{"id":"a91396db-4b6c-4f4b-a7ab-73b120d89cbb","slug":"visa","title":"VISA","category":"Общо","tags":["Visa","VisaNet","платежни системи","цифрови плащания","кредитни карти","финансови технологии"],"lead":"**VISA**, официално **Visa Inc.**, е американска технологична компания за цифрови плащания и оператор на една от най-големите международни платежни мрежи. Тя свързва картодържатели, търговци, банки и други доставчици на платежни услуги чрез инфраструктурата **VisaNet**. Visa не е банка: по правило тя не издава картите, не отпуска кредита по тях, не определя лихвата на картодържателя и не поема кредитния риск. Тези функции се изпълняват от банките и останалите финансови институции, които използват марката и мрежата на Visa.[^s1]\n\nИсторията на Visa започва през 1958 г. с кредитната карта **BankAmericard** на Bank of America. През следващите десетилетия една банково-картова програма в Калифорния се превръща първо в кооперативна мрежа на множество банки, после в международна платежна система и накрая — в публична глобална компания. Затова въпросът „Кой създава VISA?“ има три взаимно допълващи се отговора: **Bank of America** създава първоначалната програма, **Джоузеф П. Уилямс** ръководи разработването на BankAmericard, а **Дий Хок** изгражда независимата организация и мрежовия модел, от които възниква съвременната Visa.[^s2][^s3]","sections":[{"id":"koy-sazdava-visa","title":"Кой създава VISA","paragraphs":["**Bank of America и Джоузеф П. Уилямс**","Институционалният създател на предшественика на Visa е **Bank of America**. В средата на 50-те години банката възлага на своя вътрешен екип за изследване на потребителските услуги да разработи универсална карта, която да може да се използва при различни търговци и да позволява непогасеният остатък да се пренася към следващ месец срещу лихва. Екипът е ръководен от банковия мениджър **Джоузеф П. Уилямс**.[^s2]","Уилямс не изобретява самата идея за кредитна карта. Преди BankAmericard вече съществуват карти на магазини и петролни компании, както и Diners Club — карта за пътувания и развлечения, чиято сметка обичайно се плаща изцяло. Приносът на екипа на Уилямс е създаването и мащабното прилагане на **универсална банкова карта с револвиращ кредит**: картодържателят може да плати целия баланс или да погаси само част от него, като върху остатъка се начислява лихва.[^s1][^s2]","**Дий Хок и създаването на мрежата Visa**","**Дий Хок** не участва в първоначалното пускане на BankAmericard през 1958 г. Неговият решаващ принос идва около десетилетие по-късно. Като служител на банка, лицензирала BankAmericard, той вижда, че бързо растящата система се нуждае от общи правила, надеждно уреждане на плащанията между банките и управление, което да не принадлежи само на Bank of America. Хок оглавява усилията за преобразуване на програмата и през 1970 г. става първият ръководител на новата **National BankAmericard Inc.** — организация, контролирана от участващите банки.[^s3][^s4]","Поради това Хок често е наричан **основател на Visa**. По-точно е да се каже, че Уилямс е главният създател на първоначалния картов продукт, а Хок е главният архитект на независимата платежна организация, общите оперативни правила и международната електронна мрежа."]},{"id":"nachaloto-bankamericard-prez-1958-g","title":"Началото: BankAmericard през 1958 г.","paragraphs":["На 18 септември 1958 г. Bank of America изпраща около 60 000 предварително одобрени BankAmericard карти на жители на Фресно, Калифорния. Градът е избран като сравнително изолиран пазар с достатъчно жители и търговци, върху който банката може да изпита едновременно двете страни на системата: хората, които плащат, и обектите, които приемат картата. Това масово разпращане остава известно като **„Fresno drop“**.[^s2][^s5]","След Фресно програмата е разширена в други калифорнийски градове. В рамките на около 13 месеца са разпространени приблизително два милиона карти, а около 20 000 търговци ги приемат. Бързият ръст обаче разкрива сериозни проблеми: просрочени задължения, измами, недостатъчно проверени клиенти, грешки при обработването и силна обществена критика към масовото изпращане на непоискани карти. Bank of America отчита загуба от 8,8 млн. долара за първите 15 месеца, а Уилямс напуска банката през 1959 г.[^s2][^s5]","Въпреки трудното начало Bank of America не прекратява програмата. Банката подобрява контрола на риска, събирането на вземанията, обработването на документите и правилата за търговците. Именно оцеляването след първоначалните загуби отличава BankAmericard от множество по-ранни местни банкови карти, които не успяват да достигнат устойчив мащаб."]},{"id":"ot-kaliforniyska-karta-kam-natsionalna-sistema","title":"От калифорнийска карта към национална система","paragraphs":["До средата на 60-те години BankAmericard вече има значителна мрежа в Калифорния, но американските банкови закони и географската раздробеност на банковия сектор затрудняват прякото национално разширяване на Bank of America. Решението е **лицензиране**: от 1966 г. други банки в САЩ и извън страната получават право да издават картата и да привличат търговци към системата.[^s4][^s5]","Това превръща програмата в многобанкова мрежа, но създава нови задачи. Когато клиент на една банка плаща при търговец, обслужван от друга, участниците трябва да установят кой е разрешил операцията, какви суми си дължат банките, как се разпределят таксите и кой отговаря при измама или спор. Тези междубанкови отношения, известни като **interchange**, не могат да се управляват ефективно като обикновен лиценз на една банка."]},{"id":"1970-g-nezavisima-organizatsiya-na-bankite","title":"1970 г.: независима организация на банките","paragraphs":["През 1970 г. Bank of America предава оперативния контрол върху американската система на новата **National BankAmericard Inc. (NBI)**. Участващите банки едновременно си сътрудничат чрез общата мрежа и се конкурират за клиенти. Централната организация поддържа марката, правилата, техническите стандарти и междубанковото уреждане, докато отделните банки продължават да издават картите и да носят кредитния риск.[^s3][^s5]","Този модел е основна част от наследството на Дий Хок. Вместо една банка да притежава всички отношения, хиляди самостоятелни институции използват обща инфраструктура. Структурата позволява на системата да расте, без всяка банка да сключва отделни договори и да изгражда техническа връзка с всяка друга банка."]},{"id":"mezhdunarodno-razshiryavane-i-imeto-visa","title":"Международно разширяване и името Visa","paragraphs":["Международното разширяване е организирано чрез отделна структура, известна като **IBANCO**, през 1974 г. Различните държави вече използват местни наименования и партньорски програми, което затруднява изграждането на единна световна марка. През 1976 г. BankAmericard и свързаните с него международни наименования започват да се заменят с **Visa**.[^s5][^s15]","Името е кратко, лесно за произнасяне на много езици и напомня за международно пътуване и приемане през граница. Според корпоративната история на компанията то е избрано като универсална марка, която да не свързва системата само с Bank of America или с една държава. NBI се превръща във Visa U.S.A., а международната структура — във Visa International.[^s5][^s15]"]},{"id":"prevrashtane-v-elektronna-platezhna-mrezha","title":"Превръщане в електронна платежна мрежа","paragraphs":["Първите картови операции се обработват с хартиени разписки, физическо пренасяне на документи и значително забавяне. Ръстът на мрежата прави този процес все по-скъп и рисков. Затова през 70-те години организацията започва да изгражда електронните системи, които по-късно се обединяват под името **VisaNet**.[^s5][^s6]","Според технологичната хронология на Visa основните етапи са:","- **1973 г. — BASE I:** електронна система за авторизация, чрез която издателят може да одобри или откаже операцията; - **1974 г. — BASE II:** електронно клиринг и сетълмент обслужване между участващите институции; - **1975 г.:** поддръжка на първите дебитни карти в мрежата; - **1983 г.:** изграждане на глобална мрежа за достъп до банкомати; - **1986 г.:** многовалутно клиринг и сетълмент обслужване; - **1992 г.:** въвеждане на Visa Check Card в САЩ; - **1993 г.:** пускане на предплатената Visa TravelMoney и използване на невронни мрежи за откриване на подозрителни операции.[^s6]","Технологичната промяна е съществена: Visa постепенно престава да бъде възприемана само като име върху пластмасова карта и се превръща в инфраструктура за обмен на платежни съобщения. През следващите години мрежата се приспособява към чипови и безконтактни карти, интернет търговия, мобилни устройства и дигитални портфейли."]},{"id":"korporativnoto-preobrazuvane-prez-2007-2008-g","title":"Корпоративното преобразуване през 2007–2008 г.","paragraphs":["До началото на XXI век Visa се състои от отделни регионални организации и от международна асоциация. Между 1 и 3 октомври 2007 г. Visa U.S.A., Visa International, Visa Canada и технологичното дружество Inovant стават преки или непреки дъщерни компании на новата **Visa Inc.** Visa Europe остава отделна организация, притежавана от европейските си членове, и продължава да използва марката и технологиите по договор.[^s7]","На 19 март 2008 г. акциите на Visa Inc. започват да се търгуват на Нюйоркската фондова борса под символ **V**. Компанията предлага 406 млн. акции по 44 долара и очаква приблизително 17,3 млрд. долара нетни постъпления след разходите по предлагането. По онова време това е едно от най-големите първични публични предлагания в историята на САЩ.[^s8]","Преобразуването променя собствеността и начина на набиране на капитал. Visa се развива от членска асоциация на банки към публична корпорация, способна да финансира големи технологични инвестиции и придобивания, но продължава да разчита на банките и платежните посредници като участници в мрежата."]},{"id":"mobilni-plashtaniya-i-tokenizatsiya","title":"Мобилни плащания и токенизация","paragraphs":["Разпространението на смартфоните и електронната търговия налага защита, която не зависи от показването и съхраняването на истинския номер на картата. През септември 2014 г. компанията представя **Visa Token Service**. Услугата заменя чувствителния номер на платежната сметка с цифров заместител — токен, който може да бъде ограничен до определено устройство, търговец или вид операция.[^s9]","Токенизацията позволява една карта да се използва в дигитален портфейл или онлайн магазин, без търговецът непременно да съхранява реалния 16-цифрен номер. Ако телефонът бъде изгубен или данните на търговеца бъдат компрометирани, конкретният токен може да бъде спрян или заменен, без във всички случаи да се преиздава основната карта. Този подход се превръща във важна част от сигурността на мобилните и електронните плащания.[^s9][^s10]"]},{"id":"obedinyavaneto-s-visa-europe","title":"Обединяването с Visa Europe","paragraphs":["През ноември 2015 г. Visa Inc. се договаря да придобие Visa Europe. Обявената сделка предвижда първоначална стойност 16,5 млрд. евро и възможно допълнително плащане, с което общата стойност може да достигне 21,2 млрд. евро. По това време Visa Europe обслужва над 500 млн. картови сметки и приблизително 3 000 финансови институции в 38 държави.[^s11]","Придобиването е завършено през юни 2016 г. и отново събира основните европейски операции с останалата част от глобалната компания. Така приключва отделният статут на Visa Europe, запазен при преструктурирането от 2007 г.[^s12]"]},{"id":"kak-raboti-edna-tipichna-operatsiya-s-visa","title":"Как работи една типична операция с Visa","paragraphs":["Visa описва основния си модел като **четиристранен**. Четирите страни са картодържателят, банката издател, търговецът и обслужващата търговеца институция — придобиващата банка или процесор. Visa предоставя правилата, марката и мрежовата връзка между тях.[^s1]","1. **Плащане:** клиентът представя карта, телефон или друг Visa платежен инструмент на търговеца. 2. **Авторизация:** търговецът изпраща данните към своята обслужваща институция; чрез VisaNet искането достига до издателя на картата. 3. **Решение:** издателят проверява наличността, кредитния лимит и показателите за риск и връща одобрение или отказ. 4. **Клиринг:** след покупката участниците обменят окончателните данни за операцията и изчисляват взаимните си задължения. 5. **Сетълмент:** сумите се уреждат между институциите, а търговецът получава плащането според договора със своя доставчик.[^s1]","Авторизацията не е самото окончателно прехвърляне на средствата. Тя е предварителното решение дали операцията може да продължи; клирингът и сетълментът идват след това. Това разграничение обяснява защо при картово плащане сумата може първо да бъде блокирана, а по-късно окончателно осчетоводена."]},{"id":"kak-visa-pecheli","title":"Как Visa печели","paragraphs":["Visa не получава основните си приходи от лихвата по кредитните карти — тази лихва принадлежи на издателя, който е предоставил кредита. Компанията отчита приходи основно от услуги, свързани с използването на мрежата; обработване на данни, включително авторизация, клиринг и сетълмент; международни операции и валутно преобразуване; лицензиране и други услуги. Част от брутните приходи се компенсира от стимули, плащани на финансови институции, търговци и други партньори.[^s1]","Важно е да се различават и **приходите на Visa**, **interchange таксата** между придобиващата и издаващата институция и **търговската отстъпка**, която обслужващата институция начислява на търговеца. Visa определя някои правила и стандартни interchange ставки, но тези понятия не са една и съща такса и не цялата сума, удържана при картово плащане, е приход за Visa.[^s1]"]},{"id":"broy-tranzaktsii-na-den-prez-godinite","title":"Брой транзакции на ден през годините","paragraphs":["При историческо сравнение трябва да се разграничават два показателя. **„Обработени от Visa транзакции“** са плащанията и операциите за получаване на пари в брой, които действително преминават през мрежите на Visa. **„Транзакции с марката Visa“** обхващат всички такива операции с Visa платежни инструменти, включително частта, маршрутизирана през други мрежи. Затова вторият показател е по-голям и не трябва да се представя като натоварване само на VisaNet.[^s1]","Таблицата използва финансовите години на Visa, които приключват на 30 септември. Средните дневни стойности за обработените от Visa операции са изчислени от отчетения годишен брой и са закръглени до най-близкия милион; стойностите за всички операции с марката Visa са публикуваните от компанията дневни средни или същото съотношение при наличен годишен брой.","- **2008:** 36,956 млрд. обработени за годината, или около 101 млн. дневно.[^s16] - **2012:** 53,324 млрд., или около 146 млн. дневно.[^s17] - **2015:** 70,968 млрд., или около 194 млн. дневно.[^s18] - **2017:** 111,215 млрд., или около 305 млн. дневно.[^s19] - **2018:** 124,320 млрд. през VisaNet — около 341 млн. дневно; всички операции с марката Visa са около 500 млн. дневно.[^s19] - **2019:** 138,329 млрд. през VisaNet — около 379 млн. дневно; с марката Visa — около 553 млн. дневно.[^s20] - **2020:** 140,839 млрд. през VisaNet — около 385 млн. дневно; с марката Visa — около 559 млн. дневно.[^s21] - **2021:** 164,734 млрд. през VisaNet — около 451 млн. дневно; с марката Visa — около 637 млн. дневно.[^s22] - **2022:** 192,530 млрд. през VisaNet — около 527 млн. дневно; с марката Visa — около 707 млн. дневно.[^s23] - **2023:** 212,579 млрд. през VisaNet — около 582 млн. дневно; с марката Visa — около 756 млн. дневно.[^s24][^s25] - **2024:** 233,758 млрд. през VisaNet — около 639 млн. дневно; с марката Visa — около 829 млн. дневно.[^s25] - **2025:** 257,545 млрд. през VisaNet — около 706 млн. дневно; с марката Visa — около 901 млн. дневно.[^s1]","От 2008 до 2025 г. средният брой операции, обработвани от Visa за един ден, нараства от приблизително 101 млн. до 706 млн. — почти седем пъти. Скокът между 2015 и 2017 г. не е само органичен растеж: отчетът за 2017 г. включва Visa Europe за цялата година, след като придобиването е приключено през юни 2016 г. През 2020 г. пандемията забавя ръста, а през следващите години увеличението отново се ускорява.[^s19][^s21][^s22]","За най-ранния електронен период надеждните публични числа описват предимно **капацитет**, а не действително средно дневно натоварване. Първоначалното изискване към BASE I е за 3 500 авторизации на час; през 1976 г. капацитетът достига 50 000 на час. BASE II е проектирана да приключва клиринга на един милион операции в 12-часов прозорец. Тези стойности не са включени в таблицата, защото техническият максимум не е равен на реално извършените транзакции.[^s5]"]},{"id":"sravnenie-s-drugi-platezhni-sistemi-prez-2025-g","title":"Сравнение с други платежни системи през 2025 г.","paragraphs":["Публичните данни позволяват ориентировъчно сравнение с няколко големи системи. То не е класация на пазарен дял: Visa и Mastercard са глобални картови мрежи, UPI и Pix са национални системи за незабавни преводи от сметка към сметка, а PayPal е платежна платформа. Освен това финансовата 2025 г. на Visa завършва на 30 септември, докато останалите посочени периоди обхващат календарната 2025 г.","- **Visa:** 329 млрд. плащания и операции за получаване на пари в брой с марката Visa, или около 901 млн. дневно; от тях 257,545 млрд. са обработени през VisaNet, или около 706 млн. дневно.[^s1] - **UPI (Индия):** приблизително 220 млрд. незабавни преводи и плащания, или около 600 млн. дневно.[^s27] - **Mastercard:** над 175 млрд. улеснени през мрежата транзакции, или над 479 млн. дневно.[^s26] - **Pix (Бразилия):** приблизително 79,7 млрд. незабавни преводи и плащания, или около 218 млн. дневно.[^s28] - **PayPal:** 25,4 млрд. платежни транзакции в платформата, или около 69,6 млн. дневно.[^s29]","Данните показват мащаба на различни инфраструктури, но определенията им не са еднакви. Например общият показател на Visa включва операции с марката, които може да са обработени от друга мрежа, докато показателят VisaNet е по-близък до „switched/processed“ показателя на Mastercard. UPI и Pix включват и преводи между лица, които нямат пряк еквивалент при традиционната покупка с карта. PayPal от своя страна включва част от обработката за други доставчици.","За **UnionPay, American Express, JCB и Discover** не е добавена изчислена дневна стойност, защото в достъпните им публични материали за 2025 г. не е намерен единен консолидиран брой, дефиниран достатъчно близо до показателя на Visa. Това не означава, че тези мрежи не обработват значителен обем; означава само, че стойност, изведена от несъпоставими показатели като паричен обем, брой карти или технически капацитет, би била подвеждаща."]},{"id":"regulatsiya-taksi-i-sporove","title":"Регулация, такси и спорове","paragraphs":["Големият мащаб на Visa я поставя под постоянен регулаторен и съдебен контрол. Една основна тема са **interchange таксите** и правилата, по които търговците приемат картите. В Европейския съюз Регламент (ЕС) 2015/751 въвежда ограничения и общи правила за редица картови interchange такси с цел по-голяма конкуренция и прозрачност.[^s13]","На 24 септември 2024 г. Министерството на правосъдието на САЩ завежда гражданско антитръстово дело срещу Visa. В жалбата се твърди, че компанията защитава господстващото си положение при дебитните мрежови услуги чрез договорни стимули и ограничения спрямо банки, търговци и потенциални конкуренти. Това са **обвинения на държавен орган, а не окончателно съдебно установени факти**; те трябва да се разграничават от доказано нарушение.[^s14]","Критиките към големите картови мрежи обикновено се съсредоточават върху размера и сложността на таксите, пазарната концентрация и зависимостта на търговците от няколко глобални системи. Защитниците на модела посочват широкото приемане, оперативната съвместимост, защитата срещу измами и възможността една платежна сметка да се използва при огромен брой търговци и държави. Икономическата и правната оценка зависи от конкретния пазар, вида карта, договорите и приложимата регулация."]},{"id":"znachenie","title":"Значение","paragraphs":["Историческото значение на Visa не е само в разпространението на кредитната карта. Компанията помага да се стандартизират отношенията между издаващи банки, обслужващи банки и търговци; да се автоматизират авторизацията, клирингът и сетълментът; и да се създаде глобална съвместимост между институции, които иначе нямат пряка връзка помежду си.[^s5][^s6]"]},{"id":"vizhte-sashto","title":"Вижте също","paragraphs":["- Bank of America - Кредитна карта - Дебитна карта - Платежна система - Mastercard - EMV - Дигитален портфейл - Токенизация"]}],"sources":[{"key":"src1","title":"Visa Inc., Form 10-K за финансовата 2025 г.","url":"https://www.sec.gov/Archives/edgar/data/1403161/000140316125000089/v-20250930.htm","note":"Официален годишен отчет за модела, VisaNet и мащаба през 2025 г."},{"key":"src2","title":"J.P. Williams, 88; Banker Was Instrumental in Making All-Purpose Credit Card a Viable Idea","url":"https://www.latimes.com/archives/la-xpm-2003-nov-24-me-williams24-story.html","note":"Биографичен източник за Джоузеф П. Уилямс и началото на BankAmericard."},{"key":"src3","title":"Nine Young Bankers Who Changed America: Dee Hock","url":"https://bankingjournal.aba.com/2017/06/nine-young-bankers-who-changed-america-dee-hock/","note":"Исторически обзор за ролята на Дий Хок и независимата организация."},{"key":"src4","title":"Electronic Point-of-Sale Payments","url":"https://www.federalreservehistory.org/essays/electronic-point-of-sale-payments","note":"История на електронните картови плащания и развитието на BankAmericard."},{"key":"src5","title":"A History of the VISA Payment System, 1970–1984","url":"https://era.ed.ac.uk/bitstreams/d68bb2c4-c08d-4499-b312-6db1883c9d4a/download","note":"Академично изследване на организационното и технологичното развитие на Visa."},{"key":"src6","title":"VisaNet — The technology behind Visa","url":"https://usa.visa.com/dam/VCOM/download/corporate/media/visanet-technology/visa-net-booklet.pdf","note":"Корпоративна технологична хронология на BASE I, BASE II и VisaNet."},{"key":"src7","title":"Visa Inc., Form 10-Q, 2008 г.","url":"https://www.sec.gov/Archives/edgar/data/1403161/000119312508113141/d10q.htm","note":"Правна реорганизация на Visa през 2007 г."},{"key":"src8","title":"Visa Inc. Prices Initial Public Offering","url":"https://investor.visa.com/news/news-details/2008/Visa-Inc-Prices-Initial-Public-Offering/default.aspx","note":"Официално съобщение за IPO на Visa през 2008 г."},{"key":"src9","title":"Visa Launches Innovative Token Service","url":"https://usa.visa.com/about-visa/newsroom/press-releases.releaseId.9896.html","note":"Официално съобщение за старта на Visa Token Service."},{"key":"src10","title":"EMV Payment Tokenisation","url":"https://www.emvco.com/emv-technologies/payment-tokenisation/","note":"Техническо обяснение на платежната токенизация."},{"key":"src11","title":"Visa Inc. to Acquire Visa Europe","url":"https://investor.visa.com/news/news-details/2015/Visa-Inc-to-Acquire-Visa-Europe/default.aspx","note":"Условия и обявена стойност на придобиването на Visa Europe."},{"key":"src12","title":"Visa Inc., Form 10-K за финансовата 2025 г. — Visa Europe","url":"https://www.sec.gov/Archives/edgar/data/1403161/000140316125000089/v-20250930.htm","note":"Официалният отчет посочва датата на приключване на придобиването."},{"key":"src13","title":"Регламент (ЕС) 2015/751 относно обменните такси","url":"https://eur-lex.europa.eu/eli/reg/2015/751/oj","note":"Официалният текст на регламента на Европейския съюз."},{"key":"src14","title":"Justice Department Sues Visa for Monopolizing Debit Markets","url":"https://www.justice.gov/archives/opa/pr/justice-department-sues-visa-monopolizing-debit-markets","note":"Официално съобщение за гражданския антитръстов иск от 2024 г."},{"key":"src15","title":"Visa — What we do","url":"https://corporate.visa.com/en/about-visa.html","note":"Официална история на BankAmericard, марката Visa и корпоративното развитие."},{"key":"src16","title":"Visa Inc., Form 10-K за финансовата 2008 г.","url":"https://www.sec.gov/Archives/edgar/data/1403161/000119312508240384/d10k.htm","note":"Отчетени транзакции, обработени през VisaNet през 2008 г."},{"key":"src17","title":"Visa Inc., Form 10-K за финансовата 2012 г.","url":"https://www.sec.gov/Archives/edgar/data/1403161/000138410812000011/v09301210-k.htm","note":"Отчетени обработени транзакции през 2010–2012 г."},{"key":"src18","title":"Visa Inc., Form 10-K за финансовата 2015 г.","url":"https://www.sec.gov/Archives/edgar/data/1403161/000140316115000013/v093015.htm","note":"Отчетени обработени транзакции през 2013–2015 г."},{"key":"src19","title":"Visa Inc., Form 10-K за финансовата 2018 г.","url":"https://www.sec.gov/Archives/edgar/data/1403161/000140316118000055/v093018.htm","note":"Данни за обработените транзакции и всички операции с марката Visa."},{"key":"src20","title":"Visa Inc., Form 10-K за финансовата 2019 г.","url":"https://www.sec.gov/Archives/edgar/data/1403161/000140316119000050/v093019form10k.htm","note":"Данни за транзакциите през финансовата 2019 г."},{"key":"src21","title":"Visa Inc., Form 10-K за финансовата 2020 г.","url":"https://www.sec.gov/Archives/edgar/data/1403161/000140316120000070/v-20200930.htm","note":"Данни за транзакциите през финансовата 2020 г."},{"key":"src22","title":"Visa Inc., Form 10-K за финансовата 2021 г.","url":"https://www.sec.gov/Archives/edgar/data/1403161/000140316121000060/v-20210930.htm","note":"Дневни средни и годишни данни за транзакциите през 2019–2021 г."},{"key":"src23","title":"Visa Inc., Form 10-K за финансовата 2022 г.","url":"https://www.sec.gov/Archives/edgar/data/1403161/000140316122000081/v-20220930.htm","note":"Данни за транзакциите през финансовата 2022 г."},{"key":"src24","title":"Visa Inc., годишен отчет за финансовата 2023 г.","url":"https://s29.q4cdn.com/385744025/files/doc_downloads/2023/Visa-Inc-Fiscal-2023-Annual-Report.pdf","note":"Данни за операциите с марката Visa през финансовата 2023 г."},{"key":"src25","title":"Visa Inc., Form 10-K за финансовата 2024 г.","url":"https://www.sec.gov/Archives/edgar/data/1403161/000140316124000058/v-20240930.htm","note":"Данни за обработените и брандираните транзакции през 2022–2024 г."},{"key":"src26","title":"Michael Miebach — годишно писмо за 2025 г.","url":"https://www.mastercard.com/global/en/news-and-trends/stories/2026/Michael-Miebach-ceo-2025-annual-letter-to-shareholders.html","note":"Mastercard посочва над 175 млрд. улеснени транзакции през 2025 г."},{"key":"src27","title":"UPI completes 10 glorious years, Emerges as World's Largest Real-Time Payments Platform","url":"https://www.pib.gov.in/PressReleasePage.aspx?PRID=2257087&lang=2&reg=3","note":"Официални данни на правителството на Индия за UPI през календарната 2025 г."},{"key":"src28","title":"Banco Central do Brasil — Pix statistics","url":"https://www.bcb.gov.br/en/financialstability/pixstatistics","note":"Официални месечни статистически данни за Pix."},{"key":"src29","title":"PayPal Holdings, Form 10-K за 2025 г.","url":"https://www.sec.gov/Archives/edgar/data/1633917/000163391726000024/pypl-20251231.htm","note":"Годишен брой платежни транзакции и определение на показателя."}],"citations":[{"id":"s1","source_key":"src1","locator":"Business; Operational Performance Data","excerpt":"","note":"Роля на Visa, четиристранен модел, VisaNet и показатели за финансовата 2025 г."},{"id":"s2","source_key":"src2","locator":"Биографичен профил","excerpt":"","note":"Ролята на Джоузеф П. Уилямс, пускането във Фресно и началните резултати."},{"id":"s3","source_key":"src3","locator":"Dee Hock","excerpt":"","note":"Ролята на Дий Хок и създаването на независимата организация през 1970 г."},{"id":"s4","source_key":"src4","locator":"BankAmericard and electronic authorization","excerpt":"","note":"Лицензирането и преходът към многобанкова електронна мрежа."},{"id":"s5","source_key":"src5","locator":"История 1970–1984","excerpt":"","note":"Организационно развитие, BASE I/II и ранният технически капацитет."},{"id":"s6","source_key":"src6","locator":"Technology timeline","excerpt":"","note":"Хронология на BASE I, BASE II, дебитните карти, банкоматите и защитата от измами."},{"id":"s7","source_key":"src7","locator":"Organization and reorganization","excerpt":"","note":"Правната реорганизация през октомври 2007 г. и отделният статут на Visa Europe."},{"id":"s8","source_key":"src8","locator":"IPO announcement, 19 March 2008","excerpt":"","note":"Цена, брой акции и очаквани нетни постъпления от първичното публично предлагане."},{"id":"s9","source_key":"src9","locator":"Token Service launch","excerpt":"","note":"Начало и принцип на Visa Token Service."},{"id":"s10","source_key":"src10","locator":"Payment tokenisation","excerpt":"","note":"Замяната на чувствителни данни с ограничени платежни токени."},{"id":"s11","source_key":"src11","locator":"Transaction announcement","excerpt":"","note":"Обявената стойност и мащабът на Visa Europe при сделката."},{"id":"s12","source_key":"src12","locator":"Acquisition history","excerpt":"","note":"Приключване на придобиването на Visa Europe на 21 юни 2016 г."},{"id":"s13","source_key":"src13","locator":"Официален текст","excerpt":"","note":"Ограничения и правила за определени interchange такси в Европейския съюз."},{"id":"s14","source_key":"src14","locator":"Civil antitrust complaint, 24 September 2024","excerpt":"","note":"Предметът на гражданския иск; твърденията са обвинения, а не окончателно установени факти."},{"id":"s15","source_key":"src15","locator":"Company history","excerpt":"","note":"Преименуването на BankAmericard на Visa и основни корпоративни етапи."},{"id":"s16","source_key":"src16","locator":"Operational performance","excerpt":"","note":"36,956 млрд. транзакции, обработени през VisaNet през 2008 г."},{"id":"s17","source_key":"src17","locator":"Processed transactions","excerpt":"","note":"53,324 млрд. обработени транзакции през 2012 г."},{"id":"s18","source_key":"src18","locator":"Processed transactions","excerpt":"","note":"70,968 млрд. обработени транзакции през 2015 г."},{"id":"s19","source_key":"src19","locator":"Payments volume and processed transactions","excerpt":"","note":"Данни за 2017–2018 г. и включването на Visa Europe."},{"id":"s20","source_key":"src20","locator":"Operational performance data","excerpt":"","note":"201,9 млрд. операции с марката Visa и 138,329 млрд. обработени от Visa."},{"id":"s21","source_key":"src21","locator":"Operational performance data","excerpt":"","note":"204 млрд. операции с марката Visa и 140,839 млрд. обработени от Visa."},{"id":"s22","source_key":"src22","locator":"Operational performance data","excerpt":"","note":"Дневни средни и обработени транзакции през 2019–2021 г."},{"id":"s23","source_key":"src23","locator":"Operational performance data","excerpt":"","note":"258 млрд. операции с марката Visa и 192,530 млрд. обработени от Visa."},{"id":"s24","source_key":"src24","locator":"Operational performance data","excerpt":"","note":"276 млрд. операции с марката Visa, приблизително 756 млн. дневно."},{"id":"s25","source_key":"src25","locator":"Operational performance data","excerpt":"","note":"Данни за обработените и всички Visa операции през 2022–2024 г."},{"id":"s26","source_key":"src26","locator":"2025 annual letter","excerpt":"","note":"Над 175 млрд. транзакции, улеснени от мрежата на Mastercard през 2025 г."},{"id":"s27","source_key":"src27","locator":"Calendar year 2025 statistics","excerpt":"","note":"Около 22 000 крори операции през 2025 г., приблизително 60 крори дневно."},{"id":"s28","source_key":"src28","locator":"Monthly Pix statistics","excerpt":"","note":"Годишният сбор за 2025 г. и дневната средна са изчислени от официалните месечни данни."},{"id":"s29","source_key":"src29","locator":"Payment transactions","excerpt":"","note":"25,4 млрд. платежни транзакции през 2025 г. и определение на показателя."}],"status":"published","featured":false,"revision":1,"created_at":"2026-09-16T20:19:41.230Z","updated_at":"2026-09-16T20:19:41.230Z"}