{"id":"0de104e5-69b4-4b28-8b70-943880a9e42a","slug":"naroden-suverenitet-i-obshtestveniyat-dogovor","title":"Народен суверенитет и общественият договор","category":"Общество · Демокрация","tags":["народен суверенитет","обществен договор","суверенитет","обща воля","учредителна власт","Русо","Хобс","Лок","Сийес","Ролс","Хабермас","пряка демокрация","Конституция на България"],"lead":"Народният суверенитет е принципът, според който легитимността на властта на управлението и на неговите закони се основава на съгласието на управляваните[^l-tenet]. Самото понятие суверенитет има основно значение — върховна власт в рамките на дадена територия — и е модерно понятие за политическа власт[^l-sov]. Теорията за обществения договор, чиито класически представители са Хобс, Лок, Кант и Русо, извежда законната власт от съгласието на управляваните, а през втората половина на XX век Джон Ролс на практика я възражда[^l-contr]. Русо стига до извода, че суверенитетът не може да бъде представляван и че всеки закон, който народът не е утвърдил лично, е нищожен[^l-rousseau]. Конституцията на Република България от 1991 г. изразява принципа в чл. 1: „Цялата държавна власт произтича от народа“, като тя се осъществява от него непосредствено и чрез органите, предвидени в Конституцията[^l-krb]. Идеята има и влиятелни критици: според Исая Бърлин например теорията на Русо е особено опасна, защото приравнява свободата със самоуправление, а самоуправлението — с подчинение на „общата воля“[^l-berlin]. Днес понятието е в центъра на спорове за [[populizam|популизма]], който политологът Кас Муде определя като идеология, според която политиката трябва да бъде израз на volonté générale (общата воля) на народа[^l-mudde]. Друг кръг спорове засяга „цифровия суверенитет“, който през последното десетилетие се превръща в централен елемент на политическите дискурси за цифровите въпроси[^l-dig].","sections":[{"id":"ponyatieto-suverenitet-boden-i-hobs","title":"Понятието суверенитет: Боден и Хобс","paragraphs":["Станфордската енциклопедия по философия разглежда историческите варианти на суверенитета в три измерения — кой е негов носител, доколко е абсолютен и как се съотнасят вътрешното и външното му измерение, а държавата е политическата институция, в която той е въплътен[^sv-dim]. Историята му минава през две големи движения: изграждането на система от суверенни държави, която кулминира с Вестфалския мир през 1648 г., и ограничаването на суверенната държава, започнало на практика след Втората световна война и продължило с европейската интеграция и с утвърждаването на защитата на правата на човека[^sv-two]. Енциклопедията посочва като най-важно измерение въпроса кой е носител на суверенитета — исторически това са били крале, диктатори, народи, управляващи чрез конституции, и други[^sv-holder].","Френският мислител Жан Боден е първият европейски философ, който разглежда понятието обстойно — в труда „За републиката“, писан през 1576 г., когато Франция е разкъсвана от гражданска война между калвинистите хугеноти и католическата монархия[^bd-1]. Според Боден проблемът за реда може да се реши само чрез единно политическо тяло, обединяващо управляващи и управлявани, което стои над всеки друг човешки закон и е негов източник; само върховна власт в рамките на територията може да укрепи разкъсаната общност[^bd-2]. Той смята, че суверенитетът трябва да принадлежи на един човек, и заедно с Хобс поставя суверена над закона[^bd-3]. На друго място енциклопедията обаче отбелязва, че според Боден суверенът е обвързан от естественото и божественото право, а формата на управление, която упражнява суверенната власт, може законно да бъде монархия, аристокрация или демокрация, макар сам той да предпочита монархията[^bd-4]. Изследователят Даниел Лий поддържа, че Боден не разбира суверенитета като неограничена власт да се заповядва в духа на съвременния правен позитивизъм, а като нормативна власт, обвързана от естественото право, правото на народите и договорите[^bd-lee].","Английският философ Томас Хобс също пише във време на гражданска война и стига до суверенитета като решение: според него хората създават суверенната власт чрез договор, с който прехвърлят всичките си права на Левиатана, олицетворяващ абстрактната идея за държавата[^hs-1]. Подобно на суверена на Боден, Левиатанът стои над закона — „смъртен бог“, необвързан от конституция, а законът е заповед на суверена и задължението да му се подчиняваш е абсолютно[^hs-2]. Според Станфордската енциклопедия Хобс, преживял разпадането, което кулминира в Английската гражданска война, стига до извода, че тежестите дори на най-потисническото управление са „едва доловими“ в сравнение с бедствията на гражданската война, и затова хората трябва да се подчинят на абсолютна политическа власт[^hs-4]. В „Левиатан“, отпечатан през 1651 г., Хобс описва положението на хората без обща власт, която да ги държи в страх, като война „на всеки човек срещу всеки човек“, в която животът е „самотен, беден, гаден, брутален и кратък“[^hs-5].","Договорът у Хобс е съглашение на всеки с всеки, сякаш всеки казва на другия: „Упълномощавам този човек или това събрание от хора и им предавам правото си да управлявам себе си, при условие че и ти предадеш своето право на него и упълномощиш всичките му действия по същия начин“; така обединеното множество се нарича държава (COMMON-WEALTH, на латински CIVITAS) — „великият Левиатан“, или „смъртният бог“[^hs-6]. Станфордската енциклопедия отбелязва, че Хобс е „печално известен“ с това, че чрез метода на обществения договор стига до „удивителния“ извод, че трябва да се подчиним на абсолютна — неразделна и неограничена — суверенна власт, и че изводите му служат по-скоро като отправна точка за по-приемливи философски позиции[^hs-7]."]},{"id":"obshtestveniyat-dogovor-hobs-lok-i-ruso","title":"Общественият договор: Хобс, Лок и Русо","paragraphs":["Като политическа теория общественият договор обяснява легитимността на политическата власт, а като морална теория — произхода и съдържанието на моралните норми; привържениците му се съмняват, че политическата власт може да се основе на божията воля или на перфекционистки идеал за човешката природа[^oc-1]. Според статията на Уикипедия за народния суверенитет Хобс, Лок и Русо приемат, че хората сключват обществен договор, като доброволно се отказват от част от естествената си свобода, за да се защитят от опасностите на свободата на другите — независимо дали смятат човека за по-склонен към насилие (Хобс) или към сътрудничество (Русо)[^oc-2].","Джон Лок (1632–1704), един от най-влиятелните политически философи на Новото време, защитава в „Два трактата за управлението“ тезата, че хората по природа са свободни и равни, срещу твърденията, че Бог е направил всички естествено поданици на монарх[^lk-1]. Според Лок хората имат права като правото на живот, свобода и собственост, които не зависят от законите на конкретно общество, а законното управление е резултат от обществен договор, при който хората в естественото състояние условно прехвърлят част от правата си, за да осигурят по-стабилно ползване на живота, свободата и собствеността си[^lk-2]. В § 95 от „Втория трактат“ Лок пише, че хората, „бидейки по природа всички свободни, равни и независими“, не могат да бъдат поставени под политическата власт на друг „без собственото си съгласие“, а щом се обединят в една общност, мнозинството има право да действа и да решава за останалите[^lk-3]. Според § 149 законодателната власт е само „доверителна власт“ за определени цели и „в народа остава все още върховна власт да отстрани или промени законодателната власт“, когато тя действа против оказаното ѝ доверие[^lk-4]. Тъй като управленията съществуват по съгласието на народа, за да защитават правата му и общото благо, на управления, които не правят това, може да се окаже съпротива и те да бъдат заменени; затова Лок е важен и като защитник на правото на революция, на принципа на мнозинството и на [[razdelenie-na-vlastite|разделението]] на законодателната и изпълнителната власт[^lk-5].","„Общественият договор“ на Жан-Жак Русо излиза през 1762 г., заедно с „Емил“, и според Станфордската енциклопедия бележи връхната точка на интелектуалните му постижения[^rs-1]. Първата глава започва с прочутото „Човек се ражда свободен, а навсякъде е в окови“, след което Русо заявява, че не знае как е станала тази промяна, но смята, че може да отговори какво я прави законна[^rs-2]. Същността на договора според Русо е формулата: „Всеки от нас поставя своята личност и цялата си сила общо под върховното ръководство на общата воля и като тяло ние приемаме всеки член като неделима част от цялото“[^rs-3]. Така възниква „морално и колективно тяло“, което членовете му наричат държава, когато е пасивно, суверен, когато е активно, и сила, когато се сравнява с други като него[^rs-4]. Наталия Витанова от Шуменския университет, цитирайки „Обществения договор“ по изданието от 1988 г., подчертава разграничението на Русо между „природната свобода, чиито единствени граници са силите на индивида, и гражданската свобода, чийто предел е общата воля“[^rs-5].","Спорно е дали изходното положение на договора е действителен исторически момент, възможен исторически момент или изцяло хипотетично; според Станфордската енциклопедия Дейвид Хюм пръв повдига решаващото възражение срещу всяка теория, основана на исторически договор: съгласието на предците не обвързва потомците[^oc-3]. В есето „За първоначалния договор“ Хюм пита дали беден селянин или занаятчия, който не знае чужди езици и обичаи и живее от дневната си надница, наистина има свободен избор да напусне страната си, и сравнява подобно „съгласие“ с това на човек, внесен на кораб насън, който може да го напусне само като скочи в океана и загине[^oc-4]. Съвременни философи като Роналд Дуоркин възразяват, че хипотетичното съгласие изобщо не е съгласие, а защитниците на договора отговарят, че той е мисловен експеримент за откриване на изискванията на практическата рационалност[^oc-5]. Карол Пейтман и Чарлс Милс използват договора „подривно“, като го тълкуват като исторически споразумения за установяване и поддържане на господството на белите, на патриархата и на мъжкото господство[^oc-6]."]},{"id":"obshtata-volya-i-vazrazhenieto-na-ruso-sreshtu-predstavitelstvoto","title":"Общата воля и възражението на Русо срещу представителството","paragraphs":["Първото и най-важно следствие от договора според Русо е, че само общата воля може да ръководи държавата съобразно целта, за която е създадена, тоест общото благо[^gw-1]. Затова суверенитетът, бидейки „упражняване на общата воля“, не може да бъде отчужден, а суверенът, който е колективно същество, „може да бъде представляван само от самия себе си: властта може да бъде предадена, но не и волята“[^gw-2]. Русо отличава общата воля от волята на всички: първата има предвид само общия интерес, а втората — частния и е само сбор от частни воли[^gw-3]. Според него общата воля винаги е права и клони към общата полза, но от това не следва, че обсъжданията на народа винаги са еднакво правилни: народът никога не е покварен, но често е заблуждаван[^gw-4]. Договорът според Русо мълчаливо включва задължението, че „който откаже да се подчини на общата воля, ще бъде принуден към това от цялото тяло“, което „не означава нищо друго, освен че ще бъде принуден да бъде свободен“[^gw-5].","В главата „За депутатите или представителите“ Русо пише, че суверенитетът „по същата причина, поради която е неотчуждим, не може да бъде представляван“, тъй като се състои по същество в общата воля, а волята не допуска представителство; затова депутатите на народа „не са и не могат да бъдат негови представители“, а само негови пълномощници, които не могат да вземат окончателни решения[^rp-1]. Упадъкът според него започва, когато гражданите предпочетат да служат с парите си вместо с личността си: когато трябва да тръгнат на война, плащат на войски, а когато трябва да се съберат на съвет, „избират депутати и си стоят у дома“[^rp-5]. Русо се присмива на английския народ, който „се смята за свободен, но дълбоко се заблуждава: той е свободен само по време на изборите за членове на парламента“, а щом те бъдат избрани, отново е роб[^rp-3]. Идеята за представителството според него е модерна и идва от феодалното управление, докато в древните републики народът никога не е имал представители[^rp-4]. Русо вижда обаче и границите на демокрацията като форма на управление: „Ако имаше народ от богове, той би се управлявал демократично“, а „толкова съвършено управление не е за хора“[^rp-6].","Станфордската енциклопедия посочва, че учението на Русо за суверенитета и представителството е сред най-малко убедителните за по-късните мислители: той отхвърля идеята на Хобс, че законодателната воля на един народ може да бъде вложена в група или индивид, които действат от негово име, но го управляват[^rp-s1]. Враждебността му към представителството обхваща и избирането на представители в суверенни събрания, дори когато те подлежат на периодично преизбиране, защото такива събрания биха приемали закони по въпроси, които гражданите не са обсъждали[^rp-s2]. Енциклопедията признава, че практическите трудности на прякото самоуправление от целия гражданин са очевидни и биха ограничили сериозно размера на легитимните държави[^rp-s3]. Ключово е разграничението между суверен и правителство: суверенът — народът като цяло — приема законите като израз на общата воля, а правителството е по-ограничено тяло, което управлява в рамките на законите; ако законите се разбират като конституционна рамка, разстоянието между републиката на Русо и съвременната конституционна демокрация може да е по-малко, отколкото изглежда: суверенитетът на народа може да е несъвместим с [[predstavitelna-demokratsia|представителния модел]], но изпълнителната власт на правителството може да се разбира като изискваща такъв модел[^rp-s4]. Сред формите на управление Русо се отнася скептично както към демокрацията, при която народът сам прилага законите, така и към монархията, и предпочита някаква форма на изборна аристокрация[^rp-s5]. Той смята за почти неизбежно правителството в крайна сметка да узурпира законната суверенна власт на народа и да замени общата му воля със своята корпоративна воля[^rp-s6]."]},{"id":"siyes-i-natsionalniyat-suverenitet","title":"Сийес и националният суверенитет","paragraphs":["Брошурата „Какво е третото съсловие?“ на френския писател и духовник абат Еманюел Жозеф Сийес (1748–1836) излиза през януари 1789 г., малко преди избухването на Френската революция[^sy-1]. Тя започва с три реторични въпроса и отговорите на Сийес: третото съсловие е „всичко“, досега в политическия ред е било „нищо“, а иска да стане „нещо“[^sy-2]. Според Сийес третото съсловие съдържа в себе си всичко необходимо за една пълна нация, а нацията той определя като „тяло от сдружени лица, живеещи под общ закон и представлявани от едно и също законодателно тяло“[^sy-3]. Благородническото съсловие според него е „чуждо на нацията“ — по произход, защото пълномощията му не идват от народа, и по цел, защото защитава не общия, а частния интерес[^sy-4].","Според статията на Уикипедия за Сийес той участва в окончателната редакция на Декларацията за правата на човека и гражданина и развива теориите за националния суверенитет, народния суверенитет и представителството, като разграничава активни и пасивни граждани — разграничение, което оправдава избирателно право, ограничено до мъжете собственици[^sy-5]. Сийес смята, че представителите в Събранието трябва да бъдат свободни както от влиянието на краля отгоре, така и от влиянието на народа отдолу: избирателите могат да ги избират и да ги сменят, но през мандата си представителите не отговарят пред никого[^sy-6].","Френската правна традиция разграничава националния от народния суверенитет: титуляр на националния суверенитет е нацията — фиктивна, колективна и неделима същност, която не се свежда до живите граждани, а включва и миналите, и бъдещите[^ns-1]. Френското прилагане на националния суверенитет често се приписва именно на Сийес[^ns-3]. В класическата теория, според статията на френската Уикипедия, националният суверенитет води до представително управление, защото нацията не може да управлява пряко, насърчава имуществения ценз, изключва пряката демокрация и превръща гласуването по-скоро във функция, отколкото в право[^ns-2]. Петер Низен, обсъждайки във „Верфасунгсблог“ книгата на Лучия Рубинели за историята на учредителната власт, предупреждава, че противопоставянето на либералното, „сийесовско“ разбиране за делегирано законодателство на „предполагаемо терористичната“ линия Русо–Робеспиер, разчитаща на пряк народен суверенитет, рискува да повтори традицията, господстваща в тълкуванията на народния суверенитет от Шмит до Якоб Талмон[^ns-4]."]},{"id":"narodniyat-suverenitet-v-konstitutsiite","title":"Народният суверенитет в конституциите","paragraphs":["Декларацията за независимост на САЩ от 4 юли 1776 г. провъзгласява, че правителствата се учредяват сред хората, за да осигурят неотменимите им права, и черпят „справедливите си правомощия от съгласието на управляваните“, а когато някоя форма на управление стане разрушителна за тези цели, народът има право да я промени или премахне[^cn-1]. Конституцията на САЩ започва с думите „Ние, народът на Съединените щати“ (We the People of the United States): народът е този, който „постановява и учредява“ конституцията, за да образува „по-съвършен съюз“, да установи справедливост и да осигури благата на свободата за себе си и за потомството си[^cn-2].","Декларацията за правата на човека и гражданина, одобрена от Националното събрание на Франция на 26 август 1789 г., постановява в член 3, че „принципът на всеки суверенитет се намира по същество в нацията“ и че никое тяло и никой индивид не може да упражнява власт, която не произтича пряко от нея[^cn-3]. Във френския оригинал, цитиран от френската Уикипедия, краят на член 3 гласи „qui n’en émane expressément“, тоест властта трябва да произтича „изрично“ от нацията, а не просто „пряко“, както е в английския превод[^cn-3fr]. Член 6 използва езика на Русо — „Законът е израз на общата воля“, — но допуска всеки гражданин да участва в създаването му „лично или чрез свой представител“[^cn-4]. Действащата Конституция на Франция от 4 октомври 1958 г. потвърждава в преамбюла си привързаността към принципите на националния суверенитет, определени в Декларацията от 1789 г., а член 3 постановява, че „националният суверенитет принадлежи на народа, който го упражнява чрез своите представители и чрез [[referendum|референдум]]“, и че никоя част от народа и никой индивид не може да си присвоява упражняването му[^cn-5]. Според френската Уикипедия така Петата република установява компромис между националния и народния суверенитет, като съчетава представителния режим с елемент на пряка демокрация чрез референдума[^cn-6]. Основният закон на Германия по сходен начин постановява в чл. 20, ал. 2, че „цялата държавна власт произтича от народа“ и се упражнява от него чрез избори и други гласувания и чрез специални органи на законодателната, изпълнителната и съдебната власт[^cn-7].","[[konstitutsia-na-balgaria|Конституцията на Република България]] е приета от Седмото Велико народно събрание, чиито членове заявяват в преамбюла, че се стремят „да изразят волята на българския народ“, и издигат във „върховен принцип правата на личността, нейното достойнство и сигурност“[^bg-1]. Според чл. 1, ал. 2 държавната власт „се осъществява от него непосредствено и чрез органите, предвидени в тази Конституция“, а ал. 3 добавя, че „никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция или отделна личност не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет“[^bg-2]. Прякото упражняване на властта се урежда от Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, който определя условията, организацията и реда за пряко участие на българските граждани в държавното и местното управление; формите и практиката са описани в статията [[pryaka-demokratsia-v-balgaria|Пряка демокрация в България]][^bg-4]."]},{"id":"uchreditelnata-vlast","title":"Учредителната власт","paragraphs":["Учредителната власт (на френски pouvoir constituant) е властта, която създава или преразглежда конституция; според френската Уикипедия английският израз constituent power е засвидетелстван за пръв път в отворено писмо на Томас Йънг до жителите на Върмонт от 11 април 1777 г.[^uv-1] Обикновено се разграничават първоначална учредителна власт, която създава нова конституция — например след революция или държавен преврат, — и производна, която преразглежда действащата конституция при определени процедурни и съдържателни условия[^uv-2].","Лучия Рубинели свързва появата на понятието със Сийес и според Петер Низен с право отхвърля опитите то да бъде открито още у Аристотел, Макиавели, Боден или Хобс като анахронизми[^uv-3a]. Низен определя учредителната власт като концептуална иновация в демократичната мисъл, която става възможна едва когато се съединят идеята за демократично самоуправление и позитивистичното разбиране за създаването на право — нещо, постигнато за пръв път в демократичните революции от края на XVIII век[^uv-3]. Според Рубинели у Сийес народът упражнява първоначалната учредителна власт пряко само когато упълномощава основаването на държавата, а след това — само косвено; Низен възразява, че според Сийес нацията, макар и под конституция, не може да се откаже от „правото си да я промени, щом интересите ѝ го изискват“[^uv-4].","Станфордската енциклопедия посочва и една теоретична трудност: правният теоретик Джон Остин се позовава на народния суверенитет, за да обясни конституционно ограниченото управление, но ако заповедниците се отъждествят със самия народ, се стига до парадокса, посочен от Хърбърт Харт — заповедниците заповядват на заповедниците[^uv-5]. Германският Федерален конституционен съд в решението си за Лисабонския договор от 30 юни 2009 г. приема, че „народите на държавите членки са носители на учредителната власт“ и че органите на законодателната, изпълнителната и съдебната власт не могат да разполагат със съществените елементи на конституцията — нейната идентичност, която е „неотчуждим елемент на демократичното самоопределение на един народ“[^uv-6].","В България правомощието да се приеме нова конституция е възложено на Великото народно събрание, съставено от 400 народни представители, което решава и за изменение на територията и за промени във формата на държавно устройство и управление (чл. 157 и 158)[^uv-7]. Изборите за Велико народно събрание се произвеждат по решение на [[narodno-sabranie|Народното събрание]], взето с мнозинство две трети от общия брой на народните представители, а самото Велико народно събрание приема решенията си с мнозинство две трети на три гласувания в различни дни[^uv-8]."]},{"id":"kritiki-bark-i-konstan","title":"Критики: Бърк и Констан","paragraphs":["„Размисли върху революцията във Франция“ на Едмънд Бърк излиза на 1 ноември 1790 г., по-малко от осемнадесет месеца след превземането на Бастилията, и според Станфордската енциклопедия не е първата, но е най-трайно утвърдилата се в общественото съзнание и най-проницателна критика на революцията от 1789 г.[^bk-1] Според изложението на енциклопедията Бърк смята, че французите, увлечени от идеята за свобода, не са разбрали, че тя е само едно от многото блага, и затова създават конституционни решения, които не ограничават народния суверенитет така, че да обуздаят ефективно демоса[^bk-2]. Срещу абстрактните права Бърк поставя практическата мъдрост: „управлението е изобретение на човешката мъдрост, за да се осигурят човешките нужди“, а претендираните права на теоретиците са „крайности“ и колкото са „метафизически верни“, толкова са „морално и политически неверни“[^bk-3]. Бърк не отхвърля образа на договора, а го преосмисля: „обществото наистина е договор“, но държавата не бива да се смята за търговско съдружие за пипер и кафе, а е партньорство „не само между живите, но между живите, мъртвите и тези, които ще се родят“[^bk-4].","Бенжамен Констан изнася речта „За свободата на древните в сравнение със свободата на съвременните“ като лекция в Кралския атеней в Париж през 1819 г.[^kn-1] Той нарича Русо „възвишен гений, одухотворен от най-чиста любов към свободата“, но смята, че като пренася в съвременната епоха обем на обществена власт и колективен суверенитет, принадлежащ на други векове, Русо е дал „смъртоносни предлози за повече от един вид тирания“[^kn-2]. Главната вина за тази грешка Констан приписва не на Русо, а на абат дьо Мабли, според когото гражданите трябва да бъдат напълно подчинени, за да бъде нацията суверенна, и индивидът поробен, за да бъде народът свободен[^kn-3]. Модерните хора според Констан нямат времето на древните за постоянно участие, затова им е нужна представителната система — „мандат, даден на определен брой хора от масата на народа“, който иска интересите му да бъдат защитени, но няма време сам постоянно да ги защитава[^kn-4]. В същото време той настоява, че народът трябва да упражнява „активен и постоянен надзор“ над представителите си и да си запази правото да ги отстранява, ако предадат доверието му[^kn-5]. Констан завършва, че вместо да се отказват от единия от двата вида свобода, съвременните общества трябва да се научат да ги съчетават[^kn-6]."]},{"id":"kritiki-karl-shmit","title":"Критики: Карл Шмит","paragraphs":["Карл Шмит (1888–1985) е консервативен германски теоретик на правото, конституцията и политиката, смятан често за един от най-важните критици на либерализма, парламентарната демокрация и либералния космополитизъм; значението на делото му е спорно най-вече заради интелектуалната му подкрепа и активното му участие в националсоциализма[^sm-1]. В „Политическа теология“ (1922) Шмит дава прочутото си определение, според което суверен е онзи, който решава за извънредното положение, и заключава, че всеки правен ред се основава на суверенно решение, а не на правна норма[^sm-2]. През 1923 г. следва „Кризата на парламентарната демокрация“, която оспорва легитимността на парламентарното управление[^sm-2b].","Шмит признава, че демокрацията е единственият принцип на легитимност, достъпен като идеологическа основа на една съвременна конституция, и според тълкуванието на Станфордската енциклопедия в демократичната държава решението за извънредното положение трябва да приеме формата на упражняване на учредителната власт на народа[^sm-3]. В „Учение за конституцията“ (1928) той твърди, че демократичната конституция е продукт на учредителната власт на един политически единен народ и не бива да се мисли по модела на обществения договор, защото предполага предварителното съществуване на народа като политическо единство; затова учредителната власт на народа е неотчуждима[^sm-4]. Енциклопедията отбелязва, че теорията му за учредителната власт напоследък привлича вниманието на автори, според които тя може да съживи конституционната демокрация[^sm-5]. Шмит застава на страната на нацистите след 1933 г., бързо заема влиятелно положение и бива възприеман като „коронния юрист“ на националсоциализма, а през 1936 г. е изместен от властовата си позиция в академичните среди[^sm-6]."]},{"id":"liberalnite-vazrazheniya-tiraniyata-na-mnozinstvoto","title":"Либералните възражения: тиранията на мнозинството","paragraphs":["Още Джеймс Мадисън пише в десетата статия на „Федералист“, че когато мнозинството образува фракция, формата на народното управление му позволява да пожертва на своята страст или интерес както общото благо, така и правата на другите граждани[^lb-1]. Затова според него „чистата демокрация“ — общество от малко граждани, които се събират и управляват лично, — не може да излекува злините на фракциите, а републиката, в която има представителство, обещава лек[^lb-2]. Алексис дьо Токвил в „Демокрацията в Америка“ вижда в свободата на сдружаване необходима гаранция срещу тиранията на мнозинството и пише, че „всемогъществото на мнозинството“ поставя американските републики пред крайни опасности[^lb-3].","Джон Стюарт Мил в „За свободата“ отбелязва, че изрази като „самоуправление“ и „властта на народа над самия него“ не описват истинското положение, защото „народът“, който упражнява властта, не винаги е същият като онези, над които тя се упражнява, а волята на народа на практика означава волята на най-многобройната или най-активната му част — мнозинството[^lb-4]. Затова, пише Мил, „тиранията на мнозинството“ вече обикновено се причислява към злините, срещу които обществото трябва да се пази — при това не само заради актовете на властите, но и когато самото общество се превръща в тиранин[^lb-5]. Станфордската енциклопедия посочва, че мажоритарното правило често се смята за необходимо, за да се третират хората като равни при колективните решения, но поражда двойната опасност от тирания на мнозинството и от трайни малцинства, които винаги губят — въпроси, обсъждани и в статията [[kritiki-kam-pryakata-demokratsia|Критики към прехода към пряка демокрация]][^lb-6].","Исая Бърлин възразява, че учението на Русо предполага единствен „истински“ обществен интерес — едно-единствено устройство, най-добро за всички граждани, — и затова е противоположно на плурализма, а освен това почива на подмяна на понятието за личността[^lb-7]. Израелският историк Якоб Талмон в книгата си „Произходът на тоталитарната демокрация“ (1952) твърди, че тоталитарният и либералният тип демокрация произлизат от едни и същи предпоставки през XVIII век[^lb-8]. Петер Низен отговаря на подобни прочити, че шмитианците и „антитоталитаристите“ виждат тоталитарния характер на народния суверенитет в якобинския терор, но това по-скоро идва от смесването на основно законодателно право с неограничена изпълнителна власт, а не от предпочитание към прякото пред представителното законодателство[^lb-9]."]},{"id":"savremenni-teorii-rols-habermas-i-deliberatsiyata","title":"Съвременни теории: Ролс, Хабермас и делиберацията","paragraphs":["Джон Ролс излага систематично теорията си за справедливостта като честност в „Теория на справедливостта“ (1971) и я преформулира в „Политическият либерализъм“ (1993) и в по-късни трудове[^rw-1]. Централна част от нея е „първоначалното положение“ — честна и безпристрастна гледна точка, от която си представяме, че свободни и равни лица съвместно приемат принципите на социалната и политическата справедливост за едно добре подредено демократично общество[^rw-2]. Основната черта на първоначалното положение е „булото на незнанието“: за да бъде преценката напълно безпристрастна, страните са лишени от знание за личните си характеристики, за представите си за доброто и за социалните и историческите обстоятелства[^rw-3]. За Ролс легитимността изисква взаимност: политическата власт трябва да се упражнява по начини, които всички граждани може разумно да се очаква да одобрят, а учението му за публичния разум изисква гражданите да обосновават политическите си решения един пред друг с публично достъпни ценности и стандарти[^rw-4].","Юрген Хабермас в „Между факти и норми“ се опитва да посредничи в спора между либерализма от типа на Ролс и Кант и комунитаризма, като защитава тезата за едноизворността (co-originality) на либералните права и народния суверенитет и на свързаните с тях индивидуална и колективна автономия[^hm-1]. Двете страни имат равен приоритет, не се свеждат една до друга и „взаимно се призовават към живот“; това се разкрива, когато идеята за самозаконодателство — че адресатите на правото са едновременно автори на правата си — се разчете в термините на теорията на дискурса[^hm-2]. Според изложението на Станфордската енциклопедия Хабермас смята, че по-ранните модели на народния суверенитет, при които обществото е „голямо сдружение“ със суверенна воля, а гражданите са автори на законите, на които се подчиняват, биха работили, ако изобщо, само в малки, етически хомогенни общества с много високо участие, а нищо от това не се отнася за съвременните западни държави[^hm-3]. Вместо това в теорията му гражданите чрез участие в дискурса оформят общественото мнение, което чрез „комуникативната власт“ косвено „програмира“ политическата система или ѝ противодейства[^hm-4]. Критици като Уилям Шойерман възразяват, че Хабермас не уточнява къде институционално се намира връзката между комуникативната и административната власт и как действа тя[^hm-5].","[[deliberativna-demokratsia|Делиберативната демокрация]] според „Британика“ е школа в политическата теория, според която политическите решения трябва да са продукт на честно и разумно обсъждане между гражданите; тя измества акцента от резултата към качеството на процеса[^dl-1]. Ролс и Хабермас са сред ранните ѝ влияния: Ролс застъпва използването на разума при изграждането на рамката на справедливото общество, а Хабермас твърди, че честните процедури и ясната комуникация могат да дадат легитимни и съгласувани решения на гражданите[^dl-2]."]},{"id":"dneshnite-debati-za-narodniya-suverenitet","title":"Днешните дебати за народния суверенитет","paragraphs":["Според Кас Муде [[populizam|популизмът]] разделя обществото на две хомогенни и враждебни групи — „чистия народ“ и „корумпирания елит“, а негови противоположности са елитизмът и плурализмът[^pp-1]. Често по „русоовски“ маниер, пише Муде, популистите твърдят, че политическите партии покваряват връзката между водачи и привърженици, създават изкуствени разделения в хомогенния народ и поставят своите интереси над тези на народа[^pp-2]. Според рецензия в „La Vie des idées“ Ян-Вернер Мюлер определя популизма като антиелитизъм, съчетан с антиплурализъм и с претенция за морален монопол върху представителството: решаващото е твърдението, че популистите и само те представляват народа като цяло[^pp-3]. За популистите на теория е приемлив само императивният мандат, а като се представят само като говорители на народа, популистките политици не се доверяват на делиберативните и плуралистичните институции или дори ги отхвърлят в името на единната воля на един „автентичен“ народ[^pp-4]. Мюлер отбелязва също, че следвоенната антитоталитарна архитектура на Европа още от началото предвижда известни ограничения на народния суверенитет — например чрез създаването на Съда на Европейския съюз през 1952 г. и на Европейския съд по правата на човека през 1959 г.[^pp-5]","Станфордската енциклопедия отбелязва, че днес много държави от Европейския съюз упражняват неабсолютен суверенитет: суверенни са в отбраната, но не и в управлението на валутите си, търговските си политики и много социални политики, които провеждат съвместно с институциите на ЕС[^eu-1]. Още в решението по делото „Коста срещу ЕНЕЛ“ от 15 юли 1964 г. Съдът на Европейските общности приема, че държавите членки, макар и в ограничени области, са ограничили суверенните си права и са създали правен ред, приложим към гражданите им и към самите тях[^eu-2]. Германският Федерален конституционен съд в решението за Лисабонския договор приема, че докато няма единен европейски народ, който да изразява волята на мнозинството си, народите на държавите членки остават решаващите носители на публичната власт, а ЕС е сдружение на суверенни национални държави (Staatenverbund) със „структурен демократичен дефицит“[^eu-3]. Според съда Основният закон не позволява суверенни правомощия да се прехвърлят така, че ЕС сам да си създава нови компетенции, и забранява прехвърлянето на „компетентността за компетентността“ (Kompetenz-Kompetenz)[^eu-4]. Конституцията на България от своя страна постановява, че страната „участва в изграждането и развитието на Европейския съюз“ (чл. 4, ал. 3), а договорите, които „предоставят на Европейския съюз правомощия, произтичащи от тази Конституция“, се ратифицират със закон, приет с мнозинство две трети от всички народни представители (чл. 85, ал. 1, т. 9 и ал. 2); тези текстове са добавени през 2005 г.[^eu-5] Във Великобритания въпросът за суверенитета е сред основните теми на дебата за членството: [[brexit-referendum-2016|референдумът]] от 23 юни 2016 г. е правно необвързващ заради стария принцип на парламентарния суверенитет, макар правителството да обещава да изпълни резултата, а 51,9% от гласовете са за напускане[^eu-6].","Според Юлия Поле и Торстен Тил понятието за цифров суверенитет е популярно както в централизираните и авторитарните, така и в демократичните държави, но остава силно оспорвано и днес се разбира по-скоро като дискурсивна практика в политиката, отколкото като правно или организационно понятие[^cf-1]. През юли 2020 г. германското правителство обявява в програмата за председателството си на ЕС намерението си „да утвърди цифровия суверенитет като лайтмотив на европейската цифрова политика“[^cf-2]. Двамата автори свързват дебата с историята на понятието: ако за Боден суверенитетът е властта на владетеля да взема окончателни решения, Русо го преосмисля като народен вместо монархически суверенитет[^cf-3]. Те разграничават претенции за цифрово самоопределение на държавите, на компаниите и на индивидите; Китай пръв развива идеята си за „кибер-“ или „интернет суверенитет“, а по-късно тя е възприета от други авторитарни и полуавторитарни държави, най-вече Русия (вижте [[rusia-suveren-internet-zakon|Руският закон за „суверенния интернет“]])[^cf-4].","Лучано Флориди описва борбата за цифров суверенитет като борба за контрол върху данните, софтуера, стандартите, услугите и инфраструктурите, в която най-видимият сблъсък е между компаниите и държавите: компаниите могат да определят естеството и скоростта на промяната, а държавите — нейната посока[^cf-5]. Според него народният суверенитет като източник на легитимност се е мислел като суверенитет на избирателя и на потребителя, но през този век индивидът преминава от ролята на „избирател-потребител“ към тази на „последовател-ползвател“, лишен от власт от политическите и бизнес хегемонии[^cf-6]. Флориди цитира председателя на антитръстовата подкомисия на Камарата на представителите на САЩ Дейвид Чичилини, според когото при изслушването на шефовете на Amazon, Apple, Facebook и Google на 29 юли 2020 г. въпросът е „дали ние като народ управляваме себе си, или позволяваме да ни управляват частни монополи“; подобни спорове са разгледани в статията [[tsifrovite-platformi-pred-regulatorite-i-sadilishtata|Цифровите платформи пред регулаторите и съдилищата]][^cf-8]. Флориди предлага цифровият суверенитет в ЕС да се упражнява едновременно на национално и наднационално равнище и посочва [[obsht-reglament-za-zashtita-na-dannite|Общия регламент относно защитата на данните]] като пример, че суверенитетът над данните е по-постижим и по-ефективен на равнището на Съюза[^cf-7]."]},{"id":"prekiyat-vot-i-izkustveniyat-intelekt","title":"Прекият вот и изкуственият интелект","paragraphs":["Елен Ландемор описва като основен проблем на делиберативната демокрация напрежението между две еднакво важни условия за демократична легитимност — обсъждането и масовото участие — и пита дали изкуственият интелект може да донесе качествено обсъждане „до масите“[^ai-1]. Като отправна точка тя анализира Големия национален дебат във Франция през 2019 г., нискотехнологичен опит милиони граждани да участват в структурирано колективно обсъждане в продължение на два месеца, и разглежда две възможни форми на мащабно обсъждане с помощта на алгоритми — масово онлайн обсъждане и множество ротиращи се случайно избрани мини-публики[^ai-2]. На 17 октомври 2024 г. „MIT Technology Review“ съобщава, че изследователи от Google DeepMind са обучили система от големи езикови модели — „машината на Хабермас“, наречена на германския философ, — която обобщава точките на съгласие в групи по сложни обществени и политически въпроси; в изследването участват 5734 души[^ai-3]. Политолозите Сара Крепс и Дъг Крайнър от Университета „Корнел“ предупреждават, че същата технология, способна да произвежда дезинформация в огромен мащаб, заплашва демократичното представителство, отчетността и общественото и политическото доверие; тези перспективи са разгледани подробно в статиите [[izkustveniyat-intelekt-v-pryakata-demokratsia|Изкуственият интелект в пряката демокрация]] и [[epistemichna-demokratsia-i-kolektivniyat-intelekt|Епистемична демокрация и колективният интелект]][^ai-4]."]},{"id":"vizhte-sashto","title":"Вижте също","paragraphs":["- [[pryaka-demokratsia|Пряка демокрация]]\n- [[predstavitelna-demokratsia|Представителна демокрация]]\n- [[deliberativna-demokratsia|Делиберативна демокрация]]\n- [[demokratsia|Демокрация]]\n- [[konstitutsia-na-balgaria|Конституция на България]]\n- [[pryaka-demokratsia-v-balgaria|Пряка демокрация в България]]\n- [[referendum|Референдум]]\n- [[razdelenie-na-vlastite|Разделение на властите]]\n- [[populizam|Популизъм]]\n- [[kritiki-kam-pryakata-demokratsia|Критики към прехода към пряка демокрация]]\n- [[izkustveniyat-intelekt-v-pryakata-demokratsia|Изкуственият интелект в пряката демокрация]]\n- [[italia-rousseau-platforma-dvizhenie-5-zvezdi|Rousseau: цифровата платформа на Движението на петте звезди в Италия]]\n- [[islandia-krautsorsing-konstitutsia-2011|Исландия: конституцията, написана заедно с гражданите]]"]}],"sources":[{"key":"sep-sov","title":"Sovereignty (Daniel Philpott)","url":"https://plato.stanford.edu/entries/sovereignty/","note":"","publisher":"Stanford Encyclopedia of Philosophy","language":"en","retrieved_at":"2026-10-27"},{"key":"sep-hobbes","title":"Hobbes’s Moral and Political Philosophy","url":"https://plato.stanford.edu/entries/hobbes-moral/","note":"","publisher":"Stanford Encyclopedia of Philosophy","language":"en","retrieved_at":"2026-10-27"},{"key":"hobbes-lev","title":"Thomas Hobbes, Leviathan (1651)","url":"https://www.gutenberg.org/files/3207/3207-h/3207-h.htm","note":"","publisher":"Project Gutenberg","language":"en","retrieved_at":"2026-10-27"},{"key":"sep-contr","title":"Contractarianism","url":"https://plato.stanford.edu/entries/contractarianism/","note":"","publisher":"Stanford Encyclopedia of Philosophy","language":"en","retrieved_at":"2026-10-27"},{"key":"wp-popsov","title":"Popular sovereignty","url":"https://en.wikipedia.org/wiki/Popular_sovereignty","note":"","publisher":"Wikipedia (English)","language":"en","retrieved_at":"2026-10-27"},{"key":"sep-locke","title":"Locke’s Political Philosophy","url":"https://plato.stanford.edu/entries/locke-political/","note":"","publisher":"Stanford Encyclopedia of Philosophy","language":"en","retrieved_at":"2026-10-27"},{"key":"locke-2t","title":"John Locke, Second Treatise of Government","url":"https://www.gutenberg.org/files/7370/7370-h/7370-h.htm","note":"","publisher":"Project Gutenberg","language":"en","retrieved_at":"2026-10-27"},{"key":"sep-rousseau","title":"Jean Jacques Rousseau","url":"https://plato.stanford.edu/entries/rousseau/","note":"","publisher":"Stanford Encyclopedia of Philosophy","language":"en","retrieved_at":"2026-10-27"},{"key":"rousseau-sc","title":"Jean-Jacques Rousseau, The Social Contract and Discourses (transl. G. D. H. Cole)","url":"https://www.gutenberg.org/files/46333/46333-h/46333-h.htm","note":"","publisher":"Project Gutenberg","language":"en","retrieved_at":"2026-10-27"},{"key":"vitanova","title":"Възгледите за свободата на Жан-Жак Русо и Робърт Нозик (Наталия Витанова)","url":"https://journals.azbuki.bg/philosophy/vzgledite-za-svobodata-na-zan-zak-ruso-i-robrt-nozik/pdf","note":"","publisher":"Философия, година XXII, книжка 2 (Аз-буки)","published_at":"2013","language":"bg","retrieved_at":"2026-10-27"},{"key":"hume","title":"David Hume, Of the Original Contract (Essays, Moral, Political, and Literary)","url":"https://www.econlib.org/library/LFBooks/Hume/hmMPL35.html","note":"","publisher":"Library of Economics and Liberty (Liberty Fund)","language":"en","retrieved_at":"2026-10-27"},{"key":"wp-3e","title":"What Is the Third Estate?","url":"https://en.wikipedia.org/wiki/What_Is_the_Third_Estate%3F","note":"","publisher":"Wikipedia (English)","language":"en","retrieved_at":"2026-10-27"},{"key":"sieyes","title":"Emmanuel Joseph Sieyès, What is the Third Estate? (1789), excerpts","url":"https://sourcebooks.fordham.edu/mod/sieyes.asp","note":"","publisher":"Internet Modern History Sourcebook, Fordham University","language":"en","retrieved_at":"2026-10-27"},{"key":"wp-sieyes","title":"Emmanuel Joseph Sieyès","url":"https://en.wikipedia.org/wiki/Emmanuel_Joseph_Siey%C3%A8s","note":"","publisher":"Wikipedia (English)","language":"en","retrieved_at":"2026-10-27"},{"key":"frwp-sn","title":"Souveraineté nationale","url":"https://fr.wikipedia.org/wiki/Souverainet%C3%A9_nationale","note":"","publisher":"Wikipédia (français)","language":"fr","retrieved_at":"2026-10-27"},{"key":"verfblog","title":"Extinguishing the Burning Embers: Rubinelli on Sieyès (Peter Niesen)","url":"https://verfassungsblog.de/extinguishing-the-burning-embers-rubinelli-on-sieyes/","note":"","publisher":"Verfassungsblog","published_at":"2020-12-19","language":"en","retrieved_at":"2026-10-27"},{"key":"usdecl","title":"Declaration of Independence: A Transcription","url":"https://www.archives.gov/founding-docs/declaration-transcript","note":"","publisher":"U.S. National Archives","published_at":"1776-07-04","language":"en","retrieved_at":"2026-10-27"},{"key":"uscons","title":"The Constitution of the United States: A Transcription","url":"https://www.archives.gov/founding-docs/constitution-transcript","note":"","publisher":"U.S. National Archives","language":"en","retrieved_at":"2026-10-27"},{"key":"dudh1789","title":"Declaration of the Rights of Man – 1789","url":"https://avalon.law.yale.edu/18th_century/rightsof.asp","note":"","publisher":"The Avalon Project, Yale Law School","published_at":"1789-08-26","language":"en","retrieved_at":"2026-10-27"},{"key":"fr1958","title":"Constitution of 4 October 1958 (English translation)","url":"https://www.conseil-constitutionnel.fr/en/constitution-of-4-october-1958","note":"","publisher":"Conseil constitutionnel","published_at":"1958-10-04","language":"en","retrieved_at":"2026-10-27"},{"key":"gg","title":"Basic Law for the Federal Republic of Germany (English translation)","url":"https://www.gesetze-im-internet.de/englisch_gg/englisch_gg.html","note":"","publisher":"Federal Ministry of Justice (gesetze-im-internet.de)","language":"en","retrieved_at":"2026-10-27"},{"key":"krb","title":"Конституция на Република България","url":"https://lex.bg/laws/ldoc/521957377","note":"Официалният текст е и на parliament.bg/bg/const, но страницата се зарежда с JavaScript и не може да бъде извлечена; текстът е сверен по lex.bg.","publisher":"Lex.bg (обн. ДВ, бр. 56 от 13.07.1991 г., с последващите изменения)","published_at":"1991-07-13","language":"bg","retrieved_at":"2026-10-27"},{"key":"zpu","title":"Direct Citizen Participation in State and Local Government Act (English translation)","url":"https://www.cik.bg/upload/248887/3.+Direct+Citizen+Participation+in+State+and+Local+Government+Act.pdf","note":"","publisher":"Централна избирателна комисия","language":"en","retrieved_at":"2026-10-27","archive_url":"https://web.archive.org/web/20240611005107/https://www.cik.bg/upload/248887/3.+Direct+Citizen+Participation+in+State+and+Local+Government+Act.pdf"},{"key":"frwp-pc","title":"Pouvoir constituant","url":"https://fr.wikipedia.org/wiki/Pouvoir_constituant","note":"","publisher":"Wikipédia (français)","language":"fr","retrieved_at":"2026-10-27"},{"key":"sep-const","title":"Constitutionalism","url":"https://plato.stanford.edu/entries/constitutionalism/","note":"","publisher":"Stanford Encyclopedia of Philosophy","language":"en","retrieved_at":"2026-10-27"},{"key":"bverfg","title":"Act Approving the Treaty of Lisbon compatible with the Basic Law (Press release no. 72/2009)","url":"https://www.bundesverfassungsgericht.de/SharedDocs/Pressemitteilungen/EN/2009/bvg09-072.html","note":"","publisher":"Bundesverfassungsgericht","published_at":"2009-06-30","language":"en","retrieved_at":"2026-10-27"},{"key":"sep-burke","title":"Edmund Burke","url":"https://plato.stanford.edu/entries/burke/","note":"","publisher":"Stanford Encyclopedia of Philosophy","language":"en","retrieved_at":"2026-10-27"},{"key":"burke-refl","title":"Edmund Burke, Reflections on the Revolution in France (Works, vol. III)","url":"https://www.gutenberg.org/files/15679/15679-h/15679-h.htm","note":"","publisher":"Project Gutenberg","language":"en","retrieved_at":"2026-10-27"},{"key":"constant","title":"Benjamin Constant, The Liberty of the Ancients Compared with that of the Moderns (transl. Jonathan Bennett)","url":"https://www.earlymoderntexts.com/assets/pdfs/constant1819.pdf","note":"","publisher":"Early Modern Texts","language":"en","retrieved_at":"2026-10-27"},{"key":"sep-schmitt","title":"Carl Schmitt","url":"https://plato.stanford.edu/entries/schmitt/","note":"","publisher":"Stanford Encyclopedia of Philosophy","language":"en","retrieved_at":"2026-10-27"},{"key":"fed10","title":"The Federalist No. 10 (James Madison)","url":"https://avalon.law.yale.edu/18th_century/fed10.asp","note":"","publisher":"The Avalon Project, Yale Law School","published_at":"1787-11-22","language":"en","retrieved_at":"2026-10-27"},{"key":"tocq","title":"Alexis de Tocqueville, Democracy in America, vol. 1 (transl. Henry Reeve)","url":"https://www.gutenberg.org/files/815/815-h/815-h.htm","note":"","publisher":"Project Gutenberg","language":"en","retrieved_at":"2026-10-27"},{"key":"mill","title":"John Stuart Mill, On Liberty","url":"https://www.gutenberg.org/files/34901/34901-h/34901-h.htm","note":"","publisher":"Project Gutenberg","language":"en","retrieved_at":"2026-10-27"},{"key":"sep-dem","title":"Democracy (Tom Christiano, Sameer Bajaj)","url":"https://plato.stanford.edu/entries/democracy/","note":"","publisher":"Stanford Encyclopedia of Philosophy","language":"en","retrieved_at":"2026-10-27","archive_url":"https://web.archive.org/web/20261013211708/https://plato.stanford.edu/entries/democracy/"},{"key":"sep-berlin","title":"Isaiah Berlin","url":"https://plato.stanford.edu/entries/berlin/","note":"","publisher":"Stanford Encyclopedia of Philosophy","language":"en","retrieved_at":"2026-10-27"},{"key":"wp-talmon","title":"Totalitarian democracy","url":"https://en.wikipedia.org/wiki/Totalitarian_democracy","note":"","publisher":"Wikipedia (English)","language":"en","retrieved_at":"2026-10-27"},{"key":"sep-rawls","title":"John Rawls","url":"https://plato.stanford.edu/entries/rawls/","note":"","publisher":"Stanford Encyclopedia of Philosophy","language":"en","retrieved_at":"2026-10-27"},{"key":"sep-op","title":"Original Position","url":"https://plato.stanford.edu/entries/original-position/","note":"","publisher":"Stanford Encyclopedia of Philosophy","language":"en","retrieved_at":"2026-10-27"},{"key":"sep-habermas","title":"Jürgen Habermas","url":"https://plato.stanford.edu/entries/habermas/","note":"","publisher":"Stanford Encyclopedia of Philosophy","language":"en","retrieved_at":"2026-10-27"},{"key":"brit-delib","title":"Deliberative democracy","url":"https://www.britannica.com/topic/deliberative-democracy","note":"","publisher":"Encyclopaedia Britannica","language":"en","retrieved_at":"2026-10-27"},{"key":"mudde","title":"The Populist Zeitgeist (Cas Mudde)","url":"https://www.cambridge.org/core/journals/government-and-opposition/article/populist-zeitgeist/2CD34F8B25C4FFF4F322316833DB94B7","note":"","publisher":"Government and Opposition, vol. 39, no. 4 (Cambridge University Press)","published_at":"2004","language":"en","retrieved_at":"2026-10-27"},{"key":"muller","title":"Populism is a Form of Anti-Pluralism (рецензия на „Qu’est-ce que le populisme ?“ от Jan-Werner Müller)","url":"https://laviedesidees.fr/Populism-is-a-Form-of-Anti-Pluralism","note":"","publisher":"La Vie des idées / Books & Ideas","language":"en","retrieved_at":"2026-10-27"},{"key":"wp-costa","title":"Costa v ENEL","url":"https://en.wikipedia.org/wiki/Costa_v_ENEL","note":"","publisher":"Wikipedia (English)","language":"en","retrieved_at":"2026-10-27"},{"key":"wp-brexit","title":"2016 United Kingdom European Union membership referendum","url":"https://en.wikipedia.org/wiki/Brexit_referendum","note":"","publisher":"Wikipedia (English)","language":"en","retrieved_at":"2026-10-27"},{"key":"pohle","title":"Digital sovereignty (Julia Pohle, Thorsten Thiel)","url":"https://policyreview.info/concepts/digital-sovereignty","note":"","publisher":"Internet Policy Review 9 (4)","published_at":"2020-12-17","language":"en","retrieved_at":"2026-10-27"},{"key":"floridi","title":"The Fight for Digital Sovereignty: What It Is, and Why It Matters, Especially for the EU (Luciano Floridi)","url":"https://link.springer.com/article/10.1007/s13347-020-00423-6","note":"","publisher":"Philosophy & Technology (Springer)","published_at":"2020","language":"en","retrieved_at":"2026-10-27"},{"key":"landemore","title":"Can AI bring deliberative democracy to the masses? (Hélène Landemore)","url":"https://www.law.nyu.edu/sites/default/files/Helen%20Landemore%20Can%20AI%20bring%20deliberative%20democracy%20to%20the%20masses.pdf","note":"","publisher":"NYU School of Law","language":"en","retrieved_at":"2026-10-27"},{"key":"mittr","title":"AI could help people find common ground during deliberations","url":"https://www.technologyreview.com/2024/10/17/1105810/ai-could-help-people-find-common-ground-during-deliberations/","note":"","publisher":"MIT Technology Review","published_at":"2024-10-17","language":"en","retrieved_at":"2026-10-27","archive_url":"https://web.archive.org/web/20261013205708/https://www.technologyreview.com/2024/10/17/1105810/ai-could-help-people-find-common-ground-during-deliberations/"},{"key":"jod","title":"How AI Threatens Democracy (Sarah Kreps, Doug Kriner)","url":"https://www.journalofdemocracy.org/articles/how-ai-threatens-democracy/","note":"","publisher":"Journal of Democracy 34 (4)","published_at":"2023-10","language":"en","retrieved_at":"2026-10-27"}],"citations":[{"id":"l-tenet","source_key":"wp-popsov","locator":"","excerpt":"The central tenet of popular sovereignty is that the legitimacy of a government's authority and of its laws is based on the consent of the governed.","note":""},{"id":"l-sov","source_key":"sep-sov","locator":"","excerpt":"Sovereignty, though its meanings have varied across history, also has a core meaning, supreme authority within a territory. It is a modern notion of political authority.","note":""},{"id":"l-contr","source_key":"sep-contr","locator":"","excerpt":"The political theory of authority claims that legitimate authority of government must derive from the consent of the governed ... Social contract theorists from the history of political thought include Hobbes, Locke, Kant, and Rousseau. The most important contemporary political social contract theorist is John Rawls, who effectively resurrected social contract theory in the second half of the 20th century","note":""},{"id":"l-rousseau","source_key":"rousseau-sc","locator":"Book III, Chapter XV","excerpt":"Sovereignty, for the same reason as makes it inalienable, cannot be represented ... Every law the people has not ratified in person is null and void—is, in fact, not a law.","note":""},{"id":"l-krb","source_key":"krb","locator":"","excerpt":"Обн. ДВ. бр.56 от 13 Юли 1991г. ... Чл. 1. (1) България е република с парламентарно управление. (2) Цялата държавна власт произтича от народа. Тя се осъществява от него непосредствено и чрез органите, предвидени в тази Конституция.","note":""},{"id":"l-berlin","source_key":"sep-berlin","locator":"","excerpt":"Of these, he found Rousseau’s theory of liberty particularly dangerous. For, in Berlin’s account, Rousseau had equated freedom with self-rule, and self-rule with obedience to the so-called ‘general will’.","note":""},{"id":"l-mudde","source_key":"mudde","locator":"","excerpt":"I define populism as an ideology that considers society to be ultimately separated into two homogeneous and antagonistic groups, ‘the pure people’ versus ‘the corrupt elite’, and which argues that politics should be an expression of the volonté générale (general will) of the people.","note":""},{"id":"l-dig","source_key":"pohle","locator":"","excerpt":"Over the last decade, digital sovereignty has become a central element in policy discourses on digital issues.","note":""},{"id":"sv-dim","source_key":"sep-sov","locator":"","excerpt":"Historical variants can be understood along three dimensions — the holder of sovereignty, the absoluteness of sovereignty, and the internal and external dimensions of sovereignty. The state is the political institution in which sovereignty is embodied.","note":""},{"id":"sv-two","source_key":"sep-sov","locator":"","excerpt":"The first is the development of a system of sovereign states, culminating at the Peace of Westphalia in 1648. ... The second movement is the circumscription of the sovereign state, which began in practice after World War II and has since continued through European integration and the growth and strengthening of laws and practices to protect human rights.","note":""},{"id":"sv-holder","source_key":"sep-sov","locator":"","excerpt":"As suggested, diverse authorities have held sovereignty — kings, dictators, peoples ruling through constitutions, and the like. The character of the holder of supreme authority within a territory is probably the most important dimension of sovereignty.","note":""},{"id":"bd-1","source_key":"sep-sov","locator":"","excerpt":"French philosopher Jean Bodin was the first European philosopher to treat the concept extensively. His concept of souveraineté featured as a central concept in his work, De la république, which he wrote in 1576, during a time when France was sundered by civil war between Calvinist Huguenots and the Catholic monarchy.","note":""},{"id":"bd-2","source_key":"sep-sov","locator":"","excerpt":"but only through a concept in which rulers and ruled were integrated into a single, unitary body politic that was above any other human law, and was in fact the source of human law. This concept was sovereignty. Only a supreme authority within a territory could strengthen a fractured community.","note":""},{"id":"bd-3","source_key":"sep-sov","locator":"","excerpt":"In early modern times, French theorist Jean Bodin thought that sovereignty must reside in a single individual. Both he and English philosopher Thomas Hobbes conceived the sovereign as being above the law.","note":""},{"id":"bd-4","source_key":"sep-sov","locator":"","excerpt":"To be sure, Bodin thought that the body that exercised sovereignty was bound by natural and divine law, though no human law could judge or appeal to it. ... Indeed, he also thought the form of government that exercised sovereign powers could legitimately vary among monarchy, aristocracy and democracy, though he preferred monarchy.","note":""},{"id":"bd-lee","source_key":"sep-sov","locator":"","excerpt":"which argues that Bodin did not view sovereignty as an unconstrained power to command in the fashion of modern legal positivism but rather as a normative authority bound by natural law, the law of nations, and its contracts.","note":""},{"id":"hs-1","source_key":"sep-sov","locator":"","excerpt":"The English philosopher Thomas Hobbes also wrote during a time of civil war and also arrived at the notion of sovereignty as a solution. For Hobbes, the people established sovereign authority through a contract in which they transferred all of their rights to the Leviathan, which represented the abstract notion of the state.","note":""},{"id":"hs-2","source_key":"sep-sov","locator":"","excerpt":"Like Bodin’s sovereign, Hobbes’ Leviathan was above the law, a mortal god unbound by any constitution or contractual obligations with any external party. ... Otherwise, though, law was the command of the sovereign ruler, emanating from his will, and the obligation to obey it absolute.","note":""},{"id":"hs-4","source_key":"sep-hobbes","locator":"","excerpt":"Having lived through the period of political disintegration culminating in the English Civil War, he came to the view that the burdens of even the most oppressive government are “scarce sensible, in respect of the miseries, and horrible calamities, that accompany a Civill Warre”. Because virtually any government would be better than a civil war, and, according to Hobbes’s analysis, all but absolute governments are systematically prone to dissolution into civil war, people ought to submit themselves to an absolute political authority.","note":""},{"id":"hs-5","source_key":"hobbes-lev","locator":"Chapter XIII","excerpt":"Printed for Andrew Crooke, at the Green Dragon in St. Paul’s Churchyard, 1651. ... during the time men live without a common Power to keep them all in awe, they are in that condition which is called Warre; and such a warre, as is of every man, against every man. ... And the life of man, solitary, poore, nasty, brutish, and short.","note":""},{"id":"hs-6","source_key":"hobbes-lev","locator":"Chapter XVII","excerpt":"as if every man should say to every man, “I Authorise and give up my Right of Governing my selfe, to this Man, or to this Assembly of men, on this condition, that thou give up thy Right to him, and Authorise all his Actions in like manner.” This done, the Multitude so united in one Person, is called a COMMON-WEALTH, in latine CIVITAS. This is the Generation of that great LEVIATHAN, or rather (to speake more reverently) of that Mortall God","note":""},{"id":"hs-7","source_key":"sep-hobbes","locator":"","excerpt":"He is infamous for having used the social contract method to arrive at the astonishing conclusion that we ought to submit to the authority of an absolute—undivided and unlimited—sovereign power. ... his substantive conclusions have served mostly as a foil for the development of more palatable philosophical positions.","note":""},{"id":"oc-1","source_key":"sep-contr","locator":"","excerpt":"names both a political theory of the legitimacy of political authority and a moral theory about the origin or legitimate content of moral norms. ... Contractarians are skeptical of the possibility of grounding morality or political authority in either divine will or some perfectionist ideal of the nature of humanity.","note":""},{"id":"oc-2","source_key":"wp-popsov","locator":"","excerpt":"Hobbes, Locke, and Rousseau all held that individuals enter into a social contract, voluntarily giving up some of their natural freedom, so as to secure protection from the dangers inherent in the freedom of others. Whether men are seen as naturally more prone to violence and rapine (Hobbes) or to cooperation and kindness (Rousseau)","note":""},{"id":"lk-1","source_key":"sep-locke","locator":"","excerpt":"John Locke (1632–1704) is among the most influential political philosophers of the modern period. In the Two Treatises of Government, he defended the claim that men are by nature free and equal against claims that God had made all people naturally subject to a monarch.","note":""},{"id":"lk-2","source_key":"sep-locke","locator":"","excerpt":"He argued that people have rights, such as the right to life, liberty, and property, that have a foundation independent of the laws of any particular society. Locke used the claim that men are naturally free and equal as part of the justification for understanding legitimate political government as the result of a social contract where people in the state of nature conditionally transfer some of their rights to the government in order to better ensure the stable, comfortable enjoyment of their lives, liberty, and property.","note":""},{"id":"lk-3","source_key":"locke-2t","locator":"","excerpt":"Sect. 95. MEN being, as has been said, by nature, all free, equal, and independent, no one can be put out of this estate, and subjected to the political power of another, without his own consent. ... wherein the majority have a right to act and conclude the rest.","note":""},{"id":"lk-4","source_key":"locke-2t","locator":"","excerpt":"Sect. 149. THOUGH in a constituted commonwealth ... the legislative being only a fiduciary power to act for certain ends, there remains still in the people a supreme power to remove or alter the legislative, when they find the legislative act contrary to the trust reposed in them","note":""},{"id":"lk-5","source_key":"sep-locke","locator":"","excerpt":"Since governments exist by the consent of the people in order to protect the rights of the people and promote the public good, governments that fail to do so can be resisted and replaced with new governments. Locke is thus also important for his defense of the right of revolution. Locke also defends the principle of majority rule and the separation of legislative and executive powers.","note":""},{"id":"rs-1","source_key":"sep-rousseau","locator":"","excerpt":"the tutor in Emile and the legislator of The Social Contract. Both works appeared in 1762, marking the high point of Rousseau’s intellectual achievement.","note":""},{"id":"rs-2","source_key":"rousseau-sc","locator":"Book I, Chapter I","excerpt":"Man is born free; and everywhere he is in chains. One thinks himself the master of others, and still remains a greater slave than they. How did this change come about? I do not know. What can make it legitimate? That question I think I can answer.","note":""},{"id":"rs-3","source_key":"rousseau-sc","locator":"Book I, Chapter VI","excerpt":"Each of us puts his person and all his power in common under the supreme direction of the general will, and, in our corporate capacity, we receive each member as an indivisible part of the whole.","note":""},{"id":"rs-4","source_key":"rousseau-sc","locator":"Book I, Chapter VI","excerpt":"this act of association creates a moral and collective body, composed of as many members as the assembly contains votes, and receiving from this act its unity, its common identity, its life and its will. ... it is called by its members State when passive, Sovereign when active, and Power when compared with others like itself.","note":""},{"id":"rs-5","source_key":"vitanova","locator":"","excerpt":"Философия, година XXII, книжка 2, 2013 ... Наталия Витанова ... между природната свобода, чиито единствени граници са силите на индивида, и гражданската свобода, чийто предел е общата воля ... пише Русо (Русо, 1988: 95)","note":""},{"id":"oc-3","source_key":"sep-contr","locator":"","excerpt":"is it to be considered an actual historical situation, a possible historical moment, or is the contract situation completely hypothetical? David Hume (1987/1777, 470–1) was the first to raise the decisive objection to any normative moral or political theory based on a historical contract: the consent of one’s ancestors do not bind oneself.","note":""},{"id":"oc-4","source_key":"hume","locator":"","excerpt":"Can we seriously say, that a poor peasant or artizan has a free choice to leave his country, when he knows no foreign language or manners, and lives from day to day, by the small wages which he acquires? We may as well assert, that a man, by remaining in a vessel, freely consents to the dominion of the master; though he was carried on board while asleep, and must leap into the ocean, and perish, the moment he leaves her.","note":""},{"id":"oc-5","source_key":"sep-contr","locator":"","excerpt":"Contemporary political philosophers have raised similar concerns about a hypothetical contract: insofar as the agreement is hypothetical then it cannot be said to represent agreement at all (Dworkin 1975). In response to these sorts of objections, some contractarians defend the hypothetical contract on heuristic grounds by insisting that the point of the contract device is not to directly bind the contractors but rather to provide a kind of thought experiment by which to discover the requirements of practical rationality","note":""},{"id":"oc-6","source_key":"sep-contr","locator":"","excerpt":"an interesting and powerfully subversive use of contractarianism (Mills 1997; Pateman 1989; Pateman & Mills 2007—see section on Subversion of Contractarianism below) reads the contract situation as historical agreements to erect and maintain white supremacy and patriarchy or male dominance.","note":""},{"id":"gw-1","source_key":"rousseau-sc","locator":"Book II, Chapter I","excerpt":"The first and most important deduction from the principles we have so far laid down is that the general will alone can direct the State according to the object for which it was instituted, i.e. the common good","note":""},{"id":"gw-2","source_key":"rousseau-sc","locator":"Book II, Chapter I","excerpt":"I hold then that Sovereignty, being nothing less than the exercise of the general will, can never be alienated, and that the Sovereign, who is no less than a collective being, cannot be represented except by himself: the power indeed may be transmitted, but not the will.","note":""},{"id":"gw-3","source_key":"rousseau-sc","locator":"Book II, Chapter III","excerpt":"There is often a great deal of difference between the will of all and the general will; the latter considers only the common interest, while the former takes private interest into account, and is no more than a sum of particular wills","note":""},{"id":"gw-4","source_key":"rousseau-sc","locator":"Book II, Chapter III","excerpt":"the general will is always right and tends to the public advantage; but it does not follow that the deliberations of the people are always equally correct. ... the people is never corrupted, but it is often deceived","note":""},{"id":"gw-5","source_key":"rousseau-sc","locator":"Book I, Chapter VII","excerpt":"it tacitly includes the undertaking, which alone can give force to the rest, that whoever refuses to obey the general will shall be compelled to do so by the whole body. This means nothing less than that he will be forced to be free","note":""},{"id":"rp-1","source_key":"rousseau-sc","locator":"Book III, Chapter XV","excerpt":"Sovereignty, for the same reason as makes it inalienable, cannot be represented; it lies essentially in the general will, and will does not admit of representation: it is either the same, or other; there is no intermediate possibility. The deputies of the people, therefore, are not and cannot be its representatives: they are merely its stewards, and can carry through no definitive acts.","note":""},{"id":"rp-5","source_key":"rousseau-sc","locator":"Book III, Chapter XV","excerpt":"As soon as public service ceases to be the chief business of the citizens, and they would rather serve with their money than with their persons, the State is not far from its fall. When it is necessary to march out to war, they pay troops and stay at home: when it is necessary to meet in council, they name deputies and stay at home.","note":""},{"id":"rp-3","source_key":"rousseau-sc","locator":"Book III, Chapter XV","excerpt":"The people of England regards itself as free; but it is grossly mistaken; it is free only during the election of members of parliament. As soon as they are elected, slavery overtakes it, and it is nothing.","note":""},{"id":"rp-4","source_key":"rousseau-sc","locator":"Book III, Chapter XV","excerpt":"The idea of representation is modern; it comes to us from feudal government, from that iniquitous and absurd system which degrades humanity and dishonours the name of man. In ancient republics and even in monarchies, the people never had representatives; the word itself was unknown.","note":""},{"id":"rp-6","source_key":"rousseau-sc","locator":"Book III, Chapter IV","excerpt":"Were there a people of gods, their government would be democratic. So perfect a government is not for men.","note":""},{"id":"rp-s1","source_key":"sep-rousseau","locator":"","excerpt":"One feature of Rousseau’s political philosophy that has proved least persuasive to later thinkers is his doctrine of sovereignty and representation, with his apparent rejection of “representative government”. At the center of Rousseau’s view in The Social Contract is his rejection of the Hobbesian idea that a people’s legislative will can be vested in some group or individual that then acts with their authority but rules over them.","note":""},{"id":"rp-s2","source_key":"sep-rousseau","locator":"","excerpt":"This hostility to the representation of sovereignty also extends to the election of representatives to sovereign assemblies, even where those representatives are subject to periodic re-election. Even in that case, the assembly would be legislating on a range of topics on which citizens have not deliberated.","note":""},{"id":"rp-s3","source_key":"sep-rousseau","locator":"","excerpt":"The practical difficulties of direct self-rule by the entire citizen body are obvious. Such arrangements are potentially onerous and must severely limit the size of legitimate states.","note":""},{"id":"rp-s4","source_key":"sep-rousseau","locator":"","excerpt":"One of the key distinctions in The Social Contract is between sovereign and government. The sovereign, composed of the people as a whole, promulgates laws as an expression of its general will. The government is a more limited body that administers the state within the bounds set by those laws ... then the distance between a Rousseauian republic and a modern constitutional democracy may be smaller than it at first appears. In effect, while the sovereignty of the people may be inconsistent with a representative model, the executive power of the government can be understood as requiring it.","note":""},{"id":"rp-s5","source_key":"sep-rousseau","locator":"","excerpt":"Rousseau is sceptical about the prospects for both democracy (where the people conduct the day to day running of the state and the application of the laws) and monarchy. Instead, he favors some form of elective aristocracy","note":""},{"id":"rp-s6","source_key":"sep-rousseau","locator":"","excerpt":"Rousseau thinks it almost inevitable that this group will end up usurping the legitimate sovereign power of the people and substituting its corporate will for the people’s general will.","note":""},{"id":"sy-1","source_key":"wp-3e","locator":"","excerpt":"is an influential political pamphlet published in January 1789, shortly before the outbreak of the French Revolution, by the French writer and clergyman Abbé Emmanuel Joseph Sieyès (1748–1836).","note":""},{"id":"sy-2","source_key":"wp-3e","locator":"","excerpt":"The pamphlet begins with three rhetorical questions and Sieyès' responses. ... What is the Third Estate? Everything. What has it been hitherto in the political order? Nothing. What does it desire? To become something.","note":""},{"id":"sy-3","source_key":"sieyes","locator":"","excerpt":"Who then shall dare to say that the Third Estate has not within itself all that is necessary for the formation of a complete nation? ... What is a nation? A body of associates, living under a common law, and represented by the same legislature, etc.","note":""},{"id":"sy-4","source_key":"sieyes","locator":"","excerpt":"it is a stranger to the nation, in the first place, by its origin, since its commission is not derived from the people; then by its object, which consists of defending not the general, but the particular interest.","note":""},{"id":"sy-5","source_key":"wp-sieyes","locator":"","excerpt":"participating in the final drafting of the Declaration of the Rights of Man and of the Citizen, ... expanding on the theories of national sovereignty, popular sovereignty, and representation implied in his pamphlet, with a distinction between active and passive citizens that justified suffrage limited to male owners of property.","note":""},{"id":"sy-6","source_key":"wp-sieyes","locator":"","excerpt":"Sieyès believed that representatives to the Assembly must be free both from influence from above by the King and from influence from below by the people. While voters had the right to put into or take out representatives from power, for the term they were elected, Sieyès held, representatives should be answerable to no one.","note":""},{"id":"ns-1","source_key":"frwp-sn","locator":"","excerpt":"Cet ensemble est fictif puisqu'il ne se limite pas aux seuls citoyens présents, mais inclut les citoyens passés et futurs ; elle est supérieure à la somme des individus qui la composent. Aussi, c'est une souveraineté dont le titulaire est la nation, entité collective et indivisible.","note":""},{"id":"ns-3","source_key":"frwp-sn","locator":"","excerpt":"L'application française de la souveraineté nationale est souvent attribuée à l'abbé Sieyès.","note":""},{"id":"ns-2","source_key":"frwp-sn","locator":"","excerpt":"Dans la théorie classique, la souveraineté nationale se traduit par un régime représentatif, puisque la Nation ne peut gouverner directement ... La souveraineté nationale encourage aussi un suffrage censitaire. ... La souveraineté nationale entraine une exclusion de la démocratie directe et le suffrage est davantage une fonction qu'un droit.","note":""},{"id":"ns-4","source_key":"verfblog","locator":"","excerpt":"Opposing a liberal Sieyès-type understanding of delegated law-making power to the presumptively terroristic Rousseau-Robespierre line of reliance on direct popular sovereignty (p. 68) however risks replicating a tradition that we have seen dominate accounts of popular sovereignty from Schmitt to Jacob Talmon and beyond.","note":""},{"id":"cn-1","source_key":"usdecl","locator":"","excerpt":"In Congress, July 4, 1776 ... That to secure these rights, Governments are instituted among Men, deriving their just powers from the consent of the governed, --That whenever any Form of Government becomes destructive of these ends, it is the Right of the People to alter or to abolish it","note":""},{"id":"cn-2","source_key":"uscons","locator":"Preamble","excerpt":"We the People of the United States, in Order to form a more perfect Union, establish Justice, insure domestic Tranquility, provide for the common defence, promote the general Welfare, and secure the Blessings of Liberty to ourselves and our Posterity, do ordain and establish this Constitution for the United States of America.","note":""},{"id":"cn-3","source_key":"dudh1789","locator":"Article 3","excerpt":"Approved by the National Assembly of France, August 26, 1789 ... 3. The principle of all sovereignty resides essentially in the nation. No body nor individual may exercise any authority which does not proceed directly from the nation.","note":""},{"id":"cn-3fr","source_key":"frwp-sn","locator":"","excerpt":"Il figure explicitement dans la Déclaration des droits de l'homme et du citoyen du 26 août 1789 en son article 3 ... Le principe de toute Souveraineté réside essentiellement dans la Nation. Nul corps, nul individu ne peut exercer d’autorité qui n’en émane expressément","note":""},{"id":"cn-4","source_key":"dudh1789","locator":"Article 6","excerpt":"6. Law is the expression of the general will. Every citizen has a right to participate personally, or through his representative, in its foundation.","note":""},{"id":"cn-5","source_key":"fr1958","locator":"Preamble; Article 3","excerpt":"Constitution of 4 October 1958 ... The French people solemnly proclaim their attachment to the Rights of Man and the principles of national sovereignty as defined by the Declaration of 1789 ... Article 3 National sovereignty shall vest in the people, who shall exercise it through their representatives and by means of referendum. No section of the people nor any individual may arrogate to itself, or to himself, the exercise thereof.","note":""},{"id":"cn-6","source_key":"frwp-sn","locator":"","excerpt":"La Constitution de la Ve république a établi un compromis entre la souveraineté nationale et la souveraineté populaire en faisant coexister un régime représentatif et une part de démocratie directe au travers du référendum","note":""},{"id":"cn-7","source_key":"gg","locator":"Article 20","excerpt":"Article 20 [Constitutional principles – Right of resistance] (1) The Federal Republic of Germany is a democratic and social federal state. (2) All state authority is derived from the people. It shall be exercised by the people through elections and other votes and through specific legislative, executive and judicial bodies.","note":""},{"id":"bg-1","source_key":"krb","locator":"Преамбюл","excerpt":"Ние, народните представители от Седмото Велико народно събрание, в стремежа си да изразим волята на българския народ, ... като издигаме във върховен принцип правата на личността, нейното достойнство и сигурност;","note":""},{"id":"bg-2","source_key":"krb","locator":"чл. 1","excerpt":"Чл. 1. (1) България е република с парламентарно управление. (2) Цялата държавна власт произтича от народа. Тя се осъществява от него непосредствено и чрез органите, предвидени в тази Конституция. (3) Никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция или отделна личност не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет.","note":""},{"id":"bg-4","source_key":"zpu","locator":"Article 1","excerpt":"Direct Citizen Participation in State and Local Government Act ... This Act lays down the conditions, organisational arrangements and procedure for direct participation of citizens of the Republic of Bulgaria in performing the tasks of state and local government.","note":""},{"id":"uv-1","source_key":"frwp-pc","locator":"","excerpt":"Le pouvoir constituant est le pouvoir qui crée ou révise une constitution. ... il est admis que sa première occurrence se trouve dans une lettre ouverte de Thomas Young aux habitants du Vermont, datée du 11 avril 1777","note":""},{"id":"uv-2","source_key":"frwp-pc","locator":"","excerpt":"Le pouvoir constituant originaire est le pouvoir d'établir des règles fondamentales relatives à la dévolution et à l'exercice du pouvoir politique. Ainsi, il crée une nouvelle Constitution pour un État donné. ... Ce vide constitutionnel peut être notamment créé par une Révolution ou un coup d'État. ... Le pouvoir constituant dispose d'une compétence de révision de la Constitution, qui doit obéir à des conditions de forme (procédure pour réviser la Constitution) et à des conditions de fond (portée de la révision envisagée).","note":""},{"id":"uv-3a","source_key":"verfblog","locator":"","excerpt":"Authors claim to have discovered an employment of the concept in texts dating back to before the term became historically available in Emmanuel Sieyès. Rubinelli is surely right to castigate the anachromisms involved, and referring to Aristotle, Marsilius or Machiavelli, Bodin, Spinoza or Hobbes as early adapters to a timeless concept of constituent power seems misguided","note":""},{"id":"uv-3","source_key":"verfblog","locator":"","excerpt":"The notion of constituent power is a conceptual innovation in democratic thought that only becomes available once social evolution has provided us with the fusion of two elements, the idea of democratic self-government and a positivistic understanding of law-making and legal validity. Only since this fusion was historically first achieved in the democratic revolutions of the late 18th century does it make sense to use the term.","note":""},{"id":"uv-4","source_key":"verfblog","locator":"","excerpt":"The people who hold the original constituent power exercise it directly only when authorising the foundation of the state. The rest of the time, they exercise power only indirectly, while the delegates who hold a derived constituted power exercise it only within limits. ... Although the nation finds itself under a constitution, it cannot abdicate „its right to change it as soon as its interests require it“","note":""},{"id":"uv-5","source_key":"sep-const","locator":"","excerpt":"Austin’s answer to this apparent weakness in his theory was to appeal to popular sovereignty, the idea that sovereign power ultimately resides in ‘the people’, that is, the population at large. ... But if we identify the commanders with the people themselves, then we seem inexorably led to the paradoxical result identified by H.L.A. Hart—the commanders are commanding the commanders.","note":""},{"id":"uv-6","source_key":"bverfg","locator":"","excerpt":"Judgment of 30 June 2009 ... The peoples of the Member States are the holders of the constituent power. The Basic Law does not permit the special bodies of the legislative, executive and judicial power to dispose of the essential elements of the constitution, i.e. of the constitutional identity (Article 23.1 sentence 3, Article 79.3 GG). The constitutional identity is an inalienable element of the democratic self-determination of a people.","note":""},{"id":"uv-7","source_key":"krb","locator":"чл. 157–158","excerpt":"Чл. 157. Великото народно събрание се състои от 400 народни представители, избрани по общия ред. Чл. 158. Великото народно събрание: 1. приема нова Конституция; 2. решава въпроса за изменение територията на Република България и ратифицира международни договори, предвиждащи такива изменения; 3. решава въпросите за промени във формата на държавно устройство и на държавно управление;","note":""},{"id":"uv-8","source_key":"krb","locator":"чл. 160–161","excerpt":"Чл. 160. (1) Народното събрание решава да се произведат избори за Велико народно събрание с мнозинство две трети от общия брой на народните представители. ... Чл. 161. Великото народно събрание приема решение по внесените проекти с мнозинство две трети от всички народни представители на три гласувания в различни дни.","note":""},{"id":"bk-1","source_key":"sep-burke","locator":"","excerpt":"If Reflections was not the first criticism of the Revolution of 1789, it is the one that has established itself permanently in the public mind as the most incisive one, and it is unlikely to be displaced. ... Reflections was published on 1 November 1790, less than eighteen months after the storming of the Bastille.","note":""},{"id":"bk-2","source_key":"sep-burke","locator":"","excerpt":"The first portion, about two-thirds of the text, suggests that the French, in their enthusiasm for the idea of liberty, had failed to understand that liberty was only one amongst a range of benefits ... The results which flowed from this deficiency of understanding included constitutional arrangements which, because they did not reflect an understanding of liberty that was subtle enough to grasp that the liberty of the many was power, did not qualify popular sovereignty in a way that would restrain the demos effectively.","note":""},{"id":"bk-3","source_key":"burke-refl","locator":"","excerpt":"Government is a contrivance of human wisdom to provide for human wants. ... The pretended rights of these theorists are all extremes; and in proportion as they are metaphysically true, they are morally and politically false.","note":""},{"id":"bk-4","source_key":"burke-refl","locator":"","excerpt":"Society is, indeed, a contract. ... but the state ought not to be considered as nothing better than a partnership agreement in a trade of pepper and coffee, calico or tobacco ... As the ends of such a partnership cannot be obtained in many generations, it becomes a partnership not only between those who are living, but between those who are living, those who are dead, and those who are to be born.","note":""},{"id":"kn-1","source_key":"constant","locator":"","excerpt":"The Liberty of the Ancients Compared with that of the Moderns ... This text began life as a lecture to the Athénée Royal of Paris in 1819.","note":""},{"id":"kn-2","source_key":"constant","locator":"","excerpt":"Jean-Jacques Rousseau, was a sublime genius, animated by the purest love of liberty; but by transposing into our modern age an amount of social power, of collective sovereignty, that ... belonged to other centuries, he provided deadly pretexts for more than one kind of tyranny.","note":""},{"id":"kn-3","source_key":"constant","locator":"","excerpt":"it is not Rousseau who is chiefly responsible for the error that I am going to argue against; the responsibility for it lies much more with one of his successors ... I am talking about the abbé de Mably, who can be seen as the representative of the system which, following the maxims of ancient liberty, holds that the citizens should be entirely held down so that the nation can be sovereign, and that the individual should be enslaved so that the people can be free.","note":""},{"id":"kn-4","source_key":"constant","locator":"","excerpt":"Hence the need for the representative system. ... The representative system is a mandate given to a certain number of men by the mass of the people who want their interests to be defended but don’t have the time to defend them constantly themselves.","note":""},{"id":"kn-5","source_key":"constant","locator":"","excerpt":"the people who resort to the representative system so as to enjoy the liberty that suits them, should exercise an active and constant surveillance over their representatives, and reserve for themselves the right—at times that aren’t too far apart—to discard them if they betray their trust, and to revoke any powers they have abused.","note":""},{"id":"kn-6","source_key":"constant","locator":"","excerpt":"far from renouncing either of the two sorts of freedom that I have described, it is necessary (I repeat) for us to learn to combine the two.","note":""},{"id":"sm-1","source_key":"sep-schmitt","locator":"","excerpt":"Carl Schmitt (1888–1985) was a conservative German legal, constitutional, and political theorist. Schmitt is often considered to be one of the most important critics of liberalism, parliamentary democracy, and liberal cosmopolitanism. But the value and significance of Schmitt’s work is subject to controversy, mainly due to his intellectual support for and active involvement with National Socialism.","note":""},{"id":"sm-2","source_key":"sep-schmitt","locator":"","excerpt":"Political Theology, presenting Schmitt’s theory of sovereignty, appeared in 1922 ... Hence Schmitt’s famous definition of sovereignty, according to which the sovereign is he who decides on the state of exception ... Any legal order, Schmitt bluntly concludes, is based on a sovereign decision and not on a legal norm","note":""},{"id":"sm-2b","source_key":"sep-schmitt","locator":"","excerpt":"to be followed in 1923 by The Crisis of Parliamentary Democracy, which attacked the legitimacy of parliamentary government.","note":""},{"id":"sm-3","source_key":"sep-schmitt","locator":"","excerpt":"Schmitt admits that the principle of democracy is the only principle of legitimacy that is available as an ideological basis for a contemporary constitution ... It merely implies that a decision on the exception in the democratic state must take the form of an exercise of the people’s constituent power.","note":""},{"id":"sm-4","source_key":"sep-schmitt","locator":"","excerpt":"is the 1928 Constitutional Theory ... A democratic constitution, Schmitt argues in his Constitutional Theory, is the product of an exercise of constituent power on the part of a politically united people ... The creation of a democratic constitution must not be thought of along the lines of a social contract, since it presupposes the prior existence of a people as a political unity ... the people’s constituent power must be inalienable.","note":""},{"id":"sm-5","source_key":"sep-schmitt","locator":"","excerpt":"Schmitt’s theory of constituent power has recently received a lot of attention from authors who believe it might help to reinvigorate constituted democracy","note":""},{"id":"sm-6","source_key":"sep-schmitt","locator":"","excerpt":"Though Schmitt had not been a supporter of National Socialism before Hitler came to power, he sided with the Nazis after 1933. Schmitt quickly obtained an influential position in the legal profession and came to be perceived as the ‘Crown Jurist’ of National Socialism ... But Schmitt was ousted from his position of power within legal academia in 1936","note":""},{"id":"lb-1","source_key":"fed10","locator":"","excerpt":"When a majority is included in a faction, the form of popular government, on the other hand, enables it to sacrifice to its ruling passion or interest both the public good and the rights of other citizens.","note":""},{"id":"lb-2","source_key":"fed10","locator":"","excerpt":"From this view of the subject it may be concluded that a pure democracy, by which I mean a society consisting of a small number of citizens, who assemble and administer the government in person, can admit of no cure for the mischiefs of faction. ... A republic, by which I mean a government in which the scheme of representation takes place, opens a different prospect, and promises the cure for which we are seeking.","note":""},{"id":"lb-3","source_key":"tocq","locator":"","excerpt":"At the present time the liberty of association is become a necessary guarantee against the tyranny of the majority. ... The omnipotence of the majority appears to me to present such extreme perils to the American Republics that the dangerous measure which is used to repress it seems to be more advantageous than prejudicial.","note":""},{"id":"lb-4","source_key":"mill","locator":"","excerpt":"It was now perceived that such phrases as \"self-government,\" and \"the power of the people over themselves,\" do not express the true state of the case. The \"people\" who exercise the power are not always the same people with those over whom it is exercised ... The will of the people, moreover, practically means, the will of the most numerous or the most active part of the people; the majority, or those who succeed in making themselves accepted as the majority","note":""},{"id":"lb-5","source_key":"mill","locator":"","excerpt":"in political speculations \"the tyranny of the majority\" is now generally included among the evils against which society requires to be on its guard. ... But reflecting persons perceived that when society is itself the tyrant","note":""},{"id":"lb-6","source_key":"sep-dem","locator":"","excerpt":"it is generally thought that majority rule is required for treating persons as equals in collective decision making. ... But if this is so, the above view raises the twin dangers of majority tyranny and of persistent minorities, i.e., groups of persons who find themselves always losing in majority decisions.","note":""},{"id":"lb-7","source_key":"sep-berlin","locator":"","excerpt":"First, it posited the existence of a unique, ‘true’ public interest, a single set of arrangements that was best for all citizens, and was thus opposed to the main thrust of pluralism. Second, it rested on a bogus transformation of the concept of the self.","note":""},{"id":"lb-8","source_key":"wp-talmon","locator":"","excerpt":"In his 1952 book The Origins of Totalitarian Democracy, Talmon argued that the totalitarian and liberal types of democracy emerged from the same premises during the eighteenth century.","note":""},{"id":"lb-9","source_key":"verfblog","locator":"","excerpt":"Schmittians and „anti-totalitarians“ were quick to seize on the alleged totalitarian character of popular sovereignty which they saw expressed in the Jacobin terror, but this arguably resulted from the confusion of a fundamental legislative entitlement with unrestricted executive powers, and not from any predilection for direct as opposed to representative law-making.","note":""},{"id":"rw-1","source_key":"sep-rawls","locator":"","excerpt":"Rawls first set out justice as fairness in systematic detail in his 1971 book, A Theory of Justice. Rawls continued to rework justice as fairness throughout his life, restating the theory in Political Liberalism (1993), The Law of Peoples (1999), and Justice as Fairness (2001).","note":""},{"id":"rw-2","source_key":"sep-op","locator":"","excerpt":"The original position is designed to be a fair and impartial point of view that is to be adopted in our reasoning about fundamental principles of justice. In taking up this point of view, we are to imagine ourselves in the position of free and equal persons who jointly agree upon and commit themselves to principles of social and political justice for a well-ordered democratic society.","note":""},{"id":"rw-3","source_key":"sep-op","locator":"","excerpt":"The main distinguishing feature of the original position is “the veil of ignorance”: To ensure complete impartiality of judgment, the parties are deprived of all knowledge of their personal characteristics and conceptions of the good, and of social and historical circumstances.","note":""},{"id":"rw-4","source_key":"sep-rawls","locator":"","excerpt":"citizens must reasonably believe that all citizens can reasonably accept the enforcement of a particular set of basic laws. ... political power must be used in ways that all citizens may reasonably be expected to endorse. ... In essence, public reason requires citizens to be able to justify their political decisions to one another using publicly available values and standards.","note":""},{"id":"hm-1","source_key":"sep-habermas","locator":"","excerpt":"was in the grip of the debate between liberalism of a Rawlsian or Kantian stripe, and communitarianism ... In Between Facts and Norms he attempts to mediate between these two opposed approaches to political theory. He does this by setting out and defending the thesis of the equiprimordiality (or co-originality) of liberal rights and popular sovereignty, and their correlative values of individual and collective autonomy.","note":""},{"id":"hm-2","source_key":"sep-habermas","locator":"","excerpt":"Co-originality means that both enjoy equal priority, and that neither is reducible to each other: they reciprocally call one another into being. The co-originality relations are revealed when the idea of self-legislation, namely “that the addressees of law are simultaneously authors of their rights” is decoded in discourse-theoretical terms","note":""},{"id":"hm-3","source_key":"sep-habermas","locator":"","excerpt":"Earlier models of popular sovereignty presuppose that society is “an association writ large” or a macro-subject with a sovereign will: citizens are actually authors of the very laws to which they must submit, and hence encounter these as an expression of, not a constraint on, their autonomy. But such a model would only work, if at all, in small-scale, ethically homogeneous societies, with a very high degree of popular participation, none of which applies to modern Western states","note":""},{"id":"hm-4","source_key":"sep-habermas","locator":"","excerpt":"By contrast, Habermas’s discourse theory offers a picture where members of civil society can, through participation in discourse, help shape public opinion, which through the circulation of communicative power from periphery to centre can indirectly “program” or “counter-steer” the political system","note":""},{"id":"hm-5","source_key":"sep-habermas","locator":"","excerpt":"And Scheuerman points out that, not only is it improbable that communicative power can be transformed into administrative power and counter-steer the political system, but Habermas gives no detail about where this interface lies—institutionally speaking—and how it operates.","note":""},{"id":"dl-1","source_key":"brit-delib","locator":"","excerpt":"deliberative democracy, school of thought in political theory that claims that political decisions should be the product of fair and reasonable discussion and debate among citizens. ... With respect to individual and collective citizen decision making, deliberative democracy shifts the emphasis from the outcome of the decision to the quality of the process.","note":""},{"id":"dl-2","source_key":"brit-delib","locator":"","excerpt":"Two of the early influences on deliberative democratic theory are the philosophers John Rawls and Jürgen Habermas. Rawls advocated the use of reason in securing the framework for a just political society. ... Habermas claimed that fair procedures and clear communication can produce legitimate and consensual decisions by citizens.","note":""},{"id":"pp-1","source_key":"mudde","locator":"","excerpt":"considers society to be ultimately separated into two homogeneous and antagonistic groups, ‘the pure people’ versus ‘the corrupt elite’ ... Populism, so defined, has two opposites: elitism and pluralism.","note":""},{"id":"pp-2","source_key":"mudde","locator":"","excerpt":"In an often implicitly Rousseauian fashion, populists argue that political parties corrupt the link between leaders and supporters, create artificial divisions within the homogeneous people, and put their own interests above those of the people.","note":""},{"id":"pp-3","source_key":"muller","locator":"","excerpt":"J.-W. Müller suggests defining populism as a ‘anti-establishment’ attitude coupled with antipluralism, reflected in a fundamental claim to have moral monopoly over representation. ... The decisive criterion is that populists claim that they, and they alone, represent the people as a whole.","note":""},{"id":"pp-4","source_key":"muller","locator":"","excerpt":"In theory, only the imperative mandate, directly giving representatives the people’s instructions, is acceptable: presenting themselves as nothing more than spokespeople, populist politicians distrust or even reject deliberative and pluralist institutions (parliament or other forums) in the name of the unique and clearly recognisable will of an authentic people.","note":""},{"id":"pp-5","source_key":"muller","locator":"","excerpt":"from the very outset, the anti-totalitarian architecture of the post-war period made provision for certain limitations to popular sovereignty, notably by creating the Court of Justice of the European Union in 1952 and the European Court of Human Rights in 1959.","note":""},{"id":"eu-1","source_key":"sep-sov","locator":"","excerpt":"Today, many European Union (EU) member states exhibit non-absoluteness. They are sovereign in governing defense, but not in governing their currencies, trade policies, and many social welfare policies, which they administer in cooperation with EU authorities as set forth in EU law.","note":""},{"id":"eu-2","source_key":"wp-costa","locator":"","excerpt":"Decided 15 July 1964 ... the member-States, albeit within limited spheres, have restricted their sovereign rights and created a body of law applicable both to their nationals and to themselves.","note":""},{"id":"eu-3","source_key":"bverfg","locator":"","excerpt":"As long as, consequently, no uniform European people, as the subject of legitimisation, can express its majority will in a politically effective manner that takes due account of equality in the context of the foundation of a European federal state, the peoples of the European Union, which are constituted in their Member States, remain the decisive holders of public authority, including Union authority. ... Due to this structural democratic deficit, which cannot be resolved in an association of sovereign national states (Staatenverbund)","note":""},{"id":"eu-4","source_key":"bverfg","locator":"","excerpt":"The Basic Law does not grant the German state bodies powers to transfer sovereign powers in such a way that their exercise can independently establish other competences for the European Union. It prohibits the transfer of competence to decide on its own competence (Kompetenz-Kompetenz).","note":""},{"id":"eu-5","source_key":"krb","locator":"чл. 4, ал. 3; чл. 85","excerpt":"Чл. 4. (1) Република България е правова държава. ... (3) (Нова - ДВ, бр. 18 от 2005 г.) Република България участва в изграждането и развитието на Европейския съюз. ... Чл. 85. (1) Народното събрание ратифицира и денонсира със закон международните договори, които: ... 9. (нова - ДВ, бр. 18 от 2005 г.) предоставят на Европейския съюз правомощия, произтичащи от тази Конституция. (2) (Нова - ДВ, бр. 18 от 2005 г.) Законът за ратифициране на международен договор по ал. 1, т. 9 се приема с мнозинство две трети от всички народни представители.","note":""},{"id":"eu-6","source_key":"wp-brexit","locator":"","excerpt":"was a referendum that took place on Thursday 23 June 2016 in the United Kingdom ... The constitutional implications of membership for the UK became a topic of debate domestically particularly regarding sovereignty. ... The referendum was legally non-binding due to the ancient principle of parliamentary sovereignty, although the government promised to implement the result. ... The results recorded 51.9% of the votes cast being in favour of leaving.","note":""},{"id":"cf-1","source_key":"pohle","locator":"","excerpt":"Although it has become popular in both centralised/authoritarian and democratic countries alike, the concept remains highly contested. ... the concept is understood more as a discursive practice in politics and policy than as a legal or organisational concept.","note":""},{"id":"cf-2","source_key":"pohle","locator":"","excerpt":"In July 2020, the German government, in its official programme for its presidency of the European Council, announced its intention “to establish digital sovereignty as a leitmotiv of European digital policy”","note":""},{"id":"cf-3","source_key":"pohle","locator":"","excerpt":"Whereas the traditional theory of sovereignty, as proposed in the sixteenth century by French political philosopher Jean Bodin, concerned the ruler’s authority to make final decisions, Jean-Jacques Rousseau recast the concept so that it focused on popular sovereignty rather than monarchical sovereignty","note":""},{"id":"cf-4","source_key":"pohle","locator":"","excerpt":"we can systematise digital sovereignty claims by distinguishing whether they address the capacity for digital self-determination by states, companies or individuals. ... China was the first country to respond to this by propagating and developing its idea of digital sovereignty—mostly framed as cyber sovereignty or internet sovereignty ... The underlying ideas were later adapted by other authoritarian and semi-authoritarian countries, most prominently Russia","note":""},{"id":"cf-5","source_key":"floridi","locator":"","excerpt":"these are all episodes in the fight for digital sovereignty, that is, for the control of data, software (e.g. AI), standards and protocols (e.g. 5G, domain names), processes (e.g. cloud computing), hardware (e.g. mobile phones), services (e.g. social media, e-commerce), and infrastructures (e.g. cables, satellites, smart cities), in short, for the control of the digital. ... The most visible clash is between companies and states, and it is asymmetric. ... The real point is that, between companies and states, the former can determine the nature and speed of change, but the latter can control the direction of change.","note":""},{"id":"cf-6","source_key":"floridi","locator":"","excerpt":"The fact remains that popular sovereignty, as the source of legitimisation of political power, including national sovereignty, was seen as the sovereignty of the voter and of the consumer ... a fundamental shift in the role of the individual, who, in this century, has moved from being a voter-consumer, empowered by competition, to being a follower-user, disempowered by political and business hegemonies and consumeristic hopes.","note":""},{"id":"cf-8","source_key":"floridi","locator":"","excerpt":"July 29, 2020: Jeff Bezos (Amazon), Tim Cook (Apple), Sundar Pichai (Google), and Mark Zuckerberg (Facebook) were questioned during a hearing of the House Judiciary Subcommittee on Antitrust, Commercial and Administrative Law ... The Chairman David N. Cicilline gave the following opening statement ... this investigation also goes to the heart of whether we, as a people, govern ourselves, or whether we let ourselves be governed by private monopolies.","note":""},{"id":"cf-7","source_key":"floridi","locator":"","excerpt":"Likewise, digital sovereignty should probably be equally articulated, with both national and supranational levels of implementation. ... We know, for example, that digital data sovereignty is more feasible and effective at the EU level, through the General Data Protection Regulation.","note":""},{"id":"ai-1","source_key":"landemore","locator":"","excerpt":"A core problem in deliberative democracy is the tension between two seemingly equally important conditions of democratic legitimacy: deliberation on the one hand and mass participation on the other. Might artificial intelligence help bring quality deliberation to the masses?","note":""},{"id":"ai-2","source_key":"landemore","locator":"","excerpt":"It then turns to an analysis of the 2019 French Great National Debate, a low-tech attempt to involve millions of French citizens in a structured exercise of collective deliberation over a two-month period. ... the paper then considers two different visions for an algorithm-powered scaled-up form of mass deliberation—Mass Online Deliberation on the one hand and a multiplicity of rotating randomly selected mini-publics on the other","note":""},{"id":"ai-3","source_key":"mittr","locator":"","excerpt":"October 17, 2024 ... Researchers from Google DeepMind trained a system of large language models (LLMs) to operate as a “caucus mediator,” generating summaries that outline a group’s areas of agreement on complex but important social or political issues. The researchers say the tool—named the Habermas machine (HM), after the German philosopher Jürgen Habermas—highlights the potential of AI to help groups of people find common ground ... Google DeepMind recruited 5,734 participants","note":""},{"id":"ai-4","source_key":"jod","locator":"","excerpt":"However, that same technology—with its potential to produce disinformation and misinformation at scale—threatens to interfere with democratic representation, undermine democratic accountability, and corrode social and political trust. ... Sarah Kreps is the John L. Wetherill Professor in the Department of Government, adjunct professor of law, and the director of the Tech Policy Institute at Cornell University.","note":""}],"status":"published","featured":false,"revision":1,"created_at":"2026-10-27T00:21:12.828Z","updated_at":"2026-10-27T00:21:12.828Z"}