protestant environment in Gummersbach (near Cologne)","note":""},{"id":"father","source_key":"wp-en","locator":"","excerpt":"His father, Ernst Habermas ... who was executive director of the Cologne Chamber of Industry and Commerce ... joined the Nazi Party in 1933","note":""},{"id":"jungvolk","source_key":"wp-en","locator":"","excerpt":"A teenager during World War II, Habermas joined the Deutsches Jungvolk, a junior section of the Hitler Youth, at his father's instigation","note":""},{"id":"sep-1944","source_key":"sep","locator":"","excerpt":"In 1944 he was called up to man the defences on the western front.","note":""},{"id":"sep-nuremberg","source_key":"sep","locator":"","excerpt":"A little over a year later he was shaken to his core by what he learnt of the Nazi atrocities from the Nuremberg Trials, and news coverage of the Holocaust.","note":""},{"id":"phd","source_key":"wp-en","locator":"","excerpt":"Habermas studied at the universities of Göttingen (1949–1950), Zurich (1950–1951), and Bonn (1951–1954) and earned a doctorate in philosophy from Bonn in February 1954 with a dissertation written on the tension between the absolute and history in Schelling's thought","note":""},{"id":"journalist","source_key":"wp-en","locator":"","excerpt":"In the mid-1950s, Habermas worked briefly as a journalist.","note":""},{"id":"adorno","source_key":"wp-en","locator":"","excerpt":"In 1956, Habermas became Theodor W. Adorno's research assistant at the University of Frankfurt am Main's Institute for Social Research (IfS).","note":""},{"id":"marburg","source_key":"wp-en","locator":"","excerpt":"the conflict resulted in Habermas leaving Frankfurt and finishing his habilitation in political science at the University of Marburg under the Marxist Wolfgang Abendroth.","note":""},{"id":"habil","source_key":"wp-en","locator":"","excerpt":"His 1961 habilitation work was entitled Strukturwandel der Öffentlichkeit. ... (published in English translation in 1989 as The Structural Transformation of the Public Sphere","note":""},{"id":"chair","source_key":"wp-en","locator":"","excerpt":"In 1964, strongly supported by Adorno, Habermas returned to Frankfurt to take over Horkheimer's chair in philosophy and sociology","note":""},{"id":"starnberg","source_key":"wp-en","locator":"","excerpt":"In 1971, he accepted the position of co-director ... of the Max Planck Institute for the Study of the Scientific and Technical World ... in Starnberg, near Munich, and worked there until 1983","note":""},{"id":"return","source_key":"wp-en","locator":"","excerpt":"In 1983, Habermas returned to his chair at Frankfurt.","note":""},{"id":"leibniz","source_key":"wp-en","locator":"","excerpt":"In 1986, he received the Gottfried Wilhelm Leibniz Prize of the Deutsche Forschungsgemeinschaft ... which is the highest honour awarded in German research.","note":""},{"id":"retired","source_key":"wp-en","locator":"","excerpt":"Since he retired from Frankfurt in 1994, Habermas continued to publish extensively.","note":""},{"id":"representational","source_key":"wp-en","locator":"","excerpt":"Habermas argues that prior to the 18th century, European culture had been dominated by a ... culture, where one party sought to ... itself on its audience by overwhelming its subjects.","note":""},{"id":"coffeehouses","source_key":"wp-en","locator":"","excerpt":"the growth in newspapers, journals, reading clubs, Masonic lodges, and coffeehouses in 18th-century Europe, all in different ways, marked the gradual replacement of ... culture with Öffentlichkeit culture.","note":""},{"id":"public-space","source_key":"wp-en","locator":"","excerpt":"there occurred a public space outside of the control by the state, where individuals exchanged views and knowledge.","note":""},{"id":"decay","source_key":"wp-en","locator":"","excerpt":"a variety of factors resulted in the eventual decay of the public sphere, including the growth of a commercial mass media, which turned the critical public into a passive consumer public","note":""},{"id":"sequel","source_key":"wp-sp","locator":"","excerpt":"In 2022 Habermas published a brief sequel, A New Structural Transformation of the Public Sphere and Deliberative Politics.","note":""},{"id":"comm-reason","source_key":"wp-en","locator":"","excerpt":"Jürgen Habermas considered his major contribution to be the development of the concept and theory of communicative reason or communicative rationality","note":""},{"id":"comm-located","source_key":"wp-en","locator":"","excerpt":"which distinguishes itself from the rationalist tradition by locating rationality in structures of interpersonal linguistic communication.","note":""},{"id":"universal-pragmatics","source_key":"wp-en","locator":"","excerpt":"all speech acts have an inherent telos—the goal of mutual understanding, and that human beings possess the communicative competence to bring about such understanding.","note":""},{"id":"tca","source_key":"wp-tca","locator":"","excerpt":"The Theory of Communicative Action (German: Theorie des kommunikativen Handelns ) is a two-volume 1981 book by the philosopher Jürgen Habermas","note":""},{"id":"system-lifeworld","source_key":"wp-en","locator":"","excerpt":"in contemporary society it is often suppressed or weakened by the way in which major domains of social life, such as the market, the state, and organizations, have been given over to or taken over by strategic/instrumental rationality, so that the logic of the system supplants that of the lifeworld.","note":""},{"id":"colonization","source_key":"sep","locator":"","excerpt":"He does this with his theory of the colonization of the lifeworld by the system.","note":""},{"id":"de-name","source_key":"iep","locator":"","excerpt":"Habermas’s moral theory is called discourse ethics.","note":""},{"id":"principle-d","source_key":"iep","locator":"","excerpt":"only those action norms are valid to which all possibly affected persons could agree as participants in rational discourse","note":""},{"id":"four","source_key":"iep","locator":"","excerpt":"Four of these presuppositions are identified as the most important: (i.) no one who could make a relevant contribution is excluded, (ii.) participants have equal chances to make a contribution, (iii.) participants sincerely mean what they say, and (iv.) assent or dissent is motivated by the strength of reasons and their ability to persuade through discursive argumentation rather than through coercion, inducement, and so on","note":""},{"id":"counterfactual","source_key":"iep","locator":"","excerpt":"The point is not that actual discourses ever realize these conditions—this is why the ideal speech situation is best understood as a counterfactual regulative ideal.","note":""},{"id":"co-original","source_key":"sep","locator":"","excerpt":"Co-originality means that both enjoy equal priority, and that neither is reducible to each other: they reciprocally call one another into being.","note":""},{"id":"radical-democracy","source_key":"sep","locator":"","excerpt":"One of the basic ideas in Between Facts and Norms is that the rule of law, and indeed—though this is implied not stated—legitimate liberal constitutional states, cannot exist without radical democracy","note":""},{"id":"sluices","source_key":"sep","locator":"","excerpt":"When deliberative democracy works as it should, discourse and its outputs—moral norms, values, and more broadly public opinion—percolate into the parliamentary complex through a system of sluices and channels ... These inputs are then worked up in parliamentary discussion and debate and eventually embodied in the form of laws and policies","note":""},{"id":"hope","source_key":"wp-en","locator":"","excerpt":"He discerns a hope for the future where the representative democracy-reliant nation-state is replaced by a deliberative democracy-reliant political organism based on the equal rights and obligations of citizens.","note":""},{"id":"const-patriotism","source_key":"sep","locator":"","excerpt":"Constitutional patriotism is the theory that in modern states the constitution can, and should, take the place of the nation as focus of citizens’ feelings of collective identity and the source of their civic solidarity.","note":""},{"id":"sternberger","source_key":"sep","locator":"","excerpt":"was not coined by Habermas, but by the political scientist Dolf Sternberger ... Habermas took up the term and developed his own distinct interpretation of it beginning with the “historians” dispute’ of 1986.","note":""},{"id":"historikerstreit","source_key":"wp-en","locator":"","excerpt":"in the 1980s he used the popular press to attack the German historians Ernst Nolte, Michael Stürmer, Klaus Hildebrand and Andreas Hillgruber.","note":""},{"id":"hist-accuse","source_key":"wp-en","locator":"","excerpt":"Habermas argued that Nolte, Stürmer, Hildebrand and Hillgruber had tried to detach Nazi rule and the Holocaust from the mainstream of German history, explain away Nazism as a reaction to Bolshevism","note":""},{"id":"hist-quote","source_key":"wp-en","locator":"","excerpt":"The only patriotism that will not estrange us from the West is a constitutional patriotism.","note":""},{"id":"iraq","source_key":"wp-en","locator":"","excerpt":"In early 2003, both Habermas and Derrida were very active in opposing the coming Iraq War; in a manifesto that later became the book Old Europe, New Europe, Core Europe, the two called for a tighter unification of the states of the European Union","note":""},{"id":"ratzinger","source_key":"wp-en","locator":"","excerpt":"In his later work, he engaged with the public role of religion in secular societies, including in a widely discussed 2004 dialogue with Cardinal Joseph Ratzinger (later Pope Benedict XVI).","note":""},{"id":"postsecular","source_key":"wp-en","locator":"","excerpt":"Habermas has popularized the concept of ... society, to refer to current times in which the idea of modernity is perceived as unsuccessful and at times, morally failed, so that, rather than a stratification or separation, a new peaceful dialogue and coexistence between faith and reason must be sought to learn mutually.","note":""},{"id":"socialist","source_key":"wp-en","locator":"","excerpt":"Habermas never ceased identifying as a socialist. But his was a socialism that by the 2000s was unapologetically reformist","note":""},{"id":"npr-karp","source_key":"npr","locator":"","excerpt":"a doctorate in social theory from Goethe University Frankfurt, where, for a time, his mentor was Jurgen Habermas","note":""},{"id":"lgc-not","source_key":"lgc","locator":"","excerpt":"se habría doctorado con Jürgen Habermas, lo cual no es cierto","note":""},{"id":"lgc-starnberg","source_key":"lgc","locator":"","excerpt":"Alexander visitó en varias ocasiones a Habermas en Starnberg","note":""},{"id":"asturias","source_key":"wp-en","locator":"","excerpt":"Habermas was awarded the Prince of Asturias Award in Social Sciences of 2003.","note":""},{"id":"holberg","source_key":"wp-en","locator":"","excerpt":"He received the 2005 Holberg International Memorial Prize (about €520,000).","note":""},{"id":"cited","source_key":"wp-en","locator":"","excerpt":"In 2007, Habermas was listed as the seventh most-cited author in the humanities (including the social sciences) by The Times Higher Education Guide","note":""},{"id":"zayed","source_key":"wp-en","locator":"","excerpt":"2021: Sheikh Zayed Book Award (declined, citing the UAE's political system as a repressive non-democracy)","note":""},{"id":"students","source_key":"wp-en","locator":"","excerpt":"Scholars taught or influenced by Habermas included Jóhann P. Árnason, Axel Honneth, Hans Joas, Claus Offe","note":""},{"id":"family","source_key":"wp-en","locator":"","excerpt":"Habermas married Ute Wesselhoeft (1930–2025) ... a teacher, in 1955. They had three children together.","note":""},{"id":"rebekka","source_key":"wp-en","locator":"","excerpt":"One of their children, Rebekka (1959–2023), later became professor of modern history at the University of Göttingen.","note":""},{"id":"works-1","source_key":"wp-en","locator":"","excerpt":"The Structural Transformation of the Public Sphere (1962) ISBN 0-262-58108-6 ... Knowledge and Human Interests (1971, German 1968) Legitimation Crisis (1975)","note":""},{"id":"works-2","source_key":"wp-en","locator":"","excerpt":"The Theory of Communicative Action (1981) Moral Consciousness and Communicative Action (1983) Philosophical-Political Profiles (1983) The Philosophical Discourse of Modernity (1985)","note":""},{"id":"works-3","source_key":"wp-en","locator":"","excerpt":"Between Facts and Norms: Contributions to a Discourse Theory of Law and Democracy (1992) ... The Inclusion of the Other (1996)","note":""},{"id":"works-4","source_key":"wp-en","locator":"","excerpt":"A New Structural Transformation of the Public Sphere and Deliberative Politics (2023)","note":""}],"status":"published","featured":false,"revision":1,"created_at":"2026-10-20T06:19:26.135Z","updated_at":"2026-10-20T06:19:26.135Z"}